Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(1) Съществува голяма разлика между термините „аспирант за Пътеката" и „кандидат за посвещение". Този, който има аспирации и се стреми да стане последовател, в никакво отношение не се е обвързал със същия начин на мислене и със същата дисциплина, както кандидата за посвещение, и може, ако пожелае, да отдели колкото време поиска за извървяването на Пътеката на Изпитанията. Човекът, стремящ се към посвещение, се намира в друго положение - веднъж кандидатствал, той трябва да подчини живота си на други правила и на строг режим, който не е задължи­телен за последователя. (1-192)

(2) Нагласата на последователя трябва да е такава, че да не се безпокои дали ще бъде посветен или не. Не трябва да има користни мотиви. Само онези молби, които достигат до Учителя посредством енергията, по­родена от чисти алтруистични мотиви, се препращат от Него към записващия ангел от Йерархията; само онези последователи, които желаят посвещение заради носе­ната от него допълнителна способност да помагат и да благославят, ще получат отговор на искането си... Тези, които имат силно желание да служат, които са ангажирани с усещането за нуждата на света,... чукат и намират ответ...

Когато по-нисшият живот на физическото поле се обогати, емоционалният се стабилизира, а менталният се излъчи, тогава нищо не може да попречи да се вдигне секретът на вратата и последователят да преми­не през нея. (1-193/4)

(3) Много хора са считани за посветени, когато всъщност само се стараят да бъдат такива. В действи­телност обаче те не са истински посветени. Това са онези добронамерени хора, чието умствено разбиране изпреварва способността на тяхната личност да прилага в действие. Това са онези, които са във връзка със сили, които все още не могат да управляват и контро­лират. Те са извършили голяма част от необходимата работа за вътрешен контакт, но все още не са пришпо­рили по-нисшата си природа да придобие необходимото състояние. Следователно те са неспособни да изразят онова, което вътрешно разбират и до известна степен съзнават. Това са онези последователи, които говорят прекалено много, прекалено прибързано и прекалено егоцентрично и които представят на света идеала, към който наистина полагат усилия, но засега не могат да осъществят, поради несъответствието на техните дадености. (15-13)

(4) Основната пречка на обикновения посветен е леността, недостигът на скорост. Размишлявайте върху това. (18-156)

(1) При първото посвещение контролът на Егото над физическото тяло трябва да е достигнал до високо ниво. „Греховете на плътта", както се изразява христи­янската фразеология, трябва да бъдат овладени; лакомията, пиянството и похотта вече не бива да господстват. Физическият елементал ще открие, че ис­канията му вече не се изпълняват; контролът трябва да е пълен, а съблазънта - изчезнала. Трябва да е постиг­ната една принципна нагласа за подчинение на Егото, а готовността за подчинение трябва да е много силна. Каналът между по-висшето и по-низшето трябва да се разшири, а послушанието от страна на плътта трябва да е практически автоматично. (1-82)

(2) След това (първо) посвещение на посветения се преподават по принцип истините за астралното поле. Той трябва да стабилизира емоционалния си носител и да се научи да работи на астралното поле със същата лекота и сръчност, както прави това на физическото поле. Той е свързан с астралните деви. Научава се да контролира астралните елементали. Трябва да работи умело на по-нисшите подполета и стойността и качест­вото на работата му на физическото поле придобива по-голяма стойност. При това посвещение той преми­нава от Залата на Учението в Залата на Мъдростта. В този момент непрекъснато се набляга на астралното му развитие, въпреки че умствените му дарби се развиват постоянно... Може да измине дълъг период от много въплъщения, преди да се усъвършенства контролът на астралното тяло и посветеният да бъде готов за следва­щата стъпка. (1-84)

(У) Първото посвещение е по силите на много хора, но необходимата съсредоточеност и твърдото убеждение за предстоящата реалност, съчетана с готовността да се жертва всичко, но не и да се върнат назад, възпират мнозина. Ако тази книга не послужи за друго, освен за да подтикне някой към подновени уве­рени усилия, тя няма да е написана напразно. (1-111)

(4) Първото посвещение представлява просто едно начало. Определена структура за правилен живот, мис­лене и поведение е постигната; формата, която Христос ще обитава, е изградена и сега тя трябва да се съживи и засели. Христовият живот навлиза и форма­та оживява. (4-352)

(5) Необходимо е да се покаже много малко егоичен контрол за първото посвещение. Това посвещение просто показва; че зародишът на душевния живот е съживен и е вдъхнал живот за работна дейност на вътрешното духовно тяло, обвивката на вътрешния духовен човек, което след време при третото посвеще­ние ще позволи на човека да се изяви като „човек, напълно зрял в Христос"... Между първото и второто посвещение може да измине много време и големи промени трябва да се осъществят през многото етапи от последователя. (15-14)

(6) Центърът (на гърлото) е свързан с първото посвещение и той проявява голяма деятелност, когато се достигне до този момент, както е било при голямото мнозинство хора, които в този момент са аспиранти и условни последователи, работещи в света. (Не забра­вяйте, че погледнато формално, първото голямо посвещение от гледната точка на Йерархията е трето­то. Учителите смятат, че първото посвещение обозна­чава приемането на Пътеката.) (17-152)

(7) Хиляди хора днес по света са посветени с пър­вото посвещение и са насочени към духовния живот и служенето на техните събратя. В живота им обаче често е необходимо още много и душата очевидно не контро­лира непрекъснато. Все още се води голяма борба, за да се постигне пречистване и на трите нива. Животът на тези посветени е неправилен, а тяхната неопитност е голяма и в този цикъл се учредява един голям опит за осъществяване на сливане с душата. Когато това се реализира, тогава се достига до третото посвещение (първо от гледна точка на Йерархията). (18-385)

(8) Един пример за бавно проникване на информа­ция от полето на посвещение до физическия мозък може да се види във факта, че много малко аспиранти и последователи възприемат истината, че вече са пре­минали през първото посвещение, рождеството на Христос в пещерата на сърцето. Че са го поели е видно от съзнателното им вървене по Пътя, от любов­та им към Христос, независимо с какво име Го наричат, и от усилията им да служат и да помагат на своите събратя. Те обаче се учудват, когато им се каже, че първото посвещение е вече извършено. (18-436/7)

(9) Може да се приеме, че всички искрени и истинс­ки аспиранти и последователи, работещи неотклонно за духовен напредък (с чиста подбуда) и насочени неизмен­но към душата, са приели първото посвещение. (18-484)

(10) Енергията и излъчването на Повелителя на седмия Лъч стават неизменно по-силни в трите свята.

Прииждането на лъч винаги поражда усилен пе­риод на дейност по посвещения, какъвто е случаят днес. Основното въздействие, доколкото става въпрос за човечеството, е да стане възможно явяването на хиляди аспиранти и последователи за първото посве­щение. В големи мащаби и масово днес хората могат да минат през тази опитност на Посвещението на Рождеството. Хиляди хора могат да изживеят рождеството на Христос в себе си и могат да осъзнаят, че животът, същността и съзнанието на Христос са техни... Не е необходимо изживяването да се изразява с окултни фрази и в повечето случаи няма да бъде. Отделният посветен, който приема това посвещение, осъзнава големи промени в отношението към себе си, към събратята си, към обстоятелствата и към начина, по който си обяснява събитията в живота. Това са характерните реакции, които съпровождат първото посвещение. Посветеният има нова ориентация към живота и забелязва един нов мисловен свят.

... Всяко посвещение свидетелства за стадий на израстване и за развитието на този нов фактор в чо­вешкото съзнание и изразяване и това продължава до третото посвещение, когато се поражда „човекът, на­пълно зрял в Христос". (18-569/70)

(П) Животът на приелите първото посвещение за­почва да се управлява от Христовото съзнание, което представлява съзнанието на отговорността и служене­то. Има хиляди такива посветени днес. Когато настъпи 2025 г., ще ги има с милиони. Цялото това пренасочва­не и разгръщане ще бъде резултат от дейността на седмия лъч и на въздействието на лъчението му върху човечеството. (18-571)

(12) Първото посвещение отбелязва началото на един абсолютно нов живот и начин на живеене. То бележи започването на нов начин на мислене и на съз­нателно възприемане. Животът на личността в трите свята в продължение на епохи е отглеждал зародиша на този нов живот и е подхранвал мъничката искра на светлината в относителната тъмнина на по-нисшата природа. Този процес вече достига своя край, макар че на този етап все още не е напълно приключен, тъй като „новият човек" трябва да се научи да върви, да при­казва и да изгражда. Сега обаче съзнанието е насочено другаде. Това води до много болка и страдание, докато се вземе определено решение, засвидетелства се нова отдаденост и посветеният е готов да приеме Посвещението на Кръщението. (18-667)

(13) Всички истински аспиранти са приели първото посвещение. Този факт се посочва от интензивната им борба да израснат в духовния живот, да следват пътя на решителна ориентация към духовните неща и да живеят според светлината на този дух. (5-716)

116. ВТОРО ПОСВЕЩЕНИЕ

(Кръщение)

(1) Щом се извърши второто посвещение, напредъ­кът ще е бърз, като третото и четвъртото ще следват вероятно в същия живот или в следващия.

Второто посвещение представлява кризата в кон­трола на астралното тяло. Точно както с първото посвещение се потвърждава контролът над плътното физическо тяло, така тук се свидетелства за контрола над астралното. Жертването и краят на желанията е била целта на усилията. Самото желание се управлява от Егото и е желано само онова, което е добро за цялото и в съответствие с волята на Егото и на Учителя. Астралният елементал е под контрол, емоци­оналното тяло става чисто и прозрачно и по-нисшата природа бързо умира. В този момент Егото залавя на­ново двата по-нисши носителя и ги огъва според воля­та си. Аспирацията и копнежът да се служи, обича и напредва стават толкова силни, че се забелязва значи­телно и бързо развитие. Това обяснява факта, че вто­рото и третото посвещение често, макар и не неизменно, се извършват в един живот. В този период на историята на земята е даден такъв подтик на еволюцията, че стремящите се души, усещайки потре­саващата и въпиюща нужда на човечеството, жертват всичко, за да отговорят на тази нужда.

Освен това не трябва да допускаме грешката да мислим, че всичко това следва едни и същи неизменни последователни стъпки и етапи. Много се извършва едновременно и съгласувано, тъй като работата по кон­трола е бавна и трудна, но в промеждутъка между първите три посвещения трябва да се постигне и за­държи една определена точка в еволюцията на трите по-нисши носителя, преди да може безопасно да се позволи по-нататъшно разширение на канала. Много от нас работят върху трите тела, докато вървим по Пътеката на Изпитанията. (1-84/5)

(2) Второто посвещение бележи кризата в контро­ла на астралното тяло. (4-353)

(3) За да се приеме второто посвещение (последо­вателят), трябва да прояви контрол над емоциите; той също съзнава, че е необходимо да притежава някакво знание за онези духовни енергии, които ще разпръснат заслепението, а още и разбиране на техниката, чрез която озарението от ума, като посредник на светлината на душата, може да разсее тези заслепения и по този начин да „пречисти атмосферата" в технически смисъл.

Трябва да подчертая, че засега никой посветен не показва пълен контрол по време на промеждутъка между някое посвещение и следващото го; междинни­ят период се счита за „цикъл на усъвършенстване". Това, което се оставя назад и се подчинява на по-висшата реализация, бавно бива овладяно от енергии, които ще бъдат освободени в съзнанието на посветения по време на посвещението, за което той е подготвян. Този междинен период винаги е от голяма трудност...

Подготвителният процес между първото и второ­то посвещение за мнозина е времето на най-големи беди, трудности, съзнаване на проблеми и непрестанни усилия да „се пречисти" (както се казва от окултната терминология), на които някога се подлага последо­вателят. Изразът, посочващ, че целта на посветения е да „се пречисти", е може би най-поразителният и разяс­няващият от всички възможни определения на предс­тоящата задача. Бурята, възбудена от емоционалната му природа, мрачните облаци и мъгли, в които той непрекъснато върви и които той е създал през целия си цикъл на въплътено съществуване - всички те трябва да се прочистят, за да може посветеният да каже, че за него астралното поле вече не съществува и нищо дру­го не остава от онзи древен и влиятелен аспект на неговото същество освен аспирация, деликатна реак­ция към всички форми на божествен живот и една форма, чрез която най-нисшият аспект на божествена­та любов, добрата воля, може да протича безпрепятст­вено. (18-577/8)

Трябва да се помни, че мнозинството хора могат и ще преминат през първото посвещение, а една много голяма група аспиранти (много по-голяма, отколкото може да се разбере) ще премине през опитността на второто посвещение - пречистващото Кръщение. (18-579)

(4) Членовете на Новата Група Световни Служи­тели трябва да следят внимателно за онези, при които се забелязват белезите за преминаване през изживяване на „рождеството" и трябва да им помогнат за постига­не на по-голяма зрелост. Те трябва да допуснат, че всички онези, които наистина обичат своите събратя, които се интересуват от езотеричните учения и които се стремят да се обучат, за да постигнат по-голяма красота на живота, са посветени и са преминали първо­то посвещение. Когато те открият онези, които се стремят към умствена поляризация и които показват желание и стремеж да мислят и да знаят, съчетани с отличителните белези на онези, приели първото посвещение, могат надеждно да предположат, че по всяка вероятност такива хора са приели второто посве­щение или са пред неговия праг. Техният дълг тогава ще е ясен. Редиците на Новата Група се попълват с помощта на това внимателно наблюдение от страна на служителите на света. Възможностите и подтикът днес са толкова големи, че всички служители трябва да бъдат нащрек, развивайки в себе си способността да забелязват характерните черти, които трябва да тър­сят, и предоставяйки помощ и напътствия, които ще сплотят в една сътрудничеща си група онези последо­ватели и посветени, които трябва да подготвят пътя за Христос. (18-667)

(5) Това второ посвещение, както то се осъщест­вява понастоящем, до известна степен е едно от най-трудните. То включва пречистване, но това пречиства­не е чрез огън, символично казано. Окултното „прила­гане на огън към водата" поражда някои доста сериозни и опустошителни резултати. Водата, върху която се въздейства с огън, „преминава в пара и посветеният е потопен в мъглите и миазмите, заслепенията и изпаре­нията", причинени от това. Посветеният трябва да из­лезе от тази мъгла и тези заслепения; от настоящата мъгла на човешките взаимоотношения човечеството също ще излезе рано или късно. (18-675)

(6) Каква е основната цел на посветения, който е преминал през второто посвещение?... Следователно какво се намира пред посветения, който е навлязъл в пречистващата вода, или по-скоро огън? С какво се е обвързал той?... Накрая на процеса на посвещение оп­ределени енергии и божествени процеси трябва да бъ­дат разпознати от него, като играещи вече роля в него­вото мислене и намерения - енергии, които до този момент (дори и ако са били налице) са били латентни и не са доминирали.

Пред него се намира третото Посвещение на Преображението. Предстои му един голям преход от съсредоточаването в емоции и аспирации към насочва­нето към разума и мисловността. Той е отхвърлил, поне на теория, контрола от страна на астралното тяло и природа; още много остава да бъде извършено -старите желания, древните астрални реакции и привич­ни емоции все още са силни, но той е развил в себе си ново отношение към тях и нова гледна точка към аст­ралното тяло. Водата, огънят, парата, заслепението, заблуждението, погрешното тълкуване и емоционална­та приемственост все още значат нещо определено и нежелано за него. Той сега е отрицателно настроен към тяхната притегателна сила и положително към по-висшите изисквания. Онова, което той сега обича и за което копнее, което желае и за което крои планове, се намира в друго, по-висше измерение. Посредством готовностга си да приеме второто посвещение той е нане­съл първия удар върху присъщата му себичност и е проявил своята решимост да мисли с по-широки и по-инклузивни понятия. Групата започва да означава за него повече, отколкото самият той.

... При второто посвещение на него му се дава да види по-висшия фокус и мястото му в по-голямото цяло постепенно започва да се изяснява. Нова съзидателност и нов фокус стават непосредствените му цели и за него животът никога вече не може да бъде същият. Старият физически начин на мислене и стари­те желания понякога пак могат да вземат връх, себич­ността може да продължи" да играе влиятелна роля в житейските му изяви, но в тяхната основа се намира и ги подчинява една дълбока неудовлетвореност от нещата, каквито са, и едно причиняващо агония усе­щане за провал. В този момент последователят започва да разбира ползата от неуспеха и да узнава някои ос­новни разлики между онова, което е естествено и обективно, и онова, което е свръхестествено и субек­тивно. (18-677/8)

(7) Трите основни принципа за второто посвеще­ние са: Отдаденост, Заслепение, Преданост... Отдаденост, водеща до заслепение, което се разпръсква от предаността. (18-682/3)

(8) Най-дългият период между посвещенията е този, който се намира между първото и второто. Това е истина, която трябва да се приеме смело, но също трябва да се помни, че в никакъв случай това не е най-тежкият период. Най-тежкият за чувствителния, съст­радателен аспирант се намира между второто и третото посвещение.

Това е период на силно страдание, на неудобст­вото, произтичащо от засягащите фактори заслепение и илюзия, на ясно изразена замесеност в ситуации, ко­ито в продължение на дълго време остават неизяснени, и на постоянното придвижване напред според макси­малните възможности на изтощения аспирант с помощ­та на правилната насоченост и духовната решимост. Обикновено той трябва да върши това в мрака, рабо­тейки ръководен от логичен и разбиращ ум, но рядко под влиянието на вдъхновението. Въпреки това добра­та дейност продължава. Емоциите са поставени под контрол и умственият фактор неизбежно приема на­растващо значение. Светлината, проблясваща, но все още неуверена и непостоянна, приижда понякога от душата, преминава през ума, често добавяйки към усложненията, но в края на краищата поражда необ­ходимия контрол, който ще отведе до свободата и ще я предизвика.

Размишлявайте върху тези неща. Свободата е ос­новният принцип за индивида, който е изправен пред второто посвещение и неговите последици - подготов­ката за третото посвещение. Днес свободата е основни­ят принцип за последователя, работещ за света. Свобо­дата да се живее, свободата да се мисли и свободата да се знае и да се планира е потребна на човечеството понастоящем. (18-683/4)

(9) Много, много дълги животи могат да преминат между първото посвещение и второто - дълъг, много дълъг интервал на неизказан и почти незабележим растеж. (5-94)

(10) Второто посвещение е много трудно за приемане. За онези, които се намират върху първия или втория лъч на аспект вероятно то е най-трудното от всичките. (6-525)

(1) След второто посвещение учението преминава към по-горно поле. Посветеният се научава да контро­лира умствения си носител, развива способността да управлява мисловната материя и опознава законите за съзидателно изграждане на мисли. Той действа свобод­но на четирите нисши подполета на менталното поле и преди третото посвещение трябва, съзнателно или несъзнателно, да е пълен господар на четирите нисши подполета на трите полета на трите свята...

При третото посвещение, наричано понякога Преображение, цялата личност се залива със светлина, идваща отгоре. Чак след това посвещение Монадата определено насочва Егото, излъчвайки Своя божествен живот във все по-голяма степен в подготвения и пре­чистен канал... (1-86)

(2) Отново се дава виждане за онова, което пред­стои. Посветеният е в положение по всяко време да разпознава другите членове на Великата Бяла Ложа... Целта на цялото развитие е събуждането на духовната интуиция. Когато това се осъществи, когато физичес­кото тяло е чисто, астралното - стабилно и постоянно, и менталното - контролирано, тогава посветеният мо­же безопасно да владее и разумно да използва психи­ческите способности за подпомагане на човечеството. Не само че той може да използва тези умения, но сега е способен да създава и да съживява мисъл-форми, които са чисти и ясно определени и пулсират с духа на служенето, а не са контролирани от нисшия ум или от желанията. Тези мисъл-форми няма да бъдат (какъвто е случаят с онези, които са създадени от повечето хора) нелогични, несвързани и непоследователни, но ще постигнат задоволителен синтез. Усилена и неспирна трябва да е работата, преди да може да се постигне това, но когато природата на желанията е стабилизирана и пречистена, тогава контролът над умственото тяло се отдава по-лесно. Следователно пътеката на отдадения в някои отношения е по-лесна от тази на интелектуалния човек, защото той е научил мерките за пречистване на желанията и напредва по изискваните стадии. (1-87)

(3) Това трето посвещение е... първото от гледна точка на Йерархията; при него духовният човек демон­стрира пълния си контрол над личността. Физическото тяло е овладяно посредством физическите дисциплини; емоционалната природа е преобразувана и е станала възприемчива за духовните сигнали, идващи от полето на чистия разум (будичното поле) с помощта на транс­формиращите процеси на ума, на петия принцип. В това отношение умът е действал като организатор на астралната реакция и като унищожител на заслепе­нието. Във всекидневното си съзнание сега последова­телят е съсредоточен върху менталното поле и върху това поле сега доминира триъгълната връзка между трите аспекта на ума. (18-597/8)

(4) При третото посвещение най-сетне се установя­ва контролът на духовно просветления ум и ръковод­ната роля се поема от самата душа, а не от осезаемата форма. Тогава се излиза извън обсега на всякакви ог­раничения на природата на формите. (18-674)

(5) Първите три основни посвещения трябва вина­ги да се приемат, докато човек е във физическо тяло и на физическо поле, показвайки по този начин и чрез ума, и чрез мозъка си съзнанието на посветен. Това е пункт, на който не се набляга често и понякога възник­ват противоречия. (5-95)

118. ЧЕТВЪРТО ПОСВЕЩЕНИЕ

(Разпъване на кръст)

(1) Преди да може да се приеме четвъртото по­свещение, се засилва работата по подготовката и уско­ряването и натрупването на знание трябва да става невероятно бързо. Посветеният често се допуска до библиотеката с окултни книги и след това посвещение той може да влезе във връзка не само с Учителя, с Когото той е свързан и с Когото осъзнато работи в продължение на много време, но може да осъществи контакт и да помага (донякъде) на Чоханите, на Бодхи-сатва и на Ману.

Той трябва също да схване интелектуално закони­те на трите нисши полета и също така да ги използва ефикасно за подпомагане на еволюционния проект. Той изучава космическите планове и трябва да усвои схемите; става компетентен в окултните техники и раз­вива четириизмерно виждане, ако не го е постигнал вече преди това. Научава се да насочва дейността на изграждащите деви и едновременно с това работи неп­рестанно по усъвършенстването на своята духовна природа...

Животът на човека, приемащ четвъртото посве­щение, Разпъването на кръст, е живот на голяма само­жертва и страдание. Това е животът на човек, който е осъществил Великото Отречение и дори екзотерично е ясно, че това е изморително, трудно и болезнено. Той е положил всичко, дори усъвършенстваната си личност, на олтара на саможертвата и устоява, лишен от всич­ко. Всичко е отречено - приятели, пари, репутация, характер, обществено положение, семейство, дори и самият живот. (1-88/9)

(2) След четвъртото посвещение... посветеният се допуска към по-непосредствено членство в Ложата и връзката му с девите е по-пълна. Той бързо изчерпва възможностите на Залата на Мъдростта и овладява по-сложните планове и схеми. Той става вещ в значенията на цветовете и звуците, може да използва умело закона в трите свята й може да се свърже със своята Монада по-лесно, отколкото мнозинството хора могат да осъ­ществят контакт със своите Егота. Той е отговорен също и за голяма дейност, преподава на много ученици, помага в много проекти и събира при себе си онези, които ще му помагат в бъдеще. Това се отнася само за онези, които остават, за да помагат на чове­чеството на тази земя... (1-90)

(3) Когато човек приеме четвъртото Посвещение, той функционира в носителя на четвъртото поле, будичния, и трайно се е освободил от ограничителния обръч на личността.

Това велико отречение (четвъртото Посвещение) бележи момента, в който последователят няма нищо в себе си, което да го свързва към трите свята на човеш­ката еволюция. В бъдеще връзката му с тези светове ще е напълно доброволна за целите на служенето. (18-696)

(4) Откакто за първи път е стъпил върху Пътека­та, той се опитва да изгради антахкарана. Дори това за него е било постъпка, породена от вярата, и в начални­те етапи той продължава с работата по изграждането, като едва разбира какво върши. Той следва сляпо древ­ните правила и се опитва да приеме за истина онова, което за него не е доказан факт, но за което са свиде­телствали безброй хиляди през вековете. Целият процес е като една кулминационна победа на инстинктивното усещане на Божеството, което е подтиквало човека нап­ред от най-примитивните преживявания и физически авантюри към това велико приключение сам за себе си да изгради пътя от плътния свят на материята към ду­ховния свят. Досега той е разпознавал тези по-висши духовни енергии посредством техните резултати. Сега той трябва да се научи да ги управлява, като първо им позволява да навлизат и да преминават през него чрез антахкарана, а след това ги насочва към непосредстве­ната цел на божественото поле.

Досега той е работил предимно с нишката на съзнанието. Тя е закрепена към главата и чрез това съзнание личността и душата му се свързват заедно, докато той се превърне в личност, проникната от душата. Тогава той постига единство с по-висшето си себе. Посредством изграждането на антахкарана една друга нишка се прибавя към личността,, проникната от душата, и истинският духовен човек се свързва с Духовната Триада и вече е под нейно ръководство. При четвъртото посвещение душевното тяло, или (тъй нареченото) каузално тяло, изчезва и нишката на съзна­нието по един окултен начин се прекъсва. Нито душев­ното тяло, нито нишката са вече необходими. Сега те стават само символи на несъществуваща дуалност. Душата вече не е хранилище на аспекта на съзнанието, както е било досега. Всичко, което душата е съхранила от знанието, науката, мъдростта и опитностите (натруп­вани в жизнения цикъл на много епохи въплъщения), сега е единственото притежание на отделния духовен човек. Той го прехвърля към по-висшето съответствие на системата за сетивно възприятие (инстинктивната природа) на трите полета в трите свята.

Въпреки това той продължава да притежава съз­наването на всички отминали събития и сега знае защо е онова, което е. Той изоставя голяма част от тази информация относно миналото; тя е изпълнила своята цел и му е дала резултата на преживяната мъдрост. Животът му приема нов нюанс, напълно независим от трите свята на миналите му изживявания. Той, общият сбор на това минало, е изправен пред нови духовни приключения и сега трябва да поеме Пътеката, която го отвежда от нормалната човешка еволюция към Пътя на По-Висшата Еволюция. Той е добре подгот­вен за новите опитности, които се намират пред него. (18-710/1)