Специализиран научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения при вак

ИЗВОДИ ОТ ПЪРВА ГЛАВА

а) Разглеждана като дейност, иновацията е резултат от предимно творческата и съзидателна дейност на изследователи и практически реализатори на нови идеи.

б) Иновационният процес обвързва науката, производството и пазара в последователност от дейности в НИРИД, чиято цел е внедряване на новости. В иновационната дейност въплътеното знание се проявява като фактор за обновяването и развитието на обществото.

Иновационната активност на бизнеса трябва да се стимулира през всички фази на НИРИД - от възникването на идеята до началото на жизнения цикъл на новостта, но особено в най-критичните за изследователите и предприемачите действия по стартирането на проекта, производственото усвояване и подготовката за навлизане на пазара.

в) Като резултат иновациите са нововъведения в различни сфери на стопанството и живота, въплътени в някаква реална или виртуална форма. Класифицирането на голямото им многообразие позволява да се систематизират в четири групи според:

- начина на въздействие върху иновационната активност;

- сферата, в която се проявяват;

- влияние върху пазарните сили;

- ориентираност на политиката.

Особено силно изпъкват важните за стопанската дейност иновации - продуктови, процесни и организационно-управленски. С легитимирането на иновацията като интелектуален продукт и защита на ПИС на фирмите ДИП стимулира бизнеса да иновира.

2. Иновациите са в основата на промяната в икономическите отношения и водят до изменения в националното стопанство. Колкото те са по-мащабни, толкова по-големи са скоростта и мащабът на тяхното проявление, по-дълбоки и бързи са промените, по-сериозни са сътресенията в обществото. Променят се факторната детерминираност, възпроизводственият процес на микро-, отраслово и макрониво, което трансформира стопанската структура. По думите на Й. Шумпетер това е процес на съзидателно (творческо - б.а.) разрушаване, който "революционизира икономическата структура отвътре, непрестанно разрушавайки старата, ускорено създавайки новата".

3. Навлизането на новата икономика ("микропроцесорна", "информационна", "мрежова", "на знанието", "иновационна") променя действието на пазарните сили; придава мрежови характер на стопанството; въвежда виртуалност на икономическите отношения; намалява ролята на посредниците и най-важното - извежда на преден план знанието като фактор за създаване на новости и тяхното прилагане в практиката. Борбата за конкурентно предимство в сферата на високите технологии между водещите индустриални държави поставя пред сериозно изпитание управлението на икономическите отношения при новите условия.

4. Като мрежа от институции НИС създава средата за развитие, разпространение и използване на новости в националното стопанство. Задачата й е да осигури институционално, инфраструктурно и организационно протичането на иновационния процес, като обвърже потенциала в НИРИД и производството. Управлението на нейните институции (държавни структури, фирми, висши училища и технологични формирования), връзки и потоци осигурява ефективно използване на входящите в системата ресурси и нарастващ брой иновационни продукти на изхода й.

5. ДИП е част от общата макроикономическа политика. Тя се основава на възприетата иновационна стратегия на страната и има за задача да мобилизира всички национални ресурси, да създаде условия за развитие и ускорено внедряване на новости за бизнеса и обществото.

а) Обособяването на знанието като фактор на производството и увеличеният дял на дейностите по създаване на интелектуални продукти в стопанската структура променят ролята на държавата в пазарното стопанство при управлението на иновационните процеси - от наблюдател тя се превръща в дискретен регулатор в сферата на НИРИД.

б) Като комплексна програма за действие националната иновационна стратегия определя приоритетните направления, източниците и разпределението на ресурсите, както и пътищата за постигане на поставените цели за развитие на научните изследвания и технологиите. Тя конкретизира насоките на националната иновационна политика, която има функцията да обедини различните цели и чрез общи мерки и лостове да въздейства синхронизирано върху отделни сфери на икономическата система.

в) Като процес на управление и подпомагане на развитието, внедряването и разпространението на новости ДИП създава иновационната среда в националната икономика, осигурява движението на човешките, информационните, материалните и финансовите ресурси за сферата на НИРИД и поддържа правната и нормативната уредба за търсенето и предлагането на иновационни продукти.

6. В зависимост от политическата и административната структура всяка държава диференцира равнищата и институциите на ДИП, но четири са основните:

а) Парламентът и правителството формулират и определят политиката на национално равнище чрез приемане на стратегията за развитие на иновациите и създаване на законовата и нормативната уредба.

б) Координирането на дейността между свързаните с иновацията министерства осигурява провеждането на ДИП, детайлизирането й по сфери на дейност и изпълнението на поставените цели.

в) Различните комитети, съвети, агенции, академии, фондове и други национални ведомства изпълняват посреднически функции, детайлизират и координират усилията по различните програми и направления на ДИП.

г) Институциите от четвъртото ниво имат изпълнителски функции - осигуряват и осъществяват НИРИД.

7. В зависимост от поставените цели и конкретните условия ДИП прилага преки, косвени или мобилизиращи мерки и инструменти, въздействащи върху търсенето, предлагането и конкуренцията в сферата на НИРИД.

Втора глава. ИНОВАЦИОННА ПОЛИТИКА
В НЕГОЛЕМИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ

Нарасналото съперничество и надпреварата за лидерство между държавите в научната, технологичната и стопанската сфера кара правителствата на НЕС от края на ХХ век да съсредоточат усилията си в три главни направления:

1. Провеждане на обществен дебат по избор на път за дългосрочно развитие.

В резултат на разискванията изследователите, бизнесът и цялото общество се консолидират и възприемат за приоритет преструктурирането и ориентирането на стопанствата към новата икономика, основана на знанието.

2. НЕС съсредоточават големи ресурси за създаване на значителен научноизследователски и иновационен потенциал и адекватна на потребностите НИС.

Различията в държавните системи - федеративни или унитарни, не променят съществено йерархичната структура. Освен Норвегия, където са оформени три равнища на НИС, всички други държави се придържат към 4 нива - национално, министерско, координиращо и осъществяващо иновациите, със съответните ведомства (табл. 1).

а) Дания има Министерство на науката, технологиите и иновациите, а в останалите науката, технологиите, изследванията и иновациите са обединени с образованието, инфраструктурата, индустрията или други имащи отношение към иновациите сфери на дейност.

б) Във всички НЕС са изградени специализирани институции под формата на: съвети (Австрия, Белгия, Дания, Ирландия, Норвегия, Финландия, Швейцария и Швеция), комитети (Австрия, Ирландия, Нидерландия), агенции (Дания, Ирландия, Финландия, Нидерландия, Швейцария и Швеция), комисии (Белгия, Ирландия), национална фондация (Австрия), платформа (Нидерландия) и академия (Финландия), с нюанси в наименованията. Те дават експертни становища, координират, стимулират и осъществяват НИРИД.

3. Инструментите на ДИП се комбинират с инструментите на макроикономическата политика за стимулиране на иновационната активност и повсеместно внедряване на новости във всички сфери на национално и регионално равнище.
Таблица 1
Национални институции

Продължение

Продължение

4. ДИП в НЕС се използва за решаване на проблеми, свързани с регионалното развитие. Главната цел е чрез използване на потенциала на местните фактори и условия с развитие на високи технологии и внедряване на иновации да се осигурят балансирано развитие и растеж в различните райони на страната.

Резултатите от този подход са впечатляващи. Според Регионалния иновационен индекс на ЕС (2006) от наблюдаваните 208 региона тези от НЕС са водещи в Съюза. Най-добра регионална политика имат Финландия, Швеция и Нидерландия. На първите две места са региони от Швеция, а от първите 10 региона Швеция и Финландия имат общо 5 (което е 50 %) за НЕС. От първите 50 региона 40 % са за НЕС, а от първите 100 региона (половината от наблюдаваните) - 32 %. При 150 региона 25 % са от НЕС. От всички 208 региони 19.2 % са от НЕС.
ІІ. Втората част разглежда конкретните мерки на ДИП по създаване на предпоставки за иновации в НЕС.

ДИП осигурява условия за развитие на иновации в НЕС по три направления:

1. Развитието на иновационната култура се стимулира чрез осигуряване на качествен човешки фактор със системата за образование, квалификация и продължаващо обучение; мобилност на студенти, изследователи и преподаватели; повишаване на публичността и ангажираността на свързаните с иновациите дейности; поощряване на организационни и управленски иновационни практики в предприемачеството; подкрепа на обществените власти за осъществяващите иновации и подпомагане на обединяването и кооперирането за иновации.

Административно, организационно и финансово ДИП подпомага създаването на традиционни и нови форми на обединения с технологична насоченост:

- клъстери - Ирландия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия и Белгия;

- центрове: Австрия - за конкуренция, технологични и импулсни, Белгия - изследователски и иновационни: Норвегия - за постижения, техноцентрове; Дания - договорни центрове, Швейцария - за конкуренция в изследванията;

- мрежа: Белгия - за иновационно сътрудничество; Нидерландия - за съвместни изследвания; Швейцария - за информиране и абсорбиране на новости; Ирландия - мрежова система;

- други форми: Дания - иновационни консорциуми, технологични инкубатори, големи интердисциплинарни изследователски групи, интегрирани групи; Ирландия - Алианс на атлантическите университети; Нидерландия - Иновационна платформа; Швеция - обединения, фондация за стратегически изследвания, техностълбове, инкубатори и паркове.

2. Осигуряването на подходяща среда за иновациите се постига чрез: стимулиране на конкурентните условия; защита на интелектуалната собственост; опростяване на административните разпоредби; подобряване на законовата и регулаторната среда; финансиране на иновациите и данъчни мерки за иновиращите.

3. Ориентирането на изследванията към иновациите е подчинено на стратегическата визия за НИРИД и е насочено към стимулиране на фирмените изследвания, стартиране на технологично ориентирани фирми, интензифициране на кооперирането между изследователи, университети и фирми и подпомагане на фирмите (особено на МСФ) да усвояват технологии.

От трите направления на ДИП приоритетно значение в НЕС се отдава на ориентиране на изследванията към иновации, следвани от инициативите по създаване на подходяща среда за иновациите и действията по развитие на иновационната култура.

Всяка държава от НЕС акцентира на различни мерки. С най-голяма тежест за всички НЕС е политиката по коопериране на изследванията между изследователи, университети и фирми (Дания, Нидерландия, Австрия и Швеция). На следващо място са мерките за стимулиране на фирмените изследвания и стартиране на технологично ориентирани фирми (Нидерландия, Австрия и Финландия). На трето място е политиката, свързана с финансиране на иновациите (Австрия, Белгия, Норвегия и Финландия).