Тъмната страна на абсолютизма

Тъмната страна на абсолютизма

Едно от най-страшните наказания в Стария завет е за богохулство (Срв. Лев. 24:15-16.). В някои страни то все още е в сила. Например пакистанският наказателен кодекс (алинея 295, точка В) предвижда смърт за подобно „провинение". На 18 август 2001 г. д-р Юнис Шейх, лекар и университетски преподавател, бе осъден на смърт именно за богохулство. Какво е било престъплението му ли? Ами разправял на студентите си, че пророкът Мохамед очевидно не е бил мюсюлманин, преди да създаде тази религия на 40-годишна възраст. Единайсет от студентите му обаче го издали на властите заради тази „обида". Законът срещу богохулството в Пакистан се прилага обикновено срещу християни - такива като Августин Ашик „Кингри" Масих, който пък бе осъден на смърт във Файсалабад през 2000 г. Тъй като бил християнин, въпросният Масих нямал право да се ожени за своята възлюбена, защото, видите ли, пакистанският (и ислямският) закон не разрешава на мюсюлманките да се омъжват за иноверци. Тогава човекът се опитал да стане мюсюлманин, но тогава го обвинили, че е „движен от нечисти помисли". От съобщението, с което разполагам, не става ясно дали тази е била основната му простъпка или той си е позволил да подхвърли и нещо за морала на самия пророк. Но и в двата случая „престъплението" му не би заслужило смъртно наказание в онези страни, които си имат светско законодателство, не робуващо на религиозни догми.

През 2006 г. в Афганистан бе осъден на смърт Абдул Рахман, защото... приел християнството. Убил ли е някого? Наранил ли е някого? Откраднал ли е нещо? Причинил ли е щети на някого? Не. Чисто и просто е направил своя личен избор. И то без да го обявява на всеослушание. Тоест този човек си е позволил някои мисли, които не са били по вкуса на управляващата партия в неговата страна. Момент! Не си мислете, че това се е случило в онзи Афганистан на талибаните. Нищо подобно! Става дума за „освободения" Афганистан на Хамид Карзай, който пък бе докаран на власт от оглавената от Съединените щати коалиция!... В крайна сметка г-н Рахман е успял да избегне екзекуцията, но само защото съдът го е обявил за „невменяем" (разбира се, под силния международен натиск). Сега същият е получил убежище в Италия, за да не го убият фанатиците, жадуващи да изпълнят своя свещен мюсюлмански дълг. А в конституцията на „свободен" Афганистан още си стои онзи член, според който вероотстъпничеството се наказва със смърт. Да си припомним - вероотстъпничеството изобщо не предполага, че си причинил реални щети на частни лица или на тяхната собственост. Това си е чисто „мислопрестъпление", ако използваме терминологията на Джордж Оруел, а наказанието, което шариатът предвижда за него, е смърт. Но мога да приведа и пример, в който това наказание е било изпълнено. На 3 септември 1992 г. Садик Абдул Карим Малаллах бе публично обезглавен в Саудитска Арабия, след като бе напълно „законосъобразно" обвинен във вероотстъпничество и богохулство.

Веднъж имах телевизионна среща със сър Икбал Сакрани (вж. Глава I), смятан за най-изтъкнатия „умерен" мюсюлманин в Британия. Позволих си да му отправя следното предизвикателство — че в ислямския свят все още се прилага смъртно наказание за вероотстъпничеството. Той взе да го върти и усуква, но така и не отрече, нито пък порица тази практика. Опита се да смени темата, като твърдеше, че това бил някакъв „маловажен детайл". И този човек бе удостоен с рицарски сан от британското правителство, защото бил радетел за добрите „междуверски отношения"!...

