Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(1) Слънчева прана - това е онзи жизнен и магнети­чен флуид, който се излъчва от слънцето и който се предава към етерното тяло на хората посредством оп­ределени деви от много висок ранг и със златист оттенък. Тя преминава през техните тела и се излъчва като силни лъчения, които засягат пряко определени плексуси в най-горната част на етерното тяло... Тези златисто оцветени нранични същества са във въздуха над нас и са особено активни в области като Калифорния, в онези тропически страни, където възду­хът е чист и сух, а слънчевите лъчи са признати като особено полезни. Връзките между хората и тази група деви са особено близки, но все още са изпълнени с много опасности за хората. Тези деви са от много си­лен вид и заедно със своето родословие са по-еволю­ирали от хората. Незащитеният човек е в техните ръце и от тази липса на закрила и поради това, че хората не са успели да разберат законите за магнетичното съпро­тивление или за слънчевото отблъскване, произлиза например и опасността от слънчеви удари. (3-90)

(2) Функциите на етерното тяло са преди всичко три на брой:

1. То е приемник на прана.

2. То усвоява прана.

3. То предава прана. (3-97)

(3) Праничните лъчения на слънцето се поглъщат от етерното тяло чрез определени центрове, които се намират предимно в горната част на тялото, откъдето те се предават надолу към центъра, наречен етерен далак... Понастоящем основният център за приемане на прана се намира между лопатките. (3-98)

(4) Колкото по-пречистена и възвишена е форма­та, толкова по-добър приемник на прана ще е тя и съпротивлението за издигането на кундалини в опреде­леното време ще е по-малко. (3-103)

(5) Човечеството страда от някои неумения, които могат да се опишат по следния начин:

Първо: Неспособност да се използват праничните потоци поради нездравословния живот, воден от тол­кова много хора... Лечението е очевидно - постигането на по-добри условия на живот, използване на по-подхо­дящо облекло и възприемане на по-свободен и по-здра­вословен начин на живот. Когато праничните лъчи по­лучат свободен достъп до раменете и до диафрагмата, състоянието на далака, което е под нормално ниво, ще се нагоди автоматически.

Второ: Свръхспособност за използване на пранични­те потоци... Етерното тяло получава прана или слънчеви лъчи прекалено бързо, прекарва ги през системата и ги изважда извън нея с голяма сила и това прави пострада­лия жертва на инерция и безжизненост. (3-106/7)

(6) Лечителят или лечителната група трябва да помнят, че не работят само с умствена енергия. Той, сам за себе си:

а. Създава мисъл за лечителна сила.

б. Така сътвореният фокус на съсредоточено вни­мание се превръща в насочващо средство за лечителна­та сила, за прана.

в. Тази прана не е нито ментална, нито астрална по своята същност. Това е чисто планетарно вещество или жизнена същност и от това вещество е изградено жизненото тяло на планетата.

г. Лечителят или лечителната група усвоява кол­кото е възможно повече от това вещество и посредством силата на обединената им мисъл те я насочват към и през засегнатия център. Лечителната дейност е цир-кулационна и това не бива да се забравя. Праничната енергия (насочвана от мисълта) не се изпраща към ня­кой център, за да се натрупва там. Тя се прокарва през центъра първо към засегнатия орган или към областта, където се намира затруднението, и след това се изпра­ща към тялото като цялост. Това може да се разглеж­да като система за промиване с пречистващо и стимули­ращо въздействие. (17-287)

(7) Праната може да се определи като жизнената същност на всяко поле в седемкратната област, която наричаме космическо поле. Тя е ЖИВОТЪТ на плане-тарния Логос, доведена в някакви граници, съживява­ща, вдъхваща жизненост и съгласуваща всичките се­дем полета (в действителност седемте подполета на космическото физическо поле) и всичко, намиращо се в тях и на тях... Фактът, че наричаме осезаемо само онова, което виждаме, което докосваме и с което кон­тактуваме посредством петте сетива, е съвсем погре­шен. Всичко, което се намира на физическото поле, на астралното поле и на нивата на нисшия ум, се счита, че принадлежи в света на формите. (11-154/5)

122. ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ

(1) Обикновеният християнин обърква Закона за Прераждането с това, което той нарича „трансмигра-ция на душите" и често счита, че Законът за Прераж­дането означава преминаването на хората в телата на животни или на по-нисши форми на живот. Това в никакъв случай не е>така...

