Теми за държавен изпит по история на българия раждане на средновековната българска държавност

ОБЩЕСТВЕНО - ИКОНОМИЧЕСКО И ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1934-1939)

Изтегляне 2.29 Mb. страница 10/12 Дата 22.08.2017 Размер 2.29 Mb. #28537

Навигация на страницата:

• 29. БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1939-1944)

28. ОБЩЕСТВЕНО - ИКОНОМИЧЕСКО И ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1934-1939) На 19 май 1934г е извършен преврат от Военния съюз. В 5 часа сутринта Кимон Георгиев и Пенчо Златев са приети от царя. У себе си те носят указ за назначаване на новото правителство и акт за абдикация. В случай, че царя не подпише първият документ, превратаджиите са готови да го принудят да подпише втория. В новото правителство начело с Кимон Георгиев водеща роля играят хората на Военния съюз и на Звено. Още на същият ден излиза указ, с който са извършени промени в министерския съвет. Учредяват се две нови министерства. Първото е министерството на народното стопанство, а второто е министерството на съобщенията. 23 НС е разпуснато без да се постави въпроса за нови избори и нов парламент. Чрез член 47 от Конституцията, според който ако държавата е заплашена от външна или вътрешна опасност, министерския съвет може да издава наредби и да дава разпореждания, които да имат силата на закони. Деветнадесетомайския режим си присвоява правата на законодателната власт и започва да издава наредби имащи силата на закони. Най-значителната наредба-закон е тази, с която се забраняват всички политически партии и организации. За ликвидиране на партиите и изземане на техните имущества е създадена специална правителствена комисия. Всяка партия следва да декларира в определен срок своите имущества, които после са конфискувани и да предаде архивите си на полицейските власти. Премахнати са конституционните права за свободата на словото, сдруженията, на мисълта. Въведена е цензура. Най-сурово режима се отнася към комунистите, ВМРО също попада под закона. Нейни дейци са арестувани. Напълно са ликвидирани и легалните организации на македонските, тракийските и добруджанските българи. Въведена е реформа в териториалното-административно деление. 16-те окръга са преобразувани в седем области- Софийска, Врачанска, Плевенска, Шуменска, Пловдивска, Старозагорска и Бургаска, начело с областни управители назначени от министъра на вътрешните работи. Стопанската и социалната политика на деветнадесетомайците е ползотворна. Те продължават възходящата линия за ръководство на икономиката от държавата. Въвежда се държавен монопол върху производството и търговията с тютюн, минерални масла, спирт и др. Най-значимо мероприятие за периода е сливането на 19 банки, които подпомогнати от държавата образуват Български кредит. Правителството създава редица нови институции като Погасителната каса, играещи посредническа роля между кредиторите и длъжниците, банката Български кредит, два държани монопола – тютюневия и спиртния. Създадената през пролетта на 1934г Българска земеделска и кооперативна банка трябва да подпомага българската кооперация. Деветнадесетомайския режим си поставя за задача да установи приятелство с Югославия, сближение с Франция и възстановяване на дипломатическите отношения със Съветския съюз. Правителството забранява ВМРО и останалите националноосвободителни организации. На официално посещение в България от 27 до 29 септември 1934г пристига югославския крал Александър, който води тайни преговори с цар Борис ІІІ. Постигнато е съгласие за откриване на три нови пропускателни пункта и за опростяване на паспортните формалности. На 9 октомври 1934г няколко дни след посещението си в България, крал Александър е убит в Марсилия. В атентата е открита българска следа. Борис ІІІ не присъства на погребението на югославския крал, което остава съмнение в съседните държани, че той е замесен в Марсилския атентат. След 19 май цар Борис ІІІ е поставен в затруднено положение. Водачите на режима – Кимон Георгиев и Дамян Велчев са зле настроени към царя. Той започва да използва всякакви публични поводи, за да получи симпатиите на обществото. Под патронажа на принц Кирил през юни 1934г се създава терористична офицерска организация за борба против влиянието на Военния съюз в армията, наречена ЦУК (Централно Управление Кирил). На заседание на Военния съюз е решено К. Георгиев да подаде оставката на кабинета, като съставянето на новото правителство се възлага на председателя на Военния съюз. На същото заседание Д. Велчев е отстранен от поста си в Лигата. Кабинетът е образуван от промонархически настроени дейци. Правителството е назначено с указ от 22 януари 1935г с министър-председател Пенчо Златев. Същия ден е публикувана декларация в която се казва, че правителството ще продължава да развива деветнадесетомайските идеи. Спрямо Съветския съюз правителството на Златев се разграничава от политиката на деветнадесетомайците. То забранява разпространението на съветски вестници и филми. Кабинетът на Златев е слаб, без обществена подкрепа и при войска, разколебана в политическите си предпочитания. В началото на април 1935г Ал. Цанков, К. Георгиев и др. са заточени на остров Св. Анастасия в Бургаския залив заради обвинението, че застрашават сигурността на новата държава. В знак на протест срещу своеволието на министър-председателя цанковистите министри подават оставки. Към тях се присъединяват и министъра на вътрешните работи, след което Златев подава оставката на кабинета си. Новия кабинет е образуван от военни о граждански лица, поддръжници на идеята за концентриране на политическата власт в ръцете на цар Борис ІІІ. Той е втория от т.нар. служебни преходни кабинети. За министър-председател е избран Андрей Тошев. В кабинета има представители на Военния съюз от монархическото крило, но те нямат водеща роля. Правителството на А. Тошев издават манифест, подписан от царя, с който провъзгласява че няма да отстъпи от делото на 19 май и ще въведе нова конституция. Кабинетът предприема строги мерки срещу звенарите. При неизяснени обстоятелства започват да загиват военните от съюза. На 23 септември ръководството на съюза призовава Велчев да се завърне от Белград и застане на чело на акция за сваляне на правителството. Тази прибързана стъпка на Военния съюз улеснява царя в разправата му с лигата. На 2 октомври Д. Велчев влиза тайно от Югославия и е заловен. Арестувани са над 400 души – офицери от крилото на Велчев. Правителството обявява военно положение, започва разправа с Военния съюз, който престава да бъде фактор в страната. Правителството на Тошев подготвя проект за нова Конституция. С него се цели да се утвърди безпартийната система и уреди проблема за престолонаследието. В проекта се предвижда парламента да бъде заменен от Законодателно събрание. Предвижда се създаване на нов орган – Законодателен съвет, който предварително да се произнася по всеки законопроект. Свободата на словото, печата, събранията и организациите се ограничават в рамките на закона. През ноември 1935г правителството издава Наредба-закон за създаване на земеделско-стопански задруги. Идеята е чрез изграждане на казионните селскостопански организации да се ограничи влиянието на земеделците и комунистите в селата. През 1935г въз основа на решенията на конференцията в Стреза за признаване равенството на въоръжаването на Германия, Австрия, Унгария и Италия българското правителство започва действия за въоръжаване на българската армия. През юли на Военното министерство за отпуснати средства за военни доставки от Германия. През есента недоволството от правителството на Тошев е всеобщо. Буржоазните партийни лидери започват сондажи за предприемане на съвместна акция пред царя за смяна на правителството. На 23 ноември 1935г Тошев подава оставката на правителството. На 23 ноември 1935г е сформиран безпартиен кабинет образуван от граждански и военни дейци, провеждащи политиката на двореца. Правителството е назначено с указ от 23 ноември 1935г с министър-председател Георги Кьосеиванов. Новият кабинет е с почти напълно обновен състав от неизвестни в политиката хора, които минават за специалисти. Обявено е разтурянето на Военния съюз. През май 1936г пет партии- БЗНС Врабча 1, Социалдемократическата, Националнолибералната, Радикалната и Демократическия сговор образуват коалиция именувана Петорката и на 1 юни тя подава адрес до царя. В него се изисква възстановяване на конституционния режим. Възниква опасност от обединение на цялата опозиция срещу царедворския режим. На 6 юни 1936г Борис ІІІ започва серия от аудиенции с водачи на партиите. В резултат на 4 юли е произведена кабинетна реконструкция. Второто правителство на Кьосеиванов също има преходен характер. Постигнато е споразумение през септември-октомври 1936г да се проведат парламентарни избори. През лятото монархът е в Германия и след завръщането си обявява, че избори няма да има предвид неясната вътрешна и външна ситуация. През лятото и есента на 1936г са възвърнати конституционните права и свободи относно словото, печата и събранията. Възстановен е партийния живот. Едновременно с това в кабинета нараства решимостта за възстановяване на безпартийния му характер. На 23 октомври 1936г е извършена поредната трета реконструкция на правителството на Кьосеиванов. Линията на ръководната роля на държавата в обществено-политическия живот на страната продължава да върви във възходяща посока. През 1936г цар Борис ІІІ обявява модернизирането на армията за задача от първостепенно значение. Това включва повишаване качеството на уменията на офицерите, доставяне на модерно въоръжение и др. Правителството започва подготовка на общински избори през януари 1937г. В подготовката на изборите Петорката се споразумява за съвместни действия с БКП, ДП и част от БЗНС Пладне. Тя подготвя всенародно искане за възстановяване не Търновската конституция. Изборните резултати поливат опозицията със студен душ. Проведени в условия на терор от страна на властите изборните резултати дават основание да се смята, че може да се създаде нова политическа система, в основата на която да залегне безпартийността. Четвъртото правителство на Кьосеиванов запазва ядрото на премиерската група. Резултатите от общинските избори дават увереност на правителството да пристъпи към подготовка на парламентарните избори. На 22 октомври 1937г е публикувана Наредба-закон за парламентарните избори. В нея е изоставена директната ревизия на Търновската конституция. Петия кабинет на Кьосеиванов е хомогенен. Правителството готви парламентарни избори, но има проблеми с представянето на собствени безпартийни кандидати. Поради това то предприема усилия да приобщи привърженици на бившите политически партии. За изборите се готви и опозицията. Предизборната борба се провежда в условия на терор. През май 1938г правителството осъществява уникален експеримент- провежда законодателни избори без партии. Опозицията получава широко представителство в НС. След четиригодишно прекъсване НС подновява дейността си. 24 ОНС е открито на 22 май с тронното слово на цар Борис ІІІ. За председател е избран Стойчо Мушанов. Главната цел на правителството е да се гласуват издадените след 19 май 1934г наредби-закони и с това да се легализира режимът. През ноември 1938г цар Борис ІІІ погазва основния принцип на налаганата авторитарна система – за надмощие на изпълнителната власт над законодателната. В парламента е свален от поста си министър Кирил Гунев, и това довежда до оставката на кабинета. На 14 ноември 1938 г е съставено шестото правителство на Кьосеиванов. То продължава изграждането на казионните професионални организации. На 28 и 29 май 1939г по инициатива на министъра на вътрешните работи във Велико Търново се провежда селскостопански събор. Постепенно се ликвидират легалните организации на разтурените партии и се насърчава развитието на читалищата, кооперациите и др. Върху печата е наложена цензура. В Европа се развиват събития, които водят до избухването на нова голяма война. Подписването на Германо-съветския пакт от 23 август 1939г предизвиква промяна в позициите на БКП, която одобрява пакта. Партията се оттегля от политиката на сътрудничество с опозицията и издига на преден план изпълнението на чисто социални задачи. На 1 септември 1939г с нахлуването на германски войски в Полша започва ВСВ. През октомври 24 ОНС е разпуснато. Изборите за ново ОНС са насрочени за края на декември 1939г до края на януари 1940г. Важна роля в предизборната кампания придобиват концепциите на политическите сили по външната политика. Голяма част от буржоазната опозиция е за неутралитет на страната. Правителствената платформа също носи неутрален характер, но е съобразен с германската позиция. Комунистите се произнасят остро против Англия и Франция като подпалвачи на войната и настояват за сближение със Съветския съюз. На изборите правителството получава необходимата подкрепа. На 15 февруари 1940г Кьосеиванов си подава оставката по здравословни причини и е изпратен като пълномощен министър в Швейцария. Министър-председателския пост е зает от Богдан Филов. Настъпилият стопански подем довежда до стабилизиране на финансите и увеличаване на приходите в държавата. Това създава възможности за по-резултатно разрешаване на някои от най-важните проблеми на българската държава- ускорено превъоръжаване на армията, развиване на стратегическо строителство, създаване на резерви с оглед на приближаващата война. Засилва се значението на банката Български кредит. Главен източник на доходите на държавата остават т.нар. косвени данъци. Основната част от косвените данъци са митническите облагания, акцизите, гербовия налог. Главната причина за увеличените приходи на държавата е настъпилия икономически подем, който донася подобрение в жизненото равнище. Най-голям дял в разходната част на бюджета заема погасяването на държавните дългове. Нуждите на отбраната и стратегическото строителство налагат да се вземат нови заеми. Индустриалната политика на българската държава при кабинета на Кьосеиванов продължава линията на деветнадесетомайците за премахване на провежданата политика на насърчаване на местната индустрия. За пръв път в историята на България се пристъпва към цялостна регламентация на вътрешната търговия. В края на 1936г е приета Наредба-закон за вътрешната търговия. С нея се създава Висш търговски съвет към Министерството на търговията като негов консултативен орган. Вносът и износът се ръководи от дирекция на външната търговия. Частните износители се облагодетелстват чрез създадения през 1935г Експортен институт. Кооперативното дело продължава да се разраства. Кооперациите започват да се изявяват във външната търговия главно с износа на плодове, тютюн и розово масло. Характерно за периода е засиленото строителство. То е свързано най-вече с разширение на пътната и железопътната мрежа. В резултат на провежданата на Кьосеиванов политика на активна държавна намеса в редица отрасли на икономиката се отбелязват най-високи статистически показатели за целия междувоенен период. В навечерието на ВСВ под ръководството на цяр Борис ІІІ и Кьосеиванов българската дипломация постига забележителни резултати. Първият успех идва с участието на България на Проливната конференция в Монтрьо. Постановленията и осигуряват на България като черноморска държава привилегировано положение по отношение на нечерноморските държави. С подписаната конвенция се осъществява мирна ревизия на Лозанския договор от 1923г и се създава прецедент за България. На 31 юли 1938г Кьосеиванов и упълномощения от Балканското съглашение ген. Метаксас подписват в Солун споразумение, което отменя военните ограничения за България от Ньойския договор. Солунското споразумение по същество е мирна ревизия на важна част от Ньойския договор. На 30 септември 1938г ръководителите на правителствата на Германия, Италия, Англия и Франция подписват Мюнхенското съглашение. Хитлеристите завземат Судетската облст от Чехословакия. Европейските международни отношения навлизат в нов етап – водещ към началото на ВСВ. При започването на ВСВ България запазва неутралитет. Въпросът за възвръщането на Южна Добеуджа стои на първо място в българската външнополитическа програма за мирна ревизия. Българските управници са твърде загрижени за крайния изход от войната и за отражението му в България. Огромното предимство, което има Германия в Югоизточна Европа в началото на войната тласка България към сближение с фашистките държави. Подписването на германо-съветския договор внася затопляне в българо-съветските отношения. В началото България няма друга алтернатива освен неутралитет. След премахването на репарациите българското правителство си поставя нова цел. На 19 април 1939г Кьосеиванов разпространява до българските представители в чужбина секретна директива, в която излага българските искания: Южна Добруджа, Беломорска Тракия в границите от 1913г и евентуално Западните покрайнини да се присъединят отново към България. В динамичната международна обстановка безпартийния царски режим добива по-голяма сигурност. Цар Борис ІІІ поема в свои ръце съдбата на България във вихъра на започналата война. 29. БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1939-1944) През 1939г под Германски натиск Франция, Англия и Италия се съгласяват Чехословакия ад се откъсне от Судетската област и да се присъедини към Германия. В Мюнхен е подписан договор, с който за пръв път се променя териториалното статукво в Европа след 1919г. В преговорите към този ревизионистичен акт взема участие цар Борис ІІІ, кото изиграва ролята на куриер между Берлин и Лондон. След Мюнхен българското правителство се подготвя за практическа реализация на своите цели- връщаене на териториите принадлежали на България до Букурещкия договор от 1913г. През тизи период в Европа се оформят два противостоящи военно-политически блока: Англо-френският съюз, който поддържа Версайската система от мирни договори, и Оста, съставена от Германия, Италия и Япония, противник на тази система. СССР дълго се колебае, но през лятото на 1939г сключва с Германия пакт за ненападение, с който става нейн съюзник. Двете тоталитарни държави фактически разпределят помежду си източна Европа. Този договор позволява на Германия да нападне Полша. Англия и Франция, гаранти за полската независимост, обявяват война на Германия, но не и на СССР. Така започва Втората световна война. За България става ясно, че може да поддържа неутралитета си само ако войната не достигне българските граници. В българския политически живот се оформят четири направления с различни виждания за участието на страната във войната. Привърженици на неутралитета са дейците на безпартийното управление. Те се стремят да го съхранят, като балансират между противостоящите блокове. Комунистите от БРП са за съюз със СССР, защото се надяват с негова помощ да поемат управлението и да установят съветска власт. Кръгът около Александър Цанков, клони към Германия надявайки се се германска подкрепа да въведат националистическия режим. Големите десни демократически партии, симпатизират на англо-френския блок с надеждата след неговата победа да възстановят парламентарната демокрация. Противоречията между отделните идейно-политически направления се изострят. Правителството няма стабилна парламентарна подкрепа, цар Борис ІІІ разпуска НС и насрочва нови избори. Безспорен лидер на парламентарната опозиция става водачът на демократите Никола Мушанов. На 15 февруари 1940г започва работа нов безпартиен кабинет с министър-председател Богдан Филов. С идването на власт правителството предприема редица анридемократични реформи. На 24 декември 1939г НС приема Закон за защита на нацията. Тай има антисемитски характер и ограничава силно гражданските и политически права на българските евреи. През април 1940г е глауван закон за гражданската мобилизация. Задачата е посредством заплага за бърза съдебна разправа да се тушира недоволството на населението от външната плитика на правителството и икономическите проблеми съпътстващи войната. Вътрешната търговия е поставена под надзора на Министерстовто на търговията, промишлеността и труда, което определя цените на стоките, начинът на продажба и въвежда купонна система. Правителството изгражда селски земеделски задруги, които се превръщат в най-голямата селска професионална организация на Балканите. Членуването в тях е задължително срещу минимална такса. Позицията на неутралитет позволява на България да плучи подкрепата на Съглашението и Тройния съюз по добруджанския въпрос. На 26 юни 1940г съветското правителство изисква от румъния да върне Бесарабия и Северна Буковина. Преговорите между България и Румъния започват на 19 август в Крайова. Притисната от ВС Румъния е принудена да подпише договор за връщане на Южна Добруджа в българските граници. През лятото на 1940г на европейската военна сцена настъпват промени. Българския монарх и правителството са подложени на силен натиск от воюващите страни. През октомври 1940г цар Борис ІІІ получава лично послание от английския крал, с което е предупреден, че ако България се присъедини към Тройния съюз, теритрорията и ще стане арена на военни действия. Най-силен е натискът за участие на България във войната от страна на Германия и Италия. Цар Борис ІІІ отхвърля предложението на Мусолини за съвместни действия срещу Гърция. В края на 1940г раздразнен от опитите на България да запази неутралитет, Хитлер предупреждава монарха, че германците имат два начина на влязат на нейната територия- като приятели или като врагове. На 20 януари 1941г Министерския съвет одобрява текста на българи-турска декларация за ненападение и решава България да се присъедини към Тристранния пакт. На 1 март 1941г в двореца Белведере във Виена Богдан Филов подписва протокола за присъединяване на България към Тристранния пакт. Договорено в българската армия да не воюва. Забранените партии реагират сдържано на подписването на протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт. Само лидерите на БЗНС Пладне издават манифест пртив съюза с Германия. С английска помощ чрез дейците на военния съюз, те организират заговор за сваляне на прогерманското рпавителство и за насочване на България към Англия. Заговорът е разкрит, а организаторите му са арестувани. На 19 и 20 април 1941г цар Борис ІІІ настоява шред Хитлер във Виена България да получи Беломорието на изток до линията Свиленград-Димотика, Солун и Охрид. На 24 април в София е подписана тайна спогодба, определяща задълженията, които България поема спрямо Германия в новите български земи. Без да участват български войски във войната срещу Гърция и Югославия, към България са присъединени Вардарска Македония, Източна Македония, Беломорска Тракия и Западнитр покрайнини. На 14 майсе провежда тържествено заседание на Парламента, на което цар Борис ІІІ е обявен за обединител. Вардарска Македония и Беломорска Тракия остават под българска администрация до есента на 1944г. Райхът тълкува новите земи като отдадени за администриране на България, а не като неразделна част от българската територия. На 3 май 1941г от териториите на Западна Тракия, островите Тасос и Самотраки и Егейска Македомоя е пбразувана т. нар. Беломорска област под административен и военен контрол на България. До март 1942г в тези райони са върнати над 58 хил българи бежанци. Възстановени са старите български епархии и училища, прокарват се пътища и се откриват болници. С подпиването на пакта започва нов период в стопанското развитие на България. Коренно се изменят условията за развитие на икономиката. Стопанските ангажименти спрямо Германия нарастват. Под натиска на Германия в края на 1941г Министерството на войната поема издръжката на санитарен влак и полева болница на Източния фронт. Съществено влияние върху икономиката имат присъединените области и установяването на администрация в тях. През 1941г правителството актуализира насоките на аграрната политика. Предвижда се повишаване на цените на земеделските произведения, въведена е задължителна застраховка за добитъка и земеделските култури. Постепенно държавната политика дава резултати. Позитивно влияе и включването на новите земи. Приоритетно място в транспорта заема железопътния. В областта на търговията правителството продължава политиката на държавно регулиране. В износа водещо място имат зърнените храни и техническите култури. Увеличава се дяла на преработваните плодове. През 1942г търговския баланс на България е положителен. Въпреки това страната търпи сериозни финансови затруднения. Големите разходи не могат да бъдат компенсирани чрез сключване на нов заем. Бюджетните дефиците се покриват чрез използване на вътрешните възможности. Въвеждат се нови данъци като като данъка върху имуществата на евреите. Увеличава се размерът на съществуващите преки и косвени данъци. Частните национални банки насочват капиталите си основно към новите земи. През Втората световна война въоръжена съпротив възниква във всички европейски страни, окупирани от германците и техните съюзници. В България положението е по-особено. Страната не е окупирана и запазва основните характеристики на своята държавност. В началото съпротивата се изразява в саботажни действия на бойни групи в големите градове. Появяват се малобройни партизански чети. В края на август с две подводници и няколко самолетни рейда в България са изпратени български политемигранти, за да възглавят съпротивата в България. Курсът на въоръжена борба на БКП е възприет и от някои среди на Звено, на Военната лига, части от социалдемократическата и Радикалдемократическата партия и БЗНС Пладне, които обаче не разчитат на партизанското движение, а на един успешен преврат. Като основен опозиционен блок се очертава Легалната опозиция, която включва остатъците от традиционните политически партии, защитаващи Търновската конституция. Те не признават въоръжената форма на съпротива и отказват да се включат в комбинации с комунистите. Тези партии смятат, че спасението на страната е в установяване на тесни връзки с Англия и САЩ. На 13 декември 1941г във войната влизат САЩ и България им обявява символична война, която обаче става реална, когао през зимата на 1943г започват англо-американските бомбардировки над България. Включването на България във войната променя вътрешнополитическата обстановка. Засилва се изпълнителната власт. Засилват се мерките против свободата на словото и печата, през януари 1941г влиза в сила Закона за защита на нацията, който е копиран от германските антиеврейски закони. Опасността за българските евреи надвисва в края на 1942г, когато Германия започва да оказва натиск върху българското рпавителство. В изготвения през 1942г в Германия план за т.нар. окончателно решение на еврейския въпрос в цаля Европа, срещу името на България е нанесена цифрата 48 хил. На 17 март 1942г депутатите от НС, опозицията на Др. Цанков и подпредседателя на парламента Димитър Пешев, изпращат протест до министър-председателя по повод антиеврейската политика на правителството. Въпреки това през март 1943г около 11400 евреи от Тракия и Македони са депортирани в Полша. Междувременно все повече се засилва борбата на комунистите против правителството. През лятото на 1942г комунистите обявяват създаването на т.нар. Отечествен фронт. Залезът на германската военна мощ започва да става видим от края на 1942г. Стратегическата инициатива преминава в ръцете на съюзниците. Започва постепенен прелом във военните действия. Това усложнява още повече положението на България като германски съюзник. В края юли 1942г Италия практически излиза от войната. Хитлер иска българия да се включи с войски на източния фронт, но среща твърд отпор от страна на българския цар. На 15 августцаря се завръща в София, а на 28 август 1943г умира. Престолонаследникът Симеон Търновски е малолетен и затова е съставено регентство от брата на Борис княз Кирил. Богдан Филов и бивият военен министър Никола Михов. Регентстовото обаче е незаконно, тъй като според конституцията член на царското семейство не може да участва в Регентството. В страната възниква особено положение на незаконност. Незаконната съпротива се противопоставя на незаконния режим. Сформирано е ново правителство от политически дейци с прогерманска ориентация. Министър председател става убедения германофил Добри Божилов. Близостта на съветската победа, политическата и икономическа криза активизара въоръжената съпротива. Партизанското движение се разраства. Появяват се нови отряди и партизански бригади. Засилват се саботажите срещу важни промишлени обекти, работещи за снабдяването на германците на Източния фронт. Приближаването на съветските войски към българските граници и масираните бомбардировки на съюзниците активизират дейността на легалната опозиция. На 24 март 1944г Н. Мушанов и Н. Петков изпращат до правителството и регентството т. нар. Декларация на десетте. Основните изисквания в нея са за незабавна промяна на вънпаната политика и възстановяване на парламентарната демокрация, както и скъсване на отношенията с Германия. През май 1944г съветското правителство връчва нота на България с искане за незабавно скъсване с Германия. Още същия ден правителството на Д. Божилов подава оставка. На 1 юни 1944г е назначен пореден кабинет, начело с Иван Багрянов. Образуваното правителство има за задача да намери изход от кризата, да удържи натиска от страна на Германия за пряко участие във военните действия. На 7 август 1944г легалната опозиция излиза с нова декларация. В нея се настоява за назначаване на ново правителство, което да възстанови правата и свободите, залегнали в Търновската конституция. На 26 август 1944г Регентството решава да пристъпи към създаване на правителство от антифашистки сили. Правителството обявява, че ще спазва пълен неутралитет в Германо-съветската война, ще продължи сондажите за примирие с Англия и САЩ. Мандатът за съставяне на правителството е предоставен на Константин Муравиев от Врабча 1. програмната декларация на новото правителство предвижда възстановяванен демокрацията. Разпуснато е 25 ОНС. Разтурят се всички фашистки организации. Отменя се антиеврейското законодателство. Обявява се излизане от войната с Англия и САЩ и скъсване на съюзните отношения с Германия. На 6 септември се решава България да влезе във война с нея. Ден преди това на България е обявена война от Съветския съюз. На 8 септември сутринта започва навлизането на съветската армия в България. Правитеслтвото нарежда да не и се оказва съпротива. Нощта на 8 срещу 9 септември 1944г е определена за насилствено сваляне на правителството. На 9 септември 1944г правителството е арестувано, властта е поета от ОФ. Министър-председател става Кимон Георгиев. Навият кабинет се обявява за възстановяване на основните конституционни свободи. Една от задачите на новото правителство е включването на България във военните действи на страната на антихитлеристката коалиция и издействане на благоприятни условия за страната в бъдещ мирен договор. До края на 1944г българската армия взима участие в четири големи операции и дава значителен принос за разгрома на хитлеристкаите войски. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели: