Социално включване и борба с бедността. Целеви райони най-силно засегнати от бедност

5.10Социално включване и борба с бедността. Целеви райони най-силно засегнати от бедност

Линията на бедността, използвана за целите на стратегия „Европа 2020”, е относителна величина – 60% от националния/регионален медианен еквивалентен разполагаем доход. Това означава, че не се мери бедността като възможност за посрещане на основните нужди (абсолютна), а бедността, съотнесена към равнището на доходите в дадена страна или регион (относителна). Както е посочено от Евростат, „този индикатор не мери богатство или бедност, а ниски доходи в сравнение с останалите в страната. Това не предполага задължително нисък стандарт на живот”. За разлика от Евростат методологията на Световна банка за измерване на бедността се базира на абсолютната бедност. За България е необходимо да се следят и двете методологии, тъй като страната като цяло е сред тези с най-ниски доходи в ЕС.

Съществува силна диференциация в риска от бедност поради ниски доходи. Под линията на бедността са 21% от населението в България при 16% средно за ЕС-27, от 9% от населението в ЮЗР до 30.6% от населението на Северозападен район. Една значителна част от населението има нагласата, че живее при материални лишения (45.7% - средно за страната), като с изключение на Югозападен район (33.9%), в останалите райони той е близо половината на населението. Делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, е най-висок в Северозападен район, където 13.8% от населението на възраст 0-59 г. живее в домакинства, в които възрастните са работили по-малко от 20% от общия им потенциал за работа през изминалата година. В Югозападен район този дял е 3.8%.

Съгласно методологията в ЕС във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2010 г. близо половината от населението (49.1%), или 3 693.6 хил. лица се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност.²⁴ Делът на населението, засегнато най-малко от една от трите форми на бедност или социално изключване, е най-нисък в Югозападен район (30.5%) и най-висок – в Северен централен район (53.2%). Средно за страната 44.6% от децата, 36.9% от населението в трудоспособна възраст и 60% от възрастните хора са били най-засегнати от риска за бедност и социално изключване.

Вътрешнорегионални различия се отбелязват по отделните условия, характеризиращи бедността и социалното изключване. Рискът от бедност на населението е най-нисък в област Благоевград (10.4%) и най-висок – в област Видин (33.5 %). Относителният дял на населението, живеещо при материални лишения, е най-нисък в област град София и Софийска област (28.2 и 33.9%) и най-висок в област Ямбол (74.6%). В домакинства с нисък интензитет на икономическа активност най-висок е делът на лицата в областите Ловеч и Търговище (20%), и най-нисък в областите Благоевград, София град и Бургас (2.2%, 2.7% и 3.1%). Комбинираният индикатор, показващ дела на населението в риск от бедност и социално изключване, показва диференциация повече от два пъти по области – от 33.4% за София до 74.8% за Ямбол.

Поляризацията на населението по доход, измерена чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве на обществото по области, показва, че най-бедните 20% в областите Ловеч, Сливен и Монтана имат повече от 7 пъти по-нисък доход от най-богатите 20% в същите области. Най-нисък процент на поляризация има в област Благоевград, където и коефициентът на диференциация е най-нисък – 20.4%. Най-висок коефициент на диференциация се наблюдава в областите Разград, Шумен, Монтана, Ловеч. В областите Перник и Сливен живеят най-бедните домакинства²⁵.

Докато методологията на ЕС е насочена към измерване на относителната бедност, методологията на Световна банка се базира на индикатори за абсолютната бедност, т.е. ниския стандарт, характерен за голяма част от населението в страната. Според картата, която е с данни отпреди няколко години, но е запазила своята актуалност, между регионите с най-много бедни хора са Крумовград, Омуртаг, Руен, Павел баня, Тервел, Трекляно, Макреш, Доспат и др.

Според Световната банка по правило в най-бедните общини няма достатъчно човешки потенциал, но липсва и инфраструктура. Това обрича инвестирането и още повече задълбочава обедняването.

• 
  заетостта е ключовият момент в борбата с бедността – най-малко бедни има сред заетите, а най-много сред безработните. Политиката на трансфери към бедните може донякъде да ограничи риска от бедност, но дългосрочното решение е само по посока на повече заетост.
  
• 
  осигуряване на устойчивост на стартиралите реформи в социалния сектор, в т.ч. разкриването на иновативни социални услуги за групите в риск от социално изключване и продължаване процеса на деинституционализация, като през следващите 15 години бъдат закрити специализираните институции за отглеждане на деца в страната, като грижите в институции бъдат заменени с грижи в среда, близка до семейната.
  
• 
  подкрепа за интеграцията на хората с увреждания във всички сфери на обществения живот – заетост, образование и обучение, социални услуги и т.н., като хоризонтален приоритет и с допълващи мерки, където е нужно предвид и КООНПХУ. От гледна точка на ЕСФ, това би наложило да бъдат подкрепени повече интервенции, пряко насочени към решаване на проблемите на хората с увреждания.
  
• 
  Подкрепа за ромското включване. България е една от държавите, в която числеността на ромите като дял от населението е сравнително по-висок спрямо средното за ЕС равнище. Изпълнението на ангажиментите на страната по приетата Националната стратегия за интегриране на ромите налага и повишаване приноса на ЕСФ във важни за ромската интеграция сфери като заетост, образование, здравеопазване и социално включване.
  

• 
  Идентифициране на райони, най-силно засегнати от бедността и разработване на интегрирана стратегия за борба с бедността в тях, включително чрез индикативни финансови средства. Това може да стане чрез т.нар. „интегрирани териториални инвестиции”, които са инструмент за атакуване на проблемите на регионите с най-много икономически и социални проблеми.