Първа 1 понятие, съдържание, система и източници на международното търговско право

Няма съмнение, че при липсата на императивни норми на конвен­цията или на националните закони страните могат да уредят в договора товаренето и разтоварването на товара съобразно със своите потреб­ности и възможности.

За товаренето на стоката следва да се прилага законът по место-сключването на договора. Когато приложим е българският закон, меро­давни са чл. 57 и 58 от ЗАвП. Според тях натоварването на автомобила се извършва от изпращача. Подреждането на товара се осъществява под прякото наблюдение на водача с оглед да се осигури безопасността на движението и опазването на товара. Неговите нареждания в този смисъл са задължителни за изпращача.

Разтоварването съответно следва да се извърши от получателя на товара, когато подлежи на прилагане българският закон като закон по мястото на изпълнението на задължението, по-специално чл. 57 от ЗАвП.

В CMR не се съдържат разпоредби за извършването на пре­воза. Изключение съставляват две правила, които съвсем не изчерпват материята. Такива са правилата за задължението на изпращача да приложи към товарителницата или да постави на разположение на пре­возвача необходимите документи за митническите и други формал­ности, както и за правото на изпращача, съответно на получателя да се разпорежда със стоката по време на пътуването (чл.П и 12).

Страните трябва да определят в договора: пътя, какви грижи да се полагат за товара по време на пътуването, дали автомобилът трябва да спира по пътя и къде, допустимо ли е претоварване на стоката и кога и т.н. Когато страните са постигнали съгласие по тези и по други въпроси, свързани с извършването на превоза, то е меродавно.

При липсата на разпоредби в CMR и на уговорки в договора се поставя въпросът за приложимия закон относно извършването на пре­воза. Законът по м е сто сключван ето на договора има пред закона по местоизпълнението предимството, че е единствен. Ако автомобилът трябва да прекоси много държави, предимството е осезателно. Прило­жимият закон няма да се променя при всяко пресичане на държавна

226 , Иван Владимиров

граница.

Когато приложим е българският закон като закон по место-сключването на договора за международен автомобилен превоз на то­вари, меродавни са разпоредбите на чл. 49, 64 и 67 от ЗАвП. Превоз­вачът е длъжен:

а) да превози в установения срок товара от отправния пункт до
местоназначението:

б) да опази товара от липси и повреди;

в) да го предаде на получателя в местоназначението. При изпъл­
нението на тези задължения той следва да полага грижата на добър
стопанин, на добър превозвач.

Член 11 от CMR посвещава подробни разпоредби на използването от превозвача на документите, които му предоставя изпращачът:

а) изпращачът е длъжен да приложи към товарителницата или
да постави на разположение на превозвача необходимите документи и
да му даде всички сведения с оглед на извършването на митническите,
полицейските и санитарните формалности;

б) превозвачът не е длъжен да провери, дали тези документи и

В споменатата разпоредба е допуснато изключение за случая, когато е налице грешка на превозвача. Превозвачът носи отговорността като посредник за последиците или неправилното използуване на до­кументите, които са упоменати в товарителницата, придружават същата или са му връчени. Дължимото от него обезщетение в този случай не може да надвишава онова, което би се платило в случай на липса на стоката.

Член 12 от CMR регламентира правото на разпореждане със стоката по време на пътуването. В т.1 са изброени различни модифи­кации, които очертават съдържанието на това право: да се поиска от превозвача да спре превоза, да промени предвиденото местодоставяне

Международноправен режим на търговските пътища 227

или да предаде стоката на получател, който е различен от посочения в товарителницата. Правото на разпореждане със стоката по време на пътуването принадлежи на изпращача до момента, когато вторият екземпляр от товарителницата бъде връчен на получателя или когато последният освободи товара в местоназначението. От този момент превозвачът трябва да се съобразява с нарежданията на получателя. Упражняването на правото на разпореждане се извършва, след като изпращачът, съответно получателят представи първия екземпляр от товарителницата, върху който се вписват дадените нови нареждания до превозвача. В същото време упражняващият правото на разпореж­дане е длъжен да обезщети превозвача за разноските и вредите, които произтичат от изпълнението на тези нареждания.

Доставянето завършва изпълнението от превозвача на главното му задължение. Той превозва стоката, за да я предаде на отдалечено лице. След това юридическо действие стоката не е вече под негов контрол и той не отговаря за нея.

Доставянето е налице, когато стоката е получена от получателя. Пристигането на автомобила в местоназначението не е достатъчно, за да се счете, че стоката е доставена.

Определянето на получателя не трябва да поражда трудности. Товарителницата следва да съдържа името и адреса му (чл. 6. т. 1. буква "д" от CMR). Не съществува товарителница на приносителя или на заповед.

След пристигането на стоката в местоназначението получателят има правото да поиска да му се връчи вторият екземпляр от товари­телницата, както и да му бъде предадена стоката.

Той е длъжен да заплати размера на вземанията по товарител­ницата. Когато тези вземания са оспорени, не възниква задължение на превозвача да предаде стоката. Изключение представлява случаят, когато получателят предостави залог (чл.13 от CMR). Равностойно е предоставянето на банкова гаранция.

Ако се установи, че стоката липсва или ако стоката не е пристиг­нала до изтичането на уговорения срок или в достатъчен срок, получате­лят има право да упражни от свое име срещу превозвача правата, които произтичат от договора за превоз.

4. Отговорност за неизпълнението. Неизпълнението на за­дълженията по договора за международен автомобилен превоз на то­вари води до възникване на отговорност. В CMR са уредени отговор-

228 Иван Владимиров^

Член 10 от CMR не се ограничава с разпоредбата, че изпраща^ чът носи пред превозвача отговорност за вредите и разноските, които" произлизат от неизправността на опаковката на стоката. В него е уточ­нено, че тази отговорност настъпва в случаите, когато недостатъците на опаковката са скрити или когато превозвачът е вписал в товарител­ницата забележка относно видимата или известната му неизправност на опаковката в момента на натоварването. Разпоредбата на чл. 10 е свързана с правилото на чл. 8, т. 1, буква "б", според което превозвачът е длъжен да провери външно видимото състояние на стоката и нейната опаковка.

Споменатата разпоредба обхваща всички вреди, които могат да настъпят: вреди на хора, на превозните средства или на други стоки.

Върху превозвача лежи тежестта да докаже, че опаковката на стоката е неизправна, т.е. че тя има недостатъци. Напротив, изпраща­чът трябва да докаже, че недостатъкът е явен. Тогава настъпва нова промяна в тежестта на доказване: щом е установено, че недостатъкът е явен, превозвачът трябва да представи доказателства, че в момента на натоварването е вписал в товарителницата забележка относно ви­димата или известната му неизправност на опаковката.

За характера на отговорността се прави разграничение:

а) вредите, причинени на хора или на други стоки поради не­
достатъци в опаковката, имат характера на непозволено увреждане
(деликт), тъй като никакъв договор не свързва неизправния изпращач
и увредените лица;

б) отговорността на изпращача за вреди, причинени на превозните

Недостатъците в опаковката не са единственият възможен произход на вреди, които изпращачът трябва да обезщети. Отговорност на изпращача настъпва, ако той не изпълни задължението си по чл. 22, т. 1 от CMR, да съобщи на превозвача точното естество на опасността, която стоката представлява, или не го уведоми евентуално за пред­пазните мерки, които трябва да "се вземат. На обезщетяване от изпра-

щача подлежат всички разноски и щети, които произтичат от преда­ването на опасната стока за превоз или от нейния превоз (чл. 22, т. 2 в края на CMR).

В чл. 22, т. 1, изр. второ от CMR е определена тежестта на до­казване. В случай, че уведомлението не е било вписано в товарител­ницата, изпращачът или получателят са длъжни да докажат чрез всич­ки средства, че превозвачът е познавал точното естество на опас­ността, която е представлявал превозът на опасната стока.

Членове 17 до 21 от CMR са посветени на условията, при които превозвачът носи отговорност за пълната или частична липса, за повре­дата на стоката или за закъснението в доставянето й. Отговорността е уредена като договорна и то от вида на отговорност за вина.' Вредите вземат тройна форма, която е класическа в областта на превозите: липса, повреда и закъснение. Липсата е разграничена в чл.32, т.1 на пълна и частична, когато се определя началото на погасителната дав­ност.

При липсата на дефиниции в CMR за споменатите форми на вре­дата се прилага законът на договора. Когато е приложим българският закон, квалификацията им се извършва според следните схващания.

Пълната липса на товара може да се дължи на физическото му унищожаване поради изгаряне, изтичане или строшаване. Пълна липса съществува, когато превозвачът е предал товара на неправоимащо лице и не е в състояние да си го възвърне, за да го предаде на легитимирания получател в определен срок след срока за доставяне на товара. Пълна липса се смята и самото непредаване на товара на легитимирания по­лучател в течение на установения срок. В CMR този срок е тридесет дни след изтичането на уговорения срок или, ако срок не е уговорен, шестдесет дни след приемането на стоката от превозвача (чл. 20, ал. 1).

Частична липса има, когато при предаването на товара на получа­теля в местоназначението е констатирана липса на бройки, намалено тегло и други подобни в сравнение с данните за количеството на товара, които се съдържат в товарителницата.

Под повреда на товара се разбира несъответствието на качест­вото му в местоназначението в сравнение с онова качество, което той е имал в местоизпращането съобразно с данните в товарителницата.

конвенцията СМР. "Правна мисъл", 1985, кн.З, с.40 - 46.

230 Иван Владимиров

В чл.19 от CMR се съдържа определение за забавянето в доста-1 вянето. Ако страните са уговорили срок за доставянето, забавянето^: се осъществява автоматично чрез превишаване на срока. Забавяне в доставянето има, когато стоката не е била предадена на получателя в уговорения срок. Ако страните не са уговорили срок за доставянето, съдът следва да се съобрази с някои обстоятелства. Меродавно за него ще бъде времето, което би използувал при конкретните обстоя­телства грижливият превозвач. Между обстоятелствата чл. 19 от CMR посочва, че трябва да се държи сметка за времето, което е необходимо за събирането на пълен товар при нормални условия, когато товарът е бил непълен. Това важи както за случаите, когато различните елементи на товара, за да стане пълен, следва да се предадат от един и същ изпращач, така и за случаите, когато автомобилът или ремаркето следва да бъде напълнено с товари на различни изпращачи.

Периодът на отговорността на превозвача е определен в чл. 17,-т. 1 на CMR. Според тази разпоредба превозвачът носи отговорност за пълната или частична липса или за повредите, които са настъпили от момента на приемането на стоката до момента на предаването й на получателя.

Вината на превозвача се предполага. Самият факт, че стоката е пристигнала в местоназначението повредена, със закъснение или в не­пълно количество, е достатъчен, за да обоснове отговорността на пре­возвача. Тежестта на доказване на този факт лежи върху лицето, което претендира срещу превозвача за обезщетение. Най-често това е полу­чателят на товара. Доказването се осъществява чрез съпоставяне на товарителницата със състоянието на стоката, когато тя е готова за предаване на правоимащия.

За да се освободи от отговорност, превозвачът трябва да докаже наличността на основание за освобождаване. CMR разграничава нор­мални и привилегировани основания за освобождаване на превозвача от отговорност.

Нормалните основания са изброени в чл. 11, т. 2 от CMR. Спо­ред тази разпоредба превозвачът се освобождава от отговорност, ако липсата, повредата или закъснението са причинени:

а) от грешка на правоимащия;

б) от изпълнение на неговТ) нареждане, което.не е предизвикано

в) от присъщ недостатък на стоката;

комто гтпрнтяячт-т нр може ття отгтпяни и

230 Иван Владимиров

В чл.19 от CMR се съдържа определение за забавянето в доста-;-вянето. Ако страните са уговорили срок за доставянето, забавянето се осъществява автоматично чрез превишаване на срока. Забавяне в доставянето има, когато стоката не е била предадена на получателя в уговорения срок. Ако страните не са уговорили срок за доставянето, съдът следва да се съобрази с някои обстоятелства. Меродавно за него ще бъде времето, което би използувал при конкретните обстоя­телства грижливият превозвач. Между обстоятелствата чл. 19 от CMR посочва, че трябва да се държи сметка за времето, което е необходимо за събирането на пълен товар при нормални условия, когато товарът е бил непълен. Това важи както за случаите, когато различните елементи на товара, за да стане пълен, следва да се предадат от един и същ изпращач, така и за случаите, когато автомобилът или ремаркето следва да бъде напълнено с товари на различни изпращачи.

Периодът на отговорността на превозвача е определен в чл. 17,-т. 1 на CMR. Според тази разпоредба превозвачът носи отговорност за пълната или частична липса или за повредите, които са настъпили от момента на приемането на стоката до момента на предаването й на получателя.

Вината на превозвача се предполага. Самият факт, че стоката е пристигнала в местоназначението повредена, със закъснение или в не­пълно количество, е достатъчен, за да обоснове отговорността на пре­возвача. Тежестта на доказване на този факт лежи върху лицето, което претендира срещу превозвача за обезщетение. Най-често това е полу­чателят на товара. Доказването се осъществява чрез съпоставяне на товарителницата със състоянието на стоката, когато тя е готова за предаване на правоимащия.

За да се освободи от отговорност, превозвачът трябва да докаже наличността на основание за освобождаване. CMR разграничава нор­мални и привилегировани основания за освобождаване на превозвача от отговорност.

Нормалните основания са изброени в чл. 17, т.2 от CMR. Спо­ред тази разпоредба превозвачът се освобождава от отговорност, ако липсата, повредата или закъснението са причинени:

а) от грешка на правоимащия;

б) от изпълнение на неговТ) нареждане, което не е предизвикано
от грешка на превозвача;

в) от присъщ недостатък на стоката;

кптдтп ттпеитяячт-т ттр млже ття отгтпяим м

'Международноправен режим на търговските пътища 231

чиито последици той не е могъл да предотврати.

Грешката може да бъде извършена преди всичко от изпращача: той би могъл лошо да опакова стоката, лошо да я натовари или лошо да я подреди и т.н. Но основание за освобождаване на превозвача от отговорност представлява и грешката на получателя, извършена след получаването на втория екземпляр от товарителницата или след осво­бождаването на товара.

В споменатата разпоредба на CMR не се прави разграничение между нареждане, включено в товарителницата, и устно нареждане на правоимащия - разбира се с всички трудности за доказване във втория случай. Основание за освобождаване на превозвача от отговорност представлява нареждане на правоимащия, което е задължително за превозвача. Такива са нарежданията на изпращача, дадени до получа­ването от получателя на втория екземпляр от товарителницата или до освобождаването на товара. След този момент значение имат нареж­данията на получателя.

За да може превозвачът да се позове като на причина за вредата и като на основание за освобождаването му от отговорност, нарежда­нето на правоимащия трябва да не е предизвикано от грешка на самия превозвач.

Особените естествени свойства на товара като основание за ос­вобождаване на превозвача от отговорност са познати във всички ви­дове транспорт. Превозвачът поема задължение да премести стоката в пространството. Той не гарантира, че тя ще издържи превоза, ако е правилно изпълнен от него. Особените естествени свойства се опре­делят като отношение между естествената податливост на вещта към разваляне и дължимите от превозвача условия за нормална експ­лоатация.¹

Обстоятелствата, които превозвачът не е могъл да отстрани и чиито последици не е могъл да предотврати, са разнообразни. Те могат да покриват или не белезите на непреодолимата сила. От нея може да ги отличава п ред видимостта. Това могат да бъдат природни събития, действия на трети лица и т.н. Така, в решение на Върховния съд на Австрия от 29 юни 1983 г. кражбата на превозваната стока и на товар­ния автомобил, който е паркиран от водача му на неохраняем паркинг, без да са взети никакви предпазни мерки за избягване на кражбата на

232 Иван Владимиров

автомобила, не е била призната за обстоятелство, което превозвачът; не е могъл да отстрани и чиито последици не е могъл да предотврати.¹

Специално изключение е предвидено в т. З на чл. 17 от CMR.

Според нея, за да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позове нито на неизправността на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето или на неговите служители, чието превозно средство е наел. Тази раз­поредба е много полезна. Тя е призвана да намалява трудностите при прилагане на основанията за освобождаване на превозвача от отго­ворност. Недостатъците на превозното средство са работа на превоз­вача, както недостатъците на стоката са работа на клиента.

Привилегированите основания за освобождаване на превозвача от отговорност са изброени в т. 4 на чл. 17 от CMR. Според нея пре­возвачът се освобождава от отговорност, когато липсата или повредата се дължи на особения риск, произлизащ от едно измежду следните обстоятелства или няколко измежду тях:

а) употребата на открити и непокрити с бризент превозни сред­
ства, когато тази употреба е била приета по начин, изрично отбелязан
в товарителницата;

б) липсата или неизправността на опаковката на стоки, които

в) манипулиране, натоварване, подреждане или разтоварване на

г) когато някои стоки, които поради причини, свързани с особеното

д) недостатъчност или несъвършенство на знаците или номерата

е) превоз на живи животни.

Разликата между нормалните и привилегированите основания за освобождаване на превозвача от отговорност е обяснена в т. 1 и 2 на чл. 18 от CMR. Върху превозвача лежи тежестта да докаже, че липсата, повредата или забавянето се дължи на едно от обстоятелст­вата, признати за нормални основания за освобождаването му от отго-

Bulletin d'inforniations de FUnidroit, № 79/80, Juillet - OctoV- 49, p. 27.

верност. Изисква се положително доказване от превозвача на налич­ността на причинна връзка между липсата, повредата или забавянето и обстоятелството, което е нормално основание за освобождаване от отговорност.

Привилегированите основания са уредени по друг начин. До­статъчно е превозвачът да установи съществуването на едно обстоя­телство от тази втора група. Не е необходимо той да доказва налич­ността на причинна връзка между обстоятелството и липсата, повреда­та или забавянето. За наличността на такава връзка възниква предполо­жение по силата на конвенцията. Но това предположение е оборимо. Правоимащият - изпращачът или получателят - си запазва правото да докаже, че щетата изцяло или отчасти не е произлязла поради един от споменатите особени рискове.

За практическото изясняване на разликата между нормалните и привилегированите основания да вземем за пример стока, чийто пре­возвач твърди, че тя по своето естество е изложена на счупване или ръжда. Особените естествени свойства са нормално основание, предви­дено в т.2 на чл. 17 от CMR. Върху превозвача лежи тежестта да докаже, че вредата се дължи на особените естествени свойства на стоката. Доказателствата на превозвача не бива да оставят място за никакво съмнение. Конвенцията изисква пълно и точно доказване на причинната връзка.

Когато превозвачът се позове на привилегированото основание за освобождаване от отговорност по чл.17, т. 4, буква "г" от CMR, за него е достатъчно да установи, че с оглед на конкретните обстоя­телства липсата или повредата на стоката биха могли да произлязат от предвидения в споменатата буква особен риск. Не е необходимо той да доказва причинна връзка между този особен риск и липсата или повредата на стоката.

Превозвачът носи отговорност, щом не е могъл да се освободи от презумпцията, която лежи върху него поради факта, че липсата или повредата е настъпила в периода между приемането на стоката за превоз и предаването й на получателя след превоза. На размера на отговорността са посветени чл. 23 до 27 от CMR. Предвидено е огра­ничение на отговорността.

Обезщетението за пълна или частична липса на товара не може да превишава 25 франка за килограм липсваща брутна тежина. Под франк се разбира златният франк с тегло 10/31 от грама и проба 0.900 (т. З на чл. 23 от CMR).

234 Иван Владимиров

Числото 25 франка е предел. Рекламантьт трябва да установи размера на вредата. Обезщетението се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето на приемането й за превоз.

Освен максималното обезщетение от 25 франка Жерминал пре­возвачът при пълна иЛи частична липса е длъжен да върне превозната цена, както и да плати митата и другите разноски, направени по повод на превоза на стоката. Тези суми се дължат изцяло в случай на пълна липса и пропорционално в случай на частична липса. Други вреди и загуби не могат да бъдат претендирани срещу превозвача (чл.23, т.4 от CMR).

В случай на повреда превозвачът заплаща размера на изчисле­ната обезценка според определената стойност по посочения ред. Но обезщетението не може да превишава:

а) сумата, която би се получила за пълна липса, ако поради пов­

б) сумата, която би се получила при липсата на обезценената

Пределът на обезщетението за случаите на липса и повреда може по преценка на изпращача да бъде превишен по два начина, които на пръв поглед съвпадат, но които всъщност се различават помежду си:

а) изпращачът може да обяви в товарителницата стойността на
стоката като надминаваща споменатия предел. За това той дължи на
превозвача допълнително възнаграждение по споразумение. В този слу­
чай обявената стойност на стоката представлява предела на обезще­
тението (чл.24 от CMR);

б) изпращачът може да определи в товарителницата специален

В случай на забавяне на доставянето превозвачът дължи обез­щетение за доказаните вреди. Обезщетението не може да превишава превозните такси.

Обезщетението може да бъде по-голямо в случай на обявен в товарителницата специален интерес при доставянето. Според чл.26 от CMR, освен за липса и повреда, специалният интерес може да се отнася и за забавянето в доставянето на товара.

Международноправен режим на търговските пътища 235

Срокът на погасителната давност е една година. В CMR не е предвидено задължително предявяване на писмена рекламация пред превозвача.

Споровете се решават от съда. Но в договора за международен автомобилен превоз на товари може да се съдържа клауза за решаване на споровете от арбитраж. Единственото изискване е той да прилага CMR (чл. 33).'
36 § 6. ПРАВНА УРЕДБА НА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ВЪЗДУШЕН ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