Съществува ли жената? Джон Бейнс предговор

За съжаление в несъзнаваното на една огромна част от жените идеята за първородния грях е по-силна от брачното свидетелство, поради което дори омъжени, те не могат да изпитат истинско удоволствие.

По този начин доказваме още веднъж как морализмът трябва да бъде видоизменен що се отнася до посланието и начина на предаването му, в противен случай резултатът може да се окаже противоположен на търсения. Всеки любител на експерименталната психология, както и тези, които са запознати с опитите на Павлов и Скинер, ще разберат, . че става дума за класически условен рефлекс чрез установяването на несъзнателна връзка между сексуалност и грях, като жената се програмира да отговаря сексуално само на греховни ситуации и да се отдръпва в онези, които са смятани за правилни, като например бракът.

Това не е първият случай, когато куршумът, изстрелян от пистолета на науката, излиза през приклада, вместо през дулото. Историята е пълна с неприятни примери, чието обяснение трябва да търсим в прекомерната диспропорция между научното развитие и степента на човешкото съзнание. Човек може да се упражнява, за да стане по-умен, но тази способност трябва да бъде в услуга на едно по-висше съзнание.

Горепосоченото дава обяснение на някои действия на жената, които не могат другояче да се разберат. Става дума например за жените, които постигат оргазъм единствено с любовника, но не и със съпруга.

Най-простото обяснение би било да твърдим, че любовникът е по-внимателен, по-мил и по-нежен, но в нашия случай е по-скоро обратното.

Класически е случаят, когато жени, които имат образцови и без сексуални проблеми съпрузи, не могат да достигнат оргазъм с тях, докато с някой груб и перверзен любовник, с когото поддържат чисто сексуални отношения, успяват да изпитат върховна наслада.

Обяснението е ясно: „любовник" символизира греховното, а тъй като грехът предварително е свързан със сексуалното, представлява единствения възможен начин за отприщване на родовата енергия. В случая условният рефлекс е позволителната връзка, която освобождава сексуалното. Тъй като съпругът представлява не греха, а добродетелта, либидото се потиска и неговата проява е възпрепятствана.

Така можем да си обясним и защо някои жени реагират сексуално единствено с мъже грубияни, които се отнасят с тях като с предмети, унижават ги и ги малтретират.

Колко жени се „влюбват" безумно в неморални, престъпни и садистични типове?

Агресивните и с лоша репутация мъже обикновено се радват на успех сред жените, особено сред неуверените в себе си момичета, за които емоционалното малтретиране е един вид изкупление на прегрешението, каквото според тях е половият акт.

Индивидуалните различия в елементите, които предизвикват еротична реакция, съответстват на представата, която всяка жена има за греховното. Ако например това е сексуална връзка с женени мъже, именно този факт ще й достави търсената наслада. Ако пък смята, че е грях да има отношения с доста по-възрастни от нея мъже, именно такъв мъж ще я накара да реагира по-лесно.

Трябва да имаме предвид обаче, че не става дума за всички жени, а само за тези, при които действа асоциативният механизъм между сексуалност и грях.

Казаното дотук се отнася до група (а), но трябва да посочим, че и при жените от група (в) действа същият асоциативен механизъм. Един доста висок процент от тях са принудени да прибягват до мазохистични и непристойни фантазии, за да постигнат оргазъм.

Желателно е да се въведат нови образователни системи, които да позволят съществуването на морални, а не задължителни норми, или с други думи, стойности, които са избрани съзнателно от всеки индивид, а не са имитирани, нито наложени принудително.

В резултат на потискането на либидото, жените са по-уязвими към еротичните стимули от мъжете. Тъй като от малки са възпитавани да потискат либидните импулси, с течение на времето те натрупват изключително мощен чувствен заряд, който, подобно на бомба със закъснител, е твърде чувствителен към съответния детонатор.

В страните, където има представления с мъжки стриптийз, жените са значително по-дръзки и свободни, отколкото мъжете в същата ситуация.

По-голямата сексуална ненаситност на жената се проявява в оживените клюки, които възникват по повод на любовните истории между хора, принадлежащи към дадена група индивиди, свързани с работата или с други интереси. Ако еди-кой си има сексуална авантюра с еди-коя си, еротичното въображение на жените от групата веднага се разпалва и те критикуват факта по изненадващо язвителен, непристоен или агресивен начин. Без да осъзнават, те изразяват завистта, която изпитват от обстоятелството, че не те, а друга е хваната плячката.

Завистта е често срещана черта у обикновената жена, която не само е враждебна към мъжете, но и проявява силно чувство на съперничество и антагонизъм към представителките на своя пол, с които се конкурира, за да спечели -възхищението на мъжете.

Друго доказателство за потисканата агресивност в женското либидо е, когато жената изпитва ревност или обида, да отправя към мъжа, който ги е предизвикал, груби и обидни думи.

Грубото държане на жената се нуждае не от морален, а от научен отговор. Причината за някои от непоследователните й действия идва именно от потискането на либидото, което, подобно на локва застояла вода, се разлага и губи естествените си качества.

Въпросът се състои в това, че жената не е намерила своето сексуално равновесие и често изпада в крайности, люшкайки се между виновността и фрустрацията.

Решението на този конфликт не може да стане чрез готови формули или указания отвън; не може да се търси в подражанието, нито в определянето на строги правила на поведение; то трябва да се роди от онази индивидуална свобода, основана върху съзнателното развитие на личността, Съществуват индивиди, които са свободни, и други, които са зависими. Първите - за съжаление малцина - притежават способността да определят съзнателно своите действия, като поемат грижата за собствения си живот, натрупват значителен опит, научават се да съчетават личния с обществения интерес, не зависят от чуждото мнение и се самооценяват според вътрешните, а не външните стойности. С други думи, те порастват достатъчно, за да могат да определят в известна степен хода на собствената си съдба.

Жената притежава в себе си всички инструменти, за да се самоизгради, като развие непреходни качества, които да й позволят едно непрекъснато вътрешно израстване. Тя трябва да е убедена, че е способна да реши всеки проблем, който се появи и че не е нужно да зависи от мъжа, за да реши проблемите й. Веднъж завинаги тя трябва да разбере наложителната нужда да се освободи психологически от мъжа, за да поеме своята индивидуална роля на жена.

Отрицателното отношение към сексуалното е нещо вече твърде остаряло и трябва да отстъпи място на преклонението и обожествяването на либидната енергия в смисъл на универсална съзидателна сила, чиято посока зависи не от собствения й импулс, а от импулса, излъчван от човека. Несъмнено е, че именно в това се състои изкуството за сублимация на либидото, което ще разберем, като анализираме обратния процес, тоест опорочаването му. То се поражда, когато'човек замърси въображението и сърцето си с омраза, агресивност, сластолюбие, похот или порнография. Това е процес на нарушаване на вътрешното равновесие, тъй като изгнилите отпадъци на въображението и чувствата се изливат и замърсяват течащия поток либидна енергия, като задръстват неговото корито.

Добре познат е афоризмът: „Грехът е в хората." И наистина, едно порочно намерение замърсява и извращава и най-правилното действие.

Сублимацията на женското либидо трябва да се базира върху подходяща хигиена на въображението, тъй като неговата непоквареност съответства на равностойно вътрешно поведение, като пречиства и слага ред във вътрешния свят. По този начин то действа като кормило на универсалната по своята същност либидна енергия, която се изменя според вътрешната нагласа на индивида.

Потисканото либидо е като локва със застояла вода, която се разлага при липса на кислород, като се превръща в олицетворение на Танатос. Потокът, който тече в правилната посока, е Ерос в цялата му жизнена сила.

Потисканото е нещо дълбоко заровено, погребано или запокитено в някой ъгъл на несъзнаваното. То сублимира, когато бъде извадено на светлината и бъде посрещнато съзнателно и отговорно.

Не трябва да се забравя,че потискането е процес, чийто пулсации циклично се повтарят; те не угасват, а само се задържат и ограничават, като тяхната изначална сила остава непокътната. Поради това е необходимо огромно количество психична енергия, за да бъдат укротени. Те обаче крият в себе си неподозирана енергия, макар тя да е първична и неосъзната.

„Сублимация" означава издигане, извисяване на енергията, която обикновено циркулира на по-ниско равнище. Именно това е разликата между несъзнаваното и съзнаваното. Последното представлява подземието на разума, докато първото е частта, която се показва над повърхността. Алиенацията, която жената изпитва, когато живее чрез и за мъжа, е пълна загуба на контрол над самата нея, защото тя се оставя да бъде манипулирана от външни сили, които направляват разума й и я принуждават да действа по различен и чужд на нея начин. С други думи, нейното „аз" е изместено и подменено от едно „аз", което е изградено под въздействието на едно патерналистично общество и на неразбрани по своята същност биологични фактори, какъвто е случаят с предполагаемата липса на пенис.

Както индивидуалната психика представлява според Юнг отрязък от колективното несъзнавано, така и жената ще бъде придатък на мъжа дотогава, докато не постигне психологическа индивидуалност.

Очевидно е, че има само един начин човек да се противопостави на въздействието на чуждите влияния, които контролират или направляват разума му, и той е да постигне самоконтрол чрез процес на осъзнаване, който да му предостави необходимата енергия да се противопостави на външната намеса.

Процесът на противопоставяне има за цел да формира такъв Аз, който по своята сила и устойчивост да е способен да осигури ментална автономност.

Мъжът има значително предимство пред жената по отношение на самоконтрола и това е товарът от задължения и отговорности, присъщи на мъжката му роля, който го принуждава да въведе ред в своето съществуване, за да не се провали. Жените от своя страна „играят на живот", без да се сблъскват истински с проблемите на съществуването, сякаш това, което правят, е нещо временно. Сякаш придобиването на някаква професия или умение за тях е само осигуровка за живот, в случай че се провалят в брака, но не и една окончателна дейност.

От друга страна, възпитанието на жената набляга най-вече върху пасивността и безпомощността, които са противоположният полюс на силата, необходима за постигане на самодисциплина или самоконтрол.

Вместо да се стреми да укрепне, жената предпочита ролята си на безпомощно същество, чиято единствена полза и цел е да намери някой мъж, който да я закриля; ако не намери такъв, цялото й съществуване е провалено, защото пътят на пасивната безпомощност означава да се откаже от собственото си развитие и самореализация; ако успее да намери мъж, съдбата й пак няма да се промени, защото нейната зависимост ще й попречи да се развие. Ако обаче избере пътя към собственото си израстване, за тази цел не й е нужно да се поставя в зависимост от мъжа.

Предлагам един модел на женственост, който съчетава сила и красота в едно-единствено същество. Твърдя, че жената може да бъде едновременно силна и много женствена, но нейната сила трябва да се основава на едно свойствено за жените поведение, а не върху схващането за сила, присъщо на мъжете.

Елементите, които съставляват силата на мъжа, са следните:

1) Мускулна сила.

3) Енергия, която го подтиква да завладява, да осъществява, да изследва и да търси разнообразие в своята дейност.

Как постъпва жената, за да се съревновава с мъжете? Имитира мъжки роли, за да се изтъкне чрез същите средства, използвани от мъжете.

Извлича сила от следните фактори: 1) става емоционално агресивна, за да повиши изкуствено равнището на тестостерона. Това засилва агресивността й, но я маскулинизира.

2) заменя мускулната сила на мъжа със силата на пасивната агресивност.

а) използва езика като кама, като уязвява, обижда, нагрубява, осмива, злепоставя и напада с прикрити послания; б) използва пасивността си като средство, с което манипулира и контролира останалите.

3) отблъсква съзнателно партньора със студенината си.

4) емоционален егоизъм и безразличие.

5) прекомерен авторитаризъм, който се проявява в невротичния й стремеж да контролира и в липсата й на гъвкавост.

Жената се стреми да постигне превъзходство над мъжката сила чрез прикрита агресивност, като психически се маскулинизира. На силата противопоставя същия вид енергия, сякаш тъмнината може да се преодолее с още по-голяма тъмнина.

Тя не осъзнава понятието „допълващи се противоположности"; или става активно маскулинна, или инертно пасивна.

А защо да не прибегне до „активната пасивност"?

Твърдя, че съществуват два вида пасивност: едната инертна, другата активна. Това може да се докаже чрез някое упражнение за релаксация: ако човек го практикува продължително, ще установи едно от двете неща: или ще заспи, докато тялото му е отпуснато, или пък физическата пасивност ще бъде съпроводена от засилване на мисловната дейност.

Ако разгледаме древния ориенталски символ на ИН и ЯН, където светлата част (ЯН) представлява мъжкото, а тъмната (ИН) - женското, ще стигнем до заключението, че жената се стреми да стане равна на мъжа, като на ЯН противопоставя пак ЯН.

Защо да не приеме позицията ИН, която й съответства?

Защо да няма силата на тръстиката, която се огъва, без да се пречупи, устоявайки на бурята, докато величественият дъб пада като покосен?

Отстъпчивостта понякога е много по-ползотворна, отколкото неподвижната твърдост.

Жената трябва да развие силата на своята пасивност, като приведе в действие вътрешна енергия, породена от самата нея, и като запази същностните си женски качества на „вътрешна рецептивност". Това означава да изостави всички опити да се съревновава с мъжете, като се съсредоточи върху реализацията на собствените си възможности.

Ако тя осъзнае огромната преобразяваща мощ на своя утерус, ще си даде сметка, че тази способност може да бъде дори по-силна от мускулната енергия или хормоналната агресивност. Ще проумее, че това, което мъжът постига с агресивната си сила, жената може да получи с рецептивно твърдата, приютяваща и убедителна нежност на една хармонично развита женска индивидуалност. Това предполага подходящо използване на психическите способности на възпроизводителната система на жената. На пръв поглед вагината и матката представляват пасивни или инертни кухини, но в тях има изключителен латентен потенциал, готов да се задейства в същия момент, в който е необходимо да се зачене.

Жените, заети с дейности, в които преобладават мъже, срещат трудности в отношенията си с колегите си, защото смятат, че те се отнасят с тях като с мъже и не им засвидетелстват нужното уважение. Поради тази причина те удвояват агресивността и авторитаризма си, като стават открито враждебни и прибягват до чисто мъжки средства, което влошава още повече положението им, защото се маскулинизират. Ако успеят да спечелят нечие уважение, то е като към мъже, а не като към жени.

Ако една жена развие рефлективното си съзнание и способността си за самоконтрол, бързо ще разбере, че може да бъде уважавана и заради своите чисто женски качества Чувствителността, нежността, кротостта и ненатрапчивата убедителност ще й са достатъчни, за да действа наравно с мъжете.

Тази сила разкри своята мощ, когато Ганди успя да накара англичаните да напуснат Индия. Той постигна това, използвайки енергията ИН срещу силата ЯН.

Жената трябва да създаде в себе си, в психическия си утерус, център на тази сила, който да остане непроменен в своя същностнен строеж. Това ще постигне с помощта на рефлективното си съзнание. Необходимо е чрез последователни и непрекъснати самовглъбявания да разсъждава върху факта, че пенис и матка са допълващи се противоположности и че нито една от двете не превъзхожда другата по своите способности. Става дума, разбира се, за психосоматична цялостност, като всеки орган се разглежда в неговия биологичен и психически аспект.

Важно е жената да разбере, че нейната зачеваща сила е толкова ценна и мощна, колкото и мъжката съзидателност, и че няма причина да се самоподценява. Необходимо е обаче това вътрешно виждане да бъде приложено на практика, като се превърне в едно наистина зряло и автономно поведение, независещо от влиянието на мъжа, търсещо и осъществяващо един индивидуален женски път в живота. С помощта на натрупания опит тя ще придобива все по-голямо доверие в себе си и ще се самооценява по достойнство.

Съществува обаче сериозна пречка за тази нейна реализация, а именно, че жената се чувства твърде удобно в това положение на зависимост, при което не взема решения, не работи прекалено и само в малка степен отговаря за собствените си действия. Такива улеснения могат да й попречат да действа, за да се освободи от отчуждението, в което се намира, и в замяна на това да предпочете да остане в приятното, макар ограничено и безплодно пространство на мъжката опека. Ако избере тази алтернатива, тя трябва да признае, че приема съзнателно дискриминацията и края на своите възможности за развитие, и да не вини никого освен себе си за това.

Моделът на женственост, който описвам тук, не следва някакъв произволен избор, а е свързан пряко с качествата, с които природата е дарила жената. Тя трябва да прояви и използва това, което е в самата нея, а не да приема една изкуствено създадена схема. Поради това предлаганият модел е не само препоръка и начин за успех, нито добронамерен съвет, а най-сериозно предупреждение. Жената трябва да отвори очи и да осъзнае вътрешната си очевидност, потискана от обществото и от собственото й безволие. За тази цел тя трябва да се отвори към собствената си същност.

Всяка жена трябва да избере дали да действа фалшиво и карикатурно, или да даде път в себе си на естествения архетип на вечно женственото, който все още не се е проявил като такъв в историята на човечеството.

Накратко, силата на истински женственото се състои в следното:

1) Жената трябва да се освободи посредством рефлективното си съзнание от схващането, че сексът е греховен, и да го замени с убеждението, че либидото е неспецифична енергия, която зависи от човешкото поведение.

2) Да оценява своята сексуалност равностойно на тази на мъжа, като осъзнае, че и двамата притежават еднакво значими психически и биологически качества.

3) Да развие собственото си „аз", като си постави цели, отделни от тези на мъжа, които водят към нейната индивидуална реализация.

4) Да се откаже от съревнованието с мъжете, защото не е нужно да доказва равностойността си с тях, като ги надминава или подценява, достатъчно е да подтикне собственото си израстване.

5) Да придобие достатъчна зрялост и увереност в себе си, за да намери по собствен избор, вътрешна преценка и на своя отговорност правилната хомеостаза, която да й позволи истинско сексуално удовлетворение. 6) Да поддържа подходяща хигиена на въображението и емоциите, като осъзнае, че деструктивните идеи и агресивните чувства замърсяват либидото. Тези отрицателни сили губят мощ в същата степен, в каквато се засилва хармоничното и уравновесено развитие на Аза. 7) Да разбере, че истинската сила на жената е в мъдрото използване на принципа ИИН, допълваща противоположност на ЯН или на мъжката енергия, и че същността на женственото е гъвкавостта, способността да отстъпва, активната и преобразяваща рецептивност, благостта, нежността и ненатрапчивата убедителност. 8) Да регулира умело междуличностните отношения, като възприема останалите като личности, чиито чувства и ^ мисли трябва да уважава и чиито очаквания и права са толкова основателни, колкото и нейните. Това поведение се ражда със непрекъснатото практикуване на съпричастността, като жената се научи да се поставя емоционално на мястото на другите.

9) Да се освободи от мъжката опека, като разбере, че жената притежава в себе си изключителни качества, с които е способна да си проправи път в живота, да реализира желанията си и да има една цветуща и щастлива съдба.

10) Да се откаже от опитите си да използва мъжа като инструмент за реализация на собствените си цели.

Откъде трябва да започне жената, която желае да се развие самостоятелно?

На първо място трябва да осъзнае собственото си положение. Трябва да е наясно, че самият факт, че е жена, я изправя още с раждането й пред един особен конфликт: да избира между запазването на рода и собственото си индивидуално развитие. Привидно обществените условия лишават жената от многобройни възможности за развитие, като насочват жизненият й импулс предимно към възпроизводството. Противоречат ли си една на друга тези две възможности за избор?

Очевидно е, че принудителното майчинство лишава жената от възможността за индивидуална реализация, но свободното и доброволно избрано майчинство може да се превърне в средство, което да обедини възможностите за социална и индивидуална еволюция. От изключителна важност тук е подреждането на факторите: индивидуалното развитие трябва да предшества майчинството, тъй като човек може да дава само когато има, а за да има, трябва първо да се самореализира. Единствено след това жената може да реши дали иска да бъде майка, как и кога да го направи, и как да възпита правилно своето дете.

Необходимо е тя да разбере, че майчинството не е реализация на женствеността, както може да установи, стига да сравни поведението на зрелите жени към децата им с поведението им навремето, когато са се надявали тези деца да ги направят „повече жени", а всъщност са ги направили повече самки.

Трябва също да осъзнае колко е незначителен светът на човешката самка - толкова затворен и тривиален, че единственото, към което тя се стреми, е да бъде привлекателна, да си намери мъж и да има деца. Нужно е да разбере, че нито една от тези цели не е съзидателна сама по себе си: да бъде привлекателна за мъжа; да има деца, за да изпълни ролята си в обществото; да спечели някой мъж, за да живее психически чрез него. Ясно е, че тези дейности не са продуктивни, а представляват само средства за компенсиране на чувството й за малоценност; начини за преодоляване на собствената й слабост посредством външни сили.

С това поведение тя избира пътя на едно постоянно робство, без ни най-малката възможност да направлява собствената си съдба, защото използва цялата енергия, която би могла да използва за развитието си, за поддържане на външния си вид, с цел да заплени някой мъж или да подхранва нарцистичния механизъм, който е основната съставка на психологичните й нужди.

Ако сравним женския пол с пчелите, ще установим, че жените предпочитат да бъдат работнички, макар че могат да бъдат и кралици, стига да пожелаят. Съществува „пчелно млечице", чрез което те могат да израснат и да се преобразят в господарки на вътрешния си свят, в напълно развити жени личности. Тази храна се създава чрез съзнателното обработване на ежедневния опит в психическия утерус - вътрешен свят, който ще бъде обител на нейното „аз", непреходно пространство, което бележи различието между това да бъдеш обект или субект: между неодушевената материя и съзнателното същество. Тази задача обаче изисква да се извърши същностна промяна на поведението спрямо ежедневните им интереси, тъй като цялата енергия, насочена към изтъкването на външността и вечното съперничество и сравняване с мъжете, трябва да се обърне навътре, като се използва за развиването на непреходни, а не на външни ценности.

Външните ценности постепенно помръкват с напредването на възрастта, тъй като се основават на култа към тялото, което неизбежно остарява. Материалните придобивки, използвани също за изтъкване и повишаване на самоуважението, определено възпрепятстват развитието на Аза, защото той се отделя от индивида и се отъждествява с тях. Сигурността, която привидно вдъхват, е фалшива, защото не произтича от самата личност, а от нейните притежания. Необходимо е да се разбере, че всяка еволюция се основава върху динамичното взаимодействие между субект и среда. Тази жизненост обаче бива унищожена, когато индивидът живее проектиран към външното, сливайки се с него; когато живее в очакване на събития, предмети или хора, които да се появят в живота му и да го променят отвън. Такова поведение прави йевъзможно всяко индивидуално действие.