Първа 1 понятие, съдържание, система и източници на международното търговско право

Железницата носи отговорност за вредата, възникнала вследст­

Но освен по-общо формулираните в § 2 на чл. 36 от СГМ обстоя­телства, в § 3 на съший! член са предвидени особени рискове, коитс представляват основания за освобождаване на превозвача от отго­ворност за липсата или повредата на стоката. Достатъчно е да бъде налице едно от тези обстоятелства, обявени за особени рискове. Особен риск е извършването на превоз в открит вагон въз основа на прилаганите

газпоредби или на сключени между железницата и изпращача :поразумения и отбелязани в товарителницата. При необикновено голя­ма липса или когато липсват колети, не възниква предположение в полза на превозвача и не преминава върху правоимащия тежестта на доказва­не, че вредата не е възникнала напълно или частично поради този риск последното изречение на § 2 на чл. 37 от CIM). Но ако за превоз на стоки в открити вагони изпращачът използва мушами, железницата поема върху себе си същата отговорност, която е в нейна тежест за превоз в открити вагони, непокрити с мушами дори и за стоките, които съгласно предписанията на тарифите не се превозват в открити вагони (единните добавъчни разпоредби към чл. 36 от СГМ).

Друг особен риск е липсата или неизправната опаковка на стоки, които поради своето естество са изложени на фири или повреди, когато същите не са опаковани или не са добре опаковани.

Железницата се освобождава от отговорност за липса или пов­реда при натоварване на стоката от изпращача или разтоварването й от получателя въз основа на прилаганите разпоредби или на споразу­мения между изпращача и железницата и посочени в товарителницата, или на споразумения между получателя и железницата. Това важи и за неправилното натоварване, когато натоварването е било извършено от изпращача въз основа на прилаганите разпоредби или на сключвани между него и железницата споразумения, посочени в товарителницата.

По смисъла на СГМ особен риск съществува, когато се превозват някои стоки, които поради особеното им естество са изложени на пълно или частично загубване или повреда, а именно: счупване, ръждясване, вътрешна естествена развала, изсъхване или разпиляване.

Железницата се освобождава от отговорност за липса или пов­реда, когато предмети, които са изключени от превоз или се превозват при известни условия, са предадени за превоз с неправилно, неточно или непълно наименование или изпращачът не е спазил предписаните предохранителни мерки за пратките, които се допускат за превоз при спазване на определени условия.

Като особен риск е признат превозът на пратки, които въз основа на прилагани разпоредби или въз основа на сключени между изпращача и железницата споразумения, упоменати в товарителницата, трябва да се придружават, доколкото придружаването има за цел да отстрани опасността от възникването на липсата или повредата. Специално е споменат превозът на живи животни.

Разликата между общите основания, формулирани в § 2 на чл.Зб

214 Иван Владимиров

от CIM, и особените рискове по § 3 е в тежестта на доказване. В първия случай тя лежи върху железницата, а във втория - върху това-ровладелеца. Железницата трябва да докаже, че загубването, повре­дата или превишаването на срока за доставяне са причинени от едно измежду обстоятелствата, предвидени в § 2 на чл.36. Когато с оглед на фактическите обстоятелства железницата установи, че загубването или повредата биха могли да произлязат поради един или няколко от особените рискове, предвидени в § 3 на чл. 36 от С1М, се предполага, че те са произтекли именно от тях. Но правоимащият си запазва правото да доказва, че вредата не е произлязла напълно или частично поради един от тези рискове. Това предположение не се прилага, ако има не­обикновено голяма липса или когато липсват колети при превоз в открит вагон (чл. 37 от CIM).

Обезщетението за пълно или частично загубване на стоката се изчислява според борсовата цена, когато няма борсови цени - спорел пазарната цена, а когато няма нито едните, нито другите - според оби­чайната цена. Изключва се заплащането на всякакви други обезще­тения за вреди или загуби. Вземат се предвид цените на стоки от същото естество и качество в мястото и в деня, когато стоката е била приета за превоз.

В § 2 на чл.40 от CIM е предвидено ограничение на отговор­ността на железницата за пълно и частично изгубване на стоката до 17 отчетни единици на килограм липсващо брутно тегло. Имат се пред­вид специалните права на тиражиране, както са определени от Меж­дународния валутен фонд. Стойността на националната валута на дър­жава - членка на Международния валутен фонд, изразена в специално право на тиражиране, се изчислява по метода на фонда за собствените операции и сделки. Република България членува в Международния валутен фонд от м. септември 1990 година.¹

За държава - нечленка на Международния валутен фонд отчет­ната единица се смята за равна на три златни франка. Златният франк е определен с 10/31 грама злато при проба 0.900 (§ 3 на чл.7 от CIM).

При повреда на стоката железницата е длъжна да заплати сума.

Вж. Постановление № 97 на Министерския съвет от 12 септември 1990 г за членството на Република България в Международния валутен фонд, в Международната банка за възстановяване и развитие и в прилежащите към нея организации - ДВ, бр.74 от 1990 година.

Международноправен режим на търговските пътища 215

която представлява обезценката на стоката в мястото на получаването. Не подлежат на заплащане други вреди и загуби. Но обезщетението не може да надминава:

а) сумата, която би се получила за пълно изгубване, ако поради
повредата е обезценена цялата пратка;

б) сумата, която би се получила при липсата на обезценената

При превишаване на срока за доставяне железницата е длъжна да заплати обезщетение за вредите и загубите, което не може да бъде по-голямо от тройния размер на превозните цени (§ 1 на чл.43 от CIM).

Когато загубването, повредата или превишаването на срока за доставяне са причинени поради умисъл от страна на железницата, пра-воимащият трябва да бъде обезщетен за доказаната вреда. При на­личност на груба небрежност на превозвача размерът на дължимото х>езщетение се повишава (чл. 44 на CIM).

Но при извършване на превоза на стоки по намалени превозни йени в сравнение с редовните тарифи, железницата може да ограничи газмера на обезщетението за загубване, повреда или превишаване на :рока за доставяне (чл. 45 от CIM).

Според СМГС отговорността на железниците за пълна или час­тична липса, намаление на теглото или за повреда на приета за превоз стока настъпва при наличността на вина, която се предполага. Те могат ла се освободят от отговорност, ако докажат, че липсата или повредата на стоката са произлезли: вследствие на обстоятелства, които желез­ниците не са могли да предотвратят и не са били в състояние да отст­ранят; вследствие на особените естествени свойства на стоката, които ;а причинили нейното самозапалване, счупване, ръждясване, вътрешна развала и други подобни последици; по вина на изпращача или на полу­чателя и т.н. (§2 на чл.22).

За разлика от COTIF, съответно от Единните правила CIM, в СМГС максимум на отговорността не е установен. Обезщетение се изплаща от превозвача в рамките на действителната стойност на товара. посочена от доставчика във фактурата, или на обявената му стойност ако обявяване е извършено. При закъснение в доставянето железницата ьаплаща неустойка в определен процент от превозната цена.

5. Рекламации и искове срещу железниците. Не е задължи­телно да се предяви предварително писмена рекламация пред желез-

216 Иван Владимиров

ниците. В CIM от 1980 г. липсва разпоредба, според която съдебен иск срещу железниците може да се предяви, само когато последните на­пълно или частично отхвърлят рекламацията или когато рекламантът не получи отговор в срока, определен от приложимия закон.

Правото на предявяване на рекламация принадлежи на лицата, които имат право да предявяват иск срещу железниците. По общо пра­вило правото за предявяване на искове, породени от договора за меж­дународен железопътен транспорт, принадлежи на изпращача до мо­мента,, в който получателят освободи товарителницата или приеме сто­ката. След този момент право да предяви иск срещу железницата има получателят (§ 3 на чл. 54 от CIM). Но правото за предявяване на иск за връщане на сума, заплатена въз основа на договор за превоз, при­надлежи само на лицето, което е извършило плащането. А правото за предявяване на иск по наложен платеж принадлежи изключително на изпращача (§1 и 2 на чл. 54 от С1М).

Рекламациите трябва да бъдат мотивирани и подкрепени с необ­ходимите доказателства. Когато рекламацията се предявява от из­пращача, той е длъжен да представи дубликата от товарителницата. Ако рекламант е получателят, той следва да представи предадената му товарителница. Към своята рекламация за обезщетение заради лип­са или повреда, правоимащият трябва да приложи всички документи, с които да се докаже нейната основателност и да докаже стойността на стоката, като представи фактурата за покупката.

Съдебните искове, основани на СТМ от 1980 г., могат да бъдат предявени само пред компетентния съд на държавата, на която при­надлежи железницата - ответник. В споразумение между държавите или в конкретния договор може да бъде предвидено друго (чл. 56 от CIM). Очевидно допустимо е между страните по превозния договор да се уговори отнасяне на спора пред арбитраж. Арбитражната уго­ворка трябвала бъде писмена.

а) искът е за заплащане на наложен платеж, който железниците

б) искът е за изплащане на остатък от суми, които са получен!-;

в) основанието на иска е вреда, причинена умишлено;

г) основание на иска е измама.

Международноправен режим на търговските пътища 217

Давността тече по общо правило от деня, в който правото е могло да бъде упражнено. При искове за пълно изгубване на стоката началото на давността е от тридесетия ден след изтичането на срока за доста­вяне. При искове за обезщетение заради частично изгубване, заради повреда или заради превишаване срока на доставяне, давността започва да тече от деня на доставянето на стоката. Ако се предяви рекламация пред железницата с необходимите документи, давността спира да тече до деня, в който железницата писмено отхвърли рекламацията и върне приложените към нея документи. Погасеният иск не може да бъде предявен дори под формата на насрещен иск или на възражение (чл.58 от CIM).

Според СМГС исковете срещу железниците се предявяват пред съда, при което предварително пред превозвача трябва да бъде пред­ставена рекламация. За предявяването на рекламации и искове важи 9-месечен срок, а за рекламациите заради закъснение в доставянето -•^2-месечен. Железницата трябва да разгледа рекламацията в срок от '180 дни. В това време давностният срок спира да тече.
35 § 5. ПРАВНА УРЕДБА НА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ

1. Източници на правната уредба. Международните ав­томобилни превози имат особеността, че автотранспортните средства, регистрирани в една държава, пресичат границата и се движат по пътищата на друга или на други държави. При тези условия се поражда необходимостта:

а) да се установят еднообразни правила за движение по пътищата;

б) да се облекчат митническите процедури;

в) да се предвидят гаранции в случай на причиняване на вреда

Последното се постига чрез въвеждане на задължителна за­страховка срещу гражданска отговорност.

Еднообразни правила за движението по пътищата се определят в два многостранни международни договора: Конвенцията за движение по пътищата и Протокола за пътните знаци и сигнали. Двата междуна­родни договора са приети на 19 септември 1949 г. в Женева. Те са получили широко разпространение. Участнички в конвенцията са повече от 80 държави, а в протокола - над 40 държави, включително Регг/блик^

220 Иван Владимиров

дународен превоз на стоки под покритието на карнета ТИР (Конвенция^ ТИР). Република България се присъедини през 1977 г. към тази кон-' венция.¹

Конвенцията създава единен митнически гаранционен доку­мент - карнета ТИР. Този карнет заменя националните митнически' документи. С него се извършва митническото оформяне в страната на износа, в транзитните страни и в страната на вноса. При наличността на валиден карнет ТИР, което се означава със съответен надпис върху товарния автомобил, стоките по принцип не се подлагат на митнически преглед при транзитното им преминаване през дадена държава. Също така при транзитното преминаване на различни държави не се изисква внасянето на парични депозити за обезпечаване на съответните мита; При евентуални митнически нарушения вземанията на засегнатата страна са обезпечени и бързо се реализират благодарение на създаде­ната гаранционна верига, участник в която е и Сдружението на бъл­гарските предприятия за международни пътнически и товарни превози. По такъв начин конвенцията съкращава времето, необходимо за мит­ническото оформяне, създава no-големи гаранции за спазване на митни­ческите разпоредби, облекчава автомобилните превозвачи и дава въз­можност за извършване на смесени превози.

Правният механизъм на застраховане срещу гражданска отго­ворност при международните автомобилни превози е доста сложен. Застраховане срещу отговорност се предвижда както в междудър­жавните двустранни договори за автомобилни превози, така и в на­ционалното законодателство. Съществуват и някои многостранни меж­дународни договори.

В рамките на Съвета на Европа на 20 април 1959 г. в Страсбург е приета Европейската спогодба за задължителна застраховка на авто­транспортните средства срещу гражданска отговорност. Участнички в тази конвенция са повечето от представените в съвета държави. Спогодбата предвижда задължение за държавите - участнички в него да въведат чрез националното си законодателство застраховане на автотранспортните средства срещу гражданска отговорност при усло­вия, изложени в приложенията към нея. Режимът на застраховане е диференциран и допуска многобройни изключения.

Колкото се отнася до техниката за оформяне на застрахова-

''Международноправен режим па търговските пътища 221

;телните отношения и разплащанията с пострадалите, тези въпроси в повечето европейски държави сега се решават с въведената от 1953 г. система на международна автомобилна застрахователна карта или, •; както съкратено се нарича, система на зелената карта. В основата на тази система лежат препоръките, разработени в рамките на Икономи­ческата комисия на ООН за Европа, и двустранните договори между националните застрахователни дружества. Националните застрахова­телни дружества издават на автотранспортните средства свидетелство по определен образец (зелена карта), с чиято наличност се потвърж­дава застраховка срещу гражданска отговорност.

Чуждестранното застрахователно дружество поема спрямо по­соченото в зелената карта автотранспортно средство отговорността, ' която съобразно с законодателството на дадена държава би понесъл застраховатслят при настъпването на застрахователното събитие. След .изплащането на застрахователното обезщетение застрахователните дружества на съответните държави извършват помежду си взаимни разплащания.¹

Голямо значение за международните автомобилни превози на товари имат двустранните спогодби на Република България с редица държави. Всеки международен превоз на товари с автомобили от и до договарящите страни и преминаващ през териториите им, включително и превоз за своя сметка, може да се извършва с товарни превозни средства (автовлакове) от превозвачи, които притежават национално разрешение за международни превози на товари и само въз основа на разрешителни за международни превози, издадени от компетентните органи на другата договаряща държава. Компетентни органи на догова­рящите държави съвместно, ежегодно определят количеството разре­шителни, даващи право за извършване на товарни автомобилни превози, неподлежащи на данъци и такси, и на превози, подлежащи на данъци и такси. Компетентният орган на държавата, в която е регистрирано то­варното превозно средство (автовлакът), дава разрешителните от име­то на другата договаряща държава.² Компетентен орган в Република

По-подробно вж. D. Wiirzen. Internationales Krattfahrzeugrecht, I960, S.81.

Това е предвидено например в чл.5 и 6 на Спогодбата между МС на Република България и правителството на Унгарската република за между­народни автомобилни превози, подписана на 17 април 1989 г. в Будапеща и утвърдена с Решение №117 на Министерския съвет от 27 юли 1989 г. (необна-родвана).

222 Иван Владимиров

България е Министерството на транспорта и съобщенията, което оси­гурява прилагането на международните договори и издаването на доку­менти относно правото за извършване на дейности в областта на тран­спорта (чл.5, т. З и чл.7 от приложение № 1 към Постановление № 49 на Министерския съвет от 26 март 1992 г. за определяне на ос­новните функции и задачи на Министерството на транспорта).¹

Сред многостранните международни договори за условията на международните автомобилни превози най-голяма и най-добре съставена е Конвенцията оттгснпгдбговора за международен превоз на товари по шосе - CMR, приета на международна конференция на 19 май 1956 г. в Женева и влязла в сила на 2 юли 1961 година. Конвенцията е подписана и ратифицирана първоначално от 11 държави. Сега в нея участват 23 държави, включително Република България^ Нашата страна се присъедини към тази конвенция през 1977 година.²

За разлика от много други транспортни конвенции CMR разпрос­тира своето действие върху превозите на товари с автомобилен тран­спорт, ако поне една от държавите - държавата на натоварването или държавата на разтоварването - е участничка в конвенцията. Такова решение е насочено към разширяване приложното поле на унифицирания правен режим на международните автомобилни превози на товари, установен с конвенцията.³

Основните разпоредби на CMR са преки норми на международ­ното частно право. В конвенцията не се съдържа обща отпращаща норма. При липсата на разпоредби в CMR приложимият закон трябва да се определи съобразно с привръзките, възприети в международното частно право. Подходящи при договора за международен автомобилен превоз на товари привръзки са мястото на сключване на договора и мястото на изпълнението му. Може да се прибегне и до закона на пре-

ДВ,6р.27от1992г.

² Указа за присъединяването на Република България към CMR, вж. ДВ,
бр. 61 от 1977 г. Текстът на конвенцията в превод на български е публикуван в
отделна брошура от Сдружението на българските автомобилни превозвачи.
Извлечение от нея вж. в Сборник от нормативни актове по международно частно
търговско право. С., 1979, с. 176-193; вж. и в сб. "Международни договори III",
с. 256-265.

³ В.Г.Христофоров. Приложно поле и характеристика на конвенцията СМР,
"Социалистическо право", 1979, кн. 11, с. 10-17; Е. Кирчева. По някои въпроси
на сключването на договорите за международен автомобилен превоз на товари,

гтя&- tim vii Юг ЛО-ЛО

возвача. Предпочитание следва да се отдаде на мястото на сключ­ването на договора.¹ Когато меродавен е българският закон, при­ложение трябва да намери преди всичко Законът за автомобилните превози² като специален закон, а при липса на разпоредби в него -Търговският закон, съответно Законът за задълженията и договорите като общ граждански закон.

Товарителницата трябва да съдържа данните, изброени в чл.б на CMR. Такива са:

а) мястото и датата на натоварването;

б) името и адресът на изпращача;

в) името и адресът на превозвача;

г) мястото на разтоварването;

д) името н адреса на получателя;

е) видът и естеството на стоката, опаковката и за опасните сто­

ж) броят на колетите, техните марки и номера;

з) брутното тегло или другояче изразено количество на стоката;
и) превозни разноски (цена на превоза, допълнителни такси, мита

и други разноски от момента на сключване на договора до разтовар­ването на стоката);

1. 
   ^{Rene Rodiere, La C.M.R. (Convention relative au contrat de transport inter­
   national de marchandises par route), Paris, 1974, № 26, p. 8.}
   
2. 
   DR.- ttr fir. r?ot 1QQQr,-ичм. ипоп. fin И от ?002 г.
   

к) инструкции за митническите и други формалности; л) означение, че превозът е подчинен на правния режим, устано­вен в CMR.

При необходимост товарителницата трябва да съдържа следните данни:

а) забрана за претоварване;,

б) превозните разноски, които изпращачът поема в своя тежест;

в) сумата на наложения платеж при освобождаването на товара;

г) обявената стойност на стоката и сумата, представляваща спе­
циален интерес при разтоварването;

д) указания на изпращача до превозвача относно застраховката

е) срокът, в който превозът трябва да бъде извършен;

ж) списък на документите, предадени на превозвача. Страните
могат да впишат в товарителницата всяко друго указание, което смет­
нат за полезно.

Договорът за международен автомобилен превоз на товари е неформален договор. Това се вижда особено ясно от второто изречение на чл. 4 от CMR. Според тази разпоредба липсата, нередовността или загубването на товарителницата не засяга нито съществуването, нито действителността на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на конвенцията.

Товарителницата удостоверява до доказване на противното ус­ловията на договора и приемането на стоката от превозвача (чл. 9, т.1 от CMR). Това е основното правило, което придава на товарителницата известна сигурност и позволява да се вярва на данните в нея. То улеснява търговията със стоките, които са изпратени под режима на CMR.

В точка 2 на споменатата разпоредба е формулирано едно пред­