Делът на водоснабденото население средно за страната е 99% и като цяло в страната се наблюдават много ниски териториални различия на всички нива.
Във всички региони съществуват много високи загуби при преноса на питейна вода, които средногодишно съставляват около 63% от подадената вода от доставчиците (ВиК и напоителни системи).Причините се дължат на лошите експлоатационни характеристики на използваните материали и изтеклия експлоатационен период на преобладаващата част от водопроводната мрежа. Регионалните различия са съществени – от 48.8% (ЮЦР) до 70.2% за СЦР. Още по-високи са вътрешнорегионалните различия – от 40% за област Пловдив до 83% за област Велико Търново. Това е съществена загуба на ресурс, особено при съществуващия риск от засушавания в страната.
За 2010 г. 1,0% от населението на страната е с режим на водоснабдяването, като най-проблемен е Северен централен район с 3,9%, дължащ се на вътрешни загуби по разпределителните мрежи и липсата на съоръжения за съхранение и складиране на вода.
По данни на НСИ през 2010 г. в страната има 79 селищни пречиствателни станции за отпадъчни води /СПСОВ/. Най-висок е процентът на населението, обслужвано от СПСОВ, в Югозападен (71,4%), а най- нисък – в Северен централен район – 27,5 %, при средно за страната 47,6%. Най-висока степен на пречистване е постигната в областите София (столица), Варна, Перник. В Черноморския регион са изградени най-голям брой пречиствателни станции - области Варна (11) и Бургас (10). В областите Видин, Русе, Силистра и Хасково няма изградени СПСОВ.
Таблица 1. Дял на населението в селища с обществено водоснабдяване, обществена канализация и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води*, %, 2010 г.
Според данни на МОСВ делът от населението, което е свързано с пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ), възлиза на 46.3% през 2010 г. Към момента 49 ПСПВ са в експлоатация, 7 са в строителство, 19 са в проектна готовност, 6 са с предстоящо проектиране, а за 10 има нужда от проектиране. Действащите ПСПВ, въведени през периода 1960-1990 г., са амортизирани и подлежат на рехабилитация и модернизация. Има нужда от изграждане на 35 нови ПСПВ.
Наблюдават се големи междурегионални и вътрешнорегионални различия по отношение на населението, свързано с канализация и обслужвано от СПСОВ, което се дължи на недоизградеността на тази инфраструктура. Приблизително 95% от градовете в страната имат изградени канализационни мрежи, но по отношение на селата този процент е едва 9%. С най-голяма степен на изграденост са канализационните мрежи в Югозападен район, където те обслужват 85,8% от населението на района, а с най-ниска степен - в Северозападния район – 53,1%. При останалите райони стойностите на този индикатор варират от 61 до 72%. Съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС до края на 2010 г. страната трябва да изпълни изискванията на Директивата за всички агломерации с над 10 000 е.ж., докато срокът за изграждане за агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. е края на 2014 г. Към края на 2010 г., когато е изготвен последният доклад до ЕК за прилагане на Директива 91/271/ЕЕС, изискванията за събиране на отпадъчните води са изпълнени изцяло в 16% от агломерациите с над 10 000 е.ж. и в 13% от агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. Може да прогнозира, че въпреки забавянето до 2020 г. териториалните различия по осигуреност с канализация и СПСОВ да намаляват.
Териториалните различия по количество на генерираните битови отпадъци на 1 жител са сравнително малки. Наблюдава се тенденция към нарастване на дела на населението, обслужвано от организирано сметосъбиране във всички райони – над 98 % през 2010 г. Изключение прави единствено Североизточен район със стойности на показателя 95.4%. Причините за това са в сравнително ниския дял на обслужваното население в областите Добрич и Шумен. Наблюдава се по-голяма междурегионална диференциация по отношение на изградеността на регионални депа за битови отпадъци и общински депа, които не отговарят на изискванията и трябва да бъдат закрити. Най-много депа ще трябва да бъдат закрити в СЦР (около 1/3 от депата в страната, които предстои да бъдат закрити). Във връзка с Директива 1999/31/ЕС у нас трябва да бъде изградена система от общо 57 регионални съоръжения за третиране на битови отпадъци, което налага реконструкция на съществуващите и изграждане на нови регионални депа за обезвреждане на всички битови отпадъци. Към момента се изградени и функционират 29 регионални съоръжения за обезвреждане на неопасни отпадъци в страната. Изграждането на останалите депа е в процес на строителство или подготовка за стартиране на проектите. По този начин ще се разреши един изключително важен за страната проблем – липсата на завършена мрежа от изградени регионални депа за битови отпадъци, отговарящи на Европейските стандарти. С доизграждането на регионалните депа, включени в Националната програма за управлението на дейностите по отпадъците 2009-2013 г., които се финансират по линия на ОПОС, може да се прогнозира намаляването на междурегионалните различия.
В по-голямата част от наблюдаваните населени места се регистрират значителни шумови замърсявания, като е необходимо местните власти да вземат мерки в тази насока.
Биоразнообразието е основен природен капитал на България. В края на 2010 г. броят на защитените територии (ЗТ) е 953 с обща площ 582 458 ха (5,2% от територията на страната). Разпределението по региони на ЗТ показва следните особености: Най-висок е делът на ЗТ в Югозападен район - 9%. Следват три региона с близък дял – Северозападен с 6%, Южен централен с 5,5% и Югоизточен район с 5, 4%. С най- малко участие на ЗТ се открояват Северен централен – 2% и Североизточен район – 1,1%.
Към 2011 г., с решения на Министерски съвет са приети: 118 защитени зони /ЗЗ / по НАТУРА 2000 за опазване на дивите птици с площ от 22 678 кв.км, което представлява 20.4 % от територията на България и 231 защитени зони за опазване на местообитанията с площ от 32 838 кв.км, което представлява 29% от територията на страната. Общо защитените зони от НАТУРА 2000 покриват 35 % от националната територия. По данни от официалния бюлетин на Европейската Комисия, към 2010 г. зоните по НАТУРА 2000 в ЕС, по Директивата за птиците са с обща площ 490 824 кв.км или 11.4 %, а по Директивата за местообитанията – 586 092 кв.км или 13.7 % от територията на ЕС. По този показател България е с около 2 пъти по-голям дял на защитените зони от средното европейско ниво 18%. С най-голямо участие са защитените зони в Южен централен – 44,5% и Югозападен район - 39,5%. Приблизително по-равно е делът им в Югоизточен – 32,2% и Северозападен район – 31,3%, а най-малко са в Североизточен - 26,5% и Северен централен район – 21,5%. Усилията по отношение на Националната екологична мрежа трябва да бъдат насочени предимно към по-ефективен контрол и спазване на ограниченията към отделните елементи на мрежата.
Идентифицирани потребности:
необходимост от инвестиции в ефикасно водоснабдяване, третиране на отпадъчни води и повторно използване на водата, включително нови инвестиции за намаляване на течове и прилагането на планове за управление на речните басейни;
необходимост от инвестиции в екологосъобразна инфраструктура, включително в обекти по Натура 2000 и други територии за насърчаване на опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемните услуги;
необходимост от инвестиции в действия за намаляване на замърсяването на въздуха, свързано с транспорта, по-специално програми за привеждане в съответствие с изискванията или замяна на автобусни паркове, схеми за стимулиране на по-екологичен транспорт, подобрена инфраструктура на обществения транспорт и насърчаване на алтернативни форми на транспорт.
помощ за устойчиво и интегрирано градско развитие, включително чрез устойчиви градски канализационни системи, мерки за обезсоляване на почвите, възстановяване на замърсени обекти и възстановяване на инфраструктура в сферата на културата.
възстановяване, опазване и увеличаване на биологичното разнообразие;
подобряване на качеството на водите и почвите и принос за опазването на почвите от ерозия, уплътняване, засоляване, свлачища и загуба на органични вещества.
