Програма за развитие на селските райони 2014-2020 Г



страница7/13
Дата18.06.2017
Размер2.56 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13


Идентифицирани нужди


  • Въвеждане на нови технологии с цел повишаване конкурентоспособността на хранително-вкусовия сектор;

  • Подобряване на условията на бизнес средата с цел привличане на чужди инвестиции;

  • Подпомагане производството на традиционни за България продукти;

  • Подобряване на достъпа до информация относно нови технологични решения, новостите в управлението, пазарната конюнктура, сред мнозинството земеделски производители, управители на предприятия от хранително-вкусовата и горска промишленост;

  • Разширяване на възможностите за ползване на консултантски услуги за въвеждане на новостите в производството;

  • Финансова подкрепа на стопанствата и предприятията, готови да въведат в практиката иновативни решения, както и да споделят придобития в този процес опит;

  • Подкрепа за приспособяването на земеделските стопанства към промените в хранителната система, свързани с доминацията на големите търговски вериги и необходимостта от развитието на местните пазари;

  • Повишаване възможностите на подпомагане за стимулирането на дребните производители за разширяване на производството;

  • Нaсърчаване развитието вертикално интегрирани структури между земеделски производители и предприятия на ХВП;

  • Повишаване на икономическа активност в някои сектори на селското стопанство (производство на червени меса, мляко, плодове и зеленчуци), което обуславя недостиг на местни суровини за съответните сектори на ХВП;

  • Повишаване на производството на продукти за износ;

  • Развитие на собствено земеделско производство за някои фирми от ХВП;

  • Необходимост от специални политики за микро- и малките фирми, които да включват стимули за обучение на собствениците и управителите на тези фирми; членство в браншови асоциации;подпомагане участието им в публични форуми като семинари, изложби и др.; поемане на част от фиксираните разходи по въвеждането на системи за управление на качеството;

  • По-висока механизация и автоматизация на производството с цел постигането на по-висока производителност на труда;

  • Преориентиране предприятията от производства с ниска добавена стойност към определени ниши, на основата на конкурентни предимства и иновативни продукти с по-висока добавена стойност;

  • Включване в стойностната верига на по-напреднали европейски компании с цел достъп до нови пазари и технологии;

  • Потребност от създаване на организации за съвместен маркетинг и реклама; установяване на контакти с чуждестранни партньори; връзки с научни звена и разработване на съвместни проекти; финансово подпомагане за реклама, участие в изложи; съвместно организиране на кампании за рекламиране на българските продукти на трети пазари;

  • Необходимост от по-широко застраховане на продукцията.

Възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, разрушен от природни бедствия и катастрофични събития, и въвеждане на подходящи превантивни мерки.

1. Допустими бенефициенти:

  • Земеделски производители – физически или юридически лица, както и организации на производители;

  • Публичноправни субекти – общини, държавни предприятия, органи на държавната администрация, които стопанисват инфраструктура, свързана със селското стопанство (напр. хидромелиоративни съоръжения); 2. Допустими дейности:

  • Инвестиции в превантивни мерки (напр. укрепване на речни диги);

  • Инвестиции за възстановяване на земеделски земи и на съоръжения, свързани със селското стопанство, разрушени от природни бедствия (подпомагане в този случай се предоставя, ако над 30 % от стопанството е разрушено);

2. Интензитет на помощта:

  • 80% от допустимите разходи за инвестиции в превантивни мерки, осъществявани от отделни производители;

  • 100%от допустимите разходи за инвестиции в превантивни мерки, осъществявани съвместно от повече от един бенефициент;

  • 100% от допустимите разходи за инвестиции за дейности за възстановяване.

Създаване на групи производители

  1. Допустими бенефициенти:

  • групи производители, с правна форма по Закона за кооперациите и Търговския закон, които са малко или средно предприятие по ЗМСП; организацията на производителите (в даден сектор) трябва да е официално призната като такава от МЗХ;

  1. Допустими дейности:

  • съвместно пускане на стоки на пазара;

  • адаптиране на продукцията и производството към пазарните изисквания;

  1. Интензитет на помощта:

  • Фиксирана помощ за период от пет години (процент от продадената продукция).


Схеми за качество на селскостопански продукти, храни и стопанства

  1. Допустими бенефициенти:

  • Нови земеделски производители (вероятно регистрирани в определен период преди кандидатстването);

  1. Допустими дейности:

  • въвеждане на схеми за качество, установени в определени регламенти (за биологично производство, защитени наименования);

  • въвеждане на схеми за качество, отговарящи на критерии, определени от държавите членки;

  • схеми за доброволно сертифициране.

  1. Размер на помощта – 3000 евро на стопанство за година



Управление на риска

  1. Допустими бенефициенти

  • земеделски производители;

  1. Допустими дейности

  • застраховане на реколтата, животните и растенията срещу икономически загуби, причинени от неблагоприятни климатични явления и екологични катастрофи;

  • финансови вноски във взаимоспомагателни фондове(за изплащане на финансови обезщетения на земеделски производители за претърпени загуби, причинени от неблагоприятни климатични явления и екологични катастрофи);

  • инструмент за стабилизиране на доходите (финансови вноски във взаимоспомагателни фондове за предоставяне на обезщетения на земеделски производители при спад повече от 30% в доходите им).

  1. Размер на помощта

  • 65% от дължимата застрахователна премия при застраховане на реколта, животни и растения; а други Активи?

  • 65% от дължимите във взаимоспомагателни фондове вноски ( за изплащане на финансови обезщетения на земеделски производители за претърпени загуби, причинени от неблагоприятни климатични явления и екологични катастрофи);

  • 65% от дължимите във взаимоспомагателни фондове вноски (за предоставяне на обезщетения на земеделски производители при спад повече от 30% в доходите им).

Приоритет ІV - общо

Прио-ритет

Потребности

Мярка

Обхват на дейностите

Възможни бенефициенти



Увеличаване лесистостта.

Залесяване

Залесяване на земеделски земи

Публични и частни стопани и техни сдружения

Залесяване на неземеделски земи

4А, 4Б, 4В

Подобряване превенцията срещу горски пожари и др;

Подпомагане на възстановяването на горския потенциал.



Превенция и възстановяване на вредите върху горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития

Изграждане на защитна инфраструктура

Частни и публични горски производители и други частноправни и публични организации и техни сдружения

Местни превантивни дейности с малък мащаб за борба с пожарите или други природни бедствия

Изграждане и усъвършенстване на средства за мониторинг, на горски пожари, нашествия на вредители и поява на болести, както и закупуване на комуникационна техникаи високо проходими противопожарни автомобили за първоначално потушаване на горски пожари.

Възстановяване на горския потенциал, повреден вследствие на пожари и други природни бедствия, включително вредители, болести, както и катастрофични събития и събития, свързани с изменението на климата.

4А, 4Б, 4В, 5Д

Оптимално използване на потенциала за развитие на туризма в горските територии;

Развитие на екосистемните услуги.



Инвестиции за подобряване на устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми

Изпълнението на поетите ангажименти във връзка с екологични цели

Физически лица, частни и публични горски производители и други частноправни и публични

Организации и техни сдружения.



Предоставянето на услуги, предлагани от екосистемите

Увеличаване привлекателността на горите или залесената площ в съответния район

Повишават потенциала на екосистемите за смекчаване на последиците от изменението на климата

4В, 5В,5Д

Подобряване стопанисването на горите чрез увеличаване дела на отгледните сечи;

Използване на щадящитехнологии и оборудване приизвеждане на лесовъдските мероприятия.



Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката и търговията на горскипродукти

Подобряване на икономическата стойност на горите, включително инвестиции за оборудване и практики за дърводобив, щадящи почвата и ресурсите.

Частни горски производители, общини и техни сдружения

Инвестиции, свързани с използването на дървесина като суровина, се ограничават до всички стопански дейности, предхождащи промишлената преработка

Частни горски производители, общини и техни сдружения и МСП

Инвестиции, свързани с използването на дървесина като източник за производство на енергия,

Частни горски производители, общини и техни сдружения и МСП



Увеличаване на реализацията на недървесни горски продукти и ползи.

Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите.

Подпомагането по тази мярка се предоставя за хектар гора, за доброволно приети за период от пет до седем години задължения за екологични услуги в горското стопанство, надхвърлящи съответните задължителни изисквания

Публични и частни горски производители и други частноправни и публични органи и техните сдружения

4А, 4Б, 4В, 5Г, 5Д


Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1);

Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваеми земи, разположени в орнитоложки важни места (ВПС 4);

Подобряване опазването на почвите и водите - въвеждане на сеитбооборот и контрол на почвената ерозия.

Опазване на застрашени от изчезване местни породи животни

Тадиционни практики за сезонна паша (Пасторализъм)


Агроекология и климат

Дейности, състоящи се от един или повече ангажименти за период от пет до седем години, за агроекология и климат по отношение на земеделска земя, които надхвърлят съответните задължителни стандарти.

Земеделски производители, групи селскостопански производители или групи селскостопанскипроизводители и други стопанисващи земи

Плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициентите, произтичащи от поетите ангажименти.




4А,4Б,4В

Насърчаване на биологично:

  • растениевъдство;

  • пчеларство;

  • животновъдство.




Биологично земеделие

Подпомагането по тази мярка се предоставя на хектар земеделска площ, за доброволно поет ангажимент за период от пет до седем години, за преминаване към или да поддържане практиките и методите за биологично земеделие.

Селскостопански производители или групи селскостопански производители

Плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициентите, произтичащи от поетите ангажименти.

4А,4Б,4В

Компенсиране на бенефициентите за допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от неблагоприятните условия във въпросните райони.

Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите

Подпомагането по тази мярка се отпуска годишно и за хектар земеделска площ или за хектар гора, за да компенсира бенефициерите за допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от

неблагоприятните условия във въпросните райони, свързани с изпълнението на директиви 92/43/EИО, 2009/147/EО и 2000/60/EО.



Селскостопански производители, частни горски

производители, групи селскостопански производители и сдружения на частни горски производители.



Подкрепата във връзка с Директива 92/43/ЕИО и Директива 2009/147/ЕО се отпуска само по отношение на неблагоприятни условия, които надхвърлят условията за добро земеделско и екологично състояние;

Подкрепата във връзка с Директива 2000/60/ЕО

се отпуска само по отношение на специфични изисквания, които:



  • надхвърлят доброто земеделско и екологично състояние;

  • надхвърлят равнището на защита, предвидено в действащото законодателствона ЕС;

  • налагат съществени промени в начина на използване на земята и/или съществени ограничения в селскостопанската практика, които водят дозначителна загуба на доходи.

4А,4Б,4В

Компенсиране на бенефициентите за допълнителните разходи и пропуснатите доходи, свързани с ограниченията за селскостопанско производство в съответния район.

Плащания за райони с природни или други специфични ограничения

Плащанията се отпускат годишно за хектар земеделска площ, за да се компенсират селскостопанските производители за направените допълнителни разходи и пропуснатите доходи, свързани с ограниченията за селскостопанско производство в съответния район.


Селскостопански производители, които се ангажират да продължат да упражняват своята селскостопанска дейност в определените райони



Увеличаване на реализацията на недървесни горски продукти и ползи;


Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите.

Подпомагането по тази мярка се предоставя за хектар гора, за доброволно приети за период от пет до седем години задължения за екологични услуги в горското стопанство, надхвърлящи съответните задължителни изисквания

Публични и частни горски производители и други частноправни и публични органи и техните сдружения

Анализ и SWOT анализ по Приоритет 4 : Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство

Агроекология и климат

България е една от страните в Европа с най-богато биологично разнообразие с много редки и ендемични видове. Българската флора съдържа между 3 550 и 3 750 вида висши растения. От тях в Червената книга на България (1984г.) са включени 763 вида. Около 750 растения от българската флора се ползват като лечебни растения. Повече от 250 от тях се възприемат като стопански ценни видове. Традиционното отглеждане в България на местни сортове в личните стопанства и градини, е предпоставка за съхраняване на значителното разнообразие от стари примитивни сортове (народна селекция), местни популации и форми от тях.

Необикновено голямото разнообразие на животински видове в България е с международно значение. В страната обитават повече от 27 000 безгръбначни. Гръбначната фауна е проучена най-задълбочено и е известно, че включва над 750 вида: 94 вида бозайници, над 400 вида птици, 36 влечуги, 16 земноводни и 207 черноморски и сладководни риби. Споменатите видове риби, обитаващи Черно море и Дунав са наистина уникални за региона. Местните (аборигенни) породи селскостопански животни са част от националното наследството. Традиционно отглежданите български породи са адаптирани към местните условия и са устойчиви на болести. Поради тази причина, най-често те са предпочитани при биологичното отглеждане на животни, изключващо употребата на ветеринарномедицински препарати. По данни на Министерството на околната среда и водите, в резултат на човешката дейност, през последните няколко десетилетия всички 37 типични породи домашни животни в България са в опасност, като 6 от тях вече са безвъзвратно изчезнали, 12 са на път да изчезнат, 16 са застрашени и 3 са потенциално застрашени от изчезване. Загубата на популации на местни породи е в разрез с принципите за устойчиво развитие в земеделието и с правилното управление на генетичните ресурси.

Броят на защитените територии в България е 950 с обща площ 581 736 ха, което представлява 5,1 % от територията на страната. Защитените територии са разпределени в следните категории: 3 национални паркове, 55 резервати, 10 природни паркове, 346 природни забележителности, 409 защитени местности, 35 поддържани резервати. Най–голям дял от общата площ на защитените територии имат природните паркове – 44,9% и националните паркове – 27,6 %. Строго защитените територии, включващи резервати, национални паркове и поддържани резервати са 2,7% от територията на страната.

Националната стратегия за опазване на биоразнообразието определя 12 типа екосистеми и ландшафти като уникални и представителни за биоразнообразието в България. Такива ландшафти са включени и в националните и природни паркове на страната.

Много от защитените територии в България са с международно значение. Две зони – национален парк “Пирин” и биосферен резерват “Сребърна”, са признати за обекти на Световното природно наследство по Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 1972г. Седемнадесет територии са вписани като биосферни резервати по Програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Към момента в списъка на влажните зони с международно значение България е представена с 10 влажни зони с обща площ близо 20 306 ха или 0,2 % от територията на страната.

Българската гора е основният „източник” на биоразнообразие в страната. Съставът на растителните видове в горите е много богат благодарение на специфичното разположение на страната. Междинното биогеографско разположение между средиземноморските, степни и европейски широколистни ареали и височинната амплитуда от морското равнище до 2 900 м водят до голямо разнообразие във видовия състав. За това допринасят и силно разчленения релеф и различните скални основи, довели до голямо разнообразие от почви и разнородни хидрогеоложки условия, създаващи различни екологични ниши за богато биологично разнообразие, включително дървета и храсти. В наше време на територията на българските гори се съхраняват:


    • над 80% от защитените растителни видове;

    • над 60% от застрашените видове животни;

    • над 60% от приоритетните местообитания;

    • 8 от 12-те ландшафтни комплекса, дефинирани в Националната стратегия за опазване на биоразнообразието като уникални и представителни за биоразнообразието в България;

    • популациите на 43 видове, застрашени от изчезване в световен мащаб.

Земеделските земи с висока природна стойност са равномерно разпределени из цялата страна – от равнините до върховете на планините.Земеделските земи с висока природна стойност в България възлизат на около 1,6 млн. ха или 31% от ИЗП.

Постоянно затревените площи, повечето от които са полу-естествени, за 2004г. заемат около 34% от използваната земеделска площ. Полу-естествените тревни площи са една от най-ценните екосистеми в селскостопанския ландшафт. Те са резултат от многогодишните земеделски практики на използване на затревените площи за паша, за сено, или за комбинирано използване. Върху полу-естествените местообитания в България се оказва различен натиск, водещ до намаляване на биоразнообразието в тях:



  • В резултат на рязкото намаляване на броя на животните през 90-те години и продължително ниските цени на млякото и месото, много от пасищата с висока природна стойност са изоставени и недоизпасвани. Успоредно с това е прекратено и косенето на ливадите, което води до появата на по-агресивни тревни видове, храсти и дървета;

  • Поради ниската икономическа ефективност на пашата на животните в полу-естествените тревни площи, много от земеделските стопани в равнинните части се насочват към тяхното разораване и превръщането им в обработваеми земи, овощни градини или лозя. Това води до необратима загуба на разнообразие на растителни видове и загубата на гръбначни и безгръбначни съобщества;

  • Когато полу-естествените затревени площи са собственост на общината и се намират в близост до населените места, те често се използват за паша от собствениците на животни. За разлика от гореизброените проблеми, това често пъти води до преизпасване и последваща ерозия на почвата със загуба на природната стойност на земите.

Като цяло промените в българското земеделие от последните 15 години доведоха до спад в употребата на химикали и торове, до раздробяване на стопанствата и възстановяване на част от естествените елементи в селскостопанските ландшафти, което до голяма степен се отрази положително на биоразнообразието. Наред с това са налице и процеси на изоставяне на земеделски земи с подчертано негативно влияние върху биоразнообразието, като например преустановяване на косенето на ливадите. Друга негативна тенденция, която се наблюдава и в момента, е превръщането на ценни от природна гледна точка земеделски земи (напр. пасища, мери и ливади) в обработваеми земи.

Заплахите за крайбрежните екосистеми са замърсяването на водите, безразсъдното събиране на редки и застрашени видове, въвеждането на чужди видове. В случая с влажните зони основните проблеми са: пресушаване, промяна на водния режим, инженерни работи по речните брегове и съответното унищожаване на растителни и животински видове и загуба на цели природни местообитания. Причините за пресушаването на влажните зони са свързани както с климатичните промени, така и с дейностите на земеделските стопани за разширяване на използваемите площи.

България определя за пръв път необлагодетелствани райони за Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Необлагодетелстваните райони ще покриват 47.9% от територията на страната и 24.8 % от ИЗП, и са предимно планински райони (38.2% от територията на страната и 16.5% от ИЗП) останалите са определени като други необлагодетелствани райони .

В отговор на задълженията си по Протокола от Киото България изготви Национален план за действие по изменение на климата, в който са предложени и обосновани две основни групи мерки засягащи Министерство на земеделието и продоволствието: мерки, свързани с адаптацията на селското стопанство към изменението на климата, и мерки за намаляване на емисиите на парникови газове от земеделски източници.

По отношение на емисиите страната ни има задължение да намали емисиите на парникови газове с 8% от общото количество емисии, емитирани през базисната 1988г. За периода 2008–2012г. лимитът е 144 523 000 тона еквивалент на въглероден диоксид на година, което според експертното мнение означава, че България ще има резерв от порядъка на 10 млн. тона годишно.

Емисиите на парникови газове през 2009 г. бележат спад с около 52% спрямо нивата им през базовата 1988 г. поради няколко основни причини като прехода към пазарна икономика, преструктуриране на промишлеността, политика към либерализиране на енергийните пазари, включително и такива фактори като намаление на населението и на БВП. Основният сценарий, заложен в Третия НПДИК, отразява всички одобрени и приложени политики и мерки за намаляване на емисиите на ПГ в страната до края на 2009 г. и е наречен Сценарий с мерки – WM. Той предвижда количеството емисии на ПГ през 2020 г. да бъде около 61 800 Gg CO2 екв.

За редуциране на емисиите на метан и амоняк от биологичната ферментация в животновъдството е от съществено значение ефективното използване на твърд и течен оборски тор. Затова по ПРСР ще се отдели специално внимание на мерки, насочени към подобряване методите на съхранение на оборския тор и техниките за използването му с цел намаляване на азотните емисии, както и на мерки за залесяване, целящи намаляване на емисиите на въглероден двуокис.

По отношение на приспособяването към изменението в климата, очакваното повишение на температурите в България в резултат на промените в климата е от 0,7 до 1,8 ºC към 2020г., от 1,6 до 3,1 ºC към 2050г. и от 2,9 до 4,1 ºC към 2080г. Тази тенденция ще доведе до намаляване на водните ресурси и почвената влага, което ще има отрицателен ефект върху земеделието, горското стопанство и биоразнообразието. Промените в климата ще наложат допълнително напояване на културите през сухите месеци на вегетативния период (юни – септември), за да се компенсира липсата на влага в почвата. Ще настъпят и промени в ареала на разпространение на дървесните/растителни видове. Разходите и загубите на доходи вследствие от природни бедствия, като наводнения и засушавания, ще нарастнат поради по-високата честота на възникване и непредвидимостта на подобни бедствия. Най-уязвими към промените в климата в страната ще са пролетните култури, които ще пострадат от липсата на достатъчно валежи, културите, отглеждани на по-бедни почви, неполивните култури и земите в Югоизточен район за планиране (NUTS II), където валежите дори и при настоящите климатични условия са недостатъчни за нормалното развитие на земеделските култури.



Биологично земеделие

Биологичното земеделие е метод на производство, който в най-голяма степен поставя ударение върху опазването на околната среда и здравето на животните и хората. Това се осъществява чрез прилагането, където е възможно, на биологични и механични методи на отглеждане вместо използването на торове и пестициди. През периода 2005 - 2009 г. данните показват, че в България интересът към развитието на биологично производство в селското стопанство все още е слаб. През 2010 г. и 2011 г. в страната 0.5% от общата използвана земеделска площ е с биологично земеделие при средна стойност за ЕС-27 - 5.1%. (По данни на НСИ за 2011 г.)

През 2011 г. продължава положителната тенденция на развитие на биологичното земеделие. Към края на годината общият брой на регистрираните в Министерство на земеделието и храните биологични производители, преработватели и търговци е 1 054, с близо 30% повече спрямо предходната година. След повече от двойно увеличение през 2010 г., продължават да нарастват и площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство, достигайки до 26 622 ха. през 2011 г.В резултат на компенсаторните плащания по мярка 214 „Агроекологичнипащания“ до края на 2012 година земеделските площи, заети с биологично производство се увеличиха в пъти. Нарастване се наблюдава и при сертифицираните оператори. През 2006 година (преди влизането на България в ЕС) биологичните оператори бяха 214, а в края на 2012 г. вече са 2852 (оператори и подизпълнители). Сертифицираните площи през 2006 г. бяха 5 952 ха, в края на 2012 г. са 40 378 ха и нарастват.

Броят на пчелните семейства, регистрирани в система на контрол през 2011 г. достига близо 59 хил., което е с около 27% повече в сравнение с 2010 г. Предпоставка за това увеличение е добрият прием на биологично произведения пчелен мед на европейския пазар. В резултат на нарастването на броя на пчелните семейства, с 14% е увеличено иколичеството на произведения по биологичен начин пчелен мед, спрямо предходната година. България е традиционен производител на различни видове биологично сертифициран пчелен мед с отлични качествени показатели, като голяма част от продукцията се реализира извън страната.

В биологичното животновъдство също се наблюдава положителна тенденция. През 2011 г. броят на говедата, отглеждани по биологичен начин, нараства над два пъти и половина спрямо предходната година – от 364 през 2010 г. до 976, като за първи път у нас е регистрирана и биоферма с 200 бизона. През 2011 г. по биологичен начин вече се отглеждат общо над 10 хил. броя овце и кози, като броят на козите, нараства с над 20% спрямо предходната година. Има проявен интерес за стартиране на биологично птицевъдство.В следствие на по-големия брой говеда, отглеждани по биологичен начин, през 2011 г.нараства производството на биологично сирене и кисело мляко.

Един от факторите, допринасящ за засилване на интереса към биологично производство в страната е предвиденото подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., подмярка „Биологично земеделие” с направления „Биологично растениевъдство” и „Биологично пчеларство”. По тази мярка кандидатстват голяма част от биологичните производители в период на преход и преминали периода на преход.



Водни ресурси

България се отличава с относително значими пресни водни ресурси, но в същото време те са неравномерно разпределени на територията на страната и във времето. Реално общите ресурси за периода 1961-2008 г. се оценяват на 17,533 млрд. м3 годишно. Пресните водни ресурси средно на човек са около 2,6 хил. т3/г., което ни поставя сред последните 10 страни в Европа. Независимо от прогнозата за намаляване населението, се очаква потреблението до 2035 г. да нарасне. Очакваните климатични промени ще задълбочат този процес и недостига на вода. При тези обстоятелства осигурените с вода райони ще са основно тези, които са обвързани с комплексни водни системи и с язовирите. Използваемостта на ресурса на р. Дунав е ограничен от капацитета и техническото състояние на изградената инфраструктура за напояване и водоснабдяване.

България има система за водоснабдяване, покриваща около 5 000 населени места или 98,8% от населението, но азбестоциментовите тръбопроводи обхващат около 70% от мрежата и са в изключително лошо състояние. Необходимо е подпомагане за подмяна на съществуващата мрежа и въвеждане на модерни технологии за съхранение на водата. Модернизирането на водоснабдителната мрежа, изграждането на канализационна инфраструктура, включително на пречиствателни съоръжения са необходими предпоставки за устойчиво управление на водоснабдяването и устойчиво развитие на общините в България.

През последните години загубите на вода във водоснабдителните системи при преноса до крайните потребители са между 40% -79%(средно 59,5%) в зависимост от годината на изграждане и вида на тръбите и налягането в мрежата. Основните действия, които е необходимо да бъдат предприети с цел намаляване на загубите на вода, са свързани със закупуване на уреди и апарати за откриване на течове, реконструкция на етапите на разпределителната водопроводна мрежа и връзките на водоснабдителната мрежа и изпълнението на проекти за ефективен контрол на водните загуби.

Канализационната инфраструктура за отвеждане и пречистване на отпадните води е неразвита и това създава сериозни проблеми за здравето на хората и за околната среда. Делът на населението с достъп до изградените канализационни системи за отвеждане на отпадните води, е 69%, като пречиствателните съоръжения, покриват едва 41% от населението

Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите

Местата, попадащи в общоевропейската екологична мрежа Натура 2000, се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана кратко Директива за местообитанията) и Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици (наричана кратко Директива за птиците). Изискванията на двете директиви са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), приет от Народното събрание през август 2002г. с последни изменения от 07.08.2007г. Според него в страната тези места се обявяват за защитени зони като част от екологична мрежа Натура 2000.

Броят на определените защитени зони от мрежата “Натура 2000” в България, съгласно Директивата за птиците е с обща площ 2 267 624 ha (20,4 % от територията на страната), а броят на определените защитени зони съгласно Директивата за местообитанията е 231, с обща площ 3 330 101 ha (30 % от територията на страната). Предложените зони за България се оценяват като достатъчни по отношение на представителността на видовете и местообитанията. Индексът на достатъчност е 94,3%.Общо в България към момента са приети от Министерски съвет 336 защитените зони от Натура 2000 покриващи общо 34,3 % от територията на страната. От тук можете да изтеглете списък и карта на зоните.

Подобряването на управлението на горите в защитените зони от Натура 2000 не е възможно без наличие на разработени и приети планове за стопанисване на териториите на защитените зони от Натура 2000 с преобладаваща горска площ. Важен фактор на устойчивото управление е осигуряването на необходимия финансов ресурс чрез разработване на схеми за горско-екологични плащания и плащания за гори в Натура 2000, които да се финансират от Европейските фондове и програми.Презпериода 2006 – 2010 г. общата площ на защитните, рекреационните и другите защитни гори и горите в защитени територии нараства с 284 381 ха, основно за сметка на включенитезащитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Към 2011 г. горските територии, включени в Европейската екологична мрежа Натура 2000, са 57% от общата горска площ. 10,5% от горските територии на страната са включени в защитени територии по Закона за защитените територии.

Рамковата директива по водите 2000/60/ЕС е напълно въведена в националното законодателство, като почти всички изисквания на директивата са отразени в Закона за водите (ДВ, бр. 67/27.07.1999г., с последни изменения в ДВ, бр. 59/20.07.2007г.). Близо 75% от дължината на реките в страната е в състояние, което отговаря на нормираните показатели за добро качество на водите. Съгласно Законът за водите плановете за управление на водните басейни са разработени и одобрени от МОСВ на 22 декември 2009 г.

Основните проблеми, отнасящи се до качеството на водите, са свързани с нивата на замърсяване на населените места и земеделските стопанства, несъответстващи на изискванията, липсата на съоръжения за съхранение на оборски тор, липса на канализация в множество населени места и др. При преброяването на земеделските стопанства в България през 2003г. е установено, че само 528стопанства имат специално обезопасено торище за складиране на оборски тор, а 484 836 разполагат само с примитивни торища за складиране на оборски тор, което показва необходимостта от предприемане на специални мерки за подпомагане на земеделските стопани за изграждане на обезопасени торища за складиране на оборски тор. Като резултат от небалансираното използване на минерални торове (основно азотни) е нарушена почвената структура. Балансът на хранителните вещества е негативен за азота (-89,5 кг/ха) и силно негативен за калия и фосфора.

Разпоредбите на Директива 91/676/EEC за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници са въведени в българското законодателство с Наредба № 2/16.10.2000г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, издадена съвместно от Министъра на околната среда и водите, Министъра на здравеопазването и Министъра на земеделието и храните (публикувана в ДВ, бр. 87/24.10.2000г.).Уязвимите зони по отношение на замърсяване на водите с нитрати са определени със Заповед № РД-795/10.08.2004г. на Министъра на околната среда и водите и обхващат 96 общини или части от тях. Цялата територия на 96те общини представлява 53% от територията на страната (68% от ИЗП).

Със Заповед № РД 09-431/22.08.2005г. Министърът на земеделието и храните утвърди Правила за добра земеделска практика. Те са разработени в изпълнение на изискванията на Наредба № 2 от 16.10.2000г. и дават указания за правилното използване на органични и минерални торове (по-специално върху наклонени терени), както и за правилното им съхранение, така че да се предотврати възможността от замърсяване на водите (повърхностни и подземни).

Първата за България програма за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в уязвимите зони беше одобрена от Министъра на земеделието и продоволствието и Министъра на околната среда и водите през октомври 2006г. и се прилага през периода октомври 2006г. - октомври 2010г.

Правилата за добра земеделска практика задължително трябва да бъдат прилагани от земеделските стопани на териториите на санитарно-охранителните зони, около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. За земеделските производители, чието стопанство попада в обхвата на уязвимите зони тези правила придобиват задължителен характер чрез Програмата за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в уязвимите зони.В случаите на преобладаващо монокултурно растениевъдство производителите използват продължително време едни и същи минерални торове. Културите усвояват само част от активните вещества, докато концентрацията на остатъчните количества в почвата се повишава от година на година и част от тях подадат и замърсяват повърхностните и подземните води. Рисковете от интензивно монокултурно растениевъдство (отглеждане на зърнени култури) са най-големи в Добруджа.



Рамковата директива по водите 2000/60/ЕС е напълно въведена в националното законодателство, като почти всички изисквания на директивата са отразени в Закона за водите (ДВ, бр. 67/27.07.1999г., с последни изменения в ДВ, бр. 59/20.07.2007г.). Близо 75% от дължината на реките в страната е в състояние, което отговаря на нормираните показатели за добро качество на водите. Съгласно Законът за водите плановете за управление на водните басейни са разработени и одобрени от МОСВ на 22 декември 2009.

Основните проблеми, отнасящи се до качеството на водите, са свързани с нивата на замърсяване на населените места и земеделските стопанства, несъответстващи на изискванията, липсата на съоръжения за съхранение на оборски тор, липса на канализация в множество населени места и др. При преброяването на земеделските стопанства в България през 2003г. е установено, че само 528стопанства имат специално обезопасено торище за складиране на оборски тор, а 484 836 разполагат само с примитивни торища за складиране на оборски тор, което показва необходимостта от предприемане на специални мерки за подпомагане на земеделските стопани заизграждане на обезопасени торища за складиране на оборски тор. Като резултат от небалансираното използване на минерални торове (основно азотни) е нарушена почвената структура. Балансът на хранителните вещества е негативен за азота (-89,5 кг/ха) и силно негативен за калия и фосфора.

Разпоредбите на Директива 91/676/EEC за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (Нитратна директива) са въведени в българското законодателство с Наредба № 2/16.10.2000г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, издадена съвместно от Министъра на околната среда и водите, Министъра на здравеопазването и Министъра на земеделието и храните (публикувана в ДВ, бр. 87/24.10.2000г.).Уязвимите зони по отношение на замърсяване на водите с нитрати са определени със Заповед № РД-795/10.08.2004г. на Министъра на околната среда и водите и обхващат 96 общини или части от тях. Цялата територия на 96те общини представлява 53% от територията на страната (68% от ИЗП).

Плащания за райони с природни или други специфични ограничения

Районите с природни или други специфични ограничения са три вида. България вече е определила обхвата на Планинските райони и той е 38,2% от територията на страната и 16.5% от ИЗП. За другите необлагодетелствани райони се изчаква да бъдат уточнени критериите, но обхвата им ще бъде около 12-14% от територията на страната. Районите със специфични ограничения ще могат да заемат до 10% от територията на страната. Целта е да се предотврати изоставянето на земята в тези райони и да се поддържа земята си в добро земеделско и екологично състояние.



Анализ на горското стопанство

Според данни на Националния статистически институт, делът на горското стопанство през годините варира между 0,2% и 0,3% от БДС, като през 2010 и 2011 г. се задържа на 0,3%. Според Национален доклад на България (MCPFE, 2010), през 2010г. в горското стопанство са заети 22 900 души на пълно работно време, а за целия сектор(вкл. добив и преработка на дървесина и целулозно-хартиена промишленост) в страната са заети около 60 700 души.

Горските територии на България към 31.12.2011 г. заемат 4 148 114 ха или 37,4% от територия на страната. От тях 3 774 778 млн. ха (91,0%) са гори. Площта на незаетите от горска дървесна растителност горски територии е 373 336 ха. От 2005 г. до края на 2011г. общата горска площ на страната е нараснала със 71 650 ха (1,73%). Основни фактори, които благоприятстват динамиката на този процес, са самозалесяването на незалесени горски площи и изоставени земеделски земи, граничещи с гората, както и залесяване на незалесени горски територии.

Към края на 2011 г. разпределението на общата площ на горските територии по видове собственост е следното: държавни – 3 088 464 ха (74,5%), от които 2 907 273 ха (70,1%) са стопанисвани от ДГП (ДГС и ДЛС), 169 931 ха (4,1%) – горски територи управлявани от МОСВ, 11 260 ха (0,3%) - горски територии стопанисвани от УОГС „Юндола” и „Бързия”; недържавни - 974 599 ха (23,5%), в т.ч. общински – 495 734 ха (12,0%), на частни физически и юридически лица – 456 092 ха (11,0%), на религиозни организации – 22 773 ха (0,5%) и 85 051 ха (2,0%) – гори, създадени върху бивши земеделски земи. За изминалия шестгодишен период се наблюдава забележимо увеличение на площта на недържавните гори, основно вследствие на самозалесяване на незалесени горски площи и на устройство на изоставени земи извън горските територии. Продължава процесът на фрагментиране на частните гори.

Средната възраст на горите се увеличава от 49 на 53 години. При иглолистните гори с най-голямо участие са тези на възраст от 21 до 40 години – 42,0%. Иглолистните насаждения на възраст над 80 години заемат 20,9% от площта на иглолистните гори. При широколистните високостъблени гори нараства делът на средновъзрастните и на зрелите насаждения. Средната възраст на издънковите гори за превръщане в семенни и на нискостъблените гори също нараства.

Горите с основно дърводобивна и средообразуваща функция представляват 61,7% от общата площ на горските територии. Останалата част – 38,3%, са с основно защитни и специални функции. За периода 2006-2010 г. делът на втората група е нараснал с 6,4%, основно в категорията защитени природни територии (защитени местности и ландшафти и природни паркове). Горските територии, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000, са 57% от общата горска площ.По данни на ИАГ за 2010 г. общата площ на защитните гори е 518 667 ха, което е 12,5% от общата площ на горските територии в България. В сравнение с 2005 г. общата площ на защитните гори е намаляла с 27 444 ха. Намалението на площта на противоерозионните гори с 25 849 ха и на водоохранните гори с 2293 ха е в резултат от причисляване на част от тези горски територии към други, с по-строг консервационен режим. Площта на мелиоративните гори се увеличава с 698 ха.


Таблица 1

Основни статистически показатели на горските територии по видове гори през 2010 г.


Видове гори

Залесена горска площ

Общ дървесен запас

Средна възраст,

години


Среден запас на ха

Среден прираст на ха

Среден бонитет

ха

%

хил. м3

%

Иглолистни

1 145 781

30,5

287 239

44,6

50

260

6,22

3 (2,94)

Широколистни

високостъблени


845 549

22,5

186 234

28,9

74

220

3,74

3 (2,91)


Издънкови за превръщане

1 339 917


35,6

153 172

23,7

50

114

2,5

4 (3,53)


Нискостъблени

430 052

11,4

18 295

2,8

30

43

2,3

4(4,11)

Общо

3 761 299

100,0

644 840

100,0

53

172

3,90

3 (3,22)

Източник: МЗХ/ИАГ

Високостеблените гори възлизат на 53 % от горските площи в България. Те не само произвеждат висококачествена дървесина за пазара, но и предлагат по-качествено изпълнение на социалните и екологичните функции на гората. За разлика от тях, издънковите гори произвеждат предимно дърва за огрев и не могат да достигнат качеството на изпълнение на нито една от функциите на високостъблените гори. Поради тази причина през последните 40-50 години горската политика в България е насочена към трансформирането на тези площи във високостеблени гори.

По статистически данни на ИАГ за 2010 г. разпределението на залесената площ по основни дървесни видове е следното: бял бор - 14,8%, черен бор – 7,7%, смърч – 4,3%, ела – 0,9%, други иглолистни – 1.0%, дъбове – 35,5%, бук – 16,5%, габър – 4,2%, други широколистни – 13,6%. Иглолистните дървесни видове обхващат площ от 1 071 283 ха, което представлява 28,7% от площта на всички дървесни видове. През периода 2005 - 2010 г. се наблюдава намаление от 7 700 ха. От иглолистните дървесни видове местните са 16, но с по-голямо значение са белият, черният бор, бялата мура, обикновеният смърч и бялата ела. Освен местните видове се отглеждат и редица чуждоземни иглолистни, от които с по-голямо значение са атлаският кедър, зелената дугласка и европейската лиственица. През 2011 г. площта на иглолистните гори е 30,8% от общата залесена площ - с 0,5% по-малко, сравнено с 2005 година.

Основните видове в широколистните гори или в смесените иглолистно-широколистни гори са обикновеният бук, церът, зимният дъб, благунът и габърът. Като много важни и със стопанско значение са също видове от род Явор, род Ясен, род Бряст, род Липа, род Бреза, род Топола, род Елша, род Леска и други. От чуждоземните широколистни в страната се отглеждат редица видове, но с по-голямо значение са евро-американските хибридни тополи, червеният американски дъб и бялата акация.

Чистите гори, в които доминира един дървесен вид, заемат 45,6% от площта на всички гори. Смесените гори, формирани от 4 - 5 дървесни вида, са 44,5%, а горите с участие на 2 - 3 дървесни вида съставляват 10,1%. В сравнение с 2005 г. се наблюдава увеличение на площта на чистите гори със 182 949 ха и намаление на площта на смесените гори с участие на 4 - 5 дървесни вида с 164 299 ха. Не се наблюдават значителни промени в площта на горите с участие на 2 - 3 дървесни вида.

Общият запас на дървесинав горите в България към 31.12.2010 г. е определен на 644 840 247 куб. м, от които 42,2% са съсредоточени в защитните и рекреационните гори и в защитените природни територии. Средният запас на 1 ха е 172 куб. м. Наблюдава се тенденция на увеличаване на запаса от дървесина на един хектар, с по-силно изразена динамика при иглолистните гори. От друга страна, установява се тенденция за намаляване на средния запас на един хектар в издънковите гори за превръщане в семенни. Средният годишен прираст на дървесина се увеличава от 14,1 млн. куб. м на 14,4 млн. куб. м. Запасите на въглерод в биомасата на горските дървесни видове също отбелязват тенденция към нарастване през последните години.

Размерът на реализираното средно годишно ползване на дървесина достига до 50% от размера на средния годишен прираст. Добитата обла дървесина през разглеждания период се променя в границите между 5 465 хил. куб. м и 7 414 хил. куб. м, с изключение на големия спад през 2009 г. Най-ниски стойности на добита дървесина са отбелязани през 2009 и 2010 година, което е повлияно от икономическата криза. Почти 2/3 от годишния обем дървесина е добит в държавните горски територии, с тенденция на нарастване през периода 2007 - 2011 г. – от 65,8% до 75,1% от средния годишен обем на добитата дървесина. Разпределението на добитата през периода 2006 - 2011 г. дървесина по категории – едра, средна, дребна и дърва за горене, е съответно 20:18:4:57. В сравнение с 2005 г., потреблението на обла дървесина в България, изразено чрез стойността на индикатора „потребление на обла дървесина и на продукти от нея – куб. м RWE/1000 жители” нараства с 18%.

Горската пътна мрежа в страната е сравнително слабо развита.По последни налични данни от експертна оценка на Световна банка, извършена през 2003 г., в горските територии има изградени около 28 000 км пътища. От тях, около 10 000 км са с трошенокаменна настилка или с асфалтобетоново покритие и около 18 000 км са без настилка. Собственост на ДГС и ДЛС са близо 18 000 км, а републиканска и друга собственост - около 10 000 км. Средната гъстота на горската пътна мрежа е 7,9 м/ха. Тя е съпоставима с тази в Румъния – 6,5 м/ха, но е значително по-ниска в сравнение с други европейски страни като Австрия – 36 м/ха, Франция – 26 м/ха, Германия – 45 м/ха и Швейцария – 40 м/ха. През последните 10 години, главно поради финансови ограничения, почти не са изграждани нови пътища, а поддръжката или реконструкцията на съществуващите е недостатъчна. В резултат от амортизация на горската пътна мрежа се увеличава делът на неизполваемите или трудно достъпните за техниката през определени периоди от годината горски пътища. Това директно удължава дейностите и разходите по веригата за доставки на дървесина и понижава конкурентоспособността на горския сектор. Недостатъчно развитата горска инфраструктура и незадоволителното състояние на част от горските пътища създават предпоставка за прекомерно ползване на дървесина в определени горски територии. В допълнение, традиционно прилаганите практики за строеж на горски пътища изостават в сравнение с използваните в други европейски страни практики, които целят смекчаване на потенциалните екологични нарушения в резултат от проектирането и строеж на горски пътища.

Изясняването на действителното състояние на пътищата в горските територии и перспективите за развитие на горската пътна мрежа ще бъдат основата при разработването и реализирането на Национален план за развитие на горската инфраструктура, който ще включва и подробна оценка на разходите и ползите.

Екосистемните услуги са законово уредени в приетия през 2011 г. Закон за горите (ЗГ). За първи път е регламентирано, че обществените екосистемни ползи от горските територии, които благоприятстват извършването на стопанска дейност, са възмездни. Натрупаният научен опит и резултатите от научните изследвания могат да послужат като добра основа при разработване и въвеждане на концепция за екосистемните услуги и тяхното устойчиво и социално поносимо управление. Предвижда се ИАГ/МЗХ да изготвят методика и наредба за прилагане на съответните текстове на ЗГ.

Ползването на недървесни горски ресурсикато стопанска дейност - източник на приходи, е недостатъчно. В значителна степен, особено от горските територии – държавна собственост, потенциалът остава неизползван. Това се дължи на липсата на инвентаризация и на реална оценка на тези ресурси и на възможностите, които те предоставят за диверсификация на приходите в горския сектор. През 2011 г., с приемането на нов Закон за горите и Наредба за условията и реда завъзлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, иза ползването на дървесина и недървесни горски продукти, е извършена промяна в реда иусловията за ползване на недървесните горски продукти. Въведени са два нови механизма заосъществяване на такова ползване: чрез възлагане на добива и продажбата на продуктите всурово и/или преработено състояние и чрез предоставяне под наем на определени горскитеритории. Разработването и въвеждането на методика за инвентаризиране на недървесните горски ресурси ще позволи да се направи реална оценка на тези ресурси и да се предвидят дейности за получаване на по-високи приходи от реализация на недървесни горски продукти.

Предоставените данни от системата на ИАГ за наблюдение и превенция срещу различните абиотични и биотични фактори, увреждащи горите, показват, че през периода 2006-2010 г. ветровалите и ветроломите, снеговалите, сушата, свлачищата и наводненията не са оказвали забележимо негативно въздействие върху условията на развитие на горските екосистеми в страната.За най-сериозен рисков фактор продължават да се смятат горските пожари. Съгласно статистическите данни за последните 6 години са възникнали 3624 горски пожара, които са засегнали 61 511,3 ха горски територии. Причинените щети са за 14,057 млн. лева. Над 75% от горските пожари са възникнали извън границите на горските територии и са причинени от паленето на растителност или от небрежност. Изработването на методология и класифицирането на горите по степени на риск от горски пожари предстои, макар че по първоначални наблюдения, ще попаднат основно в среден риск и по-малка част във висок риск.Осигуряване на необходимото техническо оборудване от ДГП и от общините за наблюдение и непосредствено гасене на горски пожари ще бъде решаващо за намаляване на броя и щетите от горски пожари.

Към момента практиките по планиране на горскостопанските мероприятия в страната са насочени главно към управление на дървесните ресурси. Основните параметри, важни за опазване на биологичното разнообразие, каквито са тип гора, площ на хабитатите, наличие и количество на редки и зас­трашени растителни и животински видове, количество и качество на мъртвата дървесина и др., все още не се вземат предвид. Инвентаризацията и планирането на дейности в горските територии не отчитат в достатъчна степен биологичното разнообразие и не формират цели в тази област. Липсва цялостна система за събиране и обмен на информация, оценка и мониторинг на наличното биологично разнообразие в горските екосистеми. Необходимо е повишаване на нивото на познания и практически опит, свързани с опазване на биоразнообразието, в структурите, отговорни за стопанисването на горите на местно ниво и във фирмите за инвентаризация на горските територии и горско планиране.Всички горски територии в страната са инвентаризирани. Всички ДГС и ДЛС имат действащи ГСП (ЛУП). По неокончателни данни от ИАГ за около 90% от горските територии – общинска собственост, има изработени ГСП (ЛУП). За около 30 - 40% от горските територии – собственост на частни физически и юридически лица, и на религиозни организации, са изготвени ГСП (ЛУП) или горскостопански програми.

Управлението на горските територии - общинска собственост, се осъществява: от общинска горска структура, от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства въз основа на договор или от физически лица или търговци въз основа на договор. През 2008 г. е създадена Асоциация „Общински гори”, в която три години по-късно членуват 97 общини, притежаващи 290 000 ха гори. Асоциацията активно взаимодейства с МЗХ и ИАГ, като е особено активна в подпомагането на общините за създаване на структури за управление на общинските гори, повишаване на капацитета на работещите в общинските горски структури по управление на горите и при подготовка за кандидатстване с проекти по ПРСР и други програми на ЕС. По данни на Асоциация „Общински гори”, към 31.12.2011 г. в страната са изградени 15 общински лесничейства.

Горската собственост на частни физически и юридически лица заема 10 % от площта на българските гори, основно в областите Смолян, Ловеч, Велико Търново и Монтана. Тя е силно фрагментирана – 94% от горските имоти са със площ до 2,0 ха. Средната площ на отделния горски имот е под 1,0 ха. Значителна част от собствениците на частни гори най-често не притежават специфични знания и опит за стопанисване на горите. Техният интерес в значителен брой от случаите се ограничава до еднократно ползване на дървесния ресурс за лични цели – строителство, отопление или за реализиране на доход.

В основата на липсата на устойчив стопански интерес към раздробените и малки частни гори са: ниските доходи и ниската рентабилност на този тип горски имоти, нарастващите изисквания за устойчивото им стопанисване, лошата пътна инфраструктура, недостатъчната подкрепа от страна на държавните институции, в т.ч. и ресурсна, за насърчаване формирането на сдружения на собствениците на частни гори за устойчивото им управление. На национално ниво политиката по отношение на частните горовладелци често пъти е слаба и недостатъчно ефективна.

Тревожно е състоянието на дърводобивните фирми, при които производственият процес се реализира при крайно неблагоприятни условия – ниска производителност, остаряла техника за добив, извоз и транспортиране на дървесината, ниско ниво на образование и квалификация на работниците. Изготвянето и реализирането на конкретна програма с участието на заинтересованите страни ще създаде възможности за подобряване на общото икономическо състояние на дърводобивните фирми.

Нараства значимостта на горския сектор като фактор за развитие на зелената икономика. Увеличаването на неговия принос може да се постигне чрез използване на нови възможности: проучване на реалния потенциал, производство и реализация на биомаса; оценка и остойностяване на горските екосистеми и предлаганите от тях услуги и регламентиране на заплащането на обществените екосистемни ползи; участие в нетрадиционни и нововъзникващи пазари на екологични стоки и услуги: въглерод, сертифицирана дървесина и продукти от нея.



SWOT анализ на Приоритет ІV

Силни страни

Слаби страни

- Богато биоразнообразие;

- Благоприятен агро-екологичен потенциал;

- Подобряване на състоянието на екосистемите и видовете, поради намалената употреба на химикали в селското стопанство през последното десетилетие;

- Значителен дял от територията е земеделски земи с висока природна стойност

- Подчертано разнообразен ландшафт;

- Използване на екстензивни природосъобразни практики;

- Опит в защитата от ерозия;

- Над 57% от горските територии са включени в Националната екологична мрежа Натура 2000, която продължава да се развива;

- Законово регламентирани екосистемни услуги в горите;

- Традиции в създаването и отглеждането на гори, дърводобива и горската;

- Наличие на хармонизирана със законодателството на ЕС нормативна и поднормативна уредба;

- България е включена в Eвропейската информационна система за горските пожари (EFFIS).




- Унищожение на ценни полу-естествени местообитания посредством дрениране, разораване, строителна дейност и използване на синтетични торове и химикали;

- Неефективно използване на природните ресурси, включително свръх експлоатиране.

- Неподходящо използване на почвите и водите: замърсявания, нарушен воден баланс и т.н.

- Устойчива тенденция към деградация на почвената структура в обработваемите земи.

- Недостатъчна осведоменост на поземлените собственици относно природната стойност на земята и устойчивото земеползване;

- Недостатъчна гъстота и незадоволително състояние на горската пътна мрежа;

- Недостатъчно интегриране на дейностите по запазване на биологичното разнообразие с горското планиране и със стопанисването на горите;

- Морално и физически остаряла техника и оборудване в дърводобива;

-Недостатъчно участие на науката за решаването на предизвикателствата;

- Неефективни механизми за отчитане на общественото мнение по отделни и за участие на гражданското общество в процеса на тяхното решаване.



Възможности

Заплахи

- По-добро прилагане на законодателството, свързано с околната среда;

- Достъп до европейски средства за биоразнообразие чрез опазване и устойчиво развитие на земята;

- Повишено съзнание по отношение на околната среда;

- Нови технологии: за енергийна ефективност и производство от възобновяеми енергийни източници;

- Оптимално използване на потенциала за развитие на туризма в горските територии;

- Развитие на екосистемните услуги;

- Подобряване на инфраструктурата в горските територии;

- Увеличаване и поддържане на лесистостта в ниските райони чрез нови залесявания;

- Осигуряване на необходимото техническо оборудване за наблюдение и непосредствено гасене на горски пожари.


-Глобалната промяна на климата, попадане на страната в зона на засушаване и рискове, свързани с природни бедствия (т.е. наводнения, злополуки, пожари, суша);

- Увеличаване на замърсяването в следствие на интензивно земеделие, производствени дейности, транспорт и туризъм;

- Загуба на многофункционалносттана почвите вследствие водна и ветрова ерозия; намаляване на хумусния слой на почвата; монокултурни производствени модели, липса на сеитбообръщение, засоляване, вкиселяване и механично унищожение на почвите.

- Негативно въздействие на икономическата криза;

- Негативното въздействие на, неблагоприятните демографски тенденции;

- Риск от природни бедствия и горски пожари;




Идентифицирани нужди


  • Увеличаване лесистостта;

  • Осигуряваненанеобходимототехническооборудванезанаблюдениенагорскипожари, както средства за комуникация;

  • Осигуряване на високо проходими противопожарни автомобили за първоначално потушаване на горски пожари;

  • Подобряване превенцията срещу горски пожари;

  • Подпомагане на възстановяването на горския потенциал;

  • Оптимално използване на потенциала за развитие на туризма в горските територии;

  • Развитие на екосистемните услугив горските територии;

  • Подобряване стопанисването на горите чрез увеличаване дела на отгледните сечи;

  • Използване на щадящитехнологии и оборудване приизвеждане на лесовъдскитемероприятия;

  • Увеличаване на реализацията на недървесни горски продукти и ползи;

  • Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1);

  • Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваеми земи, разположени в орнитоложки важни места (ВПС 4);

  • Подобряване опазването на почвите и водите - въвеждане на сеитбооборот и контрол на почвената ерозия.

  • Опазване на застрашени от изчезване местни породи животни

  • Поддържане на пасторализма.

  • Насърчаване на биологично растениевъдство, пчеларство и животновъдство.

  • Компенсиране на бенефициентите за допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от неблагоприятните условия във местата по Натура 2000 ии Рамковата директива за водите.

  • Компенсиране на бенефициентите за допълнителните разходи и пропуснатите доходи, свързани с ограниченията за селскостопанско производство в НОР.

  • Увеличаване на реализацията на недървесни горски продукти и ползи.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница