Състоянието и динамиката на ключовите показатели за пазара на труда показват, че в България те са с по-неблагоприятни характеристики в сравнение със средноевропейските нива. Наблюдава се значителен спад на заетостта в България след 2008 г. – особено спрямо средното равнище в ЕС. Коефициентът на заетост на населението (20 - 64 години) намалява от 70.7% през 2008 г. на 63.9% през 2011 г., като средното за ЕС-27 е 68,6%. Протичащите процеси показаха по-голяма уязвимост на нашия трудов пазар от икономическата криза и в известна степен отразяват в сравнителен аспект гъвкавостта и адекватността на провежданите политики за омекотяване влиянието на тази криза.
Състояние и тенденции
Заетост
Съществуват трайно големи различия в равнището на квалификация на кадрите, в размера на трудовите възнаграждения, в условията на труд и възможностите за професионална реализация между различните региони, които в крайна сметка определят равнището на заетост и безработицата на регионалните пазари на труда.
Сред статистическите райони Югозападният се откроява с най-висок коефициентът на заетост (20 - 64 навършени години) - 71.2% през 2011 г. В останалите райони стойностите на коефициента на заетост са по-ниски и по-близки (между 58.5% за Северозападен и 62.9% за Югоизточен район). Коефициентът на регионална дисперсия се увеличава след 2007 г. (7.1%) и достига стойности от 8.7% през 2011 г. при средно за ЕС-27 – 12.5%.
Фиг.16 Коефициент на заетост на населението 20-64 г., %
Източник: НСИ
Налице е регионална дисбалансираност на трудовия ресурс по възрастов и квалификационен признак. Над 75% от населението в трудоспособна възраст (47% от общото население) живее в градовете. Делът на населението с висше образование в България е 19.6%, като 18% от тези 19.6% живее в градовете, а само 1.6% - в селата. Аналогична е картината и при населението със средно (34% към 10%) и основно образование (13% към 10%).
Данните показват, че около 75% от осигурените лица работят в 12 областни центрове. В София-град са концентрирани 28,1% от осигурените лица и те внасят 35,5% от общия размер на средствата от осигурителни вноски постъпващи в ДОО. В три областни центрове – София-град, Пловдив и Варна са осигуряват 44,5% от лицата, които правят осигурителни вноски.
Диференциацията между районите от ниво 2 при всички образователни нива на заетите лица се характеризира като:
-
Средна – по отношение дела на заетите лица с основно образоване в общия брой на заетите, като тенденцията е към запазване на диференциацията (коефициент на регионална вариация малко над 30%), при 11,5% дял средно за страната през 2011 г.). Делът на заети лица с такова образование е под средното за страната в Северозападен и Югозападен район, докато останалите райони са над средното ниво.
-
Много ниска - по отношение дела на лицата със средно образование (коефициентът на регионална вариация е 7%). Под средния за страната (60,9%) дял има в СИР и ЮЗР.
-
Ниска – по отношение дела на заетите с висше образование лица (коефициентът на регионална дисперсия е около 20%). Две са основните причини за това: големият дял на тази категория лица в Югозападен и ниският им дял в Югоизточен район. В останалите райони техният дял се движи в граници между 23,3% и 26,6%.
Фиг. 17. Коефициенти на безработица, %, НСИ
Фиг. 18. Коефициенти на младежка безработица (15 - 29 г.), %, НСИ
И
Източник: НСИ
Основните различия се формират от по-ниската степен на безработица в ЮЗР, където през 2011 г. коефициентът на безработица е 7,3% и високите нива в останалите райони (СИР – 15.5% и в останалите райони – 12-13% (фиг. 15) .
Кризата е засегнала особено силно нискоквалифицираните работници (които представляват най-значителната група от безработните) и значително е увеличила броя на безработните младежи. През 2011 г. делът на младежката безработица в страната е 20.1% (15 - 29 г.). По-ниски са нейните стойности само в Югозападен район – 12.2% (фиг. 26).
Постоянно нараства контингентът от дълготрайно безработните и обезкуражени лица. Голяма част от тези лица са с ниско образование и квалификация. От 2009 г. насам дългосрочната безработица се е увеличила значително по-бързо, отколкото в останалата част от ЕС, което се отразява главно в увеличението на географските несъответствия и на несъответствията в квалификациите, тъй като повечето от закритите работни места са за нискоквалифициран труд. През 2008 г. процентът на дълготрайно безработните в България (2.9%) е близък до средния за ЕС-27 – 2.6%. През 2011 г. те вече са 6.3% при 4.1% средно за ЕС. Стойността на този показател е най-висока за Северозападен, Североизточен и Южен централен район (8.6%, 7.9% и 7.7%) и най-ниска за Югозападен район – 3.5% (2011 г.).
По области и общини регионалната дисперсия в коефициента на заетост и безработица е значително по-висока. Обезпокоително е високото равнище на безработица в областите, където тя надхвърля 20% - Шумен (26.5%), Смолян (23.8%), Разград (20.6%), Видин (20.4%)
Идентифицирани нужди:
-
Необходими са по-нататъшни мерки за подобряване на услугите по активиране, помощ при търсенето на работа, съответствие между търсене и предлагане, преквалификация и индивидуализирани услуги за нискоквалифицираната работна ръка.
-
Повсеместно разпределение на трудовата заетост чрез създаване и стимулиране на условията за работа извън големите градски центрове. Специална подкрепа на мерки за борба с високите нива на безработица, особено в селските и други необлагодетелствани райони.
-
Необходимост от нови мерки за стимулиране на заетостта, които осигуряват дългосрочни устойчиви работни места, особено в районите с интензивна трудова емиграция.
-
Увеличаване на усилията за подобряване на работата на обществените служби по заетостта. Повишаване качество и обучението на персонала от обществените служби по заетостта, особено по отношение на ромските медиатори.
-
Приоритетно насочена активната политика на пазара на труда към групата на неактивните лица, в т.ч. към безработните лица от маргинализираните групи от населението, групите с ниско образование и без квалификация и недостатъчна активност на пазара на труда.
-
Насърчаване на географската мобилност на работната сила в страната посредством предоставяне на стимули за работодателите за наемане на лица от населени места и региони, различни от местата, в които извършват дейност, както и стимули за лицата да търсят подходяща работа за балансиране на пазара на труда. Разширяване на възможностите за отделяне на месторабота от местоживеене на ниво град, община, дори област.
-
Предприемане мерки за разрешаването на квалификационния дисбаланс на пазара на труда – да се „произвеждат“ специалистите с тези професии, от които бизнесът има нужда.
-
Прилагане на политики за пазара на труда, съобразени със спецификите на отделните региони на страната.
-
Ускоряване изпълнението на националната инициатива за младежка заетост.
-
Осигуряване на инвестиции в качеството на работната сила, за да се повиши производителността на труда и конкурентоспособността на икономиката.
Сподели с приятели: |