Стъпка напред джони ериксон-тада

Този следобед "говорихме" за много неща, но най-вълнуващо беше, когато започнахме да споделяме за общата си вяра в Господа и за небето.

-- Рик -- казах аз, като се опитах да изразя това, което той не можеше, -- представяш ли си колко прекрасно ще бъде, когато получим новите си тела на небето!

Очите му светнаха.

-- Не знам за тебе -- продължих аз, -- но когато аз бях на крака, не съм мислила много за небето. Представях си го като скучно място, където всички носят ангелски облекла, клатят си краката върху облаците и по цял ден лъскат злато.

Рик се засмя, въпреки че не можеше да се усмихва (ако можете да си представите това).

-- Но откакто не мога да си служа с тялото си, открих, че един ден ще го заменя с ново.25 Няма да имам ангелски крила! Просто ръце, които работят, и крака, които ходят. Помисли си само! Ще бъдем на крака -- ще тичаме, ще ходим, ще работим, ще говорим с Исус -- ще правим всичко! Може би дори ще играем тенис!

Докато говорех, Рик започна да пърха с клепачи нагоре-надолу, нагоре-надолу -- колкото можеше по-бързо. Това беше неговият начин да изразява вълнение, неговият начин да се усмихва. С единственото движение, което можеше да извърши, той ни казваше колко нетърпеливо очаква да отиде на небето. Очите му мигаха като блестящо свидетелство за вярата му в Бога и желанието му да бъде при Него и да получи ново тяло.

Докато седяхме и споделяхме много неща в стаята през оня следобед, всички -- аз, приятелите ми, Рик и семейството му -- мечтаехме за небето. Но тъй като Рик щеше да спечели най-много от отиването си там, мисля, че той най-много копнееше за това. Месец по-късно желанието му се изпълни. През август, същата година, Рик отиде при Господа.

Страданието може да направи с всеки от нас това, което направи с Рик -- да премести погледа ни върху небесните неща, към които принадлежим. Но освен че ни кара да желаем да бъдем на небето, страданието постига и още нещо: То ни подготвя да се срещнем с Господа, когато отидем там.

Представете си, че в живота си никога не сте изпитвали физическа болка. Как тогава бихте могли изобщо да оцените прободените ръце, с които Христос ще ви посрещне? Ами ако никой никога не ви е наранявал дълбоко? Как бихте могли да изразите по подходящ начин благодарността си, когато се приближите до трона на "Човека на скърби, навикнал на печал" (Исая 53:3)? Ако никога не сте се чувствали засрамени и недостойни, никога и не бихте разбрали колко много ви е обичал Той, когато е взел позорните ви грехове и ги е направил Свои.

Разбирате ли, когато Го срещнем лице в лице, страданието вече ще ни е дало да вкусим поне мъничко от това, през което е минал Той, за да ни изкупи. Тогава ще сме Му благодарни много повече. А верността в страданието ще ни даде нещо, което да Му предложим в замяна. Защото какво доказателство за любовта и верността си бихме представили, ако изобщо не сме били наранявани в този живот? Какъв срам бихме изпитали, ако християнството ни не ни е струвало нищо? Страданието ни подготвя да срещнем Господа.

Но то постига и още нещо. Ако сме верни в изпитанията си, те ще ни осигурят богати награди на небето. "Нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас" (II Коринтяни 4:17). Небето няма да е просто чудесно място, въпреки всичките ни страдания на земята. По-скоро то ще бъде чудесно място поради тях. Инвалидната ми количка, колкото и неприятна да изглежда, е средството, чрез което Бог променя отношението ми и ме прави по-вярна. Колкото по-вярна съм на Бога, толкова повече награди ще бъдат запазени за мен на небето. И така, нашите земни страдания не само ни помагат днес, но ни служат и за през вечността.

Не знам какви точно ще бъдат тези награди и съкровища, но си заслужава да преживеем всичко, за да ги получим. Помните ли как във втори клас едно от децата стана център на вниманието, понеже му бяха купили страхотна играчка? За всички останали най-голямата мечта стана да получат същото. Но в гимназията, играчките вече не ви интересуваха. Най-важното тогава беше да се включите в отбора по атлетика, да имате хубава кола или да сте душата на компанията.

По същия начин, когато един ден Бог ни даде съвършени сърца, нещата, които днес имат голямо значение за нас, повече няма да изглеждат толкова важни. Копнежът на сърцата ни ще бъде да прославяме Този, Който единствен е достоен за слава. В един смисъл хората, които в този живот не са имали силна вяра и на които Бог няма да даде много награди, сигурно няма да ги искат толкова. Вярвам, че техните очистени сърца с радост ще признаят, че не ги заслужават. А тези, на които Бог даде награди? Изглежда, че всички ще искат да му служат още по-пълно и отдадено. И Той ще изпълни желанието им. Те ще бъдат привилегировани да Му служат по специални начини -- като надзирават Неговите дела или стоят като колони в Неговия храм (Матей 25:23; Откровение 3:12).

Казах, че един ден Бог ще ни даде съвършени сърца. За мен това е най-великото чудо на небето. Ако Бог ни вземе днес, без да ни промени отвътре, небето няма да е небе. Чистотата и святостта там само ще ни отблъснат и ще ни накарат да се чувстваме виновни. А след това ще се отегчим ужасно, както се отегчаваме и от най-вълнуващите неща на земята.

Небето ще бъде рай поради промяната, която Бог ще изработи вътре в нас. Представяте ли си какво ще бъде никога повече да не желаем да съгрешаваме? Никога вече да не се чувстваме виновни, потиснати, или разстроени? Ще познаем чудесното удовлетворение не само от присъствието си на небето, а и от това, че имаме сърца, които могат да му се наслаждават.

За християните небето ще бъде нещо подобно. Ще видим старите си приятели и семейството ни, които са отишли там преди нас. Скъпият ни небесен Баща ще ни посрещне любящо с отворени обятия. Исус, по-големият ни брат, също ще бъде там и ще ни поздрави. Няма да се чувстваме като гости. Няма да изпитваме несигурност. Ще си бъдем у дома. Исус казва, че небето е място, приготвено за нас.

Ще имаме нови тела и нови умове! Аз самата ще мога да изтичам към приятелите си и да ги прегърна за първи път от дълго време. Ще издигна новите си ръце пред небесните създания, подредени в йерархия, и ще извикам силно в ушите на всички: "Достойно е Агнето, което беше заклано, да приеме благословение и почит. Защото Той освободи душата ми от оковите на греха и смъртта, а сега освободи и тялото ми."

Несправедливостите и неправдите на земята ще бъдат премахнати. Бог ще преброи сълзите ни, които е пазил в съд, и нито една от тях няма да остане незабелязана. Този, Който държи причините за всичко, ще ни даде ключа, който ще осмисли и най-безсмислените ни страдания. Но това ще бъде само началото.

"Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина."

Нямате търпение?

"Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро.

Амин! Дойди,

(Откровение 21:4; 22:20,21).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Да изрека тези думи от сърце сега е точно толкова вълнуващо, колкото беше и когато ги писах. От злополуката през 1967 г. съм пропътувала хиляди километри в инвалидната си количка и все пак тези непроменими и неподвластни на времето истини все още възпламеняват духа ми, все още изпълват очите ми с радостни сълзи.

Мисля също за наранените и осакатените хора, които познавам и чийто живот е израз на същата тази радост заради Господ Исус. Хора като Дона от Тексас, която е с квадриплегия, диша с помощта на канюла (стъклена или пластмасова тръбичка, поставена в трахеята, б.р.), прикована е на легло от три години, но се държи с доверие за надеждата. Хора като Дайан от Калифорния, която, въпреки болезненото развитие на множествената склероза, още успява да отдели часове всеки ден за молитва. Хора като Пати, бивша алкохоличка от Ню Джърси, която всеки ден проси благодат от Бога. Тези християни, както и много други, карат истините, описани в предишните глави, да оживяват.

"Стъпка напред" се превърна в нещо повече от още една крачка в споделянето на моя живот с вас, на борбите и уроците, на паденията и победите. В известен смисъл тя е защита и ако щете, доказателство за добротата на Бога. Тя е моята лична и изпитана увереност, че вие също можете да се доверявате и да се покорявате на Бога, не въпреки трудностите си, а именно поради тях. Повярвайте ми -- не се хваля, -- не моята лична история оказва това влияние, а Божието Слово, което има сила да промени живота ви.

Един баща, загубил сина си вследствие на брутално убийство, ми писа веднъж: "Джони, някога имах милиони въпроси към Бога... и никакви отговори. Сега със сигурност все още нямам всички отговори, но, знаеш ли? Вече нямам въпроси. Достатъчно е, че Го познавам."

Молитвата ми е и вие да можете да кажете същото.

Джони Ериксон-Тада

Удланд Хилс, Калифорния

лятото на 1990 година

Бележки

2 Следващите две страници представят аргумента, който Павел повдига във II Коринтяни 10-13 гл. Много от идеите са взети от: Frederick D. Bruner, A Theology of the Holy Spirit (Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co.,1970), pp.303-315; Walter J. Chantry, Signs of the Apostles, rev. (Edinburgh, Scotland: Banner of Truth Trust,1973), pp.71-81.

3 К.С.Луис, Проблемът болка (Нов Човек, С., 1995), с. 40.

4 Пак там, с.93.

5 John W.Wenham, The Goodness of God (Downers Grove: Inter-Varsity Press, 1974), p.56.

6 Луис, Проблемът болка, с.43.

7 Източник на тази идея е Едит Шефър, A Way of Seeing (Old Tappan, N.J.: Fleming H.Revell Co.,1975), p.64.

8 Римляни 12:15.

9 В следващите няколко глави под "болест" ще разбирам всички физически проблеми и нарушения: болести, деформации, увреждания, загубени крайници, болки и др. Б.а.

10 Моля, не ме разбирайте погрешно. Когато казваме, че болестите са резултат от греха, имаме предвид, че всеки път, когато някой е болен или недъгав, това е породено от определен грях или грехове в неговия живот. Веднъж учениците на Исус правят тази грешка. Като виждат сляп от рождението си човек, те питат Исус: "Учителю, поради чий грях, негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?" Но Исус ги поправя "Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела" (Йоан 9:1-3). После Той изцелява човека. Тук Исус не казва, че човекът и родителите му са били безгрешни. Той просто има предвид, че слепотата на човека не е възникнала пряко вследствие на някакъв грях. Тя е част от общото проклятие на Бога, според което всички хора страдат поради грехопадението си.

11 Докато в другите Евангелия се среща фразата "Божие царство", Матей използва "Небесно царство". Въпреки че много християни ги смятат за две различни неща, ние вярваме, че двете фрази са взаимозаместими и се отнасят за едно и също нещо. Едно бързо сравнение на паралелни пасажи с другите Евангелия ще изясни това. Сравнете Матей 4:17 с Марк 1:15 и Матей 13:11 с Марк 4:11 и Лука 8:10.

Евангелието от Матей е предназначено за еврейски читатели, които се колебаели да произнасят името на Бога поради страх от злоупотреба с него и затова често замествали думата "Бог" с думата "небе" и други подобни. Вж. напр. Лука 15:21: "Тате, съгреших против небето и пред тебе" (вж. също Матей 21:25 и Марк 14:61, където "Благословеният" се отнася за Бога). И тъй, "Небесното царство" е просто еврейската фраза, а "Божието царство" -- гръцката й форма.

12 Ето още някои пасажи, според които царството частично присъства в настоящето: Колосяни 1:13; Римляни 14:17; I Коринтяни 4:20; Матей 13:44-46; Марк 12:34; Матей 12:28; Лука 17:20,21.

Ако този възглед ви е заинтересувал или ви е бил от помощ и бихте желали да го изследвате по-широко, вижте George Ladd, The Presence of the Future (Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co.,1974), pp.45-119; Crucial Questions About the Kingdom of God (Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co.,1974); The Gospel of the Kingdom (Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co.,1959); Herman Ridderbos, The Coming of the Kingdom (Nutley, N.J.: Presbyterian and Reformed Publishing Co.,1975).

Главната ни цел тук не е да влизаме в каквито и да е есхатологични спорове (т.е. върху доктрината за последните времена). Като представяме Божието царство като частично присъстващо в настоящето и частично -- в бъдещето, просто се опитваме да покажем, че Бог не е извършил още всичко, което ще направи, като отстрани греха и последиците от него. (С това ще се съгласят християни, които поддържат всякакви есхатологични убеждения.) Използването на концепцията за Божието царство ни се стори най-простият и ясен начин, по който да направим това.

13 Този стих може да се преведе също "Божието царство е във вас" (срв. СИ: "вътре във вас), но тъй като Исус говори на хора, които не вярват в Него, някои преводи предпочитат равносилния вариант "Божието царство е между вас" или "сред вас".

14 Вж. Матей 6:10; 25:31-34; Марк 14:25; Галатяни 5:21; II Солунци 1:5; Откровение 11:15.

15 Йоан 14:30; 12:31; Матей 28:18; Колосяни 2:15; Евреи 2:14; I Йоан 4:4; Даниил 4:35; Исайя 40:25; Йоан 1:3; Йов 1:12; 2:6; Марк 1:24; 5:7; 1:27; Римляни 16:20; Откровение 20:1-3, 10.

16 "Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото, и не можеш да погледнеш извращението"(Ав.1:13); "Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава"(Яков 1:13). "Бог е творецът на твореца на злото, но Той не може да бъде творец на самия грях, защото грехът произтича от бунт против Бога. Как може Бог да се противи сам на Себе Си?" (E.J.Carnell, An Introduction to Christian Apologetics [Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co.,1948], p.302).

"Всичкото зло е или грях, или наказание за греха" (Carnell, p.2). Бог може да се нарече Творец на наказанието за греха (бъркотията, ада и т.н.), но Библията не ни позволява да Го наречем творец на самия грях, дори и Неговият план да е допуснал появяването му. Въпреки че не разбираме това, все пак не можем да свържем Бога и греха.

17 I Коринтяни 9:1-3; II Коринтяни 2:17; 11:23 и сл.

18 В първите пет глави на книгата Деяния се казва само за апостолите, че вършат чудеса (Деян. 2:43; 3:6; 4:33; 5:12; 5:15,16). В Деяния 6:6 апостолите полагат ръце на седем благочестиви мъже (никой от които не е апостол) и се молят за тях. Сред тези мъже са Стефан и Филип. Веднага след това в текста е записано, че Стефан извършва чудеса сред народа (6:8). След Стефан (6:8-7:60) в текста е записано, че Филип върши чудеса в Самария. Тук ясно се казва, че те получават тази дарба, когато апостолите полагат ръце на тях.

Изглежда обаче, че само апостолите могат да предават чудотворните си дарби на други. Когато чуват, че самаряните са "приели Божието учение"(8:14), те изпращат Петър и Йоан в Самария, "защото Святият Дух не беше слязъл още на ни един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име"(8:16). Когато апостолите полагат ръце на самаряните, те "приемаха Светия Дух"(8:17).

Някои изследователи смятат, че самаряните не са били истински спасени преди да дойдат Петър и Йоан, понеже как би могъл човек да бъде спасен без да има Святия Дух? Струва ни се по-вероятно обаче "приемаха Светия Дух" да означава "приемаха чудотворните дарби на Духа". От една страна, в 8:14 се казва, че самаряните "приеха Божието учение". От друга, в 8:18 четем, че Симон магьосникът "видя, че с полагането на апостолските ръце се дава Святият Дух". Това включва факта, че самаряните получават външни видими знаци, а не вътрешно действие на благодатта. Следователно изглежда, че като не-апостол (в техническия смисъл на думата, различен от 12-те), Филип получава чудотворни дарби под надзора на апостолите. Изглежда също, че хората, които получават такива дарби, не могат да предават силата на други без помощта на самите апостоли.

19 Второзаконие 29:5. Тази идея идва от Miraculous Healing от Henry Frost.

20 Дори апостол Павел прави това веднъж! Виж Деяния 16:6,7.

21 Дж.И. Пакър, Познаването на Бога (Нов Човек, С., 1993), с.106.

22 Струва ми се, че неспособността ни да получим пълно и съвършено разбиране на "справедливостта", произтича от две неща. Първо, просто не знаем всички факти. Да се опитаме да решим дали това, което Той прави в дадена ситуация, е справедливо или не е все едно да влезем в стаята, когато спорът е по средата. Понеже нямаме цялата информация, не сме в позиция, от която можем да отсъдим. А ние няма да имаме цялата информация до деня на съда, когато ще видим нещата в светлината на вечната им перспектива.

Втората причина, поради която не винаги преценяваме онова, което Бог прави, като справедливо, е собствената ни неспособност да осъзнаем сериозността и отвратителността на греха. Знам, че често забравям, че Бог не дължи абсолютно НИЩО на тази бунтовна и неблагодарна планета. Всъщност това не е съвсем така. Той ни дължи нещо -- ада. Баща ми веднъж направи коментар върху това, колко е странно, че ние, християните, казваме, че заслужаваме ада, а после се оплакваме, когато частично вкусваме от него тук, на земята. Ако само веднъж можехме да получим ясна представа за размерите на собствения си грях, сигурна съм, че щяхме да се съгласим с К.С.Луис, че "истинският проблем не е защо отделни смирени, благочестиви, вярващи хора страдат, а по-скоро -- защо други не страдат" (Луис, Проблемът болка, с.104).

Едно възражение, което често се повдига срещу приписването справедливост на Бога, е следното: "Някои неща, които Бог допуска в света, ни изглеждат толкова несправедливи (напр. деца, убити във война и т.н.), че ако Бог ги нарича справедливи, вероятно използва съвършено различен речник от нашия. Ако нашето "черно" е Неговото "бяло", спорът се обезсмисля." К.С.Луис отговаря убедително на това възражение (Проблемът болка, с.37-39). Ако цялата тема за добротата на Бога предизвиква борба у вас, на всяка цена прочетете тази чудесна книга.

23 Луис, Проблемът болка, с.114.

24 Samuel Rutherford, Letters of Samuel Rutherford.

25 I Коринтяни 15:42-44; II Коринтяни 5:1,2.

Други книги, които може да ви заинтересуват

Биографии и автобиографии

Елиът, Елизабет. Through Gates of Splendor (Old Tappan, N.J.: Fleming H. Revell, 1975). На бълг. е издавана книгата й Операция "Аука".

Тен Бум, Кори, и Джон Шерил. The Hiding Place (Old Tappan, N.J.: Fleming H. Revell, 1975). От Кори Тен Бум на бълг. е издавана И въпреки всичко.

Как да превъзмогнем страданието

Бриджис, Джери. Trusting God: Even When Life Hurts (Colorado Springs: Nav Press, 1988.) На бълг. Нов Човек издаде книгата на Джери Бриджис Стремеж към святостта.

Clarkson, Margaret. Grace Grows Best in Winter (Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1975.)

Тази сестра в Христос, която ми служи като вдъхновение всеки път, когато се срещнем, знае какво е да живееш в болка. Всяка глава е сама по себе си малка проповед и разглежда поотделно телесното, душевното и духовното страдание.

Лойд-Джоунс, Мартин. Spiritual Depression (Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1965.)

Кратки проповеди върху библейски пасажи за емоционалното и духовното страдание. Чудесна книга!

На бълг. Нов Човек издаде книгата на Мартин Лойд-Джоунс Авторитетът.

Yancey, Philip. Disappointment With God (Grand Rapids, Mich.: Zondervan, 1988.)

Yancey, Philip. Whеre is God When it Hurts (Grand Rapids, Mich.: Zondervan, 1990.)

Въпреки че с Филип имаме донякъде различни възгледи за всемогъществото на Бога, тази възхитителна книга ми харесва много. Тя включва важни теми като: "Защо съществува болката?" и "Как да се справим с нея?" Особено интересни са личните разкази на няколко наранени хора.

Изцеление

Storms, C.Samuel. Healing and Holiness (Phillipsburg, N.J.: Presbyterian & Reformed Pub. Co., 1990.)

Как може един добър Бог да допуска страдание

Луис, К.С. Проблемът болка (Нов Човек, С., 1995.)

Wenham, John. The Goodness of God (Downers Grove, Ill.: Inter Varsity Press, 1974.)

Природата на Бога

Пакър, Дж.И. Познаването на Бога (Нов Човек, С., 1993.)

Без съмнение, това, което най-много ни помага да приемем страданието и да се справим с него, е правилната представа за Бога -- да научим Кой е Той и да знаем, че се грижи за всичко. Книгата на д-р Пакър ми помогна много за това, особено главата "Тези вътрешни изпитания".

Storms, C.Samuel. Chosen for Life (Grand Rapids, Mich.: Baker Book House, 1987.)

ЗА АВТОРИТЕ

За първи път Стив Естес среща Джони в гимназията на едно събиране на Young Life в Балтимор. Завършва Библейския колеж в Колумбия и Богословската семинария в Уестминстър със степен "магистър по богословие". Той е автор и на книгата "Призован да умре", биография на убития мисионер лингвист Чет Битърман. Понастоящем Стив е пастир и живее в Честър Каунти, Пенсилвания с жена си Върна и шестте им деца.

Джони Ериксон-Тада живее в Южна Калифорния, където климатът благоприятства за нейната по-добра подвижност и удобства. Чрез организацията с идеална цел Joni and Friends Джони продължава служението си към страдащите. Сред другите й книги са "Джони", "Всички деца на Бога", "Тайната сила", "Славният натрапник" и серия книжки за деца.

Можете да й пишете на адрес:

Joni & Friends

P.O.Box 3333

Agoura Hills, CA 91301

USA