Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(2) При обучението на западния ученик никога на се изисква сляпо невъзразяващо подчинение. Дават се съвети относно метод и техника, оказали се ефективни в продължение на хилядолетия за много последователи. Ще бъдат посочени някои правила, за­сягащи дишането, някои полезни процеси и практич­ният начин на живот на физическото поле, но за обуче­нието на новия тип последователи през идващата епоха волята на наблюдаващите Гурута и Ришита е те да имат по-голяма свобода, отколкото е било досега.

Това може да означава малко по-бавно развитие в началото, но надеждата е, че ще доведе до по-бързо разгръщане през следващите етапи по Пътеката на Посвещението.

Следователно учениците се приканват да вървят смело и радостно напред по време на обучението си, съзнавайки, че са членове на група последователи, че не са сами, че силата на групата е и тяхна и че знани­ето на групата е също тяхно, когато развият способ­ността да го разберат. Те трябва да знаят също, че любовта, мъдростта и разбирането на По-Старшите Братя подкрепят всеки устремен Божи Син, макар при­видно (и мъдро) той да е оставен да напредва, борейки се, към светлината със силата на своята собствена все­могъща душа. (4-152/3)

(3) Не съществува окултно подчинение по начина, по който това обикновено се преподава в окултните школи. Някога на Изток Учителят е изисквал от Своя ученик онова абсолютно подчинение, което фактически поставя на Неговите плещи съдбата (кармата) на последователя. Това обстоятелство вече не важи... През идващата Нова Епоха Учителят отговаря за пред­лагането на възможност и за правилното формулиране на истината, но не и за повече от това. (5-5)

(4) Изискваното подчинение е подчинение на Плана. Не става дума за подчинение на Учителя... Подчинението, което е нужно, е личността да се подчинява на душата, когато знанието, светлината и контро­лът на душата присъстват все по-силно в ума и в реакциите на мозъка на последователя. (5-686/7)

(1) Животът на Поклонника може да се... раздели на три най-съществени периода:

1. Периодът, в който той е подвластен на Лъча на Личността.

2. Този, в който той е подчинен на Лъча на Егото.

3. Този, в който господства Лъчът на Монадата. Първият период е далеч най-дългият и обхваща неизмеримите векове, през които се разгръща действеният аспект на троякото себе. Отминават живот след живот, по време на които постепенно се изработва ас­пектът на манас (ума) и човек все повече става подвластен на своя интелект, действащ посредством физи­ческия му мозък... Нижат се вековете и човекът става все по-действено интелигентен, а сферата на живота му - по-пригодна за навлизането на този втори аспект...

Вторият период, в който господства егоичният лъч, не е толкова продължителен; той... се характери­зира с животите, по време на които човекът насочва силите си към страната на еволюцията, дисциплинира живота си, поема по Пътеката на Изпитанията и про­дължава по нея до третото Посвещение.

Третият период... е далеч най-краткият... Той е свързан с периода на постигането, на освобождението и следователно, макар че погледнат отдолу нагоре е най-къс, това е периодът на сравнителна неизменност, погледнат от полето на Монадата. (3-174/8)

(2) „Върви, о, Поклоннико, с непоклатима увереност. Няма свещ или глинена газена лампа. Сиянието се увеличава непрестанно, докато пътеката достигне своя край във величествен блясък и пътникът в нощта се превърне в рожба на слънцето и навлезе през дверите на тази лъчиста сфера." (4-121)

(3) СЛУШАЩИЯТ ПОКЛОННИК: Слушай, о, Поклоннико, напяването на Словото от великите Дева Повелители. Накарай всички земни вибрации да затихнат, успокой неукротимите стремежи на по-низшия ум и със съсредоточен слух се заслушай в звуци­те, издигащи се към трона на Логоса. Само притежава­щите чисто сърце могат да чуят, само доброжелател­ните могат да откликнат.

Размирните звуци на всички земни борби, пронизителната вибрация на водната сфера, грохотът, отбе­лязващ областта на мисълта, заглушава звука и въз­препятства тона. Онзи, който е безмълвен, мирен и спокоен в себе си, който вижда всичко чрез божестве­ната светлина и не се отклонява поради отразената в трите сфери светлина, е човекът, който скоро ще чуе. От обкръжаващия етер ще се издаде звук към негово­то ухо, различен от онези, които звучат в земния свят. Слушай, о, Поклоннико, защото, когато този звук достигне с ярката си вибрация до вътрешното сетиво, знай, че е достигната фаза, отбелязваща голям преход.

Внимавай, о, Поклоннико, за настъпването на то­зи час. С пречистени стремежи изкачи се по-близо до този Звук. Знай, че когато тонът му проникне през мъгливата зора или когато в меката светлина на слън­цето той достигне нежно до ухото, скоро вътрешното чуване ще се превърне в разширено чувстване и ще отстъпи място на зрението и на съвършено разбиране.

Знай, че когато музиката на сферите достигне до теб нота по нота в замъгленото утро, в слънчевия ден, в прохладата на вечерта или звучаща в дълбоката нощ, то в ритмичните им звуци се крие тайно откровение. (18-763) (4) Шестте Правила на Пътеката (Пътят): I. По Пътя се върви в пълна дневна светлина, идваща към Пътеката от Онези, Които знаят и водят. Нищо не може да бъде укрито тогава и на всеки завой човек трябва да се изправи пред себе си.

П. По Пътя скритото се разбулва. Всеки вижда и узнава паденията на всеки... И все пак въпреки всички големи разкрития няма връщане назад, няма презрител­но отхвърляне на другия, и няма колебание по Пътя. Пътят върви напред към деня.

III. Човек не лъкатуши сам по Пътя. Няма притеснение и няма бързане. Но няма и време за губене. Знаейки това, всеки Поклонник продължава своя ход напред и открива, че е заобиколен от своите събратя. Някои вървят пред него и той ги следва. Други изоста­ват и той ги води. Той не пътува сам.

IV. Поклонникът трябва да избягва три неща: носенето на качулка, покривалото, което прикрива ли­цето му от другите; носенето на съд за вода, събиращ достатъчно едва за собствените му нужди; нарамването на тояга, която няма дръжка за захващане.

V. Всеки Поклонник по Пътя трябва да носи със себе си онова, което му е нужно: съд с огън, за да стопли събратята си; лампа, за да освети с лъчите й сърцето си и да покаже на събратята си природата на тайния си живот; кесия със злато, което няма да про­пилее по Пътя, а ще сподели с другите; запечатана ваза, в която носи всичките си стремежи, за да ги положи пред нозете на Онзи, Който го чака, за да го срещне на портала - запечатана ваза.

VI. Поклонникът, докато върви по Пътя, трябва да е с чуващо ухо, с раздаваща ръка, с безмълвен език, с непорочно сърце, със златен глас, с бърза крачка и с отворено око, виждащо светлината. Той знае, че не пътува сам. (10-50/1)

113. ПОСВЕЩЕНИЕ

(1) Човекът, който е направил първата крачка в духовното царство, завършил вече с човешкото царство и навлизащ в свръхчовешкото,... е навлязъл в живота на духа и за първи път притежава правото да се нарече „духовен човек" според буквалното значение на този израз. Той навлиза в петата, последната фаза на насто­ящата ни еволюция, деляща се на пет части. (1-10)

(2) Всяко посвещение отбелязва преминаването на ученика в Залата на Мъдростта към по-горен клас, беле­жи ясния проблясък на вътрешния огън и прехода от една точка на поляризация към друга и е свързано с осъзнаването на нарастващата свързаност на всичко жи­во и единството по същество на себето с всички себета. Това води до един непрестанно разширяващ се кръго­зор, докато включи в себе си сферата на творението. Това е увеличена способност да се вижда и чува на всички полета. Това е нараснало съзнаване на Божия план за света и нараснало умение да се навлезе в тези планове и да им се окаже съдействие. Това е класът с отличници в школата на Учителя и той е по силите на онези души, кармата на които позволява това и чиито усилия са достатъчни за постигането на целта.

Посвещението води до върха, откъдето се пости­га виждане, виждане на вечното Сега, в което минало, настояще и бъдеще съществуват като едно. (1-13)

(3) Посвещението води към потока, който, щом поеме човека, го носи неотклонно напред, докато го отведе до нозете на Повелителя на Света, до нозете на Небесния Отец, до нозете на тройния Логос.

... То води през Залата на Мъдростта и поставя в ръцете на човека ключа за цялата информация - за системата и за космоса - в степенувана последова­телност. То разкрива скритата мистерия, която се на­мира в сърцето на слънчевата система. То води от едно състояние на съзнание към друго. При навлизане­то на всяко от тях кръгозорът се,разширява, перспек­тивата се увеличава и разбирането включва все повече, докато това разрастване достигне момента, когато се­бето обхване всички себета, включително и всичко „подвижно и неподвижно", както е писано в една древ­на Свещена книга. (1-14)

(4) Тази церемония по посвещението бележи точка на достижение. Тя не допринася за това достижение, както често се разбира погрешно. Тя просто показва оценката на наблюдаващите Учители на човечеството за достигането на ученика до определен момент в ево­люцията и дава две неща:

1. Разширение на съзнанието, което допуска лич­ността в Мъдростта, постигната от Егото, а при по-висшите посвещения - в съзнанието на Монадата.

2. Кратък период на просветление, в който посве­теният вижда онази част от Пътеката, която предстои да бъде извървяна, и в който той съзнателно участва във великия план на еволюцията. (1-15)

(5) Посвещението е напълно личен въпрос с всеоб­що приложение. То зависи от вътрешното достижение. Посветеният сам ще разбере, когато то се осъществи, и няма да е необходимо никой да му казва... Съвсем възможно е хора да работят на физическо поле и ак­тивно да действат в служба на света и да нямат спомен за преминаване през посвещение, но въпреки това те може да са преминали през първото или второто посве­щение в предходния или в по-ранен живот... Възможно е човек да може да отработи по-добре определена карма и да изпълни определена работа за Ложата, ако не е замесен в окултни занимания или мистични самовглъбявания по време на някой земен живот. (1-102)

(6) Той трябва също да подготви умственото си тяло, така че то да бъде пояснител и предавател, а не възпрепятстващ фактор, както е понастоящем. По съ­щия начин той трябва да развие групова дейност и да се научи да работи съвместно с други единици. Това са главните неща, които човек трябва да постигне по пътеката на посвещението, но когато е работил по тях, той ще намери Пътя, който ще му се изясни, и тогава той ще се присъедини към редиците на Знаещите. (1-178)

(7) Посвещението е един голям експеримент, кой­то Логосът на нашата планета извършва по време на този цикъл. В предишни, а може би и в бъдещи цикли, процесът ще следва природния закон... Целият процес е по избор и човек може, ако избере това, да следва нормалните процеси и да отдели цяла вечност за осъ­ществяване на онова, което някои предпочитат да из­вършат за по-кратък период, посредством самостоятел­но подбран ускоряващ процес. (3-829)

(8) Частичното покоряване на заслепението и спа­сяването от абсолютния плен на илюзията са признаци за наблюдаващата Йерархия, че човек е готов за про­цеса на посвещение. (10-126)

(9) Отличителният знак на посветения е липсата му на интерес към себе си, към собственото му разгръща­не и към личната му съдба и всички аспиранти, които станат приети последователи, трябва да овладеят тех­никата на безкористността. (14-хх1)⁴

(10) Посвещението може да се определи по два начина. Първо, това е навлизането в един нов свят с по-обширни измерения посредством разширяването на съзнанието на човека, така че той да може да обхване и да обгърне онова, което сега той изключва и от което той естествено се отделя при своето мислене и своите действия. Второ, то е навлизането в човека на онези енергии, които характеризират душата и единст­вено душата - силите на разумната любов и на духов­ната воля. Това са динамични енергии и те задвижват всички, които са освободени души. (15-12)

(11) Концепцията, която трябва да измести понас­тоящем съществуващата, е концепцията за груповото посвещение, а не посвещението на отделния аспирант. В миналото, за да внесе идеята за посвещението в умовете на хората, Йерархията е избрала способа (кой­то вече е остарял) на представянето на възможността за посвещение пред искрения последовател. Отрано се наблягало на специфичността на това, на възнагражда­ващата му същност, на ритуалите и церемониите и на мястото му в еволюционната стълбица. Тъй като исти­ната за посвещението е схваната от мнозина и постиг­ната от някои, днес вече е възможно да се разкрие онова, което винаги е било загатвано - че посвещението е групово събитие. Ако ясното мислене бе заело място­то на себичния личен стремеж, истината за груповото посвещение щеше да бъде очевидна поради следните причини, присъщи и загатнати от цялата ситуация:

1. Душата, в собствената й природа, е групово осъзната и няма индивидуални амбиции и интереси и въобще не се интересува от целите на своята личност. Душата е тази, която бива посветена. Посвещението е процес, чрез който духовният човек в личността осъз­нава себе си като душата, с душевни сили, душевни взаимоотношения и душевна цел. В момента, в който човек схване това, дори и в малка степен, той осъзнава групата.

2. Само човекът, чието чувство за самоличност започва да се разширява и да става инклузивно, може да „получи посвещение" (както погрешно се казва). Ако посвещението бе чисто лично постижение, то би върнало човека назад към изолираното съзнание, от което той се стреми да се освободи. Това не би било духовен напредък. Всяка стъпка по Пътеката на По­свещението увеличава груповото разбиране. Посвещението по същество е една разширяваща се последова­телност от инклузивни разбирания.

3. Посвещението допуска аспиранта към членство в Йерархията. Това включва, казано по езотеричен начин, изоставянето на всички изолиращи личностни реакции чрез поредица от постепенни отречения. Тях­ната кулминация е четвъртото посвещение...

На посветения става ясно, когато преминава от едно посвещение към друго, че всеки път, когато се придвижи напред по пътеката или проникне в същност­та на Мистериите, придружен от онези, които са като него, които споделят с него същото място в еволюционнния процес и които работят заедно с него, устреме­ни към същата цел, че той не е сам, че направеното усилие е съвместно. Това всъщност е основният прин­цип на Ашрама, обуславящ неговото образуване. Той се състои от последователи и посветени на различен етап от разгръщане, които са достигнали до тяхното място на ашрамско съзнание заедно и които ще напред­ват заедно, докато достигнат до това цялостно освобождение, което възниква, когато космическото физическо поле отпадне под прага на съзнание (на се­тивно осъзнаване) и вече не е от никакъв интерес за посветения. (18-341/2)

(12) Никой не се допуска (посредством процеса на посвещение) до Ашрама на Христос (Йерархията) до момента, в който той не започне да мисли и да живее от гледната точка на груповите взаимоотношения и груповата дейност. Някои добронамерени аспиранти тълкуват груповата идея като инструкция към тях да положат усилия да сформират групи - тяхна собствена група или групи. Това не е идеята, както тя бива пред­ставена в Епохата на Водолея, тъй скоро предстояща; това беше подходът в Епохата на Рибите, която вече отмина. Днес цялостният подход е съвсем различен. От никого днес не се очаква да застане в центъра на своя малък свят и да работи, за да стане средоточие на група. Неговата задача сега е да открие групата аспиранти, към които трябва да се присъедини и с които трябва да върви по Пътеката на Посвещението -нещо съвсем различно и много по-трудно. (18-344)

(13) Ашрамът се състои от последователи и посве­тени на всички етапи от еволюционното развитие и от всякакви степени и рангове. Всички те работят съвмес­тно в съвършено единство и все пак - в пределите на собствените си разграничени разреди, защото всяка степен е обособена, но едновременно с това обединена с всички други - със собствената им установена хар­мония, кодирана телепатична взаимна връзка и споде­лена окултна тайнственост и мълчание, което съхраня­ва тайните и знанията на един ранг от друг и от неподготвените. По същия начин, когато аспирантът, стремящ се да намери на физическо поле онези, които ще споделят с него мистерията на следващата му най-скорошна стъпка или проявено разширение, открие собствената си група, той ще разбере, че в нея има такива, които все още не са достигнали неговия инди­видуален стадий на мъдрост, а също и такива, които вече отдавна са го задминали. Той ще бъде привлечен едновременно във вихър от сила и поле на служене. Размислете върху това твърдение. Следователно той ще научи уроците, необходими за този, който ще рабо­ти в Ашрам, и ще знае как да се държи с онези, които все още не знаят като него тайните, които той вече е узнал, и с онези, които са навлезли по-дълбоко в Мистериите, отколкото той. (18-346)

(14) Посвещението така често е представяно като церемония, че чувствам необходимостта да поправя това погрешно мнение. За да можете обаче да схванете това, което имам да казвам, ще трябва да призовете всички възможности за просветлено разбиране, които притежавате.

Посвещението е само церемония дотолкова, до­колкото се достига до една кулминационна точка в процесите на посвещение, при която съзнанието на последователя по един драматичен начин осъзнава слу­жителите в Йерархията и своята позиция по отношение на нея. Последователно и в нарастващ мащаб той си представя тази реализация като един голям ритмичен ритуал на развиващо се откровение, на което той като кандидат е в центъра на йерархическата сцена... Не казвам, че ученията, давани в миналото от различни окултни групи и в моята книга „Посвещение, човешко и слънчево", не са верни или че не предават точно онова, което кандидатът смята, че е станало. Това, което искам да подчертая, е, че церемониалният аспект се дължи на способността на последователя да изграж­да мисъл-форми. (18-530/1)

(15) Процесът на Посвещение всъщност е резултат от дейността на три енергии:

1. Енергията, породена от последователя, когато той се стреми да служи на човечеството.

2. Енергията, поставена на разположение на последователя, когато той успее да изгради антах-карана.

3. Енергията на йерархическия Ашрам, в който той бива „погълнат" или приобщен.

В тези три енергии, всяка със собствения си на­чин на проявление и даваща свои резултати, се осъ­ществява или разработва процесът на посвещение. Те се привличат от самия последовател и нарастващата им сила и способността им за разкриване зависят до голяма степен от решимостта, целта и волята на последо­вателя, от неговата упоритост и духовна цялостност. Посредством неговото разбиране на думата „процес" последователят открива истинския смисъл на окултно­то твърдение, че „преди човек да може да тръгне по Пътеката, той самият трябва да стане тази Пътека." Все повече той разбира какво означава да стане творящ фактор, използващ градивните способности на ума и съобразяващ се във все по-голяма степен (тво­рейки) с Плана на Сътворителя, Повелителя, на Света. (18-534/5)

(16) Периоди на търсене, периоди на болка, пери­оди на непривързаност, периоди на откровение, пораж­дащи моменти на сливане, моменти на напрежение и моменти на проектиране на енергия - това е историята на Пътеката на Посвещението.

Посвещението всъщност е името, дадено на разк­риването на ново виждане, което вечно тегли после­дователя напред към по-силна светлина. То не е нещо, с което той се удостоява или което му се дава. Това е процес на разпознаване на светлината и използване на светлината, за да се навлезе във все по-ясна светлина. Напредъкът от неясно осветена област на божествено­то проявление към такава с възвишено величие е исто­рията на Пътеката на Еволюцията. (18-538)

(17) Разпознаването на различните „светлини" по Осветения Път показва готовността за посвещение. Посветеният навлиза в светлината в един особен смисъл - тя прониква в неговата същност съобразно раз­витието му в даден момент от времето и пространст­вото, тя му позволява да осъществи връзка и да види дотогава невижданото и на основата на новопридобитото знание да насочва своя ход по-нататък.

Тук не говоря със символи. Всяко посвещение прави така, че дотогава придобитата и използвана свет­лина да избледнее и след това потопява посветения в по-висша светлина. Всяко посвещение позволява на последователя да възприеме непозната дотогава област на божественото съзнание, която обаче става за него нормална област за опитности и дейност, когато той я опознае заедно с неповторимите й явления, характерис­тики на вибрациите и взаимни връзки. И така (ако мога да се изразя по този начин) „световете на живите фор­ми и на безформените животи стават негови". Двойст­веността отново навлиза в умственото му възприятие, защото той вече осъзнава осветената област, от която достига до точката на напрежението или на посвеще­нието. Посредством процеса на посвещение той откри­ва една нова и по-ярко осветена област, в която вече може да навлезе. Това не означава изпускане на дото­гавашната сфера на действие, в която е работил и живял. То просто значи, че пред него се намират нови области на отговорност и на възможност, защото той чрез собствените си усилия е способен да вижда повече светлина, да върви в по-силна светлина и да докаже по-задоволително, отколкото до този момент, способ­ностите си в тази значително разширена област на възможности.

Следователно посвещението е непрестанно слива­не на светлини, последователно проникнати, които по този начин позволяват на посветения да вижда по-далеч, по-дълбоко и по-инклузивно. (18-539/40)

(18) Посвещението е нарастване на опитността и постигането по този начин на точка на напрежение. Задържайки това напрежение, посветеният вижда оно­ва, което се намира пред него. Посвещението позволява последователното навлизане в ума на градивния Логос. Това последно определение е може би най-важното, което някога съм ви давал. Размислете върху моите думи...

Както енергията е в основата на целия ни про­явен свят, така посвещението е състояние на съзна­нието, в което напълно готовият последовател използ­ва достъпните му енергии (в момента на посвещени­ето), за да осъществи промени в съзнанието с голямо значение и с природата на откровение. Всяко посвеще­ние поставя посветения в състояние да контролира оп­ределени свързани енергии и му позволява във все по-голяма степен да умее да борави с тези енергии. Всяко посвещение му дава разбиране за съответната енергия и за областта й на действие. Всяко посвещение му разкрива качеството и типа на стимула, който трябва да се пробуди, когато се влезе в съприкосновение с енергията на някой определен лъч. Всяко посвещение установява връзка между посветения и замесената енергия на лъч, така че постепенно (независимо кой е лъчът на душата му или лъчът на личността му) той да може да работи с качествата и с градивните аспекти на всички лъчи, въпреки че винаги ще запазва по-голяма способност да работи с лъча на собствената си душа, а по-късно и с лъча на Монадата - един от трите основни Лъча на Аспектите. (18-557/8)

(19) Мнозина четящи тези инструкции и изучава­щи книгите, които съм написал, са в процес на подго­товка за едно или друго от посвещенията и цялата тази тема би следвало да е от голям интерес за вас. Вие трябва да решите (поне ориентировъчно) кое посвеще­ние ви предстои и тогава можете да откриете всичко възможно за него, за необходимите условия, стремейки се да приложите на практика получената информация. Това, което ви давам, е или истина, или не е. Ако е истина, то е от жизненоважно значение за вашия бъдещ прогрес и трябва да се стараете да постигнете някакво истинско разбиране. (18-669)

(20) Посвещението всъщност не е любопитна смес от самодоволно достижение, от ритуали и от признание от Йерархията, както го описват основните окултни групи. В много по-голяма степен то е един процес на прекалено усилена работа, по време на който посвете­ният се превръща в това, което е. Това може да е свързано с признание от Йерархията, но не под формата, която обикновено се изобразява. Посвете­ният открива себе си сред онези, които са го предхож­дали, и той не е отхвърлен, а е видян и забелязан и след това му е възложена работа.

То също е една степенувана поредица от осво­бождения, водеща до постигане на увеличена свобода от онова, което е зад гърба му и вече е изживяно. Това носи със себе си разрешението (наложено или дадено от душата) да продължи нататък по ПЪТЯ. Тези освобождения са резултат от Непривързаност, Безпристрастност и Разграничаване. Същевременно Дисциплината подкрепя и прави възможна усилената работа, необходима, за да се завърши класът. Тези четири техники (те представляват точно това) се пред­хождат от серия разочарования, които, щом бъдат осъзнати и разбрани, не остават на аспиранта никакъв избор, освен да се придвижи напред към по-ясна светлина.

Бих искал да изучавате посвещението от гледната точка на освобождението, разглеждайки го като про­цес на постигане на 'свобода с голяма упоритост и усърдие. Този основен аспект на посвещението, когато бъде осъзнат от посветения, поставя опитностите му в здрава връзка с тези на цялото човечество, чиято ос­новна борба е постигането на онази свобода, „чрез която душата и нейните способности могат да се разгър­нат и всички хора да бъдат свободни поради лично постигнатото освобождение". (18-685)

(21) Посветеният, в своя малък мащаб, също трябва да се научи да работи зад кулисите, незнаен, непризнат и неприветстван. Той трябва да пожертва самоличността си в самоличността на Ашрама и него­вите служители, а по-нататък - в самоличността на работещите последователи в света на ежедневния живот. Той предприема нужните действия и предизвик­ва изискваните промени, но не получава никакво възнаграждение, с изключение наградата на спасените души, на възобновените животи и на човечеството, водено напред към Пътеката на Завръщането. (6-288)

Вж. също: „Учения за посвещение" (6-243/439).