Освен факта, че съществува такъв закон (за Прераждането), знаем малко... Само някои неща могат да се кажат за него с точност и те не дават основание за никакво противоречие:

1. Законът за Прераждането е основен природен закон на нашата планета.

2. Това е един процес, който се основава и се придвижва напред от Закона за Еволюцията.

3. Той е тясно свързан и обусловен от Закона за Причина и Следствие.

4. Това е един процес за прогресивно развитие, позволяващ на хората да се придвижват напред от най-грубите форми на немислещия материализъм към ду­ховно съвършенство и разумно разбиране, което ще даде на хората възможност да станат членове на Божието Царство.

5. Той обяснява различията между хората и в съчетание със Закона за Причина и Следствие (Карма) обяснява и разликите в обстоятелствата и отношението към живота.

6. Той е проява на волевия аспект на душата и не е резултат от решение на някоя форма; душата във всички форми е тази, която се превъплъщава, избирай­ки и изграждайки подходящи физически, емоционални и ментални носители, чрез които да научи следващите уроци, от които се нуждае.

7. Законът за Прераждането (доколкото става ду­ма за човечеството) се задейства на душевното поле. Въплъщението се обосновава и насочва от душевното поле към менталното поле.

8. Душите се въплъщават циклично на групи под въздействието на закона и за да постигнат правилни отношения с Бога и със своите събратя.

9. Прогресивното разгръщане, подвластно на за­кона за Прераждането, се обуславя до голяма степен от менталния принцип, защото „както мисли в сърцето си, такъв е човек". Тези няколко думи се нуждаят от внимателно премисляне.

10. Според Закона за Прераждането човек първо­начално бавно развива ума си, а след това умът започ­ва да контролира чувствата, емоционалната природа и накрая разкрива на човека душата и нейната природа и среда.

11. В този момент от своето развитие човек започ­ва да върви по Пътеката на Завръщането и постепенно се насочва (след много животи) към Божието Царство.

12. Когато с помощта на развита мисловна способ­ност, мъдрост, практическо служене и разбиране, човек се е научил да не иска нищо за самостоятелното себе, тогава той се отрича от желанието за живот в трите свята и е освободен от Закона за Прераждането.

13. Той вече е групово осъзнат, съзнава душевната си група и душата във всичките й форми, и е постигнал, както Христос е поискал, състояние на Христоподобно съвършенство, достигайки „до пълната възраст на Христовото съвършенство". (Еф. ГУ:13) (8-115/9)⁷

(2) Никой разумен човек няма да се опита да отиде по-далеч от това обобщение. Когато Христос се появи отново, знанието ни ще стане по-вярно и реалистично. Ще знаем, че сме завинаги свързани с душите на всич­ки хора и че съществува определена връзка с онези, които се превъплъщават заедно с нас, които изучават същите уроци и които се учат от опита и правят експе­рименти заедно с нас. (8-120)

(3) Цивилизацията, културите, расите и нациите се появяват и изчезват, но едни и същи индивидуалности идват и си отиват с тях, събирайки плодовете от пре­живяното и прогресивно напредвайки към по-пълно Себе-владение и групова организация и синтез. (12-113)

(4) Би изглеждало, че досега са постулирани само две правила по отношение на завръщането на егото към физическо въплъщение. Първото е, че ако не е постигнато съвършенство, тогава душата трябва да се завърне и да продължи процеса на усъвършенстване на Земята. Второто е, че импулсът, предразполагащ егото към това, е някаква форма на незадоволено желание. И двете твърдения са отчасти верни и имат широко приложение, но те са само непълни истини и произти­чат от по-големи истини, които все още не са възпри­ети или точно отбелязани от езотериците; те са второ­степенни по своята същност и са изразени с термините на трите свята на човешката еволюция, на личностните намерения и на време-пространствените представи. По същество не желанието поражда завръщането, а воля­та и знанието на Плана. Не нуждата за постигане на абсолютно съвършенство е тази, която подтиква егото към преживяването на формата, защото егото е вече съвършено. Основната подбуда е саможертвата и слу­женето на онези по-нисши животи, които зависят от по-висшето вдъхновение (което може да бъде дадено от духовната душа) и от непоколебимата убеденост, че и те могат да постигнат планетарен статус, равностоен на този на жертващата се душа... Сами по себе си „прераждане" и „превъплъщение" са заблуждаващи думи, а „цикличен тласък", „разумно, целенасочено повторение" и „съзнателно вдишване и издишване" биха описали по-точно този космичен процес. За вас обаче е трудно да схванете тази идея, защото тя изисква способ­ността да се отъждествите с Онзи, Който диша по този начин - планетарния Логос - и по тази причина цялата тази тема трябва да остане относително неясна, докато не се приеме посвещение. Погледнато от езотерична гледна точка, това, което е от най-голям интерес, е,че през цялото време се извършва групово прераждане, а въплъщението на индивида съпътства това по-голямо събитие. Това до голяма степен се пренебрегва.или заб­равя поради силния и себичен интерес към лично прежи­вяване и личен живот, който се проявява в изпълнените с подробности спекулации относно индивидуалното завръщане, предоставени от настоящите т. нар. окултни книги, повечето от които са до голяма степен неточни и са определено маловажни. (16-324/5)

(5) Всяка душа, оттеглена от тялото, е идвала на Земята многократно и днес тук са много милиони от онези, които са присъствали в по-късния период на Атлантида и които по тази причина са цветът и най-висшите рожби на онази много емоционална раса. Те носят със себе си предразположенията и присъщите склонности, с които миналото им ги е надарило. (17-227)

(6) Отделното въплъщение не е изолирано събитие в живота на душата, а е част и аспект на последователност от преживявания, които са предвидени да отведат до една ясна, определена цел - целта на свободния избор и на съзнателното завръщане от материята към духа и в края на краищата към освобождението. (17-259)

(7) Човек съзнателно трябва да осъществи собст­веното си освобождение. Тези резултати са причинени от самия човек... когато той е освободен от трите свята и сам е разбил колелото на прераждането, вместо той да бъде разбит върху него. (3-126)

(8) Не всички превъплъщения на физическо поле са с еднаква важност, а някои от тях са с по-голямо значение от други; някои от гледната точка на Егото са практически незначими, други имат стойност... (3-303)

(9) Когато животът на личността е протекъл пълноценно и изобилно, но все пак не е достигнал фазата, при която личното себй да може съзнателно да сътруд­ничи на егото, се преминава през периоди на личностна нирвана, продължителността на които зависи от интереса, доминирал живота, и способността на човека да медитира върху преживяното. По-късно, когато Егото господства в живота на личността, интересът на човека се издига към по-висши нива и нирваната на душата става негова цел. Той не се интересува от девачан. По тази причина вървящите по пътеката (Пътеката на Изпитанията или Пътеката на Посве­щението) като правило не отиват към девачан, а неза­бавното превъплъщение става правило при завъртането на колелото на живота; този път това се предизвиква от съзнателното сътрудничество на личното Себе с Божественото Себе, Егото. (3-737/8)

(10) В края на еволюцията, когато човешката еди­ница е на Пътеката, съзнателно контролира своята съд­ба и отработва карма, интервалите между две въплъ­щения може да бъдат по-кратки или по-дълги - човек може да избира според важността на предстоящата ра­бота и в зависимост от неговите намерения да постигне освобождение от формата. (3-791/2)

(11) Ако девата (слънчевият Ангел) все още е влюбена в проявлението и има желание за обективно съществуване, като по този начин доброволно се отъж­дествява с веществото, настъпва явлението превъплъ-тен физически живот. (3-1013)

(12) Някои Егота преминават през своите въплъ­щения и пралайи много бързо; на други са нужни безб­ройни епохи и следователно е невъзможно да се каже, че има „средни стойности", свързани с появата на Еготата на астралното поле. (3-1036)

(13) Човешките единици... когато не са въплътени, преминават през астралното към менталното и отново се спускат от менталните нива към въплъщение. (3-1136)

(14) Факторите, управляващи въплътената поява на последовател, са следните:

Първо, неговото желание да отработи бързо карма и по този начин да се освободи за служене. Егото внушава това желание на последователя по време на въплъщението и по този начин отстранява всякакви противоположни желания от негова страна за блаженс­твото на девачан или дори за работа на астралното поле. Следователно след смъртта целта на последова­теля е да се отърве от по-фините си тела и да се сдобие с нови. Няма желание за период на почивка... По тази причина човекът отсъства от физическото по­ле за много кратко време и неговото Его го отвежда много бързо във физическо тяло.

Второ, да осъществи някакво служене под напътст­вието на своя Учител. Това ще означава някои нагаж-дания и понякога временно задържане на неговата карма...

Трето, последователят понякога се завръща към въплъщение, за да се вмести в плана на някой по-високо­поставен от него. Когато някой пратеник на Великата Ложа се нуждае от носител, чрез който да Се прояви, и Той самият не може да използва физическо тяло поради разредеността на неговото вещество, Той полз­ва тялото на последовател. Имаме пример за това в начина, по който Христос е използвал тялото на посве­тения Исус, овладявайки го по време на кръщението...

Четвърто, някой последовател, поради липса на всестранно развитие, може да бъде много напреднал в дадени насоки, но да не му достига онова, което се нарича истинско активизиране на определен принцип. По тази причина той може да реши (с пълната подкрепа на неговото Его и на Учителя му) да премине през една поредица от бързо редуващи се превъплъщения с на­мерението да работи специално за довеждането на оп­ределено качество или група от качества до една точка с по-високо вибрационно съдържание, като по този начин приключи с оформянето на сферата си на про­явление. Това обяснява особените, но същевременно и силни хора, които се срещат понякога - те са така целенасочени и привидно така неуравновесени, че единствената им амбиция е устремена само към една насока на развитие, и то до такава степен, че другите насоки трудно се забелязват. Но влиянието на тези хора изглежда огромно и твърде голямо в сравнение с повърхностната им стойност. Разбирането на тези фак­тори ще възпре разумния ученик от необмислени оцен­ки и от прибързани заключения за събратята му.

Понякога се вижда една разновидност на тази при­чина за бързо и незабавно въплъщение, когато посвете­ният (който е почти приключил своя цикъл) се въплъщава, за да изяви почти изцяло един усъвършенс­тван принцип. Това той прави за доброто на някоя група, която, макар че се занимава с работа за чове­чеството, някак не успява в постигането на целта си поради липса на определено качество или на някой си­лов поток. Когато това стане явно на вътрешната страна, някой напреднал последовател дава енергията на това качество на разположение на Йерархията и бива изпратен да уравновеси тази група и често пъти прави това в продължение на няколко бързо редуващи се живота.

Това са някои от причините, ръководещи перио­дичната поява на онези, които в архивите на Йерар­хията се водят като „съгласувани огнени точки". Те се разпознават чрез енергията, протичаща през тях, чрез магнетичното качество на тяхната работа, чрез силното им групово въздействие и чрез разбирането им на пла­на на физическо поле. (3-1149/51)

(15) Законът за Прераждането крие тайната на нас­тоящата криза. Групи от егота се събират заедно, за да отработят определена карма, в която са замесени от миналото. (4-114).

(16) Разновидностите сред хората са неизброими, но във всеки живот съществува доминираща тенден­ция, към която са насочени всички енергии на неговата същност... Настъпва обаче ден, когато душата осъзна­ва необходимостта да овладее ситуацията и да отсто­ява своята власт. (4-202)

(17) Всички души се въплъщават и превъплъщават според Закона за Прераждането. Следователно всеки живот е не само една равносметка на жизнения опит, но и поемане на някогашни задължения, възстановява­не на стари връзки, възможност за изплащане на стари дългове, шанс за възвръщане и напредък, събуждане на разположени надълбоко качества, разпознаване на стари приятели и врагове, разрешение на възмутителни неправди и обяснение на онова, което обуславя човека и го прави такъв, какъвто е. Такъв е законът, който изисква всемирно признание. (14-300)

(18) Новата психология трябва неминуемо да бъде изградена върху предпоставката, че този живот не е един­ствената възможност на човека да постигне цялостност и накрая съвършенство. Великият Закон за Прераждането трябва да бъде приет и тогава той ще бъде оценен сам по себе си като важно освобождаващо средство във всяка­къв кризисен момент или в случай на какъвто и да е психологически проблем. Допускането за по-нататъшни възможности и разширеното усещане за време успоко­яват и помагат на много различни типове ум. (15-431)

