Методи за решаване : 1 . Въвеждане на допълнителен метричен параметър, с което фигурата се определя до еднаквост и задачата се свежда към първа група задачи. 2. Пресмятане на търсения елемент за коя да е от множеството подобни фигури. 3. Използване само инварианти при подобието (ъгли или отношения). При ъгли се съставят тригонометрични уравнения. III група: Задачи, в които разглежданата фигура е определена до релация, различна от еднаквост и подобие (равнолицевост, равнообемност, еднозначност на ъгли, на разстояния и алгебрични изрази за тях). Броят с на елементите (параметрите), които определят дадената фигура до такава релация, не е по-голям от броя на елементите, определящи същата фигура до подобие, т.е. с ≤ k –1 (ако с = k –1, то измежду дадените елементи има метричен). Инварианти – различни при различните релации са различни. Например при равнолицевостта инварианти са равнолицевите фигури и отношения на лица. Методи за решаване: 1. Свеждане на задачата до II или I група чрез въвеждане на допълнителни параметри. При това може да се въведат кои да са параметри, но за предпочитане са тези, чрез които по-лесно се изразяват търсеният и другите дадени елементи. 2. Използване само инварианти относно релацията, до която е определена фигурата. 3. Част от задачите от III група могат да се решат чрез: преобразуване на фигурите (в равнолицеви, в равнообемни на дадените), чрез изследване на типични частни случаи гранични преходи – използват се тогава, когато задачата е от непознат тип. Задачите от III група са най-трудни за учениците. Затова обикновено се решават колективно.