Отново е ред на умоповдигачите

Отново е ред на умоповдигачите

Ето ви и друга очарователна картинка. Беднъж по време на коледните празници моят вестник, „Индипендънт", реши да стопли сърцата на читателите си с една училищна коледна пиеска, издържана в икуменистки дух. Бе поместена и снимка на Тримата влъхви, а от затрогващия текст под нея ставаше ясно, че невръстните им изпълнители са Шадбрийт (сикх), Мушарах (мюсюлманин) и Адела (християнка), и трите деца - 4-годишни.

Очарователна? Затрогваща? Да, бе!... Просто е гротескна. Бъзможно ли е нормални хора да занимават деца с космологичните и теологичните представи на възрастните?! Я си кажете как щяхте да реагирате, ако под снимката пишеше: „Шадбрийт (кейнсианец), Мушарах (монетарист) и Адела (марксистка), и трите деца - 4-годишни"? Сигурен съм, че редакцията щеше да бъде затрупана от гневни читателски писма. Както си му е и редът. Но тъй като религията, както знаем, се ползва с привилегирован статус, не се чу ни стон, ни вопъл. Както и обикновено става в такива случаи. А какво ли чудо щеше да настане, ако текстът под снимката гласеше, че Шадбрийт е атеист, Мушарах - агностик, а Адела - секуларен хуманист (за годините се разбрахме)? Сигурно социалните тутакси щяха да се втурнат към домовете им, за да освидетелстват на място родителите им... Но в Британия разделението между Църква и Държава не е регламентирано в конституцията, затова и родителите атеисти предпочитат да се движат по течението, оставяйки учителите да пълнят главите на децата им според собствените си религиозни предпочитания. Има една нова американска мода да се наричат атеистите „брайт" (От англ. bright, „буден", „умен", но и „ярък", „бляскав", „лъскав" и т.н.) по същия начин, както хомосексуалистите направиха успешен избор, когато се прекръстиха на „гейове". Така се появи и едноименната организация (вж. wwvv.brights.net). която скрупулъозно е формулирала и съответните правила: „Решението да бъде брайт трябва да е на самото дете. Малолетният, когото други са убедили, че трябва да стане брайт, НЕ МОЖЕ да бъде брайт". Представяте ли си някоя църква или пък джамия да си наложи подобни самоограничения? А не е ли редно и те да го правят? Между другото аз също се записах в „Брайтснет", отчасти защото ми е любопитно да разбера дали една подобна дума може да бъде подложена на меметични изменения в разговорния език. Например не знам (а ми се ще да го знаех) дали днешната „трансмутация" на gay е била предварително замислена или просто така се е случило. „Брайт-кампанията" обаче започна с фалстарт — някои атеисти яростно я заклеймиха, защото решиха, че подобен „показен блясък" бил проява на нахалство и парвенющина. Еей-движението явно не страда от фалшива скромност и може би тъкмо затова жъне и такива успехи.

В една предишна глава се спрях и на темата за „умоповдигачите", като не пропуснах и приноса на феминизма (заради който днес се притесняваме от всяко определение в мъжки род). Тук бих искал да „повдигна" съзнанието ви по един по-различен начин. Мисля, че всеки от нас би трябвало да се изправя на нокти и когато чуе, че причисляват някое дете към една или друга религия. Децата са прекалено малки, за да решават как са възникнали вселената, животът или пък моралът. Тоест самото определение „християнско (или мюсюлманско) дете" трябва да въздейства на слуха ни така, сякаш някой драска с нокти по черната дъска...

Ето и една новина от 3 септември 2001 г., съобщена от ирландското радио KPFT-FM:

Ученичките католички бяха посрещнати с протести от лоялистите, когато се опитаха да влязат в Основното девичо училище на Светия кръст на „Ардойн Роуд" в северен Белфаст. Наложи се служители от Кралската ълстърска полиция и войници от британската армия да разгонят демонстрантите, които бяха блокирали училището. Бяха издигнати и предпазни бариери, за да могат малките ученички да стигнат невредими до сградата. Лоялистите крещяха обиди и дюдюкаха, докато самите деца, някои от които едва четиригодишни, бяха ескортирани от родителите си. А когато групата деца и родители се добра до главния вход на училището, лоялистите започнаха да ги замерят с бутилки и камъни.

Естествено всеки нормален човек ще се възмути от варварското отношение на тълпата към тези нещастни деца. Мисълта ми е, че по същата логика би следвало да се възмущаваме и когато някой се опитва да им лепи етикети като „ученички католички" и т.н. (В Глава I вече поясних, че „лоялист" е просто един северноирландски евфемизъм за „протестант", а под „националист" трябва да се разбира... католик. Проблемът е, че същите хора, които не се колебаят да наричат децата „католици" и „протестанти", се въздържат от подобни епитети, когато говорят за терористи и/или развилнели се улични тълпи)

Нашето общество (включително и нерелигиозният сектор) смята за нормално и правилно да се индоктринизират децата, особено когато става дума за религията на техните родители. И им лепи съответните етикети, без да му мигне окото - „католическо дете", „протестантско дете", „еврейско дете", „мюсюлманско дете" и т.н., и т.н. Интересно защо никой не говори за „лейбъристки" или „консерваторски" деца... Ето ви и поредният умоповдигач. Затова си отваряйте очите и вдигайте „олелия до Бога", когато станете свидетели на подобни неща. Децата не могат да бъдат „християнски" или „мюсюлмански", а просто деца на християнски или мюсюлмански родители, Между другото, това би било едно чудесно интелектуално упражнение и за самите деца. Дете, което казва, че е „дете на еди какви си родители", много скоро ще осъзнае, че въпросната еди коя си религия е просто въпрос на избор - разбира се, когато стане достатъчно голямо, за да го направи.

Сещам се и за още един пример - за ползата от преподаването на сравнително религиознание. Поне моите собствени съмнения се пробудиха за първи път, когато бях на девет години. Това се случи след един урок (изнесен ми не в училище, а от моите родители), от който разбрах, че християнската религия - с която така или иначе бях отраснал - е само една от многобройните и взаимно несъвместими системи от вярвания, битуващи в нашия свят. За същото обаче си дават сметка и религиозните апологети, а това често ги плаши. Не бях съвсем точен, когато казах, че репортажът за онази училищна пиеска в „Индипендънт" не е предизвикал никакви реакции. Единственият негативен отзив дойде от „Кампанията за реално образование", чийто говорител. Пик Сийтън, заяви, че „мултирелигиозното образование крие огромни рискове, защото така децата оставали с впечатлението, че всички религии са еднакво стойностни, което пък можело да се изтълкува, че тяхната собствена религия не блести с нищо особено". Че то си е точно така, какво ще го усукваме?! А това, че хората като Ник Сийтън не щат да го приемат, си е техен проблем. По друг повод същата особа заяви и следното:

- Да се представят всички религии като еднакво валидни е погрешно. Всеки има право да смята, че неговата вяра превъзхожда останалите, независимо дали е индус, евреин, мюсюлманин или християнин — иначе какъв е смисълът да имаш религия?!

Ами и аз това се питам. Що за безсмислен спор?! Религиите били взаимно несъвместими, защото иначе нямало как да стигнеш и до мисълта, че твоята вяра е най-висша. А от това пък следвало, че повечето от тях по принцип не могат да превъзхождат останалите... О, я стига! Нека оставим децата да научат какво представляват отделните религии и в какво се изразява тяхната несъвместимост, а после да си направят и съответните изводи. А доколко тези религии са и „валидни", нека си го решават пак те - когато станат достатъчно големи.