(19) Практически цялата теория, която е дадена от­носно прераждането и превъплъщението, подчертава ма­териално осезаемата страна, въпреки че винаги е имало и бегло споменаване за духовната и умствена полза, която се придобива в школата на живота на тази плане­та от въплъщение на въплъщение. Истинската същност на разгръщащото се осъзнаване и на растежа на вът­решното съзнание на истинския човек се отбелязват бегло. Придобиваното от всеки живот по отношение на нарасналото разбиране на механизма за осъществяване на контакт и по отношение на повишената чувствител­ност към околната среда рядко се подчертава. (15-432)

(20) Понастоящем цялата тема за прераждането се разбира недостатъчно. Съвременната й интерпретация и ударението, което се поставя така решително върху дребни и незначителни подробности, изкривяват и от­клоняват широкия размах на темата и пренебрегват истинското значение на този процес; обобщените насо­ки на процеса на въплъщение до голяма степен се пропускат. Действителната истина и същинската красо­та на тази тема се губят в спора относно времето, през което човек остава невъплътен, в обсъждания на глу­пави съобщения с недоказана и недоказуема информа­ция и в детинското възстановяване на отминалите жи­воти на хора, ориентирани към теософията (никой от тези опити не се базира на някаква истина). (16-316/7)

123. ПРЕДСКАЗАНИЯ

(1) Относно Посвещението. Преди да отминат мно­го векове, старите мистерии ще бъдат възстановени и в Църквата ще има вътрешно тяло, Църквата на периода, на която вече се оформя ядрото, в което първо­то посвещение ще стане екзотерично само в този смисъл, че не след дълго приемането му ще бъде най-святата церемония на Църквата и ще се извършва ек­зотерично като една от мистериите, които се предоста­вят в определени периоди и на които присъстват онези, които тя касае. (1-9)

(2) Тук може да се отбележи, че предстоят три големи открития и през следващите две поколения те ще променят коренно съвременната мисъл и живот. (1934 г.)

Едното вече се усеща и е обект на експерименти и изследвания - освобождаването на енергията на атома. Това напълно ще промени икономическата и политическата ситуация в света, тъй като втората до голяма степен зависи от първата. Нашата механистич-на цивилизация ще бъде опростена и ще бъде открита нова ера, която ще е освободена от злия дух на парите (притежаването и непритежаването им) и човешкият род цялостно ще разбере състоянието си на свързващо царство между трите нисши природни царства и петото, духовното царство. Ще има време и свобода за една духовна култура, която ще измести съвременните ни методи на образование, и значимостта на силите на душата и развитието на свръхчовешкото съзнание ще завладеят вниманието на педагозите и на учениците навсякъде.

От сегашните проучвания на светлината и цветове­те ще се появи второто откритие. Ще бъде разгледано въздействието на цветовете върху хората, животните и растенията и в резултат на тези изследвания ще бъде развито етерното зрение, или способността да се види следващият стадий на материята с физическото око. Хората все повече ще говорят с езика на светлината...

Третото подобрение, което може би ще се осъ­ществи най-накрая, ще бъде в сферата на онова, което окултистите наричат магия. То ще бъде резултат на изследванията на звука и на въздействието на звуците и ще даде в ръцете на хората един гигантски инстру­мент в света на творението. Чрез употребата на звук ученият на бъдещето ще достига до своите резултати; чрез звука ще възникне нова област на изследване; ще се изучава и узнае звукът, излъчван от всяка форма във всички природни царства и ще се предизвикат про­мени и нови форми ще бъдат породени чрез това средство. Едно само мога да ви намекна тук и то е, че освобождаването на енергията на атома е свързано с тази нова бъдеща наука за звука. (4-333/5)

(3) Откъм духовната страна... цялата религиозна сфера ще бъде вдъхновена и преориентирана от Рим, защото Учителят Исус отново ще овладее християнска­та църква и ще се опита да я одухотвори и да я органи­зира наново. От престола на римския папа Учителят Исус ще направи опит да пренасочи огромния клон на религиозните убеждения на света обратно към позиция на духовна сила и настрана от сегашното му авторитар­но и временно политическо влияние. (9-59)

(4) Цветът може да унищожава точно както може и да лекува; звукът може да разрушава точно както може да свързва; в тези две мисли се крие следващата стъпка, която предстои на науката в непосредствено бъдеще. Законите за вибрацията ще бъдат широко изу­чавани и разбирани и използването на физическите по­лета на това знание за вибрацията ще породи много интересен развой. Ще възникне отчасти един нов клон в изследванията на войната и на нейните последици -психологически и други. Звукът на големите оръдия например е имал по-голямо въздействие, отколкото ударът на снаряда върху физическото поле. Тези вли­яния практически все още не са оценени и в голямата си част те са етерни и астрални.

Музиката ще бъде използвана в голяма степен при строителството и след сто години ще бъде прила­гана за определени дейности с конструктивен характер. Това ви изглежда абсолютно невъзможно, но то ще бъде просто употребата на подредени звуци за постига­не на определени цели. (2-250)

(5) Наближава времето, когато ще има по-пълно проявление, а следователно и по-истински вид на цел­та, типа и качеството на лъчите.

Това се дължи на предстоящата поява или прояв­ление на някои велики Животи, Които ще включат в себе си енергията на втори, трети, пети и седми лъч. Те ще представляват центрове за притока на тези чети­ри типа божествена енергия и това ще породи един огромен подтик за съответните и откликващите жизне­ни единици. Тези четири Същества, Които ще се по­явят като хора в съвременния свят, може да бъдат потърсени преди края на този век и обединените им усилия определено ще сложат началото на Новата Епоха и ще открият период, който ще бъде вписан в историята като време на величието на петата коренна раса. Всеки от тези четирима Учители, защото Те ще бъдат такива, също е фокус за троен приток на енер­гия от центъра в Тялото на Бога... (14-73/4)

(6) Следващите две хиляди и петстотин години ще донесат такава промяна и ще направят възможна по­явата на толкова много „чудеса", че дори външният вид на света ще се измени в голяма степен. Растенията и животните ще се променят и развият и много от това, което е латентно във формите на двете царства, ще бъде изявено посредством по-свободното протичане и по-разумното манипулиране на енергиите, които съз­дават и изграждат всички форми. Светът е променен невероятно през последните петстотин години, а през следвалите двеста промяната ще е още по-бърза и дълбока, защото нарастването на интелектуалните спо­собности на хората набира скорост и Човекът, Творе­цът, става притежател на Своите сили. (14-83)

(7) Тези от нас, които предвиждат онова, което може или трябва да се осъществи, все пак добре съзнават, че факторът време може да не се сбъдне така, както е посочено. Това може да стане, защото измъчените механизми на онези, на които се предава работата, няма да успеят да реагират правилно или няма да го направят в точния момент. (14-367)

(8) Накрая на настоящата война (1945 г.) хората ще чувстват, че нищо не им е останало и че са изоста­вени и оголени от всичко, което дава смисъл на живо­та - до такава степен са станали зависими от т. нар. висок жизнен стандарт. Но този начин на мислене ще послужи като стъпало към нов, по-добър и по-опрос­тен начин на живот; ще бъдат дадени и схванати нови ценности и ще се разкрият нови цели. И в преживява­нията на човечеството ще настъпи денят, когато хората, гледайки назад към вековете преди войната, ще се чудят на своята слепота и ще бъдат шокирани от себичното и материалистичното си минало. Бъдещето ще свети с ново великолепие и въпреки че ще възник­нат трудности и проблеми, свързани с приспособяване­то на света и с новите отношения между духовния човек и материалното му обкръжение, бъдещето ще се окаже най-доброто, възникнало досега. На всички по­лета преди последното посвещение ще се откриват трудности, но разрушителната сила на жизнения про­цес никога вече няма да е така силна. Причината за това е, че човечеството съвсем определено излиза от робството на материята и в такива случаи унищожени­ето съответства на въздействието на спускащия се дух върху противостоящата материя. Размишлявайте вър­ху това. (16-500)

(9) През следващия век, и то в неговото начало, ще се появи един посветен и ще разнася тяхното учение. Това ще бъде в същия дух, защото моята задача все още не е завършена и тази поредица от свързващи Трактати между материалното знание на хо­рата и науката на посветените трябва да премине през още една фаза. Но останалата част от този век трябва да се посвети на повторното изграждане на олтара на човешкия живот, на учредяването на новата цивилиза­ция върху основите на старата и на реорганизирането на структурата на световната мисъл и на световната политика, съчетани с преразпределението на ресурсите на света в съответствие с божествената цел. Тогава и само тогава ще е възможно да се придвижи откровени­ето напред.

Всичко това зависи от триумфа на Силите на Светлината и от логически следващата го победа на онези, които се борят за човешка свобода. Ако силите на материализма и на жестокостта надвият и себичните и злонамерени национални интереси вземат връх, откро­вението пак ще дойде, но много по-късно. Смелостта на онези, които се борят за свобода, остава ненакърнена. Йерархията стои на мястото си. Светлината пробива към света с изясняването на истината за ситуацията.

Бъдете бодри и обнадеждени, защото в действи­телност човешкият дух не може да бъде победен; няма окончателно угасване на божественото у човека, защо­то божествеността винаги изгрява победоносно дори и от най-тъмната дупка на ада. Необходимо е обаче, откликвайки на нуждите на хората, да се преодолее инер­цията на материалната природа и индивидуално, и от страна на нациите, които не са така погълнати от свър­зването на двата края. Вече има признаци за това. Няма сила на Земята, която да може да предотврати напредъка на човека към предопределената му цел и никаква комбинация от сили не може да му попречи. (16-532/3)

(10) В края на този век ил» в началото на следва­щия ще бъде направено ново откритие по отношение на употребата на светлината, посредством силата и на­сочването от страна на мисълта. Две малки деца, едно­то живеещо в тази страна (САЩ), а другото в Индия, по научен път ще достигнат до формула, която ще запълни някои от съществуващите празнини в гамата на светлинните трептения, продължавайки от високо­честотните лъчи и вълни, както са ви познати понастоящем. Това ще изисква апарати, каквито в мо­мента не можете да си представите, но в действител­ност са съвсем възможни. Те ще бъдат толкова чувст­вителни, че ще се задвижват от силата на човешкото око чрез насочващото въздействие на мисълта. Оттам нататък ще бъде възможна осезаема връзка с духовния свят. Не мога да направя повече от това да ви упътя. (17-378/9)

(11) В тишината на бъдещето има и други начини да се спаси човечеството. Чашата със злочестините и агонията на Кръста са почти приключени. Радост и сила ще заемат тяхното място. Вместо тъга ще прите­жаваме радост, която, преминавайки през щастието, рано или късно ще се превърне в блаженство. Ще притежаваме сила, която няма да знае друго освен победа и не ще познава поражението. Дори Черната Ложа знаеше за тази промяна в начина на избавлението и бързо учреди своите групи от младежи, свързани с мотото „радост чрез сила и сила чрез радост". Изглеж­да, че е закон за груповото развитие да се получи признание от страна на злото, преди то да дойде от доброто. Но „след плача идва радост, а тази радост се появява сутрин". Но зората вече настъпва - зората на Епохата на Водолей. Пълният прилив светлина немину­емо настъпва към нас. (18-234)

(12) Великото научно откритие, което разговорно са нарича „разцепване на атома", рано или късно ще бъде използвано за пораждането на онези условия, които ще позволят на човечеството да следва доброто, красивото и истинското. Тогава хората, освободени от ужасното присъствие на чисто материалистичното мис­лене, ще са способни на това. Това не е празно видение или смътна мечта. Понастоящем много учени (и особе­но онези, които обичат своите събратя) не само че си представят неразрушителния аспект на атомната енер­гия, но вече са ангажирани за доброто на човечест­вото с впрягането на някои от нейните продукти и радиоактивните й свойства.

Колкото и да е странно, разумното, контролирано използване на резултатите от научната авантюра във връзка с атомната бомба рано или късно ще породи специфично откровение относно природата на опреде­лени сили, свързани със светлината. Това събитие ще промени мисленето на света и ще доведе до един нов тип преобразяващ процес, що се отнася до човека.

От всичко казано дотук ще разберете, че някои от въздействията върху човечеството като цяло и ске­летът на новото и прекрасно бъдеще ще станат реал­ност като резултат от дейността-на новия прииждащ първи лъч. Все още не може да се съобщят подроб­ности, но достатъчно е написано относно основната предразполагаща причина, за да ви позволи на вас, които четете, да размишлявате върху възможното въз­действие от духовна гледна точка. Това, което пред­стои, е цивилизация от различна, но все още материал­на природа, но тя ще бъде подтикната от нарастващото разбиране на мнозинството хора навсякъде към очерта­ващата се духовна цел, която ще' преобрази целокуп­ния живот и ще придаде нова стойност и нова цел на онова, което е материално. (18-647/50)