Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Владиците на Кармата, насочвайки еволюцията на света, разбира се, преди всичко се ръководят от космическите закони и насочват или съгласуват своята Воля с еволюцията на Космоса, или великата Целесъобразност. Затова Вашият въпрос - “нима Владиците на Кармата са слепи?” - е просто неуместен. Сега за разяснението на автора, че “кармата не действа в течение на първата и последна четвърт от кръга на еволюционното развитие” - и тук няма заблуда, а просто отново недоизреченост. Във всички Учения много малко е казано за състоянието на човека в първите три кръга или дори за първите две раси от нашия Кръг. Все пак от намеците може да се разбере, че първите две раси от Четвъртия Кръг са били в състояние на духовност, но лишени от това, което ние наричаме разсъдък и затова може да се каже, че те сляпо са следвали неотменимия закон на кармата. А в последната четвърт на нашия Кръг, когато човечеството ще се изтънчи и ще достигне състоянието на уплътнения астрал и своята първоначална духовност чрез отваряне на висшите центрове, но вече при развит и просветен разум, то ще завърши своята земна карма за положения Цикъл или Кръг и ще отлети от земята, за да започне нов цикъл на съществуване на друга планета, или пък след период на обскурация на Земята отново ще продължи своята еволюция в новия земен Цикъл или Пети Кръг.

На страниците на този труд може да се намери и сведение за броя въплъщения, допустими последователно в едно и също поле - категоричността на това твърдение при недоизреченост също може да заблуди читателя. Но ако започна да го опровергавам, ще ми се наложи да засегна нещо, което още не подлежи на широко огласяване.

Защо Ви се струва несправедливо твърдението, че “човек може да изпревари своята карма и тогава тя няма да го достигне”? Аз мисля точно обратното, защото, ако не беше така, ние никога не бихме излезли от този омагьосан кръг. Сега ще попитате - как може човек да изпревари своята карма? Ще отговоря - с подобряване на своите мисли и подбуди. Много пъти в Учението е казано, че именно подбудите и мислите ни творят нашата карма, постъпките са второстепенен фактор. Именно мислите създават нашата вътрешна същност. Мислите се отлагат като енергии в нашата “чаша” и аура, и ако тези енергии са очистени и изтънчени, то, разбира се, те ще бъдат в съзвучие или ще привличат само чистото, затова всичко злобно и низко няма да може да ни докосне с пълна сила. Да речем, ако срещнете човек, комуто в предишния си живот сте причинили зло, дори и той да почувства неприязън към Вас, ако Вашата аура бъде достатъчно очистена, проявленията на неговата злобна енергия няма да могат да Ви засегнат в пълна мяра и тя като бумеранг ще се върне при изпращача. Затова е така практичен съветът да се очистват, подобряват и изтънчават мислите и подбудите. Духът носи в себе си своето достижение и своите доспехи. Очистеното и огнено преображение на нашето вътрешно същество ни правят владетели на кармата. Нали приключването на кармата на една планета настъпва, когато всички елементи или енергии в състава на нашето същество хармонично са се обединили в единен устрем и са достигнали съвършенството, положено за дадената планета.

Сега за Андрогина. Обърнете внимание, че това място е поставено в кавички и е взето от моето писмо до автора на книгата. Вече Ви писах, че третият том на “Т. Доктрина” е бил съставен без участието на самата Е. П. Бл. Освен това, не бива да се отнасяме с пълно доверие към записките на учениците, често непроверени от самата Е. П. Бл. Самата аз от личен опит зная какви сюрпризи могат да се срещнат в подобни записки. Затова се каня да напиша в завещанието си, че не нося отговорност за никакви записки, направени уж по мои думи, ако по тях няма следи от моята коректура и нужния подпис.

Не разбирам защо Ви се струва невъзможно Христос да нарече “Свой отец” - Непознаваемата Първопричина? Колкото и да е трансцендентна Първопричината, тя наистина е Отец-Майка на всичко съществуващо.

В заключение ще Ви напомня, че да критикуваш е лесно, изкуството е трудно. Ученик, прочел със сърцето си книгите на Живата Етика, трябва да разбере колко важно е да проявява по своя път доброто око. Само с критика никога нищо не се е създавало.

Порицаваната от Вас книга е донесла истинска радост на търсещите сърца и аз съм чувала много трогателни думи и превъзходни отзиви за нея. Грешките, или по-точно недоизреченостите в нея не са повече, отколкото в други писания, към която и област да принадлежат.

Преди да продължи по-нататък, съзнанието на човечеството трябва да вмести онова, което вече е дадено. Защото сега човечеството стои пред пропаст - да бъде или да не бъде? - и затова е много по-важно да се прилагат в живота началата на Живата Етика, отколкото да се знае точният брой въплъщения, допустими в едно поле, или всички степени на духовните съзвучия в низшите царства или, накрая, ще имат ли хората от седмата раса по два гръбнака или по три ноздри!! и т. н.

Така че, не критикувайте, а изследвайте всеки въпрос от много страни, като не забравяте цялото разнообразие и сложност на Мирозданието.

В последното си писмо Вие пишете - “Вие знаете, че каквото и да ми кажете, аз няма да се обидя, а само ще Ви бъда благодарен, това не са думи, а самата истина. Често Ви го казвам, защото съм забелязал, че мнозина твърдят същото, но още при първото указание се обиждат” - тези редове са подчертани от Вас. Отговарям - Блажен сте, ако това осъзнаване Ви е посетило, следователно, този мой отговор няма “да угаси Вашия пламък”, дори ако той е “димящ”. Не е голямо постижение да засадиш градина от обиди. Обидчивостта е все същата самост, преграждаща пътя ни към Светлината.

1936. 
      г.
      

Ако представителите на църквата можеха да разберат какво време се задава! Време на велико очистване и творчество на духа, когато обединявайки се, те биха могли с ново еволюционно съзнание да разгледат великия Христов Завет и в светлината на изучаването и съпоставянето с най-древните религии да разберат дълбокия езотеризъм на Христовото Учение, основано изцяло на “Първоначалното откровение”, източника на всички съществували някога учения. Отците на църквата трябва да станат истински духовни пастири на народа, прокарвайки в живота основите на Живата Етика, които се срещат във всяко учение на Светлината. Опасно е да се изостава от растящото и еволюиращо съзнание, опасно е да се отричат откритията и постиженията на науката, които сега, поради натрупващите се събития, остават все още единични прояви. Но не е далеч, иде времето, когато тези прояви ще се обединят и ще се превърнат в неопровержими факти.

Нима ще бъдем като онези невежи кардинали, готови да изгорят Галилей на кладата заради твърдението му, че Земята се върти? В Заветите е нужно да се види именно това, което съвпада с най-новите открития на науката, а не да се поддържа онова, което е било изопачавано и приспособявано за различни цели. Трябва с честност, искреност и просветлено съзнание да се изучават Заветите, отхвърляйки всички по-късни тълкувания, дотолкова затъмнили първоосновата, че действително, “вместо прекрасните Ликове са останали само прашни гримаси”. Затова така приветствам Вашия труд и Вашата дейност, които постепенно и внимателно прокарват в съзнанието на масите очистените основи на великите Завети.

Разбира се, грешките по пътя към Светлината са неизбежни, но кой е съвършен? Всичко зависи от качеството им и нашето отношение към тях, от здравината на връзката с Йерархията. Само отреклият се от Светлината и така прекъснал връзката си с Йерархията, може да падне в пропастта. Ужасен е пътят на предателите.

В предното Ви писмо не съм обърнала внимание на последния важен въпрос за страданието на сърцето, отговарям Ви сега.

Страданието във всички случаи може да се смята за благо, защото то изтънчава нашите чувствания и ни научава на велико състрадание. Само радостта не може да даде дълбочина на чувствата, затова е необходимо съвместяването на тези два антипода за завършване на пътя. Вкамененото сърце е недостойно за названието Слънце на Слънцата. Вкамененото сърце, което не откликва с всичките си фибри на радостта и страданията на околните, не може да принадлежи на ученик, тръгнал по пътя на Светлината. Именно, при усъвършенстването цялата гама от чувства дотолкова се изтънчава, че сърцето на високия ученик на последното стъпало понякога прилича на рана, често той физически усеща парещата й болка. Само че, тази чувствителност е не толкова по отношение на себе си, колкото към другите и общото благо, което за някои хора е “празна дума”. Особено тежка е всяка грубост.

Мисля, че мнозина не си дават достатъчно сметка, какво разбират под “вкаменено сърце”. Възможно е те да искат да кажат, че при чести жизнени удари, но при разширено съзнание и осъзнаване на връзката с Йерархията на Светлината ние се научаваме спокойно да приемаме тези вестители, защото разбираме, че или сме ги заслужили, или ще ни бъдат от полза. Именно това е закалката на духа, когато човек от нищо вече не се плаши, а сърцето му с още по-голямо горене се устремява към Йерархията, към носенето на подвига за благо.

Както е казано в Учението: “Спокойствието на съзнанието се постига с познанието на Висшия Свят. Няма по-голяма радост и красота от това да утвърждаваш съществуването на Висшия Свят. Молитвата се е родила от достоверността на осъзнаването на живата връзка с Висшия Свят. Самото разбиране на тази връзка прави човека силен и устремен”.

Вивекананда често е питал своите ученици - могат ли да си представят цялата мекота, цялата нежност на сърцето на Великите Учители? Но състраданието и помощта на Великите Учители, по силата на Тяхното велико знание, се изразява във форми, които често не отговарят на разбирането или желанието ни. Оттук и нередките забележки, които, уви, и аз съм чувала - “Великият Учител е някъде далече и не чува отправените към Него послания”. Няма по-голяма заблуда. Но, за да бъдеш чут, трябва да приложиш искреност и сърдечен устрем.

Възможно е също някои да бъркат постигането на състояние “ваирага” с вкаменяване на сърцето. За тях “ваирага” означава именно вкаменяване, докато в действителност то е отричане от привързаността към плътското, при това отричане най-вече в мислите. Липсата на привързаност към низшите и плътските прояви не е безчувственост. Да не си привързан към храната не значи, че ще престанеш да усещаш глад и т. н. Но при постигане на състоянието “ваирага” човек отдава дължимото на всичко и умее да различава къде то е главно и водещо.

“А вкамененото сърце вече не е сърце, а парче отпадък.”

На един мой кореспондент често му се случва да слуша твърде странни твърдения за Учението на Живата Етика от страна на така наречените дъновисти. Но аз постоянно моля всички да проявяват търпимост към съществуващите духовни движения, никому да не натрапват книгите на “Живата Етика” и най-вече да не влизат в никакви спорове. При някои хора всеки обмен на мнения се превръща в спор и лични обиди. Разбира се, това говори за малка степен на развитие на съзнанието и малко знание. Заветът на Буда гласи: “Почитай своята вяра и не клевети вярата на ближния.” Също и в Брамо-Самадж е посочено: “Нито едно вярване не трябва да бъде опорочено, осмяно или ненавиждано.” Затова духовният учител, комуто неговите ученици приписват произход от Слънчевата Йерархия, би следвало да проявява по-голяма търпимост към другите Учения. С мярката на търпимостта мерим своето съзнание.

1936. 
      г.
      

Много е полезно да се осветляват въпросите на медиумизма и психизма, защото човечеството, търсейки чудеса и необикновени преживявания, се е отдало в своето невежество на най-черна магия и знахарство. Неотдавна писах по повод на един медиум и цитирах думите на Менли П. Хол, талантлив лектор и писател по въпросите на окултизма в Америка, ще ги препиша и за Вас: “Мъдро е да се посочи разликата между медиума и ясновидеца. За обикновения човек тя не съществува, но за окултистите между тези две фази на духовно развитие има цял период от човешката еволюция. Ясновидец е онзи, който е успял да издигне змията (гръбначния мозък) до главния мозък и със своя духовен напредък е заслужил правото да съзерцава невидимите светове с помощта на третото око или епифизата… Ясновидецът не се ражда ясновидец, той става такъв. Медиумът пък не става, а се ражда медиум. Човек може да стане ясновидец едва след много години, понякога цяла поредица животи на най-строга самодисциплина и усилен и упорит труд, докато медиумът с неголяма практика може да преуспее за няколко дни.” Разбира се, към това следва да се добави, че медиумът е ограничен от низшите слоеве на Тънкия Свят. Именно висшите нива са недостъпни за медиума, защото неговата висша триада не взема участие в проявленията му. “Медиумизмът спира правилната еволюция и трябва да се разглежда като обратно движение.”

Писах също колко пагубни са концентрациите върху някакъв център, препоръчвани в книгите на псевдоокултисти. Защото концентрацията стимулира един център за сметка на останалите, което води до хаос в цялата система на поляризацията им. Този процес предизвиква истинско бедствие в областта на вибрациите, защото нарушава равновесието на установената вибрационна схема. Помните как в Учението е казано за работата на Вл. над всички центрове на ученика, над всичките седем кръга на ясновидство и ясночуване. Вел. Уч. зорко следят състоянието на организма на ученика и никога няма да отворят един център за сметка на друг. Правилното развитие, или еволюцията, е само в хармонията, или равновесието. Отварянето на един или два центъра води само до низш психизъм или до медиумизъм. Механичното писмо също следва да се разбира като известна форма на обсебване, защото при автоматичното писмо обикновено се въздейства на физическия център на ръката и дори на мозъка, затова то е много вредно и честото му използване може да свърши с парализа. Нито един медиум не може да бъде наречен Агни Йог. Само духовността и подвигът ни приближават към приемането на огнената чаша. “Медиумизмът е като капка мътна вода в огнената чаша на Агни Йога.”

За психизма е казано достатъчно и в третата част на “Огненият Свят”. Не зная колко бързо можете да я прочетете, затова ще си направя труда да препиша за Вас две много важни Беседи.

“Медиумът наистина няма отворени центрове и психоокото също е недостъпно за него в съприкосновението с Висшите Светове. Хората погрешно разбират силата на медиума и Ние често скърбим, виждайки как те се увличат по физическите явления. Физическата материализация привлича като магнит. Ние също прибягваме до физически явления, но случаите са съвсем различни. Ние предпочитаме проводника на духа и за съкровени поръчения използваме само него. Архатът понякога чака цели столетия, за да даде съкровено поръчение. Даването на някои поръчения изисква особени комбинации. Ние - Архатите - следваме принципа на целесъобразността. Опитът на майката на Агни Йога се отличава не с яркост, а с космическо измерение. Светът знае за белия Огън, светът знае за невидимата Светлина. Там, където Ние искаме да проявим най-тънки енергии, там Ние действаме само с най-тънки енергии. Там, където Архатът трябва да възложи съкровеното, там Ние проявяваме висша грижа. Там, където Архатът познава вечния закон, там Архатът ликува и явява ликуването на Безпределността. Запишете Моето поръчение като висша съгласуваност на планетата. Съгласуваността на духа и материята е много рядко космическо явление. Човечеството може да каже - ние сме лишени от висшето. Трябва внимателно да се общува с най-тънките центрове.”

365. “Именно унищожаването на докосването до висшите енергии изолира човечеството от Космоса. Как може да се съществува в Космоса, ако не се разбира световната еволюция? Съзнателното отношение към световната еволюция непосредствено включва разбирането на Йерархията като животворящо Начало. Именно психизмът и медиумизмът отвръщат човека от висшите сфери, защото тънкото тяло дотолкова се насища с низши еманации, че цялата същност се променя. Най-трудното се заключава в очистването на съзнанието. Човекът не различава огненото състояние на духовността от психизма. Ние трябва да преодоляваме ужасите на психизма. Именно редиците на тези инструменти се попълват от служителите на тъмата. По пътя към Огнения Свят трябва да се борим с психизма.”

369. “Именно бездната от неразбиране е пътеката, по която върви човечеството. Съвременното мислене показва ограничеността на психическите изследвания. А колко по-напред и по-надълбоко може да се отиде, като се знае за разделението и връзката между трите тела. Защото, ако физическото тяло е вече оформено, то астралното тяло е почти оформено, а най-тънкото, менталното тяло е оформено само при избраниците. Но посветените във висшите огнени енергии и познаващите огнената трансмутация на центровете могат да свидетелстват за огнените явления. Всички други явления трябва да се разделят на две категории. Първата е, когато духът не може да премине над бездната, защото менталното тяло дотолкова не е оформено, че духът не може да се прояви отвъд пределите на низшите слоеве; втората категория е, когато един център се проявява частично. При това трябва да се помни, че Огненият Свят е недостъпен за духа, докато висшите центрове не започнат трансмутацията си. Но над всичко стои духът, запалил своите духовни Огньове, защото неговото ментално тяло твори в съответствие. По Пътя към Огнения Свят трябва тънко да се ориентираме в психическите явления.”

Радвам се, че и Вас привлякоха към кореспонденцията по въпросите на Учението. Носете Светлина, какво може да бъде по-прекрасно от този труд! Вашият отговор … е правилен. Именно, къде можем да се спасим от пространствения огън? При бъдещи катаклизми, разбира се, повече от другите ще пострадат страните, разположени около вулканичния пояс и някои острови. Северът в този смисъл е по-безопасен. За последните две години от земетресението в Индия загинаха над 200 000 души. Около нас през цялото време продължават подземни трусове. Правилно, че нашето единствено спасение и убежище от всички бедствия и от всяко зло е Йерархията на Светлината. Но за това трябва да се установи нерушима връзка и, разбира се, само словесното почитане не е достатъчно, нужен е сърдечен огън.

Всеки воин на Светлината мъжествено приема ускорената разплата на стари сметки. Страданията при поелите по Пътя на Светлината се преобразяват в чудесни цветове на духа. Разбира се, не се постига лесно душевното освобождение от земните привързаности, но когато пред нас е великата цел на Служенето, когато сърцето гори от преданост към Великия Учител, то и най-тежкото се претворява в радостта на самоотвержеността.

Виждам, че Ви тревожи желанието на някои хора да налагат само своя мироглед. Моят съвет е да приемате тези опити с пълно спокойствие. Предоставете на хората сами да се ориентират. Не бива да се насилва съзнанието, затова проявете търпимост и сдържаност. Нищо не расте така бавно, както съзнанието. За усвояването на всяко ново понятие е необходимо не само осветляването му от всички страни, но и повторението безброй пъти, докато не се получи рисунка в мозъка, както се изрази един от Мислителите. Онези, които не могат да оценят дълбочината и цялата космопространственост на мисълта, разкриваща се в Учението на Живота, и постоянно променят своя път, не са готови за приемането на Огненото Учение. Затова би било не само непроизводителна загуба на време да бъде убеждавано, но дори е престъпно да се насилва неустановеното съзнание. В Учението се посочва, че дори за съгласните не бива да се губи много време. Нека първо покажат приложението на първия зов. Недостойно е многократно да се спуска съда в празен кладенец. Но, ако се намери ценен човек, към него трябва да приложим цялата си търпимост, цялото си търпение, за да асимилираме с внимателни докосвания съзнанието му за съвместна работа. Трябва много внимателно да се разширява съзнанието. Само органичното развитие и разнообразието от постъпления ще обусловят действителното нарастване на нашата съкровищница.

Напълно съм съгласна с Вас, че допускането на нездрави елементи в езотеричната група или в Управлението представлява сериозна опасност. Трябва да се борим с това зло и тактично да отстраняваме разлагащите елементи. Старайте се да приемате само изпитани лица, усвоили със сърцето си основата на Учението - а именно, сърдечната преданост към Йерахията на Светлината, без което не може да има истинско разбиране на Учението, защото само тази сребърна нишка на сърцето свързва нашето съзнание със Съзнанието на Учителя. На лицата, отхвърлили необходимостта от осъзнаване на водещото начало на Учителя, би могло да се каже, че наблюдаваното навсякъде днес повсеместно разтление е следствие от отричането на авторитета във всички области на живота. Неуморно ще повтарям думите от Учението:

“Какво може да съществува без понятието за водещо начало? Вселената е наситена, съществува и се крепи само на този велик принцип. На какво иначе се основава еволюцията? Затова всеки отричащ Йерархията отрича и еволюцията. От всички принципи, водещи към разширяване на съзнанието, принципът на Йерархията е най-мощен.”

Нашият черен век се отличава именно с всякакви отрицания и преди всичко с отричане на основите на Битието. Изгубено е разбирането на жизненото и водещо понятие Учител и това е породило, от една страна, хаотичност в мисленето и разпуснатост на нравите, а от друга, е позволило на фанатиците да насадят кумири, като са затворили Великите Учители на човечеството зад позлатена ограда и са ги обгърнали с недосегаемост и напълно безсмислена параферналия²⁰. Така живата сърдечна връзка с Висшия Свят е била нарушена поради все по-голямото невежество на по-късните последователи.

Разбира се, онези, които твърдят, че “никакви Учители не ще ви освободят, а само вие самите”, просто повтарят една от многото подобни формули в източните учения и книгите на Живата Етика. Именно - “всичко трябва да бъде извършено с човешките ръце и крака”. Никой не може да насилва съзнанието ни за възприемане на истина, още недостъпна за него. Само нашият вътрешен стремеж може да извърши необходимата трансмутация. Цялата източна мъдрост твърди, че само с лични усилия и упорита работа над себе си се постига познанието и овладяването на истината. Но същата мъдрост гласи, че “Учителят е водещ маяк и спасително въже при трудните планински преходи. Приелият водачеството на Учителя ускорява своя път”. Облекчавайки и ускорявайки своя път, той може съответно да облекчи и пътя на ближния си. Ще цитирам любимия си § 84 от “Агни Йога”:

“Ще спомена малкия индус, познал Учителя. Ние го попитахме: “Нима слънцето ще потъмнее за теб, ако го видиш без Учителя?” Момчето се усмихна: “Слънцето ще си остане слънце, но при Учителя ще ми светят дванайсет слънца”. Слънцето на Индия ще грее, защото на брега на реката седи момче, познало Учителя”. Може да се добави: “Ако варварин посегне на Учителя, кажете му как нарича човечеството разрушителите на книгохранилища”.