Теми за държавен изпит по история на българия раждане на средновековната българска държавност
УСТАНОВЯВАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ (9 СЕПТЕМВРИ 1944 – 10 НОЕМВРИ 1989Г)
Изтегляне 2.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 32. ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ (9 СЕПТЕМВРИ 1944- 10 НОЕМВРИ 1989ГОДИНА)
31. УСТАНОВЯВАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ (9 СЕПТЕМВРИ 1944 – 10 НОЕМВРИ 1989Г) На 5 септември 1944г Съветския съюз обявява война на България. До 8 септември, когато започва навлизането на съветските войски в страната, в 172 села и 20 града местните комитети на ОФ, активизирани от близостта на Червената армия, завземат властта с въстанически действия. През нощта на 8 срещу 9 септември в столицата е извършен преврат, в който главна роля имат спечелените за делото на ОФ военни. Участниците Кимон Георгиев и Дамян Велчев са вече познати от преврата на 9 юни 1923г и на 19 май 1934г. Така промяната настъпва в резултат на преврата в центъра и въстанически действия в провинцията, но в основата на всички тях стои БРП- организатор на антифашистката съпротива в годините на войната. Тя действа според указанията на Москва, където са нейните лидери Георги Димитров и Васил Коларов, подпомогнати от навлизането на Червената армия. Състава на бъдещото правителство е определен на 8 септември 1944г на заседание на НК на ОФ, в което участват Димитър Терпешев от БРП и поелите през август 1943г риска да сътрудничат с комунистите Кимон Георгиев, Никола Петков и Дамян Велчев. Министрите не са излъчени от партийните ръководства, а от отделни дейци, които по свое решение са влезли в ОФ. Те се договарят и за броя министри, които всяка партия ще има в правителството- БРП, БЗНС Пладне и Звено, по четирима, БРСДП двама, и две места са определени за т.нар. интелектуалци. Сутринта на 9 септември по радиото е оповестено, че властта се поема от новото правителство начело с Кимон Георгиев. В него БРП се съгласява да е една от трите водещи партии. Това съответства на инструкциите на Москва за създаване на ОФ. Един от първите проблеми пред новото правителство е възстановяването на останалите извън ОФ политически партии и най-вече на БЗНС “Врабча”, Демократическата и Радикалната партия, чиито лидери правят постъпки за приемането им в ОФ. На 8 октомври 1944г на среща с ръководството на Пладне е уточнено, че демократични организации са само тези, които вземат участие в ОФ. Всички останали не са демократични и нямат право на съществуване. Многопартийната система е възстановена, но в продължение на една година остава затворена, тъй като ОФ партии не желаят конкуренция за властта. ОФ партии затвърждават монопола си върху управлението и заедно правят първите стъпки към демократизиране на страната. На 9 септември 1944г с редица законодателни актове се извършват важни промени в политическата система на страната. Разпуснато е 25 ОНС, но избори не са насрочени поради военновременната обстановка, а и поради желанието на управляващите партии да укрепнат и увеличат членската си маса, преди да се явят на избори. В течение на година правителството съчетава функциите на изпълнителна и законодателна власт. Пренебрегнат е конституционния текст, че промени в регентския съвет може да прави само ВНС и са освободени от длъжност регентите княз Кирил и ген. Никола Михов. Формално монархията се запазва, но правомощията на Регентския съвет са орязани и значението му е силно принизено. Важна роля играе Национални комитет (НК) на ОФ, чиито главен секретар е Цола Драгойчева- член на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия. НК е най-висш политически орган, който координира линията на отделните партии в името на общонационалните интереси. Една от важните задачи на ОФ партии след 9 септември 1944г е да възстановят структурите си и да се укрепят във властта. Най-бързо протичат възстановителните процеси при БРП (к). БРП се възстановява бързо, тъй като за разлика от останалите партии не е прекъсвала организационния си живот в нелегалност. Централните и местните и структури са запазени след 9 септември 1944г бързо се попълват и към средата на ноември вече поемат функциите си. Другата ОФ партия, която бързо успява да се възстанови е БЗНС. До разтурянето на партиите през 1934г най-силно влияние сред селските маси има крилото Врабча. Но участието на Никола Петков от БЗНС Пладне в НК на ОФ осигурява място на земеделците в новото управление. Организационното укрепване на БЗНС се свързва и с името на завърналия се на 23 септември 1944г в България бивш лидер на Пладне Георги Димитров. През октомври 1944г Димитров е избран за главен секретар на съюза, докато Никола Петков минава на по-заден план- получава място на главен редактор на органа на БЗНС вестник Земеделско знаме. В края на 1944 и началото на 1945г в ръководството на БРСДП също започва процес на разединение. Традиционно немногобройната партия трудно събира привържениците си. Процесите на възстановяване не подминават и Звено. Първият проблем на звенарите е дали да се превърнат в партия. Споровете отразяват стремежа на част от дейците му да създадат алтернатива на Комунистическата партия и БЗНС. В крайна сметка надделява стремежът към партийна формация – Народен съюз Звено. За председател на нейния ЦК е избран Кимон Георгиев. БРП (к) разглежда коалицията ОФ не като временна политическа комбинация, а като продължителен съюз на широки обществени и политически слоеве, който може да улесни прехода към социализма. Разбирането за дълготрайната отечественофронтовска ера постепенно се променя от 1946г нататък в резултат на започващата студена война. На 10 септември 1944г на мястото на полицията се създава Народна милиция за опазване на вътрешната сигурност. Към Народната милиция е и отдел Държавна сигурност. По този начин БРП си осигурява контрол върху силовите структури, които по-късно използва за натиск срещу политическите си опоненти. Силовите действия отблъскват останалите ОФ партии. Те искат министерството да се отнеме от комунистите. Особено внимание се отделя на преустройството на армията, в която се вливат и партизански отряди. Властта на БРП (к) е закрепена и в резултат на масовите репресии след 9 септември и в началото на октомври 1944г. Още в първите дни след завземането на властта започват арести на хора, принадлежащи към местните органи на властта, не малка част от които са избити без съд и присъда. Милицията и съда, които са в ръцете на БРП (к), не предприемат нищо, за да предотвратят вълната от беззаконие. Важен момент в политическия живот на България е проведения Народен съд срещу престъпниците от войната. Той е създаден с Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците, които завличат България в световната война. Министрите от всички цветове не виждат в наредбата никакво неудобство, защото според тях тя е необходима както по външнополитически съображения, така и за укрепване на властта на ОФ партии. В края на януари 1945г Г.Димитров подава оставка, а мястото му на главен секретар на БЗНС е заето от Никола Петков. В изборите за първият следвоенен парламент участват 85% от имащите право на глас. В новоизбраното от 26 ОНС с председател Васил Коларов са представени само ОФ партии по предварително определени квоти: по 94 места за БРП (к) и БЗНС, 45 за Звено, 31 за БРСДП, 11 за Радикалната партия и един независим. Парламентарната система е възстановена. Демократизирането на политическия живот се оказва временно. Създаването на опозиция изостря политическата борба, в която БРП (к) използва парламентарни и извънпарламентарни средства. Няколко месеца след легализирането и опозицията наброява около 54 хил. членове на БЗНС- Никола Петков, 3 хил. – на БРСДП (обединена) и 1607 на Демократическата партия. В совите печатни органи тя агитира за придържане към Търновската конституция, набляга върху принципите на демократизма. Още в началото на 1946г по указания на ЦК на БРП (к) започва настъпление срещу опозицията, нейните дейци са задържани, вестниците и спирани, пропагандата срещу нея се води ожесточено. В края на годината са започнати и политически процеси срещу лидери и активисти на опозиционните партии. През 1946г в България на преден план излиза въпросът република или монархия. Новата власт решава да проведе референдум за премахване на монархическия статут. Опозиционните партии обаче посочват, че според Търновската конституция България е наследствена конституционна монархия. Опозицията се обединява против референдума, но по същество и тя е на републиканска позиция и участва в референдума. Референдума е проведен на 8 септември 1946г. Резултатите не са оспорени от нито една политическа сила и показват популярността на републиката. На 15 септември 1946г 26 ОНС провъзгласява