Смъртта великото приключение Тибетеца чрез Алис Бейли

ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ РАБОТА

“По замисъла на Йерархията, учението (което трябва да предшества и подготви Новата епоха) се дели на три части:

Посветеният, чрез който ще бъде дадено предстоящото продължение на Учението, ще се появи в началото на следващото столетие; откровението ще бъде приемано отново по метода на “впечатленията”, защото моята задача не е завършена и предстои още една поредица трактати, свързващи материалното знание на човека с науката на посветените. Необходимо е до края на века светините на човешкото битие да бъдат преосмислени; в унисон с божествената цел да се промени начинът на живот и новата цивилизация да се утвърди върху основите на старата, да се реорганизира световното мислене и политика и да се осъществи едно по-справедливо преразпределение на световните ресурси. Тогава и единствено тогава ще стане възможно откровението да се пренесе напред.”

(“Лъчи и Посвещения”, стр. 255)

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ОТДЕЛНИТЕ КНИГИ НА АЛИС БЕЙЛИ

СЪЗНАНИЕТО НА АТОМА

Седем лекции, прочетени от А. А. Бейли, са обединени в книга от седем глави, а именно:

1. Поле на еволюцията.

2. Еволюция на субстанцията.

3. Еволюция на формата, или групова еволюция.

4. Еволюция на човека-мислител.

5. Еволюция на съзнанието.

6. Цел на еволюцията.

7. Космична еволюция.

В тези глави се обсъжда научнообоснованата връзка между материята и съзнанието, която укрепва в хода на последователното въздействие на еволюцията върху атомната субстанция на всички субективни и обективни форми. Целта на тези лекции е да представят “научни доказателства” за нейното съществуване и да “илюстрират пред слушателите тъждествената проява на тази връзка и на някои базови закони в последователно издигащите се състояния на битието, да им помогнат да осмислят универсалността на еволюционния процес и неговата актуалност”. Лекциите са увод към по-цялостното изследване и прилагане законите на битието и на човешкото развитие и еволюция, обобщени от термина “окултизъм”.

Днес, в изучаването на вселената, атома, човека и отношенията между тях, е постигнат голям прогрес. За съвременния окултист тази книга е основа за задълбочено изучаване на съзнанието, демонстрираща връзката му с универсалния живот. В нея “атомът” е разгледан като микроскопично, но точно копие на енергийната структура, присъща за всички форми на живот: космически, планетарни, човешки и дочовешки. Тя дава информация за групите, намиращи се на различните дъги от еволюционния процес, за техните взаимовръзки, както и за енергийните въздействия върху цялата структура на съзнанието.

Книгата съдържа цитати от изказванията и поученията на Христос, които разкриват и подчертават неразривната връзка между научните, философските и религиозните аспекти на божеството. Всеки божествен принцип може да бъде изразен чрез понятия, отнасящи се до аналогичен човешки атрибут или вид дейност. В това е скрит синтезът на живота във форма.

ПОСВЕЩЕНИЕ: ЧОВЕШКО И СЛЪНЧЕВО

Темата за “посвещението” присъства под една или друга форма във всички книги на Тибетеца. Като разширение на съзнанието, специфичен начин за разгръщане на ума и сърцето и разпознаване на онова, което вече съществува в реалността, то се превръща в умение за превъзмогване на заслепенията и илюзиите, които завоалират истината и ограничават съзнанието.

Като жизнен процес, посвещението е присъщо за всички големи и малки, универсални и частни форми на живот. В нашата слънчева система, процесът на посвещение се гради върху образа, възпроизвеждан и отразяван в цялото и всичките му съставни части. Той е онази нишка на жизнената енергия, която се създава и вплита в тъканната цялост на всяка единица съзнание в движението й към крайния синтез. Точно по тази причина Пътят на посвещението е и Път на Антакарана.

Индивидуалният ум трябва да премине от това сравнително абстрактно представяне към конкретния процес, като се опита да си изясни как разнородните форми на живот в състава на целия организъм функционират със своя индивидуална жизнена програма, която в синхрон с функциите на останалите части допринася за реализирането на всеобхватния еволюционен план. Този опит за раздвижване и извеждане на ума от баналните рамки, така че той да осмисли планетарните цели, планове и процеси, съдейства за постигането на по-всеобхватна осведоменост за взаимовръзките в цялото и за ускоряване на неговия ръст. Невъзможно е един раздвижен ум отново да бъде върнат в неговата предишна рамка.

Едно от големите достойнства на книгата е, че тя разширява ума и му позволява да получи нова представа за съществуващата интензивна дейност (протичаща във всички равнища на съзнание), която създава условията за еволюционен напредък. Дадена е информация за дейността на планетарната Йерархия и са описани някои от нейните отговорни представители, а всекидневният човешки живот е представен като външно проявление на пропитата с качество цел, предавана чрез Ашрамите на Учителите. Трите отдела на Йерархията формират важни планетарни фокусни точки на космична енергия, като всеки от тях притежава своя цел и отговаря за специфичен аспект от Божествения План. Отношенията и взаимодействието между различните царства и центрове на съзнание се описват като насочени към пълно интегриране и изравняване на нашия Планетарен Логос в системното цяло.

Подробното описание на посветителните ритуали стимулира въображението, но индивидуалният стремящ се (който се готви за Пътя на Ученичеството) трябва да разчита на собствените си духовни ресурси като на единствено средство за постигане на прогрес и разширяване на съзнанието. Опирайки се на тях, той повишава своята чувствителност и откликва на изпращаните от Йерархията енергии.

Ученик е онзи, “който служи”, или който служи на “Единния”. В дълбините и безмълвието на душата започва дългият, поразителен и прекрасен процес на еволюция и посвещения; ученикът се посвещава на Плана и на ближните, като се учи да избягва всяка дейност в своя полза, дори и онази, която води до натрупване на личен духовен опит.

ПИСМА ЗА ОКУЛТНАТА МЕДИТАЦИЯ

В съвременния свят съществува осъзнато разделение, добило популярност като разрив между Изтока и Запада; независимо от различните култури, традиции, религии, идеологии и обичаи, между тях протича растяща обмяна на мисли и ментално взаимно разбиране. Мощен стимул за тази ментална свързаност може да бъде засилващата се тенденция у западния човек да развива науката за медитацията, практикувана от дълго време на Изток като важна съставна част от религиозния и духовния му опит. Днес, когато встъпваме в ментално ориентирания век на Водолея, и когато все повече хора изместват своята поляризация от емоционалния към менталния план, науката за медитацията (като техника, тренираща ума за концентрация и призив) ще се практикува по-широко и на Запад.

Чрез медитация може да се прониква в съществуващите по-дълбоки и всеобхватни области на живот и съзнание, така че те да бъдат възприемани по-адекватно. В окултен смисъл, тя е не само техника за трениране на ума, но и средство за постигане на изравненост, единение и тъждественост с душата, с Христос и с “Отца”. За разлика от преживяванията при мистичното единение, окултната медитация представлява научен процес за иницииране на причини, предизвикващи познаваеми следствия, които могат да се възпроизвеждат чрез проява на воля. Умът трябва да овладее тази техника, която предполага интензивна ментална активност, редувана с абсолютен покой; той трябва да поддържа вътрешен ред и контрол, за да може чрез волята да се задейства или пък въобще да не реагира на “отражения”.

Главната цел на този вид медитация е постигането на съзнателна интеграция между душата и личността, при която животът на душата влияе върху качеството на личностния живот. Така човекът постепенно достига до онзи център на съзнание, който ние наричаме духовна Йерархия, или Царство Божие; тогава Духовният Човек придобива необходимия контрол и божественият потенциал се разкрива пред него.

Доколкото при медитацията се работи с поток от огнена и безлична енергия, съществуват определени клопки и опасности, които задължително трябва да бъдат избегнати, и в книгата е показано как се постига това. Разглеждат се цветовете и звуците, които съответстват на различните лъчеви енергии, разбирани в окултен смисъл като вибрации с различна честота. Авторът прогнозира нарастващо влияние на науката за медитацията, което ще доведе до създаване на школи по медитация под ръководството и наблюдението на посветени ученици. Тези школи ще бъдат два вида: едни за обща подготовка и други за специално обучение на ученици за посвещение. Крайната цел на тези школи за всестранно обучение ще бъде подготвянето на квалифицирани ученици за планетарно служене. Всяка вдъхновена от Йерархията дейност е мотивирана от служенето, като спонтанен резултат от контакта на безкористния ученик със собствената му душа.

“Мотивът може да се формулира така: Принасяне в жертва на личния “Аз” за благото на “АЗ”-а на Единния.

Методът може да се представи като: Мъдър контрол над личността и правилен избор на работа и време.

Нагласата, която произтича оттук, е следната: Пределно безстрастие и растяща любов към невидимото и реалното.

Мотивът, методът и нагласата се постигат чрез упорито практикуване на окултната Медитация”.

ТРАКТАТ ЗА КОСМИЧНИЯ ОГЪН

Макар тази книга да е една от първите, написани от А. А. Бейли в сътрудничество с Тибетеца, тя вероятно е най-извънвремева, дълбока и неразбираема. В “Трактат за Космичния Огън” е изложено основополагащото окултно учение за съвременната епоха и са описани гигантските космични процеси, протичащи във всички сфери на живота — от вселената до атома; това прави книгата безполезна за изискващия доказателства конкретен ум и за онези читатели, които се лутат в света на видимото и феноменалното. Истинският ученик и сериозният стремящ се обаче бързо разбират, че тя стимулира ума и разширява съзнанието.

Посветена на Е. П. Блаватска, книгата е обявена за “психологичен ключ към Космичното Творение”. В нея се разглеждат връзките и съответствията в Космоса, заедно с всички аспекти на живота, които се разкриват чрез разбирането, базирано върху сентенцията: “Утвърждавайки този цялостен свят като частица от себе си, АЗ оставам неизменен”.

Единният живот се проявява чрез всички форми на вселената като огнена енергия, а трите основни потока космична енергия (диференцирани на седем системни лъча) са показани като три аспекта на огъня, контролиращи целия проявен живот: 1) Електричен Огън на Духа; 2) Слънчев Огън, или Огън на Ума; 3) Огън на Триене, или Вътрешен Огън.

В книгата се дава подробно описание на Слънчевия Огън, или Огъня на Ума, доколкото това е доминиращата енергия, която трябва да се осмисли и вземе под контрол в нашата втора слънчева система. Показана е връзката между малките закони с планетарен произход, законите на природата (които работят чрез субстанцията), и действащите в системата космични Закони, които нямат отношение към живота и съзнанието на планетата.

Петаспектната цел на излаганото учение се споменава от Автора още в предговора на книгата:

— Лаконично представяне на космологичните, философски и психологични схеми, които да се ползват като справочник и учебник;

— Изясняване на връзката Дух — Материя, проявена като съзнание;

— Илюстриране на взаимосвързаното развитие на всичко съществуващо в Слънчевата система, както и на факта за всеобщността на развитието;

— Предоставяне на практическа информация за енергийните фокуси, които се намират в етерните тела на Слънчевия Логос (като макрокосмос), и в човека (като микрокосмос);

— Излагане на някои сведения за ролята и дейността на сензитивните животи, които формират същността на обективността, както и информация за природата на Йерархичните Същества, които създават всичко видимо и познаваемо от собствената си субстанция.

Книгата успешно решава тези пет задачи, защото оказва такова въздействие върху индивидуалното съзнание, че теориите се трансцедентират и умът (в хода на съзерцателното мислене) започва да възприема това, което печатното слово предава на познанието. Крайният човешки ум е способен да контактува със своите космични източници и с огнената си същност, когато се отвори за трите космични Закони — на Синтеза, на Привличането и на Икономията. Огънят на любовта, или пламъкът на живота в сърцето, е пробен камък за интуитивното мислене и алхимичен преобразовател на плътната, веществена, груба субстанция.

СВЕТЛИНА НА ДУШАТА

Съществуват многобройни преводи на “Йога Сутри” на Патанджали от оригинален санскрит, които са високо ценени и широко се прилагат от много хора по света с различно вероизповедание. Характерната за сутрите мащабност и извънвремеви характер им позволяват много точно формулират базовите истини на човешката еволюция — от подвластността на личностни заслепения към безкрайната свобода на душата.

Повечето човешки проблеми са породени от егоистични желания и от принизяване на сетивността в угода на егоистични физически страсти. Това ясно се посочва в учението на Буда, според което Благородният Осморен Път води към единствения изход от лабиринта чрез: “правилни ценности; правилна реч; правилен начин на живот; правилно мислене; правилно изразяване; правилно поведение; правилно усилие; правилен екстаз, или истинно щастие” — такива са същностните качества на душата.

Патанджали подробно обяснява средствата, техниките и менталните състояния, които позволяват на центрираната върху формата личност да преминава онези етапи от пътя, които водят към духовни постижения и сливане с душата. Книгата съдържа следните четири части:

1. Проблем за единението (51 сутри).

2. Крачки към единението (55 сутри).

3. Достигнато единение и неговите резултати (55 сутри).

4. Просветление (34 сутри).

В хода на вековете са практикувани безброй различни техники на обучение в зависимост от състоянието на човешкото съзнание и желаното духовно равнище. Всяка “Йога” е имала своето място, изпълнявала е специфична функция и е станала важна част от човешкия опит.

Освен като средство за решаване на текущите проблеми, книгата подчертава значението на ума като посредник на душата и ключ към избавлението на личността. “Йога Сутри” на Патанджали се базира на Раджа Йога, или “царската наука за душата”: “Благодарение на тази наука умът става инструмент на душата, средство за просветление на мозъка и източник на знание за всичко, което влиза в сферата на душата”.

Осъществяването на планетарната цел и план е грижа на душата. Ние отново се убеждаваме, че менталното обучение и намирането от индивида на собствения “АЗ” представляват мощен стимул за неговото сътрудничество и служене и имат много по-голяма еволюционна значимост, в сравнение с промените в индивидуалния живот на личността.

Сутра 31 (от четвърта част) с мощен зов и камбанен звън се обръща към дръзналите да тръгнат по пътя на единението с душата: “Когато след преодоляване на препятствията и пречистване на обвивките пред човека се открие познанието, тогава той няма повече какво да прави”.

ДУШАТА И НЕЙНИЯТ МЕХАНИЗЪМ

Душата действа чрез механизма на тройствената личност, като стимулира трите свята на човешката еволюция — менталния, емоционалния и етерния (физическия) план на съзнание — и това е всепризнат окултен факт. Авторът показва метода, чрез който душевният и личностният проводник си взаимодействат и функционират в синхрон. Той разкрива връзката между онова, което окултистът (говорейки за структурата на човека) нарича жизнено тяло, или етерна мрежа с нейните енергийни вихри и центрове, и физиологичните влияния, които жлезите оказват върху тялото, отделяйки своите хормони пряко в кръвта. Ендокринната система е съответствие (във физическото тяло) на енергийните центрове от етерното тяло, поради което във всеки момент тя реагира на типа и големината на силата, която преминава през етерното тяло.

Човешкото поведение и състоянието на физическото тяло се определят от степента, в която личностните проводници приемат или отхвърлят импулсите на душата, а това зависи от концентрацията или фокусирането на съзнанието във всеки конкретен момент. Физическият проводник не е принцип и откликва на всяка доминираща сила, която прониква през етерната система от енергийни центрове. При силна емоция например, енергийният център на слънчевия сплит в етерното тяло получава прекалена стимулация, възбужда своето физическо съответствие — задстомашната жлеза, и предизвиква нейната повишена секреция с последваща обща неуравновесеност на личността.

Очевидно е, че при високоразвития човек личностните проводници са изравнени, а етерното тяло е жизнено и уравновесено. Енергийните центрове, които контролират физическото тяло, са възприемчиви към влиянието на душата чрез механизма на интегрираната личност, но докато това състояние не се затвърди в съзнанието, механизмът за отклик е повече или по-малко изложен на личностни заблуди.

Достатъчно е стремящият се към ученичество да знае само две неща: състава на човека и своята следваща крачка напред. Книгата дава ясно описание как на практика функционират всички съставни части на човека. Като осмисля своето предназначение, последователят признава превръщането на личната си подготвеност в инструмент на душата. Представата за тази връзка (която съществува между тънките и плътните тела, между етерните центрове и физическите жлези, между енергията и силата, между душата и нейния личностен механизъм), може да изведе въпросния процес от мъглата на неопределеността, която обикновено го съпътства, и да го направи ясен и точен като научна формула.

Става дума не само за формата и енергията, а за цялостния човек, който участва (психологически, философски и духовно) в този процес и неговите следствия, тъй като протичащата енергия е резултат от мисленето, чието качество, природа и сила зависят от съзнанието, което се определя от цялостния начин на живот. Където се намира фокусът на съзнание в ежедневния живот, там е съответно и енергийният център, който управлява механизма за отклик.

ОТ ИНТЕЛЕКТА КЪМ ИНТУИЦИЯТА

Бързото нарастване на човешкото познание и умението да се ползва умът ни излага на риска да изпаднем в прекалена интелектуалност. “Умът е убиец на реалността” — се казва в едно много известно предупреждение за тази опасност. В книгата “От интелекта към интуицията” достатъчното развитие на интелекта е показано като начин за постигане на избраната цел и като крачка по пътя към пълното пробуждане и активизиране на менталното тяло.

Интелект наричаме рационалния, аналитичен аспект на ума, свързан със знанието. Той може да се използва като средство за проникване в нови сфери и измерения на мисленето, както и за пробуждане и придобиване на интуитивната способност на чистия разум. Между интелекта и интуицията обаче зее пропаст, която трябва да бъде преодоляна съзнателно с помощта на медитацията, определяна понякога като “мислене в душата”; медитацията протича правилно само ако сърцето и умът действат заедно и в хармония. За да се придобие интуиция е необходимо обединяване на сърцето и ума, защото интуитивното чувство е способност на сърцето, която се пробужда от активността на интегрирания троичен ум. Медитацията е и съзнателно дисциплиниране на ума с цел той да бъде контролиран, концентриран и максимално целенасочен чрез волята. Правилното използване на ума по време на медитация открива пред човешкото съзнание красотата, истината и добротата на душата в процеса на неговото преминаване през следните пет етапа: концентрация — медитация — съзерцание — просветление — вдъхновение. Те водят до единение на човека с душата (“сина на ума”) и до директно познание за божествеността, и така й осигуряват инструмент за действие в обикновения живот.

“Гласът на източната мъдрост отеква в нас чрез думата: Медитация. Възниква въпросът: “Това ли е всичко?” и отговорът е — “Да”. Ако медитацията протича правилно и ако упоритостта е основно качество на живота, допирът с душата постепенно се засилва, а резултатите от него се проявяват като самодисциплина, пречистване, жизнеустременост и действено служене. Медитацията, в нейното източно тълкуване, е... чисто ментален процес, който води към познание за душата и към просветление. Твърдението: “Каквито са мислите (в душата му), такъв е и той самият”, е природен факт”.

ТРАКТАТ ЗА БЯЛАТА МАГИЯ

Нишката, която свързва различните аспекти на живота и предопределените за човека (съгласно Плана) видове активност, преминава през цялата поредица от книги. Това е нишката на съзнание, изграждана от самия човек при опитите на душата му да усвои и вземе под контрол своята личностна даденост, и формирана в рамките на планетата, доколкото Йерархията (като неин център) все по-дълбоко запечатва Плана в умовете на хората.

В книгата са дадени Петнадесет Правила на Магията за контрол на душата, основани върху думите на “Бхагават Гита”: “Аз съм неродена, непреходна Душа, Аз съм повелител, и все пак, бидейки с висша природа, Аз ще се проявя чрез магическото могъщество на Душата”. Непроявената в своето същностно битие душа се проявява чрез природата на своята личностна даденост и винаги е източник на тайна. Тя се изплъзва от аналитичния и конкретен разум, но пред просветления ум (обединен с открито сърце и устремен към магическата сила не за личен прогрес, а в името на служенето), душата открива своя истински “АЗ”. Нейното могъществото винаги е достъпно за този, който в стремежа си да стане приет ученик, иска да служи практически — в своето конкретно време, в своята държава и в специфичното си обкръжение.

Изложеното в книгата учение се базира на четири постулата, които:

1. Формулират законите на духовната психология за разлика от менталната и емоционалната психология.

2. Изясняват природата на човешката душа и нейната системна и космична съотнесеност, подготвителен етап за което се смята осъзнаването на груповите й взаимовръзки.

3. Показват отношенията между “АЗ”-а и използваните от него обвивки, а това дава представа за състава на човека.

4. Обясняват проблема за свръхестествените способности и дават правилата за тяхното безопасно и активно развитие.

Тези основни постулати са пронизани от темата за енергията — от темата за единия живот като център на енергия, която насища и обхваща всичко вътре в божествения поток. Човекът по своята същност е вродено божествен, а душата, като център на съзнание и като резултат от проникновения съюз между Духа и материята, е средството, благодарение на което човекът придобива съзнание за божественост и единство. Чрез нея той пречиства грубата материя в своите проводници и освобождава чистия пламък на жизнената енергия от ограниченията на формата. Затова душата е живата връзка между Бога и човека.

Книгата завършва с въодушевяващ призив към душите на всички стремящи се: “Завършвам със зов към всички читатели да съберат сили, да възобновят обета си за преданост към делото в служба на човечеството, да подчинят собствените си идеи и желания на груповото благо, да отвърнат поглед от себе си и отново да го устремят към видението... Нека в нашето време на крайна нужда и благоприятни възможности последователите бъдат готови да пожертват всичко за благото на човечеството... Призовавам всички вас да се присъедините към напрегнатото усилие на Великите”.

ТРАКТАТ ЗА СЕДЕМТЕ ЛЪЧА — ПЪРВИ ТОМ

ЕЗОТЕРИЧНА ПСИХОЛОГИЯ — Т. 1

Написани са пет тома под общото заглавие “Трактат за Седемте лъча”. Те са посветени на съществуващите седем базови потока енергия, насищащи нашата слънчева система, нашата планета и всичко, което живее и се движи в нейната орбита. Анализирана е тяхната природа и качество. На езотеричната психология са посветени два тома: първият разглежда фундаменталните енергийни образи и структури, а вторият хвърля светлина върху душата и личността на човека и показва в тази връзка разгръщането на Плана за развитие на човечеството.