Преход към нисковъглеродна икономика

5.5Преход към нисковъглеродна икономика

• 
  Въпреки намаляването на вредните емисии в атмосферата, все още в определени райони концентрацията на замърсителите периодично надвишава нормата за вредни вещества в атмосферния въздух. Емисии на серен диоксид, превишаващи установените норми за опазване на човешкото здраве, се наблюдават в Перник, Димитровград, Кърджали и Гълъбово. През 2010 г. проблем със замърсяване с азотни оксиди съществува в София и Пловдив, където наднормени нива са регистрирани в непосредствена близост до райони с интензивен автомобилен транспорт.
  
• 
  Енергийната интензивност на българската икономика е една от най-високите в ЕС. Причина за това са остарялата енергийна инфраструктура, която води до значителни загуби при преноса на енергия, използването на амортизирани технологии в производството и относително трудния достъп до финансови ресурси за закупуването на нови високо-въглеродни технологии. Независимо че се наблюдава тенденция към намаляване на енергийната интензивност в т н.е за 1000 евро БВП (през 2010 г. намалява до 0.855 от равнището през 2000 г.), тя е над 5 пъти по-висока от средната за ЕС¹⁹. За всички райони са характерни основните тенденции за страната в проблемите с енергийната ефективност.
  
• 
  Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в брутното крайно потребление на енергия през 2011 г. е 18.2%. Възможности за използване на ВЕИ съществуват във всички райони от ниво 2, като най-благоприятни са в Североизточен, Южен централен и Югозападен райони. Североизточен район е на първо място в страната по инсталирана мощност на генератори за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Слънчевата енергия може да се използва за ефективно производство на електричество главно в Югоизточния, Югозападния и Южния централен район, където наличният ресурс е 4.25 kWh/m2/дневно или 1 550k Wh/m2/годишно. През 2011 г. относителният й дял в енергията от ВЕИ достигна 5.2%²⁰. Не са нужни големи производства, които могат да създадат проблеми с включването си към преносната мрежа. Фокусът следва да е малки мощности за собствени нужди.
  

• 
  Проблем на енергийната ефективност е, че близо 40% от използваната енергия в българските домакинства (включително за отопление и домакински нужди) е електрическата, докато за Европа този процент е 11%. Прекалената „електрификация” на бита в страната води до три пъти повече разходи на първична енергия в сравнение с екологичната и по-евтина алтернатива – пряко използване на природен газ.
  
• 
  Според оценките общият брой нуждаещи се от саниране жилища в страната е 680 000, от тях 360 000 са панелни, както и над 60% от училищните сгради и детските заведения. Само в София техният брой се оценява над 200 000. Въвеждането на мерки за енергийна ефективност се оценява да допринесе до намаляване на разхода за енергопотребление в тях между 40 и 50%.²¹
  
• 
  Съществуват ясно изразени регионални различия в достъпа до устойчиви, ефективни енергийни източници и по-специално до възможностите за използване на природния газ за повишаване на регионалната конкурентоспособност и качество на живот. Газопреносната мрежа в страната е изградена с цел осигуряване на природен газ за големите промишлени центрове (в които част от предприятията-консуматори вече не функционират), както и за транзитен пренос на газ към съседни страни. В същото време изграждането на газоразпределителни мрежи и газификацията на домакинствата все още е на начален етап. В ЕС са газифицирани повече от 50% от домакинствата, докато в България техният дял е едва 1.5%. Извън определените територии за газоразпределение остават агломерационните ареали на Видин, Карлово, Кърджали, Свищов, Силистра и Смолян. В останалата част от страната 40% от общините попадат в границите на определените зони за газоразпределение, но само около 10% от тях имат изградени газопроводни разклонения от газопреносната система.
  

Ниско-въглеродната икономика постига растеж в резултат на интеграция на всички аспекти на икономиката с технологии и практики с ниски емисии, високо ефективни енергийни решения, чисти и възобновяеми енергийни източници и зелени технологии. Необходим е широк кръг от мерки, които в много случаи имат и специфични регионални приоритети, в т.ч.:

• 
  Предоставяне на подкрепа за енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия в публични инфраструктури и в жилищния сектор. Въвеждането на мерки за саниране и енергийна ефективност на многофамилните жилища и публични сгради, независимо от разработените общински стратегии за енергийна ефективност и устойчив транспорт, както и финансиране на една проекти по линия на ОПРР, доведоха до този положителни резултати, основно в публичния сектор, но следва да бъдат продължени и стимулирани. По данни на МРРБ, за да се извърши саниране на многофамилните жилищни сгради в страната са необходими над 1 млрд. лв.
  
• 
  Подкрепа за предприятията и домакинствата, внедряващи енергийна ефективност;
  
• 
  Разработване на екологосъобразни и ниско-въглеродни транспортни системи и насърчаване на устойчиво развита градска мобилност. Създаването на условия за развитие на интегриран градски транспорт се залага с разработването на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, както и с проектите за развитие на устойчив градски транспорт в големите градове на страната.
  
• 
  Разработване на ниско-въглеродни стратегии и устойчиви планове за действие в областта на енергетиката за градски райони, включително обществени осветителни системи и интелигентни мрежи. Подобни стратегии и планове вече има разработени в общините, но усилията следва да се насочат към тяхното ефективно реализиране.
  
• 
  Повишаване на осведомеността сред обществеността и бизнеса за насърчаване избора на ниско-въглеродни производства и потребление.
  

• 
  Подкрепа за професионалната подготовка на предприемачите и работната сила.
  
• 
  Институционална подкрепа за използване в селското стопанство на местни по-устойчиви растителни сортове (изискващи по-малко вложения на торове и препарати). Насърчаване създаването на агролесовъдни системи.