Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Не е наш пътят на всеизвестните заключения. Можете да свидетелствате, че досега при вас събитията не са вървели според човешката логика. Наблюдавайте течението на събитията, защото с този опит се доближавате до предопределеното. Може да се види, как Ръката на Учителя действа в последния момент, трябва да се отбележи и запомни тази формула. Така ще се научим да действаме самостоятелно, но да помним, че успехът на подобно действие зависи от това, доколко сме изпълнили сърцето си с Учителя. Като меч на Светлината блести изпълненото сърце и обгаря, и възкресява, и дава храна. Така че, съветвам ви да устремите всички сили на духа си, за да укрепите с доспехи сърцето. Имаше достатъчно съмнения и осъждания. Трябва да се гледа на повелята като на следствие от неотменим отговор.

Много неща не бяха приети, но не трябва да се обръщаме назад, затова моля да проверите изпълването на сърцето. Учителят е решавал задачи, много по-трудни от сегашните. Трябва да помните как Учителят ви водеше, когато сърцето беше пълно. По същия начин Учителят ще поведе всеки, който не наруши Неговата повеля. Нали помните персийската приказка за това, “как Дългоноско разбил носа си в най-малкото камъче”.

“Когато се дава висша устременост към Йерархията на Светлината, то е нужно да се съхранят явените орбита и фокус. Всички Наши устои трябва да се опазят, защото наоколо е пълно с облаци. Победата е предопределена, но трябва да се пазят всички Устои и висшата устременост ще даде всички възможности. Времето е страшно, но прекрасно. Време на завършване и строителство. Време на висше напрежение и земна битка. Време, залагащо велика страница и изграждащо велико бъдеще. Висшият закон влиза в живота, затова враговете така вилнеят. Нека всеки като скала носи отговорност за името на Гуру - наистина щит на Светлината! Нека внимателно се вслушваме в разсъжденията на новодошлите и приемаме и най-малкия намек за умаляване на Гуру като най-точно разпознаване на врага. Само така ще се научим да различаваме светлината от тъмата.”

Аурата на Гуру е най-точният показател, най-добрият пробен камък за новодошлите - онези, които започнат да умаляват Гуру, ще умаляват и Йерархията на Светлината. Затова да проявим особена бдителност и предпазливост към онези, които умаляват и хулят.

Денем и нощем да помним за великото време. Всяко нехайство, всяко лекомислено отношение, всяко недоглеждане може да предизвика най-тежки последици. Въоръжете се с всички доспехи и проявете неотслабваща, безгранична преданост към Устоите, защото само в тях е спасението ни в тази страшна, но прекрасна битка! Помнете думите на Н. К.³⁷:

“Ние трябва да се опираме на истински факти, всички наши думи и действия трябва да бъдат чисти като кристал, защото живеем пред очите на целия свят.”

Продължавам да пиша за Йерархията, защото това понятие, което побира в себе си цялата основа на живота, цялата еволюция на духа и всички градежи, още не е достатъчно усвоено. То трябва да бъде осъзнато колкото се може по-бързо, времето не чака, защото сме по средата на великия Армагедон³⁸. Само като приемем с целия си дух този велик спасителен принцип, ще постигнем тъй необходимото за успеха разширяване на съзнанието. Всекидневното упражняване в прояви на висша загриженост към всичко доверено, към всички основи, ще увенчае делата с висша победа.

Най-вече да бъдем честни и да си признаем, че трудностите и несполуките идват само от проявената небрежност към дадените указания, от забравянето, лекомислието, съмнението и завистта, рожби на самостта. Защото червеят на съмнението не може да се скрие, присъствието му се установява дори с невъоръжено око. Да използваме срещу този паразит най-действеното средство, а то е да изпълним сърцето си с благодарност към Великия Учител. Полезно е понякога човек да се сравни с милионите лутащи се души, които не знаят какъв ще бъде утрешният ден. Полезно е да се озърне назад и да си даде, доколкото е възможно, безпристрастен отчет какви бяхме и какви станахме. Полезно е да поупражни въображението си и да си представи каква би била съдбата ни без мъдрото и благо Ръководство? И накрая, най-полезно ще бъде непрестанно да виждаме пред себе си посочените ориентири в строителството на културата на бъдещето.

Ако сърцата ни след такъв честен и всестранен обзор не се преизпълнят с благодарност, преданост и любов към Даващия и Водещия, то те наистина са изсъхнали и съзнанието ни е обедняло. Ако мозъкът ни за миг би могъл да обхване мощта, красотата и непоклатимостта на великия закон на Йерархията, то всички малки, низки чувства и мисли биха потънали в безпределния устрем към изпълнение на Волята на това водещо и творящо Начало. Твърдо бихме запомнили, че изпълнявайки според силите си даваните указания, ние преди всичко помагаме на самите себе си. Защото никога не се дава указание, което да е неприложимо или неизпълнимо. И ако изглежда неприложимо, та причината е само в неприложимостта на малкото съзнание и липсата на находчивост от наша страна, в навика да се предаваме при първата пречка, в преклонението пред мнението на често твърде ограничения, но пошло авторитетен еснаф, от страх “какво ще си помислят за нас?”. А кой е този, дето ще си го помисли?! Време е с всички средства да се преодолява този страх. Време е да се утвърдим в своето достойнство и в своите сили. Както е казал великият мислител: “Онзи, който се вслушва в мнението но масите, никога няма да се издигне над тълпите.” Учението строго отхвърля самомнението, но вярата в собствените сили заедно със сърдечното почитане на Йерархията няма да бъде самомнение, а само ще утвърди най-добрите резултати. Самомнението е несъвместимо с почитането на Йерархията, защото едното изключва другото. Самомнението никога няма да изпълни точно указанието, а винаги ще го изопачи според нивото на своето съзнание, ограничено от самостта. Лесно можем да си представим следствията от изопачените Указания! Няма ли да дават те често обратния резултат? Казано е, че “изопачаването на повелята е подобно на влак, излязъл от релсите”. Също – “наполовина изпълнената повеля е подобна на дом без покрив или на половин доза от спасителното лекарство – и едното, и другото носят разрушение и смърт”.

Ако искаме да минем невредими през това тежко за целия свят време, трябва да сме непоколебимо убедени в основите на Учението на Светлината и, без да отлагаме, да отдадем цялото си внимание, проницателност и чувствознание за прилагането им в живота, защото успехът зависи преди всичко от срока. И всяко указание на Гуру се е давало и се дава, като се има предвид именно срокът. Ненавременното изпълнение на повелята може да бъде разрушително или, в най-добрия случай, безрезултатно. Да се знаят сроковете е най-великото знание, защото във всички области на живота успехът зависи от съблюдаването на точните срокове и познаването на посоката. Затова вие, на които се дава и едното, и другото, пазете тези съкровища!

Сега можете да видите как всички твърдения на Н. К., всички негови настоявания за съхраняване на обществената основа на нашите културни учреждения, а не на едноличното съзидание, цялата му борба срещу пошлото наименование на храма на просвещението - всичко това имаше дълбоко значение и непълното му осъзнаване причини и тепърва ще причинява трудности.

Идва времето, когато ръководителите на отделните страни ще започнат да поддържат всички просветни инициативи в държавен мащаб. Нека и жените, и цялото младо поколение да се изправят в защита на културата срещу всякакви ограничения и гонения, нека с всички средства да запазят култа към огъня на жизнедарителя. Страната не може да живее без този творчески огън. Там, където угасва Култ-Урата³⁹, разложението е неизбежно. Искам да вярвам, че мощното обединение на жените ще каже думата си, ще даде нова, оздравяваща насока в мисленето на младежта, ще им покаже истинските ценности, ще им помогне да намерят радост в битието и да го обогатят с ново разбиране за значението на всеки живот и всеки труд. Жени, имате думата!

“Колко ненужни явления хората си причиняват сами! Колко излишни кармични затруднения си създават! Само защото не желаят да приемат Йерархията в сърцето си. Всичко утвърдено може да се реализира в живота, ако съзнанието приеме Йерархията. Всяко зло в света се заражда от противодействието срещу великия принцип на Йерархията. Всяка победа се извоюва само в съгласие с принципа на Йерархията, затова е така необходимо да се утвърдим в приемането на явената Йерархия.” Ще цитирам и параграфа за Любовта, защото тези две понятия - Йерархия и Любов, са неотделими.

280. “Да се върнем на понятието за любовта. Във всяка книга трябва да бъде отделено значително място на това основно понятие, най-вече защото любовта често се разбира твърде превратно. Правилно се посочва, че любовта е водещо, творящо начало, значи любовта трябва да бъде съзнателна, устремена и самоотвержена. Творчеството се нуждае от тези условия. Ако в любовта бъде забелязано саморазслабване, разложение и служене на самостта, то това няма да е висше понятие на човечеството, извисяващо разбирането за подвига. Сърцето, преизпълнено с любов, ще бъде действено, мъжествено и разширяващо се вместилище. Такова сърце може да се моли без думи и може да се омива от благодатта. Как се нуждае човечеството от осъзнаване на огъня на любовта! На такъв огън ще съответства лилавата звезда на висшето напрежение.”

281. “Трябва много точно да се осъзнаят основните понятия на битието. Любовта на подвига не е сурова за пламтящите сърца, но тя плаши онези, които обичат собствената си немощ и се колебаят, прегръщайки призрачното си “аз”. Любовта, която може да движи светове, не прилича на любовта над блато, където гният костите на отживелиците. Над блатото блуждаят светлинките на разложението, но вечният творящ огън на сърцето не блуждае, а стремително се възнася по стъпалата на Йерархията до Висшата Светлина. Любовта е водещото творящо начало.

Непоносима е Всевишната Светлина, но Йерархията съединява с този ослепителен Връх. Там, където може дори да се ослепее, Йерархията издига с прозрял дух. Любовта е венецът на Светлината.”

Завършвам с тези прекрасни редове. Приятели, изпълвайте сърцата си с любов! Не стои ли начело на нашия храм Великият Адамант⁴⁰? Помнете това и се радвайте на препятствията, защото само те ще проявят чудесните плетеници на нашата светоносна борба. Нима великият победен край не идва в последния час? Много пъти сме били свидетели на този чудесен закон. Бъдете твърди, защото великото право е с вас и не се е случвало досега предопределеното, при проявена твърдост и преданост на най-близките сътрудници, да не бъде изпълнено. Борете се с всички сили и с радостен дух вписвайте в хранилището на опита всяка страница с трудности, защото тъкмо тези страници ще ви свият победен венец и ще утвърдят името ви в историята на културата. Радостта от борбата е основна нота на Битието. Чрез борбата идват мощта на духа и великият дар на безсмъртието. Не преувеличавайте значението на временните несполуки, от всичко извличайте урок и се гответе, гответе се за по-нататъшни преодолявания и напредък. Няма нищо по-силно от човешката воля, когато концентрирана сила я насочва и я усилва любовта към Йерархията на Светлината. Радвайте се на дадения ви подвиг! Всичко ще се изпълни, всичко е подготвено, помогнете само с твърдост и преданост към Йерархията.

Казано е: “трябва да се придобие царствен кръгозор”. Затова бъдете царе на мисълта и духа. Бъдете най-преданите, най-устремените изпълнители на волята на Йерархията, приемайки със сърцето си всяка повеля. Предаността, или лоялността, е най-високото качество, затова тъкмо то е толкова осмивано днес. Само с преданост може да се гради, а тъй като светът отива към разрушение, естествено, тъкмо това основно и съзидателно качество най-вече се преследва от разрушителите. Предаността е качество, украсяващо всичко велико, или по-точно, качество, без което няма истинско величие. Затова да явяваме тази творяща мощ във всички наши мисли и действия.

С преданост в сърцето е толкова лесно да се утвърдиш в правилната посока. Изпълнени с устрем, да развиваме в себе си и тъй необходимата за успеха бдителност. Да бъдем като бодърстващата майка, чийто дух усеща и предвижда всички опасности, които заплашват детето й. Кой може да пресметне колко смъртоносни удари се отклоняват с такова бдение на духа!

В час на опасност и велика битка да се утвърдим във всички основи и да проявим несъкрушимост на духа. Сега е време за смели действия, за широка дейност и най-ярко утвърждаване. Затова да прегледаме целия даден ни арсенал - ще видим, че той е неизчерпаем, трябва само да избираме подходящото за всеки отделен случай оръжие. Най-внимателно да прегледаме съхраняваните у нас съкровища и да не пръскаме изпращаните бисери, а там, където е нужно, да явим цялото си богатство, да съумеем да се възползваме от нашата хазна. Да не допуснем най-добрите бисери да тънат в забрава, само защото някой все още не познава истинската им стойност, а да ценим и най-малкия сред тях, защото ценността не винаги е в големината. Просто казано, във всекидневния си живот трябва от всичко да извличаме полза и да умеем да покажем стоката от хубавата й страна, защото това умение е истинското пестене на сили и всеки мъдър строител се стреми към него. Истинското икономисване не е съкращаване на основите, а мъдро приложение чрез съизмеримост.

Да, всичко ще се промени към по-добро, когато започнем да прилагаме Учението в живота без изопачаване, когато пристъпим към истинско сътрудничество и престанем с едната ръка да строим, а с другата да разрушаваме; когато разберем, че започнатите дела не са лични, а общи; че недоглеждането, пропуска, грешките и нарушението на принципите от един сътрудник трябва да се разглеждат като пропуски и нарушения от всички членове - само тогава ще бъде разбрана истинската отговорност. Понятието за отговорност е чуждо на обособяването, безволието и така наречения “босинг”⁴¹. Отговорността преди всичко търси великото равновесие, целесъобразност и съизмеримост, достигнати с устремено сътрудничество. Така всеки сътрудник трябва да вижда синтеза от дейността на всички отдели. Разбира се, това не е лесно, но трябва да се упражняваме, защото без такъв синтез е невъзможно да се направи вярна прогноза за всеки отдел. Всички учреждения или отдели са единен организъм и ние заедно сме задължени да следим за общото му развитие. Но, разбира се, здравият дух и сърце лесно могат да поправят временните дефекти на другите органи, затова да обърнем особено внимание на тези основи!

Съжаляваме, че в отчетите не се цитира нито едно предложение, нито едно особено мнение по разглежданите въпроси. Трудно е да се предположи, че на това стъпало на съзнанието всички решения са били единодушни, затова, като стъпало към бъдещото обединение на съзнанията, в дневника на заседанията би следвало да се записват особените мнения и предложения. Това би било твърде ценно и за историята на нашите дела, и за избягването на много недоразумения, а също е извънредно поучително и за измерване ръста на съзнанието на участниците. Множество клевети и неприятности ще бъдат спестени, защото, когато мнението е записано, няма как да се забрави и отрече. Например сега е много важно да се знае, как и какви забележки и предложения бяха направени по повод публикуването на памфлета за Знамето на Мира. Ако изказаните мнения не бяха записани, може би много ценни от тях щяха да са вече забравени. Хората твърде лесно забравят, особено онова, което им е неприятно. Но само мисълта, че думите им ще бъдат запечатани, ще накара всички неволно да се стегнат и напрегнат творчески, защото на всеки ще му се иска да даде най-доброто от себе си. Фактът, че нито една наша мисъл, нито един импулс, колкото и мимолетен да е, не изчезва, а се записва върху нашето излъчване и в пространството, не ни вълнува, защото въображението ни е бедно и мозъкът не може да го осъзнае. Така че да си помогнем и в това важно осъзнаване и сами да документираме, което е възможно. Безмерно ще израснем с това разбиране, като проверяваме своите решения и ги съпоставяме със следствията.

Длъжна съм също да ви изпратя мислите си за непредубедеността и безпринципността, защото, страшно е да се каже, но има хора, които смесват понятието непредубеденост на откритото съзнание с безпринципността. А тези две понятия са антиподи. Непредубеденият ум търси навсякъде основата на истината и затова постоянно упражнява способността си за разпознаване. Разпознаването е първата крачка към истинското знание. А истинското знание винаги се гради на непоколебимите начала или принципи, защото иначе няма да бъде истинско. Принципът може да бъде задълбочен в жизненото си приложение, но основата му ще бъде една, основа на законността или истината. Иначе казано, принципът или законът винаги действа целесъобразно, а ние вече знаем, че космическата целесъобразност е начало, водещо към красотата, затова всички действия на непредубедения човек трябва да бъдат белязани с истина и красота.

Непредубеденият човек е непоколебим в своите основни убеждения, защото те се градят на водещата истина. Безпринципният човек изобщо няма убеждения, защото той съзнателно и доброволно е лишил себе си от разпознаване и съдбата му е подобна на топка, гонена от ударите на променящите се обстоятелства. За такива хора в Учението се казва: “О, топка на съдбата! Къде ще попаднеш и накъде ще отскочиш? Светлината ти е начертана - само успей да долетиш! Да устоиш на лукавото въртене!” Да ни пазят Силите на Светлината от лукави въртения! Нека всеки от нас твърдо се придържа към установените принципи - основи и да не ги нарушава дори в най-малкото. Защото, ще можем ли винаги да разпознаем, къде е то, онова малко, което може да доведе до катастрофа?

Сега от книгата “Йерархия”: “Понякога най-сложните закони могат да се представят посредством най-прости апарати. Законът на кармата е сложен, но вземете румкорфовата бобина⁴² или друг цилиндър, омотан с електрофорен проводник, и вие ще получите нагледно изображение на кармата. Ненарушимо протича токът по спиралата, но предпазната намотка се подлага на всички външни въздействия, при това всяка нишка се докосва до предходния оборот, носейки в себе си последствията от миналото. Всеки час променя кармата, защото всеки час предизвиква съответното минало. Така могат да се докосват цели линии от минали прояви. Но същото нагледно изображение показва как неповредено е зърното на духа и, стремейки се нагоре, то удържа обвивката, без да се страхува от миналото. Наистина кармата е страшна само за онзи, който тъне в бездействие, а устремената мисъл се освобождава от тежестите на миналото и като небесно тяло се носи, без да повтаря пътя. Така, дори с твърде тежка карма, може да се стигне до полезно освобождение. Ако някой някога е нарушил Йерархията, той трябва много силно да се придържа към нея. Всички могат да бъдат съветвани да се стремят към Йерархията.”

“Да видим как хората разбират служенето на Йерархията. Онзи, който мисли да се възвиси само с молитва, е далеч от служенето. Онзи, който иска в работата си за благото на човечеството да вложи най-добри устремления, трябва да приеме Владиката със сърцето си. Онзи, който не се отказва от удобството си, не знае как да служи на Йерархията. Онзи, който не приема указанията на Йерархията, не разбира служенето. Само когато сърцето е готово съзнателно да приеме утвърждаването, изпратено от Висшата Воля, може да се каже, че понятието служене е възприето. Ние не сме любители на панихиди и празни обръщения към Господа. Ние почитаме учениците, устремени към служене на Йерархията. Лесно е да се проследи как неприемащият с духа си служенето почита Владиката и Йерархията на думи, докато пътят е удобен. Ние отчитаме всеки стремеж да се свали бремето от Йерархията, в малкото и в голямото. В Нашето творчество Ние утвърждаваме почитането не на думи, а на дело. И когато мъдрият Гуру носи цялата тежест на земната битка, трябва да се осъзнае как може да се помогне на твореца. Ние скърбим, когато виждаме почитане на думи, а не с действия.”

302. “Стремежът на хората винаги се измерва с тяхното служене на Светлината или тъмата. По това може да се съди за предназначението им в живота. Най-лошо от всичко е половинчатото мислене и половинчатата устременост. Разрушителите винаги се опират на половинчатата устременост. Няма по-лош от половинчатия служител, който се крие зад своята половинчатост, затова Ние предпочитаме прекия враг на Светлината. Малките червеи, които плъзват с появяването на мъглата, не биват допускани от Нас до големите битки. Така че половинчатостта трябва да бъде избегната. Винаги и по всякакъв начин трябва да се избягва общуването с половинчати хора. Така половинчатостта, проявена от учениците, ги отхвърля с хиляда години назад; затова трябва да се знае къде да утвърждаваме своето съзнание. Служителят на Светлината не признава половинчатостта.”

“Най-пагубно е, когато половинчатостта се крие в утвърждаващия се по пътя, тъй като тогава става раздвоение на мисленето и действията, затова половинчатостта е враг на Учението. И когато Ние виждаме половинчатост по отношение на Йерархията, това разрушително явление трябва да се изкорени. Защото няма ли цялостност, не може да има строителство. Така учениците трябва да разберат колко важно е да имат цялостна устременост. За целта трябва да се пренебрегнат личното удобство, самомнението, самосъжалението, самолюбуването и винаги да се помни, че Йерархията не бива да бъде обременявана. Това трябва да запомнят онези, които разбират служенето като възлагане на Владиката и Йерархията.”

Идва величествено и страшно време и само напрягайки всичките си сили, ще победим. Мислете възможно най-мащабно, обсъждайте заедно как най-добре да бъде разбрано и приложено онова, което ви се дава! Съумявайте с достойнство да отговаряте на всички невежи и рушители на културата! Сега е време да се прояви най-задълбочено разбиране на Знамето на Мира. Знамето на Мира и Културата трябва да се разбира като най-велик символ. Да, аз виждам кака в близко бъдеще ще бъде основана Лига на Културата, в която ще влязат най-добрите представители на мисълта, знанието и творчеството и където жената ще каже своята дума. Тази Лига на Културата ще се събере под Знамето на Мира. Тя ще смени мъртвата Лига на Нациите. Събитията в Испания още веднъж нагледно показаха на света колко навременна е идеята на Знамето на Мира! Назряват нови събития, които ще накарат противниците на Културата да се замислят… но няма ли да се осъзнаят те твърде късно? Трябва да умеем да отговаряме на всички, които потъпкват и игнорират културата. Формулите не само са дадени, но и всеки ден потвърждава тяхната навременност.

Сега Америка, както и всяка страна, трябва да се замисли как най-добре да опази културните си ценности, а не да прекратява дейността, украсяваща облика на нацията и страната, дейността, привличаща световното внимание към нейното културно значение. Няма да крием, че досега Америка не заемаше първото място между така наречените културни страни. Тя се възприемаше само като страна на долара и техническата цивилизация. И цитираните от вас формулировки на един от представителите на официална Америка, уви, само потвърждават гореказаното. Ако този представител научи за Знамето на Мира и културната дейност на нашите учреждения, той искрено ще си помисли – как е възможно някои хора да вършат с желание такава обременяваща и ненужна работа! И ако толкова искат да се занимават с просвета, то защо не приложат своето явно богато въображение и познаване на изкуството, за да открият клуб за игра на карти в киносалон, където се прожектират филми на злободневни теми с лек привкус на порнография – ще бъде разбираемо и приятно за всички, а и много доходно? Подобни съзнания никога няма да разберат какво е Култура. Нима биха могли те да обхванат великото историческо значение на обединяването на истинските носители на културата под Знамето на Мира!

Н. К. дава в една своя статия забележително определение за Културата; той казва: “Невежият човек отначало трябва да стане цивилизован, после образован; ставайки образован, той става интелигентен, после следва изтънчаване и осъзнаване на синтеза, което завършва с приемането на понятието Култура.”

Нито един тесен специалист, колкото и висока да е специализацията му, не може да се нарече носител на културата. Културата е синтез, културата преди всичко разбира и познава основите на Битието и съзиданието, защото тя е почит към творческия огън, който е живот. Но кой е осъзнал основите на Битието?