Прасета в хола Практическо ръководство по освобождение

Има известна полза от това, да се разпитват демоните, дори и тогава, когато те не искат да говорят през човека, на който се служи с освобождение. Веднъж една жена, която имаше много „симптоми” на демонична опресия, дойде за служение. Два часа интензивно служение не доведоха до никакъв резултат. Нямаше дори и най-малкото проявление на присъствието или на напускането на демон. На следващия ден започнах да чета Евангелието на Марк. Когато стигнах до описанието на случката с гадаринеца в 5 глава, Святият Дух ми насочи вниманието върху 7 стих, където демонът се моли „не ме мъчи". Потърсих думата в тълковния речник на гръцки език и установих, че мъча означава разпитвам, като прилагам мъчение.

Обадих се на жената и й казах да дойде отново вечерта. Тогава започнах да бомбардирам демоните с въпроси: „Как се казваш? От кога си тука? Толкова ли си глупав, че да си мислиш, че можеш да устоиш на името на Исус?” и т. н. Само след няколко минути жената започна да изкашля злите духове. Демоните не бяха проговорили, нито бяха дали някакъв знак, че чуват какво им говоря, но мъчението да бъдат разпитвани, беше разрушило тяхната сила. Още преди да видим някакви външни резултати, ние трябва да сме сигурни, че нашите въпроси и заповеди имат ефект.
Прекъсване по време на служение

Освобождението може да бъде извършвано в спокойна атмосфера. Опитът дава повече увереност и ни прави способни да служим без напрежение. Служителят трябва да разбере, че той е слуга на Господ Исус и че се движи в силата и властта, която му е дадена. Той, а не демоничната сила диктува положението.

Служението може да се проточи. То може да отнеме няколко часа. Човекът, на когото се служи, както и самият служител могат да се нуждаят от няколко минути почивка. След като бъде изгонена група от духове, е добре да се направи прекъсване. От това няма да се изгуби нищо. Просто ще продължиш от там, от където си спрял. Често се случва по време на служение човекът да си припомни други области, които са завладени от демони или Святият Дух да му обърне вниманието към важна информация, която има връзка с освобождението. Правилно е да се спре и да му се даде възможност да сподели тези неща.

И все пак трябва да внимаваме за клопки на врага. Хората, на които се служи, може да кажат: „Трябва да пия вода” или „Трябва да отида до тоалетната” или да използват някакво друго извинение. Понякога тези думи могат да бъдат казани от демона, а не от човека. Демонът ще се опита да отведе човека настрани. Ако служителят е бдителен, той не би трябвало да стане жертва на такъв трик. Той трябва да внимава за следното: Колко силно е влиянието на духовете в този човек? Дали очите му са изцъклени или втренчени? Дали гласът, който говори, е на човека? Какво казва неговият собствен дух?

Мой приятел, начинаещ в областта на освобождението, с още един брат, изгонвали демони от един мъж. Духовете взели надмощие в човека и го повалили на пода, но все пак служителите продължавали да го държат за краката и ръцете. След малко мъжът се оплакал, че те го нараняват и има нужда да си почине няколко минути. Без да разбират, че в момента говори демона те го пуснали. Веднага щом му освободили краката, демонът накарал мъжа да ги рита и моят приятел се оказал с няколко счупени ребра. Това е необичаен случай, но той със сигурност подчертава необходимостта да се разпознае кой говори.
Положение на тялото

Тъй като демоните излизат предимно през устата или през носа, може да се очаква отделяне на лига или слуз, затова по-добре е човекът да бъде в положение, подходящо за подобни проявления. Една от най-удобните позиции на тялото е човекът да е седнал на обикновен стол и да е наведен от кръста напред и ръцете му да са поставени на коленете. Когато служението е по-кратко, човекът може да остане прав. В редки случаи той може да пожелае да легне по лице на пода или да застане на колене, като се подпира на ръцете си. Положението на тялото ще е различно и поради различните проявления, които се наблюдават. Обикновено, дори без да му се дават специфични инструкции, човекът се наглася в най-добрата за него позиция. Става въпрос да се прави това, което е нормално или естествено.

Присъствах на служба, на която известен служител извършваше групово освобождение. Събранието беше голямо и над сто човека бяха излезли напред за освобождение. Служителят помоли онези, които имат известен опит в освобождение да дойдат и да помагат, така че аз се отзовах. Един млад мъж до мен беше повален на пода. Той кашляше силно и демоните излизаха през устата му заедно със слуз. Беше лято, климатичната инсталация се беше повредила и беше непоносима жега. Около мъжа се бяха натрупали хора и забелязах, че започна да се чувства некомфортно, а беше по средата на процеса на освобождение и аз му предложих да седне за няколко минути. Един друг мъж до мене ме смъмри остро и ми каза, че човекът трябва да остане в една и съща поза, докато излязат всички духове. Аз се съгласих с него, защото освобождението на човека беше по-важно от спора с този брат. Но това е в пълно противоречие с моя опит. Човекът, получаващ освобождение, трябва да бъде поставен в удобно за него положение.
17. Екипът за освобождение

Исус установи модела за работа на Своите ученици – в екип. Когато изпрати дванадесетте апостола в служение, Той ги изпрати двама по двама. Когато упълномощи седемдесетте да отидат в Неговото име, също ги изпрати по двама. В книгата Деяния можем да намерим и други екипи. По време на първото мисионерско пътуване това бяха Павел, Варнава и Йоан-Марк. По-късно това бяха Павел и Сила. Варнава избра Йоан-Марк. Акила и Прискила бяха екип, състоящ се от съпруг и съпруга. Служението в екип е принцип, заложен в Писанията. Той е особено подходящ и ефективен при служение с освобождение.

Колко души трябва да включва идеалният екип за освобождение? Това не може да се отговори с точност. Случаите на освобождение са различни. При служение на отделен човек обикновено е подходящ екип между двама и шест души – както мъже, така и жени. Поради необичайните области на този вид служение, сам мъж не бива да служи на жена, нито жена на мъж.

Най-добрата възможна комбинация е съпрузи и съпруги да служат заедно като екип. Тъй като по време на служение може да се използва полагане на ръце, най-добре е в екипа да има представители и на двата пола. Мъжете и жените не бива безразборно да полагат ръце върху хора от противоположния пол. Понякога човекът, на когото се служи, ще трябва физически да бъде укротяван. Макар че не воюваме срещу плът и кръв, понякога демоните могат да се проявяват много силно и да стане необходимо човекът, получаващ освобождение да бъде възпиран от това, да нарани себе си или другите.
Единството на екипа

Единството е от първостепенна важност за освободителния екип. Сатана ще се възползва от всяка проява на разногласие и ще търси начини да създаде разногласие по всякакви начини. Бдете непрестанно срещу такива тактики. Това е видно много добре от едно преживяване по време на второто ми участие в освободително служение. Шест или седем души от молитвената група правихме опити да освободим една жена от демони. Когато бяха предизвикани, те започнаха да говорят през жената. Единият от тях каза: „Само един от вас наистина следва Господа, а останалите просто ходят насам-натам.” Целта на това изявление беше, да разруши нашето единство и успя да го направи. Веднага всеки от нас започна да си мисли, че той е единственият, който следва Господа и започна да изпитва подозрение към посвещението на другите. Вследствие на това, ние изгубихме врага от погледа си и вниманието на всеки от нас беше фокусирано върху него самия и върху другите.

Хората, които работят в екип, трябва да се научат да се движат в Духа и да имат увереност един в друг. Когато сте в разгара на битката с демоничните сили, не е време да изтъквате различията помежду си. Ако има разпознаване на духовете от страна на единия от членовете на екипа, трябва да има потвърждение и в духа на останалите. Обаче е по-добре да се продължи и да се предизвиква духа, който е бил разпознат, отколкото да започнеш дискусия относно точността на разпознаването. Има вероятност да се допусне грешка при разпознаването, но това няма да попречи на цялостното служение.
Функции на членовете на екипа

Трябва да подчертая, че не бива да се поставят прибързани правила. Всеки член на екипа трябва да бъде чувствителен и покорен на водителството на Духа. Обикновено най-добре е само един или двама от членовете на екипа да заповядват на духовете, а другите да се молят, да четат стихове, да хвалят Бога или да пеят. Особено ефективни и подходящи са песни, които наблягат на кръвта на Исус. Не е необичайно човекът, който „води”освобождението, да бъде сменян – особено, ако то продължава час или повече от час. Тази смяна на лидерството трябва да се извършва плавно. За сам човек може да е трудно да остане в лидерска позиция за по-дълъг период от време. Наблюдавал ли си ято гъски в полет? Ако отговорът ти е „да”, тогава ти имаш правилната картина за това, как отговорността може да премине от един на друг. Водещата птица пори въздуха за няколко минути и тогава се спуска надолу при останалите, докато друга птица се придвижва във водещата позиция, за да заеме мястото й. Освободителният тим може да работи по подобен начин. Целта е, да бъдат освободени пленниците и да се отдаде славата на Исус, така че не би трябвало да има значение, кой води битката. Всяка позиция в екипа е важна.

Много често ми задават следния въпрос: „Как си влязъл в служението на освобождение?” Това със сигурност не беше нещо, което исках или търсех. Често казвам на хората: „Ако се вгледаш, ще видиш следи от тътренето на моите обувки, докато Бог ме довличаше в тази работа.” Господ не просто ме призова в тази област на служение – Той направо ме „хвърли” в нея! В Матей 9:38 Исус казва на Своите последователи да се молят на Господаря на жетвата „да изпрати” работници. Буквалният превод на тази дума е хвърлям или изтиквам работници. Това е начинът, по който аз преживях призоваването. Господ не ме попита, Той ми заповяда! Вълнуващо откровение беше за мен да науча, че Исус е „същият вчера, днес и завинаги” (Евреи 13:8). Когато преживях кръщението в Святия Дух, открих, че чудесата не са свършили със смъртта на апостолите или когато се е изпълнил канонът на писанията. Чудесата са за днес. Отидох да чуя Кетрин Кулман и по време на тази служба, станах свидетел на много чудеса на изцеление. Вярата ми беше възкресена и започнах да си мисля за приятели, които имат нужда от изцеление. Един пастор беше много силно в сърцето ми. Исках да го видя изцелен, повече от който и да било друг. В продължение на 16 години той страдаше от главоболие, получено в резултат от нараняване на главата. Лекарите не предлагаха никакъв изход. Предписваха мозъчна операция, за да направят изследване, но Фред не беше съгласен да се подложи на такава опасна операция с толкова малка вероятност тя да му помогне. Поради болката той не можеше да спи й нервите му направо се разпадаха. Не можеше да изучава Словото и да се подготвя както трябва за службите. Постоянната болка го правеше сърдит и раздразнителен. Семейството му беше под напрежение. Децата не можеха да вдигат никакъв шум. Всичко се въртеше около страданието на Фред. Казах му, че ще се моля за него, докато не го видя изцелен. В продължение на една седмица всеки ден прекарвах време в молитва за него. Една сутрин, докато се молех, Господ ми каза, че проблемът на Фред се дължи на зъл дух. Наистина ли бях чул гласа на Бога? Как можех да споделя подобно откровение с моя приятел? Какво щеше да си по мисли той? В края на краищата, какво знаех аз за демоните? Няколко пъти по време на събрание бях чувал да ги споменават, но не бях чел нищо по въпроса.

Как можех да бъда сигурен? Какво трябваше да направя? Желанието да споделя с Фред моето откровение не ме напусна, а дори се засили. Един ден, докато бяхме заедно, аз предпазливо подхванах темата: „Фред, обещах да се моля за теб, докато Бог те изцели”, напомних му аз. „Моля се за теб всеки ден и Господ ми каза какъв е твоят проблем.” Спрях, за да видя реакцията на Фред. Цялото му внимание беше насочено към мен. „Е, слава на Господа”, каза той, „Какво ти каза Господ?”. „Фред, не знам какво ще си помислиш за това”, започнах аз, като внимателно подбирах думите, „но Бог ми каза, че твоето главоболие е причинено от демон”. Сдържах дъха си, докато наблюдавах лицето му, за да видя реакцията му. Не знаех, че Фред знаеше за демоните повече от мен. „Е, слава на Господа!”, възкликна той и дори изглеждаше обнадежден. „Нали Библията казва, че демоните могат да бъдат изгонени? Искам да изгониш този демон от мен.” „Чакай малко”, запротестирах, „аз не зная нищо за изгонване на демони, но мисля, че мога да намеря някой, който може да го прави. Дай ми само няколко дни да се моля затова и да видя, кой може да го направи за теб. Ще ти се обадя веднага, щом намеря някого.” Застанах веднага в молитва и помолих Бог да ме доведе до служител с освобождение. Господ ми каза: „Ти го направи!” Започнах да се моля отново.

Внимателно обясних на Господ колко неквалифициран съм. Сигурно съм звучал по-зле от Мойсей, който пред горящия храст се извиняваше, че не може да изведе народа от Египет. Господ не ми даде никаква друга алтернатива. Аз трябваше да извърша служението. В главата ми нахлу порой от мисли. Какво щеше да се случи с мен, ако атакувах в лицето демонични духове? Дали нямаше да си направят специална мишена от мен? Със сигурност щях да имам проблеми. Перспективите бяха плашещи.

Седмица по-късно говорих с Фред. Казах му за резултата от моите молитви. Не изглеждаше много смислено аз да му послужа с освобождение, но той беше напълно готов да го приеме. Решихме да се молим още една седмица и да изучаваме, какво казва Словото по този въпрос. Тогава щяхме да се съберем заедно със съпругите си и щяхме да видим, какво щеше да се случи. Дойде денят, в който щяхме да се опитаме да извършим служението. Фред и съпругата му трябваше да дойдат в къщи за вечеря и след това щяхме да отидем в сградата на църквата за молитвено събрание или каквото щеше да бъде. Бях доволен, че денят ни беше зает. Трябваше да пътуваме по работа извън града. Върнахме се в къщи два часа преди пристигането на Фред и неговата съпруга. На стълбите имаше малка книжка, затисната с камък. Един от приятелите ми беше минал през града и като не ме намерил вкъщи ми я беше оставил. Не можех да повярвам на очите си, когато прочетох заглавието: „Въведение към изгонване на демони” от Дерек Принс.

Моят приятел не знаеше за предстоящото ни служение. Моментът беше подбран перфектно. Това очевидно беше от Бог! След няколко минути поглъщах жадно съдържанието на книжката. Тя разглеждаше въпроса в практичен аспект и беше пълна с полезна информация. Докато демонът излиза, можехме да очакваме някакво проявление. Поне се чувствах малко по-уверен за цялото нещо. Когато Фред и съпругата му пристигнаха, преди да започнем освобождението, ги накарах да прочетат книжката.

Преди да предизвикаме демона, прекарахме известно време в молитва. По онова време мислех в само за един демон. Моето разбиране се простираше само до там. Фред все още беше на колене, когато аз реших да започнем да говорим на демона. Аз и жена ми положихме ръце на главата му и двамата казахме: „Заповядвам на демона да излезе от него, в името на Исус.” След като бях издал тази заповед и жена ми я беше повторила, чакахме, за да видим какво ще стане. Накрая попитах: „Фред, почувства ли нещо? Мислиш ли, че стана нещо?” Фред поклати отрицателно глава. Той не беше почувствал нищо. Проведохме кратка консултация и решихме отново да опитаме. Още няколко пъти издадохме същата заповед. Какво ставаше с Фред? Лицето му се изкриви! Той се опитваше да говори, но не излизаха никакви звуци. Изглеждаше сякаш се задушава. Не беше време да забавяме темпото. Продължавахме да заповядваме на демона да излезе. Фред силно започна да кашля. Това продължи около минута. После той падна настрани на пода и лежеше неподвижен. „Излезе ли, Фред?”, попитах аз. „Мисля, че да”, прошепна той. Приятелят ми едва говореше. „Толкова съм слаб, че не мога да се изправя”, обясни той. Ние се молихме за Фред и благодарихме на Бога за неговото освобождение. Той можа да седне чак, след като минаха най-малко пет минути.

През цялото време съпругата на Фред седеше и се молеше. Сега я чух да пее нежно. Разпознах и мелодията на известен химн „О, колко чудна благодат”. Мислех си да се присъединя към нея и да запея, но докато слушах, за да чуя думите, разбрах, че тя пееше на езици. Няколко седмици преди това се бях молил да получи кръщение в Святия Дух, но тя можеше да изговори само няколко кратки изречения на езици. Сега тя пееше с пълна свобода. И четиримата ликувахме.

Едва седмица по-късно видях Фред отново. Бях нетърпелив да чуя какво е станало с главоболието му. Бях уверен, че ще ми каже, че всичко е минало. „Франк, не знам какво да правя”, започна той, „но все още имам главоболие. Нямам никакво подобрение.” Обзе ме болезнено чувство на разочарование. Как може едно служение да бъде толкова драматично и да не бъде ефективно? И двамата бяхме объркани.

Фред ми каза, че е приел призванието да пастирува църква в друг щат. Щеше да се премести там веднага. Шест месеца изминаха, преди да го видим отново. Бяхме на пътуване в близост до новото му място и пропътувахме още няколко мили, за да го посетим. След като се молихме заедно, решихме отново да послужим на Фред. През изтеклите месеци бяхме научили повече за демоните. Можеше да има повече от един. Може би не бяхме изгонили този, който причиняваше главоболието. Този път щяхме да проявим повече настойчивост. Сложихме Фред да седне на един стол и се събрахме около него. Той активно ни сътрудничеше. Беше готов да направи всичко, което му даваше дори и лъч надежда, за да се отърве от тази непрестанна болка, която разрушаваше живота му. По това време ние не знаехме, как да установяваме наличието на определени духове и никога не бяхме получавали свръхестествено разпознаване на специфични демони. И така заповядахме на всички демони, които са вътре да излязат. Всеки път, когато заповядвахме на някой демон, Фред започваше да кашля. Той чувстваше напрежение в гърлото си, което се освобождаваше чрез кашляне. Това се случи около шест пъти. „Тръгна ли си главоболието ти?”, попитах аз. „Не, боли ме повече от всякога”, обясни Фред. Разбрахме, че във Фред беше останало още нещо. Спомних си, че слушах касетка за освобождение, в която служителят заповяда на демоните да си кажат имената. Решихме да опитаме и това. „Как се казваш?”, попитах демона, за който бях сигурен, че е все още във Фред. „В името на Исус, заповядвам ти да ми кажеш името си.” Лицето му започна да се изкривява точно както първия път, когато му служихме. Продължихме да му заповядваме да си каже името. Устните на Фред се издадоха напред и устата му се изкриви в ръмжене. Много бавно и с глас, който едва се чуваше, беше произнесена думата: "Б... о... л... к... а". Звучеше толкова просто. Защо не се бяхме сетили? „Демон на болка, излез от Фред!” Думите ни бяха настойчиви. „В името на Исус, излез от него!” Съпругата на Фред сигурно беше усетила в духа, какво ще се случи. Тя грабна от масичката един вестник и го хвърли на пода между краката на Фред. Веднага Фред се закашля и изплю две големи топки слуз върху хартията. Демонът беше изгонен! Болката също беше вън!

Изминали са вече почти пет години и Фред все още е изцелен. Бог отговори на нашите молитви.
Преодоляване на страха

Страхът пречи на много хора да станат служители на освобождението – страхът от демони и страхът от човеци. Моята първоначална теория за дявола беше, че ако аз го оставя на мира, и той ще ме остави на мира. Нищо друго не е толкова далече от истината. Да оставиш дявола на мира, означава да му позволиш да действа безнаказано. Нямаме причина да се страхуваме от дявола и неговите демони, защото Исус ги е победил. В І Йоан 3:8 ни се напомня, че Исус дойде в света с ясната цел – да разруши делата на дявола. В Колосяни 2:15 е показано, че чрез кръста Исус ограби началствата и властите, изведе ги на показ и напълно триумфира над тях. За да можем без страх да действаме срещу злите началства и власти, ние трябва да разберем, че на сатана не му е оставена легална власт. Той е лъжец, измамник, узурпатор, престъпник и крадец (Йоан 16:11). ДНЕС ОТГОВОРНОСТ НА ЦЪРКВАТА Е ДА ИЗПЪЛНИ ТАЗИ ПРИСЪДА. Когато се изправим срещу демоните във властта на името на Исус и силата на пролятата от Него кръв, демоните нямат друг избор, освен да се покорят. Ние няма нужда да се страхуваме, от който и да е лишен от своите оръжия враг (Лука 11:22). Той е абсолютно беззащитен.

Единственото нещо, от което християнинът трябва да се страхува, е самия страх. Сатана – този стар лъжец и измамник – ще се опита да те накара да си мислиш, че той ще ти отмъсти. Той ще ти каже, че ще атакува теб и семейството ти с болести, наранявания или нещо НАИСТИНА зловещо. Но ти трябва да го тъпчеш под краката си и „нищо няма да те повреди” (Лука 10:19).

Ако ние не слушаме лъжите, които демоните шепнат в нашите уши, те ще ни атакуват с лъжи от устата на човеци. Някой постоянно ме пита: „Чул ли си за доктор Този-и-този и брат Този-и-този (видни служители с освобождение)? Чух, че са се провалили в служението си и са се оплели в демони. Повече никой никъде не ги кани да служат." Но аз знам със сигурност, че тези Божии мъже имат повече покани за служение, отколкото могат да поемат. Това са лъжи от дявола, които идват с цел да предизвикат страх.

Няколко пастора, които познавам, започнаха освободително служение и дяволът им каза, че или ще изгубят членове от църквата или, че потенциалните членове ще бъдат изплашени. Несъмнено дяволът ще направи така, че някои от тях да се обидят или изплашат, но когато пасторът започне да пази своето малко царство, за сметка на неподчинение на Божието поръчение, той ще изгуби много повече хора, отколкото се е надявал да запази. „Чу ли, че пастор Еди-кой-си изгонва демони от християните?”

Ако дяволът не може да те победи със страх и лъжи, той ще прибегне към критицизъм от устата на другите. Двама служители си говорели; първият казал: „Трябва да сме много внимателни в тези дни за фалшиви доктрини и фалшиви поучения. Чул ли си, че един проповедник на име Хамънд ходи из района и изгонва демони от християни?” Вторият служител използвал възможността да каже: „Точно в този момент Хамънд служи с освобождение на моето събрание.” „Всичко, за което Хамънд мисли, е дяволът. Мисля, че ние трябва да държим ума си на Исус.” Дяволът сигурно много се удоволства да включи някого в този хор и ще опита всеки трик, за да попречи на Божиите хора да водят духовни битки, а от това той само печели.