Специализиран научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения при вак

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ ЗА БЪЛГАРИЯ

а) независимо от политическата си ориентация осъществяващите стопанската политика не възприемат ДИП като част от макроикономическата политика на страната;

б) въпреки приетата Иновационна стратегия на Република България и мерки за нейната реализация и подготовката на нова такава активни и последователни действия за нейното изпълнение не се провеждат. Налице са фрагментарност и непоследователност в действията на вземащите решения, изпълняващите стратегията и провеждащите ДИП.

2. НИС на България се нуждае от преструктуриране, централизиране на държавните ведомства и прецизиране на връзките между нейните елементи - държава, фирми, висши училища и технологични формирования:

а) за публичния сектор ясно да се очертаят структурните равнища, институциите, функциите, периметърът на действие и отговорностите им, а за частния сектор да се приемат стимулиращи и преференциални условия при създаване на звена и осъществяване на НИРИД и високотехнологични дейности;

б) по примера на НЕС създаване към МС на Съвет за научни изследвания и иновации, обединяващ усилията на Националния иновационен фонд, Фонда за изследване и на регионалните Съвети по научни изследвания и иновации за решаване на задачите по изпълнение на Иновационната стратегия на национално и регионално равнище;

в) привличане на представители на правителствени, неправителствени, браншови и бизнес организации за осъществяване целите на ДИП;

г) създаване на национално иновационно табло.

3. Стимулиране създаването на технологични формирования и мрежи от дейности, основани на продуктов или географски принцип, за постигане на синергичен технологичен и производствен ефект. Компенсиране на стратегически ориентирани в НИРИД малки и географски отдалечени предприемачи чрез подпомагане за коопериране на местно и регионално ниво.

4. Заимстване опита на НЕС при използване инструментите на ДИП за засилване на конкурентното начало в привличането на значителни средства в НИРИД:

а) многократно увеличаване финансирането в НИРИД с преминаване от институционален към програмен и проектен подход;

б) разширяване участието в Европейското изследователско пространство и други инициативи в ЕС - рамкови и други програми, структурни, кохезионни и други фондове, съвместни инициативи и др.;

в) стимулиране на притежаващите средства от обществения и частния сектор за влагане в НИРИД чрез фискалните инструменти на макроикономическата политика (на базата на опита на НЕС) - данъчни отстъпки, кредити, редукция на печалбата, иновационни "чекове, ваучери", косвено и пряко субсидиране чрез технологични формирования; съвместни програми, проекти, рисков капитал и фондове за НИРИД и други;

г) привличане на външни за ЕС нискорискови източници на ресурси за НИРИД.

5. Специални и активни грижи за кадровото осигуряване на НИРИД:

а) ускоряване на законодателните реформи в сферата на висшето образование, науката и изследванията, насочени към:

- предотвратяване "изтичането на мозъци" и привличане на млади кадри в НИРИД чрез рязко и диференцирано заплащане на научните кадри и особено на доказали се преподаватели и изследователи с успешна кариера и значими разработки;

- ангажиране и премиране на докторанти и млади изследователи за НИРИД и субсидиране при защита ПИС и внедряването на новости от тях;

- политика за задържане на завършващите висше образование в НИРИД (стипендии, осигуряване на работа, социални придобивки и др.) и стимулиране участието на бизнеса в системата на продължаващото обучение (за обществените ведомства и фирми задължително през 5-6 години);

- мобилност и обмен на студенти, изследователи, преподаватели, управ­ленски и други кадри, ангажирани в инициативи с иновационна насоченост;

б) целево финансиране чрез МОНМ за създаване на центрове за наука и изследвания, развитие на кръжочната форма и провеждане на национални прегледи на изследователското и техническото творчество на децата и младежта.

6. Специално внимание към високотехнологичните фирми (особено МСФ):

а) диференциран подход към иновативни фирми: 1) стартиращи в иновациите и 2) бързоразвиващи се фирми ("газели");

б) стимули за осигуряване на рисков капитал за високотехнологичните фирми;

в) внимание и подпомагане на рисковите за фирмите етапи в НИРИД.

7. Акцентиране прилагането на иновации (особено при чуждестранни инвестиции) в перспективните за страната сфери - високи технологии, енергоспестяващи и екологични системи, селско стопанство, храни, туризъм и др.

8. Реформиране на тромавите, слабо адаптивни и скъпи административни процедури (особено за МСФ и индивидуалните изобретатели) при търсене на ресурси за НИРИД и защита на ПИС:

а) възприемане диференцирането на услугите на "леки" и "тежки";

б) създаване на офиси (бюра, агенции, служби), даващи безплатна ин­формация и помощ при оформяне на документи и регистрация на фир­ми - особено за високотехнологични МСФ, на принципа "на едно гише";

ІV. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ
В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Характеризирането на иновацията като дейност, процес и резултат обогатява и допълва съществуващите теоретични знания за нейната същност (стр. 1-20). Тя е определена като процес на въвеждане на новост в практиката, което води до изменения в стопанската дейност, бита на хората и развитието на обществото (стр. 3).

Въз основа на теоретично проучване е направена обобщена класификация на иновациите според причината, която ги е породила, начина на възникване, степента на новост, същностната характеристика и сферата на приложение (стр. 16-20).

Анализирането на научноизследователската, развойната и иновационната дейност (НИРИД) позволява да се прецизира обхватът на иновационния процес като обект на въздействие от държавната иновационна политика (ДИП) (стр. 9-15). Прави се изводът, че в трансформацията към новата икономика, основана на знанието като част от макроикономическата политика, ДИП има функцията да стимулира обновителните процеси в обществото за създаване на трайна конкурентоспособност и развитие на националната икономика (стр. 57-58).

2. Анализирани са структурата, институциите, връзките и потоците в НИС, спомагащи за трансформиране на научните постижения в пазарно и обществено значими нововъведения, с дифузията им в различни сфери на стопанството (стр. 59-63). Систематизирани са инструментите на ДИП, чрез които тя допълва макроикономическата политика за стимулиране на НИРИД на микро-, регионално и национално ниво, за постигане на определените цели от Националната иновационна стратегия (стр. 65-70).

3. Проучена е практиката, показана е спецификата на механизма и са анализирани лостовете на ДИП в съпоставимите с България неголеми европейски страни (НЕС) - Австрия, Белгия, Дания, Ирландия, Нидерландия, Норвегия, Финландия, Швейцария и Швеция. Изследване с подобен формат не е познато, което е научна новост с приложен характер. В познатите публикации с такава насоченост се правят общи прегледи на иновационната активност на групи държави (предимно ЕС) или само на България, без да се търси аналогия и да се прави съпоставка със страни, сходни по определени критерии с нашата.

Въз основа на опита в ДИП на НЕС се обобщават и извеждат добрите практики с приложно значение за актуализиране, усъвършенстване и обогатяване на Националната иновационна стратегия, системата и политиката на България (стр. 147-150).

4. Направен е сравнителен анализ на иновационната активност на НЕС с България, ЕС, САЩ и Япония, като са изведени тенденциите, позициите и равнището на иновативност на националните стопанства (стр. 215-225). Това позволява да се откроят силните и слабите страни, да се направят изводи, да се покажат приоритетите и да се предложат мерки в ДИП на България за интензивното й развитие по пътя на новата икономика (стр. 227-235).

V. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ
ПО ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. 
   Керчев, Кр., Развитие на макроиновационната политика, сп. "Алтернативи", С., 2002, бр. 5-7, с. 42-44.
   
2. 
   Керчев, Кр., Конкуренция при "Новата икономика", сб. "Икономическа трансформация и конкурентоспособност на преходните икономики", С., УИ "Стопанство", 2004, с. 93-100.
   
3. 
   Керчев, Кр., Иновационната политика на България - предпоставка за устойчиво развитие, сб. "Икономическа политика за устойчиво развитие на България", УИ "Стопанство", С., 2006, с. 163-171.
   
4. 
   Керчев, Кр., Новата икономика и предизвикателствата за иновациите в ЕС, в научен проект "Структура и институционални аспекти на икономическата интеграция в ЕС", научен ръководител доц. д-р В. Пиримова, УНСС, 2008/2009 г., с. 44-63.