Ситуационният подход в управлението разширява практическото приложение на теорията на системите, определяйки основните вътрешни и външни променливи, които влияят на организацията в конкретен период от време, определен като ситуация. В съответствие със ситуационния подход цялата организация на управление в предприятието не е нищо друго, освен отговор на различните по своята природа на въздействие променливи, характеризиращи конкретната ситуация. Организацията и методите на управление се построяват в съответствие със ситуацията, в която се намира предприятието за даден период от време.
Както и системният подход, ситуационният подход не е прост сбор от предписани ръководства, а е по-скоро способ за обмисляне (разсъждение) на организационните проблеми и тяхното решаване. В него също е съхранена концепцията на управление, приложима към всяка организация. Но ситуационният подход показва, че макар и общият процес да е еднакъв, специфичните похвати, които трябва да се използват от мениджърите за ефективно постигане на целите на организацията могат и да се различават.
Ситуационният подход концентрира вниманието си освен на ситуационните различия между организациите и вътре в самата организация, при което стремежът е да определи значимостта на променената ситуация и нейното влияние върху ефективността на организацията.
За успешното приложение на ситуационния подход в управлението на стопанската организация, мениджърите следва: първо - да са запознати със средствата и методите на професионално управление; второ - да знаят силните и слаби страни на всяка една управленческа концепция и метод при използването им в конкретна ситуация, както и положителните и отрицателни последици от нейното приложение; трето - правилно интерпретиране на ситуацията и определяне на най-важните фактори и влиянието им върху ефективността на системата; четвърто - способността на мениджъра да извлича максимална полза от всяка конкретна ситуация с оглед постигане целите на организацията в условията на съществуващите обстоятелства.
3. Подход, ориентиран към нововъведенията, интеграцията, интернационализацията
Подходът в управленческото поведение на предприятието е нововъведенията да се установяват като ежедневна практика, при което те да се поставят на по-широка основа, а именно не само в направлението на нова техника или технология, но също и в икономическата, организационната и управленческата области. Успех имат онези предприятия и фирми, които работят ефективно, не само в настоящето, но са ориентирани и към бъдещето чрез процесите на постоянно обновяване и усъвършенстване.
Интеграционните процеси, също не трябва да се възприемат камо в областта на производството като интеграция между производството и науката, стопанските и изследователските организации. Те се изявяват също и в полето на отношенията между стопанската организация и личността в тяхната цялост, като един жив организъм и съответствието на промените, които се извършват или предстои да се извършат чрез управленческата дейност.
Чрез интернационализацията се осъществява планиране и реализация на процеси, които имат обективен характер и са свързани с международното разделение на труда и специализацията, с разпространението на постиженията и новостите, сътрудничество при реализацията на мащабни проекти и др. Паралелно с тези процеси се развиват и процесите на нелоялна конкуренция и съперничество. И едните, и другите трябва да се предвиждат и решават в полето на управлението, т.е. те са резултат от управленческата дейност.
4. Подход към социална ориентация в управлението
В основата на социалния мениджмънт е отговорността на организациите пред човека и обществото, в средата, в която те функционират, за обезпечаване на ефективно работещи системи, осигуряващи заетост на населението и спазвайки законите и нормативните актове. Отговорността се изразява и в изразходването на част от ресурсите в области като опазване на околната среда, здравеопазване, образование, култура, спорт и др., предназначени както за работниците от собствените предприятия, така и за хората от населението и институциите в района, където са разположени предприятията.
5. Подход, ориентиран към управление в условията на хаос и сложност на околната среда
Светът, в който живеем, често се оказва непредсказуем, непонятен и неконтролируем. От това произтича и необходимостта от създаване на управленчески методи и механизми, с помощта на които сложните системи да могат в максимално възможна степен да се справят с неопределеността на външната среда и нейните изменения. Именно това е предметът на диалог между практиката на управление и науката и успешното използване на постиженията на науката в практиката. Формирането на теорията на хаоса (т.е. преминаването на хаоса към "теория на хаоса") и нейното използване в управлението на сложни системи се явява перспективно направление за повишаване ефективността на работа на организациите.
Въпроси по съдържанието:
1. В какво се изразява различието на съвременните школи и подходи в управлението от предшестващите?
2. Коя система се нарича социотехническа?
3. Направете разлика между отворената и затворената социотехническа система.
4. Като продължение на практическото приложение на теорията на системите, какво се определя с използването на ситуационния подход?
5. В какво се изразява методологията на ситуационния подход?
6. Кои фирми възприемат подхода, ориентиран към нововъведенията, интеграцията и интернационализацията и защо?
7. Какво се изразява с възприемане на подхода към социална ориентация в управлението на мениджърските екипи на предприятието?
8. С какво ще помогне изучаването и познаването на "теорията на хаоса и сложността на околната среда" на управленческата дейност?
Някои актуални въпроси и тенденции за ефективно управление на предприятията Съдържание:
1. Организационна форма на управление ориентирана към развитието, устойчивостта и предприемачеството
2. Световни тенденции в усъвършенстване управлението на промишлените фирми
3. Конкурентност чрез фокусиране
4. Управление, ориентирано към резултатите
Сподели с приятели: |