Програма за управление на отпадъците на община твърдица 2010 2020 г. Община Твърдица



страница8/26
Дата19.07.2018
Размер3.08 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   26

1.14.Икономическо развитие на общината

1.14.1.Икономическо състояние


Наблюдава се засилено участие на частния сектор в икономическото развитие на общината. В община Твърдица е развита текстилната, каменовъглена, дърводобивната и шивашката промишленост:

  • Текстилната промишленост: Фирма „Аглика – СИМ” ООД гр.Твърдица. Произвежда основно за външния пазар. Изпълнява договори за реализация на продукцията с „ИКЕА” – Швеция и традиционни клиенти от Франция, Гърция, Канада, Сърбия и други. Вътрешният пазар е ориентиран към фирми, занимаващи се с обзавеждане на хотели и курортни селища.

  • Каменовъглена промишленост - „Мина Балкан – 2000” ЕАД, добиваща черни каменни въглища и шлам за керамичните фабрики в страната.

  • Дърводобивна и дървопреработваща промишленост - Държавно лесничейство „Твърдица”; „Буковец – Твърдица” АД – дърводобив; „Кутра” АД - дърводобив и дървообработване; "Кутра Лес” ООД - дърводобив и дървообработване; ЕТ „Равена” гр.Твърдица - дърводобив и залесяване; ЕФ „Стандарт Паркет” гр.Шивачево - производител на паркет; ЕТ „Марин Пъстраков” гр.Твърдица - производител на дървени въглища.

  • Шивашката промишленост - „Донина Стил” ООД гр.Твърдица; ТПК „Възраждане” гр.Твърдица; „ИМИД” ООД.

В община твърдица е развито хотелиерство и ресторантьорство, производство на хляб и хлебни изделия, сладкарство.

Часни фирми произвеждащи хлебни и сладкарски изделия са :



  • ПК „Балкан” гр.Твърдица;

  • ЕТ „Ангелов и син” гр.Твърдица;

  • ЕТ „Петя”;

  • ЕТ „Мариана – Диана Трухчева”

  • Фирми в сектор търговия:

  • ЕТ „Ваньо Славов”

  • ЕТ „Морион – 2004”;

  • ”Аскент Маркет”;

  • ПЗК „Кристине”;

  • ЕТ „Йордан Кънчев - Адам” – продажба на месо.

Поради спецификата на географското си положение и прекрасните природни дадености, множеството хижи и почивни станции, община Твърдица се явява привлекателен център за отдих, ловен туризъм, екотуризъм, риболов.

В таблицата са дадени данни за период от пет години (2004 – 2008 г.) за да се направи оценка на тенденцията на изменение. (данни от НСИ и статистическия бюлетин на Българска народна банка).



Основни икономически индикатори

2004

2005

2006

2007

2008

Брутен вътрешен продукт (млн. лв.)

38823

42797

49361

56520

66728

Брутен вътрешен продукт (годишен реален темп на изменение, %)

6.60%

6.20%

6.30%

6.20%

6.00%

БВП на глава от населението (лв.)

4989

5529

6411

7379

8753

Фактор за устойчиво развитие на общината е стимулирането на развитието на сектора на малките и средни предприятия, развитието на местното предприемачество и укрепването на частния сектор.

Произвежданите в рамките на общината стоки и услуги от повечето малки и средни фирми се насочват към - търговия, ресторантьорство, ремонтна дейност, битови услуги. Факторите за подобен подход и структура на пазара се обясними: малки инвестиции, безработица, бърза обращаемост и печалби, липса на платежоспособно търсене, липса на рискова инициативност и пр.


1.14.2.Водоснабдяване, канализация и третиране на отпадъчните води

1.14.2.1.Питейно-битово водоснабдяване


Водният ресурс на територията на общината се формира от няколко реки и микроязовири. Речните площи са 121 дка и включват реките: Твърдишка, Козаревска, Блягорница, Боровдолскаи Долап дере и Беленска. Реките се използват за напояване и отчасти за водоснабдяване.

Река Твърдишка се образува от Топлата и Студената реки, които водят началото си от билните части на планината и малко над града се сливат. Минималният отток на реката в засушливия период е около 100 л/сек.

Град Твърдица е най-големият източник на отпадни води в Общината: промишлени и битови. Водоприемниците в района са втора категория.

Съществуващата изграденост на водоснабдителните системи в община Твърдица показва задоволителна обща водоснабденост.

Водоснабдяването на населените места и стопанските обекти на територията на общината се осъществява от „ВиК" гр. Сливен чрез група за поддържане в гр. Твърдица.

За гр. Твърдица към настоящият момент няма изградена градска пречиствателна станция за отпадни води същите се заустват директно в реката и представляват опасност от възникване на епидемии. Има изготвен проект за Пречиствателна станция за отпадни води със следните подобекти - площадкови и довеждащи комуникации, EJI., КИП и автоматика. Уточнена е площадката от 10 дка за ПСОВ в южната част на града – м. „Дърварски път".

Съществуващата градска канализационна мрежа е заустена в преливник (септична яма), изграден в централната градска част и прелива директно в реката.

Водоснабдяването на населените места се осъществява от местни водоизточници.

Съществуващите водни запаси осигуряват нормално водопотребление и са достатъчни за задоволяване на битовите и производствените нужди на общината, но през летния сезон дебитът на част от водоизточниците значително намалява.

Водата е с добри питейни качества съгласно периодичните изследвания, провеждани от РИОКОЗ гр. Сливен.

Основна част от мрежата е изкрадена през 70 -те години. На територията на общината са изградени водопроводни мрежи по населени места както следва:


  • гр. Твърдица (включително кв. Козарево) - 62.7 км; в т.ч. 32.8 км. външни водопроводи и 29.9 км. вътрешни водопроводна мрежа;

  • гр. Шивачево - общата дължина на водопроводната мрежа е 28.4 км., в т.ч. 9.4 км. външни водопроводи и 19.0 км. вътрешна водопроводна мрежа;

  • с. Сборище - общата дължина на водопроводната мрежа е 17.7 км., в т. ч. 4.0 км. външен водопровод и 13.7 км. вътрешна водопроводна мрежа;

  • с. Оризари - общата дължина на водопроводната мрежа е 11.0 км., в т.ч. 4.1 км. външен водопровод и 6.9 км. вътрешна водопроводна мрежа;

  • с. Бяла паланка и с. Жълт бряг - общата дължина на водопроводната мрежа е 16.1 км. в т.ч. 9.9 км. външни водопроводи и 6.2 км. вътрешна водопроводна мрежа;

  • с. Боров дол - общата дължина на водопроводната мрежа е 12.2 км., в т.ч. 6.4 км. външен водопровод и 5.8 км. вътрешна водопреносна мрежа;

  • с. Червенаково и с. Близнец общата дължина на водопроводната мрежа на двете населени места е 10.8 км., в т.ч. 4.8 км. външен водопровод и 6.0 км.вътрешна водопроводна мрежа;

  • с. Сърцево - общата дължина на водопроводната мрежа е 2.8 км., в т.ч. 1.6 км. външен и 1.2 км. вътрешна водопроводна мрежа.

1.14.3.Използвани енергоносители, начин на отопляване

1.14.3.1.Електроснабдяване


Община Твърдица е консуматор на електрическа енергия. На нейната територия няма изградени мощности за производство на енергия. Действа една подстанция за ниско напрежение. Всички селища са свързани в общата електропреносна мрежа за ниско напрежение, която е в добро техническо състояние. Изградените електропроводи са както следва: високо напрежение - 220 kV, 110 kV, средно напрежение - 20 kV, ниско напрежение - 0.4 kV.

1.14.3.2.Отопление


Проблемът за енергийната ефективност на жилищата става все по-значим по две причини – пълната пазарна цена на енергоносителите, водеща до тежко бреме за домакинските бюджети и глобалният стремеж към пестене на енергия в контекста на усилията за постигане на устойчиво развитие.

Много от жилищата в градовете Твърдица и Шивачево както и почти всички в селата разчитат на твърдо гориво – предимно дърва и по-малко въглища. В момента е постигнат баланс между достъпност и цена, но в по-далечна перспектива могат да се прогнозират поне два проблемни аспекта:



  • Изчерпване на тези ресурси (особено дървата) и рязко повишаване на цената им;

  • Възможни ограничения върху масовото използване на дърва и въглища по екологични причини, особено ако общината желае да реализира доктрината си за развитие на туризма.

Стимулите и мерките за енергоспестяване трябва да се интегрират в програмите за обновяване най-вече на панелните жилища (вече има приета Национална стратегия за обновяване на жилищните сгради) и реформите в управлението на жилищния фонд.

Внасянето на технологии и “най-добри практики”, наред с информирането и образоването на потребителите и доставчиците на енергия би ускорило постигането на практически резултати и в областта.

През отоплителния сезон горивните инсталации с битов характер, използващи твърдо гориво генерират отпадъци от горивния процес. В общото количество отпадъци от горивния процес по-голям е делът на пепелта от изгаряне на въглища. Тези отпадъци се депонират съвместно със смесените битови.

1.14.3.3.Промишленост и строителство – производствен потенциал, структуроопределящи отрасли, произведена продукция; конкретни предприятия и дейности като източници на отпадъци


Шивашката, текстилната и каменовъглената промишленост създават основният дял от брутния вътрешен продукт на общината.

В общината има добра суровинна база за развитие на дърводобива и дървопреработването.


1.14.4.Селско стопанство


Към настоящияТ момент селското стопанство на територията на общината се развива с оптимистични темпове. В отрасъл селско стопанство има средна степен на специализация при отглеждането на житни култури и малка концентрация и специализация при животновъдството.

Обработваемата земеделска земя в Община Твърдица е 130 661 дка, разпределена в следните групи:



Обработваема земеделса земя

дка

Ниви

78 202 дка

Трайни насаждения

14 429 дка

Естествени ливади

3 829 дка

Разсадници

29 дка

Мери и пасища

22 929 дка

На човек от населението се падат около 6 дка обработваема земя. Структурата на реално използваната земеделска земя е типична за планинските райони - 76,7% са ниви, от които 20% са технически култури и зеленчуци, а 29,4% - фуражни. Повечето от земеделските площи са поливни, което е допълнително благоприятстващо условие.

Развиват се както растениевъдството, така и животновъдството. Значителен дял заема овощарството, отглеждането на лозя и производството на зърнено- житни и фуражни култури. Природно-климатичните условия в региона благоприятстват развитието на трайните насаждения. Увеличава се делът на някои технически култури и на площите с етерично-маслени култури.

Значителен дял заема овощарството, лозарството , технически култури и билки:

Обработваема земя – овощалство и лозарство

дка

Лозя

10 242 дка

Череши

1 858 дка

Технически култури




Лавандула

340 дка

Рози

20 дка

Билки




Шипки

10 дка

Животновъдството е напълно в частен принцип на развитие. По този начин успешно се реализира говедовъдството, овцевъдството, козевъдството, свиневъдството, биволовъдството, птицевъдството и пчеларството.

Средните добиви от житните и технически култури са по-ниски от същите за областта и много по-ниски от средните за страната. Това се дължи на ниско продуктивните почви. Те и климатичните условия са подходящи за отглеждане на трайни овощни насаждения: лозя, ябълки, череши, сливи и етерично-маслени култури. При добра агротехническа обработка техните добиви достигат средните за страната.

На територията на общината работят 2 бр. земеделски кооперации, които стопанисват 20% от земеделската земя, а останалите се обработват от частни собственици в лични стопанства и арендатори.

Животновъдството преминава напълно в частен принцип на развитие. Успешно се реализира говедовъдството, овцевъдството, козевъдството, свиневъдството, биволовъдството, птицевъдството и пчеларството. В кв. Козарево функционира частна фирма за отглеждане на щрауси.

На територията на общината работят 7 земеделски кооперации, които стопанисват 80 % от земеделската земя – 54 300 дка: ПК „Твърдица” гр. Твърдица; ЗК „Запалня” гр. Твърдица; ЗКПУ „Стара планина” с. Сборище; ЗКПУ „Дичко Бъчваров” гр. Шивачево; ЗПК „Оризари – 94” с. Оризари; ЗК „Кристине” с. Оризари; ЗПК „Близнец” с. Близнец.

1.14.5.Туризъм


В общината съществуват добри условия за развитие на планински и ски туризъм, ловен туррризъм и екотуризъм. Ниша в тази област е и бъдещото развитие на селския туризъм. На територията на общината има подходящи бази за настаняване и обслужване на туристите.

Туристическо дружество „Чумерна" - гр. Твърдица разполага със ски - влек, ски - база от 6 бунгала и столова. Ски пистата е с дължина 667 м, а капацитета на ски - влека е 400 чов./час. Природните условия дават възможност 4 месеца в годината да се използва ски пистата.

В Твърдишкия Балкан се намират хижите „Ловен дом", "Буковец" и „Представителна хижа".

Пресеченият терен, разнообразните изложения, широколистната растителност и наличието на много пасища благоприятстват разпространението и възпроизводството на едър и дребен дивеч от почти всички видове в обособените ловно - стопански обекти.

Районът се характеризира с богато разнообразие от дивеч, което е предпоставка за развитие на ловния туризъм. Срещат се основно: бозайници- елени, кошути, муфлони, сърни, диви свине, чакали лисици, язовец, зайци; От птиците преобладават ястреби, пъдпъдъци, гривеци, гургулици и др. По-рядко киклик, бекас, фазан, скален орел. През пролетния и зимния прелет в района стационират различни видове облетен и водоплаващ дивеч, като диви патици и по-рядко гъски.

Този потенциал е добра предпоставка за развитието на ловен туризъм.


1.14.6.Транспортна инфраструктура и връзки


Републиканската пътна мрежа обхваща автомагистрали, пътища I, II и III клас. На територията на Община Твърдица няма изградена автомагистрала, както и второкласни пътища. През територията минава път 1-6 /София-Бургас/ с обща дължина 21.7 км. Важността на този път се обуславя от осъществяването на връзките на общината с областния център Сливен, с големите индустриални и административни центрове на подбалканските градове, както и със столицата и Черноморието ни.

Транспортните пътища на територията на общината са: път П1-662 /Н. Загора - Баня - Твърдица - Елена/ и път Ш-5007 /Гурково - Конаре - Твърдица/. Път П1-662 е най-пряката връзка между Северна и Южна България и представлява връзка между Община Нова Загора и община Елена. Път Ш-662 е асфалтов и е с намалени габарити. На първо време се нуждае от изкърпване на повредените участъци по асфалтовата настилка. Същият се нуждае от цялостна реконструкция с дължина 18,3 км. За пътя има изработен проект през 2002 г. за реконструирането му от км 24+600 до км 42+950, като целта е той да стане с нормални габарити - 6 м ширина на пътното платно, с банкети от двете му страни по 1.5 м ширина. Път III-5007 представлява връзка с Община Гурково.

Вътрешната пътна мрежа, чрез която се осъществяват другите връзки между отделните селища в общината, е развита добре и осигурява удобни транспортни връзки на всички населени места от общината с общинския център. Селищата се свързват помежду си основно с пътищата от четвъртокласната пътна мрежа. Към нея е включен и един ведомствен път на "Балкан" ЕООД в ликвидация и е закупен от Общината през месец октомври 2003 г., за да може да го поддържа. Той води началото си от местността "Предела" /отклонение от път Ш-662 /Н. Загора – Баня – Твърдица - Елена/ и представлява връзка с хижа "Буковец" и връх "Чумерна", където идват на ски туристи от цялата страна.

Връзките между останалите населени места от общината се осъществяват от следната пътна мрежа: III клас - 36,8 км и IV клас - 83 км.

Задълженията по поддръжката на четвъртокласната пътна мрежа са на Община Твърдица. Състоянието на пътната мрежа е задоволително с изключение на път IV - 53034 /Бяла паланка - гара Чумерна/. На пътен участък с дължина около 300 м от този път има активирано свлачище.

Мостът на река "Тунджа" на четвъртокласния път IV-66016 /Сърцево - Близнец/ не отговаря на пътническите изисквания за товароносимост, вследствие на което транспортната връзка между двете селища е затруднена.

Уличната мрежа в населените места е с обща дължина 264 км, от която 179 км е благоустроена. Състоянието на пътната настилка на по-голямата част от уличната мрежа е крайно незадоволително.

В Община Твърдица добре са развити автомобилният и ж.п. транспорт. Ж.п. линията София – Карлово - Бургас минава през Твърдица, Сборище, Шивачево.

Вътрешно транспортните и между общински връзки се осъществяват предимно от фирма "Искра - АТ" ООД и няколко по-малки транспортни фирми.

1.14.7.Икономически показател

1.14.7.1.Национални икономически показатели


Генерирането на твърди битови отпадъци обикновено е в унисон с икономическото развитие и подобряване стандарта на населението. Използвани са данни за последните пет години за да се направи оценка на тенденцията на изменение. Макроикономическите данни са взети от Националния статистически институт – статистически годишник и статистическия бюлетин на Българска народна банка.

Основни икономически индикатори

2004

2005

2006

2007

2008

Брутен вътрешен продукт (млн. лв.)

38823

42797

49361

56520

66728

Брутен вътрешен продукт (годишен реален темп на изменение, %)

6.60%

6.20%

6.30%

6.20%

6.00%

БВП на глава от населението (лв.)

4989

5529

6411

7379

8753

1.14.7.2.Регионални икономически показатели


Инвестиционната активност в района е предимно дело на местни предприемачи и въпреки позитивния ефект направените инвестиции не водят веднага до рязко повишаване на индекса на БВП.

Макроикономическите данни за 2008 г. са взети от интернет страницата на Националния статистически институт. В таблицата е даден среден растеж на икономическото развитие.



Приходи на домакинствата

2008 (действ.)

Доход на домакинствата в България (в лв. годишно)

8604

Доход на домакинствата в Региона (в лв. годишно)

8553

Доход на глава от населението в България (в лв. годишно)

3471

Доход на глава от населението в Региона (в лв. годишно)

3390
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   26


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница