Специализиран научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения при вак

ИЗВОДИ ОТ ВТОРА ГЛАВА

2. ДИП в НЕС се основава на добре изградена и ефективно функционираща НИС. Активно се развиват връзките между елементите на НИС - държавни институции, фирми, висши училища и технологични формирования, на национално, регионално и местно ниво:

а) детайлизираният преглед на структурата, ведомствата и отношенията в НИС на НЕС показва, че само в Норвегия има три равнища на НИС, а във всички останали държави са оформени 4 нива: 1) национално, 2) на ниво министерство, 3) координиращо и 4) осъществяващо иновациите;

б) в Дания е обособено Министерство на науката, технологиите и иновациите, а във всички други НЕС функциите на ДИП са разпределени между министерства, имащи отношение към иновациите - образованието, технологиите, индустрията и други;

в) към законодателната и изпълнителната власт са изградени специализирани институции под формата на: съвети (Австрия, Белгия, Дания, Ирландия, Норвегия, Финландия, Швейцария и Швеция), комитети (Австрия, Ирландия, Нидерландия), агенции (Дания, Ирландия, Финландия, Нидерландия, Швейцария и Швеция), комисии (Белгия, Ирландия), Национална фондация (Австрия), Иновационна платформа (Нидерландия) и академия (Финландия) с нюанси в наименованията. Със своите анализи, експертни становища и прогнози те подпомагат вземащите политически решения за ДИП, а с практическата си работа координират и стимулират иновационната активност. Общественият контрол, прозрачност и достъпност на дейността им е основа за стабилност в адаптивните очаквания и рационалното поведение на бизнеса, изследователите и обществото;

г) административно, организационно и финансово се подпомага създаването на традиционни и нови форми на обединения с технологична насоченост:

- клъстери - Ирландия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия и Белгия;

- центрове: за конкуренция, технологични и импулсни - Австрия; изследователски и иновационни - Белгия; за постижения, техноцентрове - Норвегия; договорни центрове - Дания; за конкуренция в изследванията - Швейцария;

- мрежи: за иновационно сътрудничество - Белгия; за съвместни изследвания - Нидерландия; за информиране и абсорбиране на новости - Швейцария; мрежова система - Ирландия;

- други форми: иновационни консорциуми, технологични инкубатори, големи интердисциплинарни изследователски групи, интегрирани групи - Дания; Алианс на атлантическите университети - Ирландия; Иновационна платформа - Нидерландия; обединения, Фондация за стратегически изследвания, техностълбове, инкубатори и паркове - Швеция.

3. Характерно за НЕС е използването на инструментите на ДИП за развитието на регионите.

Според Регионалния иновационен индекс на ЕС (2006) от наблюдаваните 208 региона тези от НЕС са водещи в Съюза. Най-добра регионална политика имат Финландия, Швеция и Нидерландия. На първите две места са региони от Швеция, а от първите 10 региона Швеция и Финландия имат общо 5 (което е 50 %) за НЕС. Тези резултати показват, че сполучливата ДИП спомага за развитие на регионите в сферата на иновациите и решаване на икономическите и социалните им проблеми.

4. Освен стандартните лостове на ДИП в НЕС се налагат добри и нетрадиционни практики, използват се разнообразни средства за активизиране на НИРИД:

а) осигуряване на националната законодателна основа за стимулиране на конкуренцията (специално във високотехнологичните сектори) и синхронизирането й с европейското законодателство при отчитане на специфичните за НЕС потребности;

б) във всички НЕС се стимулира стремежът към повишаване на образованието и мобилността на кадрите в сферата на НИРИД:

- поддържане на квалификацията чрез системата на продължаващото обучение - най-добре е развита в Швеция, Дания, Финландия;

- привличат се и се поощрява мобилността на талантливи студенти (особено докторанти) и учени - Австрия, Ирландия, Нидерландия;

- осигуряват се данъчни преференции, ресурси и време за самостоятелна изследователска работа - Австрия, Ирландия, Финландия, Нидерландия;

- стимулира се кооперирането между университети, изследователи и фирми - Дания, Швейцария и други.

5. За преодоляване на общите трудности при внедряването на новости в НЕС (известни в Нидерландия като "иновационен парадокс" и в Норвегия като "иновационен пъзел") се провежда целенасочена политика за подпомагане иновационната активност на бизнеса (особено МСФ) във всички фази на иновационния процес и специално в рисковите етапи на стартиране на проекти и производственото внедряване и комерсиализирането на иновациите:

а) прилага се диференциран подход спрямо високотехнологичните фирми: 1) за стартиращи в иновациите и 2) за бързоразвиващи се ("га­зели"), в технологиите фирми;

б) опростяват се и се облекчават административните и правните процедури, като се разделят на "леки" и "тежки";

в) фискалните инструменти на макроикономическата политика се насочват към стимулиране на НИРИД и специално за иновиращите индивидуални изобретатели и МСФ:

- налага се модел за преобладаващо финансиране от централните и регионалните бюджети (Швеция, Финландия, Дания, Австрия и Норвегия) и предимно пазарен подход за осигуряване на средства - Белгия, Ирландия, Нидерландия и Швейцария;

- данъчна отстъпка по разходи за изследване, съфинансирани от обществени институти (до 100 % в Дания); данъчни кредити за НИРИД (до 38 % в Австрия) и редукция на печалбата (Белгия), системата "3:12" (Нидерландия); гаранция на рискови кредити за технологично развитие (до 40 % в Нидерландия, Белгия и Дания);

- "иновационни чекове" (Австрия) и "иновационни ваучери" (Дания); косвено и пряко субсидиране чрез технологични формирования; изпълнение на съвместни програми; поемане на част от разходите по регистрация, ПИС и други.