Ричард Докинс делюзията бoг

Обичай ближния си

Черният хумор на Хартунг проличава още в самото начало, където разказва за поредната южняшко-баптистка инициатива - да бъде изчислен броят на жителите на Алабама, попаднали в... ада. Според съобщенията в „Ню Йорк Таймс" и „Нюздей" крайният резултат (1 860 000 души) бил установен с помощта на една мистериозна формула, според която за методистите имало по-голяма вероятност да се спасят, отколкото за римокатолиците, но пък „тези, които не се числят към никоя конгрегация, автоматически попадали сред изгубените души". Противоестествената самонадеяност на тези хора днес намира отражение и в различните „екстатични" форуми и уебсайтове, чийто участници са твърдо убедени, че „възнесението" им е гарантирано - разбира се, „когато му дойде времето". Ето и един типичен пример (от автора на „Готов за възнесение", който е сред най-досадните представители на този фарисейски жанр): „И ако моето възнесение стане нявга факт, то би следвало светците, подлагащи ни на изпитания, да наглеждат в мое отсъствие това място или поне да го подпомагат финансово".

От трактовката на Хартунг се разбира, че Библията не дава никакви основания за подобна съпричастност сред християните. Иисус е запазил своята вътрешна група (или „малцината избрани") само за евреи, като в това отношение е следвал стриктно старозаветната традиция - единствената, която е и познавал. Хартунг ясно показва, че първоначалният смисъл на заповедта „Не убивай" няма нищо общо с този, който влагаме днес в нея. А той е бил съвсем конкретен - че не е редно да се убиват евреи. А и всички заповеди, в които се споменава за „ближния", носят същото ексклузивно послание. Под „ближен" следва да се разбира сънародникът, т.е. евреинът. Мойсей Маймонид (Моше бен Маймон), един високоуважаван равин и лекар от XII в., обяснява пълния смисъл на заповедта „Не убивай" по следния начин: „Ако някой убие и един израилтянин, той нарушава един негативен императив, защото в Писанието е казано ясно: „Не убивай". Ако някой извърши предумишлено убийство в присъствието на свидетели,; той се предава на смърт чрез посичане. Не е нужно да добавяме,; че ако убитият е иноверец (гой), убилият го не подлежи на смъртно наказание". Ами да, то се подразбира от само себе си!

Хартунг се позовава и на Синедриона (еврейския Върховен съд, председателстван от първосвещеника) (Всъщност става дума за едноименния трактат, включен в Раздел IV („Незикин") на т.нар. Мипша (или правния кодекс на еврейската етно-културна общност). Някои биха възразили, че пак там (Мишна Синедрион, гл. 4) се казва, че „който погуби една дуща, все едно погубва целия свят и който спаси една душа, все едно спасява целия свят", по силата на което всеки човек трябва да мисли за себе си следното: „Заради мен е създаден целият свят!"), който пък е разгледал и този хипотетичен казус - как трябва да се постъпи с този, който е искал да убие животно (или „гой"), но по погрешка е погубил „израилтянин". Този стъписващ „коан" крие и много деликатни импликации. Например какво ще стане (от равинска гледна точка), ако същият е хвърлил камък в тълпа, състояща се от девет (9) езичника и само един „израилтянин", но е извадил неблагополучието да претрепе тъкмо единовереца си? А сега де! .. Спокойно, и за това си има готов отговор. Оказва се, че и в този случай убиецът не носи отговорност за деяниято си, защото „мнозинството са били иноверци".

В изложението си Хартунг използва и почти същите библейски цитати като мен, които имат отношение към завладяването на Обетованата земя от Мосей, Иисус Навин и съдиите Израилеви. Ако си спомняте, моят (доста предпазлив) извод гласеше, че религиозните хора отдавна вече не разсъждават в библейски дух, което пък, поне според мен, показва, че нашият морал (независимо дали сме религиозни или не) идва от някакъв друг източник и този източник (който и да е той) е на разположение на всеки от нас. Но Хартунг се позовава и на едно ужасяващо изследване, проведено от израелския психолог Джордж Тамарин. Тамарин дава да прочетат на хиляда израелски ученици, на възраст от 8 до 14 години, библейското описание на битката при Иерихон:

... Иисус Навин каза на народа: викнете, понеже Господ ви предаде града! Градът ще бъде под заклятие, и всичко, що е в него, е за Господа (...). И всичкото сребро и злато, медни и железни съдове да бъдат светиня на Господа и да влязат в съкровищницата Господня. (...) И целият народ влезна в града (...) и предадоха на заклятие всичко, що беше в града, - мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, всичко с меч изтребиха. (...) А градът и всичко, що беше в него, с огън изгориха; само среброто и златото, медните и железни съдове предадоха в съкровищницата на дома Господен (Иис. Нав. 6:15-23).

След това им задава и следния простичък въпрос: „Смятате ли, че Иисус Навин и израилтяните са постъпили правилно?" Анкетираните ученици са можели да избират между три отговора: А (пълно одобрение), Б (частично одобрение) и В (пълно неодобрение). Резултатите показват „поляризация на мненията": 66% одобряват напълно постъпката им, 26% категорично не я одобряват, а едва 8% са по средата, т.е. одобряват я, но „не съвсем". Ето и три типични отговора от група А (тези, които напълно одобряват случилото се):

Аз смятам, че Иисус Навин и синовете Израилеви са постъпили добре, защото сам Бог им е обещал тази земя и им е дал разрешение да я завладеят. Ако те не са действали по този начин и не са убивали никого, е щяла да възникне друга опасност - синовете Израилеви да бъдат асимилирани от гоите.

Според мен Иисус Навин е бил прав да постъпи по този начин. Една от причините е, че Бог му е заповядал да изтреби онези народи, за да не бъдат Израилевите племена асимилирани от тях и да усвоят техните лоши навици.

Иисус Навин е постъпил добре, защото хората, обитавали някога тази земя, са били от друга вяра и когато ги е избил, Иисус Навин е заличил и вярата им от земния лик.

Ето че оправданието на геноцида е винаги на религиозна основа. Дори и тези от категория В, които са изразили пълно неодобрение, в някои случаи също се ръководят от религиозни съображения. Например едно девойче не одобрява превземането на Иерихон, защото за целта Иисус Навин е трябвало да влезе в него:

Аз мисля, че е постъпил лошо, защото арабите са нечисти, а когато някой влезе в нечиста земя, той също се омърсява и тяхното проклятие пада и върху него.

Други двама, изразили „пълно неодобрение", са стигнали до този извод, защото Иисус Навин бил унищожил всичко, включително и домашните животни и недвижимата собственост на победените, вместо... да ги вземе като военна плячка:

Аз мисля, че Иисус Навин не е постъпил добре, защото е можел да запази поне животните и да ги раздаде на хората си.

Смятам, че Иисус Навин не е постъпил добре, защото е можел да запази града и израилтяните да влязат в негово владение.

Но да се върнем на мъдрия Маймонид, който пък е бил пословичен със многостранната си ерудиция. Мнението му по въпроса е съвършено ясно: „Заповедта за изтреблението на седемте народа (Срв. Втор. 7:1-2.) съдържа едно позитивно условие, защото е казано: Предай ги на заклятие. А ако не предадеш на смърт тези, чиято мощ си сломил, тогава ще нарушиш негативното условие: Не ги щади".

За разлика от Маймонид учениците, участвали в експеримента на Тамарин, са били прекалено млади, за да ги виним за „дивашките" възгледи, които са изразили, а и те най-вероятно са били на техните родители - или по-скоро на групата, в която са израсли. Допускам, че и палестинските деца, израсли в същата раздирана от конфликти страна, биха изразили аналогични възгледи (макар и със съответните етнокултурни корекции). Точно това ме изпълва с дълбока покруса. То отново показва огромната сила на религията и по-точно на религиозното възпитание, което разделя народите и подклажда историческите вражди и нендети. Прави ми впечатление също, че в първите два цитата от категория А се визират „пагубните последствия" от асимилацията, а в третия се изтъква значението на геноцида като особено ефикасен начин за заличаване на „чуждата вяра".

В експеримента си Тамарин използва и една впечатляваща „контролна величина". На една отделна група израелски деца (168 на брой) е раздаден същия библейски пасаж, в който обаче името на Иисус Навин е заменено с „пълководеца Лин", а „Израил" - с „едно китайско царство отпреди три хилядолетия". Този път резултатите са напълно противоположни. Едва 7% одобряват безрезервно действията на „Лин", но 75% категорично ги осъждат. С други думи, щом лоялността към юдаизма отпадне от съображенията на анкетираните деца, мнозинството от тях е склонно да се съгласи с моралните оценки, които повечето съвременни (и зрели) хора биха дали на този казус. А те биха окачествили действията на Иисус Навин като „варварски геноцид". Но ето че от религиозна гледна точка нещата изглеждат... коренно различни. И това „разграничение" се налага още на най-ранните житейски етапи. Тоест не друг, а религията разделя тези деца на такива, които заклеймяват геноцида, и такива, които са готови да го величаят...

Във втората половина на статията си Хартунг се прехвърля върху Новия завет. В най-обобщен вид тезата му гласи, че и Иисус е следвал същия „вътрешногрупов" модел, съчетан с открита враждебност към „външните" - нещо, което в Стария завет не подлежи на обсъждане. В това отношение Иисус се е изявявал като лоялен юдаист. А и не той, а Павел лансира идеята, че юдейският Бог трябва да бъде достъпен и за „езичниците". Хартунг е и много по-прям от мен: „Иисус е щял да се обърне в гроба си, ако е можел да види, че Павел хвърля неговия съкровен замисъл на ... свинете".

Но в статията на Хартунг ще откриете и сума ти други неща, които далеч не винаги са забавни. За пореден път ви я препоръчвам и за финал ще дам още един цитат, който по моему обобщава казаното до момента:

Библията е своеобразен практическо ръководство по вътрешногрупов морал, което е пълно с инструкции - за геноцид, поробване на „външните" и световна доминация. Но самата Библия не е „лоша" по силата на своите обективни качества, че дори и заради съдържащата се в нея възхвала на убийствата, жестокостите и насилията. Същото може да се каже и за много други древни творби — да вземем Илиадата, исландските саги, сказанията на древните сирийци или пък тези на майте. Само че никой не ни предлага Илиадата като основен справочник по въпросите на морала. Точно тук се крие и проблемът. Защото Библията се продава (и купува) именно като ръководство, за да знае всеки неин читател как да изживее живота си. И поне до този момент тя е и най-големият бестселър на всички времена ...

Но за да не остане някой с впечатлението, че традиционният юдаизъм със своята претенция за изключителност е нещо уникално сред световните религии, нека се вгледаме и в тези изпълнени с християнско упование слова, взети от един химн на Айзък Уотс (1674-1748):

Ако нещо ме смущава в горните стихове, то не е заявената претенция за изключителност, а нейните логика. Щом вече родените в други, нехристиянски „раси" са толкова много, как тогава Бог решава кои бъдещи хора да бъдат удостоени с привилегията да се родят християни? Защо например е фаворизирал Айзък Уотс, а и всички онези, които (поне в представите на последния) са щели да запеят неговите химни? И от какво естество са били съществата, към които Бог е проявявал предпочитания, преди да бъде заченат самият Айзък Уотс? Тук нагазваме в много дълбоки води — е, може би не чак толкова непреодолими за богословското съзнание. Цитираният химн на Айзък Уотс се явява и своеобразна реминисценция на една молитва, която всеки благочестив юдаист (разбирай ортодоксален и консервативен, но не и реформиран) трябва да произнася всеки божи ден; „Благословен да си, (Господи), че не си ме направил гой. Благословен да си, че не си ме направил жена. Благословен да си, че не си ме направил роб".

Религията несъмнено е разделителна сила, както гласи и едно от главните обвинения срещу нея. Но пък много често, и то основателно, се изтъква и още нещо: че войните и съперничествата, припламващи между отделните религиозни групи, рядко се дължат на теологически търкания. Когато някой ълстърски протестант (и член на паравоенно формирование) убива католик, той едва ли процежда през зъби: „На ти, гаден трансубстанционалист, марианист и инцестуален копелдак!" а по-скоро отмъщава за смъртта на друг протестант, убит пък от друг католик, най-вероятно в рамките на някоя трансгенерационна вендета. Религията е само етикет, т е. отличителен белег (или „стигмат") във взаимната омраза между „вътрешни" и „външни", включително и под формата на вендета, който не е непременно по-лош от всеки друг подобен признак, например цвета на кожата, езика или любимия футболен отбор. Просто хората най-често го използват, когато другите липсват.

Тук някой ще възрази, че конфликтът в Северна Ирландия е чисто политически. Разбира се, че е така. И по-точно, в случая е налице икономически и политически гнет, осъществяван от една социална група спрямо друга, като тази ситуация датира от векове. Което пък е възмутително и несправедливо, откъдето и да го погледнеш, но пък няма почти нищо общо с религията, с изключение на едно - само по себе си важно, но обикновено: пренебрегвано - ако я нямаше религията, нямаше да има и етикети, по които да преценяваме кого да потискаме и на кого да отмъщаваме. А истинският проблем на Северна Ирландия е в това, че самите етикети се предават от поколение на поколение. Католиците, чийто бащи, дядовци и прадядовци са посещавали католически училища, пращат и своите деца в католически училища. Протестантите пък, чийто бащи, дядовци и прадядовци са посещавали протестантски училища, пращат своите в протестантски училища. И двете общности са с еднакъв цвят на кожата, говорят на един и същ език и се радват на едни и същи неща, но спокойно може да се каже, че са и от различни биологични видове, толкова дълбоко е историческото разделение между тях. А без религията — и религиозната сегрегация в образованието - това разделение просто нямаше да съществува. Просто вземете картата на света и огледайте по-внимателно всички огнеща на нестихващи конфликти и насилие между съпернически групи - от Косово до Палестина, от Ирак до Судан и от Ълстър до Индийския полуостров. Едва ли точно религията е определящия знак в тази повсеместна война между „вътрешни" и „външни", но пък е много добър повод.

Когато назряваше разделението с Пакистан, в Индия бяха избити над един милион души в кървави стълкновения между индуси и мюсюлмани (и над 15 милиона бяха прокудени от домовете си). Тогава нямаше други отличителни знаци, освен религиозните, по които да определяш кого да убиваш. Така или иначе единственото, което разделяше тези хора, бе религията. Салман Рушди бе толкова потресен от една наскорошна вълна от религиозни кланета в Индия, че написа цяла статия под надслов „Религията, както винаги, е отровата в кръвта на Индия". Ето и неговия заключителен параграф:

„Има ли нещо, което да уважаваме в това, а и в което и да е друго от престъпленията, които напоследък се вършат почти ежедневно из целия свят в името на религията? Колко добре умее религията да издига тотеми, да не говорим за фаталните последствия, и колко лесно се съгласяваме да убиваме заради тях! А когато убиваме прекалено често, се притъпяват и моралните ни сетива, което пък ни улеснява да го правим отново и отново.“

В този смисъл проблемът на Индия се оказва и световен проблем. А това, което става в Индия, става в името на Бога.

Така че името на проблема е Бог.

Аз не отричам, че тази изконно човешка склонност към „вътрешногрупова" лоялност и омраза към „външните" ще се съхрани дори и в отсъствието на религията. Феновете на противниковия отбор са пример за същото явление, но в един по-битов план. Но дори футболните запалянковци понякога се делят и по религиозен признак, както в случая с „Глазгоу Рейнджърс" и съгражданите им от „Селтик". Езиковата (както е в Белгия), расовата и племенната принадлежност (особено в Африка) също могат да бъдат важни „разделители". Но религията придава допълнителна мощ и увеличава щетите в поне три направления:

• Стигматизацията в детска възраст. Децата се определят, примерно като „католически" и „протестантски", още от най-ранна възраст, когато със сигурност не могат сами да преценяват какви са и какво всъщност мислят за религията (ще се върна на тази тема в Глава IX).

• 
  Сегрегацията в образователната система. Децата се обучават (отново от най-ранна възраст) заедно с членове на същата „вътрешна" група и отделно от другите деца, чийто родители се числят към други религии. Няма да е пресилено, ако кажем, че северноирландският проблем би изчезнал в рамките на едно поколение, стига да се сложи край на тази сегрегация.
  
• 
  Табуто върху хетерогамните бракове. Това също удължава наследствените войни и вендети, тъй като осуетява „кръстоската" между воюващите страни (обособили се като отделни „видове"). Очевидно смесените бракове биха сложили естествен край на подобни конфликти.
  

Социолозите провеждат и статистически изследвания на религиозната хомогамия (браковете между членове на една и съща конгрегация) и хетерогамия (когато съпрузите са от „различна вяра"). През 1978 г. Норвал Д. Глен от Тексаския университет в Остин събира резултатите от няколко такива изследвания и ги подлага на щателен анализ. Изводът му гласи следното: сред християните се наблюдава устойчива тенденция към религиозна хомогамия (простестанти се женят за протестантки и католици - за католички, като далеч не става дума само за „комшийски деца"), но тя е особено изявена в рамките на еврейската общност. На въпросите са отговорили общо 6021 семейни, 140 от които се определят като евреи [разбирай - юдаисти], а 85.7% от тях са женени за еврейки. А това значително надвишава средния процент на хомогамните двойки в американското общество като цяло. Разбира се, то едва ли ще изненада някого. „Съвестните" млади евреи дори не помислят за хетерогамни „изцепки", защото знаят, че ще бъдат отхвърлени от общността си, а самото табу намира израз и в многобройните еврейски вицове за майки, предупреждаващи синовете си да се пазят от „русокосите шикси (Шикса - „нееврейско момиче" (идиш). Момчето от друга вяра е илей-гец. Етимологията и на двете понятия се извежда от староевр. шекеш („отврат", „погнуса")), които ще се опитат да ги оплетат в примките си". Ще цитирам и красноречивите изказвания на трима американски равини:

• 
  Аз отказвам да бракосъчетая хетерогамни двойки.
  
• 
  Бракосъчетавам ги, ако са заявили, че ще възпитават децата си като евреи.
  
• 
  Бракосъчетавам тези, които са сключили съответното предбрачно споразумение.
  

(и може би затова се радват и на голямо търсене).

Но дори и религията да бе сама по себе си безвредна, тази нейна необуздана, а и грижливо подхранвана склонност да разделя хората - имам предвид съзнателното и цинично възползване от естествената склонност у човека да предпочита „ближните" си и да отбягва „външните" - щеше е напълно достатъчна, за да я превърне и в една от основните сили на злото в нашия свят.