1.14.1.Икономическо състояние
Наблюдава се засилено участие на частния сектор в икономическото развитие на общината. В община Твърдица е развита текстилната, каменовъглена, дърводобивната и шивашката промишленост:
-
Текстилната промишленост: Фирма „Аглика – СИМ” ООД гр.Твърдица. Произвежда основно за външния пазар. Изпълнява договори за реализация на продукцията с „ИКЕА” – Швеция и традиционни клиенти от Франция, Гърция, Канада, Сърбия и други. Вътрешният пазар е ориентиран към фирми, занимаващи се с обзавеждане на хотели и курортни селища.
-
Каменовъглена промишленост - „Мина Балкан – 2000” ЕАД, добиваща черни каменни въглища и шлам за керамичните фабрики в страната.
-
Дърводобивна и дървопреработваща промишленост - Държавно лесничейство „Твърдица”; „Буковец – Твърдица” АД – дърводобив; „Кутра” АД - дърводобив и дървообработване; "Кутра Лес” ООД - дърводобив и дървообработване; ЕТ „Равена” гр.Твърдица - дърводобив и залесяване; ЕФ „Стандарт Паркет” гр.Шивачево - производител на паркет; ЕТ „Марин Пъстраков” гр.Твърдица - производител на дървени въглища.
-
Шивашката промишленост - „Донина Стил” ООД гр.Твърдица; ТПК „Възраждане” гр.Твърдица; „ИМИД” ООД.
В община твърдица е развито хотелиерство и ресторантьорство, производство на хляб и хлебни изделия, сладкарство.
Часни фирми произвеждащи хлебни и сладкарски изделия са :
-
ПК „Балкан” гр.Твърдица;
-
ЕТ „Ангелов и син” гр.Твърдица;
-
ЕТ „Петя”;
-
ЕТ „Мариана – Диана Трухчева”
-
Фирми в сектор търговия:
-
ЕТ „Ваньо Славов”
-
ЕТ „Морион – 2004”;
-
”Аскент Маркет”;
-
ПЗК „Кристине”;
-
ЕТ „Йордан Кънчев - Адам” – продажба на месо.
Поради спецификата на географското си положение и прекрасните природни дадености, множеството хижи и почивни станции, община Твърдица се явява привлекателен център за отдих, ловен туризъм, екотуризъм, риболов.
В таблицата са дадени данни за период от пет години (2004 – 2008 г.) за да се направи оценка на тенденцията на изменение. (данни от НСИ и статистическия бюлетин на Българска народна банка).
Основни икономически индикатори
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
Брутен вътрешен продукт (млн. лв.)
|
38823
|
42797
|
49361
|
56520
|
66728
|
Брутен вътрешен продукт (годишен реален темп на изменение, %)
|
6.60%
|
6.20%
|
6.30%
|
6.20%
|
6.00%
|
БВП на глава от населението (лв.)
|
4989
|
5529
|
6411
|
7379
|
8753
|
Фактор за устойчиво развитие на общината е стимулирането на развитието на сектора на малките и средни предприятия, развитието на местното предприемачество и укрепването на частния сектор.
Произвежданите в рамките на общината стоки и услуги от повечето малки и средни фирми се насочват към - търговия, ресторантьорство, ремонтна дейност, битови услуги. Факторите за подобен подход и структура на пазара се обясними: малки инвестиции, безработица, бърза обращаемост и печалби, липса на платежоспособно търсене, липса на рискова инициативност и пр.
1.14.2.Водоснабдяване, канализация и третиране на отпадъчните води 1.14.2.1.Питейно-битово водоснабдяване
Водният ресурс на територията на общината се формира от няколко реки и микроязовири. Речните площи са 121 дка и включват реките: Твърдишка, Козаревска, Блягорница, Боровдолскаи Долап дере и Беленска. Реките се използват за напояване и отчасти за водоснабдяване.
Река Твърдишка се образува от Топлата и Студената реки, които водят началото си от билните части на планината и малко над града се сливат. Минималният отток на реката в засушливия период е около 100 л/сек.
Град Твърдица е най-големият източник на отпадни води в Общината: промишлени и битови. Водоприемниците в района са втора категория.
Съществуващата изграденост на водоснабдителните системи в община Твърдица показва задоволителна обща водоснабденост.
Водоснабдяването на населените места и стопанските обекти на територията на общината се осъществява от „ВиК" гр. Сливен чрез група за поддържане в гр. Твърдица.
За гр. Твърдица към настоящият момент няма изградена градска пречиствателна станция за отпадни води същите се заустват директно в реката и представляват опасност от възникване на епидемии. Има изготвен проект за Пречиствателна станция за отпадни води със следните подобекти - площадкови и довеждащи комуникации, EJI., КИП и автоматика. Уточнена е площадката от 10 дка за ПСОВ в южната част на града – м. „Дърварски път".
Съществуващата градска канализационна мрежа е заустена в преливник (септична яма), изграден в централната градска част и прелива директно в реката.
Водоснабдяването на населените места се осъществява от местни водоизточници.
Съществуващите водни запаси осигуряват нормално водопотребление и са достатъчни за задоволяване на битовите и производствените нужди на общината, но през летния сезон дебитът на част от водоизточниците значително намалява.
Водата е с добри питейни качества съгласно периодичните изследвания, провеждани от РИОКОЗ гр. Сливен.
Основна част от мрежата е изкрадена през 70 -те години. На територията на общината са изградени водопроводни мрежи по населени места както следва:
-
гр. Твърдица (включително кв. Козарево) - 62.7 км; в т.ч. 32.8 км. външни водопроводи и 29.9 км. вътрешни водопроводна мрежа;
-
гр. Шивачево - общата дължина на водопроводната мрежа е 28.4 км., в т.ч. 9.4 км. външни водопроводи и 19.0 км. вътрешна водопроводна мрежа;
-
с. Сборище - общата дължина на водопроводната мрежа е 17.7 км., в т. ч. 4.0 км. външен водопровод и 13.7 км. вътрешна водопроводна мрежа;
-
с. Оризари - общата дължина на водопроводната мрежа е 11.0 км., в т.ч. 4.1 км. външен водопровод и 6.9 км. вътрешна водопроводна мрежа;
-
с. Бяла паланка и с. Жълт бряг - общата дължина на водопроводната мрежа е 16.1 км. в т.ч. 9.9 км. външни водопроводи и 6.2 км. вътрешна водопроводна мрежа;
-
с. Боров дол - общата дължина на водопроводната мрежа е 12.2 км., в т.ч. 6.4 км. външен водопровод и 5.8 км. вътрешна водопреносна мрежа;
-
с. Червенаково и с. Близнец общата дължина на водопроводната мрежа на двете населени места е 10.8 км., в т.ч. 4.8 км. външен водопровод и 6.0 км.вътрешна водопроводна мрежа;
-
с. Сърцево - общата дължина на водопроводната мрежа е 2.8 км., в т.ч. 1.6 км. външен и 1.2 км. вътрешна водопроводна мрежа.
1.14.3.Използвани енергоносители, начин на отопляване 1.14.3.1.Електроснабдяване
Община Твърдица е консуматор на електрическа енергия. На нейната територия няма изградени мощности за производство на енергия. Действа една подстанция за ниско напрежение. Всички селища са свързани в общата електропреносна мрежа за ниско напрежение, която е в добро техническо състояние. Изградените електропроводи са както следва: високо напрежение - 220 kV, 110 kV, средно напрежение - 20 kV, ниско напрежение - 0.4 kV.
1.14.3.2.Отопление
Проблемът за енергийната ефективност на жилищата става все по-значим по две причини – пълната пазарна цена на енергоносителите, водеща до тежко бреме за домакинските бюджети и глобалният стремеж към пестене на енергия в контекста на усилията за постигане на устойчиво развитие.
Много от жилищата в градовете Твърдица и Шивачево както и почти всички в селата разчитат на твърдо гориво – предимно дърва и по-малко въглища. В момента е постигнат баланс между достъпност и цена, но в по-далечна перспектива могат да се прогнозират поне два проблемни аспекта:
-
Изчерпване на тези ресурси (особено дървата) и рязко повишаване на цената им;
-
Възможни ограничения върху масовото използване на дърва и въглища по екологични причини, особено ако общината желае да реализира доктрината си за развитие на туризма.
Стимулите и мерките за енергоспестяване трябва да се интегрират в програмите за обновяване най-вече на панелните жилища (вече има приета Национална стратегия за обновяване на жилищните сгради) и реформите в управлението на жилищния фонд.
Внасянето на технологии и “най-добри практики”, наред с информирането и образоването на потребителите и доставчиците на енергия би ускорило постигането на практически резултати и в областта.
През отоплителния сезон горивните инсталации с битов характер, използващи твърдо гориво генерират отпадъци от горивния процес. В общото количество отпадъци от горивния процес по-голям е делът на пепелта от изгаряне на въглища. Тези отпадъци се депонират съвместно със смесените битови.
1.14.3.3.Промишленост и строителство – производствен потенциал, структуроопределящи отрасли, произведена продукция; конкретни предприятия и дейности като източници на отпадъци
Шивашката, текстилната и каменовъглената промишленост създават основният дял от брутния вътрешен продукт на общината.
В общината има добра суровинна база за развитие на дърводобива и дървопреработването.
1.14.4.Селско стопанство
Към настоящияТ момент селското стопанство на територията на общината се развива с оптимистични темпове. В отрасъл селско стопанство има средна степен на специализация при отглеждането на житни култури и малка концентрация и специализация при животновъдството.
Обработваемата земеделска земя в Община Твърдица е 130 661 дка, разпределена в следните групи:
Обработваема земеделса земя
|
дка
|
Ниви
|
78 202 дка
|
Трайни насаждения
|
14 429 дка
|
Естествени ливади
|
3 829 дка
|
Разсадници
|
29 дка
|
Мери и пасища
|
22 929 дка
|
На човек от населението се падат около 6 дка обработваема земя. Структурата на реално използваната земеделска земя е типична за планинските райони - 76,7% са ниви, от които 20% са технически култури и зеленчуци, а 29,4% - фуражни. Повечето от земеделските площи са поливни, което е допълнително благоприятстващо условие.
Развиват се както растениевъдството, така и животновъдството. Значителен дял заема овощарството, отглеждането на лозя и производството на зърнено- житни и фуражни култури. Природно-климатичните условия в региона благоприятстват развитието на трайните насаждения. Увеличава се делът на някои технически култури и на площите с етерично-маслени култури.
Значителен дял заема овощарството, лозарството , технически култури и билки:
Обработваема земя – овощалство и лозарство
|
дка
|
Лозя
|
10 242 дка
|
Череши
|
1 858 дка
|
Технически култури
|
|
Лавандула
|
340 дка
|
Рози
|
20 дка
|
Билки
|
|
Шипки
|
10 дка
|
Животновъдството е напълно в частен принцип на развитие. По този начин успешно се реализира говедовъдството, овцевъдството, козевъдството, свиневъдството, биволовъдството, птицевъдството и пчеларството.
Средните добиви от житните и технически култури са по-ниски от същите за областта и много по-ниски от средните за страната. Това се дължи на ниско продуктивните почви. Те и климатичните условия са подходящи за отглеждане на трайни овощни насаждения: лозя, ябълки, череши, сливи и етерично-маслени култури. При добра агротехническа обработка техните добиви достигат средните за страната.
На територията на общината работят 2 бр. земеделски кооперации, които стопанисват 20% от земеделската земя, а останалите се обработват от частни собственици в лични стопанства и арендатори.
Животновъдството преминава напълно в частен принцип на развитие. Успешно се реализира говедовъдството, овцевъдството, козевъдството, свиневъдството, биволовъдството, птицевъдството и пчеларството. В кв. Козарево функционира частна фирма за отглеждане на щрауси.
На територията на общината работят 7 земеделски кооперации, които стопанисват 80 % от земеделската земя – 54 300 дка: ПК „Твърдица” гр. Твърдица; ЗК „Запалня” гр. Твърдица; ЗКПУ „Стара планина” с. Сборище; ЗКПУ „Дичко Бъчваров” гр. Шивачево; ЗПК „Оризари – 94” с. Оризари; ЗК „Кристине” с. Оризари; ЗПК „Близнец” с. Близнец.
1.14.5.Туризъм
В общината съществуват добри условия за развитие на планински и ски туризъм, ловен туррризъм и екотуризъм. Ниша в тази област е и бъдещото развитие на селския туризъм. На територията на общината има подходящи бази за настаняване и обслужване на туристите.
Туристическо дружество „Чумерна" - гр. Твърдица разполага със ски - влек, ски - база от 6 бунгала и столова. Ски пистата е с дължина 667 м, а капацитета на ски - влека е 400 чов./час. Природните условия дават възможност 4 месеца в годината да се използва ски пистата.
В Твърдишкия Балкан се намират хижите „Ловен дом", "Буковец" и „Представителна хижа".
Пресеченият терен, разнообразните изложения, широколистната растителност и наличието на много пасища благоприятстват разпространението и възпроизводството на едър и дребен дивеч от почти всички видове в обособените ловно - стопански обекти.
Районът се характеризира с богато разнообразие от дивеч, което е предпоставка за развитие на ловния туризъм. Срещат се основно: бозайници- елени, кошути, муфлони, сърни, диви свине, чакали лисици, язовец, зайци; От птиците преобладават ястреби, пъдпъдъци, гривеци, гургулици и др. По-рядко киклик, бекас, фазан, скален орел. През пролетния и зимния прелет в района стационират различни видове облетен и водоплаващ дивеч, като диви патици и по-рядко гъски.
Този потенциал е добра предпоставка за развитието на ловен туризъм.
1.14.6.Транспортна инфраструктура и връзки
Републиканската пътна мрежа обхваща автомагистрали, пътища I, II и III клас. На територията на Община Твърдица няма изградена автомагистрала, както и второкласни пътища. През територията минава път 1-6 /София-Бургас/ с обща дължина 21.7 км. Важността на този път се обуславя от осъществяването на връзките на общината с областния център Сливен, с големите индустриални и административни центрове на подбалканските градове, както и със столицата и Черноморието ни.
Транспортните пътища на територията на общината са: път П1-662 /Н. Загора - Баня - Твърдица - Елена/ и път Ш-5007 /Гурково - Конаре - Твърдица/. Път П1-662 е най-пряката връзка между Северна и Южна България и представлява връзка между Община Нова Загора и община Елена. Път Ш-662 е асфалтов и е с намалени габарити. На първо време се нуждае от изкърпване на повредените участъци по асфалтовата настилка. Същият се нуждае от цялостна реконструкция с дължина 18,3 км. За пътя има изработен проект през 2002 г. за реконструирането му от км 24+600 до км 42+950, като целта е той да стане с нормални габарити - 6 м ширина на пътното платно, с банкети от двете му страни по 1.5 м ширина. Път III-5007 представлява връзка с Община Гурково.
Вътрешната пътна мрежа, чрез която се осъществяват другите връзки между отделните селища в общината, е развита добре и осигурява удобни транспортни връзки на всички населени места от общината с общинския център. Селищата се свързват помежду си основно с пътищата от четвъртокласната пътна мрежа. Към нея е включен и един ведомствен път на "Балкан" ЕООД в ликвидация и е закупен от Общината през месец октомври 2003 г., за да може да го поддържа. Той води началото си от местността "Предела" /отклонение от път Ш-662 /Н. Загора – Баня – Твърдица - Елена/ и представлява връзка с хижа "Буковец" и връх "Чумерна", където идват на ски туристи от цялата страна.
Връзките между останалите населени места от общината се осъществяват от следната пътна мрежа: III клас - 36,8 км и IV клас - 83 км.
Задълженията по поддръжката на четвъртокласната пътна мрежа са на Община Твърдица. Състоянието на пътната мрежа е задоволително с изключение на път IV - 53034 /Бяла паланка - гара Чумерна/. На пътен участък с дължина около 300 м от този път има активирано свлачище.
Мостът на река "Тунджа" на четвъртокласния път IV-66016 /Сърцево - Близнец/ не отговаря на пътническите изисквания за товароносимост, вследствие на което транспортната връзка между двете селища е затруднена.
Уличната мрежа в населените места е с обща дължина 264 км, от която 179 км е благоустроена. Състоянието на пътната настилка на по-голямата част от уличната мрежа е крайно незадоволително.
В Община Твърдица добре са развити автомобилният и ж.п. транспорт. Ж.п. линията София – Карлово - Бургас минава през Твърдица, Сборище, Шивачево.
Вътрешно транспортните и между общински връзки се осъществяват предимно от фирма "Искра - АТ" ООД и няколко по-малки транспортни фирми.
1.14.7.Икономически показател 1.14.7.1.Национални икономически показатели
Генерирането на твърди битови отпадъци обикновено е в унисон с икономическото развитие и подобряване стандарта на населението. Използвани са данни за последните пет години за да се направи оценка на тенденцията на изменение. Макроикономическите данни са взети от Националния статистически институт – статистически годишник и статистическия бюлетин на Българска народна банка.
Основни икономически индикатори
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
Брутен вътрешен продукт (млн. лв.)
|
38823
|
42797
|
49361
|
56520
|
66728
|
Брутен вътрешен продукт (годишен реален темп на изменение, %)
|
6.60%
|
6.20%
|
6.30%
|
6.20%
|
6.00%
|
БВП на глава от населението (лв.)
|
4989
|
5529
|
6411
|
7379
|
8753
| 1.14.7.2.Регионални икономически показатели
Инвестиционната активност в района е предимно дело на местни предприемачи и въпреки позитивния ефект направените инвестиции не водят веднага до рязко повишаване на индекса на БВП.
Макроикономическите данни за 2008 г. са взети от интернет страницата на Националния статистически институт. В таблицата е даден среден растеж на икономическото развитие.
Приходи на домакинствата
|
2008 (действ.)
|
Доход на домакинствата в България (в лв. годишно)
|
8604
|
Доход на домакинствата в Региона (в лв. годишно)
|
8553
|
Доход на глава от населението в България (в лв. годишно)
|
3471
|
Доход на глава от населението в Региона (в лв. годишно)
|
3390
|
Сподели с приятели: |