Предмет на тп – тп е нов правен отрасъл. До началото на 19в е част от гп и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези отношения



страница8/20
Дата14.08.2018
Размер3.67 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20
ДИСПИЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

понятие, правна х-ка, общи предпоставки

Дисциплинарната отговорност (ДО) е самостоятелен вид юридическа отговорност. Както всяка юридическа отговорност и ДО се изразява в налагането на определени неблагоприятни ПП и лишения на лицето заради извършено от него нарушения.



Спецификата на ДО като самостоятелен вид юридическа отговорност се изразява в няколко насоки:

  • Характерът на неблагоприятните последици, които се налагат на лицето. Те се изразяват в налаганите му дисциплинарни наказания. Всички те засягат правата на Р/С. ДО се прилага спрямо ФЛ – Р/С, за разлика от гражданската отговорност, която е правовъзстановяваща и може да бъде търсена и от правоприемници на задълженото лице;

  • Правонарушението, за което се налага ДО, е нарушение на ТД;

  • ДО се налага от работодателя. Той е дисциплинарнонаказващият орган. Той не е и не действа като държавен орган, а като страна по ТПО. Съществена особеност на ДО е, че при нея дисциплинарното наказване се осъществява от една от страните по ТПО – от изправната, спрямо другата – неизправната страна по ТПО;

  • ДО се реализира в ПО, което се създава при нейното налагане. То възниква, функционира и се прекратява при налагането й. Характеризира се със специалния правопораждащ го ЮФ – правонарушението

  • ДО се реализира в рамките на определено дисциплинарно производство.

О. Диспицлинарно производство - съвкупност от последователно извършвани правни действия за установяване на правонарушението, определяне и налагане на дисциплинарното наказание.

ДО възниква при нарушение на ТДис. То е необходимата и достатъчна предпоставка - основанието, за търсене на ДО. Неговата правна същност се извлича от чл.186, изр. 1, който съдържа неговата легална дефиниция.

Нарушението на ТДис е вид правонарушение. Като правонарушение то се характеризира с три основни общи белега:

* То е човешко деяние – действие или бездействие.

* То е противоправно деяние, т.е. противно на установените правни норми.

* От субективна страна правонарушението се характеризира с наличието на вина при извършването му. Поведението на дееца – извършител на правонарушението, е умишлено или непредпазливо.

Състав на нарушението – има 2 елемента:


  1. От обективна страна: необходимо е да имаме човешко ДЕЙСТВИЕ (бездействие), което по своята същност е противоправно;;

  2. От субективна страна – извършителя на действието следва да има КАЧЕСТВОТО Р/С и наличие на ВИНА.

Субект на нарушението на ТДис може да бъде само Р/С, т.е. ФЛ, което предоставя работната си сила по ТПО. Без значение е основанието, от което е възникнало ТПО: трудов договор, конкурс, избор.

Обект на нарушението е ТДис, като съвкупност от трудовите задълж.на Р/С по ТПО.

Чл.187 обхваща съставите на основните нарушения на ТДис – закъснение, преждевременно напускане на работа, неизпълнение на възложената работа и др. Изброяването на чл.187 е примерно. Затова и т.10 на чл.187 обявява за нарушения на ТДис и “неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникване на ТПО”.

Някои от нарушенията на ТДис са формални, а други – резултатни:


  • Формални са нарушенията, при които е достатъчно само неизпълнението на трудовите задължения, без да се изисква настъпване на определен резултат – вреда и др. Такива нарушения са: неизпълнение на законните нареждания на работодателя, неспазване на техническите и технологичните правила и др.;

  • Резултатни са нарушенията, част от състава на които е и настъпването на определен противоправен резултат (вреда), както и наличието на причинна връзка между деянието на Р/С и този правнорелевантен за съответното нарушение резултат. Такива нарушения на ТДис са: произвеждане на некачествена продукция, увреждане на имуществото на работодателя и др. (чл.187, т.4 и 9).

Вината е съществен елемент на нарушението на ТДис. Голяма част от нарушенията на ТДис се извършват и в двете форми на вина – умисъл и небрежност (непредпазливост). На практика най-често нарушенията на ТДис се извършват по небрежност: немарливост, невнимание и др. От друга страна, има нарушения на ТДис, които могат да бъдат извършени само умишлено: злоупотреба с доверието на работодателя, ощетяване на граждани от Р/С в търговията чрез измама в цената, теглото и т.н.

Основните нарушения на ТДис, примерно изброени в чл.187, могат да бъдат систематизирани в няколко групи според непосредствения им обект на нарушение:

  1. Нарушения на задълженията на Р/С относно РВ (чл.187, т.1). Те обхващат следните отделни нарушения: закъснение за работа, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа (те се отнасят до неспазване на установената продължителност на работното време) или неуплътняване на работното време (това е неспазване на интензивността на труда през работното време, т.е. на задължението на Р/С да “насища” работното време с трудови усилия, да изпълнява само трудовите си задължения през цялото продължение на работното време);

  2. Явяване на Р/С на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи (чл.187, т.2). Р/С е длъжен да се явява на работа отпочинал и трезв, в добро и равновесно психическо състояние, за да може да изпълнява пълноценно възложената му работа;

  3. Нарушения на ТД, свързани с неизпълнение на възложената работа (чл.187, т.3-5 и 7). Това е най-голямата група нарушения на ТД и обхваща следните нарушения:

* неизпълнение на възложената работа, т.е. на трудовите операции, които включва съответната трудова функция;

* неспазване на техническите и технологичните правила, по които трябва да се извършват трудовите операции;

* неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труда;

* произвеждане на некачествена продукция;

* неизпълнение на законните нареждания на РД: неговите заповеди, указания, разпореждания.

4) Нелоялно отношение към работодателя (чл.187, т.8). ТПО е правоотношение intuitu personae. То изисква от Р/С да се отнася към работодателя почтено, с уважение, да зачита неговите интереси и т.н. В състава на групата на тези нарушения се отнасят следните дисциплинарни нарушения:

@ Злоупотреба с доверието на работодателя. Това нарушение може да бъде извършено само умишлено. То се свежда до умишлено използване от Р/С на доверието на работодателя, за да извлече за себе си или за другиго облага или да навреди на работодателя. Например: дребни кражби на имущество, предоставяне на неточни сведения за потребителските качества на неговата продукция и др.

@ Разпространяване на поверителни сведения за дейността на работодателя, за неговото предприятие, технология и т.н. Това нарушение може да бъде извършено както умишлено, така и по небрежност.

@ Уронване на доброто име на работодателя. То се изразява в разпространяване на сведения и информация за него, които отблъскват клиентелата, намаляват доверието в него и в потребителските качества на произвежданата продукция. Без значение е дали тези сведения са верни или са неверни. Това нарушение може да бъде извършено както умишлено, така и по непредпазливост.

@ Нелоялно отношение към работодателя. Това е обобщаващо – “родово” нарушение, което се извежда логически от задължението на Р/С за лоялно отношение към работодателя по чл.126, т.9.

5) Увреждане на имуществото на работодателя (чл.187, т.9). То се изразява в намаляване на имуществото на работодателя и неговото разпиляване, похабяване на материали и други негови средства от имуществото му. Това нарушение е в основата на имуществената отговорност на Р/С по ТПО.

Кумулиране на ДО с др.видове юридически отговорности: имуществена, Административно Наказателна Отговорност и наказателна. Това означава: когато правонарушението, за което се налага дисциплинарната отговорност, освен белезите на нарушение на трудовата дисциплина причинява и материална вреда на работодателя или съдържа белезите на административно нарушение или на престъпление, на Р/С може да се наложи съответно освен дисциплинарна още и имуществена, АНОтг. и наказателна отговорност. ДО може да се кумулира:

а) поотделно с имуществената, с АНО или с наказателната отговорност;

б) заедно с имуществената и с наказателната отговорност;

в) заедно с имуществената и АНО.



37

ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

видове, критерии за определянето им, ред за налагане на дисципл.наказания
ДО се реализира чрез дисциплинарните наказания (ДН). Те са изброени изчерпателно в чл.188 и включват: забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. И трите наказания са юридически: налагат се за правонарушения от оправомощено за това лице в упражняване на предоставената му от закона дисциплинарна власт. Две от тези три наказания – забележката и предупреждението за уволнение, имат морално значение в смисъл, че са насочени да въздействат върху поведението на Р/С в продължаващото да съществува негово ТПО.

  1. Забележката е най-лекото ДН. То се състои в отправен изричен укор от работодателя за извършеното от Р/С нарушение на трудовата дисциплина. Чрез него работодателят официално привлича вниманието на Р/С върху извършеното от него нарушение и му посочва, че то е отклонение от дължимото правосъобразно поведение.

  2. Предупреждението за уволнение се състои в обръщане н внимание, че ако Р/С продължава да върши нарушения на трудовата дисциплина, може да последва едностранно прекратяване на ТПО от работодателя – уволнение.

  3. Уволнението е най-тежкото ДН. То има двояко значение:

а) изразява дисциплинарната власт на работодателя и дава израз на острото му недоволство от поведението на Р/С;

б) прекратява едностранно, внезапно и изведнъж ТПО с Р/С.

Посочените ДН са общи за всички Р/С. Наред с това действащото право познава и някои специални режими на дисциплинарно наказване. Така чл.9(2) от Указа за работа на ръководния и изпълнителския състав на железопътния транспорт, установява за ръководния и изпълнителски състав в железопътния транспорт следните ДН: забележка, предупреждение за уволнение, понижение в звание и уволнение.

ДН трябва да бъдат отграничавани от временното отстраняване от работа. То представлява забрана за Р/С в рамките на съществуващото ТПО да продължи да изпълнява определената му работа. Това временно отстраняване от работа може да бъде :



  • Отстраняване от работодателя или непосредствен ръководител, когато Р/С се явява на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите задължения, или употребява през работното време алкохол или друго силно упойващо средство (чл.199). То продължава докато Р/С възстанови годността си да изпълнява определената му работа;

  • Отстраняване от работа на Р/С, който не е запознат с правилата за ЗБ условия на труда или не притежава необходимата правоспособност (чл.404, ал.1,т.5). То се прилага от Главната инспекция по труда и от нейните органи;

  • Отстраняване от работа на заразоносители и носители на паразити, които са опасни за здравето на околните, от органите на държавния санитарен контрол (чл.21, т.6 ЗНЗ);

  • Отстраняване на обвиняемия от длъжност (чл.69,ал.1 НПК). То се прилага от съда, който разглежда делото, когато престъплението е извършено във връзка с работата и има достатъчно основание да се счита, че служебното положение на обвиняемия ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. То се отменя, когато отпадне нуждата от тази мярка.

Тези 4 случая на временно отстраняване от работа по действащото право налагат две общи бележки. Първата е, че това е временно и ненормално състояние на ТПО, при което е спряно неговото изпълнение по заповед на оправомощеното от закона лице (РД) или държавен орган (съд). Забраната е наложена против волята на Р/С в защита на публични интерес. Докато трае временното отстраняване, Р/С не изпълнява трудовата си функция, поради което не получава дължимата контрапрестация за това – трудовото възнаграждение. Втората бележка е от общотеоретичен характер. Временното отстраняване по чл.199 дава основание да се заключи за наличието на една нова правна фигура в трудовото право – принудителни дисциплинарни мерки (мерки за дисциплинарна принуда).
ДИСЦИПЛИНАРНО ПРОИЗВОДСТВО :

Въпросите, които поставя ДП, могат да бъдат разделени на две групи: а) Предварителни общи въпроси на ДП; б) Фази, през които протича ДП.



Предварителните общи въпроси на ДП се отнасят до: а) органите, които налагат ДН и б) сроковете за налагане на ДН.

  • Органите, които налагат ДН са работодателят или друг орган, оправомощен за това от закона. В преобладаващия брой случаи ДН се налагат от РД. Освен него дисциплинарно наказващ орган при определени условия може да бъде още:

@ Определено от работодателя лице. Това е ръководител на поделение в предприятието или непосредствен ръководител, в тези случаи РД трябва изрично с нарочен акт – заповед, разпореждане, да определи това лице. В оправомощителния акт трябва да бъде посочен и обемът на предоставената дисциплинарна власт;

@ Друг орган, оправомощен от закон. Оправомощаването трябва да стане със закон, а не с друг нормативен акт – например подзаконов.



  • Срокове за налагане - ДН могат да бъдат налагани в определен срок след извършване на дисциплинарните нарушения (чл.194). Това е част от общия въпрос за давността при наказване за извършени правонарушения. За ДН са установени два срока:

+ 2 месеца от откриване на нарушението; и

+ не по-късно от 1 година от извършването му.

2-месечният срок от откриването се включва в 1-годишния срок от извършването на нарушението. Тези срокове са преклузивни. С тяхното изтичане дисциплинарната власт се погасява и дисциплинарнонаказващият орган не може да я упражнява.

Особености съществуват относно сроковете за налагане на ДН за дисциплинарни нарушения, които освен нарушения на трудовата дисциплина са и престъпления или административни нарушения, свързани с възложената работа. За тях 2-месечният срок от откриването и 1-годишният срок от извършването по чл. 194(1) започват да текат от влизането в сила на осъдителната присъда или наказателното постановление, с което е установено и наказано съответното престъпление или административно нарушение.


СПИРАНЕ на дисциплинарното производство :

Действащото право установява специфични правила и за спирането на сроковете за налагане на ДН (чл.194,ал.3). Това е допустимо в два случая:



  • Първият е, когато подлежащият на ДН Р/С е в законоустановен отпуск. Спирането трае, докато продължава отпускът;

  • Вторият е, докато стачката не бъде призната за незаконна, в която Р/С е участвал по реда на чл. 17 ЗУКТС.

ФАЗИ на Дисциплинарното Производство :

Дисциплинарното производство обхваща 4 основни въпроса, които могат да бъдат определени и като фази на неговото протичане.

1. Установяването на факта на нарушението се извършва от работодателя. Това означава той да установи извършването на определено по ФС конкретно нарушение на трудовата дисциплина от Р/С. За да се установи фактът на дисциплинарното нарушение, РД е длъжен да събере необходимите за това доказателства, които го потвърждават: разпит на други лица, събиране на писмени и веществени доказателства и т.н. В тази фаза от развитието на ДП РД е длъжен да изслуша Р/С или да приеме писмените му обяснения (чл.193, ал.1).

Работодателят трябва да изпълни това свое задължение преди налагането на дисциплинарното наказание в рамките на ДП. РД се освобождава от това задължение само ако обясненията на Р/С не са били изслушани или дадени “по вина на Р/С” (чл.193, ал.3). Обстоятелството, че Р/С се е отказал да даде обяснения, трябва да се установи във всеки случай. Законът придава важно правно значение на задължението на работодателя да изслуша или да поиска обясненията на Р/С. Ако работодателят не изпълни това свое задължение, “съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество”.



2. Определянето на вида на ДН е следващият етап на ДП. Той започва, след като РД събере всички доказателства. В този етап РД преценява събраните доказателства и прави извода дали те потвърждават или опровергават извършеното ДНар. Когато събраните доказателства потвърждават извършването на дисциплинарното нарушение, работодателят може, т.е. има право да наложи или да не наложи дисциплинарно наказание. Това е така, защото налагането на дисциплинарно наказание и право на работодателя, което той може да упражни или да не упражни. Когато работодателят реши да наложи дисциплинарно наказание, той трябва да направи своя избор измежду дисциплинарните наказания по чл.188 КТ: забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Това е оценъчна дейност, при която работодателят е длъжен да се ръководи от няколко критерия и да спазва една забрана, установена в закона.

Критериите са установени в чл.189, 1 :

@ Тежестта на нарушението – това означава да се посочи конкретното нарушение и се оценят размерът, обемът и видът на неизпълнението на трудовото задължение, вредите, причинени на работодателя и т.н.

@ Обстоятелствата, при които е извършено нарушението – това означава да се оценят обстановката, в която е извършено нарушението, общият климат в предприятието или в съответното негово звено, моментът, в който е извършено нарушението и т.н.

@ Поведението на Р/С – дали провинилият се Р/С осъзнава неправомерността на извършеното нарушение, неговите неблагоприятни последици, мотивите, които са го тласкали към извършването му и т.н.

Забрана: За едно и също нарушение на ТДис не може да се налага два пъти ДНак.

3. Издаване на заповедта за дисциплинарно наказание. Заповедта за дисциплинарно наказание е волеизявление на работодателя за дисциплинарно наказание. Тя се издава в писмена форма. Писмената форма е форма за действителността на волеизявлението на работодателя. Следователно устно наложеното наказание е недействително.

Елементи съдържани в заповедтта за ДНак :

* Посочване на името на нарушителя – това е името на дисциплинарно наказвания Р/С.

* Нарушението, за което се налага ДН – то се изразява в кратко описание на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и неговото подвеждане под състава на дисциплинарно нарушение по чл.187 КТ.

* Времето на извършването му.

* Мотиви на заповедта – трябва да излагат съображенията, поради които работодателят е решил да накаже съответния Р/С.

* Видът на наказанието – посочват се едно от трите наказания по чл.188 КТ.

* Законният текст, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание -– номера на члена, алинеята.

Не е изрично посочено, но е подразбиращо се, изискването за подписване на заповедта.



4. Заповедта за ДН се връчва на наказания Р/С. Ако това е невъзможно, независимо от причините, които са породили тази невъзможност – заповедта за дисциплинарно наказание се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка на наказания Р/С. В този случай заповедта се смята за връчена в деня на получаване от Р/С на препоръчаното писмо, посочен в обратната разписка. Връчването на заповедта за ДН на Р/С има няколко Правни Последствия – от този ден насетне се счита:

  • Р/С се смята за дисциплинарно наказан;

  • започват да текат и се изчисляват и сроковете за обжалването й по чл.358;

  • се изчисляват сроковете за заличаването на ДН.

Заличаване на ДН. Това означава отпадане на дисциплинарната наказаност на Р/С. Заличаването има действие само за в бъдеще. Заличаването се отнася за ДН забележка и предупреждение за уволнение. Има две форми на заличаване:

  • Заличаване по закон – то настъпва по силата на закона с изтичането на 1 година от налагането му. За това заличаване не е необходимо никакво изрично действие на Р/С или от работодателя;

  • Заличаване от работодателя (чл.198 КТ). То се извършва преди изтичане на 1-годишния срок от действието на наложеното дисциплинарно наказание. Предпоставката за неговото извършване е отрицателна: Р/С да не е извършил през времето, докато тече срокът на неговата дисциплинарна наказаност, друго или други нарушения на трудовата дисциплина. Заличаването се извършва по преценка на работодателя и с негова мотивирана писмена заповед.

38

Имуществена отговорност на РАБОТНИКА

- понятие, правна х-ка, общи предпоставки, видове
Понятие и видове ИО на Р/С :

ИО на Р/С получи самостоятелна законова уредба с КТ от 1951г. Действащата правна уредба се съдържа в чл.203-212. Тя е законова и изчерпва цялата трудовоправна уредба на ИО на Р/С. За нея не е предвидено издаването на подзаконови нормативни актове.

ИО на Р/С се характеризира с няколко основни общи черти:


  1. Тя е отговорност на Р/С като страна по ТПО. Прилага се само за Р/С, а не и за други лица и други ПО;

  2. Тя е отговорност за причинени вреди от Р/С на РД при и по повод изпълнение на неговите трудови задължения;

  3. Тя е отговорност за виновно неизпълнение на задължението на Р/С да пази имуществото на работодателя, с което той е в досег при и по повод изпълнение на възложената му работа – чл.126, т.8. То възниква с учредяването на ТПО и съществува, докато ТПО съществува. Част е от законовото съдържание на ТПО.

ИО на Р/С по правната си природа е гражданска отговорност за причинени вреди и тяхното възстановяване – чл.212 “за неуредени в тази глава въпроси … по ИО на Р/С към работодателя се прилага гражданският закон”. Има се предвид ЗЗД.

ИО се кумулира с всички други видове юрид.отговорности: ДО, АНО и НО (чл.203, ал.3). За това е необходимо деянието, с което е причинена вредата на работодателя, да има наред с гражданско правонарушение още и друг характер – на ДНар, АНар или престъпление.

ИО на Р/С е вид гражд.отговорност, тя винаги е договорна, защото произтича от ТПО, а не е деликтна отговорност! Субекти на задължението за обезвреда е самия Р/С причинил вредата. Отговорността е само лична. РД тук е страна, която търси обезвреда. Основанието за обезвреда е ЮФ – вредоносно нарушение на труд.задължения. ФС на ИО се състои от :



  • Обективна страна – противоправно действие/бездействие + наличие на вреда (а не пропусната полза) + причинна връзка м/у действието и вредата;

  • Субективна страна – наличие на вина.


ВИДОВЕ ИО :

Основното деление на ИО на Р/С, което има практически важно значение, е с оглед на размера на отговорността, която понася Р/С, съпоставена с размера на причинената вреда. В зависимост от този критерий ИО на Р/С се дели на два основни вида:



  1. Ограничена и

  2. Пълна.

Ограничена ИО – когато Р/С отговаря имуществено в по-малък размер от размера на причинената от него вреда. В тези случаи неговата отговорност се ограничава до определен в закона размер. Този вид ИО е основният, най-често прилаганият и специфичният за ТП вид ИО на Р/С.

Пълна ИО – имаме когато Р/С дължи пълно възстановяване на причинените от него вреди на работодателя. Р/С отговаря имуществено в пълен размер на причинената вреда на работодателя в определени случаи, посочени изрично в закон (чл.203, ал.2). Те са:

а) Умишлено причиняване на вредата – когато Р/С е искал и съзнателно се е стремял към увреждането на имуществото на работодателя;

б) Причиняване на вреда в резултат на извършено престъпление. В тези случаи вредата, причинена на работодателя е елемент от извършено престъпление;

в) Причинени вреди от Р/С не при или по повод на изпълнението на трудовите задължения – това са случаите, при които Р/С причинява вреда на работодателя вън от трудовите му задължения; не при и по повод на работата, която му е възложена.



Деликтната отговорност се урежда от гражданския закон (чл.203, ал.2). Това е ЗЗД и неговите правила относно непозволеното увреждане – чл.45-54. Вредите, които се възстановяват при деликтната отговорност на Р/С по чл.203, ал.2, са определени в чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. Техният обем е поначало по-голям от обема на вредите, които подлежат на възстановяване при договорната отговорност. Тези вреди включват:

а) имуществени вреди, причинени на работодателя. Това са всички преки и непосредствени вреди, породени от неправомерното поведение на Р/С;

б) неимуществени вреди.

Деликтната отговорност на Р/С за вреди, причинени на работодателя, се осъществява по съдебен ред – чл.211, изр.1. А това е редът на осъдителното исково производство по чл.79-255 ГПК.


1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница