Теми за държавен изпит по история на българия раждане на средновековната българска държавност

БЪЛГАРИЯ И ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ (1912-1918)

Изтегляне 2.29 Mb. страница 8/12 Дата 22.08.2017 Размер 2.29 Mb. #28537

Навигация на страницата:

• 25. ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ (1918-1923)

24. БЪЛГАРИЯ И ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ (1912-1918) На 16 май 1911г начело на страната застава коалиционен кабинет на Народната и прогресивнолибералната партия с министър- председател Иван Евстратиев Гешов. Двете партии са известни с трайната си русофилска ориентация и на тях се възлагат надежди да спечелят доверието и подкрепата на Русия, Англия и Франция. Коалиционния кабинет обявява миролюбива външна политика. В същото време това е един от най-трудните периоди за българската дипломация. Правят се опити за сближение с Турция с единствената цел да се облекчи живота на българското население в Македония. В Цариград не проявяват готовност за удовлетворяване на българските искания. Тъкмо обратното, на българо-турската граница от засада е убит българският офицер кап. Георгиев. Атина насърчава гръцката пропаганда. Белград настоява за споразумение на основата на подялбата на Македония. Настъпилите усложнения в международната и балканската обстановка правят избора пред България неотложен. Да остане сама или да прояви готовност за отсъпки. Националния въпрос свързан с освобождението на Македония и Одринска Тракия към 1911г все още не е решен. Нито една от двете тенденции за неговото разрешаване – революционната и дипломатическата не дават резултати. Това принуждава българското правителство да се ориентира към военна тенденция. Оформилите се в края на 19 и началото на 20 век военни групировки на Антантата и на Централните сили са в навечерието на световен военен сблъсък. Търсейки съюзници сред балканските държави те проявяват готовност да пренебрегнат берлинските решения. Военната алтернатива се възприема и от съседните балкански държави – Гърция и Сърбия, които също имат териториални претенции към Османската империя. За изграждането на Балкански съюз, насочен срещу Османската империя те разчитат много на България, независимо от противоречията им за Македония. През 1911г правителството на Ив. Евстр. Гешов прокарва изменение на Търносвката конституция, което позволява на цая и правителството да сключват тайни международни договори без съгласието на НС. На 29 февруари 1912г Иван Евстр. Гешов и сръбския премиер Милованович подписвт в София съюзен договор, придружен от тайна военна конвенция. Двете страни поемат задължението да си оказват взаимна подкрепа при нападение на трета държава- Турция или Австро-Унгария срещу Сърбия. Според допълнителния анекс към договора Сърбия признава правото на България да владее земите източно от р. Струма и Родопите, а България признава това право на Сърбия за земите на север и северозапад от Шар планина. За основната част от Македония се предвижда автономно управление, но се прави уговорка, че ако това не е възможно тя ще бъде поделена. Земите източно от линията Крива паланка се дават на България, а територията между разделителната линия и Шар планина е определена за спорна зона, за чиято принадлежност решаваща ще бъде думата на руския цар. Второто звено от Балкаския съюз – Българо-гръцкия договор е подписан на 16 май 1912г в София. Договорът не разглежда териториални въпроси, най-важна е Военната конвенция подписана в София на 22 септември. България се задължава да мобилизира 300 хилядна армия, а Гърция 120 хилядна, която трябва да прекъсне съобщенията между Мала Азия и Европейска Турция. Гръцкото правителство не признава българо-сръбските договори. По-късно към вече оформения Балкански съюз се присъединява и Черна гора. След устни дипломатически преговори се постига съгласие – България дава заем за издръжка на черногорската армия по време на войната. Неясна остава позицията на Румъния, която под натиска на Германия и Австро-Унгария, отклонява поканата за участие в съюза. През 1912г националните страсти в България се разгорещяват след известия за турски жестокости в Макединия. По предварително споразумение правителствата на България и Сърбия обявяват на 17 септември 1912г обща мобилизация. Малко след това същото прави и Турция. Съюзените държави отправят колективна нота до ВС, в която настояват турското правителство незабавно да пристъпи към провеждане на реформи в Европейска Турция. На 1 октомври турското правителство отхвърля изпратената нота, а на 3 окотмври скъсва дипломатическите си отношения с България и Сърбия. В отговор на 5 октомври България, Сърбия и Гърция обявяват война на Турция. Българската войска се насочва срещу основните турски сили в Източна Тракия. Върховен главнокомандващ е цар Фердинанд. Много българи, бежанци от Македония и Одринско се стичат като доброволци в македоно-одринското опълчение. Настъплението на българската армия в Източна Тракия започва сутринта на 5 октомври 1912г. Изненаданите турски части не удържат на натиска и отстъпват. Още в първите сражения по линията Одрин-Лозенград, българската армия постига забележителни успехи. Без бой пада и силната крепост Лозенград. Известното забавяне от българска страна позволява на противника да съсредоточи силите си на втората отбранителна линия Люлебургас-Бунархисар. Българското командване разпорежда Първа и Трета армия да продължат настъплението. Противникът превъзхожда по брой българските войски. Сраженията започват на 17 октомври 1912г, българския устрем отново е неудържим и след няколко дневни боеве турците отново отстъпват. За успехите на българското настъпление спомагат и активните действия на доброволческите чети в Странджа планина. Успоредно с бойните действия на Първа и Трета армия, Втора армия започва обсада на Одринската крепост, която е превзета през май 1913г. Успешно е настъплението и на Кърджалийския и Родопския отряд, които откриват пътя към Бяло море. Победен е и маршът на Седма рилска дивизия по долината на р. Струма, след което се отправя към Солун. Гръцкото командване в разрез със съюзническите си задължения влиза в преговори с началника на турския гарнизон и му обещава изгодни условия на капитулация. Солун се превръща в конфликта точка на българо-гръцките отношения. Победи постигар и българските съюзници, които имат срещу себе си по-слаба противникова войска. В подкрепа на съюзниците воюват и четите на ВМОРО, които освобождават много села и градове. Изпаднала в безизходица на 29 октомври 1912г Османската империя иска примирие при изгодни за България условия. Цар Фердинад обаче иска да влезе в Цариград и отхвърля направеното предложение и заповядва щурм на Чаталджанската позиция. Атаката започва на 4 ноември 1912г, но след двудневни боеве българския устрем е спрян. Едва тогава българското командване решава да преговаря и на 20 ноември 1912г примирието е сключено. Завършва първата фаза на войната. В началото на декември 1912г в Лондон започват мирните преговори. Те се водят под контрола на ВС. Позицията на съюзниците е Турция на отстъпи всички земи северозападно от линията Мидия – Енос, но срещат отказ. В началото на 1913г преговорите са прекратени тъй като в Цариград е извършен военен преврат. Новото турско правителство заявява, че ще търси благоприятен изход от бойното поле. На 21 януари 1913 г военните действия са възобновени. Започва втория етап на Балканската война. На 26 януари 1913г турски корпус от Галиполската армия започва настъпление. Целта е да се разгромят българите. Българските войски преминават в настъпление и отхвърлят турците при укпрепената Булаиркса позиция. Едновременно с настъплението на Галиполската армия турското командване с кораби стоварва около 40 хиляди войници западно от Шаркьой и започва настъпление. Тук те са посрещнати от българските опълченски дружини. Българското командване насочва към този район редовна войска от Четвърта армия. Турците са рабити и започват да се връщат на корабите. Изходът на войната се решава при Одринската крепост. На помощ на Втора българска армия, която обсажда Одрин е привлечена и Втора сръбска пехотна дивизия. От 11 до 13 март 1913г се водят ожесточени боеве. На 13 март се предава основната турска армия. С падането на Одринската крепост Балканската война от 1912-1913г завършва за България. Загубите са далеч повече от тези на Гърция и Сърбия взети заедно, които воюват на фторостепенни фронтове. Непримиримостта на новото турско правителство е пречупена и то подновява мирните преговори в Лондон. Окончателната победа над Турция във втория етап на войната осигурява благоприятни условия за съюзниците на лондонските преговори. На преговорите обаче избухват остри противоречия между тях. Влошават се отношенията между България и Румъния във връзка с териториалните претенции на Букурещ към София. Съюзниците започват да прегрупират своите военни сили с оглед на нова война. На 17 май 1913г е подписан Лондонския мирен договор между държавите от Балканския съюз и Османската империя. Турция трябва да отстъпи всички земи на север и запад от линията Мидия – Енос и остров Крит, който става гръцко владение. Албания е провъзгласена за независима държава, решението за финансовите проблеми е оставено на международната конференция в Париж. Балканската война решава само частично българския национален въпрос. Съюзниците пренебрегват договореностите на Балканския съюз. Сръбското и гръцкото правителство претендират за всички земи на които са стъпили войските им, без да се съобразяват с историческите реалности и с главния принос на българската армия за победата. Не само спорнато, но изначителна част от безспорната зона на Македония попадат под сръбски контрол, а Гърция слага ръка на повечето земи от Егейска Македония. В български ръце остава само Източна Македония. Неблагоприятно за България е и отношението на ВС. На 19 май веднага след подписването на Лондонския мирен договор, в Солун се подписва съюзен договор и Военна конвенция между Белград и Атина, които предвиждат тяхна обща граница в Македония. При евентуално несъгласие от страна на България двете страни се задължават да употребят срещу нея военна сила. На практика Сърбия и Гърция слагат край на Балканския съюз. В България Фердинанд предизвиква оставката на кабинета на Ив. Евстр. Гешов. Сформиран е нов коалиционен кабинет от Прогресивнолибералната, Народната и Демократическата партия начело с д-р Стоян Данев. България поема пътя на войната с бившите си съюзници без гаранции, че може да очаква помощ от вън. На 2 юни 1913г България получава покана от Русия да участва в Конференция на бившите съюзници, която трябва да бъде предшествана от демобилизация на войските. България заявява готовността си за участие в конференцията, ако се зачете договорът на Балканския съюз. Същевременно сръбското и гръцко командване в Македония упражняват терор над местното българско население. Това дава повод на Фердинанд да проведе наказателна операция срещу сръбските и гръцките войски в земите освободени от българите. На 16 срещу 17 юни с атаката на българите срещу сръбските и гръцки позоцоо започва Междусъюзническата война. България е изправена да воюва с всички свои съседи, които превъзхождат числено армията и. Очертава се конфликтът от междусъюзнически да се превърне във Втора балканска война. Българските войски са разпилени на огромни пространства между Видин и Солун. Сърбия и Гърция се възползват от това и преминават в настъпление по целия фронт. Замисълът на сръбското и гръцко командване е да настъпят към София и да принудят българското правителство да обяви капитулация. Гръцката армия настъпва по долината на Струма, но скоро е спряна. Първоначалните успехи на Сърбия също са спрени. Сръбската армия в Македония е изправена пред обкръжение и разгром. Българското настъпление започва при Кресненската операция. Активно съдействие на българските восйки оказва ВМОРО. На 30 юни във войната се намесва и Турция. Нейни войски преминават линията Мидия-Енос и окупират почти цяла Одринска Тракия. Изпаднало в пълна безизходица правителството на Ст. Данев подава оставка. На 4 юли 1913г то е заменено от правителство на либералната коалиция, оглавено от Васил Радославов. Надеждите на Фердинанд, че новото правителство ще доведе дипломатическа помощ от Берлин и Виена не се оправдават. Само Русия настоява Румъния и Турция да спрат военните действия. Междувременно Втора българска армия предприема атака срещи обкръжените в Кресненското дефиле гръцки части. Бългаската армия провежда общоконтранастъпление по всички фронтове. Атина моли за примирие. Първите контакри между воюващите са установени в Ниш. Румъния, която е в най-изгодна позиция настоява преговорите да се водят в Букурещ. Притиснати – Сърбия и Гърция се съгласяват. На 17 юли 1913г в Букурещ се открива мирна конференция , а на следващия ден е подписано примирието. На конференцията българската делегация е практически изолирана. Англия, Франция и Германия защитават интересите на Гърция, Румъния и Сърбия. Турция не е допусната до участие. Конференцията продължава до 28 юли, когато е подписан и Букурещки договор за мир. Според договора България отстъпва на Румъния Южна Добруджа, Сърбия получава Вардарска Македония, а Гърция Егейска Македония. За България остава Източна Македония. България и Черна гора нямат обща граница и поради това в договора не се третират българо-черногорските отношения. Българо-турските отношения се оформят от Цариградския договор от 16 септември 1913г. България отстъпва на Турция Източна Тракия. Резултатите от Букурещкия и Цариградския договор от 1913г са истинска национална катастрофа за България. Националното обединение не е постигната, България губи голяма част от завоюваните пт Първата война територии и е принудена да отстъпи част от старите. Икономиката понася огромни щети, не са за подценяване и огромните човешки загуби. След подписването на мирните договори настъпва облекчение в страната. Деветте военни месеца не нанасят много поражения в стпанския живот на страната. Решаващо значение има и факта, че военните действия се водят извън териториите ни. До края на 1913г националната икономика успява да преодолее военновременното състояние. В страната се откриват най-едрите индустриални предприятия в дотогавашната и стопанска история. Последиците от войните най-тежко се отразяват на българското селско стопанство. Работната ръка намалява, намалява и броя на добитъка. Страната ни обаче се справя и бързо е догоенено довоенното производствено равнище. В периода животни почти не се изнасят, а вносът е предимно на едър добитък. В износната листа важен дял заема тютюнът. През 1914 БНБ увеличава кредита си за всички стопански среди. Усилено кредитиране на икономиката предприема и другата държавна банка – Българска земеделска банка. По-сериоано е политическото положение. В края на Междусъюзническата война Фердинанд утвърждава ново правителство начело с Васил Радославов. През септември 1913г са извършени промени в кабинета. Партийните раздори създават затруднения на правителството. 15 ОНС е разпуснато. На 24 ноември 1913г са проведени парламентарни избори. Успех регистрира левицата – земеделци, широки и тесни социалисти. На 23 декември е назначено ново правителство на Радославов. В нарушение на парламентарната практика на 31 декември 1913г 16 ОНС е разтурено. На проведените нови избори на 8 март 1914г Радославов си осигурява подкрепата на 129 депутати срещу 116 на опозицията. Най-важната задача на правителството е да сключи външен заем, за да може да плаща краткосрочните аванси получени по време на Балканската война. В края на 19 и началото на 20 век в Европа се оформят контурите на два противостоящи блока. На 28 юни 1914г в Сараево е убит австро-унгарския престолонаследникФранц-Фердинанд. Месец по-късно започват сраженията между Сърбия и Австро-Унгария, а от 1 до 4 август във войната влизат Германия, Русия, Франция и Англия. Започва световен военен конфликт, в който България има три възможности. Правителството е с намерение да се ориентира към Централните сили, Народната, Прогресивнолибералната, Демократическата и Радикал-демократическата партия, БЗНС и широките социалисти са за съюз със съглашенските сили и третата възможност е за запазване на неутралитет. Въпреки политиката на неутралитет правителството приема закон за обявяване на военно положение и въвеждане на цензура, одобрен е и извънреден кредит за военни нужди. След избухването на войната българското правителство офизциално обявява неутралитет, но все по-активно е търсено като съюзник. Причината е стратегическото място на страната. Първото предложение идва на 16 май 1915г, когато Антантата (Англия, Франция, Русия и Италия) обещава при вличане във войната чрез нападение на Турция линията Мидия-Енос, безспорната и част от спорната зона в Македония, териториално разширение в Беломорието, съдействие за уреждане на проблема с Южна Добруджа. Българското правителство отговаря, че иска гаранции за реализиране на обещаното. На 23 май Централните сили обещават по-малко, но дават гаранции за реализация при общ военен успех- цяла Македония безусловно ще бъде предадена на България. На 24 август 1915г в София се подписва тайна спогодба между България и Германия, която по силата на съюзните отношения е валидна и за Австро-Унгария. Съгласно договора на България се гарантира присъединяването на Вардарска Македония и земите до р. Морава. В случай на непредизвикано нападение на Румъния или Гърция България си възвръща териториите загубени с Букурещкия договор. Между България и Германия е подписан и съюзен договор, който предвижда взаимопомощ и приятелство. Друг важен документ е военната конвенция, която задължава Централните сили да настъпят срещу Сърбия в срок от 30 дни, а България в срок от 35 дни. Едновременно с договорите с Германия се подписва и съглашение с Турция, съгласно което България получава областта на запад по течението на р. Марица до одринското предградие Караагач и железопътната линия. На 23 септември 1915г в страната е обявена обща мобилизация. На 14 октомври с царски указ е обявена война на Сърбия, а на другия ден Англия обявява война на България, последват я Франция и Русия. Българските войски са групирани в три армии. Първата превзема Ниш и преминава западно от река Морава. Втората армия напредва в Македония и след сражение на Косово поле изтласква сръбските части към албанските планини. Втората армия се ангажира с позиционни действия и повече от година води сражения. Третата армия е разположена край Плевен срещу евентуална заплаха пт румънска страна. Последиците от войната вътре в страната започват да се усещат все по-осезаемо – въведена е купонна система, недостига хлаба. През есента на 1916г Румъния влиза във войната и Третата армия навлиза в Добдуржа, разбива румънските войски и подпомага ферманците за превземането на Букурещ. През 1917г германското командване изтегля войските си от Македония, като оставя отбраната на фронта на Първа и Втора армия. На северния фронт се водят позиционни войни. Положението на Централните сили става все по-тежко. Влизането на САЩ във войната на 2 април 1917г на страната на Антантата решително накланя везните в нейна полза. През пролетта на 1917г българските части на Южния фронт започват да се огъват. Ситуацията се усложнява с влизането на Гърция във войната през лятото на 1917г. През ноември 1917г в следвтвие на болшевишкия преврат Русия излиза от войната. Със сключването на мирните фоговори от 3 март о 7 май 1918г Източни фронт е ликвидиран. България изживява поредното разочарование- вместо да получи Севетна Добруджа тя само участва в установяването на управление на Централните сили в региона, доминирано от Германия. След продължителната война икономиката на България започва да се руши. Кризата обхваща и управляващите кръгове. През юни Радославов подава оставката на кабинета си. Изборът на царя за министър-председател се спира на Александър Малинов, който съставя правителство на 22 юни 1918г. на 14 септември 1918г Антантата предприема офанзива на Солунския фрнт. Българската отбранителна линия е пробита и в армията настъпва хаос. Бълария е застрашена не само от чужда окупация, но и от вътрешни безредици. Разбунтували се части отстъпват към вътрешността на страната, поражда се идея за поход към София и разправа с виновниците. На 24 септември войнишкото негодувание прераства в бунт. Формирани са две въстанически дружини, които се насочват към Кюстендил, и заемт Главната квартира на армията. Правителтвото реагира бързо и организира отбрана на столицата. На 27 септември е издадена прокламация, която обявява монархическия режим за свален и провъзгласява т. нар. Радомирска република. Александър Стамболийски е определен за председател на временното правителство, а Райко Даскалов за главнокомандващ на републиканските войски. На 30 септември въстаниците са разгромени, правителствените вокси превземат центъра на въстанието гр. Радомир. В Солун е изпратена българска делегация в състав Андрей Лябчев, Иван Луков и Симеон Радев с искане за примирие. То е подписано на 29 септември и по същество представлява капитулация. Армията следва да се изтегли в старите граници, да се разоръжи и демобилизира. В Солун съглашението поставя и друго условие – отстраняване на Фердинанд от престола. На 3 октомври 1918г с манифест цар Фердинанд обявява абдикацията си и напуска страната. Българския престол се заема пт цар Борис ІІІ. 25. ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ (1918-1923) Претърпяла за 6 години две национални катастрофи през 1913г и 1918г, разорена България попада след войната във враждебното обкръжение на съседите си. Най-значителните жертви, които България дава във войната, това са хората от най-производителната възрастова група, което се отразява върху обработването на земята, добивите от която намаляват. Индустрията, занаятите, транспортът и съобщенията също са в упадък. Както в по-голямата част от Европа, и у нас улевяването на масите върви с бързи темпове. На 6 октомври 1919г е съставено коалиционно правителство начело с лидера на БЗНС Александър Стамболийски. Политиката на правителството е съобразена с плачевното международно и вътрешно положение на страната. Главните задачи са да се смекчат условията на мира, да не се допусне чужда окупация, да се подобрят отношенията със съседит. Засилва се производството, уреден е износа и вноса и се въвежда трудова повинност. Предприети са мерки за смекчаване на жилищната криза и за развитие на кооперативното дело и кредитът. Предвижда се реорганизиране и демократизиране на администрацията и съдебното дело, въвеждане на изборност за държавните и общински служители. Наред с дясната и лява опозиция се появява и нова сила – Военен съюз. Центърът на Военния съюз е в самия щаб на армията, на негово чело застава полк. Славейко Василев. В края на 1919г и началото на 1920г Военния съюз укрепва позициите си и царят успява да убеди Ал. Стамболийски да назначи Сл. Василев за началник на канцеларията на военното министерство. В такава ситуация БЗНС започва изпълнението на приетата реформа. Военния министър Стамболийски извършва нововъведения във военното министерство. На 22 ноември 1919г е приет закон за съдене на министрите и наказване на виновниците за въвличането на България в Първата световна война. Съденето на министрите се възлага на Държавен съд, предвидените наказания са доживотен затвор, смърт и поставяне на имуществото под забрана. Една от съществените мерки на коалиционното правителство е създаването на Консорциум. През ноември 1919г е внесен законопроект за търговията със зърнени храни и произведенията от тях. Той предвижда учредяването на специален институт от Народната, Земеделската и Кооперативната банка по названието Консорциум за търговия със зърнени храни и произведенията от тях. Консорциума монополизира износа на зърнени храни и основните продукти от тях. Вътрешната търговия остава совбодна. Правителството прави опит да реши и жилищния въпрос, който се изостря след края на войната. През януари 1920г е приет закон за облекчаване на жилищната криза. Александър Стамболийски планира провеждането на нови избори, от които очаква БЗНС да получи абсолютно мнозинство в Народното събрание. Това обаче се оказва невъзможно, защото в края на 1919г положението в страната е напрегнато. През цялата година в страната са проведени 135 стачки. В края на декември 1919г избухва обща транспортна стачка. БКП решава да я подкрепи и да поеме нейното ръководство. От 29 декември се провежда и наационална политическа стачка за пръв път в България. Правителството действа твърдо. То използва полицията и армията и получава подкрепа от окупационните войски на Съглашението срещу стачкуващите. На 19 февруари 1920г стачката завършва с поражение. Веднага след приключване на стачката 18 ОНС е разпуснато. БЗНС иска нови избори с цел да поеме самостоятелно властта. На 28 март 1920г се провеждат парламентарни избори. Земеделците печелят 110 депутатски места, но те не са достатъчни за съставяне на самостоятелно правителство. Земеделското ръководство решава да не подава оставката на кабинета до свикването на парламента. На 15 април 1920г се свиква Първата извънредна сесия на 19 ОНС. За председател е избран Александър Ботев. БЗНС печели първият тур в борбата за самостоятелно правителство. На 20 май 1920г след продължителни заседания на земеделскатата парламентарна група са излъчени необходиите двама министри за попълване на кабинета. Излъчено е деветчленно еднопартийно правителство на БЗНС, начело с Ал. Стамболийски. Кабинетът не среща протести в страната и отвън. Така започва периодът на самостоятелно земеделско управление. Основните принципи на идеологията на БЗНС са формулирани от Ал. Стамболийски. Спорд него обществото се дели на съсловия. Тъй като най-голямото съсловие в България е селското и тъй като държавата се развива и съществува благодарение на неговия труд, то и политическата власт трябва да е в негови ръце. БЗНС застава начело на властта в много труден момент. Страната е с неуредено международно положение и стопански разстроена от трите войни. Осезателно се чувства загубата на Добруджа и на Беломорска Тракия. В промишеленото производство ситуацията е по-благоприятна, но се чувства остър недостиг на суровини и машини. Окаяното състояние на транспорта оказва задържащо влияние на развитието на индустрията и селското стопанство. Вътрешнотърговския баланс на страната е пасивен и има валутна криза. Стопанските неблагополучия се засилват от непосилните финансови задължения, с които е обременена България с репарационните задължения от войната. Освен това страната е длъжна да издържа съглашенските окупационни войски до влизането на договора в сила и множество контролни органи след това. Финансовата и валутната криза се изострят заедно с тежките социални проблеми- недостиг на земя, прехрана, безработница, жилищна криза и непрекъснатите притоци на бежанци. В такава обстановка БЗНС пристъпва към своята реформена дейност. Правителството разгръща широка законодателна дейност. Поемайки властта БЗНС не отменя военното положение и цензурата срещу които се бори като опозиционна сила. Законът за трудовата поземлена собственост въвежда лимит от 300 дка за владеене на обработваеми земи. Земеделците могат да запазят земята си, ако декларират, че ще я използват за индустриални предприятия свързани със земеделското производство. От отчуждените и държавните земи се образува държавен поземлен фонд, от който се раздават земи на безимотни и малоимотни селяни. На 28 май 1920г е приет закон за трудовата повинност. На задължителен обществен труд подлежат младежите над 20г възраст и девойките над 16г. техният труд се използва във всички отрасли на стопанството и благоустройството: строеж на пътища, жп линии, жилища, прокарване на канали и др. нейната продължителност е 12 месеца за мъжете и 6 месеца за жените. По време на земеделското управление се постига стабилизиране на лева и се преодолява следвоенната стопанска криза. Предприемат се първите реални мерки за настаняване на бежанците и обезпечаване на поникът им. Конвенцията за доброволно изселване между България и Гърция урежда имуществените проблеми на бежанците от Егейска Македония и Западна Тракия. Предвижда се отпускане на земя освободена от данъци за бежанците. Взети са мерки и за стабилизиране на кооперативното движение. Учредява се земеделска кооперативна банка, в която членуват само членове на кооперативните движения. С важно значение е законът за водните синдикати. Той цели да се развие и модернизира земеделието чрез създаване на напоителни системи и осигуряване на електричество. Общата държавна политика е насочена към земеделието, но в перспектива и към електрификацията на страната и създаването на индустрия. Цала серия от закони са гласувани в областта на народното просвещение. Със закон се увеличава кредита за постройка на училища. За три години по време на управлението на БЗНС са построени 401 училища в цялата страна. Земеделското правителство проявява внимание и грижи за дейците на изкуствот. Една част от тях са привлечени на работа като аташета към легациите и други подходящи длъжности. Приет е закон за поощрение на родната литература и изкуство. С него литературата и изкуството се поставят под ръководството и контрола на Министерството на порсветата. Най-важната реформа в областта на образованието безспорно е изменението на закона за народното просвещение. С него се въвежда задължително и безплатно седемгодишно образование за деца до 14 годишна възраст. Самостоятелното упрваление на БЗНС се характеризира с истински реформен бум. Социалните нововъведения на БЗНС са критикувани от традиционните буржоани партии и от комунистите. На 27 февруари 1921г в София пристига Междусъюзническата комисия, за български комисар е определен Р. Даскалов. На 10 юли 1921г НС приема закон за службата на Междусъюзническата комисия, който в основни линии повтаря постановленията на Ньойския договор. Постепенно от общи препоръки и изисквания Междусъюзническата комисия преминава към вмешателство в политиката на земеделското правителство. Отменени са редица реформи въведени в земеделския съюз. През ноември 1920г в страната пристига Междусъюзническа военна комисия за да наблюдава как върви разоръжаването на българската армия. От всички победени държави след края на войната България се намира в най-неизгодно положение. Началото на самостоятелното земеделско управление е белязано с ново външнополитическо поражение за България- загубата на Западна Тракия. Кнференцията на Съглашенските сили в Сан Ремо през април 1920г решава цяла Тракия до линията на Чаталджа да се даде на Гърция. Земеделското правителство не прекратява през целия период усилията си за решаване на тракийския въпрос. Според Ньойския договор след влизането му в сила България може да започне официални външнополитически контакти. На 9 август 1920г в Париж е ратифициран договора между България, Англия, Франция, Италия, Белгия и Сиам. Така се създават условия за нормализиране на отношенията на България с другите държави и за приемането и в Обществото на народите. Целта на българската външна политика между двете световни войни е ревизията на Ньойския договор. Целта на ревизията е насочена в три главни направления: намаляване на репарациите, премахване на военните клаузи, ограничаващи количеството на българската войска и ревизия на териториалните клаузи. Централна задача на българското правителство е да излезе от международната изолация, като главно условие за постигане на останалите външнополитически цели. Най-тесни контакти се търсят с Югославия. Спорни въпроси има с Гърция, което остава безплодни усилията на Стамболийски да извърши пробив в антибългарския фронт на Балканите. В тази обстановка той предприема дипломатическа акция в европейските страни. На 5 октомври 1920г Стамболийски потегля за Лондон с 12 членна делегация. Делегацията престоява близо месец и във Франция. Следват посещения в Белгия, Чехословакия, Полша и Румъния. Гостуването в Белград е категорично отказано. В своята дипломатическа обиколка Стамболисйки информира европейската общност за българската кауза и допринася за приемането на България в Обществото на народите. Успех за България е участието и на Генуезката конференция. През януари 1922г правителството получава покана от Италия да участва в конференцията. Нейната програма засяга всички основни въпроси на възстановяването на Европа, но при спазване на предварителните условия от страна на победените. БЗНС продължава миролюбивата външна политика на сближение с Югославия и отсотяване законното право на България за излаз на Бяло море. През пролетта на 1923г Югослвия започва колонизиране на някои части от Македония със сърби. В отговор ВМРО засилва четническите акции. Подобни са отношенията с Гърция. Българското население е подложено на системен тероро. При управлението на БЗНС в страната се извършват сложни политически процеси. Втората по численост партия е БКП. Редиците на БЗНС не с стройни. Зад лявото крило на съюза, начело с Ал. Стамболийски върви основната членска маса. Умереното крило е за запазване на някои черти на буржоазния управленченски политически стил и не изключва възможността да се търси сътрудничество на десните опозиционни политически сили. Освен тях съществува и крайно ляво крило, което в края на 1921г създава таен комитет, наречен комитет за селска диктатура, който е за по-решителни мерки срещу противниците на земеделското правителство и очистването на БЗНС от десните и корумпираните елементи. От края на 1922г и през първите няколко месеца на 1923г БЗНС е под въздействието на Комитета за селска диктатура. В лагера на противниците на земеделското правителство се оказва и възстановената в кря на 1919г ВМРО. През пролетта на 1920г тя започва четническо движение във Вардарска Македония. От средата на 1921г постепенно започва да се създава организация, наречена Надорен сговор и през пролетта на 1922г тя вече е реален политически факт. Основното ядро се оформя в София и в него влизат: Ал. Греков, един от ръководителите на съединените тютюневи фабрики, Ал. Цанков, Атанас Буров, представители на ДП и Кимон Георгиев. Тяхната платформа настоява за сполотяване на буржоазията да се отнеме властта на земеделците и да се отстрани комунистическата опасност. На 6 юли 1922г след продължителни преговори е създаден Конституционен блок. Това е ново партийно обединение от Демократическата, Обединенатанароднопрогресивна и Радикалната партия. Конституционния блок прокламира като своя цел установяването на парламентарен режим съглсно Търновската конституция. Земеделското правителство предприема бързи мерки за смазване на буржоазната опозиция. На 17 септември 1922г блоковите партии насрочват масов събор в Търново. На него е съставен план за акция за легално сваляне на правителството. Фактически обаче групите от конституционния блок не успяват да стигнат до Търново, а водачите им са жестоко малтретирани. Мнозина от тях скоро напускат страната поради срах за живота си. Те образуват задгранични бюра и започват пропаганда срещу земеделското правителство. След войната голяма част от офицерите остават вън от казармите, оказвайки се в бедствено положение. През октомври 1919г се създава Военния съюз, който включва офицери от армията и от запаса. Съюзът е изграден върху конспиративни принципи. Ръководството му поддържа тесни връзки с командването на армията и фактически тя се намира под негов контрол. През 1920г правителството разтуря Военния съюз и той минава в нелегалност. В началото на 1923г все по-решително тръгва към налагане на авторитарно управление. Земеделското правителство разпуска на 12 март 19 ОНС и започва подготовка за нови избори. Няколко дена по-късно на 22 април се провеждат избори за 20 ОНС. Очаква се те да бъдат спечелени с голямо мнозинство от управляващите до сега. Резултатите от изборите проведени в условия на терор са такива, каквито се очакват. БЗНС има мнозинство. След изборите маршът на БЗНС към диктатура продължава. Арестите на комунисти и буржоазни политичци продължават. При това положение Военния съюз взема решение да нанесе изпреварващ удар като организира преврат. Земеделците имат достатъчно сведения за готвения заговор, но не им обръщат внимание. Превратът е назначен за нощта на 8 срещу 9 юни. Той се осъществява професионално. Сутринта на 9 юни столицата е овладяна от превратаджиите без жертви. Въпреки отличната подготовка на преврата, на много места из цялата страна се оказва съпротива. Надига се населението в Плевенско, Търновско и Шуменско. Стамболийски застава на чело на зле въоръжените си сподвижници от Пазарджисшко, но е заловен и съдистично убит на 14 юни. Жертви стават още стотици земеделци. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели: