Теми за държавен изпит по история на българия раждане на средновековната българска държавност

СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ (1885)

Изтегляне 2.29 Mb. страница 6/12 Дата 22.08.2017 Размер 2.29 Mb. #28537

Навигация на страницата:

• 21. ОБЩЕСТВЕНО –ИКОНОМИЧЕСКО, ПОЛИТИЧЕСКО И КУЛТУРНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД СЪЕДИНЕНИЕТО ДО КРАЯ НА ХІХ ВЕК.

20. СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ (1885) Според член 13 на Берлинския договор на юг от Балкана се образува провинцията Източна Румелия, която остава под пряката политическа и военна власт на султана. Тя ще има генерал-губернатор християнин, законодателната дейност ще се осъществява от Областно събрание. Областта ще е разделена на 6 окръга- Пловдивски, Пазарджишки, Старозагорски, Сливенски, Хасковски и Бургаски, наречени префектури. Фиксирани са и границите на Източна Румелия. На изток по брега на Черно море, а северната по билото на Стара планина. Западната граница започва от връх Паскал до село Петрич, а на изток стига до Родопите. Източна Румелия граничи само с една държава – Княжество България. За поддържане на вътрешния ред е създадена местна жандармерия и милиция с офицери, назначени от султана. Вътрешното устройство е възложено на Европейска комисия, която в съгласие с ВП в тримесечен срок трябва да изработи Органически устав за областта. За столица на автономната област е избран град Пловдив. Намерението на западните страни е да направят Източна Румелия обикновена провинция, която да не се различава от останалите вилаети на империята. Това проличава и в действията на представителите в комисията за изработване на Органически устав за областта. Тяхната цел е да съставят устройство, което да отдалечи Източна Румелия от Княжество България, и да засили властта на султана. Единствено Русия се опитва да защити интересите на българския народ и да създаде такова устройство, което по-късно да улесни съединението на двете български части. Комисията започва своята работа на 18 септември 1878г. От средата на октомври 1878г комисията е преместена в Пловдив, където трябва да се провеждат заседанията за изработване на органическия устав. На първото заседание Османската делегация представя свой проект за Органически устава. Според него областта трябва да се управлява от валия, подпомаган от главен секретар и 7 директори, назначавани от ВП. Турският език се запазва като официален за областта. Султана си запазва правото да санкционира гласуваните от Областното събрание закони. Разисквания предизвикват въпросите за органите на законодателната власт- Областни събрание и Постоянен комитет. Първоначалното предложение предвижда Областното събрание да се състои от три вида членове – по право, избрани от населението и назначавани от главния управител. Членовете се избират чрез пряко и тайно гласуване и за тях се изисква имуществен ценз. При обсъждането на финансовото устройство на Източна Румелия се приема, че областта като част от Османската империя ще трябва да участва в поддържането на нейния бюджет, като плаща годишна вноска на ВП. Турската държава запазва за себе си приходите от митниците, пощите и телеграфите. Останалите глави от Органическия устав са посветени на устройството на отделните дирекции и на тяхната дейност. Съдиите се назначават от главния управител и са несменяеми, въвежда се нова институция- прокуратура, която контролира всички съдилища в страната. В областта на просветата се приема принципът на задължителното първоначално образование. На 14 април 1879г Органическия устав е окончателно завършен и подписан от членовете на Европейската комисия. Уставът не може да се променя без съгласието на ВП и на силите подписали договора. В общи линии органическият устав е доста либерален. Начело на изпълнителната власт стои генерал-губернатор, който се смята за представител на султана. Той управлява с помощта на частен съвет, съставен от началниците на дирекциите в областта. Те са 6 на брой: на вътрешните работи, на правосъдието, на финансите, на земеделието, на търговията и обществените работи, на народното просвещение и управление на милицията и жандармерията. Законодателната власт е съсредоточена в ръцете на Областното събрание. Органическият устав гарантира основните граждански права и свободи, като свободата на словото и печата, на събранията и сдруженията, равенството на всички пред закона. Областта е поставена в положението на почти самостоятелна държава. Основаната заслуга за това положение принадлежи на руските представители в Европейската комисия. В началото на май 1879г султана одобрява изработения Органически устав и назначава за главен управител на Източна Румелия княз Александър Богориди, висш турски сановник от български произход. Първата задача на Богориди е да състави свое правителство. Отделните дирекции се устройват по руски образец. През май 1879г са назначени и окръжните управители, всички от български произход. За Пловдивски окръг- Александър Екзарх, Татарпазарджишки- Георги Бенев, Старозагорски- Нестор Марков, Сливенски-Тодор Икономов, Бургаски- Иван Петров, Хасковски – Теофан Райнов. Решителен момент в борбата за защита на българския характер на Източна Румелия настъпва с изборите за Първо областно събрание. Една от първите грижи на правителството е да състави специална комисия, която да раздели страната на 36 избирателни околии. Първото областно събрание има за задача да гласува бюджета и законите, които влизат в сила след утвърждаването им от султана. На 10 декември 1879г народното представителство избира членовете на Постоянния комитет, който има контролни и законодателни функции. Той има право да обявява военно управление в областта. Постепенно органът се налага като главен в управлението на областта. Започналият по време на войната аграрен преврат продължава и след създаването на Източна Румелия. Под натискът на западните велики сили източнорумелийското правителство провежда отстъпчива политика по бежанския и аграрния въпрос. През 1880г е издаден административен правилник, който улеснява снабдяването с документи за собственост. Аграрното движение се развива за сметка на горите, мерите и другите общински земи, които се разорават и се превръщат в ниви. Преминаването на турски земи в собственост на българи продължава чрез изкупуването им. Животновъдството се намира в по-тежко положение от земеделието. Голяма част от добитъка е отвлечен или загива по време на войната. Намалява площта на пасищата, тъй като много земи са разорани от селяните. Възстановяването на животновъдството става бавно поради високите цени на добитъка. Източнорумелийското правителство полага грижи за съвземането на селското стопанство. Правят се усилия за финансово подпомагане на земеделското население. Открито е земеделско училище за подготовка на специалисти за земеделското стопанство. След войната в занаятчийското производство настъпват резки промени. Започва процес на разоряване на занаятчиите. Образуването на автономната област стеснява пазара на занаятчийските производители. Фабричната индустрия си пробива път в икономическия живот, появяват се нови предприятия. Ограничения вътрешен пазар обаче, не създава предпоставки за нарастване на индустрията. Увеличава се значението на уседналата магазинна търговия за сметка на кираджийската и панаирната търговия. Вътрешната търговия се съсредоточава в по-големите градове на областта. Източна Румелия изнася главно зърнени храни, вина, розово масло, шаяк, добитък, тютюн. След като става ясно, че съединението на двете български части е невъзможно, усилията се насочват към защита на автономията и недопускане на турски гарнизони в областта. В Източна Румелия се очертават две течения, които отстояват различните позиции. Умереното крило включва представители на едрата и част от средната буржоазия. То се ръководи от екзарх Йосиф, митрополит Панарет и братя Груеви, и се надява чрез мирни протести и петиции да издейства отстъпки от ВС. През август 1878г бивши революционери основават в Пловдив таен комитет, който по-късно се превръща в Централен комитет на гимнастическите дружества.”Крайните” ръководени от полк. Кесяков, представляват селските маси, градската дребна и средна буржоазия, подготвя народа за въоръжена борба срещу въвеждане на турски войски в областта и за евентуално съединение с княжеството. След като Русия успява да издейства мирното приложени на автономията на Източна Румелия, различията между двете течения се заличават. Първото сблъскване става във връзка с изборите за депутати за Областно събрание през май 1881г. За да си осигури надмощие групата на управляващата буржоазия в лицето на Иван Ев. Гешов, опитва да наложи своя листа, като изтъква необходимостта от национално единство. Очертава се и втора група на буржоазни представители – Константин Хаджикалчев и Иван Салабашев, които издигат свои кандидати. Групировките получават еднакъв брой места в Постоянния комитет. В този период се извършва и процесът на оформяне на двете политически партии. Първата носи името Народна или Съединистка, и поставя на преден план въпросът за съединението на областта с Княжеството. По- видни нейни водачи и членове са Иван Ев. Гешов, Стефан Бобчев и Данаил Попов. Повечето от членовете и са заможни хора. Другата партия е Либералната. По-късно тя получава от противниците си наименованието казионна, заради подкрепата, която получава от главния управител А. Богориди. Сред представителите и има заможни хора, получили европейско образование. По-видни водачи и членове са Георги Странски, Иван Салабашев, д-р Стоян Чомаков. За Народната партия развитието и бъдещето на областта зависи от добрите отношения и покровителството на Русия. Либералната партия пък счита, че самостоятелното съществуване на Източна Румелия изисква добри отношения с всички ВС. Засилването на Либералната партия дава отражение върху политическия живот в областта. При второто подновяване на състава на Областното събрание през април 1883г либералите печелят мнозинство. От есента на 1883г борбата на двет партии се концентрира върху личността на главния управител. Либералите се обявяват за преназначаването на Богориди за още 5 години, а Народната партия открива широка кампания против преназначаването му. Русия също се намесва и се обявява против кандидатурата на Богориди. Портата приема предложената от Петербург кандидатура на Гавраил Кръстевич. С идването на новия главен управител позициите на НП укрепват. На проведените избори на 23 септември 1884г съединистите печелят мнозинство. След като идват на власт те обявяват, че в момента няма благоприятни условия за обединение с княжеството и изоставят съединистките идеи. Най-забележителното явление в кратката история на Източна Румелия е нейния културен живот. Учебното дело постига големи успехи. Органическия устав провъзгласява равенство на всички народности в образованието и задължително начално образование за всички деца от 7 до 13 годишна възраст. През целия период на съществуване на областта излизат общо 35 вестника и списания. Най-значим е основания с руско съдействие вестник Марица- първият вестник в България след Освобождението. Откриването на печатници създава условия за развитието на книгоиздателската дейност. Стоян Заимов публикува своите Записки по българските въстания. В Пловдив Вазов издава стихосбирките Майска китка, Гусла, Италия. На 15 септември 1882г е създадена и народната библиотека в Пловдив, която полага основите и на музея. През 1880г в Пловдив е построена специална сграда за театъра, наречена Международен театър Люксембург. Това на практика е първата театрална сграда в Българи след Освобождението. Веднага след Освобождението започва борбата срещу диктата на ВС. Първи изразяват недоволството си българите от най-ощетените области- Македония, Одринско и Източна Румелия. Във всички български краища започва подготовка за въоръжена съпротива срещу прилагането на решенията на Берлинския договор. С тази задача се заема основания в Пловдив на 16 август 1878г таен комитет. Негови създатели са бивши активни участници в национално-революционната борба. На 29 август 1878г в Търново е основан благотворителен комитет Единство, в който влизат известни революционни дейци като Стефан Стамболов. Комитетът си поставя за цел да се бори за българското национално единство. Под негово ръководство се организират комитети във всички по-големи градове в Княжеството. Комитетите в Северна България насочват усилията си към подпомагане на въоръжената борба на българите в Македония. На 5 октомври избухва Кресненско-Разложкото въстание за освобождение на Македония и присъединяването и към Княжество България. Пловдивския комитет Единство също подкрепя борбата на българите в Македония, но неговата активност е насочена главно към запазване на свободата на Южна България и съединението и с княжеството. Успешната защита на политическата автономия на Южна България е подготовка за нейното неизбежно сливане с княжеството. Национално- обединителната програма включва съединението на Княжество България и Източна Румелия и освобождаването и присъединяването на Македония и Одринско. Обсъждат се две възможности за реализиране на националния идеал. По-голямата част от обществеността смята, че първо трябва да се извърши съединението на Северна и Южна България, и след това на Македония и Одринско. Другата част предлага първо да се постигне автономия на Македония, което ще я приближи до Източна Румелия, след което двете области да се обединят под ръководството на Портата, което ще улесни съединението им с княжеството. Тази тактика не се приема от широката общественост. Княжеските правителства започват подготовка за единство чрез поддържане на близки връзки с автономната област. През 1880г по инициатива на Източна Румелия е направен първият опит за съединение. В началото на април 1880г Постоянния комитет на областта изпраща в София К. Величков и Д. Наумов със задача да обсъдят с правителството на Др. Цанков общи действия за провъзгласяване на съединението. Изготвена е програма, която е одобрена от княза и управляващата партия. В Сливен е свикано събрание на представителите на всички градове и села на Ю. България, което избира Централен народен комитет, и решава да възобнови гимнастическите дружества и военното обучение. Слуховете за съединението предизвикват отрицателна реакция от страна на ВС и към княза са отправени съвети за благоразумие. Стремежът към обединение се афишира отново през 1884г, когато е проведена втора съединистка акция. Български делегати пледират за каузата пред Европа. ВС не са разположени да подкрепят съединението и българите претърпяват пореден неуспех. Това доказва, че е безнадеждно да се разчита на ВС. От началото на 1885г започва нов етап от развитието на съединисткото движение. Началото е сложено от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) на 10 февруари 1885г в Пловдив. Председател на комитета е Захари Стоянов. Първоначалната цел е организиране на борба за пълно национално обединение. За кратко време цяла Ю. България е покрита с комитети. За успеха на акцията е от изключително значение да се спечели благоразположението на управляващите в Княжеството. На 25 юли 1885г в с. Дермендере се провежда тайно заседание на което присъстват дошлите от княжеството Д. Ризов и капитан Коста Паница. Избран е нов състав на ЦК, в който влизат З. Стоянов, Ив. Андонов, кап. К. Паница. Взето е решение на 15 септември да се вдигне въстание за сваляне на главния управител на правителството на областта и провъзгласяване на съединението. Д. Ризов и майор Сава Муткуров са натоварени с мисията да уведомят княз Александър за решението да се провъзгласи съединението. Събитията в Из. Румелия изпреварват решенията на комитета. На 2 септември в Панагюрище става вълнение, което поставя начало на въстанието. Властите успяват да възстановят мира, но БТЦРК е принудена да провъзгласи съединението. Сутринта на 6 септември 1885г властта в Из. Румелия е пометена от въстаническите чети, главния управител е арестуван и тържествено е обявено сливането на областта с Княжество България под скиптъра на княз Александър І. След обявяването на съединението БТЦРК съставя временно правителство и се саморазпуска. Взети са мерки за запазване на реда в страната и е обявено военно положение. Разработен е план за отбрана на страната при евентуално нападение от страна на Турция. Княз Александър І получава телеграмата на Временното правителство и издава два указа – за обща мобилизация и за свикване на IV ОНС. На извънредната сесия той издава манифест към българския народ, с който официално признава съединението. На 9 септември князът тържествено е посрещнат в Пловдив. Съединението е нарушение на международен договор и трябва да бъде признато от ВС. Българското правителство предприема редица инициативи. Българския княз лично моли руския император Александър ІІІ да подкрепи българското дело. Сърбия и Гърция заемат враждебна позиция спрямо България. От Белград заплашват с въоръжена разправа. Руското правителство също се обявява против Съединението. Българската дипломация отстоява Съединението, но ограничава съединистката акция и не позволява разпростиране на движението в Македония. На 2 ноември същата година Сърбия започва с нищо не предизвикана война срещу българите. Цялата нация се вдига в защита на отечеството. На скоро освободения народ успява да отблъсне нашественика от българската територия. На 19 февруари 1886г в румънската столица е подписан Букурещкият мирен договор, който се състои от един член: Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество. Сръбско-българската война започва на 2 ноември 1885г, когато Сърбия недоволна от осъщественото Съединение, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признание на Съединението. Въпреки всички нападки България не компенсира съседните и държави, а Сърбия започва да се готви за война. На 2 ноември Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните и райони. България изпраща нота до всички ВС с искане да се намесят като умиротворители, но не получава отговор. Османската империя отвръща на молбата за помощ с условието, че ще се намеси, ако българското правителство отхвърли Съединението. Сръбското главно командване разчита на численото превъзходство на сръбската войска, и предвижда цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъдат включени към сръбската държава. Предвид скорошното освобождение на България и липсата на подготвени кадри, очакванията на западните ВС са за бърз и пълен разгром на България. Българския княз свиква съвет на който е решено, че българските сили ще се съсредоточат в Сливница, където да се състои решаващата битка. На 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. В София Александър І е притеснен, че може да загуби решителната битка и подготвя план за евакуация на българската столица. По това време настъпва промяна в положението на българските войски. На 6 ноември започва сражение по цялата фронтова линия. Плевенският полк достига до сръбските окопи. На 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където в неравна битка срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват. По това време сръбските войски на северния фронт си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Отрядът на капитан Коста Паница разбиват сръбските войски при Ропот и навлизат в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница. В северния фронт усилените боеве продължават. На 4 ноември малък отряд предвождан от Атанас Узунов атакува главните сили на сръбските северни войски на тяхна територия, като в резултат 4 сръбски роти са разбити. Българското командване решава да мине в настъпление, да победи основните сили на сръбската армия и да спечели войната. На 8 ноември десния български фланг настъпва към Драгоман, след цяло денонощие боеве сърбите се оттеглят на юг от града. След тези сражения очакванията за войната се променят. Княз Александър І е решен да навлезе в територията на Сърбия и чак тогава да започне мирни преговори. На 11 ноември е обявено всеобщо нападение срещу сръбската войска. На 13 ноември са изпратени сръбски парламентьори с молба за примирие. Русия, Австро-Унгария и Германия изпращат нота на България за започване на мирни преговори. Нотата е отхвърлена, а българския княз заповядва нападението да продължи. На 14 ноември българите обграждат Пирот, а пътят им до Ниш е свободен. На 16 ноември България и Сърбия сключват примирие. Сръбската армия е изправена пред пълен разгром. Неочаквания развой на бойните действия по време на войната, внася съществен обрат в източнорумелийския въпрос. На 20 януари 1886г между Илия Цанов и великия везир е подписано споразумение, регламентиращо прехвърляне на властта над бившата Източна Румелия. Управлението на областта се поверява на княз Александър. Предвижда се взаимна военна помощ в случай на нападение срещу Турция или България. Спогодбата предвижда всички други положения на Берлинския договор да останат в пълна сила. На 24 март 1886г се подписва Акт за спогодбата относно работите на Из. Румелия. С подписването му завършват осеммесечните дебати по Съединението. На 13 април 1886г на тържествена аудиенция в София Шакир паша връчва на княз Александър І султанския ферман, с който му поверява главното управление на Южна България. С това фактически е осъществено пълното съединение на Северна и Южна България. 21. ОБЩЕСТВЕНО –ИКОНОМИЧЕСКО, ПОЛИТИЧЕСКО И КУЛТУРНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД СЪЕДИНЕНИЕТО ДО КРАЯ НА ХІХ ВЕК. През 1886г България дръзва да наруши Берлинския договор и да реализира първият етап от националното си обединение. Премахват се изкуствено създадените граници по Стара планина и митническите бариери, печели се международен престиж. Тези успехи обаче не са в състояние да премахнат редица съществуващи проблеми. Неуспешните следвоенни стопански трудности се съчетават с увеличаване на данъците поради поемането на румелийските задължения. Обединяването на двете части на страната създава административни неуредици. Всичко това се прибавя към съществуващата обстановка на политическо противопоставяне. Умерените либерали на Драган Цанков и дейците на Народната партия, оформят групата на т.нар. крайни русофили. Те смятат, че приятелството с Русия е необходимо условие за съществуването на държавата. На противоположния полюс са активните деятели на съединистката акция- Захари Стоянов, Димитър Ризов и южнобългарските либерали. Между двете формирования на русофили и русофоби стои правителството на Петко Каравелов, подкрепяно от председателя на НС Стефан Стамболов. Според тях отношенията между България и Русия могат да бъдат подобрени и без отстраняването на княза. Умереното крило се стреми към подобряване на отношенията с Русия кат гаранция за запазване на самостоятелността на страната. Формулата без княз Батенберг и без Русия няма привърженици, но тя се реализира. За пръв път в следосвобожденската история на България външнополитическите проблеми стоят в основата на политическите борби вътре в страната. На 2 юни 1886г Каравелов и Стамболов посещават управляващият руското дипломатическо агентство в София. Целта им е официален опит за подобряване на отношенията с Русия. Отговорът на Русия е категоричен. Тя няма да предприеме стъпки в това отношение докато Александър І е на власт. През 1886г в политическия живот в България на преден план излиза офицерството, придобило авторитет с победата в Сръбско-българската война. През лятото не голяма група военни начело с Анастас Бендерев, командирът на Струмския пехотен полк и Георги Вазов подготвят преврат за детронирането на княза. Намеренията на заговорниците са реализирани без реална съпротива през нощта на 8 срещу 9 август. Две дружини от Струмския полк разоръжават охраната на двореца. Княз Александър І е принуден да подпише предварително подготвена прокламация, че се отказва от престола. След това под конвой е изпратен за родовото си имение в Германия. След преврата възможностите са три: военна диктатура, коалиционно правителство или предаване на властта на противниците на княза. Заговорниците се спират на варианта с коалиционен кабинет, начело с Петко Каравелов и дори обявяват състава му без да се допитат до включените в него министри. Няма трайна реализация и опита да се състави изцяло русофилски кабинет. Правителството е назначено с прокламация Към българския народ, обнародвана в извънредно издание на Държавен вестник. За министър-председател е избран митрополит Климент Търновски. Липсата на информация и дезорганизация внасят смут в провинцията. Оформят се два центъра на недоволство- Търново, където се намира Стамболов и Пловдивски гарнизон. След като става ясно, че повечето от войските в Южна България са готови да действат за връщането на княза на 11 август 1886г Стамболов издава прокламация към българския народ за борба против детронаторите. В нея се иска оттегляне на фиктивно съществуващото правителство от крайни русофили. Започват действия за реализиране на контрапреврат. Междувременно Стамболов взема мерки за връщане на княз Александър І в България. На 12 август 1886г е сформирано 7 – членно правителство на Петко Каравелов. Кабинетът е образуван от представители на различни политически сили, обединени около идеята за преодоляване на политическата криза. По въпроса за съдбата на княза позициите на Каравелов и Стамболов се разминават. На 12 август 1886г в София е обявен регентски съвет в състав Петко Каравелов, Стефан Стамболов и майор К. Никифоров. На 16 август 1886г в състава на княжеското наместничество влизат Петко Славейков, Георги Странски и Стефан Стамболов. Васил Радославов е натоварен да състави ново правителство. Оформят се две правителства в София и в Търново, в либералната партия настъпва разцепление. По пътят си към Германия княз Александър І получава сведения за развитието на събитията в България и молба от наместничеството да се завърне в страната. Княза поема обратния път. Посрещнат е в Гюргево от Стамболов, Васил Радославов и негови поддръжници. На 17 август княза пристига в Русе, от където изпраща телеграма до руския император с молба за мнение по създалата се ситуация. На 20 август 1886г се получава отговора на Петербург. Руският император не одобрява връщането на Александър в България. След руският отговор княза окончателно решава да абдикира. На 22 август 1886г Александър І пристига в София и на следващият ден свиква съвещание с участието на политическите дейци. На 25 август е назначен регентски съвет в състав Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Петко Каравелов. На 26 август 1886г първият княз на третата българска държава официално абдикира. На 28 септември 1886г се провеждат избори, на които русофилите търпят поражение. В деня на изборите руското дипломатическо агентство обявява изборите за незаконни, това не пречи на 19 октомври ІІІ ВНС да започне своята работа. То избира принц Валдемар, син на датския крал Християн ІХ и брат на руската царица Мария, за княз на България, но по внушение на Русия той отклонява предложената му корона. В края на работата на ВНС е избрана тричленна делегация в състав Константин Стоилов, Д. Греков и Константин Хаджикалчов, която да посети столиците на ВС и да поиска съвети за излизане от кризата в страната. Отказът на принц Валдемар и скъсването на дипломатическите отношения с Русия поставя регентството и правителството в затруднено положение. Мисията на тричленната делегация започва на 20 октомври 1886г. Депутацията е посрещната добре в Лондон, Рим и Виена и хладно в Берлин и Париж, Петербург отказва да приеме българските пратеници. На 1 декември 1886г бившия офицер от австро-унгарската армия майор Лааба свързва членовете на депутацията с принц Фердинанд Сакс Кобургготски и той става кандидат за българския престол. Външнополитическите затруднения се съчетават с усложняване на обстановката в страната. Данъците се увеличават, затруднено е снабдяването, политическото противопоставяне се задълбочава. През януари 1887г в Браила започва да излиза вестник Девети август, в който военните емигранти подканят офицерите в страната да свалят правителството. В началото на 1887г офицерите в Румъния създават комитет за подготовка на въоръжено въстание, подкрепено от страна на руският дипломатически представител в Букурещ. Бунтът избухва в Силистра на 17 февруари 1887г, но е бързо потушен от правителството. Излизането от кризата става все по-необходимо. Задачата е да се намери кандидат, готов да заеме българския престол, без предварителното одобрение на ВС. На 15 март 1887г Константин Стоилов заминава за Виена, за да разбере дали бившият княз Александър І е съгласен да бъде отново избран, при отказ мисията му е да намери кандидат, готов да изпълни искането на регентството. След категоричния отказ на бившият княз, продължават преговорите с княз Кобург, През лятото на 1887г се постига договореност с Фердинанд Сакс-Кобургготски, немски принц, родственик на много европейски владетелски фамилии. На 25 юни той е избран за княз на България от ІІІ ВНС. Със задачата той да бъде утвърден от ВП и признат от ВС е натоварено правителство, съставено на 28 юни 1887г, начело с д-р Константин Стоилов. На 30 юли новия владетел стъпва на българска земя във Видин и на 2 август 1887г полага клетва в Търново. Фердинанд І е княз на България от 7 юли 1887г до 22 септември 1908г, когато е обявена Независимостта на България, и цар на България от 22 септември 1908г до 3 октомври 1918г. На 20 август 1887г новия български княз възлага на Стефан Стамболов съставянето на правителство, което е утвърдено на следващия ден. Годините в които Стамболов е министър-председател, са характерни с обществени-политическа конфронтация. Два са факторите, които влияят на вътрешната политика – стремеж за създаване на условия за стопанско развитие, смазване на недоволството от курса на правителството и недопускане на чуждо, или по-точно на руско вмешателство във вътрешните работи на страната. Правителството няма собствена пария, а се поддържа от Либералната. Още от началото на управлението на Стамболов се очертават две опозиционни течения – легално и нелегално. Първото водено от В. Радославов смята присъствието на княз Фердинанд за законно, но атакува правителството. Нелегалните предвождани от Драган Цанков и Петко Каравелов, са на мнение, че и княза и правителството са незаконни и трябва да се проведат избори за ВНС. Те са на мнение, че за да се нормализира обстановката в страната трябва да се подобрят отношенията с Русия. Против княза и правителството е и духовенството, което свързва идването на монарха с русофобския изход от кризата, българската църква не признава княза и името му не се споменава в църковните служби. Независимо от липсата на единна опозиция правителството взема мерки против всяко недоволство и неподчинение. Изборите за V ОНС са съпроводени с натиск и донасят убедителен успех на министър-председателя. Още на първата сесия е приет закон за изтребление на разбойничеството, който по същество означава запазване на военното положени в страната, подсъдни са лица вдигнали бунт против държавата и властта. Законът е приложен веднага по отношение на политическите противници. Всички опозиционни вестници прекратяват съществуването си. Успоредно с разправата с опозицията Стамболов се стреми да елиминира влиятелни и авторитетни личности в страната, които смята за потенциални конкуренти. Това става повод видни привърженици на Стамболов да се оттеглят от него. Сред тях са министрите Начович и Стоилов, които през декември 1888 напускат кабинета и са заменени от Иван Салабашев – министър на финансите и Д. Тончев- министър на правосъдието. Правителството се справя и с висшето духовенство. Правителството не разрешава редовното свикване на Светия синод под предлог, че се занимава с политически, а не с църковни въпроси. Армията е опората на правителството, но и голяма опасност. През януари 1890г е разкрита конспирация в Софийския гарнизон, като организатора майор Коста Паница е осъден на смърт. На 15 март 1891г е подготвен атентат срещу министър-председателя, жертва на който става министъра на финансите Христо Белчев. Това убийство е използвано за разправа с опозицията. Арестувани са Петко Каравелов, Трайко Китанчев, Томя Георгиев и др. Срещу задържаните не са открити доказателства за заговор, но получават присъди, Каравелов е осъден на 5 години затвор, Трайко Китанчев на 3, а някои без доказателства получават смъртни присъди. След тези събития още министри напускат кабинета. Те са заменени с лица без опит. През есента на 1892г напрежението в страната се засилва от намерението на Стамболов да измени конституцията. Тези промени произлизат от желанието му да стабилизира положението в страната чрез женитбата на княза и създаването на династия. Сред сериозни проучвания избора се спира на княгиня Мария- Луиза Пармска. Замислената коронация среща съпротива в страната. Екзарх Йосиф І смята, че женитбата ще отдалечи възможностите за помирени с Русия. Правителството обаче не допуска неодобрението на църквата и опозицията да се превърне в съпротива. На 8 април 1893г княз Фердинанд се венчава за Мария –Луиза в Пианоре. На 3 май 1893г княз Фердинанд открива заседанията на 4 ВНС, което приема промените в конституцията. Те условно могат да се разделят на две групи- отнасящи се до привилегиите на държавния глава – българския княз и наследникът му носят титлата царско височество, българския княз не може да изповядва никаква друга вяра освен православната, само княза, който по избор е стъпил на българския престол, ако принадлежи към някое друго християнско вероизповедание, както той, така и първият престолонаследник може да си останат в него, княза има право да раздава ордени. Останалите изменения касаят състава, правата и задълженията на народното представителство. Според тях ОНС се състои от представители, избрани направо от народа. ВНС се състои от представители, избрани направо от народа, като числото им е равно на двойното число на членовете на ОНС. Управлението на Стефан Стамболов е характерно с активната законодателна и практическа дейност за осигуряване на икономическа независимост на България и преодоляване на общата изостаналост на страната. Различни фактори влияят върху стопанското развитие в първите десетилетия след Освобождението. България продължава да е аграрна страна. Градското стопанство се намира все още в своя занаятчийско-манифактурен стадий на развитие, и продължава да е под ударите на разоряващата конкуренция на чуждото фабрично производство. Това се отразява и на търговията допълнително притеснена от загубата на турския пазар. Правителството ориентира политиката си в две посоки- към насърчаване на местното производство и към привличане на чужди капитали и регулиране на търговско-икономическите отношения с други страни. Кабинетът освобождава редица фабрики от данъци при внос на необходимите им машини, съоръжения, ползват намаления от установените тарифи. През 1891г е приет закон за снабдяване на армията с материали за въоръжаване, облекло, храна и др., като се дава предимство на родното производство. Постиженията в икономическото развитие на страната се илюстрира на проведеното Пловдивско изложение. Целта на Първото българско земеделско-промишлено изложение е да стимулира прохождащата българска индустрия и селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители. За да обезпечи капитали за развитието на националната индустрия кабинетът на Стамболов прибягва до сключване на външни заеми. Първият е сключен с Лондон и е свързан със споразумението за закупуване на жп линията Русе – Варна. Той е първият външен заем на България. Вторият заем е отпуснат от виенската Лендербанк и е предназначен за жп линията Цариброд- София- Вакарел. През 1893г се основава Българско търговско параходно дружество, което е освободено от редица задължения. Народното събрание приема Закон за монопола върху солта, закон за мерките и теглилките, според който в страната се заменят старите мерни единици с нови от европейската мерна система. 6-то ОНС приема закон за насърчаване на развъждането на овце, закон за конезаводите. Благоустроява се София и Пловдив и някои други по-големи градове. Създават се общински здравни служби, полага се началото на пенсионното осигуряване. Грижите на правителството се разпростират в просветата и културата. През 1888г е гласуван закон за отваряне на Висше училище и в София се слага началото на бъдещия университет. Разривът с Русия е израз на твърда воля за постигане на държавна самостоятелност, но в същото време изправя България пред сложни проблеми. Русия не одобрява Фердинанд за български княз, тъй като смята, че той ще е проводник на чуждо влияние. С нота до великия везир руския посланик Нелидов настоява Турция да обяви на българското правителство и да съобщи на ВС, че присъствието на Фердинанд в България противоречи на Берлинския договор и следователно е незаконно. На 22 февруари 1888г ВП обявява избора на княз Фердинанд за незаконен. Стефан Стамболов търси дипломатическа опора в Австро-Унгария и Англия и до голяма степен успява. Виена и Лондон не могат да признаят княза преди това да е извършено от султанското правителство. Във външната си политика Стамболов търси подкрепата не само на ВС, но и на балканските държави. Проблемът за останалите под чужда власт територии с българско население е основен както за обществеността, така и за официалната политика след Освобождението. След успеха на Съединението въпросът за Македония става един от централните в политическата доктрина на Стамболовото правителство. Извоюването на берати за екзархийски митрополити в Македония е безспорен успех за българската дипломация. Те са издадени на името на българското правителство, с което се утвърждава, че българската държава е институцията, която трябва да осъществява националната политика. Успехите се допълват от приемането на княз Фердинанд на частна аудиенция от император Франц Йосиф. Това събитие се оценява от европейския печат като равно на признаване на българския владетел. През юни с.г. английската кралица Виктория приема княза въпреки протестите на руското посолство в Лондон. Активната и целенасочена политика дава плодове. През 1890г чуждите дипломатически представители в София обявяват, че ще поддържат официални контакти с правителството, а в началото на следващата година турския комисар иска аудиенция от българския владетел. През 1891-1892г княз Фердинанд е приет от австро-унгарския император и от английската кралица, а министър-председателя от турския султан. Сватбата на княза с Мария-Луиза също спомага процеса на официално признаване. Недоволството в страната от режима на Стамболов обаче продължава да нараства. Наред с русофилската опозиция, която е почти разгромена се създава нова. През есента на 1892г се оформя Съединената легална опозиция. Политическите противници на режима засилват дейността си. През пролетта на 1894г Фердинанд се среща с руския посланик във Виена княз Лобанов- Ростовски, по повод на което български министър-председател проявява остро недоволство. При завръщането си от Европа на 17 май 1894г Фердинанд получава оставката на Стамболов, който се надява, че княза ще го помоли да я оттегли. Поредната заплашителна оставка на Стамболов е приета на 18 май 1894г. Всички поканени от княза да оглавят правителството отказват. След няколко неудачни комбинации Фердинанд се обръща към Константин Стоилов. Князът и Стоилов се договарят за министерската листа и чак тогава се провеждат изборите. На 19 май 1894г е сформиран коалиционен кабинет с министър-председател Константин Стоилов. Започва прочистване на административния апарат от стамболовите привърженици. На 1 август излиза указ за разтуряне на 7 ОНС. След проведените на 11 септември 1894г законодателни избори се очертава твърде пъстра камара и няма партия или групировка, която има парламентарно мнозинство. За председател на 8 ОНС е избран Теодор Теодоров. На 3 юни 1894г се поставя началото на нова политическа формация – Народна партия. В НП остават бившите консерватори, южнобългарските съединисти, някои цанковисти и независими дейци. В областта на вътрешната политика партията се обявява за привърженик на конституционната монархия. НП обявява, че ще работи за икономическото повдигане на страната чрез покровителство на местната търговия. Като външнополитически принцип се прокламира признателност към Русия. Успоредно със създаването на НП тече процес на съживяване на старите партии. Предимство има Либералната партия, чиито ръководни дейци участват в легалната опозиция. Бързо се възстановява и ЛП на Петко Каравелов, която през 1896г приема името Демократическа. Най-трудно се възстановява партията на Др. Цанков, тъй като нейният лидер отсъства дълго от страната и част от привържениците и преминават в редовете на НП.От 1897г партията се оглавява от Стоян Данев и се преименува в Прогресивнолиберална. С най-слабо влияние е Българската социалдемократическа партия. В началото на декември 1894г Стоилов подава оставка. На 9 декември 1894г е назначено ново хомогенно правителство с министър-председател Константин Стоилов. Хомогенния кабинет на НП слага акцентът във външната политика върху признаването на княз Фердинанд. Продължават опитите на българската дипломация да установи контакт с Петербург. Издействано е съгласието в Русия да бъде приета депутация, която да положи венец на гроба на покойния руски император Александър ІІІ. Депутацията потегля през юни 1895г с мисия да работи за помирение и като отстъпка от българска страба да предложи покръстването на престолонаследника в източноправославна вяра. Официалното помазване на престолонаследника става на 2 февруари 1896г в присъствието на представители от Русия, Турция, Франция, Сърбия и Гърция. Актът е последван от признаването на княз Фердинад за законен владетел на българия от Русия, Турция и другите ВС. Международното признание на княз Фердинад слага край на българската криза. Стоилов поема курс за сближение със съседните държави. Развива се активна законодателна дейност. Обсъдени са 64 закона от два вида: политически и стопански. С първата се цели да се накажат беззаконията и да се възстанови парламентарната демокрация, а втората група засягат развитието на икономиката. Законите със стопански характер са повече на брой и с важно занчени за бъдещото икономическо развитие на страната. След управлението на Народнолибералната и Народната партия настъпва период на чести правителствени промени. Тази партийна разпокъсаност повишава ролята на монархическия институт. На 19 февруари 1899г княз Фердинанд назначава правителство начело с Димитър Греков. Идеята на монарха е да се образува коалиционно правителство от русофилските партии. В кабинета влизат либералите радослависити. Насрочени са законодателни избори, с които се цели създаването на правителствено мнозинство в новата камара. С факлшификации и насилие Радославов успява да осигури за своята партия най-много депутатски места. Единствения успех за кабинета е участието на България на Първата световна конференция за мир в Хага. Правителството полага системни грижи да убеди Русия в своята лоялност. Освен криязата във финансите трудностите на кабинета нарастват и от изострянето на отношенията между радослависти и стамболовисти. Противоречията между управляващите партии проличават след насрочването на избори за Х ОНС прес септември 1899г. Либералната паритя затвържадва мнозинството си в Народното събрание и Греков подава оставката на кабинета си. На 1 октомври 1899г е назанчено ново правителство начело с Тодор Иванчов. Съществуващата финансова криза влюшава изключително много финансовото положение на страната. За да стабилизира финансите кабинетът разрешава на БНБ да обменя банкноти срещу сребро. Поземления данък е замене с натурален десятък. Законът е приет с недоволство от населението и прераства във въоръжени бунтове. Вътрешнополитическите финансови затруднения в началото на ХХ век се съпътстват и от външнополитически. Балканската политика на Русия и Австро-Унгария за запазване на статуквото не удовлетворява българската държава. Сърбия и Гърция засилват дейността на своите националистически пропаганди в отговор на разрастването на българското националноосвободително движение. Князът се опитва да избегне правителствената криза и на 27 ноември 1900г Тодор Иванчов след реконструкция на кабинета остава министър –председател, като поема и министерството на финансите. Основната задача на това правителство и да проведе избори за ХІ ОНС, от което да бъде излъчено едно по-стабилно правителство. След конфликт на министър-председателя с генерала Рачо петров, неподкрепен от княза Т. Иванчов подав оставка на 10 януари 1901г. Назначено е служебно правителство на ген. Рачо Петров, което има същата задача като на предходното – провеждане на парламентарни избори. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели: