Ричард Докинс делюзията бoг

5.КОРЕНИТЕ НА РЕЛИГИЯТА

За еволюциониста религиозните ритуали са нещо като „паунско перчене на огряна от слънцето поляна" (цитирам Дан Денет). Религиозното поведение е един мащабно увеличен човешки еквивалент на птичето „мравуване" и „колибарство". То също поглъща маса време и енергия, като често придобива и екстравагантни окраски (досущ като оперението на райската птица). В този смисъл религията може да застраши живота на по-благочестивия индивид, а и на околните. Безброй хора са били подлагани на изтезания заради лоялността си към дадена религия или са били преследвани от фанатици заради забежките си към някоя алтернативна вяра, която почти не се е отличавала съществено от конвенционалната. Религията поглъща ресурси, нерядко в небивали мащаби. Построяването на една средновековна катедрала е отнемало и стотици човекогодини, но никога не е била използвана за жилище или с някоя друга утилитарна цел. В такъв случай можем ли да я приемем и като архитектурен вариант на пауновата опашка? И ако е така, към кого е било отправено нейното „послание"? Създаването на религиозна музика и съответните живописни творби е монополизирало човешкия талант през Средновековието и Ренесанса. Благочестиви люде са умирали за своите богове, но и са убивали заради тях, самобичували са се до кръв, давали са обети за доживотно целомъдрие (или безмълвно уединение) - все в името на религията. Тези неща продължават и днес. За какво е всичко това? И каква е ползата от религията?

Под „полза" дарвинистът най-често разбира „нещо, спомагащо за оцеляването на гените на биологичния индивид". В тази формулировка обаче липсва един съществен момент, а именно, че дарвинистката „ползотворност" не се ограничава само с гените на отделния организъм. Възможни са поне още трима алтернативни „ползватели". Първият може да бъде изведен от теорията на груповия подбор, но на него ще се спра по-нататък. Вторият е свързан с теорията, която аз самият отстоявам в Разширеният фенотип (Dawkins 1982): че е възможно биологичният индивид, който наблюдавате, да реагира и на манипулативното въздействие от страна на гените на някой друг индивид, най-вероятно паразит. Дан Денет би напомнил, че и обикновената настинка се среща във всички човешки общества - почти в същата степен, както и религията, но едва ли някой би се наел да твърди, че тя ни принася и полза. Има многобройни примери за животни, които са подтиквани към такова поведение, че да извлекат и полза от предаването на паразитите си на следващия „приемник". Аз самият съм формулирал този пункт в моята „централна теорема за разширения фенотип": „Поведението на едно животно има за цел да увеличи максимално шансовете за оцеляване на гените, които са „за" подобно поведение, независимо дали самите тези гени присъстват в тялото на животното, което се държи по този начин".

Трето, гените в тази теорема могат да бъдат заменени и с по-общото „репликатори". Фактът, че религията е повсеместно явление, най-вероятно означава, че тя се стреми към нечие „благо", но не непременно нашето или на нашите гени. Не е изключено то да е благото на самите религиозни идеи и за целта те може да започнат да се държат по един „геноподобен" начин, например като репликатори, но на това ще се спра в раздела „По-внимателно, моля, защото стъпвате върху моите меми". А дотогава ще продължа с по-традиционните интерпретации на дарвинизма, в които под „полза" се разбира онова, което спомага за индивидуалното оцеляване и възпроизводство.

По всяка вероятност ловно-събираческите култури като тази на австралийските аборигени живеят по същия начин, както и нашите далечни предци. Новозеландско-австралийският философ на науката Ким Стерелни е забелязал и един драматичен контраст в техния бит. От една страна аборигените умеят великолепно да оцеляват в екстремни условия, поставящи на огромно изпитание практическите им умения. Но, продължава Стерелни, колкото и разумни да сме като биологичен вид, ние сме и перверзно интелигентни. Същите тези хора, които уж добре познават околния естествен свят и начините за оцеляване в него, обременяват съзнанието си и с някои откровено нелепи религиозни представи, за които определението „безполезни" би прозвучало почти като комплимент. Самият Стерелни е особено добре запознат с бита на коренните жители на Папуа Нова Гвинея. Тези хора оцеляват при изключително тежки условия и храната им определено не пада от небесата, за целта тези хора разчитат на своите „легендарно точни познания за местната биологична среда. Но те комбинират познанията си и с някои дълбоко деструктивни обсесии, свързани с женската менструална „нечистота" и „черната магия". Много местни култури изпитват необуздан страх от „урочасването", като този страх нерядко поражда и действително страшно насилие". И тогава Стерелни изстрелва и своя въпрос: „Как е възможно да бъдем толкова умни и същевременно толкова... тъпи?!"

Колкото и да се различава в детайлите си от останалите, всяка позната ни култура включва и някой вариант на въпросните ритуали, които не само поглъщат време и средства, но и провокират насилие - или иначе казано, антифактуалните и контра-продуктивни фантазии на религията. Някои по-образовани индивиди може и да късат с религията, но всеки от тях е израснал в религиозна среда и в повечето случаи тази стъпка е била свързана с мъчителен избор. Ще припомня един стар северноирландски виц: „Ама ти какъв точно атеист си, протестантски или католически?", който крие и голяма доза горчива истина. Затова и религиозното поведение може да бъде определено като „общочовешко" дотолкова, доколкото същото важи и за хетеросексуалността. И двете генерализации позволяват индивидуални изключения, но самите изключения просто потвърждават общото правило. Универсалните характеристики на един биологичен вид изискват друго, и по-точно дарвинистко обяснение.

Очевидно не е проблем да намерим такова обяснение за предимствата на сексуалното поведение. Основната му „цел" е правенето на бебета, даже и когато противозачатъчните и хомосексуалността поне привидно възпрепятстват постигането ѝ. Но какво да кажем тогава за религиозното поведение? Защо хората постят, коленичат, просват се по очи и заемат всевъзможни други гротескни пози, като наред с това се самобичуват или блъскат маниакално челата си в каменни стени, включват се в кръстоносни походи и прочее разорителни начинания, на които посвещават целия си живот, а понякога дори съзнателно се стремят към смъртта?