Съдържание на дисертационния труд

2. Съдържание на дисертационния труд

2.1. Научноизследователска, развойна и иновационна дейност

2.2. Новостта като резултат

2.3. Легитимиране на иновациите

3.1. Ролята на иновацията в общественото развитие

3.2. Трансформация в стопанската структура

ІІ. НАЦИОНАЛНА ИНОВАЦИОННА СИСТЕМА

1. Концепция за национална иновационна система

2. Характеристика на националната иновационна система

2.1. Структура и обхват

2.2. Основни институции, елементи, връзки и потоци

3. Синергичен ефект при управление на националната
иновационна система

ІІІ. ИНОВАЦИОННА ПОЛИТИКА

1. Иновационна стратегия и политика

1.1. Ролята на държавата за научното и технологичното

1.2. Научна и иновационна стратегия

1.3. Научноизследователска и иновационна политика

2. Механизъм на иновационната политика

2.1. Функционални връзки

2.2. Равнища на иновационната политика

3. Инструменти на държавната иновационна политика
Втора глава

ИНОВАЦИОННА ПОЛИТИКА В НЕГОЛЕМИТЕ
ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ

І. ИЗГРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ИНОВАЦИОННА СИСТЕМА

1. Избор на път за развитие

2. Главни фигури и институционална структура

2.1. Унитарни държави

2.2. Федерални държави

3. Регионална политика

ІІ. СЪЗДАВАНЕ НА ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИНОВАЦИИ

1. Развитие на иновационната култура

2. Осигуряване на подходяща среда за иновации

3. Ориентиране на изследванията към иновации
Трета глава

ИНОВАТИВНОСТ НА НЕГОЛЕМИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ
И БЪЛГАРИЯ

І. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИНОВАЦИОННА АКТИВНОСТ

1. Общи условия

2. Предпоставки за иновативност

3. Резултати от функционирането на националната
иновационна система

ІІ. ВХОДЯЩИ ИНДИКАТОРИ ЗА НАЦИОНАЛНАТА
    ИНОВАЦИОННА СИСТЕМА

1. Иновационни ускорители

2. Създаване на знания

3. Иновация и предприемачество

ІІІ. ИЗХОДЯЩИ ИНДИКАТОРИ ЗА НАЦИОНАЛНАТА
     ИНОВАЦИОННА СИСТЕМА

1. Приложение на иновации

2. Интелектуална собственост

ІV. ИНОВАЦИОННА АКТИВНОСТ НА НЕГОЛЕМИТЕ
     ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ И БЪЛГАРИЯ

1. Тенденции в иновационната дейност

1.1. Динамика в иновационната активност

1.2. Активност на неголемите европейски страни
по стълбове в Общия иновационен индекс

1.3. Неголемите европейски страни и България

2.1. Класиране по Общия иновационен индекс

2.2. Групиране на държавите по иновативност

2.3. Позициониране на страните по иновативност

3.1. Разлика в иновативността

3.2. Иновационни лидери

3.3. Българската иновативност

ІІІ. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ
НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Първа глава. ИНОВАЦИОННА ДЕЙНОСТ

Най-общо иновацията се възприема като процес на въвеждане на новост в практиката, което води до изменения в стопанската дейност, бита на хората и развитието на обществото. Нейното характеризиране се прави по три направления:

1. Разглеждана като дейност, иновацията е резултат от предимно творческата и съзидателна работа на изследователи и практически реализатори на нови идеи.

2. Като част от НИРИД иновационният процес е последователност от дейности по разработване, развитие и внедряване на новости и преминава през следните етапи: І - фаза на приложните научни изследвания; ІІ - експериментални изследвания и приложни разработки; ІІІ - развитие и практическа реализация на новостта; ІV - производствено усвояване и подготовка за въвеждане на пазара, и V - навлизане на пазара (фиг. 1)⁷. В последните две фази се осъществява връзката между науката, производството и пазара, което превръща въплътеното в иновация знание в реален фактор за развитие на обществото.

3. Като резултат иновациите са нововъведения в различни сфери на стопанството и живота, въплътени в някаква реална или виртуална форма. Класифицирането на голямото им многообразие е сведено до три групи, сред които изпъкват важните за стопанската дейност - продуктови, процесни и организационно-управленски иновации. Легитимирането им като интелектуален продукт чрез защита правата на интелектуална собственост (ПИС) ги включва в БВП на стопанството.

Колкото иновациите са по-значими, толкова по-големи са скоростта и мащабът на тяхното проявление, по-дълбоки и бързи са промените, по-сериозни са сътресенията в икономическата система. Според Й. Шумпетер иновацията "с нарастваща сила революционизира икономическата структура отвътре, непрестанно разрушавайки старата, ускорено създавайки новата. Този процес на съзидателно (творческо - б.а.) разрушаване е най-съществената характеристика на капитализма"⁸.

Масовото производство и внедряване на високоинтелектуални продукти е приоритетно за бизнеса. Производството и прилагането на електронни елементи - транзистори, микропроцесори, интегрални схеми, чипове и др., дава възможност за постоянно спадане на цените на продукцията на електронната индустрия. Тя е първата, която функционира при тези условия - намаляване на цените при увеличаващо се търсене. Тъй като нейните продукти са сърцевината на високотехнологичното производство, това се отразява и променя в същата посока икономическите процеси в макроикономическата система.

Променят се факторната детерминираност на икономиката и въз­про­изводственият процес на микро-, отраслово и макрониво, което трансформира стопанската структура. Икономиката се определя като: "микропроцесорна", "информационна", "мрежова", "икономика на знанието", "иновационна" и др., които се обобщават в понятието "нова икономика"⁹. Тя се характеризира със: промени в действието на пазарните сили; мрежов характер на стопанството; виртуалност на икономическите отношения; намалена роля на посредниците и най-важ­ното - повишена роля на знанието за създаване на новости и тяхното прилагане в практиката. Иновациите се определят като един от четирите стълба на новата икономика.
ІІ. Във втората част се прави характеристика на националната ино­вационна система.

Усилените обновителни процеси пораждат необходимост от създаване на система за управление на иновационните процеси на микро- и макроравнище. Въз основа на схващанията на автори като Кр. Фрийман, Б. Лундвал, Ч. Едквист, Дж. Ниоси¹⁰ и др. авторът прави извода, че националната иновационна система (НИС) е мрежа от взаимодействащи си институции, които осигуряват развитие, разпространение и комерсиално използване на въплътено в иновации знание. Обобщената схема на НИС на фиг. 2 представя главните институции и връзките между тях като една обща система, създаваща условия за подобряване на ефективността от НИРИД.

Съвременните реалности при новата икономика, обособяването на знанието като фактор на производството и увеличеният дял на дейностите по създаване на интелектуални продукти в стопанството променят ролята на държавата в управлението на иновационните процеси.

Политиката за науката е ориентирана към: изготвяне на концепции, стратегии и програми по направления на научното и технологичното развитие; създаване на условия за подготовка и творческа изява на научните и инженерно-техническите кадри и изследователските колективи, осигуряване на среда за ускорено внедряване на новости от бизнеса и поддържане на ефективни инфраструктура и форми на организация на научните и приложните изследвания.

Като комплексна програма за действие националната иновационна стратегия определя приоритетните направления, източниците, разпределението на ресурсите и пътищата за постигане на поставените цели за развитие на научните изследвания и технологиите. Тя задава параметрите на ДИП, която има функцията да обедини различните цели и чрез общи мерки и лостове да въздейства синхронизирано върху сферите от стопанството, имащи отношение към иновациите на микро-, регионално или макроравнище.

На фиг. 3 е представено виждането на автора за връзката между потоците, пазара, ресурсите и равнищата в механизма на ДИП. Определящо значение има сферата на НИРИД, която обединява приложната наука и изследвания с производствените системи в частния и държавния сектор. В нея се получават всички пазарни сигнали за търсенето на иновационни продукти от различните бизнес формирования и държавните институции. Факторният пазар е източник на необходимите за осъществяване на НИРИД ресурси.

Независимо от спецификите в отделните страни в най-общия случай се обособяват 4 нива на ДИП, за всяко от които се създават съответните ведомства:

1. Парламентът и правителството определят и съгласуват политиката на национално равнище чрез приемане на стратегията за развитие на иновациите и създаване на законовата, институционалната и нормативната среда за осъществяването им.

2. Координирането на дейността между свързаните с иновацията министерства осигурява провеждането на ДИП, детайлизирането й по сфери на дейност и изпълнението на поставените цели.

3. Различните комитети, съвети, агенции, академии, фондове и други национални ведомства изпълняват посреднически функции, детайлизират и координират усилията по различните програми и направления на ДИП.

4. Институциите от четвъртото ниво имат изпълнителски функции - осигуряват и осъществяват НИРИД.

ДИП на тези равнища се провежда чрез средствата и лостовете на макроикономическата политика¹¹:

1. 
   Държавна политика, стратегия, концепции и програми за иновации.
   
2. 
   Закони (вкл. ПИС), стандарти, разпоредби и правилници.
   
3. 
   Образователна, научна и изследователска политика.
   
4. 
   Макроикономически инструменти - бюджетна, данъчна, амортизационна, кредитна, лихвена, инвестиционна и т.н. политика.
   
5. 
   Научни, технологични и патентни организации.
   
6. 
   Информационна база данни и инфраструктура.
   
7. 
   Политика за МСФ и рисков капитал.
   
8. 
   Държавни и други публични фирми.
   
9. 
   Държавни доставки, услуги и покупки.
   

11. Представителства зад граница.

Като част от общата макроикономическа политика ДИП е свързана с конституиране на органи за формиране и реализиране на ДИП, определяне на стратегическите насоки на научното и технологичното развитие, организационно и ресурсно осигуряване на избраните приоритетни направления, подпомагане на фирмените НИРИД и др. Според начина на въздействие ДИП използва преки, косвени и мобилизиращи мерки за стимулиране на НИРИД. Инструментите на ДИП са насочени към създаване на подходяща среда чрез политиката, икономиката, образованието, науката и изследванията в производствената и социалната сфера, на фирмено, регионално и национално равнище. При добре обоснована и премерена ДИП те влияят върху икономическите отношения в бизнеса и обществото, без да изкривяват действието на пазарните сили.