Република българия
Заетост и трудова мобилност
Изтегляне 1.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Състояние и тенденции Заетост
- Идентифицирани нужди
5.9Заетост и трудова мобилностСъстоянието и динамиката на ключовите показатели за пазара на труда показват, че в България те са с по-неблагоприятни характеристики в сравнение със средноевропейските нива. Наблюдава се значителен спад на заетостта в България след 2008 г. – особено спрямо средното равнище в ЕС. Коефициентът на заетост на населението (20 - 64 години) намалява от 70.7% през 2008 г. на 63.9% през 2011 г., като средното за ЕС-27 е 68,6%. Протичащите процеси показаха по-голяма уязвимост на нашия трудов пазар от икономическата криза и в известна степен отразяват в сравнителен аспект гъвкавостта и адекватността на провежданите политики за омекотяване влиянието на тази криза. Състояние и тенденции Заетост Съществуват трайно големи различия в равнището на квалификация на кадрите, в размера на трудовите възнаграждения, в условията на труд и възможностите за професионална реализация между различните региони, които в крайна сметка определят равнището на заетост и безработицата на регионалните пазари на труда. Сред статистическите райони Югозападният се откроява с най-висок коефициентът на заетост (20 - 64 навършени години) - 71.2% през 2011 г. В останалите райони стойностите на коефициента на заетост са по-ниски и по-близки (между 58.5% за Северозападен и 62.9% за Югоизточен район). Коефициентът на регионална дисперсия се увеличава след 2007 г. (7.1%) и достига стойности от 8.7% през 2011 г. при средно за ЕС-27 – 12.5%. Фиг.16 Коефициент на заетост на населението 20-64 г., %  Източник: НСИ
Налице е регионална дисбалансираност на трудовия ресурс по възрастов и квалификационен признак. Над 75% от населението в трудоспособна възраст (47% от общото население) живее в градовете. Делът на населението с висше образование в България е 19.6%, като 18% от тези 19.6% живее в градовете, а само 1.6% - в селата. Аналогична е картината и при населението със средно (34% към 10%) и основно образование (13% към 10%). Данните показват, че около 75% от осигурените лица работят в 12 областни центрове. В София-град са концентрирани 28,1% от осигурените лица и те внасят 35,5% от общия размер на средствата от осигурителни вноски постъпващи в ДОО. В три областни центрове – София-град, Пловдив и Варна са осигуряват 44,5% от лицата, които правят осигурителни вноски. Диференциацията между районите от ниво 2 при всички образователни нива на заетите лица се характеризира като:
Фиг. 17. Коефициенти на безработица, %, НСИ Фиг. 18. Коефициенти на младежка безработица (15 - 29 г.), %, НСИ И 
Източник: НСИ Основните различия се формират от по-ниската степен на безработица в ЮЗР, където през 2011 г. коефициентът на безработица е 7,3% и високите нива в останалите райони (СИР – 15.5% и в останалите райони – 12-13% (фиг. 15) . Кризата е засегнала особено силно нискоквалифицираните работници (които представляват най-значителната група от безработните) и значително е увеличила броя на безработните младежи. През 2011 г. делът на младежката безработица в страната е 20.1% (15 - 29 г.). По-ниски са нейните стойности само в Югозападен район – 12.2% (фиг. 26). Постоянно нараства контингентът от дълготрайно безработните и обезкуражени лица. Голяма част от тези лица са с ниско образование и квалификация. От 2009 г. насам дългосрочната безработица се е увеличила значително по-бързо, отколкото в останалата част от ЕС, което се отразява главно в увеличението на географските несъответствия и на несъответствията в квалификациите, тъй като повечето от закритите работни места са за нискоквалифициран труд. През 2008 г. процентът на дълготрайно безработните в България (2.9%) е близък до средния за ЕС-27 – 2.6%. През 2011 г. те вече са 6.3% при 4.1% средно за ЕС. Стойността на този показател е най-висока за Северозападен, Североизточен и Южен централен район (8.6%, 7.9% и 7.7%) и най-ниска за Югозападен район – 3.5% (2011 г.). По области и общини регионалната дисперсия в коефициента на заетост и безработица е значително по-висока. Обезпокоително е високото равнище на безработица в областите, където тя надхвърля 20% - Шумен (26.5%), Смолян (23.8%), Разград (20.6%), Видин (20.4%)
Каталог: upload -> docs -> 2013-02 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия 2013-02 -> Проект на продукт 1 Проект на анализ на социално-икономическото развитие на България във връзка с изготвянето на Договора за партньорство Изтегляне 1.12 Mb. Сподели с приятели:
|