България за Народна република. На 27 октомври 1946г се провеждат избори за 6 ВНС, което трябва да изработи новата конституция. Възможностите на опозицията в предизборната борба са силно ограничени: властта си служи с насилия, заплахи и арести. Изборите завършват с победа за ОФ. За председател е избран Васил Коларов. Започват режисирани съдебни процеси срещу лидерите на опозицията. Събраните в хода на съдебните процеси доказателства се използват за подготовка на решителния удар срещу лидера на най-влиятелната опозиционна партия – Никола Петков. Той е арестуван и срещу него започва скалъпен съдебен процес, завършил със смъртна присъда, изпълнена на 23 септември. След политическото убийство на лидера, неговата партия е забранена и разтурена със закон. От края на 1947г се извършват радикални промени в обществено-политическия живот. Създава се тоталитарна система, при която БРП(к) налага своята идеология на цялото общество- партийните структури се сливат с държавните, тя държи под контрол всички дейности, ликвидирано е разделението на властите, води се масирана пропаганда и се създава култ към лидера. От 9 декември 1947г до 1971г висш орган на държавната власт е Президиумът на народното събрание , чиито председател изпълнява функциите на държавен глава. Този орган има много широки правомощия. След приемането на новата Конституция от 1947г Георги Димитров съставя четвъртото ОФ правителство. Самия премиер през 1948г е избран и за генерален секретар на ЦК на БРП(к) и за председател на Националния съвет на ОФ, с което на практика започва сливането на управляващата партия с държавата. След смъртта на Г. Димитров, премиерския пост за кратко е зает от Васил Коларов, а от 3 февруари 1950г министър председател става Вълко Червенков. Той е сред най-преданите ученици и съюзници на Сталин. В края на 1947г и началото на 1948г ОФ партии декларират, че подкрепят курса към изграждане на социализма. През 1948г в цяла Източна Европа е осъществено сливане на работническите партии, като по същество социалдемократическите са погълнати от комунистическите. От май до август 1948г продължава процесът на сливане на БРСДП с БРП(к), при който членовете на БРСДП са задължени да признаят марксизма-ленинизма. През есента на 1948г БЗНС признава ръководната роля на БРП(к), като срещу това си осигурява постоянно място в управлението. В края на декември 1948г се провежда 5 конгрес на комунистическата партия. Конгресът поставя като главна задача изграждането на основите на социализма при ръководната роля на БРП(к), която се преименува на комунистическа. В началото на 50-те год. всички страни от Източна Европа попаднали след войната в съветската сфера на влияние, изживяват криза. На преден план в кризата излизат политическите и измерения – репресиите, лагерите, чистките и режисираните съдебни процеси. След смъртта на Сталин през 1953г настъпват промени. В България се извършват умерени промени и то само такива, които са предложени и одобрени от Москва. Забелязва се подобряване на снабдяването, известно повишаване на жизненото равнище и минимално смекчаване на политическия натиск. Признак на промени в политическите отношения в страната е решението на ЦК на БКП от юли 1953г от лагерите да бъдат освободени всички, освен най-опасните за социалния ред елементи. На Априлския пленум от 1956г е взето решение Вълко Червенков да остане обикновен член на Политбюро и е понижен от министър-председател в заместник. За нов премиер е определен Антон Югов, а Тодор Живков се утвърждава като партиен водач. От есента на 1956г започва етапа на десталинизация. Сред влиятелните кръгове на БКП се налага мнението, че е необходима нова значима партийна фигура. Като такава се очертава личността на партийния лидер Тодор Живков. Наред с политическите борби Живков започва да създава своя собствена база привърженици в БКП. През юни 1959г е създаден Комитет на борците против фашизма и капитализма в България. През ноември 1962г партийния лидер поема и премиерския пост. Така отново е възстановен едноличния контрол върху властта. От 1962г започва живковизмът в следвоенната история на България, който продължава чак до краха на комунизма през 1989г. Живков осъзнава необходимостта да се грижи за жизненото равнище, за да не се създава масово недоволство, от което да се възползват политическите му противници. В средата на 60-те год. е направен опит Живков да бъде свален от власт с помощта на армията. Заговорът е на т.нар. Група на Горуня. Заговорът обаче, е предварително обречен на неуспех, тъй като е разкрит почти веднага , а заговорниците са арестувани. Стабилността на режима на Тодор Живков е поставена сериозно под въпрос след като ма чело на КПСС през март 1985г застава Михаил Горбачов. С идването му на власт българо-съветските отношения преживяват сътресения и в политическо, и в икономическо отношение. За ключов момент за поврата на съветската перестройка се приема Януарския пленум на ЦК на КПСС от 1987г, който взема решения за демократизация и слага началото на гласността. За Горбачов Живков е типичен представител на стария режим, който трябва да си отиде от властта, за да може България да последва курса на съветската перестройка. През 1987г започва периодът на конфронтация между Горбачов и Живков. До средата на 1987г на думи Т.Живков подкрепя съветската перестройка. Едва след като се убеждава, че няма шанс да спечели Горбачов на своя страна той преминава в атака. Изработва се Юлската концепция от 1987г, която предвижда политическо преобразуване на обществото, и подготовка за нова конституция. Реализацията на тази реформа започва още през август 1987г, с прието от НС комплект закони- закрити са редица министерства, 28-те окръга са прегрупирани в 9 области, преустановено е местното самоуправление, учредена е специална комисия за изработка на нова конституция. Административното преустройство внася допълнителен хаос в управлението. Изходът от кризата се търси в посока на реорганизиране на икономиката според принципите на пазарната икономика. Либерализацията на икономическата сфера започва с приетия през януари 1989г Указ 56 за преструктуриране на българската икономика. В нея трябва да навлязат нови форми на организация- фирми и компании, както и да се даде свобода за развитие на частния сектор. През лятото на 1989г започват събития, които през есента довеждат първо до отстраняване на Живков от властта, а после и до окончателното рухване в България на социализма от съветски тип. В края на 80-те год. в България за първи път се появява организирано недоволство от системата – дисидентско движение. За промяна на общия климат изиграва бунтът на творческата интелигенция. Тя е първата, която се включва в процесът на десталинизация през 50-те год. Първите десиденти се възползват от Юлската концепция, според която гражданите имат право да създават неформални организации, които съществуват извън официалните организационни структури. Дисидентските групи започват да се създават от началото на 1988г, те са слаби и нямат много последователи, но скоро придобиват популярност. Първата дисидентска организация в България е създадена в началото на 1988г, когато няколко души формират Независимо дружество за защита правата на човека в България. То е оглавено от Илия Милев. След него са създадени и “Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и религиозните ценности” оглавен от йеромонах Христофор Събев и Независимият профсъюз Подкрепа на д-р Константин Тренчев. Най-голям обществен резонанс през втората половина на 80-те год. добиват екологичните проблеми. Ускорената индустриализация застрашава екологичното равновесие. Обществената чувствителност нараства особено много след аварията в съветската АЕЦ Чернобил на 26 април 1986г. През 80-те год. екологичните протести заместват политическото отрицание. През есента на 1988г е създадена и първата чисто политическа организация Клубът в подкрепа на гласността и преустройството в България. Реакцията на властта на закъснява, включени са всички партийни и полицейски механизми за ликвидиране на организацията. При това създателите на Клуба не могат да бъдат репресирани, тъй като всеки опит за арест и разпит веднага е съобщаван по телефона на западните медии, а властта трябва да се съобразява с ангажиментите, които сама е поела с участието си в хелзинкския процес. В началото на 1989г признаците на кризата показват, че тя вече съчетава икономическите и политически проблеми. Сигналът за политическа промяна е даден на 24 октомври 1989г с открито писмо на външния министър и член на Политбюро Петър Младенов. То е адресирано до ръководството на БКП, но бързо се разпространява в обществото. Младенов описва подробно ситуацията, която го принуждава да подаде оставка и завършва с обвинение срещу Живков, че е довел страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза. На заседанието на Политбюро на 9 ноември 1989г, което подготвя пленума на ЦК на БКП, мнозинството налага на Живков да подаде оставка като генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет. Предложението е оставката да се гласува от пленума на ЦК на следващия ден. Почти никой не защитава Живков. Свалянето на Живков, който олицетворява цяла епоха става много лесно, вероятно защото всички искат промяна. На Живков са изказани благодарности, запазена му е персоналната заплата, вилата и други привилегии. Съобщението за смяната на Живков на 10 ноември 1989г предизвиква всеобщата радост на българите. 32. ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ (9 СЕПТЕМВРИ 1944- 10 НОЕМВРИ 1989ГОДИНА) Коалицията ОФ идва на власт в условията на задълбочаващата се стопанска криза, ширеща се спекула и черна борса. България е обременена с големи разходи по участието и във войната срещу Германия. Главната и задача е да възстанови икономиката и да ускори стопанското развитие с усилията на всички производителни слоеве. Правителството обещава пълна подкрепа на частния сектор. Държавния сектор се разширява чрез конфискацията на имуществото на осъдените от Народния съд и с приетия през март 1946г закон за конфискуване на имуществата, придобити чрез спекула и по незаконен начин. Между 1945- 1947г е установен държавен монопол върху производството и търговията с розово масло, тютюн и спирт. Национализацията започва през декември 1947г. Предвижда се на собствениците да се изплати обезщетение в държавни лихвени облигации, но после това не е изпълнено. Национализацията засяга чуждестранните предприятия и ликвидира основната част от западните инвестиции в България. Икономиката е преустроена радикално, като целия производствен и финансов потенциал се съсредоточава в ръцете на държавата. Новите условия позволяват на БРП (к) да приложи на практика идеите си за стопанско развитие, като поставянето му на планови основи. На 1 април 1947г със закон е приет двегодишен план за възстановяване и развитие на народното стопанство за 1947-1948г. Предвижда се ново строителство на 53 индустриални обекта, от които са 17 големи предприятия на тежката промишленост. Частните промишлени предприятия са длъжни да изпълнят определения им производствен план. Предвиждат се по-високи темпове за нарастване на продукцията в индустрията, енергетиката и добивните отрасли в сравнение със селското стопанство. След войната българската икономика, разчитаща на вносни суровини и машини, е в критично състояние. Страната губи основния си търговски партньор – Германия. Икономическите условия карат българското правителство да се обърне към СССР. Първата търговска спогодба с него е от март 1945г и води до бърза преориентация на българския стокообмен. Съветските доставки съживяват стопанството, за търговията със СССР се изнасят продукти, които трудно се пласират на западния пазар. Особено място в икономическата политика се отделя на индустрията. По промишлено производство от глава на населението, брой на заетите в индустрията, дял на промишлеността в националния доход България е изостанала от 10 до 30 пъти в сравнение с напредналите европейски страни. След 9 септември 1944г всички политически среди признават значението на индустрията, обявяват се против промишления протекционизъм, който създава паразитната индустрия , и са за запазване на отрасловата структура на промишлеността. БРП (к) още през 1945г се обявява за политиката на бърз стимулиран индустриален растеж, включително и в тежката промишленост, с акцент върху едрото държавно производство. Българското селско стопанство на свой ред е едно от най-изостаналите в Европа. То е с нисък процент на стоковост, почти не познава селскостопанската техника, поливното земеделие обхваща около 0,8% от обработваемата площ, почти не се използват и изкуствени торове. Преобладават дребните собственици притежаващи 20-40 дка, а земята непрекъснато се раздробява, расте аграрната пренаселеност и скритата безработица. Опит за промяна на съществуващото положение е Законът за трудовата поземлена собственост от пролетта на 1946г- т.нар. аграрна реформа. Отнема се притежаваната земя над 200дка и част от нея се раздава на безимотните и малоимотните селяни при изгодни за тях условия, а от другата се създават държавни земеделски стопанства. Реформата увеличава частния сектор, но не води до сериозни промени в земеползването.премахва се почти изцяло едрото частно земевладение. Земеделието продължава да е разпокъсано, дребно, ниско продуктивно. За преустройството на селското стопанство особено се разчита на кооперирането, което в България има традиции и до 9 септември 1944г, но след като ОФ идва на власт създаването на нови кооперативни земеделски стопанства се стимулира целенасочено. Този процес продължава интензивно до края на 1945г, когато са изградени 380 ТКЗС. Те са с малки размери и обединяват предимно бедни и малоимотни селяни, членове и симпатизанти на БРП (к). Темповете на коопериране са скромни- за над три години ТКЗС обхващат по-малко от 4% от обработваемата земя. Петия конгрес на БКП от декември 1948г очертава новите насоки на икономическо развитие на страната. Георги Димитров заявява, че за 10-15 години България трябва да постигне това, което другите народи са постигнали за столетия. На конгреса са посочени и конкретните пътища за това- форсирана индустриализация и колективизация на селското стопанство. През 1948г се засилва съветското икономическо проникване. Само през тази година със СССР са сключени над 28 стопански договора. СССР направлява развитието на българската икономика чрез създадения през януари 1949г Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ). Той изисква от източноевропейските страни да ограничат стокообменът си със запада и да прекратят вноса на западни капитали и технологии. През 1950-1951г стокообменът на България със западноевропейските страни намалява близо три пъти в сравнение с 1949г, когато е най-висок – 17%. Това е стимул за още по-пълно интегриране на България в СИВ. През периода 1949-1953г страните от СИВ заемат средно 88% от стокообменът на България. От 1949г БКП възприема съветския модел на централизирано планиране чрез петгодишни планове. Първият е за периода 1949-1953г и в него се откроява курса на форсирана индустриализация. Акцентът е върху развитието на металургията, машиностроенето и енергетиката. Постигането на тези максималистични цели става възможно най-вече поради тясното обвързване със СССР, от където идват кредити, машини и суровини и където се пласира българската продукция. В резултат на ускорената индустриализация промишлената продукция нараства, изгражда се сериозна енергийна база, увеличава се добивът на въглища и руди. Пренебрегването на леката индустрия и селското стопанство създава постоянен дефицит на стоки за широко потребление. Безработицата се увеличава, тъй като промишлеността не може да поеме работната ръка. Високата социална цена и ниската ефективност говорят за негативните последствия от форсираната индустриализация. Петия конгрес на БКП поставя като втора задача масовото коопериране на селското стопанство, което започва през есента на 1948г и в края на 1949г е кооперирана 11,5% от обработваемата земя. В новосъздадените ТКЗС отново преобладават дребните селяни и те, въпреки държавната помощ, нямат големи стопански възможности. Атаката срещу частния сектор е ограничена и търговията между града и селото се либерализира, но реколтата е твърде слаба и това затруднява изхранването на населението. От средата на 1950г започва нов етап в кооперирането. Въведена е нова система на задължителни държавни доставки на зърни, която се налага със заплахи, глоби, изпращане в лагери и насилие. От средата на август до края на септември 1950г селяните от основните зърнодобивни райони започват масово да влизат в ТКЗС, за да избегнат насилието и да се спасят от огромните доставки и данъци. От началото на 1951г административния натиск за влизане в ТКЗС и насилията обхващат и селяните в редица полупланински и планински райони. Изненадващо за българските управляващи Сталин се намесва, като обявява, че в България борбата с кулаците не трябва да приема толкова остри форми. При това положение Вълко Червенков сменя курса и спира кооперирането. Усилията са насочени към укрепване на съществуващите ТКЗС. През 1952-1953г в селското стопанство настъпва криза, която се отразява тежко на ТКЗС. Тя е предизвикана от копирането на съветския пример за предсрочно изпълнение на петгодишния план. ТКЗС трябва да се преориентират към отглеждане на зеленчуци и индустриални култури, за да отговорят на изискванията на износа. Силно са намалени и изкупните цени на селскостопанската продукция, което снижава доходите на частниците и на кооператорите. Селяните започват масово да напускат селата и да отиват в градовете, търсейки препитание в промишлеността и строителството. Значими промени в икономиката настъпват по време на управлението на Тодор Живков. Неговото управление се характеризира с честите реформи. На 7 конгрес на БКП България приема трети петгодишен план. През ноември 1958г държавното ръководство обявява, че петилетката ще бъде изпълнена за 3 вместо за 5 години. Извършена е и нова административна реформа, чиято цел е да се намали броят на чиновниците и по този начин да се осигури работна ръка за производството. В края на 50-те и началото на 60-те години селското стопанство се подчинява на идеята за скок със задачата да достигне по продукция европейските страни с интензивно селскостопанско производство. В края на 1958 и началото на 1959г е осъществено първото уедряване на ТКЗС. С това се извършва и фактическото одържавяване на земята. Частичен положителен ефект имат опитите за механизиране на селското стопанство и за повишаване на квалификацията на кооператорите. Най – спъващ икономическото развитие на България проблем в началото на 60-те год. е прекомерния централизъм при планирането. Неизпълнимите цели създават допълнителни стопански проблеми. Още през 1963г разчетите показват, че твърде високите икономически задачи са неизпълними без търсене на допълнителни източници на суровини и средства, но и на нови механизми и форми за организиране на стопанството. На мястото на заплахите, наказанията, заповедите, използвани дотогава, идват материалната заинтересованост и отговорност и самоиздръжка, по-голямата икономическа самостоятелност, обвързването на работната заплата с резултатът от труда. Експериментът започва още през 1963г, когато 50 текстилни предприятия са включени в новата система. За кратко време продукцията на тези предприятия нараства двукратно. До утвърждаването на новата система в средата на 1966г в нови рамки вече работят 43% от предприятията, чиято продукция нараства с 16%. Въпреки обнадеждаващите успехи, в края на 60-те години действието на тази система постепенно е преустановено. Причината за това не е икономическа, а политическа. В средата на 70-те год България вече твърдо е избрала пътят на модернизацията чрез изграждане на съвременно машиностроене. В тази посока вървят заявените намерения в предложените за обсъждане от висшето партийно ръководство “Основни насоки в икономическото развитие”. Като стратегически за развитието на страната отрасли са изброени електротехниката, електронноизчислителната и комуникационна техника, производството на нестандартно оборудване за енергетиката, металургията, химическата, минната и хранително-вкусовата промишленост, предимно транспортното машиностроене, корабостроенето, металообработването. Седемдесетте години носят промени и в българското село. Третата трансформация на българското село е осъществена със създаването на Аграрно-промишлените комплекси (АПК). Обявената цел на АПК е хоризонталната интеграция на ТКЗС и индустриализацията на селското стопанство, а като страничен резултат се очаква да се преодолеят негативните последици за селското стопанство от обезлюдяването на селата. В края на 1971г на мястото на около хилядата ТКЗС са създадени 170 АПК. 95% от обработваемата земя е обхваната от АПК. В началото на 80-те год настъпват промени и в разпоредбите за външните икономически връзки. Насърчава се създаването на смесени предприятия с български и чужди капитали. С тази система българските предприятия получават достъп до модерни технологии недостъпни за Съветския съюз. Многобройните експерименти в българската икономика имат обща цел – либерализация на икономиката. Всички те обаче се оказват половинчати- замислени са добре, започват, но по-късно са спрени от страх пред негативните им социални, идеологически или политически последици. Една от причините за непоследователността на реформите е пълната зависимост на българското ръководство от Съветския съюз, както и това, че българските стоки се пласират предимно на неговия пазар. Политиката на несполучливи и недовършени икономически реформи води до постепенно западане на икономиката на България, и в края на 80-те години българската държава изпада в криза, довела до политическите реформи от 1989 година. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели:
|