Трябва да призная, че дори аз се дразня от невежеството по отношение на Библията, което демонстрират повечето възпитаници на днешната ни образователна система. Но може би тази тенденция не е съвсем нова. Ако съдим по данните, изнесени в проникновената творба на Робърт Хайнд, Защо боговете устояват, (Hinde 2002), още през 1954 г. едно проучване на „Галъп" е установило следните факти. Три четвърти от американските католици и протестанти не могат да назоват поименно нито един старозаветен пророк. Две трети не знаят кой е произнесъл Нагорната проповед. Впечатляващ е и броят на тези, които смятат, че Мойсей е един от апостолите. Да повторя - говорим за Съединените щати, дето се водят за най-религиозни от всички развити страни.
Библията на крал Якоб от 1611 г., или т.нар. Авторизирана версия, включва и текстове, отличаващи се с наистина завидни литературни достойнства, например Песен на песните или пък възхитителната Книга на Еклисиаст (която, казват, звучала още по-добре на оригиналния староеврейски). Но основната причина, поради която Библията трябва да е част от нашето образование, е, че тя е и един неизчерпаем извор на обща и най-вече книжовна култура. Същото важи и за античната митология, която изучаваме, без да ни кара някой да вярваме в нейните божества. Етои някой библейски (или вдъхновени от Библията) образи и изрази, отдавна навлезли в книжовния и разговорния език и вариращи от възвишената поезия до изтърканото клише и от пословицата до битовия анекдот.
Агнец за заколение • Блудният син • Вдовишка лепта • Всичко живо е трева • Глас в пустиня • Горящ храст • Гроздовете на гнева • Да им пречупиш пищялите и бедрата • Да не си отваряш очите в Газа • Да презреш първородството си • Да хвърлиш първия камък • Даниил и лъвовете • Добрият самарянин • За паница леща • Земя, в която текат реки от мед и мляко • Знакът на Каин • Око за око, зъб за зъб • Давид и Ионатан • Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър • Изтръсквайте прахта от нозете си • Има си време за всичко • Левиатан • Лъжливи пророци • Каквото е било, пак ще бъде • Който трупа познание, трупа тъга • Когато те ударят по едната буза, обърни и другата • Който не е с мен, е против мен • Който сее вятър, ще пожъне бури • Коренът на всички злини • Махни се, сатана! • На изток от рая • Не можеш да служиш на Бога и на Мамона • Нима съм пазач на брата си? • Ново вино в стари мехове • Око да види, ръка да пипне • Плач и скърцане със зъби • Плодете се и множете се • По плодовете им ще ги познаете • Пришълци и странници (на света) • Пази го като зеницата на окото си • Праведен като Нов • Пусни моя народ • Ребро Адамово • Роза саронска • Савска царица • Самсон и Далила • Сега да ядем и пием, че утре няма да сме живи • Содом и Гомор • Соломоновско решение • Стар като Метусалем • Стена варосана • Стълбата на Яков • Тлъстината на тая земя • Тома Неверни • Трохи от трапезата • Търпелив като Нов • Угоено теле • Фарисейщина • Цезаревото - цезарю, Божието - Богу • Странник в странна земя • Шарената дреха на Йосиф • Шиболет
Горният - повтарям, крайно непълен списък - е директно извлечен от Авторизираната версия. Не мислите ли, че неговата липса би се отразила фатално на английската литература? И то не само на т.нар. висока, или сериозна литература. Да вземем например това стихотворение на лорд Джъстис Боуен, което действително блика от остроумие:
The rain is raineth on the just.
And also on the unjust fella.
But chiefly on the just, because
The unjust hath the just's umbrella.
(Дъждът вали над праведния,
а и над неправедния,
но все пак главно над праведния,
защото неправедния му е взел чадъра.)
Съгласете се, че едва ли щяхте да му обърнете особено внимание, ако не доловяхте алюзията с Мат. 5:45 („За да бъдете синове на нашия Отец небесен, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни"). Нямаше да схванете и фината поанта в онова, което Елиза Дулитъл си фантазира в Моя прекрасна лейди („Много сте щедър, кралю, но аз искам само главата на Хенри Хигинсг), ако не познавахте обстоятелствата около кончината на Йоан Кръстител.
За мен най-блестящият майстор на лекия английски хумор е П. Г. Удхаус и съм готов да се обзаложа, че в неговите творби ще откриете (в повече или по-малко завоалирана форма) поне половината крилати фрази и образи от горния списък - нещо, което не е по силите на „Гугъл". Тази търсачка няма да схване каламбура в заглавието на разказа „Лелята (aunt) и ленивецът", който пък се базира на вече цитирания съвет от Притч. 6:6 („Иди, ленивецо, при мравката (ant)”). Арсеналът на Удхаус изобилства с библеизми, повечето от които не присъстват в моя списък, а и не са навлезли в езика като идиоми или поговорки. Ето как например Върти Устър описва утринния си махмурлук: „Имах чувството, че някой изверг е забил кол в главата ми, ама не като оня, с който си е послужила Яил, жената на Хевер (Въпросният епизод е описан в Съд. 4:17:23. (там става дума за кол от шатра, по всяка вероятност - дървен), а нажежен до червено". Между другото същият Върти е безкрайно горд с своето единствено научно постижение - наградата, която спечелил в училище заради доброто си познаване на Писанието.
Казаното за английската хумористична литература несъмнено важи с още по-голяма сила за сериозната. Назиб Шахин например е открил над 1300 библейски реални в творбите на Шекспир. Алманахът „Вайбъл Литъръси Рипорт", издаван във Феърфакс, Вирджиния (и както можем да се досетим, спонсориран от Фондация „Темпълтън") привежда още много такива примери, цитирайки и удивително единодушното мнение на преподавателите по английска литература, че „библейската грамотност" е от съществено значение за усвояването на техния предмет.
Същото несъмнено важи и за френската, немската, руската, италианската, испанската и останалите европейски литератури. Можем да предположим, че и за арабоговорящите, както и за тези от Индийския полуостров е добре да познават Корана (или Бхагаеатгита), за да оценят по достойнство и собственото си книжовно наследство. За финал нека отдадем дължимото и на Вагнер (макар и някои заядливци да твърдят, че музиката му била добра като замисъл, но не и като звучене), защото няма как да схванеш посланието му, ако не познаваш древногерманската митология.
Но да не се разпростирам в излишни подробности. Мисля, че се изразих достатъчно ясно и ако не всички, то поне по-възрастните ми читатели ще се съгласят, че от атеистична гледна точка е абсолютно недопустимо да се изключва Библията, а и всяко друго свещено писание, от днешното образование. А и всеки атеист може да съхрани сантиментална лоялност към юдаизма, англиканството или исляма, че дори и да участва в религиозни ритуали като сватбите и погребенията, без да се ангажира с трансцедентните представи, исторически свързани с тези традиции. Тоест можеш да скъсаш с Бога и без да се лишаваш от това безценно наследство.
Сподели с приятели: |