Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Казано е още: “С кого укрепват мислите? Само с гуру. Той е като скала, под която можеш да се скриеш от лошото време. Почитанието на Гуру е пътят към Висшия Свят. Но хаосът не търпи изграждане. Трябва да насочваме мисълта си към устоите, за да бъдем неподвластни на вихъра.”

Бедното човечество, стигнало до задънена улица със своя едностранчив материалистичен мироглед (църквата също служи на материалистичните устои и потребности), повече от всякога се нуждае от осъзнаването на Висшия Свят и водещото начало на Гуру-Йерарха. Човечеството боледува от липса на самодисциплина и хаотичност в мисленето. Срещу водещото начало, срещу дисциплината, срещу сътрудничеството въстават преди всичко вчерашните роби. Само царят на духа разбира какво е Йерахия, защото, за да царстваш, трябва първо да умееш да се подчиняваш. Принципът на водещото начало трябва да се утвърди в съзнанието на човечеството, ако то иска да прогресира. Разбира се, всеки фанатизъм е ужасен, защото е изчадие на невежеството и води до нетърпимост и омраза. Той е антипод на истинската преданост и почит.

Всеки индус знае какво е предаността към своя Гуру. И ние знаем, че всички величествени концепции и цялата красота на източната мисъл израстват именно от приемствеността и последователността в безпределната Верига на Йерархията, всяко звено на която е изковано с безгранична преданост на ученика към своя Гуру. Изтокът нарича учителя, отказал се от Йерархичното Начало, сухо дърво, лишено от корени. Да се лиши духа от почит към великото понятие Учител е равносилно на духовно самоубийство. Великите Учители са нашата храна, ако не я приемаме, загиваме не само ние, но и цялата планета.

Разбира се, ако Великите Учители започнат насилствено да изливат своите лъчи, то без възприемане от наша страна, ние просто ще бъдем изпепелени. Във всичко е нужна взаимност, съответствие и съизмеримост. Цялото битие се основава на взаимен обмен и сътрудничество. Затова онзи, който се обособява и се ограничава единствено със самия себе си, е осъден на смърт, както духовна, така и физическа. Ако някой полага само една основа, градежът му не е здрав и няма да издържи срещу задаващия се вихър.

Затова попитайте всички колебаещи се и спорещи - прочели ли са книгите на Учението на Живота? Ако кажат - да, изпитайте ги. Могат да се открият големи изненади. Потресаващи са незнанието и неразбирането на най-примитивните основи на духовното развитие! И само като си помисли човек, че векове наред Основателите на религии от цял свят са залагали връзката с Висшия Свят като основа на Битието! А нашият черен век завършва с призиви за разрушаване на тази единствена спасителна връзка!

Откъсването от Висшия Свят е довело нашата планета до ръба на гибелта. Нужни са най-неотложни мерки, за да се върне човечеството към разбирането на основите на Битието и величието на човешкото предназначение.

1936. 
      г.
      

С последната поща получих въпроси и критика на статията “Слънчевият Път”. Критикът обръща внимание на разминаването на тази статия с Учението на “Живата Етика”, на това, че много места в нея съвпадат с проповедите на Кришнамурти, отричащ Йерархията и отбелязва също “почти точното повторение на думите на щайнеристите…” Ще трябва да отговоря и да посъветвам младия критик да се научи да чете със сърцето и с ума, а не само с очите, ако иска да придобие истинско знание. Не е пропуснал да порицае и Вивекананда. Критикът е твърде смутен от наставлението му за сдобиване с богатство, тъй като книгите на “Живата Етика” порицават стремежа към лично облагодетелстване. Но критикът пропуска това, че, говорейки за дълга на гражданина, Вивекананда има предвид придобиването първо на знание, а после на богатство. В това после е целият смисъл. Когато има знание, според индусите, богатството става благо, защото тогава то служи не за лични цели, а за общото благо. Така хората четат мъртвата буква, без да се замислят за смисъла на написаното.

Защо мислите, че съм против поместването на биографията на В. И. Крижановска? Относно светостта аз, разбира се, имам друг критерий, но тя несъмнено е достойна за уважение, защото, както Вие справедливо пишете, нейните книги са дали своя принос. Безспорно е също, че нейната серия “Магове” е несравнимо по-талантлива и по-богата на верни сведения от много романи на окултни теми, излезли по-късно.

Радвам се, че сте се убедили в ниското качество на някои медиуми. Мога да потвърдя верността на сведенията на г. Л. Обикновено хората забраняват на другите това, което за самите тях представлява особен интерес. Защото сега е невероятно разпространено всякакво магьосничество и евтин спиритуализъм. Затова е така важно разпространението на книгите на “Жив. Ет.”, разкриващи вредата от такива действия.

В едно свое писмо Вие ми писахте за учен, който изследва предаването на мисли на разстояние. Такива изследвания са повече от навременни. Аз бих Ви посъветвала да се запознаете с тях и ако те заслужават, да ги поместите във Вашия сборник. Сега този въпрос занимава много напредничави умове. В Америка, в Дюк Университет, проф. Рейн вече 30 години прави подобни опити със своите студенти и е постигнал забележителни резултати. Неотдавна той издаде книга за своите опити и наблюдения, ние си я поръчахме. Ще я прочетем и ако намерим нещо интересно, ще го споделим с Вас.

Вие писахте, че споменатият от Вас учен подхожда към този опит само от чисто материално-научната страна, аз не бих нарекла това негов минус. Бих взела резултатите от неговия опит така, както той ги е дал, а после в подобни опити би могло да се въведе и наличието на духовния фактор, осъзнаването на психичната енергия, и да се съпоставят резултатите от двата метода. Такава съпоставка може да бъде поучителна. Разбира се, в подобен опит би следвало да се отделят в специална група определени медиуми, което изобщо не е така лесно, защото често медиумистичните способности са в скрито състояние и се проявяват едва при повторни тласъци. Между впрочем, опитите на проф. Рейн са установили интересния факт, че медиумите далеч не са най-добрите приемници при предаването на мисълта на разстояние.

Именно сега е ред на науката да възвести новото разбиране за духа. Съвременната църква ни отвърна от Висшия Свят, съвременната наука ще ни приближи до него.

Цитирам § от книгата “Живата Етика”:

“Вие знаете за много опити за четене на мисли. Разкажете ги на западните хора, те нямат представа доколко това психологично свойство е присъщо на Изтока, от невежество го наричат дори суеверие. Междувременно, ако мисълта е органично създание, тя може да бъде открита. Дори елементарните физически прибори могат да улавят напрежението на мисълта. Дори термометърът и електрическите прибори реагират на възникването на мисъл. Мисълта даже променя температурата на тялото, дотолкова психическият апарат доминира над физическия. По-точно е психическият апарат да се нарече част от физическия. Съществува прибор, записващ потока на мислите, също така той се отразява на излъчването (на аурата) и чрез сравнителен метод може да бъде конкретизиран. Малко са все още опитите да се свърже механиката с психиката. В същото време Вие знаете как научното отношение към психиката облекчава и преобразува цялото съществуване. Необходимо е да се обърне неотложно внимание на възможностите на психическия апарат.”

Пишат ни от Харбин, че там е забранено да се чества паметта на Лев Толстой. Докъде още може да се стигне! Средновековие и това си е!

1936. 
      г.
      

Колкото до култа на котката и някои птици в Египет, то несъмнено обожествяването на животни в очите на масите се е налагало с определена цел. Най-често то е имало чисто практическо и охранително значение. Например убийството на свещената птица ибис се е наказвало в Египет със смърт. Но ние знаем, че Нил е бил пълен с крокодили и долините на Египет са гъмжали от отровни змии, отнасящи хиляди жертви, и единствено птицата ибис е убивала тези змии и е унищожавала крокодиловите яйца, предотвратявайки по този начин прекаленото размножаване на тези чудовища.

Обожествяването на кравата в Индия и забраната да я убиват също са били предизвикани от необходимостта да се предпази това толкова полезно животно от изтребване. Известно е, че в най-древни времена подобно обожествяване не е имало и населението на Индия се е хранело с месото на тези животни.

Котката в Египет пък е била много полезна срещу нашествието на плъхове и мишки. Освен това, тя притежава голям запас от животински магнетизъм и може да служи за призоваване на низши сили. Защото и в Египет е имало немалко чернокнижие. Борбата между бялата и черната магия е започнала от незнайни времена. Тези два противоположни лагера вече напълно са се определили в Атлантида.

Вие знаете, че в книгите на “Живата Етика” има параграф за свещените животни. Казано е, че така наречените свещени животни са били не божества, а естествено следствие от местните условия. И днес хората често говорят за свещен дълг, имайки предвид не религиозните обреди, а някакво полезно, нравствено действие. Условията в древността често са изисквали особено внимание към някои животни или дървета и растения. Свещено означавало неприкосновено. Така се е охранявало нещо необходимо, рядко.

“Същата тази охрана съвременните хора наричат резервати, затова трябва много внимателно да се отнасяме към неясните понятия. Толкова много неща са смесени в областта на религията, че поради отдалечеността на различните епохи повърхностните наблюдатели изобщо не могат да различат основата от наслоенията. Храмът и днес е сборно място, където наред с обредите се извършва покупко-продажба и се гледат местните съдебни дела. Наслояването продължава до ден днешен, затова да не бъдем прекалено строги към животните и прочие забравени символи на древността.” Към тези редове, както виждате, няма какво да се прибави.

“Могат ли високите духове да боледуват и дори да се заразяват?” Разбира се, да, ако задачата им изисква да бъдат в постоянен контакт с хората. Защото високият дух непрекъснато отдава част от своите сили на околните и на идващите при него, и колкото и да е огромен запасът му от психична енергия, при прекалена щедрост този запас може временно да намалее. Тъкмо тези минути на изтощение са много опасни, защото преградната мрежа на аурата, като не получава излъчвания от запаса, подхранващ нашите центрове, се разрушава и микробите на заразата могат да проникнат в най-слабото място. Ето защо в книгите на “Живата Етика” така настойчиво се говори за опазването на преградната мрежа. Ученикът, постигнал известна степен на духовно развитие, не може да остава дълго в отровната атмосфера на градовете и трябва да излезе сред природата, за да натрупа прана и да води повече или по-малко уединен живот. Христос, Буда и другите велики Подвижници често са се оттегляли в пустинята и не са оставали дълго на едно място. В Евангелието от Марк, 5:25-34, се посочва как Христос, изчиствайки и изцелявайки болните, е усещал загуба на сила. Когато страдащата жена се докосва до дрехата Му - “Иисус почувства в Себе си, че силата излезе от Него…”

Така и съвременният подвижник на Индия Бхагаван Рамакришна през цялото време на своето учителство е бил постоянно заобиколен от хора и, докосвайки се до всички, идващи при него, често болни от злокачествени заболявания, е отдавал силите си извън всяка съизмеримост, вследствие на което заболява от нещо като рак на гърлото и това го погубва. Интересно е да се отбележи, че именно тази болест е изкушила някои слаби умове да се усъмнят в духовната му висота. Защото невежеството предполага, че високият дух при всякакви условия е защитен от заболявания и опасности. Но ние знаем, че камъкът, който Девадата хвърля от скалата върху минаващия Буда, макар и да не го е убил, все пак е наранил пръста на крака Му. Има сведения и за това, че Владиката Буда често е изпитвал силни болки в гърба. Също и в “Писма на Махатмите” се отбелязва, че Учителят К. Х. при основаването на Теософ. Друж. в Индия след досега си с аурите на хората е трябвало да се оттегли за няколко седмици в пълно уединение. Така всяко ниво на съществуване се подчинява на свои закони и нарушаването им води до съответните последици.

Сега за огньовете на Св. Елм. Огньовете на Св. Елм са светлини, съпровождащи електрическото изпразване в атмосферата; обикновено то се появява по време на буря във вид на светлинки върху предмети с остър връх, например по камбанарии, мачти на кораби и т. н. Тези светлинки се съпровождат от звук, нещо като пращене или съскане. Моряците в Средиземно море са избрали Св. Елм за свой патрон и приемат тези светлинки като видим знак за неговата защита. Макар огньовете на Св. Елм и проявите на така наречения необгарящ огън да имат като обща основа космическото електричество, качеството на последния е със съвсем друго значение…

Има достатъчно свидетелства за такъв необгарящ огън, мога да приложа разказа на един очевидец. През 1933 година ни посети тибетският лама Карма-Дордже; беседвайки на различни духовни теми, той ни разказа между другото за посещението си при знаменития отшелник Кшетрапа в пещера, намираща се в околностите на селцето Шасрегтог в източен Тибет. Според местните предания за появата на отшелника в тази пещера помнели още прадедите на днешните жители и оттогава външността му не се е променяла. Като всички отшелници от този тип, той не носи никакви дрехи, косите му го покриват като плащ до самата земя. Кожата му е тъмна, казват, че не е тибетец, макар че знае всички местни наречия. В пещерата, където живее, има няколко помещения, в последното се намира едно сухо дърво и подът е покрит сякаш с мека пепел. Местните жители свидетелстват, че около неговата пещера дори при най-силните снеговалежи няма сняг. Те твърдят също, че той нееднократно е спасявал тяхното село от епидемии. Несъмнено този отшелник притежава много сидхи, живее в сурова самота и допуска до себе си малцина избрани.

Лама Карма-Дордже, присъствайки на негов разговор с посетители, отбелязал следната интересна подробност. Преди да даде отговор на зададен въпрос, Кшетрапа полушепнешком запитвал сякаш невидимо присъстващите Висши Сили и после предавал техния отговор. Седейки в своята пещера, той можел да предизвиква необгарящ огън, духайки около себе си, при което огънят отначало се стелел по земята, а после се съсредоточавал върху сухото дърво в дъното на пещерата. Лама Карма-Дордже сам докосвал ръце до този огън и не получил никакви изгаряния, а усещал само приятна топлина.

По време на беседата си с отшелника ламата му казал, че страда от мъчително главоболие и го помолил да му даде един свой косъм като защитен талисман. Кшетрапа като че ли се възмутил, грабнал тоягата си и здраво го ударил по главата. Силата на този удар изхвърлила ламата от пещерата и той се търкулил в подножието на хълма. Като се свестил, за свое учудване той не намерил и най-малка драскотина или следа от удар по себе си. След това необикновено лечение главоболието му напълно изчезнало.

За същия отшелник пише и посетилият тези места европейски пътешественик Арнолд Хейм в книгата си, издадена през 1933 г. Посетила го е и известната пътешественичка из Тибет г-жа Дейвид Нил, но отшелникът не я допуснал до себе си. Показал се на входа на пещерата и строго я заплашил с тоягата си.

Разбира се, посетилият ни лама е изключение между така наречените садху. След кратко пребиваване у нас една сутрин ламата дойде да се сбогува, като каза, че трябва да бърза, защото Учителят му, който живее в планините на Тибет, около свещената планина Кайлас, го зове, той е чул неговия зов. След половин година ламата отново се върна в нашия край и каза, че Учителят му е починал, той не успял да стигне навреме. Сега той се е оттеглил от света за десет години в пълно усамотение, а като изтече този срок ще стане учител.

Изпълнявайки завета на своя учител, Карма-Дордже никога, дори при най-дълги преходи не носи повече от два фунта храна и две рупии¹ в джоба си. Той имаше много забележителни видения по време на пребиваването си у нас. Моят син нарисува портрета му, изпращам Ви фотография на тази картина. Който е запознат с типа тибетски лами, трябва да признае, че лицето му е необикновено.

Прилагам и изрезка от вестник за един факир, оставен без храна и зазидан за 42 дни. Лично на мен такива постижения не ми се нравят. Сега са нужни решителни човешки действия на земно ниво, а не откъсване и заминаване в небесните сфери. Това са своего рода дезертьори, напуснали лагера на светлото войнство на Армагедона.

Нима не сте чували нищо за София Ковалевска, гениалната математичка, нашата руска гордост? Някога съм чела автобиографията й на фр.език, която обхващаше само нейното детство и юношество. Следващия период от краткия й живот е описан от нейна голяма приятелка, известна шведска писателка. Разбира се, по стар руски обичай гениалните й математически способности трябваше да бъдат оценени първо в чужбина и едва след целия й изключителен задграничен триумф, малко преди смъртта й, а може би - както по-често се случва - след смъртта й, тя бе избрана за член на С. Пб. (Санкт-Петербургска - бел. прев.) Академия на Науките!! Така в разпознаването на своите незаменими ценности нашата родина упорито, векове наред продължава да прилича… Но идващата епоха ще съумее да опази носителите на истинските ценности.

Прилагам кратка бележка за Ковалевска от Брит. Енциклопедия. София Ковалевска (1850 - 1891), рускиня, велика математичка, родена в Москва на 15 ян. 1850 година. През 1868 година се омъжва за младия студент Владимир Ковалевски, след което заедно с него заминава за Германия да продължи обучението си по математика. През 1869 година учи в Хайделберг при Фон-Хелмхолц, Кирхов, Кьонигсбергер и П. Дю Боа-Реймонд, а през 1871 - 1874 г. се занимава частно с Карл Вайерщрасе в Берлин, защото жените не са били приемани в Университетите. През 1874 година Университетът в Гьотинген я удостоява със званието доктор “in absentia” за трите, изпратени от нея дисертации, едната от които, свързана с теорията за “частичните диференциални уравнения”, е сред най-забележителните й работи.

След лекциите си в Стокхолмския Университет през 1884 година Ковалевска е назначена там като професор по настояване на Густав Митаглефлер, също ученик на Вайерщрасе. Заема тази длъжност до смъртта си. През 1888 година тя достига върха на славата си. Френската Академия й присъжда Приз Борден на конкурс, в който участват всички светила на математиката. Задачата, предложена на конкурса, била - “да се усъвършенства в един важен пункт теорията за движението на плътно тяло около неподвижна точка”. Тази задача е била предлагана и по-рано, в продължение на шест години, от Берлинската Академия, но безуспешно. Решението на Ковалевска е толкова блестящо, че сумата на Приза е удвоена, за да се подчертае необикновената й заслуга пред науката. За съжаление, Ковалевска умира на 10 февруари 1891 г., когато достига върха на своята известност и получава признание дори в своята страна, където е избрана за член на С. Петерб. Академия на Науките. - Обърнете внимание на това дори.

Вие питате - как е решавала задачите Ковалевска? Разбира се, с помощта на огнената мощ. В автобиографията си тя казва, че в детството решенията на най-сложните задачи понякога се появявали в мозъка й мигновено, а понякога е виждала цифри и формули, сякаш написани пред очите й. Разбира се, тя много се е трудила, както се вижда от биографията й, но несъмнено е също, че докосването на огнения лъч, който е събуждал нейната ”чаша” и е извиквал забравеното, не е било рядко явление.

Сега ще Ви разкажа случай от моя живот. В ранната си младост се занимавах с музика, към която имах особени наклонности. Веднъж ми престоеше публичен изпит, където трябваше да изпълня няколко музикални произведения, включително прелюдия и фуга от Бах. Но обстоятелствата вкъщи се стекоха така, че не успях да разуча най-трудното, фугата от Бах. Оставаше само един ден до изпита. Отчаяна седнах на рояла, като отлично знаех, че да се разучи и да се наизусти Бах за един ден е немислимо, но все пак реших да направя всичко, което е по силите ми. Изсвирих я няколко пъти по ноти и реших да изпробвам доколко съм я запомнила - и тук стана чудото, цялата фуга се появи ясно пред мен и пръстите ми сякаш сами се движеха по клавишите, отначало докрай без нито една грешка и с необикновено въодушевление аз изсвирих и прелюдията, и фугата. Но освен необичайността на мигновеното заучаване, когато изпълнявах тази фуга на изпита пред целия професорски състав, аз отново се изпълних с особено вдъхновение и бях възторжено приветствана от професорите. Този случай също беше проява на огнения лъч. Лъчът докосна “чашата” и в паметта възникна нещо отдавно познато.