Специализиран научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения при вак

Заключение

1. Иновацията е феномен, който влияе върху динамиката на икономическите, социалните, екологичните и политическите процеси в обществото. По думите на Й. Шумпетер тя "революционизира икономическата структура отвътре, непрестанно разрушавайки старата, ускорено създавайки новата", и това води до промени в икономическите отношения, прогрес и еволюция в общественото развитие. Навлизането на новата икономика в края на ХХ век извежда на преден план знанието като фактор на развитието с възможността за създаване на новости и тяхното ускорено внедряване в практиката.

Далновидността и осъзнаването от политици, бизнес и общество от НЕС в края на ХХ век на голямата значимост на знанието и иновациите за развитие на обществото води до консенсус и налага ДИП като част от общата макроикономическа политика, средство за намаляване на технологичното изоставане от по-напредналите държави и решаване на икономически, социални и екологични проблеми.

Борбата за конкурентни предимства в сферата на високите технологии между водещите индустриални държави е сериозно изпитание за управлението на стопанствата в НЕС. Те се ориентират към активно изграждане на структурата, връзките и елементите на НИС (държавни институции, фирми, висши училища и технологични формирования) на национално, регионално и местно равнище. Целенасочено се осигуряват правната, институционалната и ресурсната основа за провеждане на ДИП.

Специфичните инструменти на ДИП в НЕС се вплитат в механизма на макроикономическата политика. Те са насочени към създаване на иновационна среда в националната икономика, осигуряват движението на човешките, информационните, материалните и финансовите ресурси за сферата на НИРИД и създават правните и нормативните стимули за търсене и предлагане на иновационни продукти. Начинът им на въздействие в сферата на политиката, икономиката, образованието, НИРИД, производствената и социалната среда влияят върху пазарните сили и интензифицират обновителните процеси в стопанството. Това е свързано с определянето на ДИП като обект на изследване.

2. Целенасочената, активна и системна ДИП преориентира стопанствата на НЕС в началото на ХХІ век към новата икономика, базирана на знанието, и ги поставя на челни позиции по равнище на иновативност:

а) по Индекс на икономика на знанието на Световната банка (2007 г.) Швеция, Дания, Норвегия, Ирландия, Холандия и Швейцария са на първите шест места, а Австрия (13), Ирландия (14) и Белгия (16) са във втората десетка;

б) по ОИИ 2008 г. на Европейското иновационно табло НЕС са в групите на лидерите и водачите в сферата на иновациите заедно с Япония, Германия, САЩ, Великобритания и други. Швейцария, Швеция, Финландия и Дания поддържат по-висока иновативност на националните стопанства и изпреварват по индекс на ОИИ средното за ЕС-27 ниво, САЩ и Япония;

в) по данни на Евростат и ОИИ Швеция, Финландия и Швейцария са надминали Лисабонската цел за 3 % разходи за НИРИД от БВП при разпределението им между частния и обществения сектор в съотношение 2:1. С изключение на Ирландия и Норвегия останалите НЕС са близо до тази цел.

3. Определената от автора цел - проучване, обобщаване и извличане на положителния опит в модела на ДИП в НЕС, който да се използва за ДИП в България, предопределя избора на ДИП в НЕС като предмет на изследване. Реализирането на формулираната цел поставя задачата да се анализират: структурата на НИС, лостовете и механизмът при провеждане на ДИП в НЕС. Изпълнението й откроява няколко основни характерни черти:

3.1. Във всички НЕС са изградени ефективно функциониращи НИС с 4 структурни нива (без Норвегия): 1) национално, 2) на ниво министерство, 3) координиращо и 4) осъществяващо иновациите. Общественият контрол, прозрачността и достъпността на дейността им в сферата на НИРИД са основа за стабилни адаптивни очаквания и рационално поведение на бизнеса, изследователите и обществото.

3.2. Към законодателната и изпълнителната власт са създадени специализирани институции за НИРИД под формата на: съвети (Австрия, Белгия, Дания, Ирландия, Норвегия, Финландия, Швейцария и Швеция), комитети (Австрия, Ирландия, Нидерландия), агенции (Дания, Ирландия, Финландия, Нидерландия, Швейцария и Швеция), комисии (Белгия, Ирландия), Национална фондация (Австрия), Платформа (Нидерландия) и академия (Финландия) с нюанси в наименованията. Със своите анализи, експертни становища и прогнози те подпомагат вземащите политически решения за ДИП, а с практическата си работа координират и стимулират иновационната активност.

3.3. Административно, организационно и финансово се подпомага създаването на традиционни и нови форми на обединения с технологична насоченост:

- клъстери - Ирландия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия и Белгия;

- центрове: за конкуренция, технологични и импулсни - Австрия; изследователски и иновационни - Белгия; за постижения, техноцентрове - Норвегия; договорни центрове - Дания; за конкуренция в изследванията - Швейцария;

- мрежи: за иновационно сътрудничество - Белгия; за съвместни изследвания - Нидерландия; за информиране и абсорбиране на новости - Швейцария; мрежова система - Ирландия;

- други форми: иновационни консорциуми, технологични инкубатори, големи интердисциплинарни изследователски групи, интегрирани групи - Дания; Алианс на атлантическите университети - Ирландия; Иновационна платформа - Нидерландия; обединения, Фондация за стратегически изследвания, техностълбове, инкубатори и паркове - Швеция.

3.4. Инструментите на ДИП се използват за решаване на технологични, икономически и социални проблеми на регионите.

Според Регионалния иновационен индекс на ЕС (2006) от наблюдаваните 208 региона тези от НЕС са водещи в Съюза. Най-добра регионална политика имат Финландия, Швеция и Нидерландия. На първите две места са региони от Швеция, а от първите 10 региона Швеция и Финландия имат общо 5 (което е 50 %) за НЕС. Тези резултати показват, че сполучливата ДИП спомага за развитие на регионите в сферата на иновациите и решаване на икономическите и социалните им проблеми.

3.5. Освен стандартните инструменти на ДИП в НЕС се налагат добри и нетрадиционни средства и практики за активизиране на НИРИД:

а) унифициране с ЕС на правната основа за създаване на конкурентна среда в сферата на НИРИД с пречупване към специфичните за НЕС потребности чрез създаване на закони, ведомства, инициативи, програми и други;

б) предприемане на специални мерки за: по-добро общо образование; по-висока квалификация и продължаващо образование; по-голяма заетост и мобилност и предотвратяване изтичането на кадри от сферата на НИРИД (Австрия, Финландия, Ирландия, Швейцария, Швеция);

в) опростяване и облекчаване на административните и правните действия за стартиране, иновационна активност и сигурност на технологично ориентирани фирми (особено за МСФ):

- разделяне на административните процедури на "леки" и "тежки" (Дания, Ирландия);

- предлагане на услуги: "една спирка (гише, вход)" (Белгия, Нидерландия, Ирландия), "офиси за държавни транзакции" (Нидерландия);

- поемане изцяло или отчасти на разходите по информация, оформяне на документи и регистрация на фирми (приоритетно за високотехнологични МСФ): съюзът "SimpLex" (Швеция), агенция KMU (Швейцария) и ТЕ-центрове (Финландия);

- диференциран подход спрямо високотехнологичните фирми (особено МСФ) с определянето им като: 1) стартиращи в иновациите и
2) бързоразвиващи се фирми ("газели") в Австрия, Белгия, Норвегия;

- внимание към рисковите за фирмите етапи в НИРИД - инициативи "Ледоразбивач" и "Гаранция" (Дания), "Субсидии за първите фази", "Рисков капитал" (Нидерландия); програми "Protec" (Австрия), FORNY (Норвегия) и СТІ (Швейцария); гаранция на рискови кредити за технологично развитие (до 40 % в Нидерландия, Белгия и Дания);

- активна защита на ПИС с два подхода: 1) обществени и частни институции (но не физическите лица от тях) могат да претендират за ПИС (Австрия, Белгия и Ирландия) и 2) юридически и физически лица могат да получат ПИС (Дания, Нидерландия, Норвегия, Финландия, Швейцария и Швеция);

г) използване на фискални инструменти за стимулиране на НИРИД (специално за високотехнологичните и иновиращите МСФ, индивидуалните учени и изобретатели) с приоритет на проектното и програмното финансиране:

- прилагат се два модела за финансиране на НИРИД: 1) по-голямо субсидиране от централните и регионалните бюджети (Швеция, Финландия, Дания, Австрия и Норвегия) и 2) пазарен подход за осигуряване на ресурси - Белгия, Ирландия, Нидерландия и Швейцария;

- данъчна отстъпка по разходи за изследване, съфинансирани от обществени институти (до 100 % в Дания); данъчни кредити за НИРИД (до 38 % в Австрия); редукция на печалбата (Австрия, Белгия), системата "3:12" в Нидерландия;

- "иновационни чекове" (Австрия) и "иновационни ваучери" (Дания); косвено и пряко субсидиране чрез технологични формирования; съвместни програми; поемане на част от разходите по регистрация, ПИС и други.

4. България е от най-изостаналите държави в ЕС по равнище на иновативност и технологично развитие на националното стопанство:

- тя е в началните етапи на изграждане на новата икономика. От 140 държави страната е в първата третина - заема 41-о място по Индекс на икономика на знанието и 42-о по стълб "Иновации" (2007 г.) на Световната банка;

- страната е на значителна дистанция от водещите държави - средният индекс на ОИИ за България е 2.3 пъти по-слаб от този на ЕС, около и над 3 пъти по-нисък от този на НЕС, САЩ и Япония. По ОИИ 2008 г. страната е на предпоследно място (пред Турция) в групата на догонващите в сферата на иновациите;

- с разходи за НИРИД около 0.05 % от БВП Лисабонската цел за 3-ни разходи от БВП за НИРИД остава неизпълнима в близко бъдеще.
ІІ. Практическа значимост на изследването на ДИП в НЕС за България

Изучаването на ДИП в съпоставимите по определени критерии с България НЕС и направените изводи за ефективността на НИС са практически приложими за нашата страна. Изборът на НЕС от края на ХХ век за развитие на стопанствата въз основа на високите технологии и последователното преследване на поставените цели дава отлични икономически и социални резултати. Опитът им в провеждането на ДИП и показаните реални успехи може да се използват от правещите макроикономическата политика за преодоляване на изоставането в технологичното, икономическото и социалното развитие на България.

Примерът на НЕС потвърждава правилността на формулираната работна теза на изследването - ползвайки опита на НЕС и чрез адекватна за нашите условия ДИП, страната може да преодолее натрупаното изоставане от развитите държави.

За това съществуват следните предпоставки:

1. Показано е перспективно виждане и желание от страна на политиците с приемането на Иновационната стратегия и разработване на нова такава.

2. Въпреки неефективното функциониране, съществуват институционални елементи и са оформени структурни равнища в НИС.

3. Макар и слабо, иновативността на икономиката расте:

а) налице е незначителен, но положителен ръст на ОИИ за 2002 - 2008 г. Страната има добри показатели в ОИИ и е:

- лидер по разходи за ИКТ - с по-високи нива от НЕС, ЕС, САЩ и Япония;

- по-добри данни от средното ниво за ЕС по: равнище на образованост на младежта (образователната система обхваща и подготвя младите хора, но липсва стимул за реализация в страната, бизнеса не ги привлича и задържа); дял на разходите за изследване и развитие в средните и високите технологии; продажба на нови за пазара продукти;

- по-висока активност от САЩ по заети в средно- и високотехнологични сектори на промишлеността;

б) по Индекс на икономика на знанието страната е в първата третина (41-о място) от 140 страни по методологията на Световната банка;

в) в доклада на Световния икономически форум за 2009 - 2010 г. по показател "Иновации" страната се придвижва от 96-о на 91-о място от 133 държави.

4. Силно редуцираният и застаряващ кадрови състав в НИРИД все още има запазен потенциал във важни за страната сфери.

5. Появяват се малки компании и научни организации с гъвкаво управление, иновативно мислене и предприемачески дух, създадени от водещи специалисти на закритите научни и проектантски институти.

6. Осъществява се успешна регионална политика, насочена към иновациите в Югозападния и Южен централен район.

7. Страната е участник в програми и други инициативи на ЕИП.