Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(1) Последовател е този, който е дал обещание преди всичко останало да прави три неща:

а. Да служи на човечеството.

б. Да сътрудничи на плана на Великите, както той го разбира и по най-добрия за него начин.

в. Да развие възможностите на Егото, да разшири съзнанието си, докато е способен да действа на трите полета в трите свята и в каузалното тяло, и да следва напътствията на висшето себе, а не диктата на троякото низше проявление.

Последовател е този, който съзнава едновременно и относителната важност на всяка единица съзнание, и огромното й значение. Неговото чувство за мярка е регулирано и той вижда нещата такива, каквито са; вижда нещата каквито са; вижда себе си, какъвто всъщност е и тогава се стреми да стане това, което е.

Последователят съзнава жизнената, или силовата, страна на природата и формата не го привлича. Той работи със сила и чрез сила, той оценява себе си като център на силата и негова е отговорността за насочва­нето на енергията, която може да премине от него към други канали, от което групата ще има полза.

Последователят знае, че е в по-голяма или в по-малка степен преден пост на съзнанието на Учителя, като разглежда Учителя двояко:

а. Като своето собствено егоично съзнание.

б. Като центъра на неговата група; силата, вдъх­ваща живот на членовете на групата и спояваща ги в едно цяло.

Последовател е този, който пренасочва съзнани­ето си от личното към общото и по време на преход­ния период той неизбежно ще понесе много трудности и страдания. Затрудненията възникват по различни причини:

а. Низшето себе на последователя, което се бун­тува срещу преобразяването.

б. Най-близката група на човека - приятелите и семейството, които се противопоставят на растящото му безпристрастие. На тях не им харесва да бъдат приемани като единни с него от лявата страна (страната на духа, на вътрешния живот - бел. прев.), а същевре­менно разделени от него, когато става дума за желания и интереси. Но законът е валиден и само откъм същин­ската страна на душата може да се види истинското единство. За последователя се крие много тъга в раз­бирането какво представлява формата, но пътят рано или късно отвежда към съвършеното единство.

Последователят е този, който съзнава отговор­ността си към всички единици, които идват под него­вото влияние - отговорност да сътрудничи с плана на еволюцията, какъвто е за тях, и по този начин да разшири тяхното съзнание и да ги научи на разликата между реалното и нереалното, между живота и формата. Това той осъществява много лесно, като по­казва в собствения си живот своята цел, своите наме­рения и своя център на съзнание. (1-71/2)

(2) Следователно последователят има няколко неща, към които да се стреми:

- Осезаема реакция спрямо вибрацията на Учителя.

- Практическа чистота в живота.

- Свобода от безпокойства. Тук имайте предвид, че безпокойствата се основават на личното и са резул­тат на липсата на безпристрастие и прекалена разположеност към реакция, предизвикана от вибрациите на нисшите светове.

- Изпълнение на дълга. Това включва безприст­растното изпълнение на всички задължения и дължи­мото внимание на кармичните обвързаности. Всички последователи трябва да обърнат особено внимание на значението на безпристрастността... Това означава пос­тигането на такова състояние на съзнание, където има равновесие и не доминира нито удоволствието, нито болката, защото те са изместени от радостта и блаженството. Хубаво ще бъде да размислим върху това, защото е необходимо да се положат много уси­лия за постигане на безпристрастие. (1-73)

(3) Всяка крачка нагоре е посредством жертване на всичко, което сърцето цени на едно или друго поле, и тази жертва трябва винаги да е доброволна. (1-82)

(4) Възползвайки се от настоящите благоприятни възможности и спазвайки правилата за вървене по Пътеката, мнозина на Запад ще получат шанс да напра­вят и по-нататъшни стъпки. Тази възможност ще бъде намерена от човека, който е готов там, където се намира, сред познатите обстоятелства на всекидневния му живот. Ще бъде открита във вниманието към дълга, в преодоляването на проверки и изпитания и в онова вътрешно придържане към Божия глас в него, което е отличителен знак на всеки кандидат за посвещение. Посвещението е свързано точно с това, което се върши ден след ден от онзи, който съзнателно се стреми да се обучи: следващото място, което трябва да се достигне, и следващата работа, която трябва да се извърши, се посочват от Учителя (или вътрешния Бог, или Учителя на човека, ако той съзнателно Го усеща) и се разяснява причината. Тогава Учителят се отдръпва и наблюдава как аспирантът напредва. Когато Той наблюдава, Той оценява кризисните моменти, в които прибавянето на една проверка ще постигне едно-две неща - събиране и разпръскване на оставащото непреодоляно зло (ако тук може да се из­ползва този термин) и показване на последователя на неговите силни и слаби страни. При големите посвеще­ния може да се види същата процедура и способността на последователя да премине през по-големите изпита­ния и етапи зависи от способността му да преодолява всекидневните по-малки такива. „Този, който е предан в малкото, е предан и в голямото" е една окултна истина и трябва да характеризира всекидневните дей­ности на истинския аспирант; „голямото" се преодоля­ва и отминава, защото се счита просто като засилване на нормалното, и никой посветен никога не е преминал през голямата проверка при посвещение, ако не се е научил да се справя с по-малките изпитания всеки ден от живота си. Тогава проверките започват да се смятат за нормални и когато се срещнат, се считат за част от обичайната структура на живота. Когато се постигне и задържи тази умствена нагласа, вече не съществуват изненади и не са възможни провали. (1-183/4)

(5) За последователя пряката настройка към Егото посредством центровете и физическия мозък е цел на неговия живот на медитация и дисциплина. (3-1149)

(6) Последовател е този, който се стреми да научи нов ритъм, да навлезе в нова област на преживявания и да следва стъпките на онази част от човечеството, която преди него е преминала по пътеката, водеща от мрака към светлината, от нереалното към реалното. Той е вкусил радостите на живота в света на илюзията и е разбрал тяхната неспособност да го задоволят и да го задържат. Сега той се намира в преходен период между новото и старото състояние на съществуване. Той се движи между състоянието на осъзнаване на душата и осъзнаване на формата. Той „вижда двойно". (4-58/9)

(7) Сходна е ситуацията в ранните етапи на пъте­ката на последователите и към края на пътеката на изпитанията. Последователят осъзнава способности и сили, които все още не умее да контролира. Той съзи­ра проблясъци на прозрение и на знание, които изглеж­дат необясними и без непосредствено значение. Той се свързва с вибрациите и явленията на други сфери, но не разбира процеса, чрез който е постигнал това, и е неспособен нито да възобнови, нито да възстанови това преживяване. (4-165)

(8) Когато човек буквално се движи в светлината на своята душа и ярката слънчева светлина преминава през него, разкривайки Пътеката, в същото време тя показва и Плана. Едновременно с това обаче той разби­ра факта, че остава още много до довеждането докрай на Плана. Мракът става все по-явен. Разкриват се хаосът, мизерията и неуспехът на групите в света. Забелязват се мръсотията и шумотевицата на вражду­ващите сили и цялата скръб на света се стоварва вър­ху слисания, но същевременно и просветлен после­довател. Може ли той да издържи това напрежение?

Може ли наистина да се запознае със скръбта и все пак вечно да ликува в божественото съзнание? Способен ли е да приеме смело това, което светлината разкрива, и отново да продължи по пътя си спокоен и уверен в крайния успех на доброто? Ще бъде ли съкрушен от повърхностното зло и ще забрави ли сърцето на любовта, което тупти зад всичко привидно? Тази ситу­ация трябва винаги да се помни от последователя, за­щото в противен случай той ще бъде смазан от онова, което открива.

С появата на светлината обаче той осъзнава нова (за него) форма на енергия. Научава се да работи в нова област на възможности. Сферата на ума се разт­варя пред него и той открива, че може да различава емоционалната и менталната натура. Той разбира също, че умът може да се накара да възприеме контро­лираща позиция, а усещащите сили се подчиняват на умствените енергии.„Светлината на разума" предиз­виква това - светлина, която винаги присъства в човека, но която придобива значение и сила, когато се види и узнае, осезаемо или интуитивно. (4-355)

(9) Това, с което сме се заели, е едно съвсем практическо дело. То също така е с такива пропорции, че ще заеме цялото внимание и време на човека, целия му мисловен живот дори... Позицията на последовате­ля ,е синтез на усилена работа, на интелектуално разгръщане, на непоколебим стремеж и на духовна насоченост, в съчетание с необикновените качества по­зитивна невредимост и отворено око, виждащо, когато поиска, действителния свят. (4-583)

(10) Запитвай ла Пътя: Един от Учителите ни казва, че цяло поколение питащи може да роди един адепт. Защо е така? Поради две причини:

Първо, истинският питащ е този, който се възползва от мъдростта на своето поколение, който е най-добрата рожба на своя период, но който въпреки това остава не­удовлетворен и вътрешният му копнеж за мъдрост е неукротен. Струва му се, че има нещо по-важно от знанието, нещо с по-голямо значение от насъбрания опит на собствения му период от време. Той вижда следващата стъпка и се старае да я направи, за да прибави нещо към вече събраното от неговите равнопоставени. Нищо не го удовлетворява, докато не намери Пътя, и нищо не усмирява желанието в центъра на неговото същество, с изклю­чение на онова, което се намира в дома на неговия Отец. Той е това, което е, защото е опитал всички второстепен­ни пътища и е открил, че нещо не им достига; подчинявал се е на много водачи, само за да разбере, че те са „слепи водачи на слепите". Нищо не му остава, освен да стане свой собствен водач и сам да намери пътя си към дома. В самотата, която е съдба на всеки истински последовател, се раждат онова самопознание и онази увереност в себе си, които ще го подготвят, когато е негов ред да бъде Учител. Тази самота не се дължи на някакъв изолиран дух, но на обстоятелствата на самия Път. Аспирантите трябва внима­телно да помнят тази разлика.

Второ, истинският питащ е този, чиято смелост се среща рядко. Тя помага на своя притежател да устоява прав и да издава ясно своя тон насред вълненията в света. Той е този, чието око е подготвено да вижда отвъд мъглите и миазмите на земята направо към онзи център на спокойствие, който има власт над всичко, ставащо в света, и чието подготвено бдително ухо (след като е чуло шепота на Гласа на Безмълвието) е останало настроено за тази висша вибрация и по този начин то остава глухо за всички по-нисши съблазнител­ни гласове. Това отново предизвиква самота и поражда .онази сдържаност, която всички по-малко развити души усещат, когато са в присъствието на онези, които се движат напред.

Възниква една парадоксална ситуация, породена от факта, че на последователя се казва да пита за Пътя, а няма кой да му каже. Тези, които знаят Пътя, не бива да говорят, знаейки, че Пътят се изгражда от аспиранта, както паякът плете паяжината си от самия център на своето същество...

Няма незначителни неща в живота на последова­теля и неизречената дума или неосъщественото дейст­вие може да се окажат фактор, който възпира човека от посвещение.

Адептът не изрича дума, която може да засегне, навреди или нарани. Следователно преди това му се е наложило да научи смисъла на думите, изречени сред вълнението на света. Той не прахосва време в само-окайване или самооправдаване, защото знае, че зако­нът го е поставил там, където е и където най-добре може да служи, и е научил, че трудностите винаги са създадени от самия човек и са резултат от собствената му умствена нагласа. Ако дойде подтикът да се оправ­дава, той го разпознава като изкушение, което трябва да се избягва. Той съзнава, че всяка изречена дума, всяко предприето дело, всеки поглед и мисъл оказват влияние, за добро или за лошо, върху групата.

В такъв случай не е ли ясно защо толкова малко успяват, а толкова много се провалят? (4-583/7)

(11) Някои окуражителни думи... Само според това доколко последователят е готов да се откаже от всичко в службата си на Великите и да не задържа нищо може да се постигне освобождението и тялото на желанията да се преобрази в тяло на по-висшата интуиция. Без­упречното служене всеки ден, без мисли или сметки за бъдещето, довежда човека до положението на съвър­шен Служител. Може ли да ви предложа нещо? Всички тревоги и безпокойства се основават предимно на корис­тни мотиви. Страхувате се от повече болка, отбягвате понататъшната тъга. Целта не се постига по този начин; тя се постига по пътя на отречението. Това може да означава отречение от радостта, отречение от доброто име, отречение от приятелите или отречение от всичко, към което сърцето е привързано. Казвам може, не казвам, че е така. Просто искам да подчертая, че ако това е пътят, по който вие трябва да достигнете до целта си, тогава това за вас е идеалният път. Това, което ви отвежда бързо до Тяхното Присъствие и до Техните Лотосови Нозе, трябва да е желано от вас и да бъде радушно приветствано.

Следователно култивирайте всекидневно онова върховно желание, което се стреми единствено към одобрението на вътрешния Водач и Учител и към егоичния отклик на добрите дела, извършени безпристрастно.

Ако ви сполети тежка загуба, усмихвайте се през цялото време; тя ще приключи с богато възнагражде­ние и възвръщането на всичко загубено. Ако вашият жребий е насмешка и презрение, пак се усмихвайте, защото е нужно да се стремите единствено към одоб­рителния поглед на Учителя. Ако лъжовните езици вземат думата, не се страхувайте, а вървете напред. Лъжата принадлежи на Земята и може да се остави зад вас като нещо, което е прекалено низко, за да се докосне. Чистото око⁵, неподправеното желание, све­щената цел и ухото, което не забелязва светския шум - това е целта на последователя. Повече няма да казвам. Аз само желая вие да не прахосвате излишни сили в напразни фантазии, неспокойни размишления и тревожни очаквания. (2-43/4)

(12) Проблемът на всички последователи остава един и същ. Това е едновременно да живее интензивно чувствителния вътрешен живот на Поклонника, вър­вящ по пътеката на живота, на човека в света на чо­вешките изживявания; да живее груповия живот на свързания с обет последовател и общия живот на човечеството; да удовлетвори собствената си духовна съдба посредством контролираната личност и в същото време да вземе пълноценно участие в живота на човечеството на Земята - това не е лесна задача. (16-498)

(13) Последователят трябва да се приеме такъв, какъвто е, по всяко време, с всякакви притежавани от него дадености и при каквито и да е обстоятелства; тогава той пристъпва към подчинение на себе си, на своите дела и на своето време на нуждата на момента -особено по време на групова, национална или световна криза. Когато той осъществи това в своето съзнание и следователно мисли съобразно истинските ценности, той ще открие, че за личните му дела са положени грижи, способностите му нарастват, а ограниченията му са забравени. (11-196)

(14) Времето изисква мобилизацията на всеки последовател и като казвам „времето", става дума за настоящето и за следващите петдесет години. Тази мо­билизация включва фокусирането в името на чове­чеството на енергията, времето и възможностите на последователя; тя изисква нова отдаденост на слу­женето, освещаване на мисловния живот (съзнавате ли какво би означавало това, братя мои?) и забравяне на себето, което би изключило всякакви настроения и чувства, всички лични желания, възмущения, недовол­ства и всякаква дребнавост в отношенията ви с вашите събратя. На физическо поле тя би означавала преобразяването на целия деен, външен живот, така че той да се превърне в едно съсредоточено действено служене. Ще ви помоля да проучите внимателно горните думи, използвайки ги като светлина за откровение, така че да можете да разберете какво ви липсва и какво трябва да извършите. (5-98/9)

(15) Това, което аз и всички, които са свързани с Йерархията, се стремим да направим в този момент на отявлена криза, е да открием онези, които са надеждни точки на жива енергия, и чрез тях да влеем любовта, силата и светлината, от които се нуждае светът и ко­ито трябва да притежава, за да издържи бурята... Много последователи не са млади, а установената при­вичка на мисълта и на чувствения живот не може лес­но да се наруши. Те обаче трябва да бъдат смутени и не бива да се сърдят. (5-100)

(16) Последователите и напредналите Егота по Пътеката на Изпитанията получават инструкции... да изпробват пригодността си за специалната бъдеща работа, като формата на тази работа се знае само от Водачите на човечеството. Те биват проверявани за способност за групов живот с оглед да се изберат под­ходящите за колонията на шестата подраса. Те биват подложени на изпитания в различни области на работа, много от които са неразбираеми за нас сега, но които ще се превърнат в обичайни методи за развитие с нап­редването на времето. (1—66)

Вж. също: „Шестте стадия на последователите" (5-673/773).

120. ПОСЛЕДОВАТЕЛИ: ПРИЕМАНЕ

(1) В умовете на хората съществува голямо недо­разумение относно това как Учителят дава на приетия последовател да разбере, че е приет. Разпространено е впечатлението, че това му се казва и се насрочва интервю, в което Учителят го приема и му дава работа. Не е така. Окултният закон важи и за последователите, както и в случая на посвещение, и човек върви сляпо напред. Той се надява, но не знае; той предполага, че това е така, но не се дава никакво осезаемо уверение; след анализ на себе си и на изисква­нията той достига до заключението, че може да е дос­тигнал до ранг на приет последовател. По тази причина той действа въз основа на това предположение и вни­мателно наблюдава своите постъпки, мисли какво при­казва и контролира мислите си, така че никакво външ­но действие, ненужна дума или нелюбезна мисъл да не нарушават ритъма, който той смята, че е установил. Той продължава със своята работа, но засилва медита­цията си; разглежда внимателно своите мотиви; стреми се да подготви менталното си тяло; поставя пред себе си идеала за служене и се старае винаги да служи; и тогава (когато той е така погълнат от наличната работа, че е забравил за себе си) изведнъж един ден той вижда Онзи, Който отдавна го гледа.

Това може да се осъществи по два начина: в напълно будно съзнание или като във физическия мо­зък се регистрира интервюто, както то се е състояло по време на часовете за сън.

Но заедно с това разбиране от страна на последо­вателя за случилото се ще бъдат схванати също и някои други неща:

1. Събитието се отбелязва като безспорен факт. Никакво съмнение не остава в ума на последователя.

2. От страна на последователя се усеща задръжка относно споменаването на случилото се на когото и да е. Може да изминат месеци и години, преди последова­телят да продума нещо по този въпрос, и то само на онези, които също се оценяват като последователи, или на някой сподвижник под същото групово влияние, който има правото да знае и това му право е дадено от Учителя на групата.

3. Постепенно се схващат известни фактори, опре­делящи връзката на Учителя с последователя, и те започ­ват все повече да обуславят живота на последователя.

а. Той разбира, че допирните точки с неговия Учител се определят от груповите изисквания и нужди и се отнасят до груповото му служене. Постепенно му става ясно, че Учителят се интересува от него само дотолкова, доколкото егото му може да бъде използва­но да служи посредством личността на физическото поле. Той започва да разбира, че Учителят работи с душата му и по тази причина егото е това, което е във връзка с Учителя, а не личностното себе. Следователно неговият проблем му става все по-ясен и това е пробле­мът на всички последователи. Той се състои в това да се поддържа чист каналът, преминаващ през ума, за връзка между душата и мозъка, така че когато Учите­лят пожелае да осъществи контакт, Той да може да направи това веднага и без затруднения. Понякога Учителят трябва да чака със седмици, преди да може да достигне до ухото на Своя последовател, тъй като кана­лът нагоре е запушен и душата не е във връзка с мозъка. Това е особено вярно за началните етапи на живота на последователя.

б. Той научава, че едно от първите неща, които трябва да осъществи, е да се научи да различава между:

- Вибрацията на собствената си душа.

- Вибрацията на групата последователи, с която той е свързан.

- Вибрацията на Учителя.

И трите са различни и е лесно да бъдат объркани особено в началото. Едно правило, на което може да се разчита, е, че когато аспирантите се свържат с по-висока вибрация и влияние, то това е собствената им душа (Учителят в сърцето), осъществяваща контакт с тях, а не да се заблуждават с идеята (така ласкателна за тяхната гордост и за личността им), че Учителят се стреми да се свърже с тях.

в. Той открива също, че не е привично за Учите­лите да ласкаят своите последователи и да им правят обещания. Те са прекалено заети и прекалено мъдри. Нито ще се затрудняват да съобщават на Своите последователи, че им е предопределен висок пост или че са Техни посредници и Йерархията разчита на тях. Амбицията, любовта към властта и самостоятелността, които характеризират голям брой хора на ума, са изпи­тания за полагащия усилия последовател и неговата личност му предоставя достатъчно такива. Тези качест­ва го заблуждават и го отклоняват, като го принужда­ват да се изкачи на пиедестал, от който рано или късно той ще трябва да слезе. Учителите не казват нищо, което да кара последователите Им да се възгордяват, нито казват думи, които да подхранят в Техните чели⁶ духа на разделеността.

г. Последователят скоро разбира също, че достъ­път до Учителите не е лесен. Те са заети хора, които трудно могат да отделят дори няколко мига, за да се свържат с последователя, и само в спешни случаи, когато става дума за начинаещ на Пътеката на После­дователите, Учителите изразходват необходимата енер­гия, с която да се осъществи връзката. Със стари и изпитани последователи контактите са по-чести, пости­гат се по-лесно и дават по-бързи резултати. Трябва да се помни обаче, че колкото по-отскоро е последовате­лят, толкова повече той изисква внимание и счита, че то е необходимо. Старите и по-опитни служещи се стремят да изпълнят задълженията си и да придвижват напред работата си с колкото е възможно по-малко контакт с Учителите. Те се стремят да пестят времето на Учителя и често смятат, че интервюто с Учителя свидетелства за неуспех от тяхна страна и то поражда съжаление в тях, че се е наложило да отнемат от скъпоценното време на Учителя и да Го принуждават да използва Своята енергия, за да предпази работата от грешки, а може би и последователя от зло. Целта на всеки издигнат последовател е да изпълнява работата си и да бъде във връзка с центъра на духовна сила, какъвто е неговата група, и по този начин да бъде в постоянно общуване с Учителя без интервюта и осеза­еми контакти. Мнозина очакват връзка с техния Учител само веднъж годишно, обикновено по време на пълнолунието през май.

д. Той открива също, че отношението между Учител и последовател се определя от закон и за жела­ната съгласуваност съществуват определени етапи на контакт и степени. (4-169/72)

(2) Веднъж щом стане приет последовател и опреде­лено се заеме с работата по подготовка за посвещение, вече няма връщане назад. Не може да стори това, дори и да поиска, и Ашрамът го закриля. (18-60)

(3) Приетият последовател е този, който:

1. е приел истината за Йерархията и лоялността и сътрудничеството, които това приемане предполага.

2. е приел факта, че всички души са едно, и по тази причина се е отдал на стремежа да се прояви като душа. Служенето, което трябва да извърши, е да събуди и да насърчи всички души, с които е във връзка.

3. е приел окултната техника на служенето. Неговото служене на човечеството определя всичките му дейности и подчинява личността му на нуждата на времето. Обърнете внимание на тази фраза. Култивирайте проницателност и гъвкаво откликване на непосредствената нужда, а не чувствителна реакция на далечната цел.

4. е приел Плана, както е показан от Учителите на човечеството. Той се стреми да разбере естеството на този План и да способства за неговото осъществяване. (5-83)

(4) Когато колебанията в осъществяването на връзка приключат и ученикът е стабилизиран и се пре­върне в „непрестанно приближаваща се точка енер­гия", тогава той става приет последовател. (5-98)

(5) Първото посвещение винаги предхожда етапа на приетия последовател. Никой Учител не приема уче­ник и не го отвежда в Своя Ашрам, ако в него Не се е осъществило раждането на Христос. (5-717)

(6) Терминът „приет последовател" обхваща пър­вото и второто посвещение. (5-728)

(7) Посветените последователи не се интересуват от друго освен от виждането, от Плана и от неговата насока и материализация на земята. Приетите после­дователи се учат на това. (5-731)

(8) Има само около четиристотин приети после­дователи в света днес (1934 г.) - т. е. мъже и жени, на които действително им е известно, че са последователи, знаят каква е работата им и я вършат. Има и много стотици (от сегашното поколение млади хора), които са на прага на приемането, а хиляди са на пътя на изпитанията. (4-164)

Вж. също: „Шестте етапа за последователите" (5-673/773).