Ричард Докинс делюзията бoг

Груповият подбор

Някои от т.нар. окончателни обяснения се оказват теории за „груповия подбор" (или поне имат претенцията да са такива). Става дума за онази спорна идея, че Дарвиновият естествен подбор всъщност избира между отделни видове или други групи от индивиди. Например кеймбриджският археолог Колин Ренфру смята, че християнството е оцеляло благодарение на една форма на групов подбор, тъй като е наблягало на идеята за вътрешногрупова лоялност и „братска обич", а това на свой ред е помагало на по-религиозните групи да оцеляват за сметка на недотам религиозните. Американският апостол на „груповия подбор" Д. С. Уилсън е стигнал самостоятелно до сходни заключения, които е развил обстойно в Катедралата на Дарвин (Wilson 2002).

Ще си позволя един измислен силогизъм, за да ви покажа какво би се получило, ако приложим идеята за „групов подбор" в сферата на религията. Племето X, чийто „бог на битките" е маниакално заядлив, печели неизменно войните срещу своите съперници — племето Y, чийто бог проповядва мир и хармония, и Z, което пък си няма абсолютно никакви богове. Воините, които непоколебимо вярват, че мъченическата смърт ще ги изпрати директно в рая, се бият по-храбро и по-охотно отдават живота си. Следователно за племената с такава религия има по-голяма вероятност да оцелеят в междуплеменните конфликти и наред с това да заграбят добитъка на победените и да превърнат жените им в свои наложници. Подобни триумфиращи племена ще станат родоначалници и на други, „дъщерни" племена, които пък ще продължат щафетата и на свой ред ще създават „дъщерни" племена, които всички ще почитат същия племенен бог. Между другото, тази идея за група, пораждаща „дъщерни" групи (подобно на роящ се кошер), не е лишена от основание. Или поне антропологът Наполеон Шанъон е документирал подобно „роене на селища" в своето впечатляващо изследване на „Свирепите" (племето яномамо в южноамериканските джунгли). Известни и като яномами (или яноамо) и пословични със своята войнственост, които живеят в басейна на Ориноко в Южна Венецуела и по някои притоци на Амазонка в Северна Бразилия. И тъй като тяхната „агресивност" създава сериозни проблеми на действащите в района минни компании, през 1991 г. бразилското правителство е принудено да им отпусне територия от 93 240 км2 (самите яномами са около 10 000), което е любопитен прецедент)

Шаньон не е поддръжник на груповия подбор, както и аз. Срещу него има много сериозни възражения. Като участник в този спор аз би трябвало да яздя моя жребец Танджент колкото се може по-далеч от основната писта на тази книга. Някои биолози смесват същинския групов подбор (като в моя хипотетичен пример за „бога на битките") с нещо друго, което наричат „групов подбор", но при по-внимателен оглед се оказва или родова селекция, или реципрочен алтруизъм (вж. Глава VI).

Тези от нас, които не приемат особено сериозно идеята за групов подбор, допускат по принцип, че той може да се случи. Въпросът е дали може да бъде приет и като значима сила в еволюцията. Ако се позаровим в селекцията на по-ниско ниво -например когато груповият подбор се предлага като обяснение за индивидуалната саможертва, - този „нискоравнищен" подбор вероятно ще се окаже и по-силен. Да се върнем към моето хипотетично племе и да си представим един-единствен себичен воин в неговата армия, доминирана от вдъхновени мъченици, изгарящи от желание да умрат за племето и да спечелят съответната небесна награда. Въпросният „егоист" едва ли ще се окаже на печелившата страна, тъй като най-вероятно ще офейка от бойното поле, за да спаси собствената си кожа. И мъченичеството на неговите другари ще облагодетелства него в много по-голяма степен, отколкото самите тях (говорим, разбира се, за средни статистически величини), просто защото те ще са... мъртви. Така че в сравнение с тях „егоистът" има по-голям шанс да остави потомство - отказът от мъченичество означава, че по-скоро неговите, а не техните гени ще се възпроизведат в следващото поколение. Следователно и поривът към мъченическа смърт ще отслабне в следващото поколение.

Това, разбира се, е опростен и шеговит пример, но той илюстрира един изконен проблем с груповия подбор. „Групово-подборните" теории за индивидуалната саможертва винаги страдат от вътрешни противоречия. Индивидуалните смърти и възпроизвеждания се случват в по-кратки отрязъци от време и с по-голяма честота, отколкото груповите унищожения и „разроявания". Да, могат да се създадат математически модели, съобразени с някакви по-специални условия, при които груповият подбор може да се окаже и еволюционен фактор. Тези специални условия обикновено са нереалистични в природата, но от друга страна тъкмо религията в човешките племенни групи поражда такива иначе немислими условия. Това вече звучи интересно, но няма да се разпростирам по тази тема, а само ще заявя, че самият Дарвин, макар и обикновено пламенен радетел за подбора на ниво отделен организъм, стига съвсем близо до идеята за групов подбор, когато разглежда човешките племена:

Когато две племена на първобитни хора, живеещи в една и съща страна, са влизали в съперничество, ако едното от тях е включвало по-голям брой доблестни, съвестни и лоялни членове (който при други обстоятелства би бил еднакъв) - винаги готови да предупреждават ближните си за опасностите, да им се притичват на помощ и да се защитават едни други, то това племе несъмнено се е справяло по-добре и е побеждавало другото. (...) Себичните и заядливи хора не се сплотяват, а без сплотеност нищо не се постига. Едно племе, притежаващо горните качества в по-голяма степен от съседите си, е разширявало териториите си и е триумфирало над другите племена, но ако съдим по историята, след време и то е било покорявано от някое друго и още по-надарено племе.

А за да удовлетворя евентуалните специалисти-биолози, които биха прочели това, би трябвало да добавя също, че в случая Дарвин няма предвид точно груповия подбор в онзи смисъл на успешни групи, пораждащи „дъщерни" групи, чиято пък честота може да се изчисли в метапопулацията на групите. Дарвин по-скоро загатва, че племената с алтруистично сътрудничещи се членове разширяват териториите се и стават по-многочислени, но като бройка индивиди. Тоест моделът на Дарвин напомня повече разпространението на сивата британска катерица за сметка на червената: екологично изместване, но не и същински групов подбор.