Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"

9. Тормоз

От психологическа гледна точка интерпретацията на тормоз включва:

- желание за умишлено, преднамерено причиняване на физическа или психическа болка на друг човек;

- желанието се изразява в конкретни и целенасочени действия;

- потърпевшият е реално наранен – физически или психически;

- тормозът е злоупотреба от позицията на силата;

- липсва разумно оправдание или основание за подобно поведение;

- тормозът е с подчертано травмиращ характер поради повтаряемостта на действията, нанасящи вреда;

- обикновено пасивността на потърпевшия, липсата на съпротива и демонстрацията на безпомощност доставят видимо удоволствие на извършителя и го мотивират да продължи;

- извършителят може да е едно лице или група от хора;

Тормозът нанася трайни и дълбоки травми с пряко отражение върху достойнството, самочувствието, самооценката и идентичността на потърпевшия. При липса на категорична реакция на жертвата и проява на пасивност, с времето актовете на тормоз продължават и се развиват като придобиват разнообразни форми. Тормозът е вид агресивно поведение, което е злонамерено, извършва се от позицията на силата и е често повтарящо се и продължително във времето. Не е тормоз незлонамерено агресивно поведение между равни по сила, което е еднократно или рядко случващо се.

1.2. Юридически подход

Съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. тормоз е вся­ко не­же­ла­но по­ве­де­ние на основа­та на приз­на­ци­те по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., из­ра­зе­но физически, сло­вес­но или подруг на­чин, което има за цел или резултат на­кър­ня­ва­не достойнството на лицето и създаване на враж­деб­на, обидна или застра­ши­тел­на сре­да.

Забраните за тормоз и подбуждане към дискриминация са включени относително скоро в правото на ЕС срещу дискриминацията с цел осигуряване на по-фокусирана защита.

Т

,,Ще дойдат бежанци от такива държави, които са на стотици хиляди години в културното развитие. ... идват с чужд манталитет, с чужди навици, с чужда култура и не могат да бъдат интегрирани, защото така са устроени генетически... за мен и за много други хора е извратено, когато собственото ти семейство, визирайки собствения ти народ, изнемогват, живеят бедно и се чудят как да свържат двата края, да има хора, да има държавни агенции, които да се грижат за чуждо семейство, за хора, които са чужди на нашата култура, чужди на нашата държава и чужди на нашия народ, извратено е да се грижиш за семейството на другия... ако не му дадете работа, те ще излязат на улицата и ще се занимават с нещо друго, незаконно...Не можем да го приемем това, няма как да стане, защото аз моето дете още от двегодишно го водя в зоопарка и му обяснявам разликите между човека и маймуната... Всеки българин предпочита да се погрижи за собственото си семейство пред това да внесе екзотични представители на непознати народи, които да увеличават престъпността, да свалят цената на труда... Дъщеря ми от двегодишна прави разлика между човек и маймуна и няма как да се влюби в чернокож.”

Съгласно директивите, насочени срещу дискриминацията, тормозът се приема като форма на дискриминация, когато:

1. 
   е налице нежелано поведение, свързано с признак, предмет на защита;
   
2. 
   имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на дадено лице;
   
3. 
   и/или създаване на смущаваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка.
   

При определяне на понятието за тормоз правото на ЕС възприема гъвкав подход, който отчита както обективните характеристики на въздействието върху жертвата, така и нейните субективни преживявания. Първо, наличието на тормоз се определя въз основа на това как жертвата е възприела начина, по който е била третирана. Второ, дори ако жертвата не чувства последиците от тормоза, все пак може да бъде направена констатация за наличие на тормоз, ако ищецът е обект на разглежданото отрицателно поведение.

Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи не забранява изрично тормоза или подбуждането към дискриминация, но предвижда определени права, които имат връзка с тази област. Така например, действията на тормоз може да бъдат квалифицирани като нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот, което е защитено съгласно чл. 8 от ЕКЗПЧОС, или на правото на лицата да не бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение или наказание, гарантирано от чл. 3, а подбуждането към дискриминация може да попадне в приложното поле на други разпоредби на конвенцията, като например тези за свободата на религията или на събранията, гарантирани съответно в чл. 9 и чл. 11, в зависимост от контекста. Когато за такива действия може да се установи, че са извършени с дискриминационни мотиви, ЕСПЧ разглежда твърденията за нарушения на съответните членове на конвенцията във връзка с чл. 14, който съдържа забраната на дискриминацията.

Тормозът може да се прояви под различни форми, засягащи някой от защитените признаци. Най-често разглежданите казуси, свързани с тормоз, са в контекста на достъпа до трудовия пазар и заетост­та, про­фе­сионал­но­то обу­че­ние и по­ви­ше­нието, работното място, както и признаците пол и етническа и религиозна принадлежност.

Съгласно прак­ти­ка­та на СЕО забра­на­та за тор­моз включ­ва и забра­на за тор­моз по асо­циация, т.е. тормоз поради свързаност на тормозения с носител на защитен признак. Съдът на Европейската общност из­рич­но се произ­на­ся, че май­ка, която стра­да от тор­моз за­ра­ди своето де­те с ув­реж­да­не, е жер­т­ва на тор­моз в своето лич­но ка­чест­во.

2. Проблемни области при идентифициране на тормоза

1. 
   Смесване на дефиницията за тормоз с де­фи­ни­циите за пря­ка­ и непря­ка дискри­ми­на­ция¹⁵⁴
   

Този под­ход е с ре­ди­ца се­риоз­ни по­ро­ци.

Първо, той се­риоз­но затруднява за­щи­та­та, за­що­то изиск­ва до­каз­ва­не на двой­но по­ве­че еле­мен­ти, от­кол­ко­то за­ко­нът пред­виж­да, за да се уста­но­ви на­ру­ше­нието „тормоз“.

Второ, и по-важ­но, то ре­ал­но обез­с­мисля осо­бе­на­та легална де­фи­ни­ция на тормо­за. Според та­зи де­фи­ни­ция не е ре­ле­вант­но да­ли спор­но­то тре­ти­ра­не е раз­лич­но. Доколкото то­ва тре­ти­ра­не уни­зя­ва достойн­ст­во­то и съз­да­ва враж­деб­на сре­да за чо­ве­ка, на­ли­це е тор­моз, до­ри и всич­ки оста­на­ли да са тре­ти­ра­ни по съ­щия на­чин. Не е необходи­мо срав­не­ние.

На следващо място, за­ко­но­ва­та де­фи­ни­ция не до­пуска оправ­да­ва­не на тор­мо­за посред­ст­вом за­кон­на цел и съ­раз­мер­ност. Забраната за тор­моз по за­кон е аб­со­лют­на. Тя не пред­по­ла­га, че тре­ти­ра­не, което на­кър­ня­ва достойн­­ст­во­то и съз­да­ва враж­деб­на сре­да въз ос­но­ва на за­щи­те­ни приз­на­ци, мо­же да има за­кон­на цел или да е съ­раз­мер­но. С произ­вол­но­то си тъл­ку­ва­не съ­дът ди­рек­т­но на­ру­ша­ва то­зи ма­те­риален за­кон.

2.2 Изискване за кумулативно вместо алтернативно наличие на цел и резултат

Изисквания за задължително установяваване на особена цел и особен резултат при наличие на тормоз, въпреки че законовата дефиниция изисква ,,цел или резултат”.

Друга проблемна област е очертана от въпроса дали обект на тормоз може да бъде само конкретно лице или всеки носител на признака, ако деянието е абстрактно насочено към цялата група, обособена според признака. Според тълкуването, характерно за практиката на КЗД, част от съдебната практика и част от теорията, тормозът може да бъде извършен и срещу абстрактно определена жертва¹⁵⁵. Това широко интерпретиране на закона разширява правото на иск до всеки, който принадлежи към засегнатата група или е свързан по някакъв начин с нея.

С
Из авторска статия на Любен Лачански, отговорен редактор на в. ,,Новинар”, ,,Стената във ,,Факултето” ще се издими през кюмбетата”, публикувана във вестника на 20.11.2007 г.: ,,засукана бременна циганка, до нея три сополиви чаавета около полата й... тази нашенска Изаура е само на 14 години, неграмотна и с четири условни присъди. Две от които може да са за твоя преносим компютър и портфейл...”.

След сезиране от ромската организация ,,Дефакто” с Р № 82/14.05.2009 г. по адм.пр. № 139/2007 КЗД установява тормоз чрез използване на слово за иронизиране на ромския етнос, представянето му в негативна светлина (неграмотност, нехайство за поколението, криминалност) и уронване на човешкото достойство на представителите му. С този извод и аргументите на КЗД се солидаризира ВАС в Р на ВАС № 607 от 14.01.2009 г. по адм.д. № 10911/2008.

Източник: Петров, В., Тормоз на етническа основа чрез публикация – В: Общество и право, кн.4/2009 г., с. 32 и сл.
поред другото, по-тясно тълкуване, характерно за друга част от съдебната практика и теория, при­над­леж­ност­та към да­де­на гру­па, опре­де­ле­на по ня­кой от за­щи­те­ни­те приз­на­ци, са­ма по се­бе си не е доста­тъч­на за из­вод, че при­над­ле­жа­що­то към та­зи гру­па ли­це е ста­на­ло обект на тор­моз чрез де­яние, насочено об­що към гру­па­та, но не и към от­дел­ни ней­ни чле­но­ве¹⁵⁶. Това тълкуване изхожда от прочит на закона, според което, като е описал пострадалия в членувана форма и единствено число (,,лицето”), ,,законодателят не е искал да санкционира абстрактни съждения, писания и идеи, насочени към неопределен кръг лица от определени етноси, раси, религиозни общности, полове и пр., а конкретно поведение ... насочено срещу конкретно лице или група лица” ¹⁵⁷. Поддържа се, че разширителното тълкуване би надхвърлило целта на антидискриминационния закон и би отворило пространство за ограничаване на свободата на словото чрез ,,цензура на мненията”, ключително като въдейства върху авторския избор на стил, предпочитания към употреба на крайни изразни средства и др.¹⁵⁸. Все в тази връзка се изтъква, че тормозът, създаващ враждебна, обиднаили застрашителна среда, е съставомерен само ако и доколкото такава атмосфера е създадена на ,,конкретно място – работно място, учебно заведение, държавно учреждение, търговски обект” ¹⁵⁹.

Изложеното тясно становище изхожда от чисто правен анализ на обхвата на конституционно разрешените ограничения на свободата на словото по чл. 39, ал. 2 от КРБ, от които само забраната за изразяване на мнения, които целят разпалване на вражда или присовават към насилие, е относима към понятието за тормоз по чл. 4 от ЗЗДиск. Следователно, понятието за тормоз не следва да се тълкува по начин, който му придава по-широк обхват, отколкото е обхватът на конституционното ограничение.

Р
Изказване на Пламен Йорданов, кмет на район „Овча купел'', Столична община, на 14.11.2006г. в ефира на „Дарик радио”: „Категорично съм против изграждането на територията на „Овча купел” на квартал, където да бъдат настанени 120 ромски семейства, защото ... за не повече от половин година ще набъбнат. Ще дойдат тук от цяла България, ще дойдат техни роднини, приятели, познати. Това ще създаде един опасен конфликт между българите и ромите.... Кравите в „Овча купел” ще пречат много по-малко, отколкото един цигански квартал там. ... Нали разбирате само след половин година какво ще бъде там?...Нямам нищо против ромите. Те трябва постепенно да се култивират, да придобият битовите нормални навици на граждани, но докато не стане това, те не може да живеят измежду гражданите, защото останалите хора ще страдат от тяхната липса на елементарни битови навици. Едно такова ромско селище е десет пъти по-опасно в близост до жилищни квартали отколкото едно сметище. Те ще плъзнат из комплекса, ще обезкостят комплекса. Хората в комплекса ще почнат да си продават на безценица апартаментите. Всички врати ще бъдат разбити, всички мазета ще бъдат разбити, опоскани. Това ще бъде едно нашествие.”

КЗД с Р № 141/2008 по адм.пр. № 40/2007 установява тормоз.

3. 
   Групов тормоз – преследване и унижения на жертвата от страна на група.