Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

“Двете личности на Девапи, Куру и Мару (Мору) от рода Икшваку продължават да живеят в течение на Четирите Века, обитавайки Калапа (Шамбала). Те ще се върнат тук в началото на Века Крита. Мару (Мория), син на Шигра, със силата на Йога продължава да живее… Той ще възстанови расата на кшатрите, Слънчевата династия.”

“Вярно ли е или не последното пророчество, но “благата” на Кали Юга са описани добре и превъзходно се съгласуват дори с това, което се чува и вижда в Европа и другите цивилизовани и християнски страни в разцвета на ХIХ век и в зората на ХХ век от нашата велика “Ера на Просвещението”.

“В “Матся Пурана”, гл. 272, се говори за династията Мориа, или Мауриа. В същата тази глава се твърди, че Мориа ще царства в Индия след възстановяването на расата на кшатрите след няколко хилядолетия. Само че тази власт ще бъде чисто духовна и “не от този свят”. Това ще бъде царството на бъдещия Аватар.”

Посветените индуси знаят много за своите Махатми, обитаващи Транс-Хималаите, но пазят в дълбока тайна от любопитните това свещено знание. Много от тях навремето бяха срещу Е. П. Блаватска, за това, че тя издаде на света тези съкровени имена. Защото в Индия още живее високата почит към всичко съкровено и особено към тези Величайши Учители на човечеството. Нито един индус няма да назове на страничен човек името на своя Гуру, толкова свещено е то.

Сега вие разбирате как съкровено звучат в сърцата на изтока имената Майтрейя, Калки Аватар или Мунтазар. Защото всички религии се въртят около единното понятие за Аватар и бъдещ Месия, тази вяра или по-точно чувствознание, е огънят, който крепи и храни духовния живот на нашата планета. Загасете го и планетата ще потъне в мрака на разтлението. Наистина няма нищо по-жизнено, по-явно и мощно, по-прекрасно от понятието за великия Аватар. Всички пророчества, всички видения и всички най-древни и най-съкровени предания на всички народи крият под различни символи и алегории великата Книга на Животите на Единния Височайши, който се сражава с Апокалиптичния Дракон.

Сега “за търсенето на живия Буда”. Разбира се, днес това може да предизвика насмешка. Само невежите вярват буквално, че всеки Далай Лама е въплъщение на Бодхисатва Авалокитешвара, а Таши Лама - на Буда. Всичко това трябва да се разбира метафизично. Въплъщението на великите Духове в една или друга личност трябва да се разбира като усилено или дори постоянно изпращане на лъча на Високия Дух до избрания от Него приемник. Именно при раждането на определения носител на мисия, Високият дух, близък до Него по Карма, му изпраща Своя лъч, за да го съпровожда в жизнения му път. Този лъч се възприема от новородения така, както и лъчите на светилата, под които се е родил. Той расте под този лъч и при по-нататъшното му развитие лъчът напълно се асимилира от неговия организъм. По този проводник става онова, което ние наричаме въплъщение на лъча, или най-висше Йеровдъхновение.

Вие знаете също, че материята или енергиите, обличащи високия дух, са нерушими и могат по силата на привличането или сродството, при особени случаи да влязат в състава на тънкото тяло, което се образува около високия дух, готов за ново въплъщение. Разбира се, съвременните Далай Лами и Таши Лами са толкова далеч от високото понятие духовни водачи, че само невежите маси вярват в тяхното високо въплъщение. Но традицията за въплъщение на едно и също Ego в тези представители на духовната власт е още силна. Във връзка с търсенето на въплъщенци се случват много поучителни неща. Несъмнено, понякога им се удава да намерят ново въплъщение на техните лами. В това няма нищо чудно, защото често тези лами са били най-обикновени хора.

Пътешествайки из Тибет, имахме възможност да чуем много интересни неща. При нас се пазеше едно древно пророчество и веднъж го показахме на един много образован бурят, завършил Петроградския Университет; като го прочете, този бурят се развълнува и каза, че това пророчество е същото, което е чул от едно монголско момче; и той ни разказа, че в някакво малко село около Урга се родило момче, което, на възраст не повече от една година, неочаквано, в присъствието на няколко души, произнесло същото това пророчество. Разбира се, започнали да гледат на това момче като на въплъщенец. По-нататъшната му съдба ни е неизвестна.

Не бива да се мисли, че в книгата “Животни, Хора и Богове” всичко граничи с малко вероятна фантазия. Там има повече истина, отколкото някои хора си мислят. Магьосницата, спомената в тази книга, все още беше жива, когато бяхме в Монголия. Неочакваното пристигане на Вел. Вл. на Шамб. в Гомпа не е измислица. Тази версия я чухме и ние самите. На Изток още можеш да се срещнеш с такива чудеса, но те се откриват само на тези, които са отдали всичко, за да ги намерят.

Моето писмо стигна недопустими размери, затова завършвам. Отбелязвайте и записвайте всички тънки усещания, така ще изострите вниманието си и много неща ще станат достъпни.
30.03.1936 г.

Много ме зарадва мисълта на нашите приятели да създадат издателска кооперация. Тази дейност, разбира се, е най-близка на сърцето ми. Няма нищо по-прекрасно и по-високо от възпитанието и разширяването на съзнанието на читателя. Издателството наистина може да стане ръководител и будител на мисълта на младото поколение. Разбира се, издателството може да приема всякакви литературни, философски, научни и прочие хуманитарни трудове, както и учебни пособия, при условие, че са полезни и с високо качество. Така трябва да се строи, че да няма загуба. Трябва да се стараем да издадем книгата на достъпна цена, но същевременно запазвайки културната й стойност. Мисля, че Вие и в това ще успеете. Винаги си спомням грижата на Учителя за това, книгата да може да попадне и в най-малките ръце, тоест в най-бедните кръгове. Разбира се, всичко, спечелено от книгите на “Жив. Етика” трябва да постъпва в издателството за следващи издания.

С дълбока радост прочетох Вашите думи - “мисля, не - убеден съм, че възложеното ни дело е главната задача на нашия живот, то трябва да се постави по-високо от живота…” - с такова съзнание наистина могат да се преместват планини! И когато днес прочетохме изпратената ни вестникарска статия на Судрабкалн за прекрасните латвийски писатели и за растящия интерес към сериозната книга, за новата вълна на романтизъм и героизъм, заляла сега Латвия, сърцата ни се разгоряха от възторг. Наистина огромно, свято дело е започнало Латвийското Дружество. Мощни са семената, доверени нам и вам за посев. Широко е полето и посевът трябва да бъде нашироко. Затова повече от всичко пазете обединението и дружелюбието сред членовете, творейки святото дело. Зная колко е трудно, зная колко често се налага да разпъваш самия себе си, но без търпимост, без отстъпки не може да има единение. Зная, че понякога, дори виждайки ущърба, нанасян на общото дело, се налага да се отстъпва, за да не нанесе противодействието още по-голяма вреда. Животът е много сложен и само разширеното съзнание позволява да се строи, въпреки всички трудности и дори предателства.

Сега за Армагедона. Вие сте прав, че Армагедонът е символ на последната решаваща Битка между Светлината и Тъмата. Но не бива да се смята, че тя ще бъде завършена скоро. Битката ще продължава няколко години, но яростта й няма да бъде еднаква в различните части на планетата. Там, където човешкият дух по-скоро се събуди за водачеството на духа, там и ще започне великото строителство. С всяка година въздействията на Силите на Светлината ще се усилват, но трябва човешкият дух да съумее да приеме изпращаните дарове. Най-велики възможности чукат на вратата на човечеството, но изборът винаги е свободен. Наистина бъдещето ще предостави най-велико изпитание за цялото човечество.

Думата Армагедон е гръцки еквивалент на еврейската дума Хар-Мегидо (Планина в областта Мегидо). В еврейските писания с това наименование са обозначавали крайната велика Битка между Силите на Светлината и Тъмата, предсказана от всички най-древни пророчества в писанията на различните народи като “Великия Ден на Божия Съд”. Много е казано за нея в Апокалипсиса, там в гл. 16 и стих 16 също се споменава това наименование. Сроковете на тази битка и началото на новата Епоха или Цикъл също могат да се намерят в най-точни египетски и индуски изчисления.

Тази битка е символично наречена така в памет на страшната и действително състояла се битка при Мегидо (древен град в Палестина), близо до който хананитите, под водачеството на Систра, били напълно унищожени. И ужасът на това страшно поголовно изтребление задълго се е запечатал в паметта на народите - свидетели. Според всички Писания сега настъпват сроковете за окончателното унищожение на армията на Гог в планините на израел. При това израел не означава непременно еврей, буквалният превод на тази дума е - избран. Затова и планините на израил могат да бъдат други планини. Също както Нов Йерусалим не означава непременно Йерусалим в Палестина. Съкровеният език винаги е използвал символи. Има Небесен Йерусалим - Обител на Светлата Йерархия - и земен Йерусалим, и той ще бъде на онова място, което при всички земни катаклизми е оставало незасегнато.

Вие питате - има ли светло обсебване? Ще кажа - в изключително редки случаи има. Но, разбира се, Вие сте прав, че терминът “обсебване” трудно се връзва с възторга на духа или с изпълването с Божествена Благодат. В руската литература това определение се използва често за съвсем обратни по смисъл състояния. Качествата на тези състояния са напълно различни. При тъмното обсебване се завземат низшите центрове, а възприемането на силите на Благодатта или Йеровдъхновението може да се осъществи само при отваряне на висшите центрове, при пълна духовна и физическа чистота, при особено хармоничен подем на вибрациите на целия организъм, иначе смъртта е неизбежна.

В Учението е казано, че “силата на висшите огньове е непоносима за крехките обвивки, но следва да се превъзмогне обикновеното неразположение и тогава докосването на висшите криле няма да е така опасно. Отново да си спомним всевъзможните начини за изпадане във възторжено състояние, чрез тях се опитвали да се защитят от опасността при досег с Висшите Сили. Но най-доброто средство е постоянното размишление за Висшите Сили. По такъв начин психичната енергия привиква към въздействието на Висшите Сили и нервното вещество укрепва, доколкото е възможно, за да не бъде разтърсено. Та нали и най-добрият приятел може да предизвика потрес, ако влезе неочаквано.” Всичко казано по-горе се отнася до висшето Йеровдъхновение. Но в много редки, изключителни случаи и при особени условия се е случвало влизане на Висшия Дух в безупречно чисто тяло. В най-древната Теургия могат да се намерят намеци, че в най-съкровените Мистерии Висшият Дух временно е изпълвал тялото на високия служител, който дълго и специално се е подготвял, но това е било най-рядко явление и за особено благи цели.

Има много градации за изпълването с Божествен Дух, или Благодат. Та нали всичко има едно начало, само безкрайно се различава по качеството си. Така и огънят е един и същ, но ние знаем за черен и за сребърен огън. Надземният и подземният огън са родствени, но са далечни по своите действия. Единната психична енергия вдига ножа на убиеца или насочва скалпела на лекаря, спасяващ болния. Затова може да има дори условно безсмъртие в злото, но това безсмъртие е по-лошо от унищожението.

Истинското царство на злото е нашето земно ниво. В надземните сфери злото може да съществува само в своите предели. Светлината в надземните сфери изгаря тъмата, докосването до светлината там разлага тъмните същности. Затова тъмните по всякакъв начин се стараят да потушат всички зачатъци на Светлината тук, в достъпните им предели и в низшите слоеве на тънкия свят. Земята наистина е Зала на Съда и изравняването на мерките на Космическите Везни.

Обсебването като нещо насилствено винаги ще бъде тъмно, а Висшите Сили изпращат изпълване с Духа, или лъча на Йеровдъхновението, на онзи, който може да го възприеме. Няма по-високо постижение от възприемането на лъча на Огнения Свят.

“Когато човек осъзнае всички въздействия, тогава ще може да започне самодейността си. Ще се научи да разпознава къде е висшето Йеровдъхновение и къде е низшето разрушение. Не е така лесно да се различат всички уловки, но щастие е, когато сърцето трепти, осъзнало полезността си за висшия Свят. Из целия живот са пръснати докосвания до Висшия Свят, дори в малките всекидневни действия могат да се различат искрите на висше напрежение. Не може да има действия, които да не са напрегнати, ако се отнасят до Висшия Свят. Трябва да се обикне това напрежение, без него не може да има велико Служене!”

Книгата на Енох я има в английски превод в Оксфорд в Бодлианската библиотека. Не зная дали е преведена на други езици. Някога представителите на църквата са били много против нея. Да, тъмните облаци се събират, но някъде вече се е зародила Зората, затова е толкова неотложно разширяването на съзнанието чрез усвояване на основите на “Живата Етика” и разбирането на необикновеното време, което преживяваме, време, решаващо съдбите на много народи.
30.03.1936 г.

В едно от предишните си писма Вие питахте какво значи фразата - “Данните за Калачакра се отминават с мълчание”. Калачакра (Колелото на Времето или Колелото на Закона) е Учение, приписвано на различни Владици на Шамбала. Това Учение може да се намери пръснато из всички философски системи и учения на Индия. Сега то може би е особено развито в Тибет. Мъгляви намеци за Шамбала могат да се проследят и в западната литература. Та нали и легендата за Чашата на Граал е дошла от Изтока и е една от многобройните версии за същата тази Шамбала. Западни летописи отбелязват, че вести от Тайнствената Обител са получавали Константин Велики и византийският Император Емануил. И Чингиз хан е получавал съвети от Стареца от Великата Планина. И западната християнска църква в лицето на своите Папи, в дванайсети и тринайсети век е знаела за съществуването на Тайнствено Духовно Убежище и Братство в Сърцето на Азия, начело на което тогава стоял знаменият Презвитер Йоан, както се е наричал този Велик Дух. Този Презвитер Йоан от време на време изпращал разобличителни писма до Папите и другите глави на църквата. Знаем от историята, че един от Папите изпратил свои посланици в средна Азия до Презвитер Йоан. Но можем да си представим с каква цел са били изпратени тези Посланици и, разбира се, след много незгоди и митарства те се върнали, без да намерят Духовната Цитадела. А Презвитер Йоан продължавал да изпраща своите разобличителни писма.

Чашата на Граал се пази на Изток. В последно време се появиха немалко изследователи на тайнствената Личност на Презвитер Йоан и символиката в легендата за Чашата на Граал. Съществува предположение, че Чашата на Граал е свещен Камък (прочетете Легендата за Камъка в “Криптограми на Изтока”) и такова тълкуване си има своето основание.

Много хора са търсили тази Твърдина и досега напразно се мъчат да проникнат в нея, но достигат само позваните. Историята познава немалко изтъкнати личности, на които е било съдено да дадат нов импулс за напредъка на човешката еволюция, посетили преди това Твърдината на Великото Знание. Навремето Парацелз също е прекарал няколко години в един от Ашрамите на Транс-Хималайската Твърдина, получавайки велико знание, което по-късно е изложил в много томове и често в символи, защото тези носители на светлината на знанието са били жестоко преследвани. Всички негови съчинения са преведени на немски, англ. и фр. езици. Много учени и лекари черпят от тях знания, но често по навик премълчават източника. Така и Учението Калачакра, или Учението на Шамбала, не само се премълчава сега, но се и намират “духовни” лица, които се опитват дори да забраняват на своите приятели и последователи да го четат.

Да си спомним и нашата така оклеветена гениална Е. П. Блаватска, прекарала три години в един от Ашрамите на Тибет, донесла велико знание и светла Вест за Махатмите. Ако не беше завистта и злобата на съвременниците й, тя би написала още два тома от “Тайната Доктрина”, в които биха влезли страници за живота на Великите Учители на човечеството. Но хората предпочетоха да я убият и трудът й остана недовършен. Историята се повтаря и тъмните сили отново изпълзяват от дупките си, за да задушат светлата Вест, но - Светлината побеждава Тъмата!

Учението Калачакра е Велико Откровение, донесено на човечеството от Владиците на Пламъка или Синовете на Разума (между които са били и са Вл. на Шамбала) в зората на неговата съзнателна еволюция в третата раса на четвъртия кръг на Земята.

Разбира се, “Християнската Наука” (Christian Science) лекува посредством използването на психична енергия и несъмнено някои последователи успяват да извършат забележителни изцеления. Но, както навсякъде, и тук е необходимо правилно разпознаване и приложение, затова наред със забележителните изцеления при тях има и обратни случаи. Всичко е добро на своето място, така че хирургическата операция не винаги може да бъде избегната. Не се лекуват с внушение и заразните болести. Във всичко е нужно съответствие и целесъобразност, така в едни случаи са добри хомеопатичните средства, при други е необходимо прилагането на алопатията. Но най-главното условие е операторът, въздействащ със своята психична енергия, да бъде достатъчно сведущ и с чисто сърце.

На въпроса на Вашия слушател - “по какъв начин се съвместява употребата на мускус от йогите със закона за любовта и непричиняването на вреда, проповядван от окултистите…”, а също на изказаната от него загриженост - “ако мускусът е животински продукт, той би трябвало да съдържа животински магнетизъм, и следователно, заедно с ползата в организма на йогата прониква и животински магнетизъм, който го омърсява и т. н….” можем да отговорим, че високите Йоги, които живеят в създадени от тях условия, далеч от нашите свръхнаселени градове, имат възможност да използват мускуса, без да бъдат убивани животните. Именно на това обстоятелство се обръща внимание в книгите на “Живата Етика”. Колкото до учениците, намиращи се в земни условия, ако те започнат да се придържат строго към непричиняването на вреда (както го разбира вашият слушател) и да избягват животинския магнетизъм, то би трябвало да се превърнат в нудисти и да се преселят в топлите страни, защото вълната ще бъде недопустима за носене, тъй като в нея има твърде много животински магнетизъм, също и коприната трябва да бъде изключена, заради спасението на копринената буба, а и ленените дрехи трябва да бъдат забранени, защото не бива да се подлага ленът на онези мъчения, през които преминава при обработката. Остава да се прикриват с листа, и то сухи, защото късането им е недопустимо. Ще трябва да се забрави за ботушите и дори за лаптите³. Употребата на кожени ботуши пряко поощрява убийството на животни, а беленето на кора за лаптите е много болезнено за дървото. По отношение на храната ще трябва да се ограничим с мляко (при условие, че на кравата й остава достатъчно мляко за нейното теленце), с плодове, ядки и зърна, и то, разбира се, не от дървото и житния клас, а паднали, за да не се причинява болка на живите организми.

Спомням си историята за това, как писателят Бърнард Шоу посетил известния учен Джагадис Боше и започнал да се хвали, че е вегетарианец, защото силната чувствителност не му позволявала, макар и косвено, да причинява страдания на живи същества. Дж. Боше не му възразил, но веднага показал нагледно на писателя какви страдания изтърпяват морковът и картофът, когато ги режат или с апетит ги дъвчат челюстите на такива “чувствителни” хора!

Но всичко това не е страшно и такъв “чувствителен” човек сравнително лесно може да се примири с прикритието от сухи листа и предложената му храна, много по-трудното е той съвсем да се откаже да диша или да си завърже с кърпа устата и носа, както правят някои фанатици от сектата Джайна в Индия, от страх да не поемат, вдишвайки, някоя мушица и така да я убият. Нашият слушател, разбира се, не е забравил, че пространството около него е пълно с живи същности, които той всяка секунда поглъща и на всяка крачка стъпква. Фанатиците джайни също ходят с очи, приковани в земята, като извършват внезапни и уморителни подскоци, за да не настъпят личинката на някой червей.

В заключение този слушател може да бъде посъветван да се запознае по-добре с кн. на “Живата Етика” и да разбере духа на Учението. Не от сантименталност се препоръчва растителната храна, а най-вече защото е полезна за здравето и веднага се посочва, че някои риби усещат по-малка болка от растенията. Колкото до опасението, да не би да внесеш в организма си животински магнетизъм, то на това може да се отговори с думите на Буда: “Ако постижението се състоеше само в отказа от месна храна, то слонът и кравата отдавна биха го постигнали”; и още: “Аскетизмът с нищо не допринася за освобождаването от оковите на Земята. Много по-трудно е да се намери един търпелив човек, отколкото такъв, който се храни с въздух и корени и се облича с кора и листа”.

Относно кармата интересуващият се може да намери в Будизма множество най-ценни разяснения. Той ще разбере, че кармата се очиства или обременява преди всичко и най-вече от мислите и подбудите, постъпките са второстепенен фактор - именно мисълта твори кармата. И ако не беше така, при съществуващите условия човек никога не би могъл да излезе от омагьосания й кръг. За Високия Йог не е страшен никакъв животински магнетизъм, нищо не може да го омърси, защото всичко изгаря от вътрешния му огън. Но дори ние - скромните земляни, несравнимо повече омърсяваме себе си с неподобаващи мисли, отколкото с поглъщането на парче месо или употребата на някакъв животински секрет като лекарство.

Интересуващият се навярно е забравил изречението на Христос: “Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека” (Мат. 15:11).

Да не забравяме също, че добре опушеното месо съдържа много по-малко вреден животински магнетизъм от аурата на самите животни, приютени в нашите вътрешни помещения. Истинското постижение не е в това, изкуствено да се предпазваш от всичко, което вреди и пречи, а именно със силата на духа си да се издигнеш над всякакви прегради. Само когато това бъде постигнато, човек има право да се оттегли при по-добри условия, за да не хаби висока енергия за защитата си, а в цялата й пълнота да я отдаде в служба на човечеството.

Така че, да гледаме със здрав разум на условията, които ни заобикалят, и без лъжлива сантименталност да се постараем да издигнем духа на всички древни и нови завети и, съблюдавайки равновесие, да приложим тези мъдри завети в цялата им съизмеримост и целесъобразност.

За съжаление, не мога да доверя на пощата сведения, противоречащи на получената от Вас информация, необходимо е изключително внимателно да се докосваме до тези въпроси. Гради се велико дело. Извършва се голяма преоценка на ценностите. Умственият труд воюва за своите права и започва да се цени повече от много други неща. Ще доживеем до светлото възраждане. Затова да не порицаваме прекалено стохилядните, които по своему изграждат великата страна.

Сърцето ми се радва винаги, когато срещна разбиране на Основите на Учението. Наистина, само предаността и постоянната устременост ни отвеждат до Обителта.

Но именно това качество е най-рядко и не е чудно, че самият факт на съществуването му говори за най-ценни натрупвания. “Онзи, който се срамува от предаността и отрича Йерархията от страх да не изгуби своята индивидуалност, е нищ и празна е “чашата” му.” Също - “който иска лесен живот, по-добре да не живее! Който търси самоволно награда за заслугите си, нека забрави за Висшия Свят. Който търси ценностите в плътния свят - той е нищ във Висшия Свят”. Всички тези прости истини не се побират в малодушните сърца и сбръчканите мозъци. А разширеното съзнание и пламтящото сърце се радват на всяка трудност - закалка за острието на духа. Не лесният, а напрегнатият и наситен с трудности живот носи постижение, затова е толкова важно да се обикнат препятствията и да се намери особена, мъдра радост в служенето на общото благо.

Вярвам, че Вие твърдо ще преминете избрания път и затова се радвам на Вашата младост и Вашите качества. Можете да допринесете много полза на родината си. Никога не забравяйте, че всичко се извършва по Неизповедими Пътища. Зорко се вглеждайте в събитията - някъде се събират облаци, но другаде вече се появяват проблясъците на Зората.