Специализиран научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения при вак
Изтегляне 0.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7. Научна новост и полезност
- 8. Източници
- ІІ. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
6. Методология на изследванетоВ методологичен план изследването се основава на инструментариума на историческия, системния, логическия, индуктивния и дедуктивния подход и сравнителния анализ и синтез в икономическата теория. Научна и теоретична база на изследването са постановките на класиците А. Смит, К. Маркс, считания за основоположник на иновационната теория Й. Шумпетер, както и неговите съвременни последователи: Кр. Фрийман, Кр. Нил, К. Павит, П. Дракър и други2 за значението на иновациите в обновяването на стопанството и развитието на обществото. Те са изходното начало при формиране на тезата и обекта на изследването. При определяне ролята на държавата в иновационната политика са възприети вижданията на Б. Лундвал, Дж. Ниоси, Р. Нелсън, Ч. Едквист и др.3 за НИС като част от макроикономическата система. Това позволява да се определят равнищата, насоките и механизмът на въздействие на ДИП върху обновителните процеси в обществото, с което се конкретизира предметът и се постига целта на изследването. При обобщаването и систематизирането на информацията за функционирането на НИС и провежданата иновационна политика в НЕС се прилагат историческият и системният подход. Анализът на наличните данни и синтезирането на основните резултати от наблюдението позволяват да се покажат основните тенденции в иновационната активност на наблюдаваните страни. Сравнителният анализ на входящите и изходящите групи показатели за НИС са базата за отчитане на достигнатите равнища на иновативност и съпоставимост на НЕС и България с ЕС, САЩ и Япония. Въз основа на индуктивния подход се извеждат силните и слабите страни и добрите практики на ДИП в НЕС. Прилагането на дедуктивния подход позволява да се направят обобщаващи изводи за качествата и ефективността на иновационната политика в НЕС. Те дават възможност за използване на модела и опита в провеждането на ДИП в тези страни за ДИП на България.
Специализирано изследване на иновационната политика на България с близки до нашата страна по споменатите критерии и характеристики държави, каквито имат НЕС, не е познато. Сравнителен анализ в подобен формат се прави за първи път, което определя научната новост и полезност на дисертацията за обогатяване на макроикономическата теория и практика. То осигурява по-реална съпоставимост и обща основа за обобщения и заключения. Запознаването с опита, обобщаването на добрите практики и направените изводи могат да се използват от правещите политиката на България в сферата на иновациите за ускоряване на технологичното и общото икономическо развитие на страната. 8. ИзточнициИнформационната база за теоретичната част на дисертацията са публикации на български и чуждестранни автори, посочени в библиографията - приложение № 6. Запознаването с наличната информация показва, че изборът на източници за емпиричното изследване не е елементарен. Поставената цел, обектът и предметът на изследване определят критериите и стесняват набора от източници и показатели, които могат да се използват. В изпълнение на Лисабонската стратегия ЕС изгражда ЕИП. Порталът PRO INNO EUROPE5 осигурява възможност за наблюдение на действията, систематизиране на опита и достигнатата иновативност от страните членки. Възприета е общата методологическа основа от наръчниците "Осло" и "Фраскати"6 при подбора на показателите и са създадени Диаграма за иновационна политика и Европейско иновационно табло. Тези и други направления в системата PRO INNO EUROPE са средство за запознаване с практиката по организацията и механизма за управление на иновациите в Европа. Прегледът на предприетите мерки от страна на държавите и съпоставката на данните позволяват да се анализира информацията за ДИП на страните членки, ЕС и други страни извън Съюза. Позоваванията на информационните източници в целия текст са направени с отбелязване в скоби. Номерацията е обвързана с номерацията на цитираната литература в приложение № 3 към дисертацията. При необходимост от допълнително разясняване, коментар или уточнение информацията е представена под формата на бележки в приложение № 4 със съответното означение. Използваните информационни източници от PRO INNO EUROPE не осигуряват еднакъв времеви период на наличната информация. Така например в Общия иновационен индекс (ОИИ) данните за някои показатели обхващат периода 1998 - 2008 г., а други са ограничени до 2000 - 2004 г. Причина за това е, че системата реално функционира от януари 2000 г. и обхватът, показателите и структурата на ОИИ се усъвършенстват. За ОИИ след 2008 г. вече е заложена съществена промяна. Затова обобщаването на данните и изчисленията се базира на наличната информация от първия ОИИ до последния ОИИ 2008 от януари 2009 г. ІІ. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ
|