Предмет на тп – тп е нов правен отрасъл. До началото на 19в е част от гп и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези отношения

ДИСПИЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Дисциплинарната отговорност (ДО) е самостоятелен вид юридическа отговорност. Както всяка юридическа отговорност и ДО се изразява в налагането на определени неблагоприятни ПП и лишения на лицето заради извършено от него нарушения.

• 
  Характерът на неблагоприятните последици, които се налагат на лицето. Те се изразяват в налаганите му дисциплинарни наказания. Всички те засягат правата на Р/С. ДО се прилага спрямо ФЛ – Р/С, за разлика от гражданската отговорност, която е правовъзстановяваща и може да бъде търсена и от правоприемници на задълженото лице;
  
• 
  Правонарушението, за което се налага ДО, е нарушение на ТД;
  
• 
  ДО се налага от работодателя. Той е дисциплинарнонаказващият орган. Той не е и не действа като държавен орган, а като страна по ТПО. Съществена особеност на ДО е, че при нея дисциплинарното наказване се осъществява от една от страните по ТПО – от изправната, спрямо другата – неизправната страна по ТПО;
  
• 
  ДО се реализира в ПО, което се създава при нейното налагане. То възниква, функционира и се прекратява при налагането й. Характеризира се със специалния правопораждащ го ЮФ – правонарушението
  
• 
  ДО се реализира в рамките на определено дисциплинарно производство.
  

Нарушението на ТДис е вид правонарушение. Като правонарушение то се характеризира с три основни общи белега:

* То е човешко деяние – действие или бездействие.

* То е противоправно деяние, т.е. противно на установените правни норми.

* От субективна страна правонарушението се характеризира с наличието на вина при извършването му. Поведението на дееца – извършител на правонарушението, е умишлено или непредпазливо.

Състав на нарушението – има 2 елемента:

1. 
   От обективна страна: необходимо е да имаме човешко ДЕЙСТВИЕ (бездействие), което по своята същност е противоправно;;
   
2. 
   От субективна страна – извършителя на действието следва да има КАЧЕСТВОТО Р/С и наличие на ВИНА.
   

Чл.187 обхваща съставите на основните нарушения на ТДис – закъснение, преждевременно напускане на работа, неизпълнение на възложената работа и др. Изброяването на чл.187 е примерно. Затова и т.10 на чл.187 обявява за нарушения на ТДис и “неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникване на ТПО”.

Някои от нарушенията на ТДис са формални, а други – резултатни:

• 
  Формални са нарушенията, при които е достатъчно само неизпълнението на трудовите задължения, без да се изисква настъпване на определен резултат – вреда и др. Такива нарушения са: неизпълнение на законните нареждания на работодателя, неспазване на техническите и технологичните правила и др.;
  
• 
  Резултатни са нарушенията, част от състава на които е и настъпването на определен противоправен резултат (вреда), както и наличието на причинна връзка между деянието на Р/С и този правнорелевантен за съответното нарушение резултат. Такива нарушения на ТДис са: произвеждане на некачествена продукция, увреждане на имуществото на работодателя и др. (чл.187, т.4 и 9).
  

1. 
   Нарушения на задълженията на Р/С относно РВ (чл.187, т.1). Те обхващат следните отделни нарушения: закъснение за работа, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа (те се отнасят до неспазване на установената продължителност на работното време) или неуплътняване на работното време (това е неспазване на интензивността на труда през работното време, т.е. на задължението на Р/С да “насища” работното време с трудови усилия, да изпълнява само трудовите си задължения през цялото продължение на работното време);
   
2. 
   Явяване на Р/С на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи (чл.187, т.2). Р/С е длъжен да се явява на работа отпочинал и трезв, в добро и равновесно психическо състояние, за да може да изпълнява пълноценно възложената му работа;
   
3. 
   Нарушения на ТД, свързани с неизпълнение на възложената работа (чл.187, т.3-5 и 7). Това е най-голямата група нарушения на ТД и обхваща следните нарушения:
   

* неспазване на техническите и технологичните правила, по които трябва да се извършват трудовите операции;

* неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труда;

* произвеждане на некачествена продукция;

* неизпълнение на законните нареждания на РД: неговите заповеди, указания, разпореждания.

4) Нелоялно отношение към работодателя (чл.187, т.8). ТПО е правоотношение intuitu personae. То изисква от Р/С да се отнася към работодателя почтено, с уважение, да зачита неговите интереси и т.н. В състава на групата на тези нарушения се отнасят следните дисциплинарни нарушения:

@ Злоупотреба с доверието на работодателя. Това нарушение може да бъде извършено само умишлено. То се свежда до умишлено използване от Р/С на доверието на работодателя, за да извлече за себе си или за другиго облага или да навреди на работодателя. Например: дребни кражби на имущество, предоставяне на неточни сведения за потребителските качества на неговата продукция и др.

@ Разпространяване на поверителни сведения за дейността на работодателя, за неговото предприятие, технология и т.н. Това нарушение може да бъде извършено както умишлено, така и по небрежност.

@ Уронване на доброто име на работодателя. То се изразява в разпространяване на сведения и информация за него, които отблъскват клиентелата, намаляват доверието в него и в потребителските качества на произвежданата продукция. Без значение е дали тези сведения са верни или са неверни. Това нарушение може да бъде извършено както умишлено, така и по непредпазливост.

@ Нелоялно отношение към работодателя. Това е обобщаващо – “родово” нарушение, което се извежда логически от задължението на Р/С за лоялно отношение към работодателя по чл.126, т.9.

5) Увреждане на имуществото на работодателя (чл.187, т.9). То се изразява в намаляване на имуществото на работодателя и неговото разпиляване, похабяване на материали и други негови средства от имуществото му. Това нарушение е в основата на имуществената отговорност на Р/С по ТПО.

Кумулиране на ДО с др.видове юридически отговорности: имуществена, Административно Наказателна Отговорност и наказателна. Това означава: когато правонарушението, за което се налага дисциплинарната отговорност, освен белезите на нарушение на трудовата дисциплина причинява и материална вреда на работодателя или съдържа белезите на административно нарушение или на престъпление, на Р/С може да се наложи съответно освен дисциплинарна още и имуществена, АНОтг. и наказателна отговорност. ДО може да се кумулира:

а) поотделно с имуществената, с АНО или с наказателната отговорност;

б) заедно с имуществената и с наказателната отговорност;

в) заедно с имуществената и АНО.

1. 
   Забележката е най-лекото ДН. То се състои в отправен изричен укор от работодателя за извършеното от Р/С нарушение на трудовата дисциплина. Чрез него работодателят официално привлича вниманието на Р/С върху извършеното от него нарушение и му посочва, че то е отклонение от дължимото правосъобразно поведение.
   
2. 
   Предупреждението за уволнение се състои в обръщане н внимание, че ако Р/С продължава да върши нарушения на трудовата дисциплина, може да последва едностранно прекратяване на ТПО от работодателя – уволнение.
   
3. 
   Уволнението е най-тежкото ДН. То има двояко значение:
   

б) прекратява едностранно, внезапно и изведнъж ТПО с Р/С.

Посочените ДН са общи за всички Р/С. Наред с това действащото право познава и някои специални режими на дисциплинарно наказване. Така чл.9(2) от Указа за работа на ръководния и изпълнителския състав на железопътния транспорт, установява за ръководния и изпълнителски състав в железопътния транспорт следните ДН: забележка, предупреждение за уволнение, понижение в звание и уволнение.

ДН трябва да бъдат отграничавани от временното отстраняване от работа. То представлява забрана за Р/С в рамките на съществуващото ТПО да продължи да изпълнява определената му работа. Това временно отстраняване от работа може да бъде :

• 
  Отстраняване от работодателя или непосредствен ръководител, когато Р/С се явява на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите задължения, или употребява през работното време алкохол или друго силно упойващо средство (чл.199). То продължава докато Р/С възстанови годността си да изпълнява определената му работа;
  
• 
  Отстраняване от работа на Р/С, който не е запознат с правилата за ЗБ условия на труда или не притежава необходимата правоспособност (чл.404, ал.1,т.5). То се прилага от Главната инспекция по труда и от нейните органи;
  
• 
  Отстраняване от работа на заразоносители и носители на паразити, които са опасни за здравето на околните, от органите на държавния санитарен контрол (чл.21, т.6 ЗНЗ);
  
• 
  Отстраняване на обвиняемия от длъжност (чл.69,ал.1 НПК). То се прилага от съда, който разглежда делото, когато престъплението е извършено във връзка с работата и има достатъчно основание да се счита, че служебното положение на обвиняемия ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. То се отменя, когато отпадне нуждата от тази мярка.
  

Въпросите, които поставя ДП, могат да бъдат разделени на две групи: а) Предварителни общи въпроси на ДП; б) Фази, през които протича ДП.

• 
  Органите, които налагат ДН са работодателят или друг орган, оправомощен за това от закона. В преобладаващия брой случаи ДН се налагат от РД. Освен него дисциплинарно наказващ орган при определени условия може да бъде още:
  

@ Друг орган, оправомощен от закон. Оправомощаването трябва да стане със закон, а не с друг нормативен акт – например подзаконов.

• 
  Срокове за налагане - ДН могат да бъдат налагани в определен срок след извършване на дисциплинарните нарушения (чл.194). Това е част от общия въпрос за давността при наказване за извършени правонарушения. За ДН са установени два срока:
  

+ не по-късно от 1 година от извършването му.

2-месечният срок от откриването се включва в 1-годишния срок от извършването на нарушението. Тези срокове са преклузивни. С тяхното изтичане дисциплинарната власт се погасява и дисциплинарнонаказващият орган не може да я упражнява.

Особености съществуват относно сроковете за налагане на ДН за дисциплинарни нарушения, които освен нарушения на трудовата дисциплина са и престъпления или административни нарушения, свързани с възложената работа. За тях 2-месечният срок от откриването и 1-годишният срок от извършването по чл. 194(1) започват да текат от влизането в сила на осъдителната присъда или наказателното постановление, с което е установено и наказано съответното престъпление или административно нарушение.

Действащото право установява специфични правила и за спирането на сроковете за налагане на ДН (чл.194,ал.3). Това е допустимо в два случая:

• 
  Първият е, когато подлежащият на ДН Р/С е в законоустановен отпуск. Спирането трае, докато продължава отпускът;
  
• 
  Вторият е, докато стачката не бъде призната за незаконна, в която Р/С е участвал по реда на чл. 17 ЗУКТС.
  

Работодателят трябва да изпълни това свое задължение преди налагането на дисциплинарното наказание в рамките на ДП. РД се освобождава от това задължение само ако обясненията на Р/С не са били изслушани или дадени “по вина на Р/С” (чл.193, ал.3). Обстоятелството, че Р/С се е отказал да даде обяснения, трябва да се установи във всеки случай. Законът придава важно правно значение на задължението на работодателя да изслуша или да поиска обясненията на Р/С. Ако работодателят не изпълни това свое задължение, “съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество”.

* Посочване на името на нарушителя – това е името на дисциплинарно наказвания Р/С.

* Нарушението, за което се налага ДН – то се изразява в кратко описание на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и неговото подвеждане под състава на дисциплинарно нарушение по чл.187 КТ.

* Времето на извършването му.

* Мотиви на заповедта – трябва да излагат съображенията, поради които работодателят е решил да накаже съответния Р/С.

* Видът на наказанието – посочват се едно от трите наказания по чл.188 КТ.

* Законният текст, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание -– номера на члена, алинеята.

Не е изрично посочено, но е подразбиращо се, изискването за подписване на заповедта.

• 
  Р/С се смята за дисциплинарно наказан;
  
• 
  започват да текат и се изчисляват и сроковете за обжалването й по чл.358;
  
• 
  се изчисляват сроковете за заличаването на ДН.
  

• 
  Заличаване по закон – то настъпва по силата на закона с изтичането на 1 година от налагането му. За това заличаване не е необходимо никакво изрично действие на Р/С или от работодателя;
  
• 
  Заличаване от работодателя (чл.198 КТ). То се извършва преди изтичане на 1-годишния срок от действието на наложеното дисциплинарно наказание. Предпоставката за неговото извършване е отрицателна: Р/С да не е извършил през времето, докато тече срокът на неговата дисциплинарна наказаност, друго или други нарушения на трудовата дисциплина. Заличаването се извършва по преценка на работодателя и с негова мотивирана писмена заповед.
  

ИО на Р/С получи самостоятелна законова уредба с КТ от 1951г. Действащата правна уредба се съдържа в чл.203-212. Тя е законова и изчерпва цялата трудовоправна уредба на ИО на Р/С. За нея не е предвидено издаването на подзаконови нормативни актове.

ИО на Р/С се характеризира с няколко основни общи черти:

1. 
   Тя е отговорност на Р/С като страна по ТПО. Прилага се само за Р/С, а не и за други лица и други ПО;
   
2. 
   Тя е отговорност за причинени вреди от Р/С на РД при и по повод изпълнение на неговите трудови задължения;
   
3. 
   Тя е отговорност за виновно неизпълнение на задължението на Р/С да пази имуществото на работодателя, с което той е в досег при и по повод изпълнение на възложената му работа – чл.126, т.8. То възниква с учредяването на ТПО и съществува, докато ТПО съществува. Част е от законовото съдържание на ТПО.
   

ИО на Р/С е вид гражд.отговорност, тя винаги е договорна, защото произтича от ТПО, а не е деликтна отговорност! Субекти на задължението за обезвреда е самия Р/С причинил вредата. Отговорността е само лична. РД тук е страна, която търси обезвреда. Основанието за обезвреда е ЮФ – вредоносно нарушение на труд.задължения. ФС на ИО се състои от :

• 
  Обективна страна – противоправно действие/бездействие + наличие на вреда (а не пропусната полза) + причинна връзка м/у действието и вредата;
  
• 
  Субективна страна – наличие на вина.
  

Основното деление на ИО на Р/С, което има практически важно значение, е с оглед на размера на отговорността, която понася Р/С, съпоставена с размера на причинената вреда. В зависимост от този критерий ИО на Р/С се дели на два основни вида:

1. 
   Ограничена и
   
2. 
   Пълна.
   

а) Умишлено причиняване на вредата – когато Р/С е искал и съзнателно се е стремял към увреждането на имуществото на работодателя;

б) Причиняване на вреда в резултат на извършено престъпление. В тези случаи вредата, причинена на работодателя е елемент от извършено престъпление;

в) Причинени вреди от Р/С не при или по повод на изпълнението на трудовите задължения – това са случаите, при които Р/С причинява вреда на работодателя вън от трудовите му задължения; не при и по повод на работата, която му е възложена.

а) имуществени вреди, причинени на работодателя. Това са всички преки и непосредствени вреди, породени от неправомерното поведение на Р/С;

б) неимуществени вреди.

Деликтната отговорност на Р/С за вреди, причинени на работодателя, се осъществява по съдебен ред – чл.211, изр.1. А това е редът на осъдителното исково производство по чл.79-255 ГПК.