Но и християнството далеч не е безукорно в това отношение. Не толкова отдавна, а през 1922 г., и то в Британия, Джон Уилям Горт е осъден на девет месеца поправителен труд за богохулство, защото бил сравнил Иисус с... клоун. И колкото и невероятно да звучи, богохулството още фигурира като „престъпление" в британското законодателство. И съвсем наскоро, през 2005 г., една християнска група дори се опита да заведе частен иск за богохулство срещу Би Би Си, защото излъчила „Джери Спрингър - Операта". През последните години в Съединените щати се появи и определението „американски талибан"; ако се разтърсите в „Гугъл", ще попаднете на поне десетина уебсайта, използващи този определител. A цитатите, които те събират (от американски религиозни лидери и „вярващи" политици) възпроизвеждат с потресаваща точност тесногръдата фарисейщина, коравосърдечна жестокост и откровена нелепост на афганските талибани, аятоллах Хомейни и уахабитските управници на Саудитска Арабия. Уебстраницата „American Taliban" е особено богат източник на подобни възмутителни изказвания, а палмата на първенството се пада на някоя си Ан Коултър (за която американските ми колеги ме увериха, че е реална личност, а не измишлъотина на „Ониън"): „Ние трябва да нахлуем в техните страни, да избием лидерите им и да ги обърнем в християнската вяра". Има и други бисери, например сентенции на конгресмена Боб Дорнан („Не използвайте думата гей (gay), освен ако не е акроним на Got Aids Yet = Хвана ли вече СПИН?"), на ген. Уилям Дж. Бойкин („Джордж Буш не е избран от мнозинството гласоподаватели в Съединените щати - той е богопомазан"), както и една по-стара, която пък припомня за прословутата екополитика на американското Министерство на вътрешните работи по времето на Роналд Рейгън („Няма какво да защитаваме околната среда - и без това наближава Второто пришествие"). Афганските и американските талибани са красноречив пример за това, което може да се случи, когато хората приемат свещените писания прекалено буквално и сериозно. Но те показват и по един ужасяващ начин какъв можеше да е животът ни, ако се бе запазила теокрацията от Стария завет. Сборникът Фундаментите на екстремизма: Християнската десница в Америка, съставен под редакцията на Кимбърли Блейкър (Blaker 2003), представя достатъчно обстойно заплахата от християнските талибани (макар и не винаги действащи под това име).

Вяра U хомосексуалност

В талибански Афганистан стандартното наказание за хомосексуалните бе екзекуция по един стар и изпитан метод - жертвата се погребваше жива под отломките на каменен зид, специално съборен върху нея. Ако под „престъпление" се разбира и интимен акт, извършен по взаимно съгласие от пълнолетни партнъори и неощетяващ никого, значи отново се сблъскваме с класическите белези на религиозния абсолютизъм. Но да оставим Афганистан. Моята страна също няма право да се спотайва свенливо. Та хомосексуалността бе смятана за углавно престъпление в Британия чак до 1967 г.! А през 1954 г. британският математик Алън Тюринг, който имаше еднакви основания с американския си колега Джон фон Нойман да бъде наричан баща на компютъра, извърши самоубийство, след като властите го обвиниха в „хомосексуално поведение", т.е. нещо, касаещо неговия личен живот. Разбира се, присъдата, която го грозеше, не се изразяваше в това да бъде живопогребан под каменна стена, съборена върху него от танк. Предложиха му избор - между две години затвор (сещате ли се как щяха да го приемат другите затворници?) и специална терапия с хормонални инжекции, наричана от някои и химическа кастрация, в резултат на която „палавникът" може да се сдобие и с чифт дамски гърди. А Тюринг взе, че избра една ябълка, в която лично бе инжектирал цианкалий.

Тюринг е бил „основният мозък" в разгадаването на прословутия код „Енигма", използван от германците през Втората световна война, и със сигурност е имал по-съществен принос за рухването на нацизма от Айзенхауър или Чърчил. Благодарение на Тюринг и неговите колеги-криптоаналитици от екипа „Ултра" в Блечли Парк, командването на съюзниците е разполагало през по-голямата част от войната с неограничен достъп до германските планове, още преди Вермахтът да пристъпи към осъществяването им (Според Encyclopaedia Britannica 2007, в края на войната Тюринг е бил удостоен с Ордена на Британската империя, а причините за самоубийстюто така и не били установени....). И след войната, когато научните му занимания вече не са попадали в графата „строго секретно", Тюринг спокойно е можел да получи рицарско звание и да бъде почитан като спасител на нацията. Вместо това този деликатен, заекващ и ексцентричен гений е тотално съсипан - обявяват го за „престъпник" заради едно частно деяние, с което не е навредил никому. Но това очевидно е запазена марка на религиозните „морализатори" - да се интересуват живо от онова, което другите правят (и дори само си го мислят) в своя личен живот.

Отношението на „американските талибани" към хомосексуалността е поредното доказателство за техния религиозен абсолютизъм. Достатъчно е да чуем преподобния Джери Фалуел, основател на университета „Либърти": - СПИН е не само Божие наказание за хомосексуалистите; той е Божие наказание и за обществото, което ги търпи. Първото, което ми прави впечатление в подобни хора, е тяхното наистина удивително християнско милосърдие... Що за електорат може да избира вече толкова пъти за сенатор един толкова зле информиран човек като Джеси Хелмс, републиканеца от Северна Каролина?! Същият, който изтърси и тази безсмъртна мисъл: - Редакциите на „Ню Йорк Таймс" и „Уошингтън Поуст" са бъкани с хомосексуалисти. Който и да хванеш там, все ще е обратен, я хомосексуалист, я лесбийка.

Що за електорат ли? Ами този, който разглежда морала в строго религиозен дух и се чувства застрашен от всеки, който не споделя неговите абсолютистки възгледи.

В предната глава вече цитирах едно „пророчество" на Пат Робъртсън, който е и основател на Християнската коалиция. Той пък се очерта като много сериозен кандидат на Републиканската партия в номинациите ѝ за бъдещ президент през 1988 г. и успя да привлече над три милиона доброволци в своята кампания плюс подобаваща сума от дарения. Бих казал, едно доста обезпокоително „ниво на подкрепа", като се има предвид, че следващите два цитата го охарактеризират съвършено ясно: „[Хомосексуалистите] искат да влизат в храмовете, да прекъсват църковните служби; да пръскат навсякъде с кръв, да заразяват хората със СПИН и да плюят в лицата на свещениците". „[Семейното планиране] учи децата как да се сношават, а родителите им - как да изневеряват, учи на всякакви скотски грехове, хомосексуализъм и лесбийство, накратко онова, което Библията заклеймява". Бива си го и отношението му към жените; то би размекнало дори коравото сърце на някой афгански талибан: - Знам, че това ще подразни слуха на дамите, но щом сте омъжени, значи ще се подчинявате на съпрузите си. Христос е глава на Божия дом, а мъжът е глава на жената — така стоят нещата и точка" (Всъщност Робъртсън просто перифразира ап. Павел (срв. Ефес. 5:22-23))!

Гари Потър, президент на организацията „Католици за християнска политическа активност", е счел за нужно да каже пък следното:

• 
  Когато християнското мнозинство вземе властта в собствената си страна, няма да има повече сатанински църкви и свободно разпространявана порнография, ще секнат и всички приказки за правата на хомосексуалните. Поеме ли християнското мнозинство контрол върху нещата, плурализмът ще се смята за нещо зло и неморално, а държавата повече няма да дава никому правото да злочинства!
  

Фред Фелпс от Баптистката църква в Уестбро е още един проповедник, изпитващ маниакална неприязън към хомосексуалните. Когато умря вдовицата на Мартин Лутър Кинг, пастор Фред заведе цяла агитка на погребението ѝ, която скандираше:

• 
  Бог мрази педалите и техните покровители! Следователно Бог мрази Корета Скот Кинг, Корета Скот и сега я терзае с огън и жупел там, дето червеят им не умира и огънят не угасва! (Мотив от Ис. 66:24, който се появява и в Марк. 9:44)
  

Отношението към хомосексуалността разкрива много неща за този тип морал, черпещ вдъхновение от религиозната вяра. Но също толкова показателно е и неговото отношение към още една щекотлива тема, абортите и светостта на човешкия живот.