Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (com
Изтегляне 2.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Списък на предварително определените проекти, които се отличават със синергетични взаимодействия между най-малко два сектора, предвидени от МСЕ
- Разгръщане на снабдителна мрежа за незамърсяваща енергия от неизкопаеми горива (например електричество или водород), предназначена за транспортните средства
- Изпълнение на интелигентни мрежи посредством използване на нови или съществуващи транспортни и телекомуникационни инфраструктури
- I – В областта на транспорта
- II – В областта на енергетиката
- III – В областта на телекомуникациите
- IV – Синергетични взаимодействия
- СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ
- Контекст 1. Предложението
- 2. Правно основание на предложението
- 3. Предложение за изменение на правното основание
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ Регламентът, който предлага създаването на механизъм за взаимосвързаност в Европа има за цел: – съсредоточаване на средства за проекти с европейска добавена стойност в областта на транспортната инфраструктура, енергетиката и телекомуникациите, за създаване на интегрирани европейски мрежи, които гарантират еднаква ефективност и високо ниво на инфраструктурите на цялата територия на Съюза – централизиране, опростяване и обуславяне на отпускането на средствата по настоящия регламент на равнището на ЕС, като в същото време се използва взаимодействието между трите сектора – разумно разпределяне на средствата между пряката помощ и участието на нови финансови инструменти, които включват пазара и умножават ефективността на средствата от ЕС – по-добро интегриране във финансов, технически и оперативен аспект на държавите, обхванати от политиката на сближаване, чрез включването на част от средствата по МСЕ съгласно правилата на Кохезионния фонд в областта на транспорта В дълбоката криза, която преживяваме, преследването на икономически, социален и екологичен напредък в Европа оправдава едновременно: – мерките за ребалансиране на публичните сметки – подобряването на конкурентоспособността на европейската икономика – завръщането на един устойчив, приобщаващ и балансиран растеж
– 500 млрд. евро за транс-европейската транспортна мрежа, от които 250 млрд. ще бъдат похарчени за отстраняване на задръствания и създаване на липсващи връзки, по-специално трансгранични – 200 млрд. евро за трансевропейски енергийни мрежи – 270 млрд. евро за внедряване на мрежи за широколентов достъп и обслужващи платформи Във връзка с това финансирането на 50 млрд. от настоящия механизъм ще изисква: – подходящ избор на инфраструктурата в съответствие с нейната европейска добавена стойност и съгласуваността Й със стратегията „Европа 2020“ – оптимизирано и координирано управление на механизма на равнището на органите на Европейския съюз – тясна консултация със заинтересованите страни (държавите членки, регионите, местните организации, вносителите на проекти) – сътрудничество между самите европейски институции (Комисията, Съвета и Парламента) – специално внимание на държавите, обхванати от политиката на сближаване, чиито нужди са големи, а средствата им често са ограничени – оптимално съотношение на финансовите ресурси между конвенционални мерки за намеса и нови финансови инструменти
– интеграцията на настоящия регламент към следващата многогодишна финансова рамка, която да гарантира тясна координация с останалото финансиране за същите цели, по-конкретно:
В този контекст, докладчиците смятат, че многогодишните и годишните програми следва да бъдат приемани посредством делегирани актове. Парламент трябва да участва в този процес, тъй като при него се извършва политически избор (например относно поканите за представяне на предложения, които да бъдат публикувани) и могат да се приемат допълнителни специфични правила относно възлагане на проекти от общ интерес, като по този начин потенциално се заменя основният акт. Също така, в областта на енергетиката и телекомуникациите, няма списък на проекти от общ интерес за финансиране, което би могло да остави прекалено много свобода на преценка на Комисията. Трите сектора, които този инструмент засяга, имат стратегическо значение за бъдещето на Съюза и неговите граждани. I – В областта на транспорта Именно в тази област се решава физическата връзка между всички региони на Съюза, възможността за мобилност на хора и стоки, без която не е възможно развитие, и се определя териториалната хармония на Съюза. Трябва също да се отбележи, че зад политиката за инфраструктура и нейното използване, всяка област на европейската промишленост, която се основава на транспорта (например автомобилния, въздухоплавателния, железопътния, космическия сектор, транспортните системи), все още заема водеща позиция в световен мащаб и представлява голяма част от икономическия ни потенциал. Друг решаващ елемент, който характеризира ефективните транспортни мрежи, е техният принос за конкурентоспособността. Още през 1993 г., Жак Делор – председател на Европейската комисия, в Бялата книга за растежа, конкурентоспособността и заетостта1 предвиди, че за да се създадат 15 милиона работни места и да се стимулира икономическия растеж, е необходима транспортна мрежа, разходите за която възлизат на 220 млрд. екю2 до 2000 г., включително 82 млрд. за приоритетни проекти. Двадесет години по-късно и при положение на подобна икономическа криза, Комисията предлага за транспортния сектор 50 милиарда по-малко (31,7 млрд. евро) като броят на държавите – членки на ЕС, и нуждите са се увеличили значително. Според докладчиците идеалната сума, която да предизвика очакван ефект на лоста в областта на транспорта трябва да представляват най-малко 10 % от прогнозираните потребности (500 млрд. евро за TEN-T до 2020 г.). За да се справи с ограничените ресурси, Комисията предлага Механизмът за свързване на Европа да се концентрира ясно върху проекти, които са готови за финансиране през периода на следващата многогодишна финансова рамка, имат висока добавена стойност за ЕС и се занимават с хоризонтални въпроси или устойчиви форми на транспорт, като например железопътен или вътрешноводен транспорт. В приложението се посочва списък, с който вече се определя ограничен брой потенциални проекти, най-вече под формата на коридори, които трябва да се финансират с 85 % от парите за МСЕ. Състезателният елемент в поканите за представяне на предложения, все пак ще остане, тъй като наличните пари не са достатъчни, за да се финансират всички проекти, посочени в приложението. Докладчиците приветстват въвеждането на коридорния подход, което е значително подобрение спрямо управлението на сегашните TEN-T 30 приоритетни проекти, избрани през 2004 г. поради тяхното голямо значение за транснационалните транспортни потоци и целите на сближаването и устойчивото развитие. Докладчиците биха искали да се придържаме, на този етап и като отправна точка, към десетте предварително определени коридори и другите раздели, представени от Комисията, и предлагат само малка модификация на хоризонталните приоритети чрез добавяне на „морски магистрали“, така че тази концепция да продължава да бъде приоритет за TEN-T, както и морски интелигентни транспортни системни услуги. Освен това, ако Съветът се споразумее да намали значително финансовия пакет, трябва да се извърши основно преразглеждане на списъка на предварително определените транспортни проекти, посочени в част I на приложението. И накрая, използването на част от Кохезионния фонд в рамките на механизма за свързване на Европа в областта на транспорта трябва да се разглежда като възможност за заинтересованите страни. Това ще им даде възможност за по-добро свързване към големите европейските мрежи, като по този начин ще подобри тяхната конкурентоспособност и интеграцията им в Европейския съюз. Необходимо е специално отчитане на положението на тези страни, както във финансов, така и в оперативен аспект, особено по отношение на принципа „използваш или губиш“. Като компенсира някои недостатъци, свързани с административния капацитет, техническата помощ, насочена към подпомагане на проектовия инженеринг в държавите по Кохезионния фонд, би трябвало да им позволи да се възползват пълноценно от МСЕ. II – В областта на енергетиката Развитието на инфраструктурата определя много жизненоважни предизвикателства за ЕС през следващите години:
В сектора на енергетиката, недостигът на инвестиции, който се оценява на над 200 млрд. евро и забавянето на завършването на вътрешния пазар представляват основните пречки, които трябва да бъдат преодолени за постигането на стратегическите цели на ЕС 2020. Ето защо докладчиците смятат, че постигането на максимален ефект на лоста за всяко евро, инвестирано в енергийната инфраструктура, представлява най-голямата стойност на МСЕ. Във връзка с това широкото използване на финансови инструменти също така ще осигури допълнителни предимства за разширяване и привличане на частно финансиране чрез пазарни инструменти, които са предпоставка за развитие на инфраструктурата във време на финансови ограничения. Безвъзмездните средства могат и трябва да се използва като последно средство за приоритетни проекти, където не съществува търговска жизнеспособност, но има важни положителни външни фактори, без да се нарушава все още развиващия се енергиен пазар и без да се създава изкуствена конкуренция с частни ресурси. МСЕ ще функционира като средство за преодоляване на разликата между нуждите от нова и модернизирана инфраструктурата и целите за енергетиката и изменението на климата, определени за 2020 г., при условие, че приоритетите се спазват по време на етапа на изпълнение на Механизма за свързване на Европа. III – В областта на телекомуникациите Разпространението на широколентови мрежи във основа на търсенето трябва да представлява стратегически избор за завършване на единния пазар в областта на информационните и комуникационните технологии и постигане на целите на цифровата програма. Затова създаването на Европейска инфраструктура за цифрови услуги, трансевропейските високоскоростни опорни връзки за публичните администрации, трансграничната доставка на услуги на електронното правителство (например: трансгранични електронни обществени поръчки, електронното правосъдие, услуги за електронно здравеопазване), осигуряването на достъп до информация от публичния сектор, включително цифровите ресурси на европейското наследство, data.eu и многоезичните ресурси, безопасността и сигурността (инфраструктури за по-безопасен интернет и критични услуги) и интелигентните енергийни услуги трябва да получат приоритет. Докладчиците смятат, че финансовите инструменти трябва да бъдат единственият изпълнителен механизъм за подкрепа на разпространението на широколентовия достъп до интернет в рамките на МСЕ. Всъщност, финансовите инструменти имат много предимства в сравнение с безвъзмездните средства, включително много по-висок ливъридж и във връзка с това – възможност да достигнат до повече домакинства със същия бюджет. След като бъдат одобрени, публичните програми за подпомагане трябва да се съсредоточат върху създаване на положителни външни фактори, като: развитие на местната икономика/икономиката в селските райони, повишаване на конкурентоспособността и създаване на работни места. IV – Синергетични взаимодействия И накрая, докладчиците приветстват предложението на Комисията за единствен инструмент, който обхваща три сектора, тъй като това ще намали административните разходи за управление на програмата. Те все пак смятат, че потенциалните синергетични взаимодействия между енергетиката, транспорта и телекомуникациите трябва да бъдат допълнително стимулирани. С цел да се предоставят повече стимули за организаторите на проекти да предлагат действия с потенциални синергетични взаимодействия между трите сектора, докладчиците предлагат да се въведе по-конкретна формулировка относно синергетичните взаимодействия и по-специално относно критериите за допустимост, процентите на съфинансиране, правилата за управление и финансовите правила. Представен е нов примерен списък на предварително определени проекти с потенциални синергетични взаимодействия в част IV от приложението. В заключение докладчиците смятат, че МСЕ може, посредством едно прозрачно, взаимосвързано, опростено, централизирано и обвързано с условия управление, да даде възможност за постигане на максимална ефективност на финансирането от ЕС в служба на основните политически приоритети на ЕС в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ. Предложените изменения не са толкова предназначени за добавяне на нови елементи, колкото за изясняване на формулировките, тъй като докладчиците считат, че Регламентът на Съвета за МСЕ трябва да бъде кратък. По време на преговорите относно следващата многогодишна финансова рамка, докладчиците преди всичко биха обърнали внимание на това, значителни бюджетни и оперативни ресурси да се разпределят за този механизъм. Намаляването на тези средства би изпразнило акта от съдържание и би засегнало сериозно политиките за растеж и конкурентоспособност на Съюза. СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ Г-жа Amalia Sartori Председател Комисия по промишленост, изследвания и енергетика БРЮКСЕЛ
Г-н Brian Simpson Председател Комисия по транспорт и туризъм БРЮКСЕЛ
Относно: Уважаеми председатели, С писмо от 16 януари 2013 г. поискахте от комисията по правни въпроси, в съответствие с член 37 от Правилника за дейността, да предостави становище относно целесъобразността на добавянето на член 174 и член 349 от ДФЕС като правно основание на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа. Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) беше представено от Комисията въз основа на член 172 от ДФЕС. Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по транспорт и туризъм разгледаха съвместно предложението след процедура на съвместни заседания на комисии съобразно член 51 от Правилника за дейността. На 18 декември 2012 г. комисиите приеха съвместен доклад относно регламента, който включва изменение от комисията по регионално развитие, целящо добавянето на членове 174 и 349 към правното основание на регламента. Контекст 1. Предложението Предложеният регламент има за цел да създаде нов интегриран инструмент за инвестиране в инфраструктурни приоритети на ЕС в областта на транспорта, енергетиката и телекомуникациите, Механизма за свързване на Европа (наричан по-нататък МСЕ). МСЕ е в съответствие с преразглеждането на рамката на политиката във всички три сектора за следващата Многогодишна финансова рамка. В енергийния сектор предложеният регламент определя 12 приоритета, коридори и области – по 4 за всеки сектор: пренос на електроенергия и газ, развитие на интелигентни мрежи, електропреносни магистрали и трансгранични мрежи за въглероден диоксид. В транспортния сектор беше определена основна мрежа с коридори, по които се осъществяват товарни и пътнически превози с голяма ефективност и ниски емисии. По този начин съществуващите услуги ще се използват в мултимодални комбинации, което ще ги прави по-ефективни. За телекомуникационните мрежи основна цел е премахването на цифровите затруднения. Това предполага необходимост от цялостно подобряване на цялата широколентова мрежа и създаването на платформи за цифрови инфраструктури, които да позволяват съгласувано цифрово внедряване на европейски публични услуги. С цел гарантиране, че определените приоритети ще бъдат изпълнени в определения в Многогодишната финансова рамка срок, е необходимо участие от бюджета на ЕС. Финансирането ще се осигурява в съответствие с предложенията на Комисията, чрез използване на иновативни финансови инструменти, които създават мултипликационен ефект, като улесняват и привличат друго публично и частно финансиране към проекти от интерес за ЕС. 2. Правно основание на предложението Предложеното от Комисията правно основание – член 172 от ДФЕС, е правното основание за приемането на насоки и други мерки относно трансевропейските мрежи (ТЕМ) в областта на транспорта, телекомуникациите и енергийните инфраструктури и гласи следното: „Член 172 Насоките и другите мерки, посочени в член 171, параграф 1, се приемат от Европейския парламент и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социалния комитет и Комитета на регионите. Основните насоки и проектите от общ интерес, които се отнасят до територията на държава членка, изискват одобрението на заинтересованите държави членки.“
1. За постигане на целите, посочени в член 170, Съюзът: - създава поредица от основни насоки, обхващащи целите, приоритетите и най-общите насоки на мерките, предвидени в областта на трансевропейските мрежи; тези основни насоки определят проектите от общ интерес; - прилага всякакви мерки, които биха могли да се окажат необходими за осигуряване на оперативната съвместимост на мрежите, в частност в областта на техническата стандартизация; - може да подкрепя проекти от общ интерес, които са подкрепени от държавите-членки и определени в рамките на насоките, посочени в първо тире, по-специално под формата на проучвания за възможностите за изпълнение, гаранции или субсидии за покриване на лихви; Съюзът може също така да даде своя принос чрез Кохезионния фонд, създаден в съответствие с член 177 с цел да се финансират специфични проекти от държавите-членки в областта на транспортната инфраструктура. Дейностите на Съюза вземат предвид потенциалната икономическа жизнеспособност на проектите. 2. Държавите-членки, като поддържат връзка с Комисията, координират помежду си политиките, водени от тях на национално равнище, които могат да има важно значение за постигането на целите, посочени в член 170. Комисията може, в тясно сътрудничество с държавите-членки, да предприема всякакви полезни инициативи за насърчаване на тази координация. 3. Съюзът може да реши да си сътрудничи с трети страни, с цел да поощри изпълнението на проектите от общ интерес и да осигури възможност за взаимното функциониране на мрежите.” 3. Предложение за изменение на правното основание Приетото от водещите комисии позоваване въз основата на изменение от комисията по регионално развитие има за цел да добави две нови правни основания за регламента: a) член 174 от ДФЕС, който установява общите цели за икономическо, социално и териториално сближаване, и гласи: „Член 174 За да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване. По-специално Съюзът си поставя за цел да намали неравенството между степента на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони. Измежду тези региони, специално внимание се обръща на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони.“ б) член 349 от ДФЕС, който се отнася до конкретни мерки в подкрепа на най-отдалечените райони: „Член 349 Като се има предвид структурното икономическо и социално състояние на Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Реюнион, Сен-Бартелеми, Сен-Мартен, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови, което е утежнено поради тяхната отдалеченост, островния характер, малката площ, трудните релеф и климат, икономическата им зависимост от малък брой производства – фактори, чиято дълготрайност и съчетаване се отразяват тежко на тяхното развитие, Съветът, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент, приема специфични мерки, насочени, по-специално, към определянето на условията за прилагане на Договорите спрямо посочените региони, включително и на общите политики. Когато тези специфични мерки се приемат от Съвета в съответствие със специална законодателна процедура, той действа също по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент. Мерките, посочени в първа алинея, обхващат по-конкретно митническата и търговската политики, данъчната политика, свободните зони, политиките в областта на селското стопанство и на рибарството, условията за снабдяване със суровини и основни потребителски стоки, държавните помощи и условията за достъп до структурните фондове и до хоризонталните програми на Съюза. Съветът приема мерките, посочени в първата алинея, като взема предвид специфичните характерните особености и ограничения на най-отдалечените региони, без да уврежда целостта и съгласуваността на правния ред на Съюза, включително вътрешния пазар и общите политики.“ Изменението, което добавя двете нови правни основания, не включва обосновка, но кратката обосновка на становището на комисията по регионално развитие предоставя някои насоки относно съображенията в основата на промяната: Докладчикът отбелязва, че държавите членки, които отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд, са изразили някои резерви и дори противопоставяне относно прехвърлянето на 10 милиарда евро от Кохезионния фонд и отделянето им в рамките на МСЕ за проекти за транспортна инфраструктура изключително в полза на държави членки в приложното поле на Кохезионния фонд. Анализ Каталог: RegData -> seance pleniere -> textes deposes -> rapports -> 2013 2013 -> Докладчик: Oreste Rossi pr ini съдържание страница предложение за резолюция на европейския парламент 3 rapports -> Доклад за 2007 г. (2008/2242(ini)) {cont}Комисия по бюджетен контрол rapports -> Решение на Европейския парламент и на Съвета относно обща рамка за пускането на продукти на пазара (com 2013 -> Доклад за 2012 г относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ес по въпроса rapports -> Доклад относно доклада за напредъка на Бившата югославска република Македония през 2007 г. 2013 -> Докладчик: Вероник Дьо Кайзьор pr ini съдържание страница 2013 -> Доклад относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки Изтегляне 2.79 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||