Още за скандалното образование

Още за скандалното образование

Премиерът на моята страна прибегна до същия довод, когато бе притиснат в парламента от Джени Тонг със следния неудобен въпрос: защо държавата субсидира едно училище в североизточна Англия, в чиято програма (може би единствена в цяла Британия) все още фигурира и креационизмът от библейски тип? Отговорът на г-н Блеър гласеше, че не бива да се месим за щяло и не щяло в образователната система и да я лишаваме от „нейната най-добра черта, разнообразието"Въпросното училище, „Иманюел Колидж" в Гейтсхед, е и една от т.нар. градски академии, създадени по инициатива на лейбъристкото правителство. За какво става дума? Държавата насърчава разни богати спонсори да отпуснат някоя относително дребна сума (в случая с гейтсхедската „Емануела" - два милиона паунда), за да оправдае собствената си доста по-тлъста субсидия (20 милиона плюс режийните разходи и заплатите на персонала). Частният спонсор обаче получава правото да диктува училищната политика, да назначава повечето преподаватели, да решава кои ученици да бъдат приемани и кои - отстранявани, както и ред други привилегии.

В случая функциите на този „10-процентов" благодетел са поети от сър Питър Варди, богат търговец на коли, изпитващ похвалното желание да осигури на днешните деца онова образование, което той е мечтал да получи, и недотам похвалното желание да им наложи собствените си религиозни убеждения. За целта сър Варди се е свързал и с една клика на учители-фундаменталисти, вдъхновени от „челния американски опит". Предвожда ги Найджъл Маккуойд, бивш директор на „Иманюел Колидж", а понастоящем шеф на цял консорциум от такива „вардиевски училища". За нивото на научните му познания можем да съдим по убедеността му, че Светът е на по-малко от 10 000 години, както и от следния цитат: „Но да смяташ, че и ти си продукт на Големия взрив, а по някое време дори си бил и маймуна, вече звучи крайно невероятно, особено ако се вгледаш в сложното устройство на човешкия организъм. (...) А и ако ще учиш децата, че животът им е лишен от цел, защото те са някакви „химически мутации , така едва ли ще им вдъхнеш някакво самоуважение".

Досега не се е появявал учен, който да твърди, че детето е „химическа мутация". Използването на подобно понятие в този контекст е проява на въпиещо невежество, каквото лъха и от декларациите на „епископ" Уейн Малкълм. Същият оглавява сектата „Град на християнския живот" в Хакни, Източен Лондон, а ако съдим по броя на „Гардиан" от 18 април 2006 г., той също има амбицията да „обори научните доказателства в полза на еволюцията". Компетентността, както и специфичното му чувство за хумор проличават в следния цитат: „Земните пластове не са съхранили никакви следи от различни стадии на еволюцията. Съгласете се, че ако жабата наистина се бе превърнала в маймуна, все щяхме да се натъкнем на някоя и друга ... жабуна (В оригинала - fronkey (от frog и monkey)). Ще кажете, че силата на мистър Маккуойд може би не е в науката. Ами тогава да изслушаме неговия научен ръководител, Стивън Лейфийлд. На 21 септември 2001 г. Аейфийлд е изнесъл лекция в същия колеж на тема „Учението на науката в библейска перспектива". Текстът ѝ бе публикуван в един християнски сайт ( www.christian.оrg.uk ) където и аз имах възможността да го подложа на щателна дисекция. Хубаво, че тези хора вече ползват и модерните технологии, но пък има и един проблем: няма как да заличиш следите от собствените си глупости, които си пускал в Мрежата. Търсачките развиват скоростта си, като складират определена част от информацията, която пък по същата причина оцелява за известно време дори и след като са изтрити оригиналите. Но един бдителен британски журналист, Андрю Браун, който е и главен кореспондент на „Индипендънт" по религиозните въпроси, локализира навреме лекцията на Лейфийлд и я даунлодва от „Гугъл", след което я слага в собствения си сайт (www.darwinwars.com/lunatic/liars/layfield.html) за да не бъде изтрита. Ако го посетите, ще видите, че начинът, по който Браун е нарекъл линковете, е доста забавен. За съжаление, не можем да кажем същото за съдържанието на самата лекция.

Между другото, когато един любознателен читател попита управата на „Иманюел колидж" защо е махнала лекцията от своя сайт, получи следния лукав отговор (отново засечен от Андрю Браун):

Нашият колеж се оказа в центъра на един дебат за преподаването на креационизма в училище. В чисто практически план това се изрази и в огромен брой обаждания от пресата, което костваше допълнителна загуба на време на директора и училищните настоятели. И за да ги облекчим в тяхната и без това напрегната работа, решихме да махнем лекцията на Стивън Лейфийлд от нашия сайт.

От една страна са прави. Управата на колежа със сигурност щеше да види зор, ако ѝ се бе наложило да обяснява на журналистите какво е отношението ѝ към креационизма и защо го е включила в учебната програма. Но защо тогава е махнала от сайта си тъкмо лекцията, която се опитва да отговори на тези въпроси? Като толкова ценят времето си, можеха да я препоръчат на заинтересованите лица, а те да си вършат спокойно работата... Защо ли? Ами вероятно сами са преценили, че творението на техния „научен ръководител" не е за пред хората. Ето и един от уводните му параграфи:

Нека заявим още от самото начало, че ние отхвърляме онази идея, популяризирана може би малко лекомислено от Франсис Бейкън през XVII в., че има „две Книги" (тази на природата и Писанието), всяка от които стига до истината независимо от другата. Ние сме по-склонни да подкрепим тезата, че Бог ни говори авторитетно и безпогрешно от страниците на Светото Писание. И колкото и уязвимо, старомодно или наивно да звучи това твърдение, особено на днешната невярваща и опиянена от телевизията култура, ние сме сигурни, че то и е най-сигурната основа, на която можем да градим своите умопостроения.

Като четеш такива работи, ти иде да се ощипеш, за да се убедиш, че не сънуваш. Не, не сънуваш. И това не е някой странстващ проповедник от Алабама, а научният ръководител на едно училище, в което британското правителство налива маса пари - за огромна радост и гордост на Тони Блеър. Самият г-н Блеър (който е и примерен християнин) през 2004 г. откри тържествено и поредното попълнение в „образователната флотилия" на сър Варди. Разнообразието едва ли може да се нарече добродетел, когато прекрачва границите на приличието.

Но да се върнем към Лейфийлд. Той доразвива горното сравнение между Науката и Религията, за да стигне и до извода, че всеки път, когато възникне конфликт между тях, ние трябва да застанем на страната на... Писанието. Отбелязвайки факта, че днес и геологията фигурира като избираем предмет в учебната програма, Лейфийлд не пропуска да спомене, че „ще е от особено полза за тези, които желаят да я изучават, да се запознаят с геоложките свидетелства за Потопа, представени в статиите на Джон Уиткъм и Хенри Морис". Тоест да се върнем към т.нар. дилувиална геология, което пък звучи наистина допотопно. И с какво мислите, че се занимава тази дисциплина? Ами с Ноевия ковчег! Представяте ли си?! Когато децата могат да научат къде по-любопитни неща - например, че Африка и Южна Америка някога са били свързани, а са се разделили общо взето със същата скорост, с която растат и човешките нокти... Като стана дума за Ноевия ковчег, мога да ви предложа и други бисери на мистър Аейфийлд. Ето как той обяснява - кратко и изчерпателно - някои явления, които според истинската геология са се нуждаели от милиони години, за да се случат:

В рамките на нашата геофизическа парадигма трябва да включим и историчността на световния потоп, описан в Битие, гл. 6-10. Ако приемем, че свидетелството на Библията е сигурно и изброените в него генеалогии (Бит. 5; 1 Парад. 1; Мат. 1 и Лук. 3) — достатъчно пълни, то тогава ще стигнем до извода, че този глобален катаклизъм се е случил в сравнително недалечното минало, за което подсказват и оставените от него красноречиви следи. Може би най-същественото доказателство се съдържа в седиментните пластове с високо съдържание на земни горива (каменни въглища, нефт и газ), както и в „легендарните" описания на същия потоп, съхранени в традициите на най-различни и несвързани помежду си етнически групи по целия свят. Разполагаме и с достатъчно много документални свидетелства, които показват, че е било напълно възможно по онова време да се построи такъв плавателен съд, който да побира представители на различни биологични видове в продължение на година, докато спаднат водите - да споменем например Джон Удморап.

В известен смисъл това звучи по-зле и от неграмотните измишлъотини на Найджъл Маккуойд и епископ Уейн Малкълм, които цитирах по-горе, защото Лейфийлд поне е получил някаква научна подготовка. Ето още едно негово „прозрение":

Както заявихме в началото, християните имат достатъчно добри основания, за да приемат казаното в Стария и Новия Завет като едно надлежно ръководство по въпросите на вярата. Но тези писания далеч не са само религиозни документи. Те предлагат и достоверно описание на историята на Земята, което за съжаление сме склонни да пренебрегваме.

Това, че Библията съдържа и „достоверни" описания на геологически процеси, вероятно би накарало всеки уважаващ себе си теолог да изтръпне от възмущение. Между другото с моя приятел Ричард Харис, оксфордския епископ, написахме открито писмо до Тони Блеър, под което сложиха подписите си и още осем епископи и девет изтъкнати учени. Сред последните бе и тогавашният президент на Кралската академия (и бивш съветник на самия Блеър по въпросите на науката и образованието), двама негови заместници, отговарящи за биологията и физиката, шефът на Кралската обсерватория (понастоящем президент на академията), директорът на Музея за естествена история и сър Дейвид Атънбъро, може би най-таченият просветен деец в Британия. Църковниците включваха един римокатолически и седем англикански епископи - както се казва, видни религиозни лидери от цяла Англия. От канцеларията на премиера ни изпратиха един усукан и крайно неадекватен отговор, в който се изтъкваха добрите изпитни резултати в колежа и благоприятните доклади на изпратените там инспектори от държавната агенция ОФСТЕД. Очевидно на г-н Блеър не му е дошло на ум, че щом тези държавни служители дават положителна оценка на педагогическите методи в „Иманюел" (чийто научен ръководител смята, че вселената се е появила горе-долу по времето, когато човекът е опитомил кучето), значи има нещо гнило, ако не в цялата държава, то поне в критериите, с които борави ОФСТЕД.

Но може би най-обезпокоителното в лекцията на Стивън Лейфийлд е нейната заключителна част („Какво да се прави?"), където авторът разглежда тактиките, които могат да използват онези учители, желаещи да вкарат християнския фундаментализъм и в класните стаи. Ето какви съвети им дава:

... използвайте всеки случай, когато еволюционната парадигма за възрастта на Земята (че е на милиони и дори на милиарди години) е експлицитно заявена или се подразбира в някой текст от учебника (...), за да посочите вежливо, но твърдо погрешността на подобни твърдения. Когато е възможно, нека даваме и алтернативното библейско обяснение (което винаги е и по-доброто). Тук бих изброил някои примери от физиката, химията и биологията.

Примерите обаче не заслужават сериозно внимание, тъй като са само пропагандни клишета, с които религиозните учители по физика, химия и биология могат - дори и в рамките на националната образователна система - да подмеьмт научните данни с разни библейски постулати.

На 15 април 2006 г. Джеймс Ноти, един от най-опитните редактори в Би Би Си, интервюира сър Питър Барди по радиото. Непосредственият повод за разговора бе полицейското разследване по повод на обвиненията (яростно отхвърляни от Барди), че правителството на Блеър се опитва да подкупи заможните британци с рицарски звания и други подобни, за да подкрепят финансово вече споменатите „градски академии". Ноти не пропусна и въпроса за креационизма. Барди с възмущение отрече, че колежът „Иманюел" бил налагал тезата за „младата Земя" на своите възпитаници. Само че един от тях, Питър Френч, бе повече от категоричен: „Точно на това ни учеха — че Земята е на 6000 години!". Кой от двамата казва истината? Ами не знаем, но пък от лекцията на Стивън Лейфийлд става ясно как гледат на науката в този колеж. Бъзможно ли е Барди да не е чел този „манифест"? И дори да не подозира, че неговият научен ръководител отстоява подобни възгледи? Знам ли? .. Питър Барди е натрупал състоянието си от продажби на употребявани коли. Бие бихте ли си купили кола от него? И бихте ли му продали (като Тони Блеър) цяло училище за 10% от реалната му цена, поемайки за капак и бъдещите му разходи? Добре, нека не сме толкова строги към Блеър - той специално може и да не е чел лекцията на Лейфийлд. Да се надяваме, че поне сега ще прояви някакъв интерес към нея...

Директорът Маккуойд упорито настоява, че неговият колеж „не робува на никакви догми", което пък звучи най-малкото странно, като се има предвид обичайния му менторски тон:

Най-добрият пример, който мога да ви предложа, е един мой урок по философия, който изнасям пред най-горния клас. Примерно там седи Шакил, който смята, че Коранът е прав. През един чин от него обаче седи Клеър, която казва: „Не, права е Библията!". После с учениците обсъждаме приликите между двете твърдения и пунктовете, в които те не съвпадат. Б един момент стигаме до извода, че не могат и двамата да са прави. И тогава аз казвам: „Съжалявам, Шакил, но ти грешиш, защото излиза, че Библията е права". А той ми отговаря: „Извинявайте, г-н Маккойд, но Коранът не може да греши!". След което всички ученици отиват заедно в столовата и продължават там дискусията. А това е и нашата цел - децата да разберат защо вярват в това, в което вярват, а също и да знаят как да го защитят.

Каква очарователна идилия! Мюсюлманинът Шакил и християнката Клеър си папкат на една масичка, докато спорят помежду си и защитават своите явно несъвместими възгледи... Е, чак пък очарователна! Не долавяте ли и някои мрачни тонове в картината, обрисувана от г-н Маккуойд? И на какво всъщност се базират аргументите на Шакил и Клеър? И могат ли изобщо да изтъкнат някакви доказателства в своя ожесточен, но иначе много конструктивен дебат? И двамата просто повтарят до втръсване, че неговата (или нейната) свещена книга е по-„велика". За това е цялата дандания! Само че същото ще каже и всеки друг, когото са учили, че истината се крие в някое свещено писание, а не в научните доказателства. Което пък означава, че Клеър, Шакил и другарчетата им просто не са получили никакво образование. И за това се е погрижило собственото \ш училище, чийто директор е злоупотребил не с телата им, а с техния начин на мислене.