Според Работния документ на ЕК „Региони 2020. Оценка на бъдещите предизвикателства пред районите на ЕС”, българските райони са оценени като едни от най-уязвимите в ЕС пред глобалните предизвикателства22. Относно предизвикателствата на климатичните промени българските райони са уязвими в значителна степен. Диапазонът на индекса на уязвимост за петте статистически района се движи между 72 (Североизточен) и 63 (Северен централен). Само Югозападен район е с по-ниска стойност на индекса – 46. Към тези рискове “Териториален дневен ред на Европа 2020” добавя предизвикателството или заплахата от загубване на биоразнообразието, на изчезващите видове, на ландшафтното и културното наследство.
Състояние и тенденции:
В Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. е направена оценка на степента на уязвимост на статистическите райони спрямо климатичните промени23, както следва:
-
Северозападният район е с най-висока степен на уязвимост от климатичните промени, както в страната, така сред регионите на ЕС. Рисковете са свързани с евентуалната активизация на водната и ветрова ерозия, наводненията, засушаването и възможното засилване на свлачищните процеси, които са характерни за района. Вътрешните реки са в най-добро екологично състояние в страната. В комплексно отношение най-проблемни се очертават общините Плевен и Долна Митрополия. Трансгранично замърсяване се установява на дунавските води и на въздуха за градовете Никопол и Видин. За района е характерен среден дял на защитените територии и най-нисък дял на защитени зони по НАТУРА 2000.
-
Северният централен район е определен с много висока степен на уязвимост от климатичните промени. Висок е рискът от наводнения, активизация на свлачищната дейност и ерозията. Вътрешните реки са с добър екологичен статус. Налице е трансгранично замърсяване на дунавските води, а също така трансгранични проблеми по отношение на въздуха съществуват в общините Русе и Силистра. За района е характерен много нисък дял на защитените територии и най-нисък дял защитени зони в страната.
-
Североизточният район по отношение на климатичните промени е с висока степен на уязвимост. Повишен е рискът от засушаване, ветрова ерозия, морска абразия и ново активизиране на свлачищната дейност. Със замърсени въздушни басейни се отличават общините Варна, Девня и Белослав. Състоянието на повърхностните води е много лошо, като най-замърсени са реките Камчия и Девненска. Морските води във Варненския залив и пред устието на Камчия са сред най-замърсените пред българския участък. Районът е с много нисък дял на защитените територии и защитените зони.
-
Югоизточният район е с висок риск по отношение на климатичните промени. По-слабо е развитието на свлачищните процеси. Районът е най-големият емитер на парникови газове и серен диоксид в страната. Формирани са замърсени въздушни басейни - Марица–изток, Бургас и Стара Загора. Тук са най-големите територии, нарушени от миннодобивната дейност. Има проблемни територии с повишено ниво на радиоактивност. Състоянието на повърхностните води е в незадоволително състояние. Силно замърсени речни участъци са установени по р. Тунджа, р. Сазлийка и р. Айтоска. Морските води са по-чисти в сравнение с Североизточния район, но с много висока степен на замърсеност е западната част на Бургаския залив. Районът е със среден дял на защитени територии и защитени зони.
-
Южният централен район се определя с висок риск по отношение на последиците от климатичните промени. Районът е по-слабо засегнат от свлачищните процеси (с изключение на област Смолян). Формирани са замърсени въздушни басейни над Пловдив, Димитровград, Асеновград и Кърджали. Установена е зависимост между здравния статус на населението и замърсеността на въздуха и почвите с тежки метали в околностите на Кърджали и Асеновград. Състоянието на повърхностните води се характеризира като лошо. Силно замърсени речни участъци са установени по р. Марица, р. Тополница, Арда, Въча и Чепинска. Съществуват проблемни в радиационно отношение територии свързани главно с добива на метални руди. Районът е със среден дял на защитени територии и много висок дял на защитени зони.
-
Югозападният район е с висока степен на уязвимост от климатичните промени. Установени са замърсени въздушни басейни в София, Перник и Златица- Пирдоп. Тук замърсяването на въздуха е комбинирано и със замърсяване на почвите с тежки метали (за София, последното е силно ограничено след спиране дейността на комбинат „ Кремиковци”). Районът е характерен с нарушените територии вследствие добива на въглища и железни руди. Състоянието на повърхностните води е незадоволително, като силно замърсени речни участъци са установени по реките Струма и Искър. Съществуват радиоактивно замърсени територии при Бухово, Елшица и др. Районът се отличава с най-висок дял на защитените територии.
Идентифицирани потребности:
-
Разработване на стратегии и планове за действие за адаптиране към изменението на климата и планове за превенция и управление на риска на национално, регионално и местно равнище.
-
Разработване на инструменти (системи за откриване, ранно предупреждение и известяване, картографиране и оценка на риска); увеличени инвестиции в системи за управление на риска;
-
Необходимост от публични политики и увеличени инвестиции за адаптиране към изменението на климата и превенция и управление на риска, включително: повишаване на устойчивостта на застроената среда и инфраструктурата; опазване на човешкото здраве; намаляване на бъдещите нужди от водни ресурси; своевременно изграждане на съоръжения за борба със засушаването; инвестиране в защита от наводнения и брегова защита; намаляване на уязвимостта на екосистемите чрез повишаване на тяхната устойчивост и създаване на възможности за адаптиране; подкрепа за оцеляването и преориентирането на земеделски предприемачи; контрол на нетипични инфекциозни заболявания;
-
Мерки за борба с абразията и ерозията, включващи укрепване на свлачища и бреговата ивица на Черно море и р. Дунав, ограничаване на добива на инертни материали от речните корита, провеждане на дейности, ограничаващи ерозията в речните тераси, вследствие на добив на инертни материали;
-
Изграждане на стратегическа рамка за подобряване на околната среда на Черно море и българското черноморско крайбрежие;
-
Трансгранично сътрудничество в дейностите, свързани с адаптиране и превенция и управление на риска с оглед преодоляване на трансграничното разпространение на отрицателните последици, по-специално във връзка със защита от наводнения, опазване на горите от пожари и вредители и брегова защита;
-
Подкрепа за иновации и технологично развитие за адаптиране към изменението на климата, помощ за предприятия, които въвеждат мерки и технологии за адаптиране, и действия за намаляване на замърсяването на водите от земеделски дейности, например намаляване на прекомерната употреба на торове и пестициди;
-
Подобрено управление на качеството на почвените ресурси чрез подходящ сеитбооброт, защита срещу утъпкване и ерозия, включително чрез залесяване/създаване на защитни горски пояси, и чрез насърчаване създаването на агролесовъдни системи и намаляване ползването на нитрати;
-
Подкрепа на бизнес подходи и институционална подкрепа за развитие на адекватни стопански дейности (вкл. използване на по-пригодени и устойчиви на климатичните промени растителни и животински видове, включително местни);
-
Включване на адаптирането към изменението на климата в консултантските услуги за земеделските стопанства, трансфер на знания и информационни дейности;
-
Целево образование, обучение и повишаване на квалификацията на работната сила във връзка с превенция и управление на риска и адаптиране към изменението на климата.
Сподели с приятели: |
