Ами Хитлер и Сталин? Те не са ли били атеисти?!

Ами Хитлер и Сталин? Те не са ли били атеисти?!

Духът на времето може и да се развива, и то, общо взето, в положителна (или „прогресивна") насока, но както казах, това движение не е плавно покачване, а напомня зъбци на трион, като понякога минава и през доста драматични перипетии. Например дълбоки и ужасяващи сривове са били предизвиквани от диктаторите на XX в. В случая обаче е важно да правим разлика между лошите намерения (или „злите помисли") на хората като Хитлер и Сталин и огромната власт, с която те са сдобили в процеса на осъществяването им. Вече загатнах, че идеите и конкретните цели на Хитлер сами по себе си не са били чак толкова лоши в сравнение, да кажем, с тези на Калигула или пък на някои османски султани, чийто зверства са описани от Поел Барбър в Господарите на Златния рог (Barber 1988). За сметка на това Хитлер е разполагал с далеч по-модерните военни технологии и комуникационни системи от XX в. Но по каквито и стандарти да ги оценяваме, Хитлер и Сталин определено са били лоши хора.

Но сякаш това не стига, обикновено се изтъква, че Хитлер и Сталин са били и атеисти. И как следва да коментираме този факт? Поне аз се сблъсквам с този въпрос след всяка своя публична лекция, посветена на религията, а и след всяко радиоинтервю. И въпросът се задава по един безапелационен начин, неизменно базиран на следните две предположения: (1) Хитлер и Сталин са били не само атеисти, но и (2) са извършили своите ужасни злодеяния тъкмо защото са били атеисти. Предположение № 1 е вярно за Сталин, но доста съмнително, що се отнася до Хитлер. Но така или иначе е ирелевантно, доколкото следващото предположение (№ 2) е и съвършено необосновано. Със сигурност е нелогично да се смята, че то произтича от № 1. Дори да приемем, че Хитлер и Сталин са споделяли нещо общо и това е бил атеизмът, то тогава би трябвало да отчетем и другата им прилика, а именно че и двамата са имали мустаци, както впрочем и Саддам Хюсеин. Е, и какво от това?! Въпросът, над който си струва да помислим, е не дали даден лош (или добър) човек е бил религиозен (или атеист). Не е наша работа да броим лошите им черти и да съпоставяме тези две еднакво убедителни кандидатури за злодей на XX в. Самият факт, че на токите на нацистките колани е пишело Gott mit uns, не доказва нищо — или най-малкото изисква обстойна дискусия. И за нас по-същественото е не това дали Хитлер и Сталин са били атеисти, а дали атеизмът системно влияе на хората да вършат лоши неща. А няма никакви доказателства, че го прави.

Изглежда несъмнено, че Сталин е бил атеист. Получил е образованието си в православна семинария и майка му цял живот е съжалявала, че не се е отдал на духовно поприще, Каквато е била мечтата ѝ - факт, който според Алън Булок доста е развеселявал самия Сталин. Може би поради това обучение Сталин се е изказвал и толкова сурово по адрес на Руската православна църква, а и за християнството и религията като цяло. Но пък няма данни, че тъкмо атеизмът е мотивирал неговата бруталност. По всяка вероятност и семинарията няма пръст в това, независимо че там са го учили да се отнася с респект към абсолютистката вяра, силната власт, а и в това, че целта оправдава средствата.

Легендата, че Хитлер е бил атеист, се разпространява толкова усърдно, че много хора я приемат като безспорен факт, а този довод най-редовно и гръмогласно се изтъква и от религиозните апологети. Истината всъщност е крайно неясна. Хитлер е роден в католическо семейство и като дете е посещавал католически училища и църкви. Очевидно католическата среда на бъдещия фюрер сама по себе си не е толкова важна, - Сталин е скъсал с руското православие, след като е напуснал Тифлиската семинария. Само че Хитлер никога не е отричал публично своя католицизъм, а и разполагаме с достатъчно индикации, за да смятаме, че до края на живота си е останал религиозен. Може би не е бил примерен католик, но със сигурност е запазил вярата си в някакво божествено провидение. Например в Моята борба той разказва, че когато чул новината за обявяването на Първата световна война, паднал на колене и благодарил „на небесата за честта, че се е родил в такова време". Ще кажете, че това е станало през 1914 г., когато е бил едва на двайсет и пет. Може пък и да се е променил след това. Дали?

През 1920 г., когато бъдещият фюрер е на 31 години, неговият близък съратник Рудолф Хес (впоследствие и „зам.-фюрер") пише в едно писмо до министър-председателя на Бавария следното: „Познавам хер Хитлер много добре и съм доста близък с него. Той има необичайно почтен характер, изпълнен е с дълбока доброта, религиозен е и е добър католик". Разбира се, тук някой ще възрази, че щом оценката на Хес за „почтения характер" и „дълбоката доброта" е била така въпиещо погрешна, то това би могло да важи и за „добрия католик". Хитлер едва ли може да бъде определен като „добър" в каквото и да било, което пък ми. напомня за най-комичния аргумент, който съм чувал в подкрепа на тезата, че фюрерът е бил атеист. Цитирам по памет: според много източници Хитлер е бил... лош човек, а тъй като християнството проповядва доброта, значи Хитлер не е бил християнин... А що се отнася до онова, което пък Гъоринг е казал по адрес на Хитлер („Само католик би могъл да обедини Германия"), склонен съм да приема, че той е имал предвид по-скоро човек с католическо възпитание, а не убеден католик.

В една своя берлинска реч от 1933 г. Хитлер заявява и следното: „Ние бяхме убедени, че народът се нуждае и иска тази вяра. Именно затова започнахме и борбата срещу атеистическото движение, без да се ограничаваме само с теоретични декларации: ние открито я обявихме". Разбира се, горното може да означава, че и Хитлер, подобно на много други, е „вярвал във вярата". Но същият през 1941 г. е заявил на своя адютант, ген. Герхард Енгел: „Аз винаги ще си остана католик".

Дори и да не е бил искрено вярващ християнин, Хитлер положително е бил повлиян от отколешната християнска традиция да се заклеймяват евреите като „христоубийци". В една своя мюнхенска реч от 1923 г. той казва: „Първото, което трябва да направим, е да отървем [Германия] от евреина, който съсипва нашата страна. (...) Ние искаме да предпазим нашата Германия от страданията - така, както и един Друг го е направил чрез смъртта си на кръста". Ето какво пише и неговият биограф Джон Толанд (Toland, 1991) за религиозните възгледи на Хитлер в момента на „окончателното решение":

Все още член на римокатолическата общност и с добро отношение към Църквата (въпреки неодобрението си към нейната йерархия), той е носел в себе си и нейното учение, че евреинът е богоубиец. Следователно възмездието е можело да се извърши без никакви колебания на съвестта, защото в случая той е щял да действа като наказващата Божия десница - без да влага лични мотиви в действията си и без да проявява никаква жестокост.

Разбира се, християнската омраза към евреите далеч не е само католическа традиция. Мартин Лутер също е бил отявлен антисемит. Когато се явява пред Райхстага във Вормс, той заявява и това: „Всички евреи трябва да бъдат изгонени от Германия". А и е написал цяла книга, която вероятно е повлияла и на Хитлер - За евреите и техните лъжи. Лутер описва евреите като „рожби ехиднини", като същата фраза е използвана и от Хитлер в една негова забележителна реч от 1922 г., в която на няколко пъти подчертава, че той самият е християнин:

Християнското ми чувство ми подсказва, че моят Господ и Спасител е бил борец. То ми подсказва също, че този мъж, отхвърлен някога от тълпата и заобиколен само от шепа последователи, е осъзнал какво представляват евреите и е призовал хората да се борят срещу тях. И Бога ми. Той е бил по-велик не като страдалец, а като борец. Като християнин и като човек аз мога да изпитвам само безгранична обич, когато чета онзи (евангелски) пасаж, в който се казва, че накрая нашият Господ ще възстане в силата си и ще изпълни проклятието си да изгони от Храма рожбите ехиднини и безумците. Колко страшна е била неговата борба, за да защити света от еврейската отрова!...

Днес, след две хилядолетия, това ме изпълва с най-дълбока покруса, но и осъзнавам по-ясно от всякога факта, че именно за това Той е трябвало да пролее кръвта Си на Кръста. Като християнин аз не бива да се самозаблуждавам, а съм длъжен да се боря за възтържествуването на истината и справедливостта. (...) И ако нещо показва, че постъпваме правилно, то това е покрусата ни, която ежедневно расте. Защото като християнин аз имам и дълг към своя собствен народ.

Спорно е дали Хитлер е заимствал фразата „рожби ехиднини" от Лутер или директно от Мат., 3:7 (както Лутер най-вероятно е постъпил). Колкото до еврейските погроми като част от Божия промисъл, Хитлер се връща на тази тема в Моята борба: „Ето защо днес аз съм убеден повече отвсякога, че постъпвам според волята на Всемогъщия Творец: като защитавам себе си от евреина, аз се боря за делото Господне". Това е писано през 1925 г. Но го е повторил и в една своя реч пред Райхстага от 1938 г., а и многократно е заявявал подобни неща през цялата си кариера.

Разбира се, тези изказвания могат да се балансират с някои реплики от Настолни беседи, в които (според неговия секретар) Хитлер изразява и откровено антихристиянски възгледи. Всички долуизброени цитати са от 1941 г.:

Най-тежкият удар, стоварил се някога върху човечеството, е появата на християнството. Болшевизмът е едно незаконородено дете на християнството. И двете са измислени от евреи. Съзнателната лъжа по религиозните въпроси е била въведена на този свят от християнството...

Причината, поради която античният свят е бил толкова чист, светъл и ведър е в това, че не е познавал двете най-велики порази: шарката и християнството.

В края на краищата няма причина да искаме от италианците и испанците да се събудят от упойката на християнството. Нека бъдем единствените, имунизирани срещу това заболяване.

Въпросните беседи съдържат и много други цитати, в които християнството се поставя на равна нога с болшевизма, а понякога се правят и паралели между Маркс и апостол Павел, като неизменно се изтъква фактът, че и двамата са евреи (макар и Хитлер, колкото и странно да звучи това, винаги да е твърдял, че самият Иисус не е бил евреин). Възможно е през същата 1941 г. Хитлер да е преживял и някакво лично разочарование, довело го до „разрив" с християнството. Възможно е също тези противоречия да се дължат на факта, че е бил опортюнист, на чийто думи не може да се има вяра, независимо от съдържанието им...

Да, има резон в твърдението (въпреки собствените му изказвания и тези на най-близките му съратници), че Хитлер не е бил религиозен, а просто цинично се е възползвал от религиозността на своята аудитория. Вероятно е щял да се съгласи с Наполеон, на когото се приписват и думите, че „религията е едно великолепно средство да държиш простолюдието в покорство", както и със Сенека, според когото пък „религията се смята от простолюдието за вярна, от мъдрите - за лъжлива, а от управниците - за полезна". Едва ли някой би отрекъл, че Хитлер е бил способен и на подобно лицемерие. И ако това е бил мотивът му да се прави на „религиозен", той би трябвало да ни напомня и за още нещо: че Хитлер не е извършил своите злодеяния собственоръчно. Самите зверства са били вършени от неговите войници и офицери, повечето от които със сигурност са били и християни. Строго погледнато, т.нар. германско християнство е и в самата основа на хипотезата, която тук коментираме, а именно неискреността на Хитлеровата религиозност. Може би самият Хитлер е сметнал, че е редно да прояви някаква симпатия към християнството, защото в противен случай е рискувал да не получи онази подкрепа от Църквата, с която несъмнено се е ползвал. А тази подкрепа се е проявявала по най-различни начини, включително и в отказа на папа Пий XII да заеме по-твърда позиция срещу нацизма - за огромно огорчение на днешните църковни среди. И така, Хитлер или е бил искрен християнин, или е афиширал някакво мнимо християнство, за да си спечели подкрепа (и то успешно!) от немските християни и Католическата църква. Но и в двата случая злодеянията му трудно могат да бъдат обяснени с... атеизма.

Дори и когато се е изказвал против християнството, Хитлер винаги е говорел за Провидението — онзи мистериозен „посредник", който (поне според него) му е възложил съдбовната мисия да оглави Еермания. Понякога го нарича Провидение, понякога - Бог. И след аншлуса, когато се завръща триумфално във Виена през 1938 г., той споменава в своята реч и Името Божие в същия провиденциалистки дух: „Вярвам, че не друг, а Бог изпрати онова момче в Райха, за да възмъжее и да се издигне до лидер на нацията, за да може и да върне своята родина в Райха".

Когато избягва на косъм смъртта в мюнхенския атентат през ноември 1938 г., Хитлер обявява, че Провидението му е спасило живота, като го е накарало да промени плановете си за деня: „Сега съм напълно удовлетворен. Това, че напуснах Бюргербреукелер по-рано от обикновено, само потвърждава факта, че и Провидението е искало да постигна целта си". След този неуспешен атентат архиепископът на Мюнхен, кардинал Миха-ел Фаулхабер, нарежда да се отслужи благодарствен молебен (Te Deum) в неговия катедрален храм: „Да благодарим на Божественото Провидение (...) за чудодейното избавление на Фюрера". Вярно е също, че някои съратници на Хитлер (като Гъобелс) не са щадели усилия, за да превърнат нацизма в религия на собствено основание. Следното изявление от шефа на обединените синдикати носи всички външни белези на молитва, а дори и текстуално съвпада с „Отче наш":

Адолф Хитлер! Ние сме обединени благодарение на теб! И в този час ние искаме да потвърдим своя обет, че на тази земя вярваме само в Адолф Хитлер. Вярваме, че националсоциализмът е единствената спасителна вяра за нашия народ. Вярваме, че има Господ Бог на небето. Който ни е сътворил. Който ни предвожда. Който ни направлява и Който видимо ни благославя. Вярваме също, че този Господ Бог ни е проводил Адолф Хитлер, за да стане Германия и основа за цялата вечност.

Сталин е бил атеист (какъвто Хитлер по всяка вероятност не е бил), но най-същественото в дебата за Хитлер и Сталин се свежда до нещо съвсем просто. Отделни атеисти може и да са вършили ужасни злодеяния, но не и в името на атеизма. А Хитлер и Сталин са извършили своите наистина невероятни злодеяния съответно в името на догматичния и доктринерен марксисъм и в името на една откровено ненаучна теория, изпъстрена с поствагнериански нотки. Не бива да забравяме и за религиозните войни - та те са били водени в името на религията, при това са и ужасяващо често явление в историята. Защо е така ли? Ами защото една война може да бъде мотивирана не само от икономически интереси, политически амбиции, етнически или расови предразсъдъци, дълбока покруса или желание за мъст, но и от дълбоко патриотичната вяра в „съдбовното предопределение" на твоята нация. А още по-подходящ мотив е крепката вяра, че именно твоята религия е и единствената „права вяра", което пък се подсилва и от факта, че съответната свещена книга експлицитно заклеймява всички еретици и последователи на конкурентната религия - и също така експлицитно обещава, че Божиите воини ще отидат право в „рая на мъчениците". Както обикновено. Сам Харис е напълно прав, когато подхвърля и следната забележка в Краят на вярата:

Опасността от религиозната вяра се изразява в това, че тя позволява на някои иначе нормални човешки същества да пожънат плодовете на лудостта и да ги смятат за святи. И тъй като на всяко ново поколение му се втълпява, че религиозните постулати не е нужно да се обосновават (за разлика от всички останали предубеждения), цивилизацията все още е обсадена от безчислените войнства на предубедените. Дори и днес се самоизбиваме заради разни древни литератури. Как е възможно да продължава този трагически абсурд?!

Аз пък бих формулирал въпроса така: а дали изобщо някой би тръгнал да воюва в името на... неверието?