Прасета в хола Практическо ръководство по освобождение

Демоните се назовават според тяхната природа. Всеки демон е специализиран. Демонът на омраза се нарича „омраза”. Той не поражда похот, а само омраза. Когато заповядаме на демоните да си кажат името, те обикновено назовават себе си, конкретизирайки своята природа, например: бунт, проклятие, безразличие и др. Понякога демонът може да каже и име на човек като: „Джим” или „Шърли”. Понякога казват чуждестранни имена. Това е с цел да заблудят служителя за тяхната истинска природа. Той трябва да заповяда на демоните да разкрият истинската си природа, като им каже: „Каква е твоята природа, демоне?"

Много рядко могат да се срещнат единични демони; те обикновено се движат на групи. Тези групи могат да бъдат наречени колонии, кланове или семейства. Когато установим наличието на един демон, трябва да сме внимателни и да потърсим съпътстващите го демони. Една група от демони се свързва с цел да вземе контрол над определена област от живота на човека. Следователно има логичен образец, според който духовете да се открият в точно определена група. Определени видове духове се намират отново и отново в едни и същи комбинации, но от това не бива да приемаме, че комбинацията винаги ще бъде същата. ВАРИАНТИТЕ ЗА ГРУПИРАНЕ СА НЕОГРАНИЧЕНИ.

Във всяка група има „силен човек” или управляващ дух. Често пъти по време на служението даден управляващ дух може да бъде специфично назован. Не е абсолютно задължително той да бъде разпознат като управляващ дух, за да се извърши ефективно служение. Такова разпознаване може да бъде дадено по една от следните причини: Първо, Святият Дух може да ни води в точно определен ред на действие. Служещият с освобождение трябва да е внимателен да получи плана за битката, който Господ иска да му даде. Има ситуации, когато Господ ще ни води първо да се занимаем с управляващия дух и после с придружаващите го духове. В други случаи Той ще ни води да изгоним първо по-низшестоящите духове и най-накрая управляващия дух. Изглежда няма голям смисъл в това, да се питаме защо Господ веднъж ни води по един начин, а друг път по друг. Добрият войник е обучен да следва заповедите, без да задава въпроси на командира си. В определени моменти може да му се даде свобода да избира маршрута за атаката, но в други моменти заповедите са твърде специфични. Същото се отнася и за духовните битки.

Втората причина управляващият дух да бъде разпознат е заради самия човек, който получава освобождение. За него може да се окаже доста полезно да знае кой е този дух и да се пази от него в бъдеще. Някои духове са обвързани с навици в живота ни, които трябва да се променят и с области в плътския човек, в които той трябва да бъде разпънат. След извършване на освобождението, на човека ще се наложи да води някои лични битки, за да го запази. Полезно е да се знае точно срещу какво воюваш, кое е от плътта и кое е от демоничен дух. Поради опита, получен по време на стотиците случаи на освобождение и занимаване с групи от демони, съм се убедил, че управляващият дух е първият дух, който превзема определена територия. Тъй като той първи успява да влезе, той може да стане управляващ над следващите. Той става врата за влизане и на други демони. Когато се изгонват демони не е необичайно да заповядаш на управляващия дух: „Излез и вземи всички придружаващите духове със себе си!” или: „Излез заедно с корените си!” Ако част от групата не бъде изгонена, пътят остава отворен тя отново да се върне. Поради тази причина, освобождението трябва да бъде колкото е възможно по-цялостно. В дадена група може да се намери повече от един дух от даден вид. Например, колонията на огорчението може да съдържа няколко демона на негодувание. Освен това даден демон може да присъства в повече от една група демони. Например демонът на гняв може да се открие в клана на огорчението, а друг такъв демон в клана на перфекционизъм. По време на едно освобождение бяха изгонени няколко групи демони. Във всяка група имаше по един дух на депресия. Само чрез действието на свръхестествената дарба на разпознаване можем да разберем, че вече сме се справили с такива комбинации от зли духове.

Следният списък от демонични групи представя примерни групи от демони, които сме срещали по време на освободителните сесии. ТЕЗИ ГРУПИ СА САМО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ ЗА ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ СРЕЩНЕ! В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ТОЗИ СПИСЪК НЕ Е ИЗЧЕРПАТЕЛЕН, НИТО ГРУПИТЕ СА ТОЧНО УСТАНОВЕНИ! Дадени са обяснения във връзка с някои от изброените групи. Това е с цел да се даде разбиране за проблемите, причинени от точно определени групи от демонични духове. Болшинството от групите сами обясняват себе си. Ние, авторите на книгата, вярваме, че информацията, дадена в тази глава ще има огромна практическа стойност за хора, които се движат в служението на освобождение. Тя ще помогне на всеки да разбере по-добре как се групират демоните. В тези няколко страници са събрани години на изучаване на Словото и опит в служението с освобождение.

1. ОГОРЧЕНИЕ /негодуване, омраза, непростителност, насилие, сръдня, гняв, отмъщение, убийство/

2. БУНТ /своеволие, инат, непокорство, конфликтност, раздор, караница, боричкане, препиране/. Бунтът е духът на антихрист – на непокорство и липса на уважение към властта. Бог е установил власт в дома, църквата и гражданското управление. Самият Бог е нашата върховна власт. Да налагаш собствената си воля над което и да било ниво на власт в Божия установен ред, означава да поддържаш демони на бунт. За да останеш свободен в тази област, се изисква пълно покорство на всяка поставена от Бога власт.

3. КОНТРОЛ /собственическо отношение, доминиране, магьосничество, Езавел, чародейство/. Контролиращите духове се проявяват в следните случаи: (1) родител, който упражнява необичаен контрол над пораснало дете; (2) съпруг или съпруга, който доминира над другия; (3) пастор, който е по-скоро диктатор; (4) член на молитвена група, който контролира групата или част от групата. Методите на контрол могат да включват фалшиви видения, откровения, пророчество и други подобни. Такъв контрол е равнозначен на магьосничество – желание за контрол върху друг човек (да го вкараш в нещо, което искаш той да направи) съзнателно или несъзнателно, прилагайки силата на зли духове.

Служителят с освобождение трябва да бъде готов да послужи и на жертвите на контролиращите духове. Накарай доминираният човек да отрече всеки демоничен контрол, въз основа на свободата в Исус Христос да обяви освобождение от робството и твърдо да откаже по-нататъшен контрол. Освободеният човек трябва да се научи да упражнява собствената си воля и да взема самостоятелни решения. Той може да има нужда от освобождение от духове на несигурност, малоценност и страх. Също така, духове на осъждение може да се опитат да го убедят, че е наранил човека, с когото е бил в толкова близък допир. Той може да се нуждае от помощ, за да може да отдели човека от демоните, които са в него. Когато това стане, той ще може да обича човека и да мрази демоните, които искат да го контролират през него.

4. ОТМЪЩЕНИЕ /разрушение, злоба, омраза, садизъм, нараняване, жестокост/.

Тази група обикновено води началото си от корена на огорчение. Тези духове подкрепят тезата – връщане зло за зло. Много интересно проявление се наблюдава, когато малки деца биват освобождавани от такъв дух. Когато по време на освобождението родителят държи детето, сме виждали то да го хапе или да го удря. Държанието на детето веднага се променя, щом демоните бъдат изгонени. За възрастните е по-характерно да отмъщават със злобни думи или други действия.

5. ОБВИНЕНИЕ /съдене, критицизъм, търсене на грешки/

6. ОТХВЪРЛЯНЕ /страх от отхвърляне, самоотхвърляне, подценяване/. Вратата за този дух се отваря обикновено по време на детството и дори, когато бебето е все още в утробата на майката. Когато то е нежелано, зародишът е отворен за влизането на дух на отхвърляне. Откривам, че някои хора открито застават срещу подобно предположение. Те смятат, че е ужасно нечестно такова нещо да е възможно. Не бива да забравяме, че дяволът не е джентълмен и той не се ръководи от правила за честност. По-скоро той е изключително зъл и нито за момент не се колебае да се възползва напълно от ситуация за осъществяване на неговите зли цели. Сатана се радва да намери слабо място за прицел, като решава да атакува в моменти на най-голяма слабост, когато човекът е най-беззащитен, преди да се роди и по време на неговото детство.

За Йоан Кръстител се казва, че преди да се роди „ще се изпълни със Святия Дух още в утробата на майка си" (Лука 1:15). Щом Святият Дух влезе в Йоан Кръстител преди неговото рождение, не бива да се съмняваме във възможността демоничен дух да реши да направи същото. Веднъж при мене дойде една самотна майка. Поради обстоятелствата около зачеването на бебето тя си призна, че не е искала детето и е обмисляла как да направи аборт. По време на служението тя беше бременна в осмия месец. Изгонихме няколко демона от зародиша, между които дух на отхвърляне. Когато конфронтирахме тези духове, бъдещата майка усети остри болки в утробата си. Те изчезнаха напълно, когато демоните излязоха през устата й. Добре е служещият с освобождение да попита съответния човек, дали той е преживял отхвърляне. Това се среща много често и е силно проявено. Повечето осиновени деца имат дух на отхвърляне. Самите обстоятелства, довели до необходимостта от осиновяване на детето са отворили врата за влизане на духове на отхвърляне. Отхвърлянето обикновено е „триглаво чудовище”. Към основния дух на отхвърляне се прибавят страх от отхвърляне и самоотхвърляне. Наличието на тези демони лесно може да се забележи по неспособността на човека да приеме любов и да даде любов на другите. Тъй като е бил отхвърлен, той започва да се плаши от близки взаимоотношения, чрез които е възможно да преживее ново отхвърляне. Той се страхува да приеме любовта на другите и се държи резервирано. Така се отваря път за страх от отхвърляне. Самоотхвърлянето идва заедно с него, за да усили повече мъчението. Човекът, който чувства че е отхвърлен от другите решава, че има нещо нередно в него, което кара другите да не го харесват. Той се самовглъбява и започва да мрази начинът, по който е. Това е самоотхвърляне.

7. НЕСИГУРНОСТ /малоценност, самосъжаление, самотност, срамежливост, негодност, плахост, неспособност, подценяване/

8. РЕВНОСТ /завист, подозрение, недоверие, егоизъм/

9. ДРЪПНАТОСТ /сумтене, бленуване, фантазии, преструване, нереалност/

10. БЯГСТВО /безразличие, стоицизъм, пасивност, сънливост, алкохол, наркотици/

11. ПАСИВНОСТ /паника, безразличие, апатия, отпуснатост/

12. ДЕПРЕСИЯ /отчаяние, безнадеждност, обезсърчаване, пораженчество, потиснатост, безсъние, смърт, безнадеждност, болезненост (заболеваемост)/

13. ТЕЖЕСТ /меланхолия, обременяване, отвращение/

14. БЕЗПОКОЙСТВО /тревога, страх, ужас, предчувствие/

15. НЕРВНОСТ /напрежение, главоболие, нервни навици, безпокойство, възбуда, безсъние, лутане/

16. ЧУВСТВИТЕЛНОСТ /болезнена чувствителност, страх от човек, страх от неодобрение/

17. ПРЕСЛЕДВАНЕ /нечестност, страх от съдене, страх от осъждение, страх от обвинение, страх от порицание, чувствителност/

18. УМСТВЕНО ЗАБОЛЯВАНЕ /умопомрачение, лудост, мания, забавено развитие, ненормалност, шизофрения, параноя, халюцинации/

19. ШИЗОФРЕНИЯ /отхвърляне, самообвинение, несигурност, малоценност, перфекционизъм, похот, депресия, чувствителност, непростителност, страхове, нервност, своеволие, упоритост, себичност, недоверие, огорчение, омраза, насилие, гняв, отмъстителност, убийство, бунт, контрол, подозрение/

20. ПАРАНОЯ /ревност, завист, подозрителност, недоверие, преследване, страхове, конфронтация/

21. ОБЪРКВАНЕ /разстройване, разхвърляност, забравливост, разсеяност/

22. СЪМНЕНИЕ /неверие, скептицизъм/

23. НЕРЕШИТЕЛНОСТ /протакане, компромиси, объркване, забравливост, безразличие/. Това са духове, действащи в ума и са много често срещани. Нормално е един човек да може да прецени факторите, свързани с даден въпрос и да достигне до определено решение, но тези духове може да измъчват човека, дори при вземането и на най-малките решения. Всяко решение води до истинска криза. Когато той не може да вземе решение, започва да отлага. Нерешителността води до протакане. Колкото повече преценява нещата, толкова по-объркан става. В отчаянието и разочарованието си той прави компромис с решението си и се задоволява с по-малко от най-доброто. Или той може да избяга от отговорността да взема решения, като забрави за тях. В някои случаи протакането предшества нерешителността и е управляващият дух.

В едно дете белег за дух на протакане би било, ако често го чуваме да казва: „Ей сега”. Например, една майка казва на детето си да си почисти стаята. То отговаря: „Ей сега, мамо.” То има желание да се покори, но духът на забравливост го кара да забрави. Когато му напомнят, то дава следното обяснение: „О, аз забравих." Тогава майката трябва да упражни власт. Ако тази ситуация възниква неколкократно, детето може да стане упорито и бунтовно.

24. САМОЗАБЛУЖДЕНИЕ /самоизмама, самоизкушаване, гордост/. „Негов е измаменият и измамникът" (Йов 12:16). Господ ни даде този стих, докато служехме, за да идентифицираме наличието на дълбок проблем в господин П. В продължение на повече от двайсет години, той беше живял в само-заблуждение, че се намира пред прага на велико духовно откровение относно Троицата. Той вярваше, че това откровение ще удиви целия християнски свят. Дори ни показа как е повярвал, че ще дойде откровението. Внимателно сгъна няколко пъти лист хартия и откъсна няколко малки парчета. Когато разгъна, видяхме, че всяко едно от парчетата беше символ или буква. Той вярваше, че един ден ще може да откъсне от такъв лист, да интерпретира символите под вдъхновението на Духа и веднъж завинаги да открие тайната на Бог.

25. ВРЪЗВАНЕ НА УМА /объркване, страх от човек, страх от провал, окултни духове/

26. ПОКЛОНЕНИЕ НА УМА /интелектуализъм, рационализиране, гордост, егоизъм/

27. СТРАХОВЕ (всички видове), фобии (всички видове), истерия

28. СТРАХ ОТ ВЛАСТ /лъжа, измама/

29. ГОРДОСТ /егоизъм, суета, себеправедност, високомерие, надутост, важничене, арогантност/

30. МАНИЕРНИЧЕНЕ /театралничене, неискреност, изтънченост, преструване, фалш. състрадание/

31. СКРЪБ /печал, болки в сърдечната област, разбито сърце, плач, тъга, жестокост/

32. ПОЖЕЛАНИЕ /кражба, клептомания, материализъм, алчност, ненаситност/

33. ПЕРФЕКЦИОНИЗЪМ /гордост, суета, егоизъм, разстройване, критицизъм, раздразнителност, нетолерантност, грубост, гняв/. Има място за организираност, подреденост и желание за добре свършена работа. Демонът на перфекционизъм превръща тези неща в робство. Например, един човек е планирал деня си. Решил е всичко, което ще прави, включил го е в своето разписание и се е вързал към него, като не е оставил място за промяна. Това е перфектен план. Той е горд, че е способен да планира и да върши нещата толкова добре. Тогава нещо се намесва в този план и човекът става раздразнителен. Сега вече не е способен да изпълни разписанието си и не може да се адаптира към прекъсването. Идва разочарование. Надига се гняв срещу човека или обстоятелството, което е нарушило плана му. Тогава цял куп демони влизат в действие. Конфликтът е както вътрешен, така и външен. Зад перфекционизма често пъти стои отхвърляне. В усилията си да спечели уважение и приемане, отхвърленият човек се стреми към съвършенство. В други случаи перфекционизмът е компенсиране на чувството за малоценност.

34. НЕТЪРПЕНИЕ /възбуда, разстройване, нетолерантност, негодувание, критицизъм, взискателност/

35. ФАЛШИВ ТОВАР /фалшива отговорност, омаловажаване, дърдорене/. Дяволът се удоволства да изморява светиите. За разлика от Бог, дяволът ще сложи повече товари върху Божиите деца, отколкото те могат да носят. Исус заяви, че Неговото иго е леко. Фалшивият товар е тежък за носене и обикновено е приет доброволно. Дори и благочестивият товар за душите на неспасените може да бъде демонично вдъхновен. Бог има време, начин, както и цел за всяко нещо. Много вярващи се нуждаят от освобождение от фалшиви товари, отговорности и състрадание, които не са от Бога.

36. ПРИСТРАСТЯВАНЕ /чревоугодничество, кофеин, лекарства, никотин, алкохол, наркотици/

37. ЛАКОМИЯ /нервност, неконтролируем апетит, разстройване, ленивост, самосъжаление/

38. САМООБВИНЕНИЕ /самозаблуда, самоосъждение/

39. ВИНА /осъждение, срам, недостойнство, объркване/

40. СЕКСУАЛНА НЕЧИСТОТА /похот, похотливи фантазии, мастурбация, хомосексуализъм, лесбийство, блудство, прелюбодейство, кръвосмешение, проституция, изнасилване, ексхибиционизъм, фригидност, порнография/

41. КУЛТОВЕ /свидетели на Йехова, християнска наука, теософия, мормонизъм, бахайска религия, масонска ложа, тайни общества и др./

42. ОКУЛТИЗЪМ /викане на духове, гледане на ръка, анализ на почерка, автоматично писане, екстрасенси, хипнотизиране, хороскоп, астрология, издигане във въздуха, предсказване, водни магии, махало, карти Таро, магьосничество, черна магия, бяла магия, заклинания, чародейства, муски (амулети), леене на куршум, обичаи като „Къна” и др., които имат магьоснически произход и т. н./

43. СПИРИТИЗЪМ /сеанси, духовно водителство, некромантия, нумерология и др./

46. ФАЛШИВИ РЕЛИГИИ /будизъм, таоизъм, хиндуизъм, ислям, шинтоизъм, конфуцианство и др.

47. СЪСТЕЗАТЕЛНОСТ /ръчкане (каране), спорене, гордост, егоизъм, превъзнасяне/

48. УМОРА /отегчение, изтощение, мързел/

49. НЕМОЩ /може да включва всяка болка и заболяване/

50. СМЪРТ

51. НАСЛЕДСТВЕНОСТ /физическа, емоционална, умствена, проклятия/

52. СВРЪХПОДВИЖНОСТ /безпокойство, ръчкане, напрежение/

53. ПРОКЛИНАНЕ /богохулство, неприлични жестикулации, клюкарстване, злословие, присмиване/

54. ОГОРЧЕНИЕ. В Евреи 12:15 се дава следното предупреждение: „да не би да поникне някой горчив корен, та да ви СМУЩАВА, и мнозинството да се зарази от него". Коренът на огорчението е отговорен за такова смущение. Огорчението, задържано в сърцето за какъвто и да било период от време, ще отвори вратата за демонично нашествие. Това вероятно е най-често срещаната врата за демонична дейност. Духовете на огорчение поддържат живи нараняващи случки. Неща, които са се случили преди години, са толкова свежи и живи в паметта, като че ли са се случили едва днес. Така човекът не само не може да се справя с текущите проблеми, но се изправя и срещу старите наранявания. Демонът на непростителност поддържа жива всяка една подробност от нараняването; преразглежда ги непрекъснато в ума на човека. Най-обикновеното нараняване не е нито простено, нито забравено. Когато се открие отношение на огорчение, може да се очаква да се открият демони на огорчение, негодувание и омраза. В някои случаи веригата от духове включва и други, дори всички духове от тази група.

55. РЕЛИГИОЗНИ ЗАБЛУДИ /ритуалност, обредност, легализъм, доктринални заблуди, обсебване от доктрини, демоничен страх от Бога, страх от ада, страх от изгубване на спасението, религиозност/. Тук се включват фалшиви религии, християнски култове и фалшиви доктрини. Въвличането в който и да е от тези източници на заблуда може да отвори врата за зли духове. Не е необходимо връзката или контактът да бъдат много дълбоки. Всеки християнин, който е бил въвлечен в какъвто и да е вид религиозна заблуда, трябва да я изповяда и отрече. В повечето от случаите е необходимо освобождение, което да го избави от тази опресия. Установено е, че демоните на религиозна заблуда могат да предизвикат умствено объркване, връзване на ума, притъпяване на разбирането, депресия, страхове, физически болки, физически болести, фалшива гордост, неподатливост на обучение, съпротивяване на Библейските истини, духовна слепота и сериозни пречки пред молитвата, четенето на Библията, слушане на проповеди, дарбите на Духа и вярата.
21. Шизофрения

Шизофренията е много често срещан проблем. По официални данни е изчислено, че в Съединените Щати живеят около 50 милиона души, които имат някаква форма на шизофрения. „Изчислено е, че шизофрениците съставляват около 50% от случаите в психиатричните клиники на Америка, като всяка година се появяват 300 000 нови случаи.” /Източник: Блум Ф., Лазерсън Е., Хофщатер Л. (1985), „Мозък, Ум и Поведение”, Ню Йорк, У. X. Фриман и компания./ Някои случаи са много сериозни, докато други са твърде леки и не изискват професионално лечение. За специалистите, занимаващи се с умствени заболявания, шизофренията продължава да бъде един много сериозен проблем. Причината и лечението са останали забулени от несигурност. Доста често служителите с освобождение се сблъскват със смущение, изкривяване и разпадане на личността, известно като шизофрения или dementia praecox. Почти всеки път, когато човек дойде при нас за освобождение, откриваме, че той има различен брой от цяла мрежа демонични духове, които причиняват шизофренията. В Своята благодат Бог ни даде специално откровение по този проблем, което ни помогна да възстановим цялостната личност на много хора. И тъй като откровението беше дадено на съпругата ми Ида Мае, аз я помолих да напише останалата част от тази глава.

Тогава Господ ме инструктира да започна да разплитам ръцете си МНОГО БАВНО. Докато пръстите ми бавно се отделяха един от друг, Господ ми показа, че тези демонични духове в шизофреника трябва да бъдат отделени един от друг, изгонени и той да се откаже от тях. Този процес изисква време. Шок за човека е да открие, че толкова много от неговата личност, всъщност не е неговата истинска личност. Той може да се уплаши, когато разбере каква е истинската му личност. Нуждае се от време, за да се адаптира и стъпка по стъпка да излезе от съгласие с фалшивите демонични личности. Той трябва да стигне до положение да намрази шизофреничната си личност и да излезе от съгласието с нея. Господ ми припомни Амос 3:3, където се казва: „Как могат двама да вървят заедно, ако не са в съгласие?"

Един по един пръстите ми се разделяха, което илюстрираше разделянето на демоничните личности. (По-късно за всеки пръст беше дадено описание на демон.) Последни се разделиха средните пръсти на двете ръце. Господ ми показа, че тези два пръста представляват сърцевината на шизофренията – отхвърляне и бунт. Когато тези два демона са окончателно разделени, човекът може да се счита за изцелен – освободен и знаещ коя е истинската му личност. Контролиращият демон е наречен `шизофрения` или `раздвояване`. Библията казва: „колебливият човек е непостоянен във всичките си пътища" (Яков 1:8). Това е описанието, което Словото дава на шизофреника. Преводът на Разширената Библия казва: „Понеже когато човек е с два ума – колеблив, неуверен, нерешителен – той е непостоянен, ненадежден и несигурен относно всичко, което мисли, чувства и решава.” Фразата, преведена като „два ума” идва от съставна гръцка дума, която буквално означава „две души”.

Следващата фаза на откровение дойде след няколко седмици. Господ ме инструктира да очертая дланите на ръцете си върху хартия. Тогава Той наименува отделните пръсти като различните демонични духове и ми показа как всеки демон се настанява в шизофреника. Контролиращият демон на шизофрения поканва другите демони да влязат, за да доведат до пълно деформиране на личността. Шизофренията ВИНАГИ започва с `отхвърляне`. Тя обикновено започва в детството, а понякога дори докато бебето е в утробата на майката. Има много причини за отхвърляне. Може би детето е било нежелано. Може би то не е било желано от майката, от бащата или и от двамата. Условията в дома може би са били неуредени. Има много `врати`, които водят към отхвърляне. Шизофренията може да бъде демонично наследена.

Забележи, че казах `демонично`. С това имам предвид, че не е по кръвен път, не чрез гените, а чрез демони! С други думи демоните търсят да продължат съществуването си. Най-лесно за тях е да направят това в едно семейство. Например, нека предположим, че шизофреничната природа е в майката. Демоните ще изберат едно или две от децата й, за да ги направят по свое подобие. Шизофреничната майка чувства отхвърляне. А нейна основна отговорност е да подхранва любовта в семейството. Тя е тази, която докосва, занимава се и милва децата. Отхвърлянето в нея създава проблеми в нейното взаимоотношение с детето. Поради нестабилността на майката детето се отваря за отхвърляне. Повтарям: шизофренията ВИНАГИ започва с отхвърляне. Човек може да има дух на отхвърляне и да не бъде шизофреник. С други думи това е изцяло въпрос на формиране на личността. Ти може да имаш дух на отхвърляне и все пак да успееш да оформиш собствената си личност и да се чувстваш сигурен в себе си. Точно обратното, шизофреникът е винаги объркан... „Кой съм аз?" Идентичността на истинската личност е объркана или изгубена.

Отхвърлянето, показано на лявата ръка на рисунката, е контролиращият демон на едната от двете личности в шизофреника. Отхвърлянето описва тип личност, която е обърната навътре към себе си. Това е вътрешно чувство... това е вътрешна агония... това е гладуване за любов... това е несигурност... това е малоценност... това е фантазия... това е нереалност – всичко това е вътре: „Аз не споделям това с никого." Това е едната личност, която демоните установяват. Втората личност, установена от демоните е „бунт” (виж средния пръст на дясната ръка на рисунката). Когато едно дете няма взаимоотношение, което да задоволява нуждата му от любов, то израства неспособно да чувства и да споделя любов при взаимоотношението си с другите. Настанява се бунт. Детето започва да се бори за любов или се ядосва на тези, които са го лишили от любов. Бунтът прераства в упорство, своеволие и егоизъм. Ето я и другата личност, която не е насочена към самия човек. Тя е агресивна и избухва в гняв, огорчение, негодувание, омраза и отмъщение. Шизофреникът е буквално под влиянието на тези две противоположни сили. Той може да преминава от едната в другата личност буквално за броени секунди.

Господ ми показа да се отнасям към личността на Сара като към `Сара едно` и `Сара две`. `Сара едно` е истинската личност, а `Сара две` е шизофреничната личност, която има две страни. Следователно тук става дума в действителност за три личности: истинската личност, личността на отхвърлянето и личността на бунта. В разстояние на трийсет минути може да се види проявлението и на трите личности. На практика това внася много объркване в самия човек, както и в хората, които са около него. Истинската личност не е нито една от `ръцете`. Тя е показана в долната част на рисунката – между двете ръце.

Демоните не са позволили на истинската личност на човека да се развие. Шизофреникът не познава истинската си личност. Когато той започне да преживява освобождение, истинската му личност трябва да приеме Исус. Исус трябва да започне да израства в човека, развивайки тази личност и правейки я онова, което Той иска тя да бъде. Ето защо освобождението на един шизофреник изисква време – понякога няколко месеца, дори година и повече. Освобождението трябва да бъде балансирано с развитието на истинската личност. То не трябва да се ускорява, защото ако е твърде бързо, човекът няма да има на какво да се облегне. Ако всеки демон от шизофреника бъде изгонен изведнъж, човекът ще се почувства напълно изгубен. Идентифицирането с истинския себе си изисква време. Когато шизофреничната натура бъде изгонена, трябва напред да излезе истинската личност, за да я замести. Нека илюстрирам какво може да стане, когато шизофреникът се намира в процес на освобождение. Той може би се учи да се подчинява на власт и преживява следния тест: Възниква ситуация, в която трябва да се покорява. Той няма навик да бъде покорен. Какво ще направи? Ще се върне ли обратно в отхвърляне... ще отиде ли в стаята си? ...ще си скрие ли лицето? ...ще откаже ли да говори с другите? Или ще се дръпне в бунт... изразявайки гняв? ...ставайки предизвикателен? ...показвайки упорство? Или ще позволи природата на Исус да излезе... отзовавайки се? ...предавайки се на властта на Бог? ...ставайки покорен? Решението е негово. Той трябва да пожелае да излезе от съгласие с демоните и да разчупи старите навици. Истинската личност трябва да е станала достатъчно силна, за да устоява докрай правилното решение.

В горната част на рисунката между ръцете може да се види завихряне. Това представлява "ураган". Шизофреничният човек постоянно създава `бури` около себе си. Той е хванат в тези бури и останалите трябва да се съобразяват с това, което се случва. Забележи, че някои от стрелите също имат завихряния или `урагани`. Ако човекът, който се опитва да общува с него, е също нестабилен, той внася своята буря в бурята на шизофреника. Тогава се получава буря в бурята. Другите стрели са прави. Те изобразяват хората, които са стабилни и могат да се справят с `урагана` по стабилен начин. Такъв човек може да се въвлече в бурята, без да бъде повреден или наранен. Той не е обхванат от бъркотията. Служителят с освобождение трябва да може да дойде точно като такава права стрела. Тези моменти на буря създават условия да се оформи корена на огорчението (виж дясната ръка) и да прониква по-дълбоко и по-дълбоко.

Сега нека видим какво изобразяват другите пръсти на лявата ръка. Безименният пръст е означен като похот. Господ ми показа, че този пръст „венчава” човека за света поради нуждата му от любов. Похотта се корени в отхвърлянето. Ако някой не е получил достатъчно любов по нормалните начини, плътската природа ще започне да търси друг вид любов – чувствената любов. По този начин се отваря врата, за да влезе похот. Друг придружаващ го дух от същата група е похотливи фантазии, които могат да накарат човека да си представя, че е велик любовник от света на филмите или да фантазира сексуални преживявания, които по-късно могат да доведат и до публични действия. Духът на проститутката при жените може да се проявява в начина на обличане и в предизвикателното поведение. Сексуалните извращения представляват много силни опити да се превъзмогне отхвърлянето. Сексуалните преживявания реални или въображаеми, никога не могат да задоволят нуждата от истинска любов. Те са заместителите на дявола за истинската любов и оставят човека изпълнен с разочарование и вина. Малкият пръст на лявата ръка представлява несигурност и малоценност. Това е още едно от проявленията на отхвърлянето. Човекът, който има силно чувство на отхвърляне, се чувства несигурен и малоценен. Показалецът на лявата ръка представлява „самоосъждение". Този демон кара човека да се обърне срещу себе си и да събори чувството си за собствено достойнство. В повечето случаи сме установили, че „самоосъждението” се комбинира с „принуждение за изповядване”. Например, ако даден човек е паднал в неморалност, той не намира покой, докато не изповяда своето злодеяние. Той обикновено споделя с онези, които би трябвало да го обичат най-много. Той се чувства принуждаван да направи това, в опита си да „шокира” другите принудително да му обърнат внимание и по този начин да намери заместител за липсващата му любов.

Сега нека да се придвижим към дясната ръка на рисунката. Средният пръст е обозначен като `бунт`. Както вече видяхме бунтът идентифицира една от личностите, създадена от демоните. Тази група от демони може да се опише като демони, компенсиращи духовете на отхвърляне. Бунтът е противоположен на отхвърлянето. Едното е силно изразено и бурно, а в другото има отдръпване и несигурност.

Безименният пръст на дясната ръка представлява своеволието. Този демон `венчава` човека за егоистичните му желания. Това отваря пътя за упорство, егоизъм и неподатливост на обучение. Отново се сблъскваме с компенсация на отхвърлянето. Тъй като човекът е бил отхвърлен или се страхува от отхвърляне, той е тласкан към самоугаждане и самоиздигане. По този начин той се опитва да превъзмогне чувството на отхвърляне. Показалецът е наречен обвинение. Това също е компенсиращ демон. Той отвлича вниманието от отхвърлянето. Търси начин да елиминира концентрирането върху себе си, като насочва вниманието към другите. Левият показалец сочи към самия човек: „Аз съм виновен”, докато десният сочи към другите: „Ти си виновен”. Демонът на обвинение отваря врата за придружаващите го духове на осъждение. Малкият пръст на дясната ръка е самозаблуждение. Съпровождащите го духове са: заблуда, самозаблуда и гордост. Тези три духа на егото усилват гордостта. Гордостта е една друга компенсация за отхвърлянето. Човек, който се чувства отхвърлен, иска да се чувства важен. Духът на заблуда идва при него и казва: „Ти НАИСТИНА си някой”, „Ти си духовен гигант” или някакъв друг гигант. Егото, което е било наранено, сякаш получава тласък. Но всичко това има демонична природа. То само води към по-голямо разстройване и разочарование.

Веднъж, когато служехме с освобождение, констатирахме, че дух на самоизмама беше убедил 13 годишно момиче в това, че то е на 19 години. Тя си беше променила името, за да подхожда на тази друга личност. Опитваше се да мисли, говори и действа, като това по-голямо момиче. Беше подтиквана да надмине своите възможности и нормалната си възраст. Това само усилваше опресията върху нея.

По време на откровението Господ ми показа, че палците представят „параноичната" фаза на шизофренията. Част от нея е представена от левия палец, защото е закоренена в отхвърлянето. От страната на отхвърлянето са духове на ревност и завист. Тези, които са били лишени от взаимоотношение, снабдяващо нуждата им от любов, стават ревниви и завиждат на онези, които преживяват необходимата любов. От страната на бунта са духовете на недоверие, подозрение, страхове и преследване. Има още един демон в тази последна група и той се нарича „честна конфронтация на всяка цена”. Подозрението и недоверието се надигат в човека, докато той не бъде принуден да се конфронтира с някого. След конфронтацията напрежението в него затихва за известно време. Но то оставя атакувания човек да се занимава с раните си. Човекът, действащ под влиянието на параноични демони, е доста нечувствителен за това – колко хора наранява, но е свръхчувствителен към всяка обида спрямо него.

Съдейки по многобройните случаи, в които сме служили на шизофреници, откровението, описано чрез пръстите се е доказало безпогрешно. Досега не сме открили никакви пропуски.

Демоните, изброени на дланта на лявата ръка са представители на други духове, които обикновено се намират от страната на отхвърлянето на шизофреничния модел. Те имат малки различия при отделните хора. Списъкът е по-скоро предполагаем, отколкото изчерпателен. Очевидно е в повечето случаи, че демоните, изброени на лявата ръка са по някакъв начин свързани с триадата духове от типа на отхвърлянето: отхвърляне, страх от отхвърляне и самоотхвърляне. Списъкът с демоните на дясната ръка включва контрол и собственическо отношение. Те са пряко свързани с бунта. „Защото бунтът е като греха на магьосничество и упорството, като нечестието и идолопоклонството.” /І Царе 15:23а/.

Този стих може да бъде интерпретиран по два начина. Първо, аз разбирам, че в очите на Бога бунтът е такава мерзост, както и самото чародейство. Разбирам, че човек, който има бунтовна природа, има природата на чародеец. Целта на чародейството е да контролира. Това е контролиране на друг човек чрез съзнателно или несъзнателно прилагане на силата на злите духове. Бунтът често пъти води до контрол.

Сега нека продължим с дясната ръка. Има „корен на огорчение”. През целия си живот човек има някакви конфликти. Неща се случват и думи се изричат, които изискват отношение на простителност. Тук именно стои проблемът на шизофреника. Той е неспособен да прощава. Той има дух на непростителност. Нещата, които са станали преди 30 години, са все така живи днес, както и в момента, когато са се случили. Коренът на непростителността се поддържа жив и от него израстват негодувание, омраза, гняв, отмъщение, насилие и убийство. Възможно е и други демони да са свързани с такъв корен на огорчение.

Как може шизофреникът да излезе от цялата тази каша и бъркотия? Трите основни области, в които трябва да се завладява са: ОТХВЪРЛЯНЕ, БУНТ и КОРЕНА НА ОГОРЧЕНИЕ. Когато се победи в тези три области, „къщата” (животът) трябва да се изпълни с даване и получаване на любов, с покоряване на всяка поставена власт и с прошка на всички хора, без оглед на обстоятелствата.

Когато тези три области са завладени, свързаните с тях духове изгубват силата си. Необходима е решителност. Човекът трябва твърдо да каже: „АЗ ЩЕ БЪДА РАЗЛИЧЕН! АЗ НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ НА ДЕМОНИТЕ ДА УПРАВЛЯВАТ ЖИВОТА МИ!” и скоро след това ще види победата.

В долната част на рисунката, между ръцете има една малка фигура, наречена „истинският аз”. Когато се служи с освобождение, след известен период от време „истинският аз” трябва да се надигне (описано чрез стрелите) и да се отдели от шизофреничните личности, чрез излизане от споразумение с цялото им влияние и с всичко, което те представляват. „Истинският аз” трябва да приеме природата на Самия Христос. Духовните преживявания, като четене на Библията, молитва, пост, хваление и общение с други вярващи са важни за успеха на освобождението. Тези духовни „упражнения” ще ускорят процеса на освобождение, когато животът на човека се изпълни с положителни неща от Исус Христос.

Това е тежка работа както за шизофреника, така и за служителя с освобождение. Много се възхищавам от шизофреници, които се борят до победа. Възхищавам се от тези победи повече от които и да е други случаи на освобождение. Освобождението от шизофрения е най-въвличащото и изискващо най-много решителност освобождение, което сме срещали.” Ида Мае Хамънд