Съдържание: -
1. Приложение на системния подход в управлението
-
2. Използване на ситуационния подход в управлението
-
3. Подход, ориентиран към нововъведенията, интеграцията, интернационализацията
-
4. Подход към социална ориентация в управлението
-
5. Подход, ориентиран към управление в условията на хаос и сложност на околната среда
Процесите по възникване и развитие на управленческата наука в исторически аспект са били съпровождани с използването на концепции и методи, разработвани за други дисциплини, с което се е осъществявало привнасянето на някои техни принципни положения в методологичната основа на производствения мениджмънт. От друга страна в теорията и практиката на мениджмънта са се разработвали собствени системи от възгледи и принципи на научното познание, които са намирали приложение в други научни дисциплини.
Така напр. още в началото на 19ти век на основата на фундаменталните разработки по теория на системите и теория на хаоса и сложността, е бил използван подхода за деление на обекта на части с оглед неговото по-добро изучаване и контролиране. Алтернативен на този подход се явява разглеждането на организацията като жив организъм, като интегрирана система от подходи, което дава възможност да се разберат най-важните проблеми на управлението и на отношенията в организацията (фиг. 2.1.).
Принципното различие на съвременните школи на управление в сравнение с предшестващите е именно в това, че ефективността на управление се разглежда като резултат, зависещ от много фактори, от взаимодействието на различните подходи, а не само на един или няколко, макар и важни техни елементи (41; 55; 59; и др.). С оглед на доброто им познаване, последователно ще анализираме приложението на всеки един от тях в общата управленческа теория.
Фиг. 2.1. Управлението, като интегрирана система от подходи
1. Приложение на системния подход в управлението
В теорията за научно управление фундаментално значение има представянето на предприятието като система от висш порядък, част от която са и хората. За да стане ясно как системният подход помага на мениджъра по-добре да разбере организацията и ефективно да я управлява, е необходимо да се определи какво е това система.
Системата се разглежда като едно цяло, съвкупност, състояща се от взаимозависими части, всяка от които внася свой принос в характеристиката на цялото. Доколкото хората в най-общ смисъл се явяват компоненти на организациите (социални компоненти), наред с техниката, използвана за изпълнение на работата, то тези организации се наричат социотехнически системи.
Както и в биологическия организъм, всяка "социотехническа" система си взаимодейства с околната среда чрез своя вход и изход на системата. В зависимост от типа на взаимодействие различаваме затворени и отворени системи. Затворените системи имат твърдо фиксирани граници, тяхното действие е относително независимо от средата, обкръжаваща системата. За разлика от тях отворените системи си взаимодействат с околната среда през проницаемите граници на системата чрез информация, капитали, пазари и др. Способността им да се приспособяват към измененията във външната среда е едно от важните условия организацията да продължи да функционира. В една или друга степен всички стопански организации са отворени системи (фиг. 2.2.).
Фиг. 2.2. Организацията - отворена система
Според методологията на системния подход, всяка стопанска организация може да се разглежда от една страна като изкуствена, сложна, йерархична, динамична и отворена система, а от друга като управляема, икономическа, производствена, ресурсна и социална система. Системният подход изисква да се очертаят приблизително точно границите на дадената система в съответната бизнес среда. Тези граници обикновено са и доста подвижни, тъй като, както системата и нейните елементи влияят на околната среда, така и самата тя е подложена на влиянието на околната среда с различни по сила и по знак въздействия.
Разбирането за това, че организацията представлява сложна отворена система, състояща се от няколко взаимосвързани подсистеми, помага да си обясним, защо всяка от школите в управлението се оказва практически приемлива само в ограничени предели. Всяка школа се е стремяла да съсредоточи вниманието си върху една от подсистемите на организацията. На тази основа се е поставял акцент върху социалната система, административната система, техническата система и т.н. Следователно те не са били в състояние да определят всички основни компоненти на организацията, а са съсредоточавали вниманието си само върху един или друг от тях. Нито една от школите сериозно не се е замисляла над въздействието на средата на организацията. Много по-късно изследователите установяват, че външните сили могат да бъдат основни фактори за успеха на организацията.
Сама по себе си обаче теорията на системите още не казва на мениджърите, кои са особено важните елементи на организацията като система. Тя само казва, че организацията се състои от взаимозависими подсистеми и се явява отворена система, която си взаимодейства с външната среда. (фиг. 2.3.)
Фиг. 2.3. Процесът на управлението от гледна точка на отворената система
Теорията на системите конкретно не определя основните променливи, влияещи на функцията на управление. Тя не определя и как околната среда влияе на управлението и на резултата от дейността на организацията. Ситуационният подход е този, с помощта на който се определят променливите и влиянието им върху ефективността на организацията и той се явява логическо продължение на системния подход.
Сподели с приятели: |
