Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

Успехите на съвременната медицина днес са тол­кова големи, че милиони хора се поддържат живи (ако не могат да се излекуват), докато по-рано, когато науч­ните умения са били по-малки, биха умрели. В разгръ­щането на това умение, на това знание и на способнос­тите по отношение на грижите за физическия механи­зъм днес може да се открие важен проблем за света -проблемът за пренаселеността на планетата, водещ до стадния живот на човечеството и до последващия го икономически проблем, което е само едно от многото затруднения, съпътстващи този успех. Това „неестест­вено" запазване на живота е причината за много стра­дания и също така се явява богат източник на войни, бидейки противоположно на кармичните намерения на планетарния Логос.

Тук не мога да се спирам на този огромен проб­лем. Мога само да го подоча. Той ще бъде разрешен, когато страхът от смъртта изчезне и когато чове­чеството научи значението на времето и смисъла на циклите. Това ще се улесни, когато станат възможни истинските астрологични открития, когато човек узна~е часа на оттегляне от това външно поле и овладее тех­никата за „отдръпване" и методите за съзнателно отде­ляне от затвора на тялото. Но първо трябва да се извършат много изследвания. (17-278/9)

125. ПРЕСТЪПНОСТ

Точно както се стараем да премахнем силата от взаимоотношенията между народите, точно както е очевидно, че процесът на драстични наказания не успя­ва да предотврати престъпността или да възпре хората от жестока себичност (защото престъпността е точно това) и точно както общественото подпомагане (про­тивно на антиобществената позиция на всички законо­нарушители) се смята за желателно и се преподава в училищата ни, по същия начин вече става ясно за об­щественото съзнание, че внедряването на правилни взаимоотношения, разпространяването на самоконтро­ла и увеличаването на безкористността (а това несъм­нено е целта, на едно субективно и често неосъзнато ниво, на всички правни процедури) представляват нуж­ния подход към младите.

Престъпността ще бъде премахната, когато об­кръжаващата среда, в която израстват децата, се по­добри, когато в ранните оформящи години се обърне физическо внимание на балансираното функциониране на жлезите, както се прави за зъбите, очите и ушите, на подходящото положение на тялото и на правилното хранене и когато също има по-точно разпределяне на времето; когато езотеричната психология и езотерична-та астрология дават своя принос за разбирането относно възпитанието на младите. Старите методи трябва да отстъпят място на новите и е необходимо консерватив­ното отношение да се изостави в полза на религиозно, психично и физическо обучение и експериментиране -научно прилагани и мистично мотивирани. Когато каз­вам религиозно, не става дума за доктринално и теоло­гично обучение. Имам предвид култивирането на онези нагласи и условия, които ще пробудят действителност­та у хората, ще доведат вътрешния човек на преден план в съзнанието и по този начин ще породят познани­ето на Присъщия Бог. (16-237)

126. ПРИЗИВ

Призовавам мислителите на света да оставят сек-тантството си, национализма си и партизанските си нак­лонности и в дух на братство да работят в своята страна, считайки я за интегрална част на великата фе­дерация на нациите - федерация, която сега съществу­ва от вътрешната страна, но изчаква дейността на мис­лителите на света да я материализират и от външната страна. Изисквам от тях да работят за каузата на религията, и то в сферата на онази религия, от която те, според случайните обстоятелства или според тяхна­та воля, се интересуват, считайки всяка религия ката част от голямата световна религия. Те трябва да гле­дат на дейността на своята група, на своето дружество или на своята организация като изискваща тяхната по­мощ само дотолкова, доколкото принципите, на които тя е основана, и техниките, които тя използва, служат за общото добро и спомагат за реализацията на Братството.

Моля ви да оставите своите противоречия и сво­ята антипатия, омразата си и расовите си различия и да се опитате да мислите с езика на единното семейство, на единния живот и на единното човечество. Ще ви напомня, че омразата и разделеността са довели човеш­кия род до това положение. Към това напомняне бих прибавил обаче и факта, че днес в света има достатъч­но голям брой освободени хора, за да се достигне до промяна в начина на мислене на човечеството и в об­щественото мнение, ако те успеят с дела, ръководени от волята им, да достигнат до нивото на своите знания и убеждения.

Призовавам ви да направите жертви; да отдадете себе си, своето време, пари и интерес, за да отнесете тези идеи към хората около вас, в обкръжаващата ви среда и в групата, в която се намирате, като по този начин пробудите своите събратя. Приканвам ви да обе­дините усилия, за да внедрите наново идеите за братст­во и единство. Моля ви да разпознаете другите като вас във всички групи и да влеете сила в ръцете им. Моля ви да запечатате устните си за омразни слова и за критика и да говорите с езика на братството и групови­те отношения. Умолявам ви да се погрижите всеки ден да бъде за вас нов ден, в който се изправяте пред една нова възможност. При неотложността на предстоящата задача не обръщайте внимание на собствените си дела, на незначителните си злочестини, безпокойства и подоз­рения и разпространявайте култа на единството, на лю­бовта и на невредимостта.

Също ви моля да скъсате връзките си с всички групи, които се стремят да унищожават и да нападат, независимо колко искрена е тяхната подбуда. Вземете страната на работещите за конструктивни цели, които не се борят срещу други групи и организации и които са елиминирали думата „анти" от своя речник. Застанете на страната на онези, които мълчаливо и непрестанно работят за новия ред - ред, основан на любовта, изграждан съгласно импулса за братство и притежаващ съзнаването за братство, осланящ се на знанието, че ние, всички до един, независимо от расо­вата си принадлежност сме деца на Единия Отец, дос­тигнали до разбирането, че старите методи на работа трябва да се изоставят и да се даде възможност на новите.

Ако сам не можете да преподавате, да проповяд­вате или да пишете, отдайте от мислите и парите си, така че други да могат. Дайте от свободните си часове и минути, за да освободите другите да служат на Плана; дайте от парите си, така че работата на свърза­ните с Новата Група Световни Служители да напредва бързо. Губите много време за несъществени неща. Много от вас отдават малко или въобще не отдават времето си. Същото е в сила по отношение на парите. Давайте както никога досега, така че да дадете въз­можност за осъществяване на физическия аспект на работата. Някои дават от най-необходимото си и силата, освободена по този начин, е наистина огромна. Тези от вътрешната страна са благодарни на даващите, които правят това с цената на голяма жертва. Други отдават онова, от което могат да се лишат, и то само когато не е необходима жертва за това. Нека се сложи край на това и давайте до предела на възможностите си, така че епохата на любовта и светлината да може да настъпи по-бързо. Не ме интересува къде или на кого давате, но важното е да давате - малко, ако имате малко време и пари, и повече, ако разполагате с повече. Работете и давайте, обичайте и мислете, и по­магайте на онези групи, които градят, а не рушат, които обичат, а не нападат, които издигат, а не събарят.

Преди всичко ви призовавам към по-задълбочен живот и ви умолявам, заради събратята ви, да укрепи­те връзката си със собствената си душа, така че да сте изпълнили своята роля в докарването на светлината и следователно да сте в състояние да се възползвате от тази нова светлина и нова информация и по този начин да бъдете по-способен да показвате пътя и да разчист­вате пътеката за объркания търсещ в този момент. Онези, които не са готови за настъпващите събития, ще бъдат заслепени от възникващата светлина и ще са озадачени от разкриващото чудо, ще бъдат отнесени от живия дух на Бога и от вас очакваме да ги подготвите за случая. (14-187/9)

127. ПРИЗНАНИЕ

Третото качество, което трябва изцяло да се пре­махне и унищожи, е всякаква реакция към признание, независимо дали то идва от света на хората, от други последователи или от Учителя. Способността да се ра­боти без никакъв признак на признаване, да се вижда как други претендират за наградата за извършената ра­бота и дори да не се забелязва, че резултатите от доброто, предизвикано' от отделния последовател или от неговата група, се обсебват от други, са отличител­ните белези на работещия за Йерархията. Учителите не получават признание за работата, която вършат Техни­те последователи, въпреки че Те са причинили първо­началния импулс и са ръководели и упътвали; последо­вателят изпълнява Плана; той поема отговорността; той плаща цената, добра или лоша, и кармичните ре­зултати от започнатите действия и той е този, който получава признанието от масите. Но, докато се достиг­не до момента, в който последователят не търси приз­нание, не мисли от гледна точка на резултатите и не забелязва реакцията на света относно неговата дейност като отделен последовател, той има да напредва още много, за да достигне до по-висшите посвещения. (18-211/2)

(1) Когато общественото мнение схване, дори и повърхностно, следните накратко споменати факти, тенденцията в общодостъпното образование, целта на политическата наука и стремежът на икономическите и социалните усилия ще се ориентират в нова посока. Споменатите факти могат да бъдат обобщени в следни­те постулати:

1. В своята същност човек е божествен. Това е било заявявано винаги през всички епохи, но все още остава една красива теория или убеждение, а не дока­зан научен факт, и не се поддържа навсякъде.

2. Човек всъщност е частица от Всемирния Ум, от световната душа, и като такава споделя инстинктите и характерните черти на тази душа по начина, по който тя се проявява в човешкия род... Това трябва да дове­де до просвещаването на обществото относно природа­та на човека и развиването на скритите в него способ­ности - способности, които ще го освободят от сегаш­ните му ограничения и които ще породят в хората колективно отхвърляне на настоящите условия. Когато хората навсякъде разберат, че и самите те, и другите са божествени самоосъзнати единици, функциониращи предимно в каузалното тяло, но използващи трите нис-ши носителя само като средство за връзка с по-долните полета, ще разполагаме с управление, политика, иконо­мика и обществен ред, които са приспособени по разумни, смислени и божествени насоки.

3. В по-нисшата си природа и в трите си носителя човек е съвкупност от по-нисши животи, които зависят от него за груповата си същност, за своя тип дейност и за колективния си отклик и които посредством енерги­ята на дейността на Слънчевия Повелител по-нататьк сами ще бъдат издигнати и ще се развият до човешкия стадий.

Когато тези факти се разберат, и то само тогава, ще можем правилно и точно да разберем природата на човека. (3-809/11)

(2) Всякога е било известно присъствието на вът­решния човек и „царството вътре в човека" винаги е било обявявано до времето, когато се появи Елена Блаватска и поднесе същите истини от нова гледна точка, давайки окултен характер на мистичната мисъл. Сега се предоставя удобен случай хората да осъзнаят законите на собственото си съществуване и това ще даде възможност на онези, които стоят на прага на интуитивното схващане на познанието, и онези, които имат научни наклонности и са готови да приемат тези истини като работна хипотеза (която ще бъде използва­на като основа за провеждане на опити, докато не бъде доказана за невярна), да разрешат вътрешно проблеми­те на света. По този начин Христовият принцип ще бъде проявен на земята и ще бъде показано, че Хрис­товата същност е истина на самата природа. (3-814/5)

(3) Духът използва Душата (Егото) като носител на просветление, а Егото използва нисшата Четворност⁸ като средство за своята проява. (3-819) Вж. също: „Устройство на човека".

(1) С думата „просветление" не означавам светли­ната в главата. Това е несъществено и осезаемо и мно­го наистина интуитивни хора въобще не я осъзнават. Светлината, която имам предвид, е тази, която озарява Пътя. Това е „светлината на интелекта", което всъщ­ност означава онова, което осветява ума и което може да се отрази в такова умствено устройство, което се задържа „непоклатимо в светлината". (10-3)

(2) Просветлението първо разкрива наличието на заслепението; предоставя печалните контрасти, с които се борят всички истински аспиранти, а след това посте­пенно изпълва живота до такава степен, че в края на краищата заслепението изчезва напълно. Хората виж­дат нещата такива, каквито те са - една фасада, която прикрива доброто, красивото и истинското. Тогава противоположностите се разрешават и съзнанието се измества от реализацията на Съществото, за което не притежаваме подходяща дума. Техниката на СВЕТЛИ­НАТА се превръща в неизменно състояние. (10-241)

(3) Това, което повечето от учениците могат да усетят понастоящем, са проблясъци на просветление, но по-късно ще се чувства непрестанно сияние. (2-111)

(4) Посредством старание, усърдие, високи стремежи и продължителното и търпеливо придържане към установените правила се достига до момента, когато ученикът изведнъж съзнава, направо във физическия си мозък, определени неочаквани събития, просветление или едно съзиране, което дотогава е било непознато. Това е нещо, което е толкова реално, а в момента е така изненадващо, че никакво последващо привидно оп­ровергаване не може да му отнеме знанието, че той е видял, свързал се е и е усетил. (2-288)

(5) Светът на смисъла и на причините постепенно става светът, в който той намира щастие, и подборът на основните интереси и начинът, по който той решава да използва времето и способностите си, най-сетне се обуславят от по-верните духовни ценности. Тогава той е на пътеката на просветлението. (14-340)

(6) Усърдието на човека в медитацията е отворило вратата, през която той може да мине, когато поиска (а рано или късно това ще става с лекота), към един нов свят на явления, на насочена дейност и на различни идеали. Той е отворил прозорец, през който може да преминава светлина, разкриваща онова, което е и ко­ето винаги е било налице в човешкото съзнание, и осветяваща тъмните места в неговия живот, в други животи и в околната среда, в която той се движи. Той е освободил в себе си един свят на звуци и на впечат­ления, които в началото са до такава степен нови и различни, че той не знае как да ги разбира. Положени­ето му изисква много грижи и уравновесено приспо­собяване.

За вас ще е ясно, че ако има добри умствени дадености и добро образование, ще има и уравновесено чувство за мярка, способност за тълкуване, търпение за изчакване, докато се развие правилно разбиране и едно радостно чувство за хумор. Обаче там, където те не присъстват, ще има (според типа и способността за виждане) объркване, неспособност да се разбере какво става, прекомерно наблягане на личностните реакции и явления, гордост от постиженията, огромно чувство за малоценност, прекалено говорене, тичане насам-натам за обяснения, за успокоение, за уверение и за усещане­то на другарство или може би пълен срив на умствени­те сили или разстройване на мозъчните клетки в резул­тат на напрежението, на което са били подложени.

Понякога възниква и въодушевление, породено от връзката с нов свят и от силното стимулиране на ума. Със същата честота се поражда и депресия, която е основана на усетената неспособност да се използва про-умяната възможност. Човекът вижда и знае прекалено много. Той вече не може да бъде задоволен със стария начин на живот, със старите удоволствия и със старите идеали. Той се е докоснал до по-големи неща, до нови и жизнени идеи и до по-широко виждане и сега копнее за това. Начинът на живот на душата го е завладял и го привлича. Но неговата природа, среда, дадености и въз­можности изглежда, че някак непрестанно го обезсърча­ват и той чувства, че не може да върви напред към този нов и прекрасен свят. Той усеща необходимостта да изчака и да живее в същото умствено състояние, както дотогава, или поне смята, че усеща тази необходимост, и затова решава по този начин.

Не е наложително разширенията, през които е преминал в резултат на успешна медитация, да бъдат посредством признатите религиозни усилия или да са породени от т. нар. окултно откровение. Те могат да се появят в областта на избраното от него жизнено зани­мание, защото не съществува жизнено занимание, про­фесионално призвание, умствена работа или обстоя­телство, което да не може да даде ключа за отваряне на вратата към желания по-просторен свят или да пос­лужи да отведе човека към върха на планината, откъ­дето може да се види по-широк хоризонт и да се възп­риеме по-обширно виждане. Човек трябва да се научи да разбира, че неговата школа на мислене, собствената му професия, специфичното му призвание в живота и личната му насока на развитие са само част от по-голямото цяло и неговият проблем е съзнателно да интегрира малката си жизнена дейност в дейността на света.

Това наричаме просветление поради липса на по-подходяща дума. Цялото знание е форма на светлина, защото то осветява области на съзнанието, които до този момент са били неосъзнати. Цялата мъдрост е форма на светлина, тъй като тя ни разкрива света на смисъла, който се намира отвъд външната форма. Ця­лото разбиране е пораждане на светлина, понеже то ни кара да осъзнаем причините, които предизвикват външ­ните форми, които ни заобикалят (включително и собс­твената ни) и които определят света на смисъла, чиито израз са те. Когато обаче за първи път видим и схва­нем този факт и когато се появи първоначалното откровение, когато се усети мястото на частицата по отношение на цялото и когато осъществим връзката със света, включващ собствения ни малък свят, вина­ги настъпва кризисен момент и период на опасност. След това, като е нараснала осведомеността ни и кра­ката ни са влизали и излизали през вратата, която сме отворили, и сме привикнали към светлината, която не-закритият прозорец е допуснал в малкия ни свят на всекидневния живот, тогава идват други психологичес­ки заплахи. Съществува опасността да си мислим, че видяното от нас е всичко, което може да'се види, и по този начин, на една по-висока извивка на спиралата и в един по-широк смисъл, повтаряме опасностите (разгле­дани по-рано) на прекаленото наблягане, на неправил­ното фокусиране, на тесногръдото убеждение, на фикс-идеята. Завладява ни идеята за душата; забравя­ме нейната нужда от средство за проява; започваме да живеем в абстрактен откъснат свят на съществуване и чувство и не успяваме да поддържаме връзка с дейст­вителния живот на проявата на физическото поле. По тази начин повтаряме, отново на една по-висока извив­ка на спиралата, вече разгледаното състояние, при ко­ето душата (егото) не присъства, и обръщаме положе­нието, така че животът на формите всъщност липсва от фокусираното съзнание на човека. Съществува само светът на душите и желанието за творческа дейност. Справянето с всекидневния живот на физическото по­ле преминава под прага на съзнанието и човек се прев­ръща в неясен, непрактичен, мечтателен мистик. Тези умствени състояния са опасни, ако им се даде възмож­ност да съществуват. (15-465/8) Вж. също: „Светлина".

130. ПРОСТРАНСТВО

Сега вече енергията се разглежда като всичко, което СЪЩЕСТВУВА; проявлението е проява на море от енергии, някои от които са изградени като форми, други представляват средата, в която тези форми живеят, движат се и съществуват, а трети съживяват и формите, и обкръжаващата ги веществена среда. Трябва също да се помни, че във формите съществу­ват други форми... Седейки в стаята си, вие представ­лявате форма във форма; тази стая също е форма в къща (друга форма), а къщата вероятно е една от много подобни къщи, разположени една върху друга или една до друга, като по този начин представляват една още по-голяма форма. Всички тези разнообразни форми обаче са съставени от осезаемо вещество, което, щом е координирано и обединено посредством някакъв познат проект или идея в ума на някой мислител, изгражда материална форма. Това осезаемо вещество е образувано от живи енергии, вибриращи една спрямо друга, но притежаващи собствени харак­теристики и собствен определен живот...

Може би ще е полезно да се изтъкне, че цялата вселена е етерна и жива по природа, простираща се отвъд разбирането на най-великия ум на епохата и пред­ставляваща повече, отколкото могат да предадат астро­номическите цифри, ако това твърдение може да преда­де някакъв смисъл на нашите умове. Размерът й не може да се пресметне, дори с езика на светлинните години; тази космическа област е сфера на действие на несметни енергии и основа на всички астрологически изчисления; тя е средище на всички исторически цикли - космически, системни и планетарни - и е свързана със съзвездията, със световете на слънцата, с най-отдалече­ните звезди и с многобройните познати вселени, както и със собствената ни слънчева система, с многото планети и с тази планета, върху която и в която се движим, живеем и съществуваме, както и с най-малката форма на живот, позната на науката и може би обхваната в безсмисления термин „атом". Всички те съществуват в Пространството - Пространството е етерно по природа и, както твърди окултната наука, Пространството е Същество. Величието на човека се крие във факта, че той осъзнава пространството и че може да си го предс­тави като поле на божествена жизнена дейност, изпълнено с дейни разумни форми, всяка от които е поставена в етерното тяло на това непознато Същество и е свързана с всяка друга посредством силата, която не само че поддържа тяхното съществуване, но и запазва позици­ята им по отношение една на друга; всяка една от тези диференцирани форми обаче притежава собствен дифе­ренциран живот, собствено неповторимо качество или интегрална обособеност и собствена специфична форма на съзнание.

Това етерно тяло, колкото и да е огромно и непоз­нато по отношение на размерите си, въпреки всичко е ограничено по своята природа и е статично (относително казано) по отношение на възможностите си; то запазва установена форма, за която не знаем абсолютно нищо, но която е етерната форма на Непознатото Същество. На тази форма езотеричната наука дава името ПРО­СТРАНСТВО; това е неподвижната област, в която се помещава всяка форма - от вселената до атома.

Понякога говорим за разширяваща се вселена. Това, което всъщност имаме предвид, е разширяващо се съзнание... (11-177/9)

Вж. също: (6-396).

131. ПСИХИЧНИ СИЛИ

(1) Тук бих искал да се спра за малко и да изтъкна две неща, които трябва да се имат предвид:

Първо, днес много хора живеят в състоянието на осъзнаване, присъщо на Атлантида, и в съзнанието, характерно за Атлантида, и за тях проявата на тези нисши психични сили е нещо нормално, макар че е нежелателно. За умствения тип човек или за онзи, който постепенно преодолява психическата натура, тези способности са ненормални (а може би трябва да кажа „поднормални"?) и съвсем нежелателни. В това обсъж­дане, което провеждаме сега, не става дума за човека от Атлантида със съответното съзнание, а за съвремен­ния аспирант. Да развие той съзнанието на предишната раса и да се завърне към по-нисшия тип развитие (ко­ето би следвало да е оставено далеч назад) е опасно и възпиращо. Това е форма на атавистична проява.

Второ, когато човек е твърдо поляризиран на менталното поле, когато е постигнал в някаква степен връзка с душата и когато цялостната му ориентация е към света на духовните реалности и животът му е живот на дисциплина и служене, тогава понякога (ко­гато това е необходимо) той може, служейки на Плана и изпълнявайки някоя специална дейност на астралното поле, да призове тези нисши психични способности. Но това е случай, при който по-голямото съзнание нормал­но обхваща в себе си по-нисшето съзнание. Това обачб се прави рядко, дори и от адепти, тъй като способнос­тите на душата - духовно възприемане, телепатична чувствителност и психометрични умения - обикновено са достатъчни за изискванията и нуждите, които трябва да бъдат задоволени. Вмъквам тези забележки, понеже има просветлени хора, които употребяват тези способ­ности, но това става винаги в съответствие с някоя определена мисия за Йерархията и човечеството, а не ъ съответствие с нещо лично.

Когато човек се е лутал по страничните пътечки на астралното поле и е напуснал безопасното място на умствената уравновесеност и интелектуалната висота (отново говоря със символи), когато се е поддал на заслепението и илюзията (като обикновено той е съв­сем искрен и добронамерен, но е заблуден) и когато е разгърнал в себе си посредством неправилно използва­но стимулиране и експериментиране стари склонности за осъществяване на контакт, като например ясновидс-тво и ясночуване, какво може да стори той или какво трябва да се направи за него, за да се предизвикат правилни условия?

Мнозина от тези хора достигат до психолози и психиатри; много от тях днес се намират в санаториуми и лудници, изпратени там, понеже са „видели неща", чули гласове или сънували сънища и понеже са напра­вили себе си неспособни за нормален живот. Те изг­леждат като опасност и за себе си, и за другите. Те представляват проблем и затруднение. Древните нави­ци трябва да бъдат изоставени, но поради тяхната ста-ринност те са много мощни и да се отхвърлят е по-лесно да се каже, отколкото да се осъществи. Прак­тиките, чрез които нисшите психични способности са били предизвикани, трябва да се изоставят... (15-476/8)

(2) Един от основните уроци, които трябва да се усвоят на Пътеката на Последователите, е да се на­учим как да разграничаваме реалното от онова, което е илюзорно.

Тогава какво се вижда и чува от медиума, когато е в транс или когато излага на показ ясновидството или ясночуването си?

1. Разкриване на „живота на исканията"⁹ на чове­ка или групата, на която медиумът говори. Този живот на исканията приема форма пропорционално на силата на неизразеното желание или на умствените способнос­ти на човека или хората, за които става дума.

2. Разпознаване от страна на медиума на мисъл-формите или мисъл-формата, която се намира в аурата на човека от. публиката или групата. Тези мисъл-форми са изграждани в продължение на някакъв период време и обикновено засягат някой, към когото се изпитва силна обич или омраза. Те често са така реални на вид, че човекът може да ги разпознае, когато медиумът ги описва, и в същото това време медиумът може чрез телепатичен процес (посредством центъра, намиращ се в слънчевия сплит) да осъзнае нещата, които посетите­лят желае да чуе, които са в съответствие с обикнове­ните маниери и методи на говорене и на мислене на покойния или жив приятел. Това обяснява посредстве­ността в повечето случаи на изявленията и изказва­нията, направени по време на сеанси. Обикновено хората, които посещават сеанси, не са на най-високо умствено равнище, освен в случаите, когато присъст­ват там в ролята на изследователи.

3. Няколко рядко срещани случаи, при които душа, вървяща по пътеката на завръщане към въплъ­щение или непосредствено след смъртта, е подтикната (поради добра и основателна цел) да осъществи кон­такт с приятел или родственик посредством медиум. Такива случаи съществуват и обикновено предполагат интелигентност над средното ниво на слушателя, на предаващия и на медиума. Те обаче представляват из­ключенията.

4. Разкриването за ясновиждащия и ясночуващ работник на голяма част от явленията на астралното поле, което е успоредно на физическото и което е обусловено от качеството и калибъра на хората в пуб­ликата. Медиумът им интерпретира това и често то предизвиква признание.

Тук не искам да поставя под съмнение искреност­та на представлението, нито медиумите, родени с тези ясновиждащи и ясночуващи способности. Само изтъквам, че явленията, с които те се свързват, са астрални по природа, и всеки, загледан към кръг от хора, от гледната точка на по-висшите психични сили, ще забе­лежи около всеки от седящите група от астрални фор­ми (самосъздадени) на напусналите чрез смърт физи­ческия живот, на живите, за които той мисли непрестанно, а също така и един калейдоскопичен и променящ се процес на появяващи се и изчезващи форми (някои от които са съвсем ефирни, докато дру­ги са доста веществени, според силата на мисълта), които са свързани с живота на исканията на седящия, засягащи семейните му въпроси, работата му или здра­вето му. Екстрасенсът се настройва към тях, свързва се със съпътстващите мисъл-форми и това поражда обикновеното представление, осъществявано в стаята за сеанси с обикновена'публика. Медиумът вярно и точно предава онова, което вижда и чува, и следова­телно е искрен и честен, но понеже не получава никак­во истинско обучение в изкуството по тълкуването и по отношение на разграничаване на илюзорното от истинското, той е неспособен да стори повече от опис­ването на видените явления и чутите думи.

Когато обаче мистикът използва същите тези сили, както понякога се случва, явленията, които вижда, и думите, които чува, могат да бъдат от много висш порядък. Въпреки всичко те са все пак астрални, тъй като касаят събития и явления, намиращи се на по-високите нива на астралното поле. Той осъществява връзка с духовния и религиозен живот на исканията на човечеството и тези връзки са съобразно с основната тенденция на индивидуалната му аспирация в момента. Ако той е искрен и предан християнин, ще открие една от красивите и жизнени мисъл-форми на Христос и в изумлението на това откровение любовта, въображението и всичко най-добро в него ще бъде пробудено с преклонение и тайнство. Оттук произлизат и някои от вдъхновените писания и просветлени видения на мистиците. Ако е индус, може да стане свидетел на видение на Повелителя на Любовта, Шри Кришна, или ако е будист, може да види Повелителя на Светлината, Буда, в цялото му сияние. Ако е ученик на окултизма, теософ или розенкройцер, може да има видение на един от Учителите или на цялата Йерархия адепти; може да чуе изречени слова и по този начин да бъде уверен, съвсем безспорно, че Великите са го избрали за нещо изключително, за необикновена мисия. И все пак съзнанието му въобще не се е преместило от астрално-то поле и връзките му са били просто една възхитител­на и вдъхновяваща проява на явленията на това поле, предадена към вътрешното му зрение и слух посредст­вом неговия стремеж. ,

Всичко това се поражда от свръхдейността на на­миращия се в областта на слънчевия сплит център, който бива стимулиран от енергията, спускаща се от висотите, които той е достигнал с устремената си медитация. Резултатите са много емоционални по сво­ята природа и получената реакция и извършеното впос­ледствие служене са на емоционални нива. До голяма степен това може да се види понастоящем сред учите­лите в света, в различни земи. Такива учители са били и продължават да бъдат истински аспиранти. Те са пробудили съзнанието си на по-висшите нива на аст-ралното поле. Там са видели мисъл-формите, които човечеството е създало за духовната Йерархия или от­раженията на тези нива на същата тази Йерархия (една още по-могъща група от мисъл-форми) и са дочули повтарянето на думите и мислите на аспирантите от всички епохи и всичко това е много красиво, добро и вярно. Тогава те пристъпват към преподаване и разп­ространение на чутото, видяното и наученото от тях по този начин и често извършват много добра дейност -на астрални нива. Но въпреки това те объркват отра­жението с действителността, репродукцията с оригина­ла и изграденото от хората с божествено сътвореното.

Не забравяйте, че астралното поле е това, на ко­ето хората трябва да се научат да разграничават исти­ната от заблудата и действителното от недействител­ното. По този начин онези, които биват излъгани, прос­то научават един необходим урок. Истината за същест­вуването на астралното поле неотклонно се открива и това е добре. Истината за духовната Йерархия и за Учителите се представя на вниманието на хората, дори и това да се прави от онези, които объркват отражени­ето и мисъл-формата с действителността.

Тук би могло да се зададе въпросът: „Как може мистикът да избегне тази заблуда и това объркване? Как може да разграничи истинското от илюзорното?" Този проблем е индивидуален за всеки мистик и не съществува едно абсолютно и научно правило, чрез което той да насочва своите реакции. Единствените напътствия, които мога да ви дам, са толкова прости, че онези, които се занимават понастоящем с преподава­не и разпространяване на нещата, с които са се свърза­ли астрално, може би не биха желали да ги следват. Умствената нагласа, която ще предпази мистика от аст-рална заблуда и грешка, са:

1. Култивиране на дух на истинско смирение. Съществува една духовна надменност, която се маски­ра зад прикритие от скромност и която преобладава понастоящем. Тя кара хората да се смятат за избрани от Йерархията да спасяват света; кара ги да се считат за говорители на Учителите и на Христос; тя има склонността да предизвиква изолираност в отношени­ята им към други водачи и учители и те отказват да признаят многото страни на едното дело и многото методи, които Божият Ум е създал за достигане до масите.

2. Отказ да се приеме всякакъв контакт или послание, което има лична нотка или което изолира получателя и по този начин клони към разгръщане на месиански комплекс. Тази фраза ми харесва. Тя е проста и стегната, изобразява по един драматичен на­чин състоянието на ума на много от сегашните учители на човечеството и описва уверената природа на съзна­нието им. Истинският контакт с Йерархията и истинс­кото признание за служенето носи със себе си убеде­ността за съществуването на множество служещи на едната Мисия, на многото вестители, носещи едно послание, на многото учители за многото аспекти на едната Истина и на многото и разнообразни пътища, водещи обратно към Сърцето на Бога. Когато това всеобхватно откровение съпровожда призива към служене, тогава се развива дух на инклузивност и чо­век може да е уверен, че наистина е призован да сътрудничи, и да бъде убеден в действителността на своето виждане.

3. Независимост от емоционални призиви. Истинският последовател и мистик винаги е умствено поляризиран. Виждането му е освободено от заблужда­ващите реакции на центъра, намиращ се в слънчевия сплит. То събужда сърдечния център, предизвиква от­клик в личностната му енергия (фокусирана в центъра аджна) и рано или късно поражда „съсредоточаване в областта на светлина". Това показва нарастващата дейност на центъра в главата. По-късно той може да използва контролиран емоционален призив, когато има работа с мнозинството, но самият той се стреми да запази независимостта си от всякакъв емоционален контрол. (15-569/73)

(3) Негативното и неразумно използване на способ­ностите на медиума и на човека с психични умения свежда изпълнителя до нивото на автоматизирана машина. То е опасно и нежелателно, защото лишава човека от свободната му воля и позитивността и вреди на дейността му като свободен и разумен човек. В тези случаи той не действа като проводник за собствената си душа и малко се отличава от животното, ръководено от своите инстинкти, а може дори да се каже, че прили­ча буквално на празна черупка, която някое натрапващо се същество може да завладее и да използва. (13-10)

(4) Същевременно има медиуми от много по-висш порядък, чийто живот е предоставен на служене на напреднали души, намиращи се от другата страна на завесата, и които отдават себе си, за да могат събратя­та им да научат за другите. По този начин и от двете страни на разделящата завеса се помага на душите и им се предоставя възможност да слушат и да служат. Но и те също биха могли да извлекат полза от по-интелигентно обучение и от по-точно разбиране на тех­ническата страна на тяхната работа и на организацията на техните тела. Тогава те биха били по-добри провод­ници и по-надеждни посредници. (13-11)

(5) Последователят, ангажиран с плановете на Йерархията за бъдещето, притежава напълно непреду-беден ум по отношение на разгръщането на истинските психични сили. Той не одобрява и възпира всички от­рицателни обстоятелства и форми на мислене, когато влезе в съприкосновение с тях в своето обкръжение, но насърчава израстването на всички форми на по­виеше свръхсетивно възприятие, което разширява човешкото съзнание и обогатява неговото съдържание.

(13-587)

Вж. също: „Спиритуализъм" и (5-49/50,-741/2)