Съществува ли жената? Джон Бейнс предговор

Обектът не се свързва динамично със средата, а остава пасивен, на нейно разположение, подобно на вещ, която може да бъде моделирана в зависимост от събитията. Той е използван от средата, без да има възможности да извлече от нея някаква полза за себе си.

Именно такова е положението на жената-предмет: остава на разположение на мъжете, а не на самата себе си. феминистките също не могат да избягнат тази участ, като живеят също за мъжа, защото го вземат за отправна точка, за да обусловят враждебните си действия срещу него.

Да се превърнеш в предмет означава да се затвориш за живота, да останеш инертен или вцепенен; означава неспособност съзидателно да получаваш и да даваш.

Жената се нуждае също така от висок „прицел", що се отнася до способността да различава тривиалното от значимото. Много често тя се залавя с абсолютно детински или безплодни неща, като им посвещава много време и усилие и пренебрегва истински стойностното, сякаш смята безполезните дейности за присъщи на жената. По този начин тя може да забрави тънката нишка, на която се крепи животът й, за да се заеме с новата си рокля или да побъбри за най-новата любовна авантюра на някоя филмова звезда. Или й липсва способност да прецени кое е жизненоважното или бяга от действителността, като се самозалъгва. Често най-спешните или значими въпроси тя оставя на заден план или се отнася лекомислено и повърхностно към тях с чувството, че добрият тон изисква това.

Високият „прицел" е способността човек да се издигне над временната действителност, за да може да различава равнищата на значимост и неотложност, с цел да установи приоритетите на действие. Например заниманието, свързано с упражнения за постигане на съвършена бистрота на ума, трябва да има предимство, защото основното изискване за която и да е дейност е човек да се ориентира добре - роля, изпълнявана от ума. Няма да постигнем нищо с много пари, ако умът ни е объркан. Не бихме могли да извлечем нищо положително от съществуването, ако сме психически вкаменени и неспособни да извършим удачни промени или да постигнем напредък от еволюционен тип.

Очевидно е, че най-важният приоритет за човека е да бъде жив, защото ако умре, изчезва всякаква възможност за реализация. Да бъдеш жив обаче не означава да съществуваш само физически, а включва също и притежанието на индивидуално съществуване, заедно със способността да определяш в известна степен собствената си съдба. Тези, които под влиянието на обстоятелствата са само предмети, в действителност не притежават собствен живот и се одушевяват от силата, излъчвана от обществото.

След като жената се убеди в належащата нужда да се развие индивидуално и разбере същността на идеите, изложени в този труд, тя трябва да прилага техники за индивидуално развитие, и по-специално упражнения за осъзнаване на вътрешния свят, които са следните:

1) ОСЪЗНАВАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ Вътрешният свят е съставен от желания, мисли, емоции, страхове, фантазии, с една дума от всичко, което човек чувства. Тези реакции се проявяват предимно несъзнателно, без индивидът да схване какво става в него. Поради това той не успява да разбере какви са мотивациите на неговото поведение, нито да проумее размера на въздействието, което оказват върху него различните събития в живота му.

Обикновените хора не могат да направляват вътрешния си свят и всъщност те са направлявани от него, без да имат възможност за избор.

За формирането на психически утерус, жената трябва да осъзнае какво става във вътрешния й свят, като непрекъснато го наблюдава, анализира и във всеки момент се пита защо и за какво е всяко нещо. Това занимание е равносилно на откриването на златна жилка. Ние често се затрудняваме да видим очевидното и най-малко оценяваме нещата, които са най-близо до нас. С тази дейност.тя ще изследва самата себе си, с цел да опознае елементите, съставляващи вътрешния й свят, които, подобно на ценни метали, очакват да бъдат открити. Ценните метали обаче никога не са в чисто състояние, те са смесени с други елементи, които нямат стойност или са просто отпадъци и безполезен пълнеж. Поради тази причина е необходимо да се извърши истинска сублимация, за да се отдели ценното от ненужното - процес, който протича чрез опознаване, проумяване, осъзнаване, вникване и осветяване на тъмните зони на душата с прожектора на вниманието, насочено към вътрешното събитие.

Целият този процес на осъзнаване трябва да бъде изра- , зен с думи, тъй като езикът притежава ред, структура и йерархия, което означава неосъзнатите импулси да бъдат издигнати на съзнателно равнище.

Необходимо е да се води дневник, в който да се записват резултатите от този анализ. Той не трябва да включва морални съждения върху собствените фантазии, а само техния вербален израз.

Следващата стъпка е всяко наблюдение да се споделя с някоя личност, която е важна за живота на провеждащия тази практика индивид, като се обсъди с нея значението на всяко нещо.

Тези три етапа - осъзнаване, словесен израз и споделяне, трябва да бъдат последователни, тоест представляват процес, който трябва да протече в същия този ред, да не се минава на следващия етап, докато не се отдели внимание на предходния. Тази практика трябва да е постоянна, да трае през целия живот на индивида, защото по този начин се дава съзнателна форма на неговото несъзнавано, като се сублимират и освобождават латентните му способности.

Не трябва обаче да се очаква, че това изследване на вътрешния свят ще действа като някаква панацея, защото резултатите от тези процеси могат да се оценят едва след време. Най-вероятно е в началото човек да изпитва мъка, безпокойство, чувство на обърканост, самота и страх, но изправянето лице в лице с действителността постепенно ще донесе успокоение, сигурност и увереност, защото това, което преди е било извън контрола на индивида, вече е в негова власт.

С осъзнаването на вътрешните преживявания ще възникнат многобройни въпроси, които не изискват незабавен отговор, в смисъл че не е необходимо да намерят веднага окончателно решение. Отговорите трябва да се анализират с течение на времето, защото постепенно ще се допълват и усъвършенстват. Това означава, че получените резултатите няма да представляват цялата истина, защото тя ще се открива стъпка по стъпка.

Важно е отговорите да не бъдат насилвани, а да възникват спонтанно. Значение имат не толкова отговорите, колкото процесът, който води към тях.

Много често емоционалните проблеми разрушават личностите, защото те изпадат в отчаяние, без да осъзнават какво всъщност става с тях. Конфликтите се раждат от невъзможността да се съчетаят импулси от противоположно естество, защото те не са плод на разума; те са само инстинктивни пулсации, които механично се борят за постигане на дадена цел. Обичта и омразата могат да съществуват едновременно в един индивид. Като пример ще дам детето, което едновременно обича и мрази родителите си, а това предизвиква у него дълбоко безпокойство и тревога. Когато разбере, че е нормално да изпитва ярост към родителите, защото те също я изпитват, и че в случая има значение не толкова самото чувство, колкото способността да го направлява, тоест да знае какво да прави с него, тогава то ще успее да помири двете противоположности и да се успокои. Индивидът често очаква прекалено много от другите и изисква от тях неща, които никога не би поискал от самия себе си. Неизпълнението на тези прекомерни, капризни и неоснователни очаквания поражда разочарование и горчивина у него, но не защото другите са се провалили, а защото не е успял да ги използва като инструменти за задоволяване на желанията му.

Неуспелите опити за манипулиране винаги предизвикват депресия, но субектът не признава вината си, а осъжда другите.

Когато жената се подготви достатъчно, за да наблюдава какво става в самата нея, тя ще успее постепенно да контролира своите конфликти, тъй като вече ги осъзнава.

Важното е жената да се вглежда в себе си, да изучава внимателно какво чувства и защо го чувства. По този начин ще разбере същността на това, което преди е било абсолютно неосъзнаван и неразбираем импулс. Трябва да проумее, че върхът на човешкото развитие се състои в това човек да стане господар на себе си. Тази способност се формира постепенно чрез опознаването на вътрешния свят и съответства на „пчелното млечице", което ще доведе до възходящото израстване и развитие на Аза.

Искам да обърна внимание върху факта, че хората, и по-специално жените, живеят в очакване на изключителни събития, с което ограничават възможностите си за промяна. Като пренебрегват обикновеното ежедневно събитие, те не извличат от него нито поуката, нито силата, които биха могли да получат, ако във вътрешния си свят работят с елементите, предоставени от ежедневния опит. Възлагат надеждите си на велики събития, а тъй като такива рядко се случват, пропиляват голяма част от живота си в очакване. Наложително е да се разбере, че богатството на нашия живот не е а събитията, който ни се случват, а в начина, по който ги използваме (или сме използвани), за да издигнем нашето съзнание. Обикновеното събитие е елемент, който може да ни разруши или изгради. Именно от заобикалящата я среда жената може да произведе „пчелното млечице", чрез което ще се превърне в кралица. Всеки нов ден е още една възможност за нея да се изгради, да се усъвършенства и реализира, а не само промеждутък от време, което да запълни с безсмислени занимания.

Ще дам няколко общи препоръки, които да послужат като основна насока в процеса на осъзнаване на вътрешния свят. Искам да предупредя, че това не е метод за само-анализ. Целта на тези препоръки е да помогнат на хората, които нямат никаква практика в наблюдението на вътрешния си свят. Всяко една от тях трябва обаче да разшири техния хоризонт в това отношение, защото ако се запитаме какво точно е онова, което трябва да се наблюдава, ще стигнем до заключението, че всички прояви на вътрешния свят на индивида трябва да бъдат обект на наблюдение и изследване.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕТОД ЗА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ

1) Опишете нещата, които обикновено ви ядосват или ви правят агресивна, като уточните механизма на този процес.

2) Кои неща ви радват? Защо?

3) Кои неща ви натъжават? Защо?

4) Кои неща ви вдъхват самочувствие? Защо?

5) Кои неща ви потискат? Защо?

6) Кои неща ви унижават? Защо?

7) Кои неща ви стимулират? Защо?

8) Какво изпитвате, когато сте влюбена?

9) Кои неща ви трогват? Защо?

10) К«са се чувствате по-добре - когато давате, или когато получавате? Защо?

11) В кои случаи изпитвате завист? Защо?

12) При какви обстоятелства се стремите съзнателно да страдате? Защо?

13) В кои случаи използвате язвителен или саркастичен език? Защо?

14) В кои случаи се държите лекомислено? Защо?

15) Интересува ли ви чуждото мнение? Защо?

16) В какви случаи се опитвате да манипулирате, да контролирате или да подчинявате другите на себе си? С кои хора постъпвате така? Защо?

17) В кои моменти изпитвате ярост към мъжете? Защо?

18) В кои случаи сте почувствали или чувствате други жени като съперници? Защо?

19) В какви случаи се самосъжалявате? Защо?

20) В какви случаи лъжете? Каква цел преследвате с това?

21) Какво очаквате от живота?

22) Какво очаквате от един мъж?

23) Какво очаквате от себе си?

24) Кои неща ви нараняват най-много? Защо?

25) От кои неща се страхувате? Защо?

26) Кои са основните ви сексуални фантазии? Анализирайте ги.

27) Какво най-много ви безпокои? Защо?

28) Страхувате ли се от старостта? Защо?

29) Какво изпитвате, когато разберете, че привличате някой мъж? Защо?

30) Какво е отношението ви към сексуалното? Защо?

31) Според вас хората обичат ли ви, или ви отхвърлят? На какво отдавате това?

32) Доволна ли сте, че сте жена, или бихте предпочели да сте мъж?

33) Удовлетворена ли сте или не от собствения си живот? Защо?

Трябва да подчертая, че този въпросник има за цел единствено да хвърли светлина върху областите, които изискват внимание, с уговорката че нищо не трябва да се пренебрегва, защото щом съществува, има и своето място във вътрешния свят.

Омраза, страх, суетност, сладострастност, амбициозност, разрушителност, любов, нежност, смелост, вярност, изневяра, алчност, безкористност, коректност, некоректност, интелигентност и проницателност, коварство и плахост - всички те са елементи на вътрешния свят на човека, поради което не бива да се пренебрегват.

Би било сериозна грешка и загуба на време, ако на горепосочените въпроси се отговори направо, сякаш става дума за най-обикновена анкета.

Целта на въпросника е да помогне на всяка жена да осъзнае в себе си тези усещания. Процесът е бавен и постепенен, затова е невъзможно да се даде незабавен отговор на въпросите. Решението ще изникне спонтанно и естествено с течение на времето и в зависимост от вниманието, отделено на самонаблюдението.

Необходимо е да изтъкна, че това осъзнаване на вътрешния свят няма край, то е непрекъснат процес на откриване и усъвършенстване, като осигурява непрекъснат растеж.

В психическия си утерус жената може да се самооплодява със семето на собствения си съзнателен разум, а по-късно да зачене и да роди самата себе си като истинска жена. Това е единственият възможен път за нейната истинска еманципация.

За да бъде уважаван, човек трябва вътрешно се примири с това, в противен случай никакво външно обстоятелство не би могло да го принизи. По същия начин и дискриминацията е възможна единствено ако жената позволи това, като отказва да порасне и да се развие. Ако тя наистина притежава зряла индивидуалност, няма сила в света, която да я дискриминира.

Нека си припомним, че основната характеристика на психическата функция на утеруса е способността за промяна, за да зачене нов живот. Тази способност, приложена към нейната личност, ще й позволи да се развие самостоятелно.

За сетен път ще повторя, че докато жената не вземе в свои ръце отговорността за съдбата си, няма да постигне истинска реализация, защото последната е плод на съзнателно и доброволно извършено действие. Това е вътрешно, а не външно явление, макар че ежедневният опит е именно материалът, с който се работи във вътрешния свят.

Основната цел на упражненията е да формира рефлективно съзнание, един вид критерий или съждение, идващо от Аза, което се изгражда на основата на обобщения опит.

Трябва да се избягват строгите и неизменни модели, които да се прилагат към всички жени, тъй като те ще бъдат наизустени и сляпо следвани и така ще попречат на една истинска еволюция. Именно поради това пътят е строго индивидуален. Дори когато много жени се обединят, за да работят заедно, всяка от тях трябва да го прави самостоятелно.

2) „ПОЧИСТВАНЕ НА ЧАШАТА"

Успоредно с осъзнаването на вътрешния свят, жената трябва да „почисти собствената си чаша", с други думи, да пречисти себе си от отрицателните психически въздействия, излъчвани от обществото. Човешките страсти, пороците, смъртните грехове са сили, които се намират в колективното несъзнавано на човчеството, като оттам се проектират върху психиката на всеки индивид, нахлуват в нея и я замърсяват.

Женската сексуалност е тясно свързана с лимбичната система, поради което емоциите при жената имат голямо въздействие върху възбуждането на еротизма й. Затова тя толкова лесно изпада в садизъм или мазохизъм - въображението й се екзалтира от дръзки или болезнени сцени.

Замърсените от отрицателното обществено влияние емоции и мисли на свой ред замърсяват потока на либидо-то, което е неспецифично само по себе си, затова се подчинява на импулса, породен от психическото състояние на индивида.

По същия начин с установяване на контрол върху чувствата и мислите е възможно да се пречисти и сублимира либидото, защото дейността на тези жизнени центрове се подчинява в известна степен на развитото рефлективно съзнание.

Емоционалните състояния и фантазираните сцени представляват средствата, с които се въздейства доброволно върху либидото, с цел да го пречистят, като го върнат към

неспецифичното му състояние. Тази дейност се извършва посредством подходяща хигиена на въображението и емоциите, като индивидът съзнателно се отказва от болезненото. Обикновено хората, които изпитват силно влечение към нездравите усещания, незабелязано за самите тях привикват да им се наслаждават, като несъзнателно търсят ситуации, които могат да ги стимулират. Тази човешка особеност се използва от жълтата хроника, която гъмжи от подобни сензации.

Огромната вреда, предизвикана от тези обстоятелства, може да се разбере единствено като се осъзнае ясно, че всеки стимул е сексуален, защото чувствителността е в либидото. По такъв начин емоционалните и въображаеми усещания пряко възбуждат еротизма, като доставят извратена наслада. С този механизъм се обяснява силното еротично удоволствие, което страстният играч извлича от хазартните игри, тъй като в такъв транс либидото се възбужда силно чрез редуването на наслада и болка, породени от очакванията за печалба или загуба.

Жената трябва да привикне да си представя и да мисли само с положителни и здравословни понятия, като не допуска до съзнанието си порнографското, болезненото и сензационното. Това трябва да бъде процес на разграничаване, а не на потискане. Например човек би приел заразени храни единствено ако този факт или неговите последици са му неизвестни.

Никой не би ял съзнателно свинско месо, ако знае, че е заразено с трихинелоза. Хората обаче заразяват ежедневно своята психика, като приемат нечисти или деструктивни мисли и идеи в съзнанието си,

Смятам, че когато човек си даде сметка за огромната вреда, която може да му бъде нанесена поради тази причина, той ще бъде мотивиран да упражнява известен контрол върху тези функции, които обикновено са неволни. Необходима е ежедневна дисциплина, така че той да не обръща внимание на мръсното, извратеното или греховното, а да се стреми чувствата и мислите му да бъдат верен израз на рефлективното съзнание.

За човек, свикнал да навлиза във вътрешния си свят, не е много трудно да се отнася избирателно към мислите и чувствата си, защото развитието на неговото „аз" съответства на една по-висока степен на самоконтрол - способност, изразяваща най-висша организираност на мозъчната дейност.

Смятам, че мисленето и чувстването трябва да престанат да бъдат почти сублиминални дейности, и да се превърнат в способности, които се отнасят избирателно към материала, който трябва да приемат. Нелепо е да се оставяме примирено на прищевките на обществените обстоятелства, да сме открити и беззащитни пред враждебните, корумпиращи или разрушителни ментални влияния, защото така ще приличаме по-скоро на андроиди, отколкото на човешки същества.

Това се отнася с още по-голяма сила за жената, която . трябва да придобие избирателна ментална способност, за да затвори въображението и чувствата си за отрицателните въздействия. Придобиването на такава способност не е никаква загадка; зависи единствено от подходящото развитие на Аза, който пък от своя страна трябва да се формира чрез медитация във вътрешния свят. Азът се подхранва от всекидневния опит, поради което този опит трябва да се стимулира, а не да се избягва.

Липсата на контрол върху въображението и емоциите прави уязвими психичните защитни сили на индивида и улеснява безразборното нахлуване на стимули, като съществува риск от приемане на всякакъв вид изкривени влияния.

За да се противопостави на болезненото и сензационното, които възбуждат неправилно либидото, жената трябва да превъзмогне склонността си към отрицателна или разрушителна критика, както и мъчителния си стремеж да сподели на всяка цена последната сензационна новина, която е научила с несъзнателната цел да повлияе емоционално на околните й да стимулира и техните усещания.

Искам да подчертая, че тези препоръки нямат характер на морален упрек, нито са задължителни норми; те представляват обективно предупреждение за едно лесно доказуемо явление.

Познатата препоръка, че тютюнът е вреден за здравето и предизвиква рак, не е просто морална забележка, а предупреждение за една напълно определена и доказана опасност. Същото се отнася до в.сичко, изложено в тази книга; тя има за цел не да мъмри, критикува и отрича, а само да разкрие очевидни истини пред тези, които се стремят да наблюдават и внимателно да анализират. Какво ще направи една жена с това познание, е въпрос, който засяга единствено нея. Аз само мога да се надявам това послание да бъде разбрано и правилно оценено, защото еволюцията на жената е единствената възможност човечеството да се промени в положителна посока. Съдбата на света е в нейните ръце и никой не може да отрече този факт.

Като допълнение на горепосочените упражнения е препоръчително още едно упражнение, което засилва самоконтрола и позволява по-голямо волево въздействие върху мисленето и въображението. Става дума за постигане на ментален вакуум, което ще цитирам дословно от книгата ми „Хипсосъзнание":

„В експеримент Б разгледахме връзката между очите и въображението. Постигането на ментален вакуум започва именно с релаксация на очите. За овладяване на техниката на това упражнение се препоръчва изпълнението му в три етапа:

Етап 1:

Седнете удобно или легнете по гръб, затворете очи и фиксирайте вниманието си върху тях. След малко ще забележите как очните ябълки се свиват и разпускат, а очите се стремят да примигват, въпреки че са затворени. С усилие на волята се помъчете да спрете напълно лекото потрепване на клепачите и да премахнете мускулното напрежение в очите и клепачите.

Забравете за очите и насочете вниманието си върху дишането - усещайте всяко вдишване и издишване, като се помъчите да се идентифицирате с лекото разширяване и свиване на гръдния кош. Почувствайте ясно редуването на вдишване и издишване. Не трябва да дишате дълбоко - дишайте нормално.

След известно време, когато почувствате, че сте се слели напълно с дишането, забравете за дихателния процес и насочете вниманието си към въображаемо визуализиране на черния цвят. Задръжте образа, докато изчезне от само себе си.

Трябва да изпълнявате и трите етапа на упражнението напълно неподвижни, като се стараете тялото да бъде колкото е възможно по-отпуснато. Етапите нямат точно определена продължителност - тя зависи от личните способности на всеки индивид и постигнатите резултати. В никакъв случай не преминавайте към следващия етап, преди да сте овладели предишния. Третият, последен етап може да удължите толкова, колкото сметнете за необходимо - не се тревожете, ако заспите...

Когато постигнете ментален вакуум, няма да почувствате нищо, абсолютно нищо. Възприятията са напълно изключени. При ментален вакуум индивидът изпитва усещането, че времето е спряло и той е „застинал" в настоящия момент извън времето, движението и възприятията."

Релаксацията на очите, която се практикува през първия етап на упражнението, може в известна степен да се удължи през целия ден. Това улеснява извънредно много контрола върху мисленето, факт, който лесно се доказва с известна практика.

Още веднъж ще повторя, че тези упражнения не са магически формули, чрез които жената ще стане истински женствена. Те представляват полезни инструменти за постигане на специфични цели, а именно тя да опознае и развие вътрешния си свят, да пречисти и сублимира либидото и да оказва по-голям контрол върху мисленето. Дали жената ще постигне всичко това, зависи изключително от начина, по който ще ги използва, тъй като тяхната стойност се дължи най-вече на смисъла им, а не на механичното им прилагане. Който разбере това, ще успее; който действа, без да разбира, ще прилича на автомат, повтарящ изпразнени от съдържание формули.

Ролите на жената непрекъснато са се променяли в историята на човечеството и днес не се знае със сигурност кои са те, с изключение на ролята й на майка. От една страна, тя продължава да е зависима от.традиционния културен модел, а от друга има конкретни алтернативи, които противоречат на традиционните норми.

Ето някои от въпросите, които са посочвани като източник на напрежение за съвременната жена:

„Трябва ли да се развивам като личност, или да се омъжа?; трябва ли да разкривам желанието си да постигна нещо различно, или да се преструвам на по-глупава от мъжа?; трябва ли да работя, или да се посветя на семейството?; няма ли да се проваля като майка, ако не отделям достатъчно време на децата си поради професионалните ми ангажименти?; ако се посветя изключително на семейството, няма ли да застраша брака си, като изглеждам по-малко привлекателна в очите на съпруга си?; когато децата са болни, трябва ли да остана при тях, или да отида на работа?; ако се старая да изглеждам привлекателна, няма ли ненужно да предизвикам ревността на мъжа си?."

Очевидно е, че към този списък може да се прибавят още много въпроси, защото материалният живот е непрекъсната промяна и следователно предизвиква безброй проблеми. Към тях обаче трябва да се подхожда като към сили, които - ако са правилно направлявани - спомагат за личностното усъвършенстване.

Барометърът на настроението на по-голямата част от жените се определя от отсъствието или наличието на проблеми, защото те схващат несъществуването на такива като предварително условие за постигане на щастие. Поради това те чакат един или друг конфликт да се реши, което за тях е първото условие за щастието. Това обаче е само една илюзия, защото непрекъснато се появяват нови и нови трудности, при това по-бързо и по-често от предходните. Единственото същество, което живее в Нирваната на една винаги хранителна, неизменна и уютна среда, е плодът в утробата.

Смътните спомени от този период карат индивида да схваща щастието като отсъствие на материални трудности. Това поведение отслабва характера и волята, тъй като човек свиква да избягва пречките, или ги прехвърля върху други индивиди. Такова инфантилно поведение води до ограничаване на индивидуалните възможности, тъй като индивидът не развива у себе си необходимата действена сила, за да си пробие път в живота.

Истински здравото и зрялото се състои в това човек да съзнава факта, че винаги ще има трудности и че животът е бягане с препятствия, поради което е сериозна грешка да се търси щастие отвън, базирано върху материалните обстоятелства. Истинската мъдрост е да се използват препятствията, за да се даде тласък на личностното развитие. На щастието пречат не трудностите, а начинът, по който се направляват, и смисълът и отзвукът, които имат във вътрешния свят. Пример за това е фактът, че много хора, които отиват в други страни в търсене на благоприятна за живота им промяна, продължават да бъдат нещастни както преди, въпреки че материалните несгоди, които преди са ги угнетявали, вече не съществуват. Това е така, защото конфликтите са в тях и те не изчезват с промяната на местоживеенето.

Това е въпрос на вътрешно поведение: човек не трябва да се плаши от провала и пречките, а трябва да научи от тях изкуството да живее. Наистина животът е изкуство, което всяка жена трябва да овладее, защото в нейния случай става дума за едно осъзнато, женствено, позитивно и мъдро поведение.

Мъдростта в начина на живот се състои в осмислянето на житейския опит, какъвто и да е той, защото в него се намират хранителните елементи на нашето развитие. Митът, че проблемите са лошо нещо, трябва да бъде развенчай, защото те не са нищо друго, освен подводни камъни, които трябва да преодолеем. От нас зависи дали тези трудности ще бъдат разрушителни или съзидателни. Ако те ни объркат, ще бъдем безвъзвратно унищожени емоционално и физически; ако ги направляваме в положителна посока, ще се подхраним и израснем.

От какво друго, ако не от трудностите можем да извлечем сила? Изправянето лице в лице с предизвикателствата на живота ще ни позволи да укрепнем и да се развием.

Жената в много по-голяма степен от мъжа трябва да посрещне конфликтните ситуации, за да стимулира собственото си израстване.

Безпомощността на жената в това отношение се вижда ясно от факта, че повечето жени проявяват изключително безпокойство за бъдещето, като се опитват да го предвидят или предскажат, или пък да привлекат по някакъв начин спасителни външни влияния, вместо да формират сами бъдещето си с вътрешни усилия. Те живеят в очакване на благоприятни събития, поради което презират монотонното ежедневие. Животът на жената може да се резюмира в малък списък с най-важните благоприятни събития в него, които по закона за вероятността не са много.

А какво става с останалата част от нейния живот?

За съжаление тя я пропилява в очакване на следващите благоприятни моменти, които може никога да не настъпят, като се измъчва от „всекидневната рутина", без да си даде сметка, че това положение е само отражение на вътрешното й състояние.

Когато една жена развие вътрешния си свят, тя не може нито да скучае, нито да се поддаде на рутината, защото това вътрешно пространство може да бъде толкова обширно, че да са нужни хиляди години, за да се проучат неговите богатства.

Самотата и тревогата, които са често срещани проблеми у жената, винаги се дължат на вътрешна празнота. В случая нека наречем празнота липсата на съзнателно съдържание, тоест, налице са само несъзнателни елементи, които не могат да бъдат направлявани - напротив, те направляват индивида.

Съществува и друг елемент, който предизвиква чувство на тревога и самота - това е неорганизираността на свободното време. По принцип индивидът разполага с цялото време на своя живот, в смисъл че то трябва да бъде заето или запълнено с нещо. Когато работата или физическите дейности са недостатъчни, свободното време се увеличава и индивидът възприема собственото си хронологично пространство като една заплашителна безкрайност, като пустиня, в която Азът се чувства абсолютно безпомощен и уязвим. Друг елемент, неразделим от жената, е неувереността, защото тя няма доверие на себе си и очаква всичко отвън. Но външната подкрепа неизбежно е подвластна на променящите се житейски обстоятелства, поради което е много несигурна.

Необходимо е жената да организира времето си, като го запълни с полезна и съзидателна дейност и изостави събиранията, посветени на безплодни разговори, които не само че не допринасят с нищо за нейното развитие, а дори й пречат да намери себе си.

Организирането на времето вдъхва увереност и сигурност, както и е средство за развиване на специални умения, които обогатяват личния живот.

Огорчението и неудовлетвореността у индивида много често са отражение на разочарованието от самия него поради увереността, че е постъпил неправилно, като не се е възползвал от предоставените му възможности.

Искам да подчертая, че правилно формираната, зряла и възрастна жена може да преодолее материалните несгоди благодарение на твърдостта, силата и постоянството на нейното собствено „аз", център на психическата й идентичност, което създава собствена вътрешна среда в психическия утерус.

Материалните обстоятелства не са решаващи; важното е те да бъдат управлявани. От значение е не това, което човек прави, а как го прави, защото докато поддържа процеса на изработване на „пчелно млечице" върху основата на всекидневния опит, той ще продължи да израства и да се развива съзидателно, независимо от трудностите, които ще срещне по пътя. За тази цел той трябва да прави ежедневен анализ на своя опит, като използва рефлективното съзнание за самовглъбяване, за да разбере смисъла на преживените събития. Именно резултатът от този процес подхранва неговото Аз и поради това е основният фактор за вътрешната устойчивост.

Женският пол не осъзнава собствената си сила. В цялата Вселена, с изключение на природата, няма друго същество, способно да приеме в себе си нещо, за да го обработи и преобрази позитивно чрез психическата функция на своя утерус. Нищо не може да устои на тази алхимична асимилация, поради което жената притежава в себе си най-могъщите оръжия, за да реши какъвто и да е проблем или трудност, изпречили се на пътя й. Единственото, което трябва да направи, е да се научи да използва силата на ИН, от която самата тя е сътворена, като отстъпва и се приспособява, като приема, обгръща, убеждава и преобразява.

Обикновената самка е пленница на събитията; зрялата жена може да начертае сама съдбата си. Тя няма нужда да приема роли, за да получи идентичност или да определи мястото си в обществото, защото това е индивидуална реализация, която трябва да бъде решена от всяка жена. Очевидно е, че когато жената притежава едно зряло, съзнателно и устойчиво „аз", не е необходимо обществото да определя нейната роля, защото тя самата е способна да реши това, като съчетае индивидуалния си интерес с този на обществото. Нейната женственост ще бъде напълно защитена и нищо няма да може да я разруши; тя ще бъде способна да поддържа избраната от нея роля независимо от историческите превратности, защото тази идентичност е плод на вътрешния й свят, а не на обществената конюнктура.

Независимо дали е неомъжена, омъжена, разведена или няма деца, жената, която притежава женска психична идентичност, винаги ще изпълнява една-единствена роля: женската.

Биха могли да ми възразят, че дефинициите се променят и че това, което днес е целесъобразно, утре може да бъде отхвърлено. Тогава нека се запитаме защо никога не е поставяна под въпрос ролята на мъжа? Защо той е останал един и същ през цялата история на човечеството и защо никога не се е поставяла под съмнение неговата мъжественост?

Това е така, защото колкото и да се променя човешкият критерий, той винаги трябва да се съобразява със законите на Природата - ако те бъдат сериозно нарушени, Вселената ще бъде разрушена.

Никаква социална или научна революция не може да промени факта, че жената има вагина и матка и че последната притежава психична функция, съответстваща на нейната биологична дейност, тоест на рецептивната и преобразуваща способност, която е същност на женствеността.

Не може също така да се отрича правото й да се развие индивидуално, в собствения си вътрешен свят, и да се самоопредели по такъв начин, че да успее да устои на всички външни промени, но не като ги отхвърля, а като ги приема и ги преобразува.

Нищо не може да попречи на жената да се освободи напълно от дискриминацията, на която е подложена, като стане равна на мъжа по право, а не по силата на изключителни закони.

Няма голямо значение и какъв вид дейност ще извършва тя. Дори професията й да е традиционно мъжка, тя ще запази непокътната своята женственост, тъй като ще устои на външните въздействия.

Обикновено от жената се очаква да бъде „зависима, пасивна, нежна, мила, кротка, любвеобвилна, сантиментална, интуитивна, крехка, повърхностна, закриляна, импулсивна, жертвоготовна и страхлива."

Трябва да отбележим, че нито едно от тези качества не отговаря на индивидуалната способност да се постигат определени цели. Те съответстват, с изключение на две-три, на роля, създадена от и за мъжа, като превръщат жената в негов полезен придатък. Очаква се чрез тази традиционна роля тя да се ограничи да изпълнява функцията на майка или да допълва нуждите на мъжа.

Напълно зрялата жена не се стреми към женски роли, приети чрез подражателство, внушение или като условен рефлекс. Обратното, тя формира своята женствена идентичност съзнателно, във вътрешния си свят.

За да постигне това, не е необходимо да бъде професионалистка, нито интелектуалка. Важно е обаче да се научи да мисли, защото трябва да формира собствените си норми на поведение, които задължително се основават върху аналитичния критерий, а не върху стереотипни формули. Тази мисловна дейност трябва да се допълни с подходяща емоционална чувствителност, която е възвишена форма на познание и важен фактор в междуличностните отношения. Само когато човек се постави емоционално на мястото на други, може да общува с тях нормално и да избягва крайностите, които нарцисизмът поражда.

Подходящата чувствителност засилва способността на жената да получава и приема идеи, събития и понятия, които иначе биха останали незабелязани.

Настоящата книга не е предназначена само за отбрано малцинство жени. Целите, поставени в нея, могат да бъдат постигнати от всички жени, които могат да четат и пишат, или познават тези идеи чрез устното слово. Единственото, от което се нуждаят, е да изпитват искрен стремеж към индивидуално усъвършенстване.

Те могат да се намират в различни ситуации: да бъдат непълнолетни, пълнолетни, четиридесетгодишни или да са навлезли в третата възраст; да бъдат богати, бедни, образовани или необразовани, да имат различни идеологии или вярвания; да работят в най-различни области; да са омъжени или неомъжени; да имат деца или да нямат; да се чувстват нещастни или щастливи. Всички те са в състояние да създадат в собствената си личност една еволюционна сила, с чиято помощ да постигнат резултати, равностойни на тези на мъжете.

Всички жени имат възможността да престанат да очакват материални събития, които да ги направят щастливи; да престанат да се надяват на съдбата да ги облагодетелства.

Жените трябва да престанат да мечтаят да намерят подходящия мъж, защото могат да се приспособят или да приспособят към себе си един нормален човек и да го преобразят в добър партньор. Необходимо е да престанат да мечтаят за принцове, за известни мъже, филмови актьори, магнати или свърхнадарени личности. Могат да се научат да обичат, като отхвърлят идеализирания образ на мъжа, създаден от самите тях, защото според Райк те искат да използват противоположния пол като окачалка за собствените си илюзии.

Те могат да се откажат също така да имитират женски стереотипи, като престанат да се занимават с живота и биографиите на прочути жени. Не е необходимо да изучават живота на известни мъже, защото го правят единствено за да си представят как мерят силите си с него, тоест, за да формират една роля на допълващо противоположно любовно поведение, измислена от и за мъжете, като изключват себе си в истинското си качество на жени.

Жената няма нужда да се стреми да завладее някой известен мъж, за да изкачи по социалната стълбица.

Тя трябва да се откаже от култа към тялото и да го замени с култивирането на душата.

А какво ще ни остане от живота тогава, ще попитат много жени, след като прочетат тези думи. Какво ще правим, щом няма да можем да мечтаем и фантазираме за собственото си бъдеще?

Отговорът е, че всяка жена може да прави каквото пожелае. Ако предпочита да пропилява по-голямата част от времето си в мечтаене, тя е свободна да го прави, както е свободна да се откаже от безплодните фантазии, за да ги замени с конкретни реалности.

В действителност има два вида фантазия: едната е вредна, деструктивна и безплодна, другата е съзидателна. Първата съответства на онзи унес в будно състояние на хора, които очакват идеите им да се осъществят по магически начин или благодарение на външни обстоятелства. На такива хора им липсва смелост, енергия и решителност, за да „завладеят небето със сила", поради което животът им преминава в очакване на всичко от нищото.

Жената е изправена пред следната алтернатива: или да очаква обществото да й гарантира юридическо, но нереално равенство с мъжете, или да спечели тази привилегия със собствени усилия.

За съжаление милиони човешки същества преполовяват живота си, като непрекъснато мечтаят за това, което желаят, но без да направят нищо, за да го получат.

Жената, която е постигнала своето индивидуално развитие, не зависи от материалните обстоятелства. Тя може да изгради собствената си съдба независимо от трудностите, които се изпречват на пътя й.

Лишената от физическа привлекателност жена обикновено е осъдена да изпълнява ролята на майка или да подражава на мъжете, тъй като не може да се изтъкне като еротичен обект. Въпреки това мога да я уверя, че един богат вътрешен свят, изобилстващ с енергия ЙН, може успешно да замени красивия външен вид.

Индивидуалното развитие не означава жената да се откаже от фантазиите и илюзиите, а предполага тяхното умело и съзидателно използване. Тя трябва да се убеди, че е „по-рентабилно" да вложи време и усилие във „вътрешен свят", отколкото във „външен вид". В действителност всичко, свързано с култа към материалните ценности, води до лесно разрушими и краткотрайни качества, каквито са красотата, младостта и икономическата мощ. Не става въпрос тя да ги отхвърли, а да се убеди, че не трябва да зависи от тях, защото са притежания, които отмират с годините и превръщат остаряването в истинско мъчение. Тя не трябва да живее за външността, нито за краткотрайното задоволяване на нарцисизма си, защото тази дейност е изтощителна и безплодна за собственото й развитие.

Вътрешният свят обаче не губи силата си с възрастта, напротив, той се развива и обогатява, като представлява част от същността на индивида, а не притежание, което може да изчезне.

Очевидно е, че с промяната, която ще претърпи женският пол, ролята на мъжа също трябва да се промени, защото той вече ще бъде принуден да се свързва с жената според нови правила на играта. Тъй като е свикнал да приема жената като слабо, зависимо, не твърде умно, повърхностно, лекомислено и безотговорно същество, в началото ще му бъде трудно да се адаптира към една партньорка, която е престанала да бъде примитивна самка и се е издигнала до нивото на жена с индивидуална психична идентичност, свободна, умна, силна и динамична, но едновременно с това изключително женствена. Не се съмнявам, че гордостта и суетността на много мъже ще бъдат засегнати, но те трябва да свикват постепенно да приемат своята партньорка като личност, а не като предмет.

От друга страна отношенията в самата двойка ще се променят, в смисъл че няма да бъдат отношения между настойник и осиновена дъщеря, а между две равноправни личности. Известно е също, че мъжът се страхува от емоционалната зависимост, каквато означава една вкопчена психически в него жена, нещо, което не би се случило, ако те са на еднакво равнище. Двата пола могат да се допълват хармонично, когато имат сходна степен на развитие.

Жената трябва да осъзнае огромната и непосредствена възможност да бъде истински, окончателно и веднъж завинаги свободна, да определя самостоятелно живота си. Става дума за нещо много специфично, конкретно и реално, а не за някаква вълшебна приказка. Искрено се надявам тя да предпочете обективната действителност и да се реши да се възползва от тази перспектива.

Ако тя направи това, ще постигне такова ниво на индивидуална реализация, което ще й позволи да не зависи от временната действителност и да създаде собствена действителност съгласно своите желания. Ще се освободи окончателно от мъжката опека, като достигне пълнолетие и открие хиляди нови прекрасни възможности за развитие и реализация.

Няма да зависи от майчинството, за да се увери в собствената си женственост, а като роди самата себе си чрез психическия си утерус, ще бъде в състояние да възпита мъдро децата си - в случай че иска да има такива, - като им позволи да развият във висша степен собствените си способности, а не да бъдат инструменти на майката.

Ще има възможност да получи необходимата подготовка, за да изпълнява на равноправна основа най-престижните социални роли. Ще бъде във висша степен женствена дори когато заема ръководни постове, защото вместо да заповядва, ще убеждава в необходимостта на това, което иска. Ще се наложи със силата на ИН, а не на ЯН.

Би могла съзнателно да поеме ролята на „майка на света", защото ще положи основите на едно по-добро Човечество - ще бъде в състояние да даде на децата си или питомците същото, което е осъществила в собствената си личност. Мъжете постепенно ще станат по-въздържани и уравно-" весени, тъй като вътрешните им нужди ще бъдат успокоени и задоволени от тези жени, които, изпълнени с женственост, ще могат да получават и дават по един хармоничен начин. Интелектуалната способност на мъжа ще може чувствително да нарасне, когато се допълни от женската ментал-ност - това ще удвои степента на неговата възприемчивост. Напълно реално ще бъде желанието да се сложи край на войните, като се има предвид, че новите поколения ще са формирали, подобно на родителите си, дълбоко хуманно рефлективно съзнание, способно да се наложи над животинските импулси на несъзнаваното.

В продължение на много векове човекът е бил безсилен да промени вътрешната си природа, като една от основните причини за това е женската дискриминация. Обществото не изисква от жената да формира съзнателни индивиди. То се е стремяло да я превърне в биологичен инструмент, произвеждащ интелигентни, но лишени от рефлективно съзнание човешки тела. Пренебрегва се нещо съвсем очевидно -майката формира и възпитава детето, като в същото време изобщо не знае как да изпълни по най-удачен начин тази функция.

Смятам, че по-голямата част от жените са лоши майки, но не в морален или емоционален, а в чисто технически аспект. Те не са развити и индивидуално реализирани личности, поради което не са в състояние да насочват по най-подходящия начин децата си. Който няма нищо, не може да даде нищо. Това е тъжната история на майчинството в продължение на векове, поради което развитието на човешкото потомство се е извършвало чрез стриктното му подчиняване на компулсивните нужди на майката. Същото се наблюдава и днес по всички географски ширини и дължини, в един исторически период, за който се предполага, че е епоха на огромен прогрес.

Тази ситуация ми напомня за историята, в която една кокошка отглежда пате, като се мъчи да го превърне на всяка цена в пиле, без да си дава сметка за неговите естествени индивидуални умения.

Наложително е жените да се научат да бъдат добри майки в цялостния смисъл на думата, но това трябва да се основава най-вече върху тяхната предварителна индивидуална реализация, а не да им се втълпяват формули за отглеждане на децата, които те да прилагат механично. Нека не забравяме, че обществените формули са за тълпата, но не за индивида. Те произвеждат още по-несъзнателна тълпа, а не индивидуално съществуване.

Единствено по-високият критерий на една реализирала се майка може да доведе до индивидуалното възпитание на нейните деца, като се дава предимство на способностите и затрудненията на всяко едно от тях.

Когато майките бъдат майки на самите себе си, на децата си и на света, тогава ще се създаде едно Човечество, сублимирано в психическия утерус на жената, като по този начин ще станат възможни общественият прогрес и развитието на вътрешната природа на човека.

Колко години трябва да изминат дотогава? Отговорът също зависи от жената.

ПРИЛОЖЕНИЕ

АНАЛИЗ НА АНКЕТАТА

Специалистите, провели проучването, изпълниха стриктно моите указания. Лично определих въпросите, воден не от строги и формални научни критерии, а от намерението да проверя дали жената знае по какво се различава от мъжа в негенитален аспект и в какво се състои женствеността. Бяха анкетирани 130 жени:

28 на-ниско социално-икономическо ниво (НСИН) 71 на средно социално-икономическо ниво (ССИН) и 31 на високо социално-икономическо ниво (ВСИН). Основният ми интерес беше насочен към въпросите 1, 2, 5,7,8, 15, 18, 19.

Те са следните:

1) Кой според теб е най-високият идеал или най-високата цел, която една жена може да постигне в живота?

2) Кои според теб са основните различия между мъжа и жената?

5) С кои думи асоциираш думата „женственост"?

6) Какви фантазии и емоции поражда у теб мисълта за твоята матка?

7) Смяташ ли, че матката може да има и друго предназначение, освен функцията си в зачеването и развитието на човешкия ембрион? Обясни защо.

8) Би ли искала да бъдеш мъж, или си доволна, че си жена? 15) Каква според теб е ролята на съвременната жена?

18) Каква е целта една жена да има деца?

19) Кой според теб има по-големи възможности да бъде щастлив в живота - мъжът или жената?

Нека анализираме всеки въпрос поотделно:

1. КОЙ СПОРЕД ТЕБ Е НАЙ-ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ ИЛИ НАЙ-ВИСОКАТА ЦЕЛ, КОЯТО ЕДНА ЖЕНА МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ В ЖИВОТА?

Основната цел на този въпрос беше да проверя дали жената притежава непреходни ценности относно един идеален модел на женска реализация, с други думи, дали знае каква трябва да е жената, успяла да се осъществи във висша степен като такава и в какво се състои този съвършен модел. Индивидът изгражда своя живот съгласно целите, които желае да постигне, така че много трудно би могъл да се издигне над равнището, което самият той определя. Ако например най-високият стремеж на субекта е да бъде професионален футболист, малко вероятно е той да се превърне в интелектуалец или да посвети живота си на висшата еволюция на човешкото същество.

Идеалните цели са вероятностен израз на степента на реализация, до която ще стигне човешкото същество, тъй като не притежава по-възвишени стремежи. Това означава, че не е възможно да се издигне моралното и етично ниво на човечеството, без преди това да се е променила неговата ценностна система. Докато хората не притежават по-висши идеали в полза на обществото, може да се твърди, че световният мир ще бъде само една утопия, а еволюцията на вътрешната природа на човека - нещо непознато.

От особена важност е да се определят идеалните цели на жената, защото тя формира бъдещите поколения, поради което им предава собствените си схеми.

Резултатите от първия ни въпрос са отчайващо бедни и показват категорично, че жената не притежава непреходни ценности. Ето някои от отговорите на въпроса:

„Да създаде семейство, да има професия, деца."

(чиновничка, 26 г., неомъжена, ССИН)

„Да има семейство и деца, но да бъде независима от тях."

(козметичка, омъжена, 3 деца, 49 г., ССИН)

„Да има професия, да бъде независима и да стане майка."

(секретарка, 25 г., омъжена, ССИН) „Да се омъжи и да има деца." (домакиня, 35 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Да се реализира като майка, съпруга и професионално." (домакиня, 44 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Да се развие като личност и да бъде щастлива, доколкото е възможно, като създаде семейство и постигне успех в професията."

(секретарка на кантора, 49 г., омъжена, 5 деца, ССИН) „Да се изяви в професията, да се реализира като жена, майка и съпруга."

(секретарка, 22 г., неомъжена, ССИН)

„Да стане майка и да има нормално семейство."

(домакиня, 39 г., омъжена, ССИН)

„Да създаде семейство и да направи щастливи мъжа и децата си."

(домакиня, 39 г., омъжена, 3 деца, ССИН) „Да има професия, да бъде съпруга и майка." (чиновничка, 49 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Да се реализира като дъщеря, съпруга и майка." (домакиня, 48 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Най-високият идеал и най-високата цел, която може да постигне една жена в живота, е да има деца."

(чиновничка, 31 г., омъжена, 4 деца, ССИН)

„Да има добра работа и деца."

(перачка, 33 г., омъжена, 2 деца, НСИП)

„Да създаде добро семейство."

(перачка, 38 г., омъжена, 3 деца, НСИП)

„Да бъде съпруга и майка е целта на всяка жена."

(домашна помощница, 20 г., неомъжена, НСИП)

„Да има деца."

(домашна помощница, 29 г., омъжена, 2 деца, НСИП) „Бракът."

(работничка, 56 г., неомъжена, НСИП) „Да се реализира като съпруга и майка." (домашна помощница, 24 г., неомъжена, НСИП) „Когато е дала любов на съществата, които са до нея, най-вече на децата."

(учителка, 56 г., омъжена, ВСИП)

„Тази, която си избере."

(учителка, 28 г., омъжена, 4 деца, ВСИП)

„Да бъде съпруга и майка."

(счетоводител-одитор, 45 г., разведена)

„Да бъде майка, съпруга и на трето място да се развие

професионално."

(инженер, 24 г., омъжена, ВСИП)

„Да се реализира като майка."

(лекар, 28 г., омъжена, ВСИП)

„Като майка и професионално."

(психолог, 55 г., омъжена, 1 дете, ВСИП)

Тези отговори са подбрани случайно, като са включени анкетирани от всички социално-икономически нива. Останалите отговори не се различават съществено от посочените.

От отговорите става ясно, че най-голямото постижение, което жената си представя, не се отнася до собственото й развитие, а е свързано тясно с мъжа. Тя не успява да види своята реализация като нещо индивидуално и автономно, което да й помогне да се развие като личност, а я свежда до брака, децата и в отделни случаи до професията.

Домът и децата са свързани с мъжа, а професионалната изява обикновено отразява желанието на жената да компенсира собствената си генитална „непълноценност" с приемането на престижна роля, каквато е професията. За нея това означава да се издигне до нивото на мъжа, като той също й служи за отправна точка.

Нейните стремежи не се отнасят до индивидуалното й израстване и развитие; целите й не са присъщи и изключителни за женския пол, а са структурирани спрямо мъжа.

Не се забелязват мотивации, които да превъзмогват собственото „аз", тоест, не лични идеали в полза на обществото.

Истината е, че единственото, към което жената се стреми, е да се омъжи, да има деца и да упражнява някоя дейност или професия, която да компенсира чувството й за малоценност. Смятам обаче, че това чувство не се отнася до някаква реална малоценност на жената, а е свързано предимно с изискванията, наложен» й от обществото. Тя самата не знае към какво по-стойностно, значително и важно нещо да се стреми.

Прави впечатление и фактът, че бракът се визуализира като цел, а не като средство, чрез което тя би могла да постигне някаква реализация.

Възможно ли е някой да не прецени страшните последици от факта, че най-високата цел на жената е да се омъжи? Какво бъдеще очаква човечеството, ако това положение не се промени?

2. КОИ СА СПОРЕД ТЕБ ОСНОВНИТЕ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА?

„Смятам, че това са полът и физическата сила, както и манталитетът на мъж, който му се втълпява още от дете."

(продавачка, 34 г., неомъжена, ССИН)

„Смятам, че двамата са равни, само че мъжете имат по-големи възможности да получават високи постове."

(секретарка, 46 г., омъжена, 1 дете, ССИН)

„Няма разлика."

(секретарка, неомъжена, 29 г., ССИН)

„Само полът и голямата сила, която мъжът притежава, а жената не."

(продавачка, 21 Г., неомъжена, ССИН)

„По-изострената чувствителност на жената и по-малките й възможности да се развива професионално."

(ръководител, 33 г., омъжена, 2 деца, ВСИН)

„Жената е по-човечна от мъжа."

(счетоводител, 41 г., вдовица, 1 дете, ССИН)

„Смятам, че са във физиологията и възпитанието. В интелектуално и емоционално отношение не мисля, че има големи различия."

(програмист, 20 г., неомъжена, ССИН)

„Единствено в пола."

(домакиня, 30 г., омъжена, 1 дете, ССИН) „Разлика в характера."

(чиновничка, 54 г., неомъжена, ССИН) „Мъжът е груб и властен, жената е послушна и кротка." (домакиня, 60 г., омъжена, 4 деца, ССИН) „Силата и тялото."

(секретарка, 31 г., неомъжена, ССИН) !

„Според мен имат различни хормони, нищо повече, има мъже, които се различават помежду си, при жените е същото,"

(домакиня, 40 г., омъжена, 3 деца, ССИН) „Психически няма разлика. Останалото са празни приказки."

(секретарка, 34 г., неомъжена, ССИН) „Една от големите разлики между мъжа и жената е, че мъжът разсъждава, а жената чувства."

(телефонистка, 25 г., омъжена, 2 деца, ССИН) • „В това, че мъжът е мачист."

(перачка, омъжена, 2 деца, 33 г., ВСИН) „Мисля, че има само една разлика между мъжа и жената, и това е полът."

(чистачка, 22 г., неомъжена, ВСИН) „Жената повече си стои вкъщи, мъжът е по-свободен." (домашна прислужница, 54 г., неомъжена, ВСИН) „Жената е по-силна от мъжа." (домашна прислужница, 39 г.,неомъжена, ВСИН) „Разлика в тялото и в начина на изразяване на чувствата. Жената често плаче, а мъжът никога." (учителка, 28 г., неомъжена, ВСИН) „Само разлика в пола."

(домашна прислужница, 33 г., неомъжена, ВСИН) „В нашето общество мъжът властва и се оставя да бъде обичан. Жената обикновено е тази, която „дава", въпреки че би искала да я уважават и приемат."

(инженер-химик, 48 г., разведена, 2 деца, ВСИН)

„Полът."

От тези отговори става ясно, че жените оценяват само външните разлики, отнасящи се до анатомията, и в някои случаи до поведението. Обикновено дотолкова се идентифицират с мъжкия пол, че са неспособни да разграничат собствените си характеристики от тези на мъжете.

Както може да се заключи, нивото на образование не влияе съществено върху тази оценка.

Освен сексуалното, жената не знае какво означава да бъдеш жена като нещо различно от мъжа.

В някои отговори се забелязват опити да се компенсира чувството за родова непълноценност, тъй като стремежът е не да се изясни въпросът, а да се заяви категорично равенството на двата пола. Въпросът в този случай е интерпретиран според индивидуалните потребности.

5) С КОИ ДУМИ СВЪРЗВАШ ДУМАТА „ЖЕНСТВЕНОСТ"?

„Нежност, отзивчивост, парфюм." (секретарка, 45 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Искреност, нежност, чистота." (продавачка, 32 г., омъжена, 1 дете, ССИН) „Изящество, добро настроение, нежност, отзивчивост, приветливост, топлота." (социален работник, 46 г., омъжена, ССИН) „Грижлива, деликатна." (домакиня, 26 г., омъжена, 1 дете, ССИН) ' „Не знам защо, но с: дрехи, коса, гримаса." (секретарка, 49 г., омъжена, 5 деца, ВСИН) „С жена с добри обноски, сигурна и вдъхваща уважение." (Счетоводителка, 22 г., неомъжена, ССИН) - „Деликатна, изтънчена." (домакиня, 33 г., омъжена, 4 деца, ССИН) „Нежност, деликатност, майчинство." (дизайнер, 42 г.,разведена, 2 деца, ССИН) „Да бъде жена." (домакиня, 35 г., омъжена, 4 деца, ССИН)

„Нежност."

(пенсионерка, 62 г., разведена, 4 деца, ССИН)

„Нежност, търпение, деликатност."

(домакиня, 38 г., омъжена, 3 деца, ССИН)

„фини обноски, нежност, кокетство."

(счетоводителка, 26 г., неомъжена, ССИН)

„С жена."

(Домакиня, 37 г., омъжена, 2 деца, ССИН)

„С майчинство."

(домакиня, 39 г., омъжена, 3 деца, ССИН)

„Жена, рокля, бижута, козметика, нежност, кокетство, майчинство."

(домакиня, 51 г., омъжена, 3 деца, ССИН)

„С обноски и маниери, грим и дрехи."

(секретарка, 21 г., неомъжена, ССИН)

„Да се облича женствено."

(домашна помощница, 32 г., омъжена, 2 деца, ВСИН)

„Деликатност."

(домашна помощница, 33 г., неомъжена, ВСИН)

„С това да бъде изискана и възпитана."

(домашна помощница, 40 г., омъжена, 3 деца, ВСИН)

„Женска, жена."

(домашна помощница, 29 г., омъжена, 1 деете, ВСИН)

„Деликатност, грижливост, и да знае кога да говори и кога да мълчи."

(учителка, 34 г., неомъжена, ВСИН)

„Сладникаво и пошло."

(строителен инженер, 34 г., неомъжена, ВСИН)

„Деликатност, интуитивност, изящество, чар."

(счетоводител-одитор, 45 г., разделена, 1 дете, ВСИН)

„Кокетство."

(технолог по хранене, 27 г., омъжена, ВСИН)

„Парфюми, ласка, кокетство, усмивка."

(учителка, 24 г., омъжена, ВСИН)

„Деликатност, кокетство, дискретност."

(медицинска сестра, 57 г., вдовица, 1 дете, ВСИН)

„Със същността на това да бъдеш жена."

(лекар, 28 г., омъжена, ВСИН)

„Деликатност, нежност." (диетолог, 31 г., неомъжена, ВСИН)

Както се вижда, „женственост" се свързва основно с външни неща като дрехи, парфюми, маниери, грим и, разбира се, с майчинство.

Думата, която най-често се повтаря в анкетата, е „деликатност". Тоест „женственост" се свързва с някакво състояние на крехкост или слабост, на потискано поведение. Други по-често срещани думи са „нежност", „изисканост", „грижливост", които изразяват всъщност поведение, несъвместимо с емоционалността. Тези качества всъщност имат специфична стойност повече за мъжа, отколкото за личността, която ги притежава, тоест това поведение облагодетелства други хора. Те са и доказателство за дълбоката зависимост на жената от чуждото мнение, защото целта им е да я представят в добра светлина.

Ако основното качество на женствеността беше безпомощността и желанието да се направи добро впечатление, то не би ни останало нищо друго, освен да заключим, че Бог се е пошегувал, като е създал толкова ограничено същество. Очевидно е, че женствеността е нещо съвсем различно и че погрешно се отъждествява с еротичната привлекателност и способността на самката да зачева деца.

Само една жена от анкетираните е свързала „женственост" със „сила", а не с външни признаци.

Посочените външни качества най-често са: „дълга коса, стройна фигура, елегантни и женствени дрехи, кокетна, грижлива към външния вид, подходящ грим, добра домакиня, красота, ласки, усмивка и т.н."

Много от анкетираните показаха пълното си невежество относно това качество, като отговориха: „Свързвам я с жена." Други не дадоха отговор. Не се забелязва и кой знае каква разлика в отговорите, дължаща се на културното ниво на анкетираните.

Нима една жена може да бъде женствена, когато не знае какво е това?

Нима може да има собствена идентичност извън ролята си на майка?

При тези обстоятелства е разбираемо защо тя приема мъжки роли с цел да се самоопредели, дори когато това става чрез подражанието на действия, които съответстват на абсолютната противоположност на собственото й положение.

Изглежда така, сякаш женствеността никога не е съществувала като такава на земята.

6) КАКВИ ФАНТАЗИИ И ЕМОЦИИ ПОРАЖДА У ТЕБ МИСЪЛТА ЗА ТВОЯТА МАТКА?

„Съжаление, че не съм родила още деца."

(козметичка, 49 г., омъжена, 3 деца, ССИН)

„Че може да зачева живот."

(чиновничка, 26 г., неомъжена, ССИН)

„За мен е свещено място."

(секретарка, 25 г., омъжена, 2 деца, ССИН)

„Никаква, защото е само орган от човешкото тяло."

(манекенка, 28 г., неомъжена, ССИН)

„Свързвам я с болест и операция, за да нямам повече

деца."

(продавачка, 65 г., вдовица, 7 деца, ССИН)

(домакиня, 35 г., омъжена, 2 деца, ССИН)

„Никакви."

(домакиня, 44 г., омъжена, 2 деца, ССИН)

„Никакви."

(счетоводител, 27 г., разведена, 1 дете, ССИН)

„Чувственост."

(продавачка, 33 г., омъжена, 3 деца, ССИН)

„Притеснение, отхвърляне."

(продавачка, 33 г , омъжена, 3 деца, ССИН)'

„Любовен трепет, като гнездо, в което любовта създава

живот."

„Никакви."

(учителка, 28 г., омъжена, 4 деца, )

„Че е топло, тихо, защитено място."

(учителка, 36 г., омъжена, 2 деца, )

„Че там са били децата ми, без да плащат наем."

(учителка, 41 г., омъжена, 3 деца, )

„Никакви, защото все още не искам да имам деца."

(учителка, 24 г., омъжена, )

„Страх, че мога да имам рак."

(домашна помощница, 29 г., омъжена, 1 дете, )

„Нищо не предизвиква у мен."

(чистачка, 40 г., омъжена, 2 деца, )

„Страх от рак."

(домашна прислужница, 52 г., омъжена, 8 деца, )

Отговорите се разделят основно на следните групи:

1) Не предизвиква никаква емоция.

2) Свързват я с майчинството.

3) Свързват я с коитуса.

4) Свързват я с болест или нещо неприятно.

Логическите различия в тези отговори показват, че жената изпитва страх от мисълта, че в нейното тяло има някаква кухина или пространство, присъщо на пола й, поради което предпочита да го свързва единствено с биологичната функция, или да не мисли за него.

Отхвърлянето или отсъствието на това вътрешно пространство в съзнанието на жената показва също така, че тя не притежава вътрешен свят в реалния смисъл на думата, и че той се свежда до една примитивна проява, каквато е чисто биологичната функция. Липсва каквото и да е представа за вътрешен свят. Тази идея присъства единствено в отговора^ че „е топло, тихо, защитено място".

Показателно е, че анкетираните, които принадлежат към ниско социално-икономическо ниво, свързват матката с рака или със страха, че ще се разболеят. Според мен това се дължи на обстоятелството, че те самите оценяват своя живот като много труден и ограничен, което поражда у тях опасения за здравето им.

При въпрос 7, който гласи: „Смяташ ли, че матката може да има и друго предназначение, освен функцията в зачеването и развитието на човешкия ембрион?", нито една от анкетираните не го свърза по някакъв начин с „вътрешен свят" или с център на някаква сила.

Накратко, жената се чувства празна и пространството на матката поражда у нея чувство, че е кастрирана, поради което се „анестезира" емоционално пред образа си, или прибягва до вездесъщото майчинство.

8) БИ ЛИ ИСКАЛА ДА СИ МЪЖ, ИЛИ СИ ДОВОЛНА, ЧЕ СИ ЖЕНА?

Макар въпросът да е много директен, получиха се интересни резултати. Няма да цитирам подробно отговорите, защото са изключително еднообразни. В по-голямата си част жените отговарят: „Доволна съм, че съм жена." Интересното обаче е редакцията на тези отговори - на пръв поглед жените като че ли са се наговорили предварително да отговарят по този начин. Това стереотипно поведение е механизъм за защита пред една тема, която ги смущава или обърква.

Малък процент от тях отговарят, че биха искали да са мъже, за да имат по-голяма свобода. Това означава, че изпитват завист към мъжа, защото той може да бъде такъв, какъвто е, докато жената е социално същество, приковано към условностите и зависимо от чуждото мнение.

Друг процент от анкетираните реагират твърде пресилено на въпроса, като отговарят: „Никога и за нищо на света не бих искала да съм мъж." Това показва, че наистина биха желали да са мъже, но се съпротивляват ожесточено на тази мисъл.

Очевидно е, че висок процент от жените биха предпочели да са мъже, но не искат да признаят това пред себе си, защото би означавало да се съгласят, че са се провалили.

Някои анкетирани в напреднала възраст заявяват, че преди са искали да са мъже, но вече не. И наистина, за какво им е- да признаят това желание, след като по-голямата част от живота им е преминала?

Забелязва се чувството за малоценност спрямо мъжете и усещането за генитално несъвършенство, което поражда неудовлетвореност от собствения си пол.

В началото на Приложението не включих въпрос №11:

Би ли могла да посочиш каква трябва да бъде една много женствена жена?, защото отговорите са сходни с тези на въпрос №5.

12. ИМА ЛИ ЖЕНА В МИНАЛОТО ИЛИ В НАСТОЯЩЕТО, ОТ КОЯТО ДА СЕ ВЪЗХИЩАВАШ ИЛИ ДА ВЗИМАШ ПРИМЕР?

По-голямата част от анкетираните отговориха отрицателно, което означава, че жените нямат женски образ, който да им служи за пример.

Историческите личности, които предизвикват най-голямо възхищение, са: Жана д'Арк, Индира Ганди, Габриела Мистрал, Маргарет Тачър и Голда Меир.

Многозначителен е фактът, че тези жени, без никакво изключение, са асексуални, тоест, не са типично женствени,. защото имитират по-скоро мъжки роли. Жана д'Арк, например, е типичен пример за „фалична" жена или войнствена амазонка.

Има голямо противоречие в обстоятелството, че от една страна, жените определят женствеността като „дълга коса, стройна фигура, кокетство, красота, ласки, деликатност, крехкост, беззащитност и домакинска работа"у а от друга, възхищават се на жените, които се отдалечават твърде много от тези характеристики.

Очевидно е, че жените са ужасно объркани по отношение на своята сексуална идентичност и на психическата и социалната си роля.

15. КАКВА Е СПОРЕД ТЕБ РОЛЯТА НА СЪВРЕМЕННАТА ЖЕНА?

„Смятам, че нейната роля е да се интегрира в обществото."

(продавачка, омъжена, 8 деца, 49 г., ССИН) „Да се реализира професионално, като съпруга и като майка."

(домакиня, омъжена, 2 деца, 39 г., ССИН) „Да се грижи за децата си и да помага с каквото може на мъжа си."

(шивачка, 44 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Ролята, каквато винаги е имала, само че по един по-активен и по-открит начин."

(секретарка, 20 г., неомъжена, ССИН) „Другарка на мъжа." (секретарка, 42 г., неомъжена, ССИН) „Да бъде жена, труженичка, майка, съпруга." (компютърен оператор, 26 г., неомъжена, ССИН) „Подобна на тази на мъжа. Да върви напред и да се реализира положително."

(студентка, 26 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Да се реализира като майка, съпруга и професионално."

(домашна помощница, 24 г., неомъжена, ССИН) „Ролята на съвременната жена е да бъде майка, съпруга, любима, другарка на мъжа и да се изяви професионално."-(счетоводителка, 33 г., омъжена, 1 дете, ССИН) „Трябва да помага на мъжа си и да го подкрепя, ако е омъжена, и независимо дачи е омъжена или не, да участва по-активно в обществения живот."

(секретарка, 36 г., омъжена, 3 деца, ССИН) ' „Да бъде жена." (домакиня, 31 г., 3 деца, ССИН)

„Да помага на мъжа си, да не изисква от него повече от това, което той може да й даде, и да бъде добра спестовница."

(домакиня, 38 г., омъжена, 4 деца, ССИН)

„Активна."

(перачка, 38 г., омъжена, 3 деца, ) „Да създаде свой дом." (домашна помощница, 20 г., неомъжена, ) „Да отгледа децата си и да бъде полезна на обществото с труда си."

(гладачка, 44 г., омъжена, 8 деца, ) „Да съчетава по най-добър начин ролята си на майка, съпруга и специшшстка."

(счетоводител-одитор, 31 г., омъжена, 2 деца,) „Каквато е ролята на всеки човек, мисля, че мъжът и жената имат една и съща роля, да работят и да се опитат да бъдат щастливи."

(медицинска сестра, 24 г., омъжена, 1 дете, ) „Ролята, която винаги е имала: да бъде майка и другарка на мъжа, както и да се развие в професионално отношение." (инженер, 24 г., омъжена, ) „Дъщеря, майка, съпруга, специалистка." (учителка, 31 г., омъжена, 2 деца, )

От отговорите можем да заключим, че ролята на жената е структурирана от и за мъжа. Това става ясно от фрази като: „да бъде майка", „да подкрепя мъжа", „да бъде другарка на мъжа" и т.н.

Те доказват, че жената е „дъщеря на", „другарка на", „майка на" - с други думи, тя е лишена от индивидуална женска идентичност и ролята й е отнесена към мъжа, а не към самата нея.

Някои от отговорите са неясни и стереотипни, като разкриват невежество или неразбиране на същността на въпроса.

Част от анкетираните смятат, че ролята на жената е еднаква с тази на мъжа, като по този начин доказват, че имитират неговите действия.

Липсват ясно определени характеристики, с изключение на функцията й на майка.

В отговорите жената е определена като самка, но не и като жена. Нейната основна дейност сякаш е да си стои вкъщи, помагайки на мъжа.

„Защото това е една от ролите на жената." (учителка, 38 г., омъжена, 4 деца,) „За да бъде щастлива и да ги възпита и им помогне да се приспособят към изискванията на живота."

(библиотекарка, 51 г., вдовица, повторно омъжена, без деца) „За да материализира любовта си към мъжа." (физик, 24 г., неомъжена,) „Да продължи човешкия род. (медицинска сестра, 26 г., неомъжена) „Да изпълни Божията повеля и да продължи живота чрез любовта между един мъж и една жена." (учителка, 22 г., неомъжена)

„Не мисля, че е някаква цел. Това е спонтанна потребност, когато една жена обича един мъж, и тази любов продължава в децата, на които даваме всичко необходимо. (библиотекарка, 33 г., омъжена, 3 деца) „Да създаде дом, да даде всичко на детето, което е плод на любовта, и да се реализира като майка и съпруга." (учителка, 29 г., 1 дете) „Продължаване на рода и любов." (учителка, 39 г., неомъжена)

„За да бъде истинска жена и да се гордее с децата си." (телефонистка, 42 г., омъжена) „Да са реализира като жена." (работничка, 56 г., неомъжена)

„Да бъде майка, да се грижи за детето си и да му даде всичко необходимо."

(домашна помощница, 46 г., неомъжена)

„Когато една жена има деца, тя се реализира като жена и майка."

(работничка, 53 г., омъжена, 1 дете)

„Да се чувства пълноценна като жена."

(домашна помощница, 24 г., неомъжена)

„Да увеличи населението, както и да се реализира като жена, като майка и да се грижи за децата си".

(продавачка, неомъжена, 34 г., ССИН)

„Да се реализира като майка. Да даде на мъжа потомство и стимул в работата му. Да конкретизира любовта си и да изпълни природния закон."

(козметичка, 46 г., омъжена, без деца, ССИН) :

„Да се чувства пълноценна като жена".

(домакиня, 26 г., неомъжена, ССИН)

„Най-вече да се реализира като жена."

(чиновничка, 26 г., неомъжена, ССИН)

„Мисля, че се нуждаем от едно дете дори и без да сме омъжени, то е продължение на нашия живот, плодът на това, което сме."

(секретарка, 25 г., омъжена, 2 деца, ССИН)

„Да продължи човешкия род, както и да се реализира."

(манекен, 28 г., неомъжена, ССИН)

„Да стане жена."

(домакиня, 35 г., омъжена, 2 деца, ССИН)

От тези отговори става ясно, че жената използва децата си, за да преодолее кастрационния комплекс и да се почувства цялостна. Без да се възпроизвежда, тя не се чувства жена, а само фрагмент от това, което би трябвало да бъде. Майчинството е единствената роля, която й принадлежи изцяло и която й предоставя възможност да преодолее комплекса ей за м&чоценност. То й позволява да се реализира като самка, но не и като индивидуално развита жена.

Майчинството не определя една жена като индивид, защото това понятие включва целия човешки род в неговата женска версия. Не й помага да установи своята индивидуална идентичност; то е нещо, което и другите жени могат да правят и което самките осъществяват много по-добре и по-ефикасно.

Майчинството няма нищо общо с „жената-личност", то е функция на женската част на вида. Поради това тя не може да се реализира на равнището на индивида, защото прави нещо, което ни най-малко не се различава от това, което и другите правят.

Очевидно е, че има деца, за да компенсира чувството си за непълноценност и генитална ощетеност, а не за да се самореализира. Става дума, разбира се, за равнище на индивид, а не за запазване на вида.

Нека си припомним също така и психоаналитичната асоциация, установена между бебето и пениса, което означава, че на несъзнателно равнище бебето символизира фалоса, тоест получаването на желания полов орган.

19. КОЙ СПОРЕД ТЕБ ИМА ПО-ГОЛЕМИ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ В ЖИВОТА - МЪЖЪТ ИЛИ ЖЕНАТА?

От отговорите налози въпрос, които не цитирам поради еднообразието им, се вижда, че той плаши жените. Някои от анкетираните отговориха по много странен начин - написаха „И ДВАМАТА" с несъразмерно големи букви, разположени по цялата ширина на листа, като добавиха огромни удивителни накрая. Тази свръхреакция показва, че въпросът ги е стреснал и вероятно дълбоко в себе си мислят, че всъщност мъжът има по-големи възможности да бъде щастлив - нещо, което никога не биха признали.

Други от отговорите бяха твърде обстоятелствени, с цел да докажат на всяка цена, че и двата пола имат еднакви възможности, нещо, което отразява несъзнателното задействане на защитните механизми.

В някои от отговорите се твърдеше, че жената има по-големи възможности, но не се обясняваше защо.

В преобладаващата част от отговорите, в които се твърди, че и двамата имат еднакви възможности, се забелязва несъзнателен стремеж да се докаже, че жената, въпреки своята „неравнопоставеност", има толкова възможности, колкото и мъжът. Това показва, че при прочитането на въпроса първото, което е минало през ума на анкетираните, е чувството за родова малоценност.

С една дума, хипотезите, съществуващи преди провеждането на анкетата, бяха напълно потвърдени със следните общи заключения: 1) Жената е лишена от реално значими ценности и притежава единствено външни ценности, които са временни и изключително ограничени.

2) Не знае с какво се различава от мъжа, с изключение на физическите характеристики.

3) Объркана е по отношение на своята сексуална идентичност, поради което имитира мъжки роли*.

4) Не притежава „вътрешен свят", в смисъл на вътрешно пространство с разумно, манипулируемо, податливо на оценка и съзнателно съдържание.

5) Лишена е от индивидуалност. Всяка жена е определена от същите неща, които определят и другите жени, поради което се стреми да се отличи от останалите чрез облеклото или външността.

6) Завижда на по-голямата свобода на мъжа, която му позволява да бъде „той самият", за разлика от жената, която е социално същество.

7) Чувства се кастрирана, ако няма деца.

8) Не постига индивидуална реализация на основата на непреходни ценности.

9) Лишена е от значими цели в живота.

10) Съществуването й се върти около мъжа.

11) Не знае какво е „женственост".

12) Свързва женствеността с външното и обществения живот, а не с някакъв вид енергия, присъща на жената.

13) Не притежава стабилен, зрял и постоянен вътрешен „аз". Нейният Аз се променя според обстоятелствата.

Тези заключения не бива да се тълкуват отрицателно, нито да се използват като аргумент или извинение с цел да се докаже някаква предполагаема малоценност на жената. Жената е резултат от вътрешни и външни обстоятелства; от историческата и социална конюнктура, принудила я да поеме изключително ролята на майка и да бъде пасивна; от самата себе си, защото използва аргумента за своята предполагаема непълноценност, за да бъде закриляна от мъжа -обстоятелство, което я прави абсолютно зависима от него и възпрепятства собственото й развитие.

Поради изискванията на мъжката си роля мъжът притежава повече индивидуалност от жената, затова анонимността не го притеснява Може да бъде най-обикновен тип, без това да наранява по някакъв начин самолюбието му. Мъжете се обличат по твърде сходен начин: с еднакви цветове, платове и шарки, защото не търсят външна изключителност.

Съперничеството между жените се обяснява с желанието им да се изтъкнат индивидуално, защото се възприемат като по-хомогенни помежду си, отколкото мъжете. По този начин всяка друга жена намалява шансовете й да бъде оригинална.

Причината за това е, че жената не се е изправила лице в лице с предизвикателствата на живота, като предпочита да остане в сянката на мъжа. Тези, които са възприели феминистка позиция с цел да защитават интересите си, всъщност се борят срещу мъжа, а не срещу собствените си слабости. Опитват се да ограничат експанзивната мъжка сила, вместо да развиват собствената си енергия.

В действителност феминистките са също така зависими от мъжете, както останалите жени, защото взимат за отправна точка именно мъжете, вместо да насочат дейността си към самите себе си.

Убеден съм, че жената не е по-нисша от мъжа: самата тя се поставя в подчинено положение, защото не познава собствените си възможности, или пък защото предпочита удобството, което й предоставя отказът от тежки отговорности.

Напълно съм съгласен с твърдението на Хавелок Елис, че „човечеството е едно цяло; мъжът и жената са две допълващи се противоположности, което заедно образуват единното".

Двата пола, колкото и да са различни, са създадени един за друг, като се допълват взаимно.

Жените трябва да бъдат подпомогнати да се еманципират; те се нуждаят от подкрепата и разбирането на мъжете, но не чрез нови закони за закрила, а чрез насърчаване на вътрешното им развитие. Това е изключително индивидуален процес, тоест всяка жена трябва да поеме върху себе си отговорността за своята самореализация. Това е по-скоро