Теми за държавен изпит по история на българия раждане на средновековната българска държавност
Изтегляне 2.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 27. БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС И НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ 1919-1939
26. БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 1923-1934 Превратът на 9 юни 1923г е посрещнат с одбрение и получава подкрепата на всички боржуани партии. Извършителите на преврата – Военния съюз и Народния сговор съставят ново правителство. Правителството е оглавено от Александър Цанков. Под пълния контрол на Военната лига са поставени военното, вътрешшното и от части външното министерство. Предвижда се ревизиране на аграрната реформа на БЗНС, изисква се спазване на трудовото законодателство и се обещава създаването на нови закони в полза на работниците и занаятчиите. След 9 юни започват действия за сплотяване на буржоазните политически партии. През юни 1923г започват преговорите за обединение между Народния сговор и партииите от Конституционния блок. На 10 август е образувана нова партия – Демократически сговор. В нея влизат Народния сговор, ДП, Радикалната партия и Обединената народнопрогресивна партия. Генералния секретар на комунистическия интернационал Васил Коларов се заема да промени партийната линия. Това е осъществено на организирано от него съвещание на ЦК на 7 август, което взема решение за вдигане на антиправителствено въстание. Постигнато е споразумение между БКП и ВМРО, с което БКП се задължава да не вдига въстание в пиринския край, срещу което ВМРО обещава своя неутралитет. В хода на последвалите събития и еднитеи другите не спазват обещанията си. Организацията на въстанието не е добра, не е запазена и тайната за провеждането му. На 12 септермври полицията арестува около 2000 дейни комунисти из цялата страна. На 15 септември ЦК в пълно противоречие с условията обявява че въстанието ще се проведе. За начало на въстанието е определено 23 септември. Най-добре организирано и най-масово е въстанието в Северозападна България. На 23 септември е превзет град Фердинанд, на 24 Берковица, където пристигат ръководителите на въстанието Георги Димитров и Васил Коларов. Зле организирано въстанието е потушено от правителствената власт. Разправата с въстаниците е жестока. На 18 ноември 1923г са проведени парламентарни избори за 21 ОНС, които са спечелени от правителството с помощта на терор и фалшификации. През 1924г със законите за забрана на вноса на стоки, които не са първа необходимост, правителството засилва своя контрол над вътрешната и външната търговия. Правителството на деветоюнците не успява да сключи търговски договор с ното една държава, нито да получи външен заем. Започва ревизия на реформите на БЗНС. Законът за трудовоите земеделски стопанства от 1924г връща половината от отнетите земи от земеделците на бившите им собственици. Запазен е принипът, че земята примадлежи на тези, които я обработват. С привилегии се ползват занаятчии и търговцци, които симпатизират на правителството. Специален обект на социалната политика са военните, изиграли решаваща роля в преврата на 9 юни 1923г. На 9 април 1924г 21 ОНС гласува закон за военното училище. С него Военното училище е повишено в ранг на висше военно училище. През 1924г кабинетът се опитва да гарантира интересите на едрите индустриалци чрез приемане на нов закон за търговско-индустриалните камари, с който камарите се превръщат в съвещателен оран към стопанските министерства. Страната е в нестабилно вътрешно състояние, което се дължи най-вече на политически причини. БКП не снема курса на въоръжена борба. През април влиза в сила закон за защита на държавата и върховния касационен съд въз основа на негговите членове трябва да се разтури не само БКП, но и ръководените от нея Партия на труда, на комунистическия младежки съюз и работническата кооперация. Зачестяват политическите убийства организирани от хора на военния съюз. Ответните действия на комунистическия военен лагер не закъсняватна 14 април 1925г е застрелян генерал Константин Георгиев. Опелото му е на 16 април в катедралата Света Неделя. На него присъстрва голяма част от политическия и военен елит, очаква се на службата да присъства и царя, но той не идва. С началото на опелото детонаторът на монтираната взривна машиа е задействан. Мощна експлозия събаря централния купол върху препълнената с народ църква. Под развалините намират смъртта си над 150 души. По една случайност от министрите няма убити. Реакцията на режима е страшна. Военните съдилища работят с пълна сила и издават множество смъртни присъди по бързата процедура, които веднага са изпълнени. Бурното време в което управлява демократическия сговор не допринася за укрепването му като политическа сила. От лятото на 1925г партийните среди в Сговора започват да придобиват по-голямо влияние и да изместват компрометиралите се с репресивния си стил привърженици на Цанков. Вън от страната Цанков също не се радва на популярност. На 28 декември 1925г група депутати, представители на парламентарното мнозинство дават ултиматум на Цанков или да преустрои кабинета или да подаде оставка. Цанков обявява, че ще подаде оставка и препоръчва за свой приемник Андрей Ляпчев. На 4 януари 1926г Цанков подава оставка на првителството си. Начело на новото сговористко правителство застава Андрей Ляпчев. Новото правителство декларира четири належащи задачи. Първата е внасяне на успокоение във вътрешнполитическите борби. Друга задача е бързи и ефикасно решаване на бежанския въпрос. Правителството акцентира и върху намерението си да немери парична подкрепа за насърчаване на производството. През периода в основни линии приключва изграждането на следвоенната кредитна система. Чуждия капитал притежава монопола в производството на захар, почти цялата търговия на едро и дребно на земеделски машини, метали, лекарства, автомобили и др. се осъществява от чужди акционери. Правителството на Ляпчев премахва държавната намеса във вътрешната и външната търговия. Чрез закона за държавен контрол върху частните индустриални предприятия правителството потвърждава предпочитанието си към повишена роля на държавата в стопанския живот. Отказът на правителството от бруталните методи на предишния режим и стопанското стабилизиране на страната постепенно водят до успокояване на политическия климат. Нормализирането на политическата атмосфера в България по различен начин се отразява на другите политически сили. Характерно за периода е възвръщането на БЗНС в легалния политически живот. По време на второто сговористко правителство международното положение на България продължава да бъде много сложно. Правителството на Ляпчев заема независима позиция спрямо Югославия и иска от нея подобряване положението на българското малцинство. Това довежда до влошаване на отношенията и до пълното затваряне на българо-югославската граница.бежанския въпрос от Гръцка Тракия и Македония се дължи на политиката на гръцките правителства за системно обезбългаряване на тези области. За разрешаването на спорните икономически въпроси между България и Гърция се подписват серия от споразумения. Промяна в общия европейски климат и дипломатическата активност на Балканите повишава значението на България в международен план. Единствената изгода, която страната може да извлече от това е да си издейства външен заема за уреждане на проблема с българските бежанци. В края на 1926г въпреки противодействието на съседите заемът е отпуснат. На 31 май 1927г посланическата конференция решава Съглашенският ликвидационен орган в България да се закрие. През август 1927г конференцията на посланиците в Париж изтегля Съглашенския ликвидационен орган от България и военния контрол е отменен. На 29 май 1927г се провеждат избори за 22 ОНС. Коалицията на Демократическия сговор с Националлибералната партия успява да спечели 44% от гласовете. Това позволява на управляващата партия да си осигури мнозинство в парламента. След изборите организационното и политическото състояние на партията се променя. Постъпките на правителството за получаване на стабилизационен заем стават повод за избухване на шестмесечна правителствена криза. През 1928г правителството иска нов заем, който е съпътстван от трудности поради атентатите на ВМРО. Англия обявява, че съдбата на искания нов заем зависи от вземането на мерки срещу ВМРО. От 1929г се разразява световната криза на свръх производство, която се отразява зле на земеделските страни като България. Намалената покупателна способност довежда до стегнация в промишлеността и намаляване на външната търговия на страната. Загубите в следствие на Чирпанското земетресения са огромни за страната. България настоява за отлагане на изплащането на репарационния дълг. След продължителни преговори на 20 януари 1930г министрите Буров и Моллов подписват в Хага спогодба за финансовите задължения на България. Според условията и от 1 април 1930г до 31 март 1966г българската държава трябва да изплати репарационните си задължения. Последните месеци от управлението на Демократическия сговор са едни от най-трудните. В началото на април 1931г по инициатива на БЗНС Врабча 1седем опозиционни партии колективно осъждат в парламента вътрешнополитическия курс на сговористкото правителство. Те внасят декларация за недоверие на правителството и искане за нова власт. Кризата започва на 18 април 1931г когато изтича законодателния мандат и е закрита последната сесия на 22 ОНС. Цар Борис ІІІ предприема консултации с лидерите на 8 опозиционни партии за съставяне на правителство. На 30 април 1931г Ляпчев отново получава задача да състави правителство. В края на май 1931г БЗНС Врабча 1, БЗНС Стара Загора, Демократическата партия, Националлибералната партия и Радикалдемократическата партия се споразумяват за създаване на опозиционна коалиция Народен блок. В проведените парламентарни избори за 23 ОНС, проведени на 21 юни 1931г Демократическият сговор претърпява поражение. Изборната победа е за Народния блок. През 1929-1933г светът е обхванат от стопанска криза, която засяга всички отрасли на икономиката. В България най-сериозни удари понася селското стопанство. Кризата не засяга в еднаква степен всички браншове. Най-засегнати са металната, хранително-вкусовата и тютюневата индустрия. Запазват производството си кожухарската, дървообработващата и добивната индустрия. Икономическата криза оказва неблагоприятно отражение върху търговията, банковото дело и държавните финанси. Стопанската криза повишава интереса към политиката . Икономическата криза задълбочава разногласията и борбите в Демократическия сговор. На 20 април 1931г Ляпчев подава оставка. В своята предизборна платформа Народния блок обещава да регламентира намесата на държавата в производството и да осигури на населението леснодостъпен кредит. Блокът си поставя за цел запазване на Търновската конституция. В областта на външната политика коалицията декларира, че ще се стреми към установяване на отношения на мир и разбирателство със съседните и несъседни държави. На 29 юни 1931г е формирано правителство на четиристранната коалиция с министър-председател Александър Малинов. Само три месеца по-късно Малинов подава оставка и мястото му е заето от Никола Мушанов. Най-важната задача на правителството е ефикасно въвеждане на мерки за ограничаване на кризата, която засяга най-много селяните и земеделските стопани. Приет е закон за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита. Ускоряването на процеса на трансформация в селскостопанското производство от зърнени към технически култури е един от важните лостове за преодоляване на кризата в българското село. Индустриалната политика на Народния блок се базира на две изходни начала- засилване на държавното регламентиране и намаляване на преференциите. Премахват се облекченията при превоз на стоки и машини по БДЖ. Съкращава се списъка на безмитно внасяните суровини и други материали за индустрията. Правителството на Народния блок развива активна дейност и в областта на външната търговия. България сключва търговски договор с Германия, а с Югославия е подписана железопътна конвенция. Подписани са търговски договори още с Чехословакия, Турция, Италия и Австрия. През 1931-1934г се водят разговори с представители на СССР за установяване на търговски връзки. През 1929-1934г централноевропейските държави продължават да заемат първо място в българският търговски обмен. Антикризисната политика на Народния блок обаче не е последователна. Правителството защитава принципите на парламентарната демокрация. При неговото управление се засилва ролята на Народното събрание, разширяват се правата на местните органи за самоуправление. До 1933г проблемите на външната политика не стоят в центъра на дейността на блоковото правителство. По време на кризата за България е извънредно важно да намери външни пазари за своите земеделски произведения и тютюни. Единствената държава, която проявява интерес към българския износ е Германия. Идването на Хитлер в Германия раздвижва международните отношения в Европа и на Балканите. На 30 януари 1933г Хитлер е назначен за канцлер. На 5 март 1933г са насрочени парламентарни избори. Победата на националсоциалистите в тях съвсем не може да се смята за сигурна, поради което Хитлер и Гьоринг съчиняват една от най-големите политически провокации на века. Те нареждат подпалването на сградата на Райхстага на 27 февруари 1933г. Това дело е преписано на Комунистическата партия, която била действала в полза на широка международна конспирация, ръководена от Коминтерна. По същото време в Германия нелегално пребивават Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Те са арестувани и върху тях е хвърлено обвинението, че по инструкции на Комунистическия интернационал са подпалили сградата на Райхстага. В Европа и вън от нея се разгръща масово движение в защита на подсъдимите. Съдът обаче не може да намери доказателства за вината на тримата българи и е принуден да ги оправдае. Българския монарх свързва надеждите си за избавление от очертаващата се международна изолация в сближението с Югославия. На 18 септември 1933г цар Борис и крал Александър се срещат на Белградската гара. Крал Александър заявява, че един траен съюз е невъзможен без премахването на ВМРО. През есента на 1933г Букурещ действа за превръщане границите на петте балкански държави в неподвижни. На 9 февруари 1934г в Атина официално подписват пакт за разбирателство на Балканите Югославия, Гърция и Турция. Сключения балкански пакт е антиревизионистичен и е насочен срещу България. През февруари 1934г цар Борис е насърчен в Германия от Хитлер да продължи политиката на сближение с Югославия. Управлението на Народния блок е наричано корава демокрация. То идва на власт с ясно изразено намерение да действа решително за затвърждаването на мира и реда в държавата. Умиротворението в страната се осъществява чрез репресивни мерки срещу комунистите. Извънредния терор се практикува от полицията и от ВМРО. Има случаи на убийства на комунисти в полицията и по улиците на София. През 1930г се създава съюзът на българските национални легиони, появяват се организациите Млада България, Български национален съюз и Националистическа българска работническа партия. Характерните им белези са утвърждаване на върховната роля на държавата, социален мир и справедливост, отпор на левите сили. В лагера на ратуващите за смяна на политическата система най-значими са Народното социално движение на Цанков – Звено и Тайният военен съюз. При управлението на демократическия сговор и Народния блок излиза на яве кризата в традиционните буржоазни партии. На 21 март 1932г земеделския кръг Пладне излиза от БЗНС Врабча1 и на конференция в София е учреден БЗНС Ал. Стамболийски с лидер Никола Петков. През ноември 1933г БЗНС Ал. Стамболийски и радикалните елементи от БЗНС Врабча1 създават т.нар. Обединен БЗНС. БРСДП, както и в миналото си остава малобройна. В средата на 1932г противоречията в правителството на Народния блок се засилват и водят към разложение. В края на годината Врабча1 иска от коалиционните си партньори пренареждане на Министерския съвет. На 28 декември 1932г тримата земеделски министри подават оставка поради нежеланието на коалиционните им партньори да удовлетворят желанието им. Земеделския съюз получава министерството на търговията, промишлеността и труда. Дни след промените в кабинета БЗНС посочва, че реконструкцията на го удовлетворява. На 15 май 1934г Мушанов подава оставката на кабинета си. България попада в политическа и правителствена криза. Военния съюз решава въпроса с назначаване на преврат. На 19 май 1934г. София и цялата страна осъмват под властта на военните без да се пролее и капка кръв. 27. БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС И НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ 1919-1939 По силата на Ньойския договор от България са отнети Струмишка област Южна Добруджа, Западните покрайнини, Западна Тракия. В резултат на разпокъсването в освободената част от Отечеството намират спасение хиляди бежанци, прокудени от родните си места в Македония, Добруджа, Тракия и Западните покрайнини. Всенародния идеал на нацията – нейното обединение в рамките на една държава е компрометиран. България изпада в дългогодишна международна изолация и фактически е невъзможно да подпомага борбата на българите, останали извън отечеството. Често българската политика е изнудвана да прави тежки компромиси с националния въпрос, за да запази независимостта на страната. Въпреки неблагоприятните условия, българското население извън родината и емиграцията в България не се примирява с положението. В годините между двете световни войни те продължават да водят борба в името на своето освобождение и национално обединение. Под ръководството на своите организации – Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО), Вътрешна тракийска революционна организация (ВТРО), Вътрешна добруджанска революционна организация (ВДРО), Западнотракийска революционна организация (известна под името Въртоп) и някои по-незначителни, хиляди български патриоти отдават сили в името на общобългарския идеал. Формите на националноосвободителната борба са основно две: нелегална и въоръжена и легална за извоюване на малцинствени права за българското население в Югославия, Гърция и Румъния. Освен нелегалните организации, водещи въоръжена борба , са създадени и легални на емиграцията в България. Те организират пропагандата, моралната и материалната подкрепа на нелегалните организации. Основната предпоставка за възраждането и по-нататъшното развитие на българското националноосвободително движение е провежданата от Белград, Атина и Букурещ политика на системно обезбългаряване със средствата на денационализацията и асимилацията, както и физически терор над населението. Тъй като базата на българския дух в Македония, Тракия и Добруджа е учебното дело, именно културните и просветни институции понасят първите удари. Българските училища, читалища и църкви са масово закривани, интелигенцията е прогонвана и физически унищожавана, на населението е налагано в официалното и битовото общуване чужд език. Икономическото положение на населените с българи области е приравнено до това на колониалната експанзия. Данъчната система е допълнително усложнена, забранени са политическите прояви и организации, които са създадени на българска етническа основа. Създаденото след Ньойския договор състояние на разпокъсване не България, обрича българското население в тези територии на национално потисничество, което става и предпоставка за появата и развитието на българското националноосвободително движение след Първата световна война. В годините след ПСВ националноосвободителното движение на македонските българи навлиза в нов и последен етап в своето развитие. Първият етап обхваща годините от 1918г (възстановяването на ВМРО) до 1924г (убийството на нейния водач Тодор Александров). Втория започва от 1924г и завършва през 1928г с убийството на друг известен водач на ВМРО – Александър Протогеров. Третия етап завършва с разпускането на ВМРО след преврата на 19 май 1934г. В рамките на 1918г се провеждат събрания на емиграцията, които възприемат като позиция присъединяването на Македония към България на базата на нейните неоспорими исторически и етнически права. Някои дейци смятат, че предвид положението, в което се намира България ще е по-добре македонската кауза да се отдели от българската политика и се издигне идеята за самостоятелна многонационална Македонска държава. Този лозунг е възприет и в програмата на ВМРО. След подписването на мирния договор, дейците на македонското революционно движение се ориентират към нелегална въоръжена борба. Под ръководството на Тодор Александров и Александър Протогеров започва възстановяването на ВМРО. Първата задача на ЦК е да групира кадрите на организацията, вземат се мерки за събиране на оръжие и муниции. През пролетта на 1919г значителни въоръжени акции не се предприемат, тъй като се изчаква решението на мирната конференция. В края на годината съдбата на Македония е решена, а ВМРО готова да започне борба. Македония е разделена на окръзи със съответните ръководни органи. От местното население е сформирана въоръжена милиция. Гордостта на ВМРО е четническата институция. Най-важната предпоставка за успеха на четническата дейност е широката подкрепа на населението, което ги снабдява, укрива и дава информация. Основна цел на въоръжената борба в Македония е да демонстрира готовност за борба. Принудена да води партизанска война, централната власт в Белград, както смята ръководството на ВМРО, може да склони да преразгледа политиката си и да приложи договора за правата на малцинствата по отношение на българското население. ВМРО се стреми борбата да придобие международна гласност. Редица европейски журналисти и общественици обръщат внимание на македонския въпрос. Революционната дейност на ВМРО обхваща и завладяната от Гърция част на Македония, но интензивността на въоръжените акции обаче е значително по-слаба. ВМРО разбира, че съдбата на Македония зависи преди всичко от развитието на международната политика. През 1921г се наблюдава спад в четническата дейност на ВМРО. Причината е, че срещу организацията се появява нов противник, от средата на самото македонско движени. На втория събор на македонската емиграция, част от делегатите се отцепват и поставят основите на нова организация, която приема името федеративна. Нейният лозунг е за независима федеративна Македония. В революционната дейност на федератистите борбата срещу ВМРО заема голямо място. Основно оръжие срещу ВМРО е обвинението, че под лозунга за автономия тя се бори за присъединение към България. Положението се усложнява след като правителството на БЗНС се намесва във вътрешните работи на македонското движение. Насочвайки политиката си към Тракия, българското правителство се надява на Югославска подкрепа, а за да я получи трябва да неутрализира ВМРО. Опитите да се постигне разбирателство между правителството и ВМРО не дават резултати. Напрежението се изостря след опитите на федералистите да превземат организацията на територията на Македония. Опитът е неуспешен тъй като те не разполагат с необходимата подкрепа на населението и четите им бързо са разбити от полицейски сръбски части. След поражението част от тях открито преминават на сръбска служба като контрачетници. В края на 1922г и през пролетта на 1923г настъпва ескалация в напрежението между БЗНС и ВМРО. Един от поводите е Нишката спогодба, която съдържа клаузи против ВМРО. Отговорът на организацията е атентатът срещу Стамболийски. Правителството извършва арести на видни дейци на македонската емиграция. След 9 юни ВМРО се надява на обрат в българо-югославските отношения и дава пълната си подкрепа на правителството на Ал. Цанков. За да закрепи външното си положение правителството е принудено да продължи външната политика на БЗНС по отношение на Югославия. Следва разрив в отношенията между ВМРО и правителството, а Организацията влиза в преговори с БКП, която готви въстание срещу режима на деветоюнците. През април-май 1924г Тодор Александров подписва Майския манифест на ВМРО. Манифеста означава открито обявяване от страна на ВМРО на война на правителството на Ал. Цанков против което вече се борят БКП и БЗНС. След подписването на Майския манифест е набелязан и крайния срок за избухване на ново въстание през месец септември 1924г. Публикацията на Манифеста създава вътрешно напрежение в страната и вътре във ВМРО. В Организацията се създава опозиция срещу Т. Александров начело с Алеко Василев. В края на август 1924г е насрочен конгресът на Серския революционен окръг. На 31 август 1924г на път за местността Лопово в Пирин, където заседава конгресът двама от четниците на Алеко, изпратени като водачи на Александров го застрелват в гръб. Със смъртта на Тодор Александров се слага край на развитието на македонското революционно движение след Първата световна война. След убийството на Александров започва разчистване на сметките. На 12 септември двете групи си устройват среща, която и едните, и другите възнамеряват да превърнат в кървава сеч над противниците си. През февруари 1925г в Пиринска Македония се провежда 6 редовен конгрес на ВМРО, който потвърждава програмата и средствата за постигането и. По-старите кадри на чело с Ал. Протогеров продължават да настояват за старите форми- чети, широка организационна мрежа, масова организация и др. Нападенията на четите обаче, без да подпомагат с нищо населението предизвикват след себе си жестоки репресии и нови бежанци към България. Населението във Вардарска Македония започва да изразява недоволството си от четническите нападения, които за него са изчерпали своя смисъл. В тази обстановка най-младия член на ЦК на ВМРО – Иван Михайлов предлага с прехвърлени от България атентатори да се извършват нападения над отделни личности, съботажи и др. подобни акции. Този начин на борба отговаря на променените условия, но среща съпротивата на по-старите кадри на ВМРО. На тази база между Иван Михайлов и Александър Протогеров избухва открит конфликт. В периода 1926-1928г терористите на ВМРО извършват серия ефектни акции. Освен утвърждаването на новата тактика като основна форма на борба Михайлов се стреми към промени в устава на ВМРО. Конфликтът между Михайлов и Протогеров става явен в процеса на подготовка на 7 редовен конгрес на ВМРО през 1928г. След като не успява да се наложи по задкулисен начин над останалите членове на ЦК, Михайлов се решава на крайна стъпка. На 7 юли 1928г по негово нареждане е прострелян главния му опонент в ЦК на ВМРО- Александър Протогеров. Това убийство има фатални последици за ВМРО както във вътрешен, така и в международен аспект. След 1928г михайловистката ВМРО се налага като доминираща в македонското революционно движение. Тя се превръща в лична, конспиративна централизирана организация, подчинена на волята на своя шеф. Атентатите, включително и убийството на крал Александър през 1934г в Марсилия, не дават очаквания от Михайлов ефект. Те са осъдени както от обществеността, така и от населението, което изпитва върху гърбът си отмъщението. Една от най-тежките и фатални последици на втората национална катастрофа е откъсването на България от нейния беломорски излаз. След изтеглянето на българските военни и административни власти от Западна Тракия известни надежди за решаване на тракийския въпрос дава съюзническото управление начело с френския генерал Шарпи. За краткото време на неговото управление са положени усилия за укрепване на българските културни институции с цел да се съхрани в Западна Тракия българското население като аргумент за справедливите български искания. Съглашенските власти обаче открито толерират гръцкия елемент, удовлетворяват всички претенции на Атина и с това фактически съдействат за промяната на етническата физиономия на областта. По това време в Тракия започва масово насилствено прогонване на българското население и заселване на гръцко. През април 1920г конференцията в Сан Ремо слага край на този преходен етап и предава цяла Тракия на Гърция. Това е сигнал и за начало на българското националноосвободително движение в тези земи. Една от характерните особености на националноосвободителното движение в Тракия е тясното взаимодействие между българските и турските революционери. Непосредствено след конференцията в Сан Ремо започва и организирането на българо-турската съпротива в Тракия. Военните действия започват веднага след окупацията на Западна Тракия и траят до края на юли 1922г, когато Гърция окупира цялата територия на Тракия. Лишени от външна подкрепа всички въоръжени формирования се изтеглят в българска територия. Поражението на Гърция във войната променя обстановката. Ликвидиран е Севърския договор и произтичащата от него гръцка окупация на Тракия. Това отново съживява надеждите за реализация на българския излаз на Бяло море. От този момент тракийското направление става приоритет на българското правителство за сметка на Македония. В навечерието на Лозанската конференция България формулира следните искания: даване на автономия на цяла Тракия, завръщане на бежанците по родните им места, демилитаризация на областта и неутрална зона за българския беломорски излаз. Лозанската конференция обаче носи ново разочарование на България. Несправедливите решения на конференцията обуславят ново активизиране на националноосвободителното движение в Тракия. През ноември 1922г е създадена българо-турска Вътрешна тракийска революционна организация. Основната и цел е постигането на политическа независимост за Тракия. През зимата на 1922г се забелязва спад в дейността на ВТРО, предизвикан от липсата на оръжие и загуба на перспектива за бирбата. През пролетта и лятото на 1923г във връзка с втория тур на Лозанската конференция, ВТРО разгръща широкомащабна дейност, но решенията на конференцията напълно обезсмислят дейността и. След окончателното разделяне на Тракия между Турция и Гърция, в Цариград и Анкара охладняват към ВТРО и българите остават само. След 9 юни новото правителство подобно на случая с ВМРО се стреми да сложи ръка на движението в Тракия. След проведени срещи с ръководителите на ВТРО четите и са разпуснати и превърнати в милиция за съдействие на българските гранични власти. Така приключва най-активния период от дейността на ВТРО. Реална полза от революционната борба извлича единствено Турция, която утвърждава господството си над Одринска Тракия. Българското националноосвободително движение в Добруджа преминава през три основни етапа на своето развитие. Първия период обхваща годините 1878-1913г и е характерен с борбата на местното българско население в Северна Добруджа за национално самосъхранение в границите на Румъния. До 1913г България отбягва да формулира позицията си по отношение на Северна Добруджа и не предприема инициативи за защита на своето население. Втория период започва след Букурещкия мирен договор, който предава на Румъния и Южна Добруджа. През 1916г Румъния е разгромена от войските на Централните сили и в цяла Добруджа румънското господство е отхвърлено. В периода 1913-1916г Румъния провежда целенасочена политика на прогонване и разоряване на българското население. Всичко това създава благоприятни предпоставки за появата и развитието на националноосвободителното движение, подкрепено от България. Характерно за този период е, че за разлика от Македония, в Добруджа не съществува вътрешна революционна организация. Движението има предимно емигрантски характер и е напълно обвързано с българската официална политика по добруджанския въпрос. Първите емигрантски добруджански дружества възникват през 1913-1915г. На 15 март 1915г те се обединяват под името Добруджанска организация. Тя си поставя за цел да държи будно общественото мнение по добруджанския въпрос. Организацията е патриотично-буржоазна и изиграва роля в развитието на добруджанското революционно националноосвободително движени. Поражението на Румъния във войната не донася пълното и окончателно освобождение на цяла Добруджа. Южната част е присъединена към България, а северната е поставена под съюзническо управление. Създаденото положение активизира емигрантските организации, които пренасят дейността си в Добруджа. Съвместно с българското правителство се води широка международна пропаганда за присъединяването на цяла Добруджа към България. През 1917г е създадена нова организация – Централен добруджански народен съвет (ЦДНС). Основната му цел е да се бори против германската доминация в Добруджа и за присъединяването и към България. В края на ПСВ във вътрешността на Добруджа все още липсва здрава националноосвободителна организация, поради което населението се организира само като изгражда свои чети за самозащита срещу новото нахлуване на румънците. С подписването на Ньойския договор и повторната окупация на Добруджа от Румъния започва третия период от идейното и организационно развитие на добруджанското революционно движение. Непосредствено след румънската окупация през 1918-1919г местното българско население създава свои въоръжени чети за отпор срещу румънските колонисти. Подобно на македонското емигрантско движени и в Добруджа се оформят два центъра: Върховен управителен комитет (ВУК) на Добруджанската организация и ЦДНС. Първият застъпва становището за автономия на Добруджа, а втория пропагандира пряко присъединение към България. В навечерието на подписването на Ньойския договор на 21 ноември 1919г се провежда събор на добруджанските дружества. Създаден е съюзът Добруджа с крайна цел единна и независима Добруджа. Сред българското общество в Румъния се формира идеал за създаване на организации, които да представляват българите пред румънската държава и да ги държат сплотени. На 14 март 1927г в Букурещ се създава висш съвет на българите в Румъния. Друга подобна организация представляват българските културни общества, които представляват мнозинството от българското население. След 1934г добруджанския въпрос минава изцяло в ръцете на българската външна политика. Резултатът не закъснява- България успява по мирен път да си върне Южна Добруджа. На 6 и 7 ноември 1920г сръбските войски окупират западните покрайнини на България. Българските училища са превърнати в сръбски, а богослужението в църквите се извършва на сръбски език. В края на 1920г бежанците от Царибродско учредяват в София организацията Нишава. През следващите години свои дружества създават и българите от Трънско и Босилеградско. В края на 1922г е формиран Военен върховен комитет, който обединява действията на трите дружества. През юни 1924г по инициатива на председателя на Временния върховен комитет се взема решение да се свика Учредителен конгрес. Избран е деветчленен върховен комитет на бежанците от Западните покрайнини. Приет е устав с който организацията се определя като културни-просветна със задача да се грижи за задоволяване на културните и материалните потребности на бежанците от Западните покрайнини. Конгресът отхвърля идеята за автономия. Крайната цел на организацията е да работи за присъединяването на Западните покрайнини към България. Подписаната Нишка спогодба между България и Югославия не оправдава очакванията на българите от Западните покрайнини за смекчаване на сръбския режим. В края на 1923г Иван Тодоров, бивш директор на Царибродската гимназия полага основите на нелегална вътрешна революционна организация. На 16 декември 1928г е проведен Учредителен конгрес на вътрешната западнокрайска революционна организация Въртоп. Приет е устав, в който се посочва, че основната цел на организацията е освобождението на Западните покрайнини и присъединяването им към България. През 1929г Въртоп извършва въоръжена акция във Вранска баня, през 1930г в Пирот и Ниш, а през 1931-1932 в Белград. През есента на 1933г настъпва сближение между България и Югославия. Това оказва отражение върху развитието на националноосвободителното движение в Западните покрайнини. През февруари 1934г сръбските власти се възползват от настъпилия разкол и нанасят удар на Въртоп. Участниците в белградските атентати са заловени и осъдени на смърт. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели:
|