Ричард Докинс делюзията бoг


Религиозното образование като част от книжовната култура



страница49/55
Дата12.09.2016
Размер6.12 Mb.
#9040
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   55

Религиозното образование като част от книжовната култура

Трябва да призная, че дори аз се дразня от невежеството по отношение на Библията, което демонстрират повечето възпитаници на днешната ни образователна система. Но може би тази тенденция не е съвсем нова. Ако съдим по данните, изнесени в проникновената творба на Робърт Хайнд, Защо боговете устояват, (Hinde 2002), още през 1954 г. едно проучване на „Галъп" е установило следните факти. Три четвърти от американските католици и протестанти не могат да назоват поименно нито един старозаветен пророк. Две трети не знаят кой е произнесъл Нагорната проповед. Впечатляващ е и броят на тези, които смятат, че Мойсей е един от апостолите. Да повторя - говорим за Съединените щати, дето се водят за най-религиозни от всички развити страни.

Библията на крал Якоб от 1611 г., или т.нар. Авторизирана версия, включва и текстове, отличаващи се с наистина завидни литературни достойнства, например Песен на песните или пък възхитителната Книга на Еклисиаст (която, казват, звучала още по-добре на оригиналния староеврейски). Но основната причина, поради която Библията трябва да е част от нашето образование, е, че тя е и един неизчерпаем извор на обща и най-вече книжовна култура. Същото важи и за античната митология, която изучаваме, без да ни кара някой да вярваме в нейните божества. Етои някой библейски (или вдъхновени от Библията) образи и изрази, отдавна навлезли в книжовния и разговорния език и вариращи от възвишената поезия до изтърканото клише и от пословицата до битовия анекдот.

Агнец за заколение • Блудният син • Вдовишка лепта • Всичко живо е трева • Глас в пустиня • Горящ храст • Гроздовете на гнева • Да им пречупиш пищялите и бедрата • Да не си отваряш очите в Газа • Да презреш първородството си • Да хвърлиш първия камък • Даниил и лъвовете • Добрият самарянин • За паница леща • Земя, в която текат реки от мед и мляко • Знакът на Каин • Око за око, зъб за зъб • Давид и Ионатан • Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър • Изтръсквайте прахта от нозете си • Има си време за всичко • Левиатан • Лъжливи пророци • Каквото е било, пак ще бъде • Който трупа познание, трупа тъга • Когато те ударят по едната буза, обърни и другата • Който не е с мен, е против мен • Който сее вятър, ще пожъне бури • Коренът на всички злини • Махни се, сатана! • На изток от рая • Не можеш да служиш на Бога и на Мамона • Нима съм пазач на брата си? • Ново вино в стари мехове • Око да види, ръка да пипне • Плач и скърцане със зъби • Плодете се и множете се • По плодовете им ще ги познаете • Пришълци и странници (на света) • Пази го като зеницата на окото си • Праведен като Нов • Пусни моя народ • Ребро Адамово • Роза саронска • Савска царица • Самсон и Далила • Сега да ядем и пием, че утре няма да сме живи • Содом и Гомор • Соломоновско решение • Стар като Метусалем • Стена варосана • Стълбата на Яков • Тлъстината на тая земя • Тома Неверни • Трохи от трапезата • Търпелив като Нов • Угоено теле • Фарисейщина • Цезаревото - цезарю, Божието - Богу • Странник в странна земя • Шарената дреха на Йосиф • Шиболет



Горният - повтарям, крайно непълен списък - е директно извлечен от Авторизираната версия. Не мислите ли, че неговата липса би се отразила фатално на английската литература? И то не само на т.нар. висока, или сериозна литература. Да вземем например това стихотворение на лорд Джъстис Боуен, което действително блика от остроумие:
The rain is raineth on the just.

And also on the unjust fella.

But chiefly on the just, because

The unjust hath the just's umbrella.
(Дъждът вали над праведния,

а и над неправедния,

но все пак главно над праведния,

защото неправедния му е взел чадъра.)
Съгласете се, че едва ли щяхте да му обърнете особено внимание, ако не доловяхте алюзията с Мат. 5:45 („За да бъдете синове на нашия Отец небесен, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни"). Нямаше да схванете и фината поанта в онова, което Елиза Дулитъл си фантазира в Моя прекрасна лейди („Много сте щедър, кралю, но аз искам само главата на Хенри Хигинсг), ако не познавахте обстоятелствата около кончината на Йоан Кръстител.

За мен най-блестящият майстор на лекия английски хумор е П. Г. Удхаус и съм готов да се обзаложа, че в неговите творби ще откриете (в повече или по-малко завоалирана форма) поне половината крилати фрази и образи от горния списък - нещо, което не е по силите на „Гугъл". Тази търсачка няма да схване каламбура в заглавието на разказа „Лелята (aunt) и ленивецът", който пък се базира на вече цитирания съвет от Притч. 6:6 („Иди, ленивецо, при мравката (ant)”). Арсеналът на Удхаус изобилства с библеизми, повечето от които не присъстват в моя списък, а и не са навлезли в езика като идиоми или поговорки. Ето как например Върти Устър описва утринния си махмурлук: „Имах чувството, че някой изверг е забил кол в главата ми, ама не като оня, с който си е послужила Яил, жената на Хевер (Въпросният епизод е описан в Съд. 4:17:23. (там става дума за кол от шатра, по всяка вероятност - дървен), а нажежен до червено". Между другото същият Върти е безкрайно горд с своето единствено научно постижение - наградата, която спечелил в училище заради доброто си познаване на Писанието.

Казаното за английската хумористична литература несъмнено важи с още по-голяма сила за сериозната. Назиб Шахин например е открил над 1300 библейски реални в творбите на Шекспир. Алманахът „Вайбъл Литъръси Рипорт", издаван във Феърфакс, Вирджиния (и както можем да се досетим, спонсориран от Фондация „Темпълтън") привежда още много такива примери, цитирайки и удивително единодушното мнение на преподавателите по английска литература, че „библейската грамотност" е от съществено значение за усвояването на техния предмет.

Същото несъмнено важи и за френската, немската, руската, италианската, испанската и останалите европейски литератури. Можем да предположим, че и за арабоговорящите, както и за тези от Индийския полуостров е добре да познават Корана (или Бхагаеатгита), за да оценят по достойнство и собственото си книжовно наследство. За финал нека отдадем дължимото и на Вагнер (макар и някои заядливци да твърдят, че музиката му била добра като замисъл, но не и като звучене), защото няма как да схванеш посланието му, ако не познаваш древногерманската митология.

Но да не се разпростирам в излишни подробности. Мисля, че се изразих достатъчно ясно и ако не всички, то поне по-възрастните ми читатели ще се съгласят, че от атеистична гледна точка е абсолютно недопустимо да се изключва Библията, а и всяко друго свещено писание, от днешното образование. А и всеки атеист може да съхрани сантиментална лоялност към юдаизма, англиканството или исляма, че дори и да участва в религиозни ритуали като сватбите и погребенията, без да се ангажира с трансцедентните представи, исторически свързани с тези традиции. Тоест можеш да скъсаш с Бога и без да се лишаваш от това безценно наследство.






Сподели с приятели:
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   55




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница