Теми за държавен изпит по история на българия раждане на средновековната българска държавност
НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКА ТРАКИЯ В КРАЯ НА ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК (1878-1912 г.)
Изтегляне 2.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 23. БЪЛГАРИЯ В НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК (1901-1912)
22. НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКА ТРАКИЯ В КРАЯ НА ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК (1878-1912 г.) Берлинския договор създава българският национален въпрос за освобождението и националното обединение на българите в една държава. Съпротивата на българите срещу Берлинския договор започва почти едновременно във всички български земи веднага след подписването му. Първи изразяват недоволството си българите от Маледония и Източна Румелия, които с множество петиции, изложения и мемоари настояват пред ВС за запазване на българското национално единство. Постепенно мирните протесни прерастват в подготовка за въоръжена съпротива. Според Берлинския договор в Европейска Турция трябва да се осъществят реформи, които да засягат самоуправлението, да допуснат участието на християни в управлението, да изравнят гражданските и политическите права между различните религиозни общности. ВП обаче отлага и проваля всички опити за реформи. Над българското население в Македония и Одринско продължава да тегне чуждия социален, политически и икономически гнет. След Руско-турската война от 1877-1878г в Макединия и Одринско се настаняват хиляди бежанци- мюсюлмани от Северна и Южна България, от Босна и Херцеговина. Заграбени са просторни селски земи, обезземлява се християнското население. Кризата в империята се отразява и в градското стопанство, в упадъка на занаятчийското производство и търговията. Българското население в Македония и Одринско страда най-вече от липсата на законност. То е подложени на грабеж и насилие. Огромна опасност е агресивността на съризма и гърцизма, които заплашват да разрушат българската народностна самоличност. Княжество България съчувства на съотечествениците си в Европейска Турция и подпомага техните освободителни усилия. Борбите в Македония и Одринско съвпадат с главната насока на българската външна политика след 1878г- постигане на национално обединение. Съгласно Берлинския договор Северна Добруджа до линията източно от Силистра на Дунава и южно от град Мангалия на Черно море, която до тогава е част от българския ареал е дадена на Румъния заради участието и в Руско-турската война. Румънските правителства полагат системни усилия да румънизират новата територия. Задачата е да се претопи българския елемент. В областта не се създава нито един комитет или организация за защита на българското население, както това става в Македония и Одринско. Единствените обществени организации са училищата, църковните настоятелства и културно-просветните дружества. Значително българско население остава под сръбска власт. По силата на Санстефанския договор Сърбия получава териториални придобивки в Ниш и околностите му. Местното население оказва активна съпротива на сръбската асимилаторска политика. Българите вземат участие и в избухналата през 1883г Зайчарска буна. Те отказват да се бият срещу сънародниците си по време на Сръбско-българската война. След войната обаче съпротивата на българското население постепенно стихва. Българската екзархия остава главен стожер на българщината в Македония и Одринско. След Берлинския конгрес тя е единствения легален представител на българското население, намиращо се под властта на Османската империя. Екзархията не възприема революционните методи за борба срещу турското владичество. Тя залага на мирните способи за освобождаване от чуждото иго. Разширяването на българската просветна мрежа в Македония и Одринското, културно издигане на българския етнически елемент и църковното приобщаване на македонските и тракийските българи към Екзархията – това са трите стълба в дейността на този религиозен институт. След Берлинския конгрес Българската екзархия поема задачата а работи за културно-просветното издигане и национално икрепване на българското население в Македония и Одринска Тракия. В резултат на действията на Екзарх Йосиф І и политическата и материална подкрепа на българската държава в Македония и Одринска Тракия отново отварят врати закритите по време на войната български училища. Въпреки своята всеотдайност българската Екзархия не може да се справи с натиска върху българското единство. Тъй като тя не възприема революционните методи за борба срещу турското владичество постепенно редица българи присъпват към изграждане на революционна организация по подобие на тази от времето на Възраждането. След потушаването на Кресненско-разложкото въстание съпротивата на българите в Македония и Одринска Тракия не стихва. Българите трупат опит в революционните кръжоци на Солунската гимнация. В края на 80-те год. по инициатива на Пере Тошев е направен опит за създаване на революционен център за Македония. В Солунската гимнация е основан Таен революционен кръжок, в който членува и бъдещият идеолог на ВМОРО Гоце Делчев. На 23 окотомври 1893г в Солун по инициатива на Д. груев се провежда съвещание с участието на д-р Хр. Татарчев и Петър Попарсов, на което се обсъжда идеята за осъществяване на организирана обществена дейност поради необходимостта от отпор на засилилата се сръбска пропаганда. През 1894г ръководното ядро на организацията се конструира в Централен комитет с председател Христо Татарчев. Организацията разширява своята мрежа в редица селища и придобива масов характер. Разрастването на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) поставя за разрешаване редица въпроси от организационен характер. За тази цел през пролетта ан 1896г в Солун се провежда конгрес , който има важно значение за развитието на организацията, която през този период се нарича БМОРК, през 1902г се преименува на Тайна Македоно-Одринска революционна организация (ТМОРО), а от 1905г се нарича Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). На конгреса в Солун е взето решение за разделянето на организационната територия на революционни окръзи. Солунския комитет е провъзгласен за централен. Определена е целта на организацията – придобиване на пълна политическа автономност на Македония и Одринско. Ръководителите на ВМОРО издигат лозунга за политическа автономия от тактически съображения. За да не привличат вниманието на балканските държави и ВС, те селдват примера на Източна Румелия. Като средство за постигане на своите цели ВМОРО възприема въоръжената борба. След Солунския конгрес организацията активизира дейността си. Изграждат се околийски и окръжни комитети. Всеки революционен комитет създава своя тайна полиция. ВМОРО се налага като най-важния фактор в национално-освободителното движение на българите в европейските вилаети на Турция. За бъдещето на освободителното движение от особена важност са връзките и взаимодействието на ВМОРО с Българксата държава и легалната организация на македоно-одринските дружества. През март 1895г македонските дружества и комитети в България провеждат общ конгрес с цел създаване на единна организация. Конгресът организаира Върховен македонски комитет (ВМК) с председател Трайчо Китанчев. ВМК си поставя същата цел като ВМОРО- придобиване на политическа автономия за Македония и Одринско. Средствата за постигане на тази цел са въздействие върху българското правителство и общественото мнение в Европа чрез печатното слово, митинги, мемоари, но не се изключва и въоръжена борба. Обединението на македонските дружества активизира и тракийските емигранти. През 1896г във Варна се учредява дружество Странджа, което обединява българските бежанци от Одринска и Беломорска Тракия и Родопите. Дружеството има за цел да се бори за културно-просветното издигане на населението в Одринската област, да защитава неговите права с легални средства. Скоро обаче дейците възприемат революционния път на развитие. През 1900г дружество Странджа се обединява с ВМК, който започва да се нарича Върховен Македоно-Одрински комитет (ВМОК). Отношенията между ВМОРО и ВМОК са сложни. Редуват се периоди на градивно сътрудничество и единодействие с остри противоборства. Противоречията между двете организации не се отнасят до крайната цел. Разделят ги въпросите кой трябва да огласив движението и какви да са средствата за постигане на целта. И едните и другите обаче разчитат на Българската държава за освобождението на Македония и Одринско. През есента на 1902г ВМОК организира т.нар. Горноджумайско въстание. Основните сражения се водят в Малашевско, Петричко и Разлошко. В началото на ноември въстанието е потушено. От турските ексцесии е засегнато предимно местното мирно население. Вътрешата организация не се присъединява към въстанието, защото според нея населението не е готово за решителни действия. Вътрешната организация се стреми да намали размаха на въстанието и дори се стига до въоръжени стълкновения между четите на двете организации. Горноджумайското въстание поставя в критично положение ВМОРО. Скед това въстание напрежението в Македония нараства. Правителството на Турция засилва репревисвните мерки. В началото на 1903г ЦК на ВМОРО провежда конгрес на организацията в Солун. Конгреса взема решение за въстание, което да избухне през пролетта на същата година и да се разпростре във всички революционни окръзи. Видните дейци на ВМОРО Яне Сандански и Гоце Делчев обаче смятат, че организицията не е подготвена нито морално, нито материално. По-късно Гоце Делчев се среща в Македония с Даме Груев и стига до извода, че след като организацията е взела решение за въстанието и то е изпратено по окръзите връщане на зад няма. Делчев е против едно всенародно въстание и настоява борбата да се води чрез терористични действия, които не засягат населението. Христо Татарчев се обявява за класически тип въстание. В крайна сметка всички се обединяват около варианта вместо масово въстание да се използва партизанската и четническата тактика. Подготовката за въстанието започва след Солунския конгрс. През април започват и терористични акции- на Солунското пристанище е взривен френски кораб, бомби избухват и под сградата на Банк Отоман. В този момент вътрешната организация загубва най-талантливият си организатор- на път за конгреса на Серския революционен окръг е убит Гоце Делчев. В тази обстановка в началото на май 1903г в село Смилево се провежда конгрес на Битолския революционен окръг. На него е решено въстанието в този регион да избухне на 2 август – Илинден. На 28 юни в местността Петрова нива в Странджа е открит конгресът на Одринския революционен окръг. Началото на въстанието там е определено за 19 август – Преображение. Предвидения за Серски революционен окръг конгрес се отлага и е проведено на 2 септември, когато въстанието в другите окръзи е в края си. Решено е въстаническите действия да започнат на 27 септември. На 2 срещу 3 август 1903г първи на въоръжена боржа све вдигат селяните от Смилево. Близо 20 хил войници съсредоточава турското правителство към въстаналите селища. В продължение на няколко дни се провеждат налазателни акции, които принуждават въстаниците да се оттеглят в планините. Изключително висок боен дух проявяват въстаниците от Крушево. Временното революционно управление там провъзгласява Крушевската република, просъществувала десетина дни. Въстанието в Одринска Тракия избухва според плана на 19 август. Въоръжените действия са сравнително масови и отначало носят успех на надигналите се българи. И в Странджанския край е направен републикански експеримент. Няколко свободни общини образуват Странджанска република. В останалите революционни окръзи освободителното движение не се раавива масово. Типични са четническите акции. Турското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието в Македония и Одринско. Въстаниците постепенно изчерпват силите си. Това е забелязано от турския султан, който предприема дипломатически ход. Той обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако ВС принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до българските управници да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка обаче България няма нито сили, нито възможност да окаже помощ. Главна причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военна слабост. Русия и Австрия налагат на турското правителство да извърши определени административни, съдебни и финансови промени. Местната полиция се поставя под контрола на офицери от ВС. Отпуснати са помощи за псотрадалото население, а султанът се съгласява да даде обща амнистия. След разгорма на въстанието вътрешната организация изпада в криза. Противоречията по въпросите на тактиката довеждат до разцепление. Организацията се разделя на две крила – левица и десница. Левицата изоставя окончателно идеята за борба за Санстефанска България и подкрепя създаването на независима Македония. Десницата обхваща по-голямата част от организацията и нейните членове са за по-тесни връзки с Княжеството като естествен обединителен център на българското население. 23. БЪЛГАРИЯ В НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК (1901-1912) На 21 декември 1901г д-р Стоян Данев оглавява хомогене кабинет на Прогресивнолибералната партия (ПЛП). По искане на министър-председателя ХІ ОНС е разпуснато. На проведените на 17 февруари 1902г законодателни избори за ХІІ ОНС управляващата паритя успява да си осигури мнозинство. За председател е збран Драган Цанков. Кабинетът се заема с финансовия въпрос след проведените законодателни избори. Той успява да издейства от руското правителство отлагането на аванса към Руската държавна банка. Едновременно с това правителството получава уверенията на руската дипломация, че ще съдейства пред френското правителство за възобновяване на преговорите по заема. На 20 юни 1902г договърът за заем от Парижко-холандската банка и Руската държавна банка е подписан в Париж. ХІІ ОНС приема редица законопроекти-удължава се срока на действие на Закона за замяна на турските документи на собственост с български, изменен е закона за поземления данък, приет е закон за разделяне на околиите на избирателни секции. През целия период на своето управление правителството не е стабилно. Прогресивнолибералната партия поема властта с амицията да премахне разногласията между България и Русия. От края на ХІХ век Фирмилияновият въпрос занимава българските правителства, обществеността и Екзархията. Той води началото си от 1897г, когато срещу българския неутралитет в Гръцко-турската война е издействано издаването на нови берати за владиците в Битолска, Дебърска и Струмишка епархия. От своя страна Сърбия прави постъпки пред Патриаршията в Цариград и ВП на мястото на гръцкия митрополит в Скопие да бъде назначен сръбски. За скопски митрополит е назначен гръцкия владика Амвросий. За свой заместник той определя сръбския архимандрид Фирмилиян. Това дава повод на Сърбия да действа за назначаването му за скопски митроплит, с което се поставя началото на т.нар. Фирмилиянов въпрос. В началото на века сръбското правителсто засилва постъпките си по Фирмилияновия въпрос. Правителството на ПЛП в името на належащите финансови нужди на държавата и за да поучи така необходимата руска помощ за френския заем дава съгласие да не се създават затруднения около ръкополагането на Фирмилиян. Княз Фердинад прави сондажи за отлагане посвещението на дръбския митрополит, българската съпротива обаче може да има неблагоприятни последици върху финансовите преговори в Париж. Това предопределя окончателно капитулацията на правителството на Стоян Данев. В началото на май 1902г Фердинанд посещава руския императорски двор. На 31 май в Петерховския дворец е подписана тайна българо-руска военна конвенция. Тя има за цел да противодейства на военната конвенция на Австро-Унгария и Румъния и не е насочена против Турция. Русия се задължава да съдейства за запазване на целостта и неприкосновеността на българската територия. В случай на война българските въоръжени сили се поставят под ръководството на руския главнокомандващ. През юли 1902г в София се провежда конгрес на ВМОК. Взето е решение за започване на подготовка за въстание в Македония. Узнавайки за готвеното въстание ВМОРО се опитва да го предотварати. Въстанието избъхва н 23 септември само в Горноджумайско. Борбата е кратка и през ноември въстанието е потушено. Опосността от драматични усложнения на Балканите прави необходима намесата на ВС. На 25 декекври 1902г граф Ламсдорф запознава посланиците на Русия в Цариград с текста на австро-руска реформена програма за Солунски, Битолски и Скопски вилает. Програмата предвижда реорганизация на полицията, създаване на отделен бюджет за областите и замяна на десятъка с поземлен данък. Правителството на Стоян Данев продължава да се съобразява с руските съвети за търпение, надявайки се на подкрепата на Русия по македонския въпрос. В духа на тези очаквания на 31 януари 1903г правителството разтурва съществуващите два върховни комитета и арестува техните ръководители. Това е сигнал за Фердинад, че руската политика е вущърб на неговите интереси по македонския въпрос. Постепенно преогресивнолибералния кабинет става все по-голяма пречка за изпълнение на княеските замисли. На 2 май 1903г княз Фердинад налага правителствена смяна. На прием в двореца по случай празника ма Св. Борис той предизвиква скандал и публично изгонва просветния министър Александър Радев. След това князът получаав и приема оставката на кабинета. След оставката на кабинета на д-р Стоян Данев Фердинад провежда консултации с водачите на трите партии- Народнолибералната, Народната и Демократическата. Той се насочва към коалиционен кабинет. Отказът на НП и ДП дават възможност князът да осъществи идеята си като в правителството включи и безпартийни дейци, в които има доверие. Ан 5 май 1903г е назначен кабинет с министър-председател Рачо Петров. Монархът и едрата буржоазия разчитат на стамболовистите да провеждат по-активан външна политика за тразрешавнето на националния въпрос. От народнолибералите, като представители на едрата търговска промишленост се очаква да стимулират развитието на промишлеността и търговията и да укрепят финансите. Новото народнолиберално правителство започва да подменя административния апарат в страната. Със съгласието на Фердинанд стамболовистите изменят най-важните членове от Закона за чиновниците. Малко по-късно, за да лиши опозицията от възможностите и за организирана борба е разпуснато и ХІІ ОНС. В хода на предизборната кампания правителството е поставено в трудно положение. На 2 август 1903г в Македония и Одринско избухва Илинденско-Преображенското въстание. Акцията се ръководи от ВМОРО. На Илинден българите от Битолско се вдигат на борба. Най-активни са четите в Серския революционен комитет. Там сраженията продължават близо месец. На 19 август 1903г се вдигат на въстание и българите от Одринска Тракия. Близо 40 хилядна армия смазва въстанието. След ибухването на въстанието в България се създава широко обществено движение в подкрепа на поробените сънародници. Основават се комитети, отправят се призиви към Европа, към страната ни се отправят предупреждения, че няма да получи помощ ако се намеси във въстанието и предизвика военен конфликт с Турция. Стамболовиситите водят последователна борба с ВС за действително подобряване положението на поробените българи. На 2 октомври 1903г Австро-Унгария и Русия приемат нова реформена програма, която предвижда реорганизация на административните и съдебните учреждения и отпускане на помощи на пострадалото население. В тази обстановка се разгръща широка предизборна борба. В проведените избори за ХІІІ ОНС стамболовистите си осигуряват мнозинство. Правителството предприема действия на първо време за ограничаване на действията на опозицията. Приет е закон за амниситията на осъдените на 8 месечен затвор бивши министри Димитър Тончев и Васил Радославов. Укрепили се начело на властта народнолибералите започват да осъществяват своята стопанска програма, която ускорява развитието на българксата икономика. Правителството изучава тенденциите в развитието на европейското стопанство. Специално внимание се отделя на повишаване опита и подготовката на търговците, индустриалците, както и на развитието на селскостопанската промишленост. Правителството се заема да осигури повече капитали. Премахнати са ограниченията за дейността на чуждите фирми. В страната са открити няколко чуждестранни банки. Приети са закони отнасящи се до финансите и целящи да увеличат държавните приходи. На 29 януари 1905г е приет нов закон за насърчаване на местната индустрия и търговия. Законът съдържа 59 члена и предвижда общи и специфични облаги- безплатно ползване на водна сила, безмитен внос на суровини за производството, строителни материали, машини и инструменти, отстъпване безплатно на държавни и общински земи. Специалните облаги са предвидени за 23 вида индустрии: за захар и захарни изделия, тъкачество, фаянсови изделия, вагоностроителство, минна промишленост и др. Всички тези мерки дават мощен тласък за стопанското развитие на страната. Едно от големите дела на стамболовистите е приемането на 27 ноември 1904г на нова обща митническа тарифа за вносните стоки, с оглед на интересите на страната. След приемането на общата митническа тарифа правителството започва преговори за сключване на нови търговски договори, на базата на тази тарифа. Първията договор е подписан с Русия и е свързан с корабоплаването и търговията. На 3 юли 1905г между България и Сърбия се подписва митнически съюз, според който се образува обща търговска област, в която двете държави ще разменят собствените си стоки без мито и други такси. Австро-Унгария обаче не само проваля договора, но и в следствие започва митническа война срещу Сърбия. В резултат на увеличеното производство и грижите на държавата вътрешнотърговския и външнотърговският обмен на България бележи непрекъснат растеж. Първо място в българския внос заема Австро-Унгария, а в износа турция. Най-много са законите, отнасящи се до селското стопанство. На 23 декември 1903г е приет закон, с който Земеделските каси се трансформират в Българска земеделска банка. Банката става най-важния кредитор на селското стопанство. На 14 ноември 1905г е приет закон за данъчни облекчения на лозарството. Отпускат се стипендии за подготовка в чужбина на специалисти по овощарство, лозарство и ветеринарна медицина, поддържат се земеделските училища в страната. През 1905г България заема първо място в Европа по произведена пшеница на глава от населението. Главна насока в строителството е разширяването на трнаспорта. Пстрояват се нови железопътни линии, шосета, пристанища. Правителството полага усилия за благоусторяване предимно на градските центрове. Българският парламент гласува множество заеми на общнски и окръжни съвети за благоустрояване. Народнолибералите развиват енергична дейност и за реформиране на финансовата система. По примера на модерните буржоазни държави се увеличават косвените данъци, които засягат повече масовия потребител. Укрепването на финансовата система от стамболовистите е съпътствано с груби злоупотреби на държавни средства. Видни членове на партията присвояват големи суми пари при строителството на жп линии и отколняват средства за нецелесъобразни нужди. Заедно с развитието на капитализма укрепва и работническата законодателна програма. С важно значение е законът за защита на женския и детския труд, който поставя началото на работническото законодателство в България. Приети са закони за подпомагане на държавните работници в случай на злополука. Увеличава се броя на държавните лекари, подобрява се медицинското обслужване, въвежда се задължителна ваксинация на деца против едра шарка. Правителството на стамболовистите отрежда значително място в своята политика на просветното и културното дело. Децата от бедни семейства се освобождават от училищни такси. Наред с икономическото и културното развитие НЛП правителство действа активно за разрешаване на основния външнополитически проблем на страната – националното обединение на българския народ. Усилията в това отношение са насочени главно в три направления – извоюване на независимостта на свободното княжество, осъществяването на ефективни реформи в Македония и Одринска Тракия. В периода 1903-1904г Министерството на външните работи открива дипломатически агентства в Рим, Лондон и Берлин. Князът редовно посещава западноевропейските столици и прави внушения за намеса на ВС за да спрат издевателствата над българите в неприсъединените области. На специално внимание е поставена българската армия. Реконструкцията и е свързана с подготовката на стрната за ефикасно решаване на националния въпрос с евентуална употреба на военна сила. През 1903г е приет специален закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество. Непрекъснато нараства процентът отделян от бюджета за въоръжените сили. Цялостната политическа дейност на народнолибералното правителство съдържа и някои крайно реакционни мерки. Развитието на капитализм става преди всичко за сметка на народа. Основната тежест на държавния бюджет е прехвърлена върху селяните, заначтчиите и работниците. През 1906г държавните служители и работници настояват за увеличение на заплатите. Те обявяват стачки в почти всички големи градове. Правителството удовлетворява част от исканията им, но заедно с това взема мерки за ограничаване на стачното движение. С промени в наказателния закон през ноември 1906г се предвиждат строги санкции за организаторите и участниците в стачките. На 18 февруари 1907г в столицата е свикан многохиляден митинг, който е определен като връхна точка в борбата на съюзените партии против режима на стамболовистите. На 26 февруари с.г. в столицата уволнен чиновник застрелва министър-председателя Д. Петков. Временно кабинетът се оглавява от министъра на външните работи Д. Станчов, а от 3 март за министър-председател е назначен председателя на НС Петър Гудев. Вътрешното положение в страната остава неспокойно, но въпреки това правителството продължава активната си дейност. То прави постъпки в европейските столици против организираните в Белград и Атина въоръжени пропаганди в Македония. В началото на 1908г княз Фердинад преценява, че народнолибералното правителство е износено и са непбходими промени. На 8 януари 1908г министър-председателя П. Гудев подава оставката на кабинета. В началото на 1908г изборът на монарха пада върху Демократическата партия. Политическите концепции на демократическата партия за национално обединение са сходни с външнополитическите намерения на монарха. На 16 януари 1908г е съставен нов кабинет с министър-председател Ал. Малинов. На 25 май 1908г се провеждат парламентарни избори, в които управляващата партия печели мнозинство. Закриването на извънредната сесия на НС съвпада с избухването на Младотурската революция. На 11 юли 1908г младотурския комитет Единение и напредък обявява въвеждането на конституционно управление. За да не изгуби трона си султан Абдулхамид ІІ на 23 юли възстановява конституцията. В София решават да се възползват от затрудненията на турция. Дипломатическия агент в Цариград Ив. Ст. Гешов съветва външния министър Стефан Паприков да провъзгласи независимостта на България. Правителството на демократите възприема идеята и започва дипломатическа подготовка на акцията. Междувременно в Цариград става т.нар. инцидент Гешов. Българския дипломатически представител не е поканен на рождения ден на султана, като с това се подчертава подчиненото положение на България. От София реагират остро и Гешов е отзован. Настъпва криза в българо-турските отношения. На 5 срешу 6 септември избухва стачка на служителите по Източните железници. Дирекцията на Източните железници моли Дирекцията на българските държавни железници да поеме обслужването по линиите на българската територия до прекратяване на стачката. На 9 септември 1908г когато стачката е прекратена Източните железници, които принадлежат на германски и австрийски капитал са обявени за българска собственост. Завземането на железниците е нова стъпка към ликвидирането на зависимостта на България от външни сили. Подкрепено от обществеността в страната правителството взема решение да обяви независимостта. На 21 септември княз фердинанд пристига в Русе, където го чакат министрите, а на 22 септември 1908г в църквата Св. 40 мъченици в ърново България е провъзгласена тържествено за независима държава. Българското правителство се съгласява да плати на Турция 82 мин лева обезщетение за румелийския данък и 42 млн лева за железниците при условие незабавно признаване на независимостта. Претенциите на Портата обаче са по-големи. Русия се намесва като предлага тя да поеме изплащането на изисканите от Турция 125 млн лв. откуп за българската независимост, като приспадне тази сума от турския дълг по контрибуциите от Освободителната война 1877-1878г. България се задължава да изплати на Русия 82 млн. лв. Българското правителство приема предложението на Русия. На 6 април 1909г Ляпчев и Рифат паша подписват българо-турски протокол за уреждане на независимостта. На 7 април руското правителство официално признава независимостта на България и призовава другите ВС да я последват. Ангажиментите на правителството с уреждане на независимостта не снемат от дневния ред вътрешнополитическите му задачи. Най-важни са приетите закони за усъвършенстване на държавната намеса в селското стопанство и индустрията. Премахнат е монопола върху солта, гласуван е нов закон за насърчаване на местната индустрия, според който към министерството на търговията и земеделието се създава Индустриален съвет, натоварен да се грижи за привилегиите на различните примишлени предприятия. Поставено е началото на данъчна реформа чрез пропорционално облагане с пътна повинност. С промените в избирателния закон се гарантират свободата и тайната на гласоподаването. Регламентирано е участието на партиите в изборите, като всяка партия е задължена да избере цвят на своята бюлетина. С голямо значение за културното развитие на страната е Законът за народното просвещение. С този закон се узвършва реформа в учбеното дело по посока на неговото демократизиране. Повишават се изискванията спрямо учителите. Създават се улеснения за получаване на земеделски кредити от Българската земеделска банка. За подобряване на скотовъдството се внася добитък за подобряване на местните породи. 14 ОНС гласува нов Закон за мините, който определя кои лица могат да се сдобият с разрешение за проучване и експедиция на минни залежи. Отделено е внимание и на занятчийството. Със специален закон се набелязват мерки за модернизиране на занаятчиското производство. През лятото на 1909г са пуснати в експлоатация нови жп линии. Увеличава се броя на земеделските кооперативни дружества. Това налага създаване на Българска централна кооперативна банка. Непрекъснатите финансови разходи принуждават правителството да търси нов външен зем. Финансовия министър Иван Салабашев е упълномощен да преговаря за заем без гаранции. На 3 декември 1909г е подписан договор с австрийска банка за заем без гаранции и без контрол, което отговаря на независимия статут на страната. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели:
|